Станка Бонова вту “Св св. Кирил и Методий”
Изтегляне 119.65 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Вазов И., 1975, Чичовци , Пловдив
- Спасова-Михайлова С., Чолакова Кр., София
Станка БоноваВТУ “Св. св. Кирил и Методий”Велико Търново На всяка манджа мерудия.Или за гастрономичния образа на живота в българската фразеологияФразеологичният фонд на български език се характеризира с изобилие от единици, свързани с храната, с биологичния процес на хранене и съпътстващите го явления. Приложеният към настоящия доклад списък на фразеологзми представлява достатъчно доказателство в подкрепа на подобно твърдение, независимо от факта, че няма никакви претенции за пълнота и изчерпателност. В същия списък може да се види, че съществуват “кулинарни” фразеологични единици (ФЕ) за обозначаването на ситуации от почти всяко естество; или ако си послужим с изразните възможности на самата фразеология – в български език фразеологизмите, свързани с гастрономията и кулинарията (най-общо с храненето) са мерудия на всяка манджа. Целта на настоящото изследване е да представи най-общо съответната част от фразеологичния фонд на езика и да маркира някои от възможните обяснения за функционирането и образната основа на този вид фразеологизми. Целта може да бъде формулирана и по доста по-неиздържан научно, но за сметка на това много по-наситен образно начин: анализът има за цел да поднесе на изпитващия фразео-познавателен глад в удобен за храносмилане вид изобилното образно блюдо на българските ФЕ с кулинарна основа; и да предложи обяснение за съответното изобилие. Втората формулировка очертава рамките на един от основните механизми за не-аналитично изразяване на придобитото от човека познание за света – езиковата образност. През последните десетилетия интересът към езиковата образност изживява своя ренесанс, преставайки да бъде приоритет на литературознанието и настанявайки се трайно и нашироко в територията на лингвистичните анализи. В лингвистиката черешката на сладоледа на този възродил се интерес представлява посветеното на метафората и ключовата й роля в езика и вербалната комуникация изследване на Lakoff и Johnson Metaphors We Live By (Lakoff G., Johnson M., 1980). Тук изборът на израза черешката на сладоледа е детерминиран от презумпцията, че изследването, заемащо ключова позиция сред анализите, посветени на езиковата метафора, следва да бъде назовано също чрез метафора; а използването на метафоричен образ, в чиято основа стои гастрономическото удоволствие, представлява конкретен пример за функционирането в български език на ФЕ от групата на тук анализираните. Черешката на сладоледа понякога бива черешка на мелбата или черешка в коктейла, но където и да бъде позиционирана тя се превежда на не-образен език като “най-доброто, най-хубавото, върхът на някакво постижение”. Този аналитичен превод не е достатъчно пълен и изчерпателен, тъй като към значението, представено по-горе следва да бъде добавено още нещо. Нещото може да бъде определено по хиляди (образно казано) различни начини. Според М. Елиаде например (Елиаде М., 2001, с.15) съответното нещо представлява пречка образите на “носталгия по рая” да бъдат изразени с думите на аналитичния език. Според теорията на З. Фройд - не съществува възможност черешката да няма връзка със сексуалността и нейните орални стадии и прояви. Според фразеолозите когнитивисти черешката на сладоледа e езиковият образ на всички номинирани чрез нея реалии, както и на способите за езикова категоризация, присъщи на културата, в която фраземата функционира. В контекста на последното разбиране категоризираме фразеологията като: езикова зона с високо съдържание на образност, в която са оцелели древни символи, знаци, легенди, митологеми и архетипове, някои от които са били познати вероятно още на предистоирческия човек. Независимо от различията в схващанията за същността на фразеологизмите, образността бива определяна като основна характеристика на значението на ФЕ (или поне на значението идиомите). Според В. Кювлиева (Кювлиева В., 1986) именно спецификата на значението трябва да бъде характеризирана като първостепенен категориален признак на ФЕ. Основанията и механизмите за изграждане на фразеологичната образност представляват езиков израз на такива съществени културни компоненти като унаследени фолклорни и исторически традиции, менталност, материални и духовни придобивки.Това е основната причина фразеологизмите да бъдат езиковите единици, съдържащи най-голям обем информация за културата, в която функционират. Значимосттa на познавателния потенциал на фразеологизмите е резултат и от факта, че освен номинативни те биват и характеризиращи езикови единици, свързани със стереотипни белези на обекта. Оценъчният момент и експресивната натовареност също са непосредствено зависими от образния характер на ФЕ. Механизмите за създаване на фразеологична образност презентират и част от присъщите на съответната културна общност способи за езикова категоризация на реалността. Логично е в такъв случай да бъде потърсено обяснение на направената в началото констатация, че за почти всяка житейска ситуация, независимо от темпоралната й и пространствена локализация както и от отношението й към центъра или маргинеса на човешките представи за света, в българския фразеологичен фонд съществуват фраземи, номиниращи я по гастрономично-образен път. Тази констатация може да бъде формулирана и по начин, създаващ й по-ярък езиков образ, а именно: за българина светът минава през стомаха, за да достигне до езиковия си образ. На пръв поглед предпоставките за съществуването на подобно явление изглеждат лесно откриваеми в манталитета на носителите на български език1 - консуматорска или по-скоро чревоугодническа природа, определяща типа на световъзприемането и начините за езиково категоризиране на реалността. Такова обяснение обаче е твърде повърхностно и не съдържа дори алюзия за многопластовата същност на езиковите явления и сложността на фразеологичната семантика. На тази сложност и на взаимната й обвързаност с културата ще бъде посветена оставащата част от настоящия лингво-кулинарен анализ. С цел да не забъркаме каша и в стремеж към методологическа издържаност и логическа последователност ще започнем анализа като формулираме съдържанието на двете основни понятия изграждащи неговото заглавие. Дефинираме тези две понятия по следния начин:
Ако заменим метафоричното название с научен термин еквивалент на мерудия ще бъдат езиковите единици, определяни от традиционната (не кулинарна) лингвистика като фразеологични единици. Манджа – всяка съществуваща (реално или хипотетично) ситуация от развоя на човешката цивилизация (от дяда Адама) или от живота на отделния човешки индивид (мляко има около устата; ще му изядем житцето). Обект на анализа ни е само част от фразеологичния фонд на български език – ФЕ с кулинарна прагматична отнесеност. Като такива определяме фразеологизмите, чиято образност има кулинарни или гастрономически основи. Според вида на прагматичните релации, в които влизат, тези ФЕ се делят на две основни групи. Към първата принадлежат фразеологизмите, отнасящи се към чисто гастрономическия ареал от материалната сфера на живота и към представите на човека, свързани с тази именно битийна зона: ям като ламя, циганска вулия, да си оближеш пръстите, на петима кози крак, на единия зъб да ми се намаже, топи ми се в устата и т.н.. По-интересна и на пръв поглед парадоксална е втората група фразеологизми. Това са ФЕ, чиято образна основа е свързана с храната и процесите на хранене, но номинираните чрез тях извънезикови ситуации нямат непосредствено отношение към гастрономията, кулинарията или храната, разбирана като субстанция, осигуряваща физическото съществуване на човека. При това не може да бъде установено каквото и да било ограничение за темпоралните характеристики на ситуациите, чийто езиков знак са съответните ФЕ. За повечето християнски култури, към които принадлежи и съвременната българска култура2 представата за дълбока древност например се реализира в езика чрез фразема с библейски произход – от дяда Адама. Във фразеологичния фонд с този етап от развоя на културно-езиковата общност са свързани и фразеологизми като : забранен плод, манна небесна, хляб насъщен Първият от тях представлява част от библейския образ на грехопадението и познанието. Във фразеологично ретушираната си форма той представлява езиков израз на копнежа по изгубения рай. Плодът и дървото, от което този плод произхожда имат множество религиозни конотации, не всички от които се идентифицират като библейски. В българската коледна обредност например съществуват бъдникът, свързан генетично и символично с дървото на живота; както и символичното посичане на плодните дръвчета в градината. След приемане на християнството бъдникът се трансформира в символ на Христос, изразяван езиково чрез Млада Бога. В разговорната фразеология релацията Бог-дърво бива асоциирана и със сила и налагане на воля. Тези асоциации предполагат появата на фраземи като ще играе дървен господ, които са значително отдалечени от предполагаемия си сакрален първоизточник. От друга страна божественият статус на дървото (дърво на живота) и функцията му на транспространствен космически организатор са познати на почти всички предхристиянски култури – културата на пигмеите семанг, шаманизма в Централна и Северна Азия, древен Китай (вж. М. Елиаде, 2001, с.41, 42), езическите вярвания на българите. В по-късния библейски контекст значещата сила на дървото отчасти бива метонимично иззета от родилият се от него плод. След като консумирали плода на Дървото прародителите Адам и Ева били изгонени от райските селения (райска градина), но пък влезли във владение на познанието. Християнските езикови общности разпознават този свещени плод от библейските текстове като ябълка. В български език това разпознаване е реализирано и под формата на сложно название – райска ябълка, което функционира като езиков обозначител на плодно дърво, асоциирано с библейското най-вече заради екзотичния му вид и отчасти поради специфичния вкус на неговите плодове. Плодът на ябълката има и своята митологична история на предхристиянски символ – ябълката дадена на богинята Афродита. В съвременния език нейната образна трансформация се реализира във фраземата ябълка на раздора. Тази фразема функционира като обозначител на причината или повода за спор, кавга, неразбирателство т.е. ситуация еднозначно свързана с древногръцкия мит, но нямаща общо с реалността на материалното хранене (въпреки че ябълката, която лежи в основата на фразеологичния образ има безспорни гастрономически асоциативни конотации). Значещата роля на дървото продължава да бъде интерпретирана непрекъснато и в съвременната култура: популярен пример са дърветата-пазители и горската стихия във “Властелинът на пръстена”. Своята предбиблейска история има и библейската фразема хляб насъщен. Хлябът присъства почти неизменно в ритуалната обредност на българската култура – обредните погачи, коледните колаци, великденския козунак, посрещането на гости с хляб и сол. Процесът на приемане на храна не е еднозначен и в никакъв случай основата му не е чисто физиологична и още по-малко профанна. Приемането на обредния хляб представлява сложен космически акт, свързан с усвояването на божественото начало. В християнската обредност аналогична функция имат нафората и виното за причастие – тялото и кръвта божии. Ролята на хляба и същността му на символ тук са успоредени със символиката на виното като божествена субстанция, в която може да бъде разпознат еликсирът на живота, амброзията, живата вода или раждащата водна стихия. Дори в конкретната му идентификация като вино християнската символика е наслоена върху езическите сакрални функции на тази течност. Виното е било използвано в свещенодействия извършвани на българските земи далеч преди приемане на християнството3. Изброените дотук примери разглеждат само няколко от включените в приложения списък на ФЕ, свързани с храната и храненето. Същият подход следва да бъде използван при анализа на всяка от тях. Заглавната фразема например – на всяка манджа мерудия функционира в езика (при това не само в български) и във вариант на всяко гърне мерудия. В чисто битиен план гърнето е особено важен съсъд за българската културна общност. То представлява вместилище за “хляба насъщен” – гърнето с боб над огнището, гърнето с мед, делвата с петмез и т.н.. Паралелно с посочената фразема в български език функционира и да бъркаш в кацата/гърнето/делвата с мед и да не си оближеш пръстите. Освен ежедневна храна според фразеологията делвата (аналогично на амфората) би могла да вмести и свещена течност, а гърнето освен съд за мерудия да функционира като фразеологичен образ на универсалния архетип на андрогина – търкулнало се гърнето, та си намерило половинката. Разгледаните примери са безспорно доказателство, че “кулинарните” ФЕ не бива да бъдат приемани за еднопланови езикови факти лишени от диахрония и дълбинна структура. Под повърхностния пласт, генериран привидно от гастрономизъм и чревоугодничество лежат дълбоки митологемни и архетипни основи. Самият процес на хранене и поглъщане има амбивалентна същност. Изяждането/поглъщането се извършва с цел да бъде генерирано ново начало. Определяният привидно като кулинарен и гастрономичен фразеологичен образ на човешкия живот и на човешката цивилизация има в основите си универсални висши ментални конструкти. Многопластовата същност на фразеологията не изключва обаче възможността за съвременната българска лингво-културна общност първоплановият гастрономизъм да има определяща роля. В най-новата ни култура фразеологичният езиков образ на църковни служители и светци често бива изграждан чрез профанните средства на “хранително-вкусовата” травестия. Ето как изглеждат този образ в един популярен фрагмент от българската художествена литература: “…а като най-последно накарах Вангелкиното – иконописеца, да ми нарисува свети Георги с една пенлива халба в едната ръка, а в другата – шашка, а с шашката набол кебапче. Под тая картина – надпис: ей с такива едри букви, черни, върху жълта книга: " ЛЕДЕНА БИРА ОФИЦЕРСКА!".” (Хайтов 1976, с.31) Представеният художествен текст не е изолиран случай. Аналогично изглеждат образите на свещеници, изграждани от Вазов и Чудомир, както и множеството илюстрации към изданията на съответните художествени произведения (Вазов, 1978, Чудомир 1980). Явно е, че определянето на българските “кулинарни” фразеологизми единствено като израз на висши ментални конструкти е също толкова едностранчиво, колкото и определянето на този тип фразеология като производна на чревоугодничество, характеризиращо българската културна общност. ФЕ, свързани с храната и храненето трябва да бъдат анализирани единствено в макроконтекст – културен и исторически, за да бъде отчетена многопластова същност на тяхната семантика и да се определи обективно сложната съвкупност от разнородни аспекти, както и действителната основа за генериране и функциониране на такива ФЕ в която и да е културна общност. Български фразеологизми, свързани с храната и храненето:
Бибилиография: Вазов И., 1975, Чичовци, ПловдивGrzegorczykowa R., 2001, Wprowadzenie do semantyki językoznawczej, Warszawa Елиаде М., 2001. Образи и символи, София Lakoff G., Johnson M., 1980, Metaphors We Live By, ChicagoLewicki A. M., 1982, O motywacji frazeologizmów, (w:) Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej, t.1, s.33-47 Кювлиева В., 1986, Фразеологизмите в българския език, София Фразеологичен речник на българския език, 1974, Ничева К., Спасова-Михайлова С., Чолакова Кр., СофияХайтов Н., 1976, Диви разкази, Пловдив Chlebda W., 2001, Frazematyka, (we:) Współczesny język polski, pod.red. J. Bartmińskiego, Lublin, 2001, s.335-343 Чудомир, 1980, Съчинения в три тома, т.1, София 1 Подобно явление не е характерно единствено за български език. Не по-малка е групата на този тип ФЕ в сръбски, полски или руски език например, но тъй докладът няма съпоставителен характер и анализираните фразеологизми са само български, то и изводите са ограничени само до особеностите на български език. 2 Видът на религиозната доминанта, характеризираща голяма част от развоя на българската култура служи за основание последната да бъде определена като християнска. Същевременно обаче отчитаме наличието в нея на дълбинен пласт, формирал се в резултата на унаследяването на езическия опит и познание и на процесите на асимилация, дисимилация и симбиоза, реализирали се при взаимодействието й с други култури. 3 При разкопките на тракийски гробници край село Старосел например са открити съдове с утайка от червено вино. Последното е било използвано при свещени тракийски ритуали, свързани с култа към слънцето, датирани V-IV в. пр.н.е. Каталог: 581 -> pub 581 -> 6. Публикации на студенти и докторанти през последните 5 години 581 -> Списък на публикацииte на гл ас д-р Станка Бонова Дойчинова монографии/ monograph 581 -> Решение №186/ 15. 06. 2017г на Изпълнителния Директор на мбал "Национална кардиологична болница" еад документация 581 -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 581 -> Доклад №0400008712 за извършен одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на пп „Движение за права и свободи за периода от 01. 01. 2011 г до 31. 12. 2011 г pub -> Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс 581 -> Биография на гл ас д-р Станка Бонова Дойчинова I. Лична информация Дата и място на раждане 14. 06. 1972 г., гр. Сопот, България Националност Българка Изтегляне 119.65 Kb. Сподели с приятели:
|