Становище за дисертационния труд на Регина Ванчова Далкалъчева

„Авторски издания за деца

1. Данни за докторантурата:

Регина Далкалъчева е зачислен като докторант в самостоятелна форма на обучение, направление „А“, към катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия – София със заповед No 0131-0 от дата 29. 06. 2011 г. във връзка с решение на Факултетен съвет при ФИИ. Окончателният вариант на дисертационния труд е обсъден и приет от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика” в НХА на заседание от 19. 10. 2017 г., с решение на Факултетния съвет при ФИИ на НХА от заседание на 31. 10. 2017 г. докторантката е отчислена и насочена за публична защита.

2. Дисертационният труд на Регина Далкалъчева се състои от общо 257 страници, основният текст е 218 страници, съдържащи увод, четири глави, заключение и библиография. Тя се състои от ползвана литература, допълнителни материали, ползвани уебстраници от общо 199 източника; Приложение 1, което е азбучна библиографска справка за авторските издания за деца, изследвани в дисертацията, съдържаща 67 илюстратори-автори и общо 231 заглавия; Приложение 2 - списък с 564 илюстрации от авторски издания за деца, обект на коментар и анализ в дисертацията, които са приложени в албум с 94 страници, представен като отделно книжно тяло. Приносите са отбелязани в края на автореферата. Изводите не са обособени, а се съдържат във всяка конкретна глава от труда, обобщени от съответната специфика на текста. Трудът съдържа елементите на докторска дисертация и е разработен в съответствие с изискванията за такова изследване.

3. Предметът на дисертационния труд (обособен в началото на увода, стр.8), както и основната му цел са поднесени с професионална отговорност, с разбиране за значимостта на темата и интелигентност при формиране на изводите и обобщенията.

4. Обектът и изследователски фокус на труда на Регина Далкалъчева е „тематичният, наративен, пластически и стилистичен анализ на емблематични авторски издания за деца, който изследва, обобщава и дефинира техни специфични особености, определящи ги като уникално художествено явление в областта на детската книга и извън нея.“(стр.9) Детайлният научно - изследователски анализ на докторантката е приложен към всички глави на труда.

5. Впечатлява професионалната задълбоченост и количеството изследван визуален материал във втора глава „Иновативни словесно – визуални наративни структури, реализирани в авторски издания за деца (Авторските издания за деца като словесно-визуална наративна структура. Драматургичната книжна композиция. Наративно-структурен анализ на експерименталните форми на взаимодействие между текст и илюстрация в авторски издания за деца. Съвременни тенденции в разбирането смисъла и функцията на художествената илюстрация в авторската детска картинна книга и степента ú на наративна обвързаност с текста)“. В текста на главата, изводите и обобщенията, които Регина Далкалъчева прави на базата на работата си в библиотеката за детско-юношеска литература (Internationale Jugendbibliothek) в Мюнхен, освен със специфичната проблематика отнасяща се до художника на книгата, са общовалидни както в областта на теорията на изкуството, така и в културологичен аспект. Тези изводи са подкрепени от много интересен илюстративен материал, в конкретни издания, обяснимо неизвестни у нас. Бих отбелязала част от художниците и книгите като Моник Мартен и „Кучешки живот“, (изд. „Зауерлендер“, Франкфурт, 1983 г.), Йорг Мюлер в „Промяната на пейзажа (Всяка година отново трещи пневматичният чук)“, (изд. „Зауерлендер“, Аарау, 1973 г.), Беатрис Алеманя в „Портрети“, (изд. „Норд-зюд“, Цюрих, 2003 г.), Бинете Шрьодер в „Сънят на къщата“, (изд. „Едицион Вайтбрехт“, Щутгарт, 1982 г.), Волф Ерлбрух в „Нощем“, (изд. „Петер Хамер“, Вупертал, 1999 г.). Както и издаваните, в разглеждания в труда период, ненемски автори като Квета Пацовска, Бернард Кавальо, Ищван Баняй и Роберто Иноченти.

Съвсем логичен е изводът – цел на труда, чрез който Регина Далкалъчева, на базата на алтернативен методологичен инструментариум успява да извлече „възможността за диференцирано изследване на уникалната илюстративно-текстова сюжетна повествователност в картинната книга (стр.15, както и обобщенията в гл. II от стр. 42-102). Изключително впечатляващо и определено (за мен) постижение в дисертационния труд е трета глава „Художествена интерпретация на общочовешки значими теми в авторските издания за деца (Съвременни тенденции в разбирането на смисъла и функцията на картинните издания за деца. Въвеждане на общочовешки значими теми в детската картинна книга, чрез художественото им интерпретиране в авторските издания за деца, от водещи съвременни художници-илюстратори) или както отбелязва авторката по повод на теми табута за детската възрастова група, че „именно авторските издания за деца изиграват решаващата роля в процеса на тематично разкрепостяване, на смислово задълбочаване и утвърждаване на детската картинна книга като значима художествена реалност.“ (стр.103) Не могат да бъдат пропуснати приложените и анализирани произведения на Томи Унгерер в „Няма целувка за майката“ (изд. „Диоген“, Цюрих, 1974 г.), както и родеещите се със стилистиката на Ото Дикс изключително интересни негови примери, в „Ото (автобиографията на едно плюшено мече)“, (изд. „Диоген“, Цюрих, 1999 г.); на Волф Ерлбрух в „Патицата, Смъртта и лалето“, (изд. „Петер Хамер“, Вупертал, 2007 г.), пространствените решения на Йовинд Торсетер в „Прегръдката на татко е лодка“, (изд. „Герстенберг“, Хилдесхайм, 2010 г.), както и оригиналната визуализация на Коен Ванмехелен в „Юл“, (изд. „Анрих“, Вайнхайм, 1997 г.). На базата на този изследван илюстративен материал е логично обобщението, което Регина Далкалъчева прави като се фокусира върху възможността на „тематично-интерпретационният анализ да разграничава и изследва индивидуалните авторски подходи на художници-илюстратори, които извеждат картинната книга като пълноценно художествено произведение.“

6. Методологията, с която докторантката си служи е логично подбрана и аргументирана в прилагането си към целия текст. Използваните в труда методи са историографски, сравнително - паралелен, наративно - структурен, тематично-интерпретационен, художествено-пластически и стилов метод за анализ, както и подходите на описанието. Прилагането на тези елементи на анализ в представения труд, прави критическото изследване съществено и задълбочено. Дисертацията е много добре структурирана. Всички необходими уточнения са отделени под линия, разделени са източниците, базисни за изследването, както и тези които са цитирани като текст и като илюстративен материал.

7. Съществени са няколко приноси, които бих отделила (от стр. 45, на Автореферата). Това е приносът, в който се разглеждат „авторските издания за деца като самостоен вид книжни издания и като отделен художествен феномен“. Стойностни, за теорията на изкуството у нас, са „изложените в дисертацията най-актуални съвременни тези, теоретични разработки, исторически и социално-политически предпоставки, които ревизират, а в някои случаи напълно отричат съществуващи консервативни педагогически постановки, отнасящи се до смисъла, функцията и психологията на възприемане на детската картинна книга.“ Важен е и приносът, в който е отбелязано, че „в отделен научен труд е систематизирана и изследвана тематичната ангажираност на авторски издания за деца със значими теми, представляващи табу за комерсиализираната масова продукция на детски картинни книги.“

Представеното научно изследване би било от изключителна полза в обучението на студентите от НХА, в специалности с близка тематика до изследвания проблем, на студентите от университети с художествени департаменти и специалности, както и на професионалисти работещи в областта на теорията и реализацията на изкуството на книгата.

8. Чрез направените пет научни публикации у нас и в чужбина, като: „Авторските издания за деца реализирани в рамките на немскоезичния книжен пазар. Особената взаимовръзка между текст и илюстрация в тях – Волф Ерлбрух, „Нощем“. – В: Сборник материали от научна конференция в рамките на XIII Национален фестивал на детската книга, Сливен, 2011; „Художникът-илюстратор Волф Ерлбрух и отговорът му на “Големия въпрос” – значими теми интерпретирани в авторските издания за деца. – В: Проблеми на приложните и изящните изкуства; Сборник материали от докторантска конференция 2012 г. в НХА, София, 2013; „Изкуство и преподаване – необичайната квадратура на кръга.“ – Доклад в рамките на семинар „Randezvous II“, Гьоте институт, София, 2013; „Художествени интерпретации на темата за войната, реализирани в авторски издания за деца в периода 1970 - 2010 г. – Доклад в рамките на научен семинар,The White Ravens (Международен фестивал на детската книга), Internationale Jugendbibliothek, Мюнхен, 2015; „Художествени интерпретации на темата за Холокоста в авторски издания за деца, реализирани на немскоезичния книжен пазар в периода 1970 - 2010 г.“ – В: Проблеми на изящните и приложни изкуства. Сборник материали от докторантска конференция 2015 г. В НХА, София. (под печат) Резултатите от труда имат своята популяризация в средите на професионалистите, не само в национален, а и в международен аспект.

9. Авторефератът принципно отразява всички основни идеи в цялостната разработка.

10. Заключение

На базата на високото качеството на научно - изследователските резултати и художествени анализи в представения труд „Авторски издания за деца реализирани на немскоезичния книжен пазар в периода 1970 - 2010 г. Водещи художници-илюстратори и съвременни тенденции“, както и оценката ми относно приносите, автореферата и научните публикации на докторантката, имам основание да смятам, че трудът има необходимите качества на дисертационен и да предложа на научното жури да присъди на Регина Ванчова Далкалъчева образователната и научна степен „доктор”.
проф. д-р Бисера Вълева

СУ, „Св. Климент Охридски“

ФНПП, катедра“Изобразително изкуство“

15.02.2018