Стани и иди! Ще си сит и напоен



Дата10.02.2018
Размер63.75 Kb.
#56594

СТАНИ И ИДИ! ЩЕ СИ СИТ И НАПОЕН

ІІІ Царе 17:3-4 „Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.”

Когато Бог ни изпраща, има снабдяване на хляб и вода дори и месо. Ако трябва да отида някъде, Той ще е снабдил да има живот за мен. Защо казвам живот? Ако няма хляб и вода, няма и живот. Ще ми кажеш: „Но само хляб, вода и месо? Това е оскъдно.” Е, знам, че ако имам живата вода и Хляба на живота, няма да ми липсва нищо, но ако те ми липсват, дори и всичко да имам, пак нищо няма да притежавам. Не се е случвало да те хранят врани нали? Искам да ти кажа, че аз преживявам снабдяване точно като от врани. Идват средства като от птици, които не очаквам и не мисля, че бих получила.

Божият човек стоя там, докато потока пресъхна и Бог не му каза да стане и да тръгне. Ст. 7 „А след известно време потокът пресъхна, понеже не валеше дъжд по земята.” Пресъхнал поток? Какво ще правя? Ох, от къде ще пия? Вероятно и Илия си е мислел така. Не зная, но ако на мен ми се случи това, няма да остана безразлична. Ще плача, хленча, негодувам и роптая. Може и да ми стане по-добре. Да, но не това би искал Бог. Тъй като Той знае, че потокът на средства е пресъхнал, ще ме изпрати при нов поток от средства. Какво ме е грижа мен, ако пресъхне? Но не аз, „силната” ще се справя да текне отново потока. Започвам да кроя и броя, да смятам и прилагам какво ли не, само пак нещо да потече. Причината за сухия поток е липсата на дъжд, който не валеше. Кой дава дъжда? Аз и ти ли? Не. Бог дава да вали на добрите и на злите. Той казва да не вали и не вали.

Боже, прости ми за това, че искам потоците да наводня чрез моя сила и борба,

Но те пак не могат да се напълнят от сълзи и безспирни войни,

Не мога нищо на Твоята сила да прибавя,

И не искам в сърцето си да роптая.

Ще чакам Ти да ми покажеш къде да вървя

И пак потока и хляба да намеря.

При Твоите нозе, Исус, стоя

И от извора на живата вода да пия

И пак хляб от Словото Ти да открия.

При нозете на Исус има всичко –

Утолена жажда и наситена с хляб душа.

Господи, при нозете Ти искам да стоя.

Ст. 9 „Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.” Бог заповядва на вдовицата да храни Илия. Нима тя е богата и заможна? Не. Може и да има богати вдовици, но тази не беше от тях. Тя дори почти нищо нямаше. Малко брашно и масло и край. Защо Бог искаше да вземе и малкото, което имаше тя? Защо чрез устата на Илия поиска и последното първо за него? Егоистично ли е това? Бог побърза да каже на вдовицата чрез Илия, че има снабдяване за нея и сина й. Нейната работа бе да се довери и да не си прави сметка как да спести от маслото и брашното, но отиде и направи, както й бе казал Бог чрез Илия. Тя разпозна Бог в Илия! Колко пъти може да съм пропускала да дам последното и да опитам от това, което Бог има за мен и другите около мен. Защото синът й не остана гладен, през цялото време имаха храна, и не свърши. Как лесно е да се дава, когато има достатъчно. Трудно е да се подарява, когато няма нищичко. Няма магазин, от където да се купи; няма съсед да се вземе на заем; просто нищо няма. Но искам да знаеш, че има едно хранилище, за което няма криза; там няма недостиг; няма лоша реколта; там има винаги достатъчно. Може да не е в излишък, но е достатъчно.

Ст. 15-16 „И тя отиде, та стори, според каквото каза Илия: и тя, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.” Няма да свършат храната и маслото – словото и силата на Святия Дух само да се подчиня на заповедта на Бог: „Дай! Не мисли да спестиш.”

Пак имаше заповед към Илия да върви в ІІІ царе 18:1-2, 21 „А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята. Илия прочее, отиде да се яви на Ахаав. А гладът бе тежък в Самария... Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.” До кога ще се колебаете между две мнения? Колко пъти за разрешението на дадена нужда идват дори и повече от две мнения. Идва колебливост. Ще може ли Бог точно това да разреши? Няма ли да е по-добре да Му помогна малко? Може да Му е трудно? Така съмненията ме изваждат от Божията закрила. Влизам в спор заради гордост и човешката ми мъдрост. Кой губи после? Аз.

Бог е Бог и иска да остане такъв в живота ни. Неговата сила и власт нямат равни на други божества, нито на човешките дела!

И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаав до входа на Езраел” (ст. 46). Ръката на Бог е върху Илия, но след един стих Илия получи заплашване. Независимо, че Божията ръка е с мен и теб, идва заплашване. И въпросът е, какво е поведението ни в такъв момент. Избил и победил толкова врагове чрез силата на Бог, Илия се уплаши от заплашването: ІІІ Царе 19:2 „Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.” С други думи – ти ще бъдеш убит и нищо повече... Нима Бог би позволил това? Забрави ли Илия какво Бог бе сторил преди ден? Вероятно да. И да си призная, и аз правя същата грешка, като забравям какво Бог е направил. По заповед на Бог ли тръгна Илия този път? Не. Защо тръгна? Беше го страх за живота си. „А като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде, та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” (3-4 ст.) Къде отиде? При потока с вода ли? Неее. В пустинята. Бог ли го изпрати там? Съвсем не. Не винаги Бог ни праща в пустинята, но сами си отиваме в безводното място и спретваме една самосъжалителна седянка. И вероятно си мислим, че това е краят...

Защо вървиш в път, в който не те водя?

Защо обичаш пусти и безводни места?

Защо си мислиш, че искам там да те заведа,

В пуста и безводна земя?

Спри и изчакай! Живота си няма да изгубиш ти,

но милост ще видиш в тези трудни и опасни дни.

Довери Ми се! Довери Ми се и спри! При нозете Ми остани!

Илия искаше да умре. Но това ли искаше Бог. Напротив. Дори в мястото, избрано от Илия, Бог снабди храна и го подготви за новия път. Бог е милостив към моите и твои пустини, избрани от мен и теб. Той няма да остане безразличен къде отиваме сами. Ст. 5-9 „Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и, ето, при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана, та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. И там влезе в една пещера, гдето се засели; и, ето, Господното слово дойде към него, та му рече: Що правиш тук, Илие?” Илия тръгна, но къде отиде? От пустинята в пещерата. И чу въпроса на Бог: „Какво правиш тук Илия? Аз не помня да ти казах да дойдеш в пещерата. Защо си в нея?”

Пак Илия се обясни на Бог: „А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” (ст. 10). Страх, страх и пак страх за живота си. Не се случва само с Илия, но и с мен. Страх, как съм сама и няма никой, който да ме разбира или да вярва като мен. Ужас от това, с кой ще общувам и какво ще правя?

И Словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана на входа на пещерата. И, ето, гласът дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?” (ст. 11-13). Бог няма да престане да пита: Що правиш тук? Ако стоя на място, в което Той няма пред вид да стоя. И Бог не получи друг отговор от Илия, но отново „той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите: защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” (ст. 14). Така обяснявам на Господа и аз за безбройните причини защо и поради какво не съм на мястото, в което Бог очаква да ме види. Ама, нали Ти, Боже, знаеш? Ти виждаш сърцето ми. Аз не могааа. Удобно си ми е скрита и покрита в пещерата на моите терзания и страхове. Оправдания, извинения ненужни на Бог.

Но Господ не спира и говори: „Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия!” (ст. 15).

Ти си избра пътя, по който да вървиш и пак по него се върни. Пак през пустинята, но с Божието знание. Та, после ще си изпълниш поръчението. Това е. Мислим си, че може да избегнем същия обратен път, но не. Ако ходим в пътя, показан от Бог, и в пустинята ще има извори и хляб за нас, но ако сами отидем, няма да е лесно. Независимо, че пак Бог поради милостта Си ще ни снабди, губим време до истинската цел.

Ако бързам целта на Бог да стигна,

Път сама да не вървя,

Защото винаги в пустиня мога да се озова.

На заповедта Му стани и тръгни

Подчинени да са стъпките ми.

Така обратен път няма да вървя,

Но бързо ще достигна целта за вечността.

При нозете на Исус всеки ден да стоя

Път и изход ще намеря

отворена да чуя

Стани и иди...



19 септември 2008

Илияна Киркова
Каталог: iliana
iliana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?
iliana -> Само още малко
iliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени
iliana -> Да запазиш мира, който Бог ти дава
iliana -> Голиат и Давид
iliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „
iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност
iliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя
iliana -> Пожелание за 2009-та
iliana -> При изворите


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница