Становище на Асоциация на индустриалния капитал в България относно

1.2. През период 2014 - 2020 г. да се отдели сериозно внимание, включително посредством отделянето на квоти, средствата в които не могат да бъдат алоцирани на:

• 
  Създаването на базова инфраструктура;
  
• 
  Грантовите схеми, насочени към частни бенефициенти (като се положат усилия да се избягва регламентът за държавна помощ „de minimis“ посредством блокови изключения, както и да се работи за повишаване на максималната му граница).
  

• 
  Определянето на размера на допустимия аванс по проектите – за частни бенефициенти той е в максимален размер на 20 % от стойността на безвъзмездната финансова помощ, а при общинските и държавни бенефициенти – достига до 40 %.
  

• 
  Изискванията за гаранция на аванса – частните бенефициенти трябва да предоставят банкова гаранция в повечето случаи.
  

• 
  Стойността на аванса и междинните плащания за частните бенефициенти не може да надвишава 80 % от стойността на безвъзмездната финансова помощ, докато при държавните бенефициенти това ограничение е 95 %.
  

1.9. Постигане на пълна функционалност на ИСУН, така че да се прекрати вменяването на ненужна отчетност и административни тежести на бенефициентите.

1.10. АИКБ напълно подкрепя предложенията в Доклада Намаляване на административната тежест, изготвен в изпълнение на договор № МС-92/10.08.2012 г.

1.11. АИКБ настоява да се увеличи (или в краен случай поне да се запази непроменен) делът на средства от Европейския социален фонд в общия размер на средствата от фондовете на ЕС, предвид на големия положителен ефект, които финансираните от него операции имат за насърчаване на растежа и заетостта.

2.2.1. При стартиране изпълнението на договори по дадена схема (особено тези, към които интересът е голям) да се провеждат обучения от съответния ДО/МЗ относно практическо изпълнение и отчитане на договорите: промени в техническото изпълнение и бюджетa на проекта; изисквания, документи и начин на провеждане на процедури за избор на изпълнители; отчитане на техническото и финансово изпълнение на договора/проекта; мониторинг от страна на ДО и др. подобни, които са от определящо значение за успешната им реализация.

2.2.2. Да се провеждат и съвместни обучения, както на служителите при бенефициентите, отговорни за изпълнението на съответния договор, така и на служители на ДО/МЗ с цел уеднаквяване на подхода на работа, ясно дефиниране на правата и отговорностите и на двете заинтересовани среди, за да не се допуска субективизъм.

2.3. Проблем: Големият обем документи при кандидатстване и по време на изпълнение и отчитане на договори по схемите – това отнема както човешки ресурс за изработване и окомплектоване, така и финансов.

Решение: Да се създаде възможност за електронно кандидатстване по всички програми/схеми, както и за проследяване и отчитане изпълнението на договорите по електронен път. Всички форми за кандидатстване да бъдат максимално опростени и стандартизирани.

2.4. Проблем: При съществуващата сега централизация при подготовката и реализацията на програмите и схемите не винаги се отчитат конкретните регионални потребности.

Решение: По възможност да се разчупи този модел, като се децентрализират нещата по региони, като с това в рамките на определените за конкретния регион финансови средства и направления за финансиране, още при кандидатстване и оценка на проектите/заявленията за участие ще се отчитат и подкрепят реалните и наболелите/конкретните потребности на дадения регион.

2.5. Проблем: Широко разпространено е мнението за некомпетентност, необективност и непрозрачност в процедурата на оценяване на кандидатите.

Решение: Би било добре в оценката да се включат независими експерти с изграден в обществото авторитет за тяхната компетентност и добросъвестност.

2.6. АИКБ настоява за национална позиция на страната ни, така че при реализирането на програмния период 2014 – 2020 г. критериите за МСП да се прилагат единствено кумулативно. Алтернативно, при неизпълнение на критериите кумулативно, водещи за определяне на предприятие като голямо да бъдат оборота и активите, а не броя заети лица.

2.7. АИКБ настоява през следващия програмен период основната част от средствата по ОП да се насочат към грантови схеми в подкрепа на реалния бизнес, като се сведат до минимум средствата, насочени към финансови инструменти.
3. ОП „Регионално развитие”
По приоритетна ос 1. „Градско развитие“, подточка 1.1. „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“:

• 
  Да се заложи 50 % от стойността на проекта да е грант, финансиран от програмата.
  

• 
  Задължително по проекта да се финансира и конструктивно обновяване, ако след обследване такова е необходимо.
  

• 
  При изготвяне на проектите за „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“, най – голяма тежест и приоритет да се дава на термоизолацията и хидроизолацията на ограждащите конструкции.
  

4.2. Притеснително е забавянето на определянето на бюджета за следващия програмен период¹. По информация от членове на екипа на Министерството па транспорта, има сериозна опасност предварително заявения бюджет да бъде по-малък с 30 до 50 %. Подобна редукция ще компрометира изпълнението на заложените цели в пълен обем и ще изисква детайлен анализ и преразпределяне на ключовите обекти по отделните приоритети. Най-голямата заплаха е свързана с възможността за механично орязване на предвиденото финансиране за всички обекти без оглед на тяхната стратегическа важност². Ще си позволим да напомним, че развитието на базовата пътна и железопътна инфраструктура е задача, останала нерешена от последната четвърт на миналия век. Инструментите на предприсъединителните фондове и европейските фондове имаха за цел да преодолеят исторически наследеното изоставане. За съжаление, известните на всички неблагополучия с усвояването на тези средства в началния етап вече намалиха общия обем необходими средства. Ново намаление има потенциал да предизвика провал с дълготрайни труднопреодолими последствия. България рискува в обозримо бъдеще да загуби статута си на евразийска транзитна транспортна дестинация или да компенсира за сметка на свръхусилия и преразход на собствени средства. Ето защо оценяваме въпроса с правилното подреждане па приоритетите при формиране на редуциран план на оперативната програма като много важен. Според нас е необходимо редукцията на средства да се осъществява за сметка на проектите, които не са в пълно съзвучие с главните цели на оперативната програма или са с по-нисък стратегически приоритет. Следва внимателно да се анализират възможностите за намиране на допълнителни компенсиращи източници на инвестиционни средства в т. ч. по линия на публично-частното партньорство или по линия на други международни програми и грантови схеми. Нещо повече тъкмо по отношение на развитието на публично-частното партньорство, според нас, АИКБ е в състояние и е длъжна да разгърне потенциала си на работодателска организация и активен партньор в тристранния диалог. Особено по отношение на второстепенната инфраструктура (не само транспортна, но и например във водния сектор) ПЧП ще бъде ключовия инструмент за развитие в следващия програмен период при очертаващия се недостиг на европейски фондове.

4.3. При редукция на бюджета на програмата, считаме, че икономия би могла да се реализира, като от програмата се финансира единствено изграждането на подземната част на третия метро – диаметър и се ползва съществуващата наземна (трамвайна) инфраструктура.

4.4. АИКБ е силно притеснена от факта, че вече втори програмен период не са предвидени никакви средства за развитие на въздушния транспорт. Според нас, лишаването от финансиране за периода 2007 – 2020 на този сектор, който е от изключително стратегическо значение за страната ни, от финансиране по ОП Транспорт е недалновидно и неправилно.

Сроковете на самите търгове също не бива да бъдат максимално скъсявани, с цел да се навакса вече регистрираното забавяне или предвидено такова от евентуално обжалване, защото кратките срокове, съчетани със струпването на много процедури едновременно, води до изготвяне и предаване на некачествени проектни предложения. По-удачно е да се потърсят законодателни и/или административни промени, които да гарантират бърз процес на разглеждане на преписките при обжалване. Стандартизирането на процедурите би намалило значително броя на жалбите.

1. 
   Осигуряване на конкретен процент от средствата на бъдещата Оперативна програма за съвместни действия на социалните партньори – АИКБ и останалите социални партньори настояват за минимум 3 %, като това трябва да бъде записано в бъдещата Оперативна програма.
   
2. 
   Приоритетно да се насочат мерки, интервенции и средства към създаването на устойчива заетост, а не към финансиране на „професионални безработни“, както това се прави сега с програмите, по които общини и областни администрации наемат безработни. Усилията да се насочат към осигуряване на заетост на младите хора. Не бива да се допуска младежите да остават безработни, при това – за дълъг период от време, тъй като това не само натоварва системите за социална защита, но лишава икономиката от квалифициран човешки ресурс и намалява нейната конкурентоспособност.
   
3. 
   Ако младите хора не могат да намерят работа по специалността си, а бъдат принудени да приемат ниско квалифицирана заетост, това обезсмисля вложените в тяхното образование време и средства и ще похаби градивния им потенциал. Абсолютно необходимо условие за успешното осигуряване на първа работа е профилите по специалности и приемът в тях да са съобразени с икономическата среда в страната, с потребностите на бизнеса от кадри по професии. Това може да се реализира единствено при постоянно партньорство между държава, работодатели и образователни институции – средни, професионални и висши училища. Като входяща база данни могат да се ползват натрупаните в НАП и НОИ данни за това точно на какви позиции биват наемани младежите на първа работа, като се извършат анализи по регионален, браншови и професионален признак и се разкриват секторите с явен дефицит на нови кадри. Тези анализи могат да бъдат допълнени от серия представителни проучвания, така че да се създаде единна система за прогнозиране на потребностите от човешки ресурси, която да бъде динамично прецизирана. На нейна основа трябва да се адаптират учебните програми, както и приемът по професионални направления и специалности, като държавата и социалните партньори заедно изработят мерки за стимулиране на младежите при избор на перспективни специалности, респективно за „отлив“ от модерни специалности, за които реализацията е ограничена. Специалностите, които бъдат определени като стратегически за развитието на икономиката и на определени сектори, както и онези, в които България има конкурентни предимства, или е определила като приоритетни, да получат статут на защитени.
   
4. 
   Държавата и социалните партньори заедно да изработят механизъм за прогнозиране на тенденциите в потребностите от човешки ресурси в България и за удовлетворяването на тези потребности. В момента се разчита тези процеси да бъдат регулирани от естествените механизми на пазара на труда. Те, обаче, действат ефективно единствено в дългосрочен план и не могат да отговорят на предизвикателствата на бързо променящата се икономическа среда, съпътствана от постоянни процеси на преструктуриране. В резултат, имаме големи групи безработни младежи с висше образование – например финанси, банково дело, моден дизайн, обществени комуникации и недостиг на кадри с медицинско, техническо, инженерно и селскостопанско образование. Ситуацията допълнително се усложнява от глобализацията на пазара на труда, даваща възможност на човешките ресурси да търсят адекватна реализация в Европейски и световен план.
   
5. 
   Да се провеждат мотивационни кампании, за да се управляват правилно очакванията на младежите, още на етапа на начално образование. Позитивното утвърждаване на средното специално образование сред учениците и стимулирането им да се насочват към професии с дефицит на кадри ще има сериозен принос за ограничаване на младежката безработица.
   
6. 
   Да се работи системно и за събиране и разпространение на добри практики в сферата на корпоративната социална отговорност и на етичното поведение на бизнеса – области, които моделират отношенията на бизнеса с обществото, включително с образователните институции и търсещите реализация младежи.
   
7. 
   Действия по превенция на ранното отпадане от училище, тъй като отпадналите ученици формират един особено устойчив контингент от „клиенти“ на системите за социална закрила – млади безработни, без образование, които се превръщат в трайно безработни и обезкуражени лица. Голяма част от тези младежи са и от малцинствени групи, с нарушени семейна и социална среда, които разчитат на системите за социална защита, както и на полулегални дейности за своята издръжка.
   
8. 
   Ограничаването на неформалната икономика и недекларирания труд е друга препоръка на ЕК, по която и в момента социалните партньори изпълняват успешно съвместни дейности. Но за по-нататъшна резултатна работа в това направление и самата Комисия посочва, че трябва да бъдат оптимизирани размерите на социално – осигурителните плащания, което би било възможно единствено, ако разходите станат по-ефективни. В това отношение, съвместните дейности на социалните партньори и изграждането на капацитет у тях ще има сериозен положителен ефект и през следващия програмен период, предвид на сериозния им потенциал да подкрепят реализацията на ефективни и ефикасни действия в посочените направления.
   
9. 
   Облекчаване на административното бреме при работа със средства от европейските фондове и в частност - от ЕСФ, посредством:
   

• 
  Предвидените изисквания по отношение на Договорите за партньорство, механизмите за тематична концентрация, предварителните условия и годишното изчистване на сметките не трябва да водят до увеличаването на административните тежести за бенефициентите;
  
• 
  Опростяването на формите за кандидатстване и на отчетните форми е сериозно предизвикателство, както и изработването и разпространяването на еднозначни тълкувания на нормативни уредби, особено по отношение на правилата за избор на подизпълнители, регламентите за държавна помощ, механизмите за отчитане и верифициране на разходи и др. Често неяснотите и липсата на практика, включително съдебна, по тези въпроси, създават сериозни затруднения не само за бенефициентите, но и за Управляващите органи и Междинни звена;
  
• 
  Сериозна възможност за подобряване на усвояване на средствата е и оптимизирането на усложнените системи за одит и контрол - на национално и на европейско равнище, които водят до ненужни административни тежести за всички участници в процеса. В много случаи, липсват възможности за адекватно представяне и защита на интересите на бенефициентите.
  

7.1. До окончателното приключване на преговорите по ОСП – 2014 - 2020 г., МЗХ и държавата да отстояват до последно:

7.1.1. При изготвянето на програмните документи да се заложи гъвкавост при усвояването на средствата, в следните посоки:

• 
  Да се позволи прехвърлянето на средства между първи и втори стълб;
  
• 
  Да се позволи прехвърлянето на неусвоените средства за следващи програмни периоди.
  

7.1.3. Определяне на разумен ”таван” на преките плащания и „угари” или възможност страната да ги определя в някакви предварително зададени от ЕК рамки.

7.1.4. Подкрепа на отказа от „осевия” подход и възприемане на тематичен подход в политиката на развитие на селските райони.

7.2. Сред приоритетите на ПРСР 2014 – 2020 г. да се заложат:

• 
  Преодоляване на технологичното изоставане в земеделското производство;
  
• 
  Повишаване на производителността на труда чрез подобряване енерговъоръжеността на производството;
  
• 
  Създаване на предпоставки за възраждане на животновъдство, зеленчукопроизводство и отглеждане на трайни насаждения, без това да става за сметка на ограничаване подкрепата за производство на зърнени и технически култури, включително посредством изготвянето на:
  

• 
  Специална мярка, посветена на планинските региони - създаване и оборудване на млечни ферми, запазване на късорогото родопско говедо и др.;
  
• 
  Специална мярка за запазване и насърчаване производството на овче, козе и биволско мляко;
  
• 
  Мярка с бенефициент браншови асоциации на хранителни продукти за защита на географски указания, наименования за произход и традиционни специалитети (PDI, PDO, TSI). Тази мярка съществува в други държави членки за предишния програмен период;
  
• 
  Мерки, свързани с напояването;
  
• 
  Мерки, свързани с по-добрата организация на хранителната верига и управлението на риска в сектора;
  
• 
  Мерки за ферми и преработватели на биопродукти.
  

• 
  Създаване на инфраструктура за напояване;
  
• 
  Методи и технологии за добавяне стойност към земеделската продукция;
  
• 
  Подпомагане връщането в обработваемия земеделски фонд на изоставени и самонасадили се стари лозя и овощни градини;
  

• 
  Създаване и внедряване на сортове и оптимизация на сортовата структура от гледна точка на тенденциите в промените на климата;
  
• 
  Нови продукти в резултат на допълнителна или дълбочинна преработка за земеделска продукция;
  
• 
  Стимули за пилотни иновативни проекти в растениевъдството, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост.
  

• 
  Създаване на адекватна национална стратегия за приоритетно, ускорено и устойчиво развитие на рибовъдството (аквакултурата);
  
• 
  Риболовът и рибовъдството да бъдат в отделни оси по ОП за МДР, като над 70 % от предвидените средства по ЕФМДР да бъдат предоставени по ос рибовъдство (аквакултура);
  
• 
  Спешен преглед и преработка, с участие на специалисти от бранша, на цялата специализирана в тази област нормативна уредба, с цел премахване на проблемите и препятствията пред бизнеса, заложени в нея;
  
• 
  Опростяване на процедурите и документите по кандидатстване за подпомагане от ЕФМДР чрез директно (без наредби) прилагане на Европейския регламент, особено за случаите при кандидатстване за доставка на машини, съоръжения и уреди (без извършване на СМР) от съществуващи, действащи и регистрирани фирми в сектор Рибарство;
  
• 
  Въвеждане на ясни и точни критерии за допустимост на предложенията за инвестиции, подпомагани по ЕФМДР;
  
• 
  Въвеждане на обслужване на едно гише в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА);
  
• 
  Въвеждане на опростено електронно кандидатстване;
  
• 
  Решаване на проблема с достъпа до кредитен ресурс, особено за микро и малките предприятия от сектора чрез ефективен и действащ гаранционен фонд;
  
• 
  Предвиждане и залагане на сериозни субсидии в националния бюджет за производството на риба (аквакултурата).
  

8.1. Подпомагане за започване на дейност от млади рибари – мярката следва да бъде включена и в програмния период 2014 - 2020 г., поради следните причини:

• 
  По сега действащата програма средствата, отпуснати за изпълнението на тази мярка не са усвоени. Това се дължи първо на тежките условия, на които трябва да отговарят кандидатите, за да кандидатстват по тази мярка, включително и големият процент самоучастие и второ - на световната икономическата криза, която нямаше как да не даде отражение и на дребномащабния риболов;
  
• 
  Периодът на действие на оперативната програма е много дълъг. В неговите рамки е трудно да бъде направен точен анализ или да бъде предвидена изцяло конюнктурата на пазара. Ако мярката не бъде предвидена, ще лишим за в бъдеще т.н. млади рибари от възможността да бъдат подпомогнати в дейността си и в инвестицията в един нов кораб при все повече застаряващият ни рибарски флот.
  

8.2.1. В „Предложение на приоритети и мерки на ПМДР – Вариант 3”, Приоритет 1: „Стимулиране на иновативни, конкурентоспособни и основани на знания рибарство и аквакултури, включително свързаното с тях преработване”; Мярка 1.2: „Повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор рибарство и аквакултури” да бъдат заложени следните дейности:

• 
  Към „Здраве и безопасност” с оглед подобряване на условията на труд на рибарите, свързани със здравето, безопасността и хигиената да бъдат подпомагани инвестиции на борда на корабите или инвестиции в индивидуално оборудване за безопасност;
  
• 
  Към „Инвестиции в оборудване за увеличаване на енергийната ефективност на риболовните кораби” освен вече предложените: „Одити и схеми за енергийна ефективност” да бъдат включени и: инвестиции в оборудване или на борда на корабите, целящи намаляване на емисиите на замърсители или парникови газове и увеличаване на енергийната ефективност на риболовните кораби;
  
• 
  Във връзка с дейности по „Подмяна или модернизация на основни и допълнителни двигатели” – при застаряващия ни флот и значителния процент на самоучастие (който е допустим към настоящият момент, съгласно европейските регламенти) сами по себе си дейностите само по подмяна или модернизация (следва да бъде проверен израза в оригиналния текст на английски език) на двигател/и, които са т.н. „последна” технология на един средно над 20 годишен кораб биха били крайно недостатъчни и нецелесъобразни. Какво имаме предвид – един двигател не може да бъде просто и сам по себе си подменен на един, както вече упоменахме, над 20-годишен кораб, най-малкото защото той е свързан с други механизми в кораба, които също така ще са „морално” остарели и следва и те да бъдат подменени в едно с двигателя. В контекста на казаното тази мярка би била много добре приложима при съвременните и модерни рибарски флотове на по-развитите европейски страни. Считаме, че мярката следва да остане, защото е повече от необходима, но Управляващия орган на програмата за морско дело и рибарство за програмния период 2014 - 2020 г. следва да се обърне към компетентните европейски органи с мотивирано становище и запитване относно допустимо финансиране и на подмяна и модернизация на други механизми и системи във връзка с подмяната/модернизацията на двигателя/те на кораба; предвиждане на по-малък процент на самофинансиране, което не е изключение по други оперативни програми, и то в изпълнение на една от целите на ЕФМДР, а именно: насърчаване на балансирано и приобщаващо териториално развитие на рибарските райони.
  

• 
  Към „Улесняване на диверсификацията и създаване на работни места” – с цел да се улесни диверсификацията и създаването на работни места да бъдат подпомагани дейности по новосъздадени предприятия извън търговския риболов и дейности по модернизация на дребномащабни крайбрежни риболовни кораби, за да бъдат пренасочени към дейности извън търговския риболов;
  
• 
  Към „Нови форми на доход (рибарство)” – с цел стимулиране на предприемачеството в сектора на рибарството да бъдат подпомагани инвестиции на борда на корабите, с които да се допринася за диверсификация на доходите на рибарите чрез развиване на допълнителни дейности извън сектора на рибарството, като например предоставяне на екологични услуги, образователни дейности или туризъм.
  

8.2.4. В „Предложение на приоритети и мерки на ПМДР – Вариант 3”, Приоритет 2: „Насърчаване на устойчиви, отличаващи се с ефективно използване на ресурсите рибарство и аквакултури, включително свързаното с тях преработване”, Мярка 2.1: „Опазване и възстановяване на водното биологично разнообразие и на водните екосистеми”, наред с вече предвидените дейности, а именно: „Подпомагане на прилагането на мерките за опазване по ОПОР; Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми в рамките на устойчивите риболовни дейности”, да бъде заложени и подпомагането на дейности, чиято цел е да се разработят или въведат нови технически или организационни знания, включително по-добри риболовни техники и по-висока избирателност на риболовните уреди, които водят до намаляване на въздействието от риболовните дейности върху околната среда или спомагат за по-устойчиво използване на морските биологични ресурси.

8.2.5. В „Предложение на приоритети и мерки на ПМДР – Вариант 3”, Приоритет 2: „Насърчаване на устойчиви, отличаващи се с ефективно използване на ресурсите рибарство и аквакултури, включително свързаното с тях преработване”, Мярка 2.2: „Намаляване на въздействието на рибарството върху морската среда” към „Ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда и приспособяване на риболова към опазването на видовете” да бъде предвидено подпомагането на инвестиции за оборудване за: подобряване на избирателността на риболовните уреди от гледна точка на размер или видове; ограничаване на физическото и биологичното въздействие на риболова върху съответната екосистема или морското дъно; за намаляване на нежелания улов на запаси с търговско значение или друг прилов и инвестиции на борда на кораба или в оборудване, свързано с нежелания улов, който трябва да бъде разтоварен на сушата.

8.3. Добре би било България да има активна позиция, като настоява пред ЕК да преразгледа възможностите за предоставяне на директни плащания на фермерите, отглеждащи аквакултури, както това се прави в момента за всички животновъди.