Становище по идеята за младежка дискусия за 4 февруари, в която е предвидено участие на президента на републиката

Събитието има няколко основни позитива:

• 
  Припомня една важна дата от новата ни история, без която вероятно събитията биха преминали в етапа на сериозен граждански конфликт, на дискредитиране на международния образ на България, на отлагане с години на членството в ЕС и НАТО, на създаване на диктаторски тенденции в България.
  
• 
  Участието на Президента е естествено, защото той е част от тези събития, а и ясно е анонсирал, че неговата победа на президентските избори е посветена на паметта на Николай Добрев. Николай Добрев е и един от малкото безспорни политици на новата ни история, уважаван както в средите на левицата, така и в средите на политическите му опоненти.
  

Същевременно има и няколко възможни опасности от гледна точка на ефективността на събитието:

• 
  Така предложените теми за доблестта в политиката, за същността на 4 февруари като събитие, което е спряло тежка политическа криза, както и за отношението между партийни и държавни интереси, са добри, но общо взето реторични. Едва ли ще има човек, който да каже, че в политиката не е нужна доблест, морал и ценности, или човек, който да каже, че в днешната българска политика те са в изобилие. Едва ли ще има и човек, който ще отрече ролята на 4 февруари. Даже и в състоялата се битка за авторството на това събитие, в която Президентът (за периода 1997-2002) Петър Стоянов си позволи да присвои инициативата, събитието бе отбелязвано като важно, съществено и историческо. Едва ли би се намерил и човек, който ще отрече, че партийните интереси винаги са под националнте. Това би било концепция отпреди смъртта на Сталин. Парадигмата в по-късните периоди беше за равенство и тъждественост на тези две понятия, а след 1989 година говоренето, че националните ценности са на първо място е задължително. В този смисъл, може да се търсят пои-провокативни интерпретации и теми.
  
• 
  В този смисъл, така предложената дискусия е интересна, но тя не внася нито елемент на сблъсък на мнения, идеи и новаторство, а рискува да попадне в лоното на чисто пропагандните мероприятия. Опасност е, особено млади хора, да бъдат вкарвани в нещо като тържествено събрание, посветено на хвалене на 4 февруари и ролята на участниците в него. Това събитие е положителен пример, но сюжетът на тържественото честване е неподходящ в днешния момент.
  
• 
  Съществува и друг сериозен риск - този от крайно разностилие в говоренето, темите и посоките. Ще участват от една страна хора, които са участници (политически или медийни) в събитията, така и студенти (хора, които тогава са били буквално на 9-10 години, и които помнят вероятно само дефицита на стоки по магазините, но не и политическите моменти на събитието), така и млади хора от левите политически организации. Коя е плоскостта, на която те, спомените им, концепциите им ще се срещнат? Дали това ще бъдат спомените на участниците (впрочем, даже и рухнали и отдавна забравени „барикадите”, които са ги разделяли съществуват условно и днес), дали това са спомените или препредадените спомени, които днешните 20 годишни имат, дали това са политологическите разсъждения, дали това ще е политическата интерпретация на младите в БСП? Това е вторият фундаментален проблем на самото съдържание на дискусията - то няма опорна точка, опорна тема и идея.
  

Кои са опасностите в контекста на евентуалното лично участие на Президента на Република България:

• 
  Партизирането на събитието - интрига, че това е начало на „Левият проект на Първанов”. Младите в БСП не могат и не бива да „обемат”, да доминират на събитието, да афишират широкото си присъствие. Едно превръщане на срещата в среща на Президента с младежкия актив на БСП веднага ще доведе до негативни медийни интерпретации, особено на фона на последните серийни изявления на ген. Бриго Аспарухов и на концепцията на Татяна Дончева, че „ляв проект може да започне и да се развива и вътре в БСП”. Медиите неминуемо ще разчетат такава среща с доминиращо участие на МО на БСП като „старт на кампанията на Първанов за лидер в БСП”, а младежкото крило в партията за „гръбнака на проекта на Първанов”. Този ефект ще е негативен и за Президента, и за самите млади в БСП. Опасността ентусиазмът на ръководството на МО да се справи добре с подготовката, да развие трескава дейност и да се афишира като един от домакините на събитието носи риск именно от това, особено че подобна подготовка по чисто партийните канали няма да остане незабелязана. Би било логично да има едно изказване на млад член на БСП, афиширащ се като такъв, доколкото Николай Добрев е историческа фигура именно на БСП, но преекспонирането на този момент и евентуален риск от сравнения между доблестта на Николай Добрев и днешни политически прояви (която е исторически коректна, силна и справедлива, но ще превърне събитието в оценка на днешните управляващи, особено гледано откъм БСП) може да донесе веднага и медийна интерпретация, че това е събитие, в което е критикувана днешната власт, че Президентът скрито е изрекъл (с устата на младите в БСП) тези критики, които не изрича в контекста на помирението на институциите.
  
• 
  Едно вглеждане в миналото, което няма да даде необходимия заряд на събитието. Президентът е участник в тези събития, а в обществото има дефицит на говорене за него от първа ръка. Върху 4 февруари тегне и дистанцията на времето, но и редица „упражнения в говорене” на десните интерпретатори, така и търсенето на исторически реванш на определени леви среди (кръгът около Виденов - Премянов), които от дистанцията на времето искат да възобновят тезата си за „предателството” на 4 февруари в контекста на днешната лидерска битка в БСП. Но нуждата от това говорене, припомняне, ново интерпретиране на събитията не може да бъде покрита от Президента на Републиката. Поне не и в този момент на политическо противопоставяне.
  
• 
  Говоренето на Президента по тези чисто морално-философски теми за политиката. Той напоследък е обвиняван от недоброжелатели в по-често говорене по абстрактни и пожелателни, отколкото по конкретни теми. За съжаление, Президентът на Републиката е част от висшата българска политика от 1991 година насам. Днес, когато целият преход се обявява за статукво, а целия елит (освен част от новите управляващи) - за елит на това статукво. Тук бихме сложили Президента под кръстосан огън и атаки, че той също е част от това статукво.
  
• 
  Опасности от организационно - технически характер, свързани с логистика на събитието, опасност от полупразна зала и т.н., които съпътстват всяко подобно събитие.
  

Как бихме могли да бъдем по-полезни и на Президента, и на събитието, така че то да извлече позитиви и да се напълни с политическо съдържание:

• 
  Историческата интерпретация на 4 февруари да не става в дълги, абстрактни и мемоарни форми, а чрез ударно кратко филмче (презентация), която да дава интерпретацията на събитията, необходимото (за младите) припомняне, извеждане на ролята на Николай Добрев, извеждане на позитивите и историческата значимост на случилото се тогава, и съответно - да прехвърли темата към бъдещето. То може деликатно да „обере” темата за барикадите на 10 януари - 4 февруари, която от една страна е говорена многократно, а и избледняла във времето- участниците и страните в тогавашните символични барикади днес като правило са в друга позиция (разочаровани, сменили гледната точка, преминали през политически превъплъщения). Темата за това кой къде е бил на 4 февруари днес не е актуална, тя може да бъде показана с няколко щриха на любопитното, но тя не носи политически заряд на значимост (такъв все още носи въпросът „Къде си бил на 10 ноември” - от гледна точка на гражданската позиция и политическите метаморфози по-късно, но въпросът „Къде си бил на 4 февруари” почти винаги би бил отговорен с: „Разочаровах се от случилото се в България и преди, и след това”).
  
• 
  Датата 4 февруари е особена в българската политика. Тя завършва един цикъл в прехода - този на формирания от кръглата маса консенсус върху мирния преход към демокрация, етническа стабилност и пазарно стопанство. Тази част от прехода завършва с една генерирана от вътре тежка икономическа криза и неудовлетвореност от характера на прехода. На 4 февруари се анонсира тезата, че се постига национално съгласие (интерпретацията на десницата - нов обществен договор). Той рамкира нови 10 години от развитието на страната и национален консенсус, които символично завършват на 1 януари 2007 - пълноправното членство в ЕС. Без съгласието от 4 февруари, носещо консенсус върху идеята за радикални стопански реформи и членство в ЕС (а по-късно - в НАТО), това членство не би станало факт, а България би потънала в политически (етнически) конфликти. В този смисъл, идеята за „спечеленото” десетилетие, започнало на 4 февруари 1997 година може да се върже с инициативата на Президента за дискусии по перспективите за България до 2020 година. Превръщането на тази дискусия (с такава мотивация за десетилетието 1997-2007 и нуждата от нови национални приоритети) в част от серията дискусии за 2020 година би имало позитивен ефект - след институциите, следващите които Президентът пита по темата са именно младите хора. Ако за организаторите е неудобство промяната в темите, то това би могло да стане и спонтанно - Президентът да заяви, че се интересува от мнението им по темата, че погледът в бъдещето, а не в миналото е важен днес, когато отбелязваме 4 февруари.
  
• 
  Участие на част от студентите, които се срещнаха с Президента през м.ноември 2009 година. Тогава прозвуча обещание, че Президентът ще продължи да се среща с тях по други теми. Дискусията за 4 февруари неминуемо е продължение на тогава започнатите теми за поуките и перспективите пред прехода у нас, доколкото много малко са знаковите дати на прехода.
  
• 
  Извеждане на водеща тема, свързана с бъдещото развитие на страната, за нещата, по които нацията трябва да е единна, за новите национални приоритети, а и за това как да бъдат постигнати. Тук може да бъдат изведени и поуките от 4 февруари, а и идеите за дефицита на доблест и ценности в политиката. Тези цели не могат да бъдат от ранга на излизане от кризата, членство в Еврозоната или световна титла по футбол, тоест - те могат да бъдат постигнати само от политици с визия, идеи и чувство за национален интерес. Тук може да бъде направена и съответна препратка за ролята на младите в политиката - но не вулгарното интерпретиране - как младите да станат политици, а съдържателното - как младите да имат съответно гражданско участие, граждански контрол над властта. Те трябва да са достатъчно стратегически и формират облика на България във времето, когато днешните млади ще са 30-35-40 годишни. През призмата на тази тема ние можем да поговорим и по така предложените теми - доблест и ценности в политиката или алтернативата между властта и националните интереси.
  

Кои са другите възможности:

• 
  Преформулиране на темите в 3-4-5 конкретни казуса от историята на прехода ни (световната политика), които младите хора да разработят и разрешат (при участието на опитен и добър модератор), а Президентът да се включва в дискусията и в полето на историята - като историк, така и като политик с опит и Държавен глава. Това би туширало донякъде опасността да бъде обвинен, че участва в политическо мероприятие. Такива казуси могат да бъдат исторически събития, даващи пример за ценностите, които организаторите биха желали да дадат като акцент - морал и доблест в политиката, алтернативата на защита на властта срещу саможертва в полза на националния интерес, и т.н.
  
• 
  Плавен преход (по инициатива на Президента) от основните теми към главната - нуждата от нова визия до 2020 година.