Стандарти за подготовка на специалисти за социална работа с бежанци1 маринела радева – докторант

Трафикът на хора, разпространението и употребата на наркотици, миграционните и бежански потоци, станаха част от нашата действителност и за съжаление отношението и първоначалните мерки към тях показаха, че обществото не е подготвено да се справи с техните последици.

Задълбоченото изучаване и познаване на тези явления, на причините, които ги пораждат, различните форми и влиянието, което оказват върху обществения, икономически и социален живот, е от решаващо значение за формиране на национална политика и стратегии в съответната област.

Успешното провеждане на тези политики зависи от изработването и прилагането на действащо законодателство, от подготовката на специалистите, работещи по проблема, от осигуряването на финансови средства и обществена подкрепа.

Предмет на настоящата разработка е проблемът за подготовката и въвеждането на стандарти за повишаване професионалната квалификация на специалистите за социална работа с бежанци.

Исторически проблемът за миграцията и бежанците не е нов за нашата страна, но през последните години на 20 век придоби нови измерения, във връзка с настъпилите промени в България и процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз.

С приемането през 1948 година на Всеобщата декларация за правата на човека, държавите–членки на Организацията на Обединените нации провъзгласяват като основно човешко право – правото всеки човек да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.² Правата на мигрантите и бежанците са тясно свързани с правата на човека, с тяхното зачитане и спазване в съвременния свят.

През последните години се наблюдава засилване на миграционните процеси в цял свят. Миграцията е нарастваща и постоянна част от бъдещето на Европа. Изследванията показват, че около 13 - 14 мил. граждани на трети страни живеят в държавите-членки на Европейския съюз, което представлява около 4 % от населението на тези страни. Всяко разширение на Европейския съюз води до увеличаване мобилността на мигрантите. Само през 2000 г. около 680 000 имигранти от страни извън Европейския съюз са пристигнали и са се установили в съюза. ³

Проблемите на миграцията са както световни проблеми, така и проблеми на отделните страни. В зависимост от географското, икономическото или политическо положение на страните се наблюдават и различия в миграционните и бежански потоци, както по интензитет, така и по характеристика. По данни на Международната организация по миграция през 2000 г. в света са регистрирани близо 175 мил. мигранти, сред които 22 мил. души на петте континента са били бежанци.⁴

Независимо от факта, че бежанците са част от миграционните потоци, те заемат самостоятелно и много важно място, поради причините, които са в основата за тяхната миграция.

Правото на убежище е основно човешко право провъзгласено в чл.14, т.1 на Всеобщата декларация за правата на човека – „Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван”. За разлика от икономическата, трудовата, образователната и друга планирана миграция, при която мигрантът сам решава да напусне своята страна, предварително си набавя документи и планира пътуването и настаняването си в приемащата страна, бежанецът е принуден да напусне своята страна, поради „…основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения…”⁵.

През последните десетилетия бежанските проблеми добиха по-широко разпространение, настъпиха съществени изменения в броя на бежанците и причините за бягството. Сериозна промяна настъпи в моделите на бежанските потоци, като се наблюдава изместване на товара към бедни страни и региони, които не са в състояние да поемат приема и закрилата на бежанците.

За приемащите страни проблемите на бежанците и мигрантите пораждат голям кръг въпроси от: икономически, социален, културен, политически характер и не на последно място такива, свързани с опазване на сигурността и обществения ред.

Географското положение на нашата страна я превръща в кръстопът на миграционните и бежански потоци.През първите години след 1989 г. се наблюдаваше засилен емиграционен поток от България към страните от Европа и Северна Америка, но постепенно се наблюдава засилване на имиграционните процеси, в частност увеличаване броя на лицата, потърсили убежище в нашата страна (за периода 1993 - 2004 г. са регистрирани 13 390 чужденци, потърсили закрила) ⁶.

През 1993 г. Република България ратифицира Женевската конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и на Нюйоркския протокол към нея от 1967 г, с което призна правото на закрила на лица, които поради основателен страх от преследване по причина на своята религия, политически убеждения, раса, принадлежност към определена социална група са напуснали своите страни на произход и не могат или не желаят да се възползват от тяхната закрила.

С ратифицирането на конвенцията българската държава се задължи да осигури на чужденците, потърсили закрила на нейна територия справедлива процедура за статут на бежанец, право на подслон, социално и здравно осигуряване и подпомагане, свободен достъп до образование, условия за преквалификация и трудова реализация с цел по-доброто им интегриране в обществото.

Независимо от постигнатия напредък в развитието на законодателството и практиката в областта на правата на бежанците, съществуват и трудности, особено в отношението на обществото към този проблем.

Все още държавните и гражданските структури не са подготвени да отговорят на предизвикателствата, свързани с гарантирането на техните основни човешки права. Липсват познания за правата на бежанците, за причините поради които те са напуснали своите страни, за проблемите, които те срещат при установяването си, адаптирането и интегрирането в България.

Миграционните и бежански процеси са свързани с хора, поради което поставят на преден план редица проблеми от социален, политически, икономически и морален характер, решаването на които в определени случаи не е по-силите само на една институция или организация.

През последните десет години във фокуса на внимание на институциите, работещи по проблемите на миграцията и убежището, бе поставена задачата за хармонизиране на вътрешното законодателство на Република България със законодателството на Европейския съюз. Усилията бяха насочени към изграждане на действаща система от институции, към достъп до справедлива процедура, към изработване на нормативна уредба в областта на убежището и миграцията. Ето защо и научните изследвания бяха съсредоточени върху правните аспекти на проблема, върху анализиране на системата за убежище като цяло.

Изследването на въпроса за социалната адаптация и интеграция на бежанците в България е все още в началото. Практическите дейности, провеждани от държавните и неправителствени организации в областта на социалната защита на бежанците, изпреварват теорията и научните изследвания.

Социалните дейности с бежанци са едни от най-важните дейности в цялостната система за предоставяне на убежище във всяка една страна. Комплексът от специфични социални мерки и дейности са насочени към осигуряване на условия за адаптация и живот в новите за бежанците условия. Проучванията показват, че адекватните социални, медицински и психологически грижи, веднага след регистрацията на търсещите убежище, са условие за тяхната адаптация и последваща интеграция в приемащото общество.

Специфичните проблеми на бежанците от правен, икономически, социален, здравен, образователен и културен характер налагат необходимостта от солидна теоретична и практическа подготовка на служителите, работещи с тях.

Този въпрос може да бъде разгледан в следните две насоки:

1. 
   Обучение и подготовка на служителите от държавните институции, неправителствените организации и органи за местно самоуправление, работещи по въпросите на бежанците в България.
   

През последните години, благодарение на усилията на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и Представителството на Върховния Комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) в България, през различни форми на обучение за социална работа с бежанци са преминали, както експерти от Държавната агенция, Министерство на труда и социалната политика и други държавни институции, така и експерти от неправителствени организации, работещи с бежанци.

Въпросите за специфичните аспекти на социалната работа с бежанци бяха разгледани по време на проведените през 2003 г. обучения:

• 
  Семинар „Социална защита на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България” с участието на служители от Държавната агенция за бежанците, Министерство на труда и социалната политика, експерти от Представителството на ВКБООН в България, неправителствени организации и екип от преподаватели от Шуменския университет;
  
• 
  Семинар „Приемане, настаняване и социална работа в центровете за бежанци” с водещото участие на експерти от Шведския миграционен борд и Държавната агенция за бежанците;
  
• 
  Семинар „Основи на социалната работа” организиран от Бежанско – мигрантската служба при БЧК и екип от преподаватели, с участието на социални работници от Държавната агенция за бежанците, Агенцията за социално подпомагане към МТСП и неправителствени организации, работещи с бежанци;
  

Най-общо задачите в обучението на служителите, извършващи социални дейности с бежанци, са насочени към:

• 
  По добро познаване на законовата уредба за правата и задълженията на бежанците в България;
  
• 
  Повишаване на познанията относно страните на произход на бежанците – социални, икономически, културни, образователни и религиозни особености;
  
• 
  Развиване на комуникационни умения за общуване и индивидуална работа с бежанците;
  
• 
  Зачитане на човешките права и свободи;
  
• 
  Борба с проявите на дискриминация, расизъм и ксенофобия;
  
• 
  Оказване на ефективни и качествени социални услуги.
  

2. 
   Обучение на бъдещи специалисти в различните степени на висше образование по въпросите на социалната работа с бежанци.
   

В основата на Академичната инициатива залегна разбирането, че въпросите за правата на бежанците и тяхната защита, са комплексни, обхващат различни сфери на обществения живот и е необходимо знанията за работа с тях, да бъдат включени не само в учебните планове на специалността „Право”, но и на други хуманитарни дисциплини.

Първите стъпки в разработването на специализирани програми за обучение по социална работа с бежанци бяха направени през 2002 г. в Нов Български университет под формата на специализация „Социални дейности с бежанци”, а по–късно в Шуменския университет като магистърска програма „Социална работа с бежанци”.

Развитието на програмите за обучение по социална работа с бежанци, показа някои важни особености:

• 
  При стартирането на програмите през 2002 г. в университетите нямаше подготвени университетски преподаватели по проблемите на социалната работа с бежанци. Това наложи бързото сформиране на междуинституционални екипи от експерти от Представителството на ВКБООН в България, Държавната агенция за бежанците и неправителствени организации, работещи с бежанци.
  
• 
  Университетските преподаватели съвместно с междуинституционалните екипи разработиха такива програми, съчетаващи общите знания за социална работа със специфичните в областта на социалната работа с бежанци.
  
• 
  Съществена част в разработените програми заемаше „Социалната клиника”, в която студенти от различни университети, участваха в практическите дейности по социална работа с бежанци в Държавната агенция за бежанците и Бежанско-мигрантската служба при Българския Червен кръст.
  

Обучението по социална работа с бежанци се провежда в 3 университета - Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Софийския Университет „Свети Климент Охридски” и в Нов Български университет. Благодарение на съвместната работа с институциите и подкрепата на Представителството на ВКБООН, в тях се работи по специализирани програми за обучение по социална работа с бежанци. В преподавателския процес са включени както щатни преподаватели от висшите учебни заведения, така и хонорувани преподаватели и гост–лектори по отделни теми от посочените институции.

Значително се повишиха опита и уменията за работа със студенти на експертите, включени в междуинституционалните екипи за обучение по въпросите на социалната работа с бежанци.

Партньори в процеса на обучение по социална работа с бежанци са:

• 
  Държавната институция - Държавна агенция за бежанците;
  
• 
  Международната организация – Върховният Комисар на ООН за бежанците;
  
• 
  Висшите учебни заведения;
  
• 
  Неправителствените организации, работещи с бежанци – Бежанско-мигрантска служба при Български Червен кръст, "КАРИТАС" – България, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание (АСЕТ), Съвет на жените бежанки в България, Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти.
  

В обучението по социална работа с бежанци в България се прилагат разнообразни форми за обучение:

• 
  Специализация „Социални дейности с бежанци” в бакалавърска програма „Социални дейности” в Нов Български университет през учебната 2002/2003 г.;
  
• 
  Магистърска програма "Политики в социалната защита и дейности с бежанци" в Нов Български университет през учебната 2003/2004 г.;
  

• 
  Магистърска програма "Социална работа с бежанци" в Шуменския университет през учебните 2003/2004 г. и 2004/2005 г.;
  
• 
  Курс „Социална работа с бежанци” в магистърска програма „Социална работа в общински/локални структури” в Софийския университет през учебната 2004/2005 г.;
  
• 
  Курс „Педагогически аспекти на феномена бежанци” в бакалавърска степен на специалността „Педагогика” в Софийския университет през учебната 2004/2005 г.;
  
• 
  Частични програми в бакалавърска степен в дисциплините „История на социалната работа” и „Методи на социална работа” в Шуменския университет.
  

• 
  Обучението по социална работа с бежанци е уникално по своя характер, тъй като съчетава обучението по социална работа с обучението по правата на бежанците и специфичните аспекти на работа с тях.
  
• 
  Чрез обучението по социална работа с бежанци се задълбочава диалога с гражданското общество по проблемите на бежанците.
  
• 
  Обучението по социална работа с бежанци изгражда знания и умения за работа с бежанци в различни сфери на обществения живот: социални дейности и услуги, трудова заетост, образование, местно самоуправление и др.
  
• 
  Студенти от специализирани програми по социална работа с бежанци от Нов Български университет и Шуменския университет са участвали и изнесли 4 доклада за българския опит в социалната работа с бежанци на международни форуми в Белград, Будапеща, Берлин и Кьолн.
  
• 
  През последните 3 години са осъществени 2 национални и 3 международни изследователски проекта, в които пряко или косвено се засягат проблеми на социалната работа с бежанци.
  
• 
  Създадени са условия за повишаване на квалификацията на кадрите в различни образователни и научни степени – започнат е докторат и е завършен дисертационен труд за доктор на науките.
  

През 2003 г. Регионалната програма на ВКБООН за развитие на професионалните знания и умения на кадрите, предоставящи социални и други неправни услуги на бежанци (CDNP) в Будапеща разработи и предложи „Минимални стандарти за разработване на учебни програми за висшето образование по социална работа с бежанци”.

Минималните стандарти са обединени от обща концептуална рамка, включваща препоръки за разработване на основните елементи на учебни програми.

Целите на минималните стандарти са:

• 
  Включване на международните стандарти и добри практики в социалната работа с бежанци в съдържанието на академичните програми и курсове;
  
• 
  Предоставяне на инструментариум и насоки за разработване на учебни програми;
  
• 
  Разработване на система за наблюдение и оценка на програмите за развитие на знания и умения във висшето образование по социална работа с бежанци.
  

• 
  прилагане на интегриран подход към проблемите на бежанците, отчитащ всички аспекти на техния живот – правни, социални, религиозни, културни особености;
  
• 
  формиране на устойчиви знания и умения за социална работа с бежанци, чрез развитие и усъвършенстване на придобитите теоретични познания в практиката;
  
• 
  осигуряване на възможност за практика (стажуване) в организации, работещи с бежанци;
  
• 
  включване на определен кръг от теми в учебните програми за обучение.
  

• 
  Въведение в темата за миграцията
  
• 
  Преживяното на бежанците
  
• 
  Международни рамки за закрила
  
• 
  Национални системи за предоставяне на убежище
  
• 
  Рамки за оказване на социална подкрепа
  
• 
  Информация, свързана със страната на произход
  
• 
  Социо-културни аспекти на работата с бежанци
  
• 
  Социална работа с бежанци и търсещи убежище
  
• 
  Ценности, норми и етични съображения
  

В минималните стандарти изключително добре е представена структурата при разработване на съответната тема:

• 
  Цели на обучението, включващи изграждане на познания, умения и нагласи;
  
• 
  Ключови думи/понятия;
  
• 
  Съдържание;
  
• 
  Методи;
  
• 
  Материали, източници за подготовка на преподавателя.
  

Принос на авторите на минималните стандарти е обширната и изчерпателна библиография в помощ на преподавателя, която значително улеснява подготовката на курсовете.

Като пример може да се посочи структурата на:

Тема 8: Социална работа с бежанци и кандидати за убежище ⁷

Цели на обучението:

• 
  Да се придобият познания за приложимостта на методите за обща социална работа при контакти с лица, които се нуждаят от международна закрила.
  
• 
  Да се разбере защитната роля и обхвата на социалната работа в различна среда и различен контекст.
  
• 
  Да се изградят умения за задоволяване на потребностите на групите, които имат специфични потребности от закрила.
  
• 
  Да се запознаят с начините за развиване и използване на специфични умения за общуване (общуване между различни култури, ролята на преводача, разрешаване на конфликти).
  
• 
  Да се придобият познания за установяване и мобилизиране на ресурсите в дадена общност и ангажиране на хората, с които се работи.
  

Информация, консултиране, работа по случаи, кризисна интервенция, групова работа, работа в общността, посредничество, поверителност, застъпничество, пренасочване към специализирани услуги, пол, възраст, лица с увреждания, серопозитивни, деца, разделени от родителите си вследствие на СПИН, жертви на насилие, превод, общуване, култура, зависимост, ресурси, управление.

• 
  Обхват на социалната работа в Европа/специфична национална среда за бежанци (приемателни центрове, бежански лагери, центрове за консултиране на правителствени/неправителствени организации, центрове за интеграция) и свързаните с тях професионални предизвикателства в контекста на намирането на трайни решения (доброволно репатриране, интегриране, преселване в друга страна);
  
• 
  Ангажиране на социалните работници в осигуряването на спешна и хуманитарна помощ;
  
• 
  Методи и модели на социалната работа с отделни лица, групи и общности;
  
• 
  Аспекти на социалната работа с категории хора, които имат специфични потребности от закрила (жени, деца, възрастни хора, травматизирани хора, жертви на насилие, хора с увреждания, серопозитивни, хронично болни);
  
• 
  Определение, оценка и изграждане на капацитет за самозащита на бежанците, участие и даване на правомощия на бежанците;
  
• 
  Общуване между културите;
  
• 
  Определяне и анализ на ролята на преводача в социалната работа;
  
• 
  Защита на личните данни и обработка на поверителна информация;
  
• 
  Процедури по сигурността на социалните работници и осигуряване на защитена работна среда;
  
• 
  Стратегии за разрешаване на конфликти/посредничество в общността.
  

• 
  Деца-бежанци: насоки за закрила и грижи. ВКБООН, 1994;
  
• 
  Програма за разделените деца в Европа (SCEP): Представяне на добрите практики. 2-ро изд., 2002;
  
• 
  Социални услуги за градски бежанци. ВКБООН, 1994;
  
• 
  Сексуално и свързано с пола насилие срещу бежанци, възвръщенци и вътрешно разселени лица. Насоки за превенция и работа. ВКБООН, 2003.
  

Дългосрочна цел на минималните стандарти е подготовката на компетентни социални работници за работа с бежанци, които със своите знания и умения ще допринесат за осигуряване на ефективна закрила на бежанците в приемащите страни.

В заключение следва да се изтъкне:

Първо България е една от първите страни в Централна и Източна Европа, в която проблема за специфичните аспекти на социална работа с бежанци е включен в учебните планове и програми на висшите училища. От 2002 година започна и активно продължава институционализацията на академичните програми в тази област.

Второ Разширява се предметът и обектът на социална работа с бежанци като се прилага един от най-ефективните модели за социална работа „Управление на подкрепата в условията на мрежа от подпомагащи системи”.

Трето Повишена е квалификацията на служителите от държавните институции и неправителствени организации, работещи в областта на социалната работа с бежанци.

Четвърто През последните три години голям брой студенти са преминали различни форми на обучение по социална работа с бежанци.

Пето Поставено е началото на научните изследвания в областта на социалната работа с бежанци.

Шесто Развита е мрежа от български институции, висши училища, международни и неправителствени организации, работещи по теоретичните, практически и научни аспекти на социалната работа с бежанци.

Седмо България е активен участник в процеса на подготовка и прилагане на Минималните стандарти за разработване на учебни програми за висшето образование по социална работа с бежанци.
Използвана литература

1. Публикация „Закрила и интеграция на бежанците в България 2004–2005”, Представителство на ВКБООН в България, С., 2005, ISBN 954-90785-4-Х

2. Справочен доклад „Бежанците в България. Изграждане на националната система за закрила на бежанците 1993 – 2003 г., Представителство на ВКБООН в България, С., 2004, ISBN 954-90785-2-3

3. Въведение в международната защита на бежанците, Служба на ВКБООН

4. „Минимални стандарти за разработване на учебни програми за висшето образование по социална работа с бежанци”, разработени от Регионалната програма на ВКБООН за развитие на професионалните знания и умения на кадрите, предоставящи социални и други неправни услуги на бежанци (CDNP), 2003