Стара българска литература
Изтегляне 118 Kb.
|
Свързани:
България в перипетиите на първата световна, Елин Пелин, Същност и специфика на литературата за деца и юноши, konsp starobulg liter DI
|
Стара българска литература ПРОГРАМА 1. Предмет, задачи и съвременно състояние на палеославистиката. Помощни дисциплини, свързани с литературната история (палеография, текстология, филигранология). Старобългарската ръкописна книга - особености. Типове писма и украса. Значение на приписките и бележките в ръкописите. Съдбата на старобългарските ръкописи. Д. Лихачев.Текстология. На материале русской литературы X- XVII веков. Москва, 1962; от същия автор: Въпроси на текстологията. В: Д.С.Лихачов. Големият свят на руската ли-тература. С., 1976, 619-667; Е.Ф.Карский. Славянская кирилловская палеография. М.,1979;А. Джурова. Хи- ляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С.,1981; А. Джурова. Въведение в славянската кодикология.С.,1997. Каталог. Заставки и инициали из славянските ръкописни книги.С.,1999.К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1986; Кл. Иванова, В началото бе книгата. София, 1983;Б.Велчева, Старите български ръкописи и техният език. София, 1983;А. Джурова. Въведение в славянската кодикология.С.,1997. Каталог. Заставки и инициали из славянските ръкописни книги.С.,1999. Писахме да се знае. Приписки и литописи. Съст. В.Начев и Н. Ферманджиев. С.,1984. П.Динеков. Ръкописната книга в историята на културата. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 152-165 (има и по-ранни издания); . П.Динеков. Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 334-404. 2. Периодизация на старата българска литература. Съотношение между периодизацията и историческата хронология. Периодизация на историята на българския език. Писмeна традиция в езическа България (славянска и прабългарска). Старата българска култура и книжовност в контекста на Европейското средновековие. Понятията Slavia Orthodoxa и Slavia Romana. П.Динеков.Въпросът за началото на българската литература. В: Литературни въпроси. С.,1963; В.Бешевлиев. Първобългарски надписи. София, 1979; Б. Цонев. История на българския книжовен език. София, т.1.С., 1984; М. Москов. Именник на българските ханове. София, 1988; П.Динеков. Периодизация на историята на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 56-73; А.Делева. Прабългарските заемки в старобългарския език като материал за предписмената история на българския език. - В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 119-128.П.Динеков. Общност и различие в развитието на старите славянски литератури. В: Из историята на българската литература.С., 1969 , 18-36; П.Динеков. Българската култура и взаимодействието й със световната култура. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 425-436 (има и по-ранни издания); Р. Пикио, “Православното славянство” и “римското славянство”. Литератур-но-историографски въпроси. В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С., 1993, с.35-137 от същия автор: Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа- В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, 137-171. 3. Християнството и старата българска литература. Библията като източник на теми, мотиви и топоси в литературата. Библейските тематични ключове в литeратурния код на православното славянство (Р. Пикио), литература-посредница (Д.С.Лихачов). Пласт- посредник (А.Наумов). Ролята на ранновизантийския (патристичен) период за оформянето на репертоара на старата българска литература: Александрийска школа (Атанасий Александрийски), Кападокийска школа (Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски), Антиохийска школа (Кирил Йерусалимски, Епифаний Кипърски, Йоан Златоуст). Освен съответните статии в Енциклопедията, също и: Д.С.Лихачов. Големият свят на руската ли- тература. С., 1976 , 525-535; Р. Пикио. “Функцията на библейските тематични ключове в литера- турния код на православното славянство”- В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, с.385- 437; Кр. Станчев.Авторски тексти библейски цитати - В: Поетика на старобългарската литература, 66-75; Н. Фрай. Великият код, София, 1993. Й. Мейендорф, Византийско богословие, С., 1995; Г. Флоровский, Восточные отцы IV века. Т.I и II. М., 1992 (второ изд.) ; С. С. Аверинцев. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. Изд."Тавор", б. м., 2000; Хр.Трендафилов. Славянската патристика: вчера, днес, утре. - В : Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 17-24. 4. Основни естетически принципи на старата българска литература. С. С. Аверинцев, Поетика ранневизантийской литературы. Москва, 1977; . П.Динеков. Естетичес- кият свят на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С., 1989, 7-55. В.Бичков. Византийска естетика. София; Кр. Станчев.Поетика настаробългарската литератута; Св.Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1996. 5. Жанрова система на старата българска литература. Теории за жанра в Средновековието. Класификация на жанровете. Зависимост между жанр и делова функция на текста. Кр. Станчев. Стилистика и жанрове на старобългарската литература…; Д.С.Лихачов. Големият свят на руската литература. С., 1976. Норман Ингъм. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури.: тезиси. -Старобългаристика, XVII, (1993), кн.3, 36-47. 6 . Жанрова система на старата българска литература. Химнография. Преводна и оригинална химнография. Ст. Кожухаров. Към въпроса за обема на понятието “старобългарска поезия” - Литературна мисъл. 1976, 7, с.35-54; Ст. Кожухаров. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. В: Търновска книжовна школа. Т.1, 1974, с.277-309; Р.Якобсон. Славянският отклик на византийската поезия.- В: Езикът на поезията. С.,2000; Кр.Костова. Ритмични структури в старобългарски глаголически паметници. В: В:Кирило-Методиевски студии. Кн.11. С.,1998, 121-215. 7. Жанрова система на старата българска литература. Ораторска проза. Класификация. Особености на оригиналната средновековна проповед до Паисий. Стара българска литература. Т.2. Ораторска проза. (Предговор, текстове, бележки); Тържество на словото…;В.Велинова. Тържествената ораторска проза в България IX-X век. С.,1998; Ел.Велковска. Эксплицитное и имплицитное в отношении ранневизантийской проповеди к античной риторике. - В: Старобългарска литература. Кн.30.С.,1998, 16-21. 8. Жанрова система на старата българска литература. Агиографски жанрове. Класификация на агиографските жанрове. Особености на българската агиография до края на XVI в. Стара българска литература. Т.4. (Предговор, текстове, бележки). 9. Жанрова система на старата българска литература. Историография. Класификация. Особености на българската историография до Паисий. Стара българска литература. Т.3. Историография. (Предговор, текстове, бележки); Тържество на словото…;Т.Славова. За славянските преводи на някои византийски хроники. В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 162-170; 10. Жанрова система на старата българска литература. Белетристика - жанрова характеристика и литературни особености. Класификация. Творби с религиозен сюжет. Патерични разкази. "Чудото с българина" и другите текстове от "Сказание за железния кръст" - част от цикъла за чудесата на Св. Георги. Патериците като полижанрова структура. Творби с антични сюжети. Отражение на мита за Троянската война в преводната белетристика. "Александрия" - разлики между двете "Александрии", преведени в България. Идейни особености и разпространение. Творби с източен произход. Св.Николова. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980; М. Йоно -ва. Белетристиката в системата на старата българска литература, С., 1992; Българскаталитература и книжнина през XIII век. С., 1987. Христоматия. “Чудото с българина”, с. 255- 261. Слова на светлината. Живо тът на Александър Македонски.Средновековен роман. прев. А. Делева. С., 1994. Стефанит и Ихнилат. Старобългарска преводна повест от XIII век. Между добродетелта и безчестието. Състав. и превод Св.Николова. С., 1996. 11. Жанрова система на старата българска литература. Естествено-научни съчинения, сентенции, епистоларни творби и грамоти. Неканонични "приложни" текстове - гадателни книги, лековници и т.н. Стара българска литература. Т.5. Естествознание. (Предговор, текстове, бележки); Цв.Чолова. Естествонаучните знания в средновековна България. С.,1988; А.Стойкова. Физиоло- гът в южнославянските литератури.С.,1994; В.Начев. Български царски грамоти. С.,1996; А.Ангу- шева. Гадателните книги. 12. Апокрифи - обща характеристика, класификация. Канонични и неканонични текстове. Разлика между неканоничен текст и апокриф. Библейски и апокрифен текст. Апокрифите и фолклорът. Български и побългарени апокрифи. А. Наумов, Апокрифите в системата на старобългарската литература. - Paleobulgarica (Старо -българистика), 1980, kн.1; П. Димитров, Петър Черноризец. Шумен, 1995, 167-193; Д. Петканова, Апокрифна литература и фолклор, София, 1978;Стара българска литература. Т.1. Апокрифи. А.Милтенова, А.Кирилова. Средновековни лековници и амулети. С.,1994. 13.Исторически предпоставки за Кирило-Методиевото дело. Живот и дейност на светите братя. Сарацинската и хазарската мисия. Моравската мисия. Факти и хипотези. Създаване на славянската азбука. Първи преводи. Основно - да се използва Енциклопедията. Освен това: Ал. Теодоров - Балан. Кирил и Методий, С., св.1, 1920, св. 2, 1934; А. Стойкова. Първоучителят Методий, С., 1995; допълнителни по желание - И.Тот. Константин-Кирил и Методий. С.,1981; Вл.Вавржинек. Культурные и церковно-политические предпосылки возникновения славянской литургии. - В: Кирило-Методиевски студии. 4, С.,1987; Д.Чешмеджиев. За "руските букви" в Пространното житие на Константин-Кирил Философ. В: Кирило-Методиевски студии. Кн.10, С.,1995, 116-137; В.Пери. Три Кирило-Методиевски бележки. - В: Старобългарска литература. Кн.30.С.,1998, 22-31; Хр.Трендафилов. Хазарската полемика на Константин-Кирил. С.,1999; П. Юхас. Кирил и Методий в българската Моравия. С.,2000; Р.Якобсон. Езикът на поезията. С.,2000 (вътре има три изследвания, важни за делото и за лит.анализ на произведенията от и за св.Кирил и св.Методий); ; Б.Н.Флоря. Сказания о начале славянской письменности. СПб, 2000. 14.Извори за делото на Св. Кирил и Св. Методий. Класификация. Интерпретацията на изворите. Основно - Енциклопедията, също и: Ал. Теодоров - Балан, Кирил и Методий, С., св.1, 1920; св. 2, 1934; Д. Атанасова. Проблемът на западнославянските (чешки) източници на Кирило-Методиев- ския пасаж в "Повесть временных лет". В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димит -ров. Шумен, 1996, 213-222; Сл. Бърлиева. Латинско стихотворение от XII в. - още един кирило-методиевски извор.- В: Старобългарска литература. Кн.30.С.,1998, 3-15; Сл. Бърлиева. Агиограф- ските творби за св.Кирил и Методий в Legenda aurea на Яков Ворагински. В: Кирило-Методиев- ски студии. Кн.11. С.,1998, 5-120; Б.Н.Флоря. Сказания о начале славянской письменности. СПб, 2000. 15.Творбите на Св. Кирил и Св. Методий на гръцки и на славянски език. Ал. Теодоров - Балан. Херсонска легенда. В: Кирил и Методий…; Т. Славова, Ив. Добрев. Слова на светлината, с. 76- 80 и 86-92; Ю.Трифонов. Две съчинения на Константина Философа (св.Кири- ла). за мощите на св. Климент Римски.-Списание БАН, 48, 1943, 59-240; Р.Якобсон. Проглас към евангелието на свети Константин. В: Езикът на поезията, 103-122; Р.Якобсон.Стихотворните цитати във великоморавската агиография. Пак там, 123-136; Р.Якобсон. Похвала за Григорий Богослов от Константин Философ. Пак там, 161-209; Р.Якобсон. Бележки върху историята на най-старата славянска химнография: Канон в памет на св.Димитър Солунски. Пак там, 210-292. 16.Разпространяване на славянската книжнина в България - нов етап от Кирило-Методиевото дело. Книжовно средища. Дейността на учениците меж- ду 886 и 893г. Преводи на територията на България. Черноризец Храбър. “За буквите”. Жанр и формални особености на апологията. Тържество на словото…; Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, с.12-51;Изследвания по кирилометодиевистика (сборник от статии), София, 1985; Г. Попов. Триодни произведения на Константин Преславски. - Кирило-Методиевски студии, 2, 1985; Б.Н. Флоря, А.А.Турилов, С.А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб, 2000. Тържество на словото с.97- 99 и 143- 146 (текстът на “За буквите” може да се ползва и по: Хрис- томатия;Стара българска литература. Т.2, Ораторска проза; Слова на светлината; К. Куев, Чер- норизец Храбър, С., 1967; А. Джамбелука- Коссова. Черноризец Храбър. О писменехь. С.,1980. 17. Особености на житийните и химнографските произведения за св. Кирил и св. Методий. Пространните им жития - проблеми, хипотези, научни дискусии. Литературен анализ. Служби за св.Кирил и св.Методий. Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3, 1973, с. 89-109, 185 -195 (и бележките); Старабъл- гарска литература. Т. 4, Житиеписни творби, с.37- 80 (и бележките); Тържество на словото , с.38 -44, 53-56 и 155- 170 (и бележките).Р. Пикио “Глава XIII на Пространното житие на Кирил: текст и контекстуална функция”. - В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, с.385-437; Д.Чешмеджиев. За "руските букви" в Пространното житие на Константин-Кирил Философ. - В: Кирило-Методиевски студии. Кн.10, 116-137. 18. Климент Охридски. Характеристика на литературното му дело. Анализ на панигиричното творчество. Сигурни и предположителни Климентови слова. Анализ на Климентовите похвали и поучения. .Оригинални песенни творби на св. Климент. Поетика на Климентовите трипеснеци и канони. Св. Наум. Климент Охридски, Събрани съчинения, т.1, София, 1971; т. 2, 1977; т.3, 1973; Е. Велковска. На- блюдения върху строежа на “Похвално слово за Кирил” от Климент Охридски. - В: Кирило-Ме- тодиевски студии. Кн.1, С., 1984; В. Велинова. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995; В. Велинова Тържествената ораторска проза в България IX-Xвек. С., 1998; А. Джамбелука - Кос -ова. Наблюдения върху литературното наследство на Климент Охридски - към интерпретацията на “Похвално слово за Кирил”. -В: Кирило- Методиевски студии, т.1, 1984; Кр. Станчев, Г. По- пов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988; Б.Н. Флоря, А.А.Турилов, С.А. Ива- нов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб, 2000. Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988; ; Г.Попов. Произ- ведения на Константин Преславски и Климент Охридски. В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с. 96-114; ; И.Добрев. Климент Охридски - автор на цикъл азбучни стихири за Рождество Христово и за Богоявление. В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с. 157-170; Б.Н. Флоря, А.А.Турилов, С.А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб, 2000.Ст. Кожухаров. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски. ; В: Пре -славска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с. 85-95; (първа публикация в Литературна история, 1984, 12, 3-19); Ал. Теодоров - Балан. Кирил и Методий, София, св. 2, 1934;Старабългарска литература. Т. 4, Житиеписни творби, с.80-86 (и бележките); Тържество на словото , с.33-38, 168- 170 (и бележките към съответните страници). 19. Преславското книжовно средище. Обем на преводната дейност. Тематика..Презвитер Йоан. Презвитер Григорий. Тудор черноризец Доксов. Ролята на цар Симеон за културния разцвет. Сборници, свързани с името на цар Симеон. Освен съответните статии в Енциклопедията вж. Тържество на словото ; Ив. Божилов. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. С.,1983; А. Минчева. Към въпроса за Кирило-Методие- вите традиции в дейността на преславските книжовници. - Език и литература, 1982, кн.6;Т. Славова, Ив. Добрев. Слова на светлината, 166 -184. Тържество на словото , с. 17- 18, 176 -300 (и бележките); и Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073). С., 1991(встъпителните статии) ; П. Димитров. Изборниците на цар Симеон. -В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с. 115-130. 20.Константин Преславски. Творческо дело. Преводи. Компилации. Учително евангелие - структура и анализ. Декламационни поетически творби на Константин Преславски. Химнографски творби на Константин Преславски в Триода и Минея. Анализ. Освен Енциклопедията вж. и Тържество на словото ,38-44, (и бележките); Старабългарска литература. Т.2. Ораторска проза, с. 272 -275; Г. Попов. Триодни произведения на Константин Преславски. - Кирило-Методиевски студии, 2, 1985; Г.Попов. Произведения на Константин Пре- славски и Климент Охридски. В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с. 6-114; Г. Попов. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. - Palaeobulgarica, 22, 1998, №4, 3-26; Г.Попов. Хвална пяния Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). - В: Старобългарска литература. Кн.31, С., 1999, 3-23. 21. Йоан Екзарх. Творческо дело. Шестоднев. Йоан Екзарх като проповедник. Иоан Екзарх. Слова. С.,1993; Тържество на словото.. , с. 100-128, 179-181, (и бележките); М. Мулич. Йоан Экзарх Болгарский и его роль в формировании стилистических приемов в славянской письменности. - В:Преславска книжовна школа. Т.1, С.,1995, с.19-36; Тържество на словото, с. 100-128, 179-181 (и бележките); Йоан Екзарх, Шестоднев, прев. на Н. Кочев, София 1981 (включително студиите и бележките).Старабългарска литература. Т.5. Естествознанието, с.27- 58, 77-99, 167-188 (и бележките). 22. Литературата между 927 и 1018г. Черноризец Петър. Поп Йеремия Р. Павлова. Петър Черноризец.- Кирило-Методиевски студии, 9, 1994; П. Димитров. Петър Черноризец. Шумен, 1995, 17-116; Ив. Дуйчев. Рилският Светец и неговата обител. С., 1947; П. Димитров, Петър Черноризец. Шумен, 1995, 116- 167; Д.Димитрова-Маринова. Повест за кръстното дърво на Презвитер Йеремия и системата на старобългарската апокрифна литература и фолклор. -: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 37-43. 23. Поява, същност и разпространение на богомилството. Противо- богомилска литература. Презвитер Козма. Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. С., 1970; Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев.Богомилството в България, Византия, Западна Европа в извори. С., 1973; Д.Оболенски. Богомилите. Студия върху балканското новоманихейскво. С.,1998; Д. Димитрова. "Тайната книга на богомилите" в системата на старобългарската литературна традиция. В: 1100 години Велики Преслав. 2. Великопреславски научен събор (16-18 септември 1993 г.). Шумен, 1995, 118-130. Ю. Бегунов. Козма Презвитерв славянских литературах, С. 1973; Старабългарска литература. Т.2. Ораторска проза, с. 30-81, 307-310. 24. Литературата през епохата на византийското владичество. Основни теми. Творби с летописен и месианистичен характер. Анализ. Значение на манастирите на Западна България. Жития на западнобългарски отшелници. Особености на композицията и стила. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и св. Иван Рилски. А. Милтенова, В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996; Турилов, А. Кичевский сборник с "Болгарской апокрифической летописью". - Palaeobulgarica, 19 (1995), №4, 2-39. Стара българска литература. Житиеписни творби. Т.4 (житията на западнобългарските отшел- ници, вж. и бележките); А. Милев. Гръцките жития на Климент Охридски, София, 1966; Кл.Иванова. Най-старото житие на св.Иван Рилски и неговите литературни паралели. - В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 37-47; Заветът на св. Иван Рилски. Из архивното наследство на Иван Дуйчев. С., 2000; ; Б.Н. Флоря, А.А.Турилов, С.А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб, 2000. 25. Литературата на Второто българско царство. Възобновяване на традициите. Търново като център на културата и литературата. Връзки с Римската църква при Калоян. Литературата при цар Борил. Търновските химнографски, агиографски и историко-летописни текстове. Сборници със смесено съдържание. Преработки на по- ранни творби. Атон и атонските манастири през XIII и XIV в. Българската преводаческа школа на Атон. Българската литература и книжнина през XIII век. С., 1987 (встъпителните студии и текстовете);А. Милтенова. Неофициалната книжнина през XIII век в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. - В: Търновска книжовна школа. Т.4. Културно развитие на българската държава - краят на XII-XIV век. С., 1985; Ст. Кожухаров. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. - В: Търновска книжовна школа . Т.1. София 1974.П. Сырку. К истории исправления книг в Болгарии. Т.1., вып1, С. Пб, 1898. (Препечатка: Variorum Reprint, 1974), с.456-457; Й.Иванов. Български старини из Македония, 274-275; Г.Попов. Новооткрито сведение за преводаческата дейност на българските книжовници в Света гора през първата половина на XIV в. - Български език,1978, №5, 402-410; Г.Попов. Триодни произведения на Константин Преславски. - Кирило-Методиевски студии, 2, 1985 (в изследването -и за стареца Йосиф). 26. Книжовен живот през XIVв. Цар Иван Александър - покровител на книжнината. Запазени ръкописи от царската библиотека. Произведения, преведени при цар Иван Александър . Похвали за владетеля. Византийско-български книжовни отношения през XIV в. Патриарх Калист и неговите жития. Григорий Доброписец. Житие на Ромил Видински. Религиозни и философски основи на исихазма. Иван-Александров сборник от 1348. Изд. К. Куев, С., 1981 (и бележките към отделните творби); Томичов псалтир. Изд. А. Джурова, Т. 1, 2, С., 1990; Хрониката на Константин Манаси. Предг. Прев. с коментар Иван Буюклиев. С., 1992; Четвероевангелието на цар Иван Александър. Изд. Л. Живкова, София, 1980; Христоматия. Похвали за Иван Александър, с.324 - 329.Стара българска литература. Т.4. Житиеписни творби, с.468-493 (и бележките).К.Радченко, Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. Киев, 1898;П. Сырку. К истории исправления книг в Болгарии. Т.1., T.2, СанктПетербург, 1890. (Препечатка: Variorum Reprint, 1974); Й. Мейендорф. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. Труды Отделения Древнерусской Литературы, XXIX, 1974, с.291-305; Д. Лихачев. Преодоление слова” в стиле “плетение словес” и историко-литературное значение этого явления. - Търновска книжовна школа. Т.2,София, 1980, с. 9-25; Григорий Палама, Слова. Прев. Н. Кочев, София, 1987 (предговорите).;Р. Пикио, “Плетение словес” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие” -В неговата книга: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, София, 1993, с.531- 561; Ив. Марчевски. Исихазмът. С., 1996. 27. Търновска книжовна школа. Патриарх Евтимий - централна фигура. Правописна реформа. Характер на реформата. Връзка с българската преводаческа школа на Атон. Значение на Търновската книжовна школа за литературния живот на православните славяни и за Румъния. Терминът "Второто южнославянско влияние". Литературното дело на Патриарх Евтимий. Жития. Анализ на житията на отшелници и на църковни строители Особености на Евтимиевите жития. Похвални слова на Патриарх Евтимий. Анализ. Послания. Химнографски творби. Традиция и нови черти в похвалните слова. Б. Цонев, История на българския език. Т.2, София, 1984, с.265-269; Търновска книжовна школа. Т.1,С., 1974; П. Динеков, Търновската школа в развитието на българската литература. - В неговата книга: Похвала на старата българска литература. София, 1979, с.242 -258; Кл. Иванова, Патриарх Евтимий Търновски. София, 1986; Р. Станков. Второто южнославянско влияние в Русия през XIV-XV в. Преглед на литературата. Проблеми и перспективи. В: Годишник на СУ.ФСФ. Т.84, 1992 , кн.1,2, 69-106. Евтимий Търновски. Съчинения. Съставителство, превод и послеслов Кл. Иванова. Предговор К. Янакиев. Поредица Философско наследство. С., 1990; В. Измирлиева. Жанрови трансформации в агиографската проза на патриарх Евтимий. Връзката увод- жанрова концепция. - Старобългарскалитература, 1990, кн. 23-24, с.13-34; Старабългарска литература. Т. 4, Житиеписни творби, с.191-202, 202- 219,135-148 (и бележките); Р.Станков. Исихазмът, стилът "плетение словес" и езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий. С., 1999Кл. Иванова. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1983, 14. с.25-36; Кл. Иванова. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1981, 10. с.3-15;В. Измирлиева. Жанрови трансформации в агиографската проза на патриарх Евтимий. - Старобългарска литература, 1990, кн. 23-24, с.13-34;Старабългарска литература. Т. 2, Ораторска проза, с.150- 187 (и бележките); Л.Денкова, Отгласите от високата философичност - Григорий Нисийски и Патриарх Евтимий. - В: Л.Денкова. Помнещият символ. Философски етюди върху старата българска литература. С., 1996, 69-86;Бойчева, П. Писмената връзка на Никодим Тисмански и митрополит Антим с Евтимий Търновски. - Първа национална конференция на младите български историци. С., (1977). Доклади и съобщения, 147-152. 28. Съвременници на Патриарх Евтимий. Исай Серски. Преводаческо дело. Летописен разказ. Химнописецът Ефрем. Йоасаф Бдински - представител на Търновската книжовна школа. Пр.Матеич. Българският химнописец Ефрем от XIV век. Дело и Значение. София, 1982; Кр. Стан- чев. Концепцията на Псевдо- Дионисий Ареопагит за образното познание и нейното разпростра- нение в средновековна България. - Старобългарска литература. 1978, 3, с.62-76;Старабългарска литература. Т.3. Исторически съчинения;Христоматия, Исай Серски ... 457-461. В. Киселков. Митрополит Йоасаф Бдински и словото му за Филотея. - Българска историческабиблиотека,1931, 1, 192 - 206; Старабългарска литература. Т.2, Ораторска проза, с.187-201 29. Митрополит Киприан Московски. Творческо дело. Творби за митрополит Петър Московски. Н. Дончева- Панайотова. Цикъл произведения за митрополит Петър от Киприян. - Tърновска книжовна школа. Т.2. 1989, с. 143 - 155; Tърновска книжовна школа.Т.2. 1980;Стара българска литература. Т.2, Ораторска проза, с. 201-209 (и бележките); Стара българска литература. Т.4, Житиеписни творби, с.109-123 (и бележките). 30. Представители на Търновската книжовна школа в емиграция. Григорий Цамблак - живот и творчество. Житието на Стефан Дечански и сръбската агиографска традиция. Житие на Йоан Нови Сучавски и румънската литература на славянски . Григорий Цамблак - химнограф. . Похвално слово за Патриарх Евтимий. Анализ. Слова за празниците. Анализ. Ст. Кожухаров. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. В: Търновска книжовна школа. Т.1, 1974, с.277-309;Старабългарска литература. Т.4, Житиеписни творби, с.221-248, 285-291 (и бележките); Tърновска книжовна школа. T.3.Григорий Цамблак. Живот и творчество. 1984; М. Спасова. Химнографски части в слово на Успение Бого- родично от Григорий Цамблак. В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново,20-22 август 1995 г.В.Търново, 1996,73-92. П.Русев, И.Гълъбов, А.Давидов, Г.Данчев. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак.С., 1971; Стара българска литература. Т.2, Ораторска проза, с. 209-234 (и бележките); Tърновска книжовна школа. T.3.Григорий Цамблак. Живот и творчество. 1984. 31. Константин Костенечки - представител на две литературни традиции. Традиция и нови черти в произведенията на Константин Костенечки. Житието на Стефан Лазаревич. Константин Костенечки. Съчинения, Съст. А.-М. Тотоманова, София, 1993; А.-М. Тотоманова. Някои бележки към тълкуването на Сказанйе изявленно w писменех на Константин Костенечки. В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 160-167;К. Куев, Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки, Изследване и текст. София, 1986. 32. Книжовният живот в България през втората половина на XVв. Възобновяване на Рилския Манастир. Владислав Граматик. Сборници на Влади- слав Граматик и връзката им Търновската школа. Разказ за пренасянето на мощи- те на св. Иван Рилски. Димитър Кантакузин - живот и творчество. Произведения. "Житие с малка похвала за Св. Иван Рилски" в контекста на традицията. Молитва към Богородица. Старабългарска литература. Т.4, Житиеписни творби, с.383-394 (и бележките); Б. Христова. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996; Христоматия, с.461-473 (и бележките). Г. Данчев. Димитър Кантакузин, София, 1979; Старабългарска литература. Т.4, Житиеписни творби, с.148-166 (и бележките). 33. Софийски книжовници през XVIв. Поп Пейо. Анализ на житието на Георги Нови. Матей Граматик. Традиция и нови черти в Житието на Никола Нови Софийски. П. Динеков, Книжовният живот в София през XVI век. - В: Похвала на старата българска литература, София, 1979, с. 259 -285; Стара българска литература. Т.4, Житиеписни творби, с. 291-308 (и бележките).Старабългарска литература. Т.4, Житиеписни творби, с.308 -378 (и бележките). 34. Дамаскините в българската литература. Оригиналната книга на Дамаскин Студит и българската литература през XVIIв. Дамаскинарите и тяхното творчество. Литературни особености на побългарените дамаскинари. Йосиф Брадати. Б. Ангелов, Съвременници на Паисий. Т.1С., 1963, . Т.2С., 1964; А. Милтенова. Към литературната история и типологията на сборниците със смесено съдържание. - Старобългарска литература, 1980, 7;Д. Петканова, Дамаскините в българската литература. С., 1965; Д. Петканова, Народното четиво през XVI - XVIII век. С., 1990 (предговор, бележки и дамаскинарски текстове);Стара българска литература. Т.2, Ораторска проза, с.290-301 (и бележките). 35. Литературата на прехода към Възраждането. Българите католици. Петър Богдан, Филип Станиславов, Петър Парчевич. Павликянска поезия. Л.Милетич. Нашите павликяни. Сб. Народни умотворения, наука и книжнина. Т.XIX. 1903; .Б.Пенев.История нановатабългарска литература. т. 1.София, 1930; П. Динеков, Българската литература през XVII век. - В: Похвала на старата българска литература. С., 1979, с.297-313; Кр. Станчев. Поезията на българските павликяни. - Литературна мисъл, 1975, 1, с.63-71. Старабългарска литература. Т.3,Исторически съчинения; ; Кр.Станчев. Поезията на българските павликяни. - Литературна мисъл. 1975, №1; Кр.Станчев. Литературата на българите католици през XVII и XVIII век и преходът от Средновековие към Възраждане. - Литературна мисъл. 1981, №3; Н. Иванова. Абагар (1651) на Филип Станиславов в южнославянски контекст. - Старобъл- гарска литература. Кн.31. С.,1999, 120-126. Изтегляне 118 Kb. Сподели с приятели:
|