Статии Кирилица
Изтегляне 0.74 Mb.
|
| Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968 – 2007)
Статии Кирилица Аврамов, Д. Чистота и симбиоза на изкуствата в естетиката на модернизма, 1, 1968, 23-38. Аврамов, Д. Националналното в живописта на Мърквичка и Митов, 4, 1969, 22-34. Аврамов, Д. За значението на традициите в съвременното изобразително изкуство, 1, 1971, 55-59. Аврамов, Д. Спорът за реализма, 2, 1971, 19-35. Аврамов, Д. Спорът за реализма (продължение), 3, 1971, 34-47. Аврамов, Д. За движението „Родно изкуство” в българската живопис, 4, 1971, 5-27. Аврамов, Д. Проблеми в живописта на младите (По повод на Третата младежка изложба), 1, 1972, 14-26. Аврамов, Д. Живописта на Иван Ненов (По случай 70 години от рождението на художника), 3, 1972, 25-37. Аврамов, Д. Кирил Петров, 1, 1973, 26-41. Аврамов, Д. Методът и неговите антиномии, 2, 1973, 3-19. Аврамов, Д. Международна изложба на реалистичната ангажирана живопис, 4, 1973, 3-21. Аврамов, Д. Изкуството на Вера Недкова, 1, 1974, 23-41. Аврамов, Д. „Наивисти”, „примитивисти”... или нещо по-различно?, 2, 1974, 24-41. Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (100 години от Първата изложба на импресионистите), 3, 1974, 26-36. Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (продължение), 4, 1974, 32-49. Аврамов, Д. Естетиката на импресионизма – за или против?, 1, 1975, 50-56. Аврамов, Д. Неоимпресионизмът на Жорж Сьора, 3, 1975, 36-43. Аврамов, Д. Младите художници в 1975 г., 4, 1975, 32-45. Аврамов, Д. Драмата на Жул Паскин, 2, 1976, 42-52. Аврамов, Д. Шарл Бодлер като художествен критик, 1, 1977, 36-49. Аврамов, Д. Творческата еволюция на Давид Перец, 3, 1977, 20-31. Аврамов, Д. Незаслужено забравен принос (За урбанистичната естетика на Чавдар Мутафов), 4, 1977, 22-30. Аврамов, Д. Щрихи към портрета на Дега, 3, 1978, 34-46. Аврамов, Д. Поглед върху две изложби: Капризите на „Кюстендилска пролет” и Търсенията на младата смяна, 4, 1978, 18-35. Аврамов, Д. Един художник търси непознатото, 1, 1979, 32-44. Аврамов, Д. Българската живопис през 30-те години в изкуството на Васил Бараков, 2, 1979, 23-39. Аврамов, Д. Нови измерения на социалния реализъм (За живописта на Теофан Сокеров), 3, 1979, 28-36. Аврамов, Д. Съвременният художник и визуалните мас-медии, 1, 1980, 7-15. Аврамов, Д. Драматичният монументализъм на Атанас Яранов, 2, 1980, 9-22. Аврамов, Д. Живопис и хуманистично съзнание. Изкуството на Светлин Русев, 3, 1980, 3-17. Аврамова, И. Драматично движение (Същност, специфика, художествено усвояване), 3, 1976, 54-59. Аврамова, М. Мит, ритуал и злато на една „несъстояла се цивилизация”, 3, 1994, 14-20. Аврамова, М. Бояджиев, Я. Статуетка на праисторическа богиня, 4, 1994, 6-7. Аврамова, М. „Слънцето” – носено на прът, 4, 1994, 21-27. Аврамова, М. Нагръдникът – един древен символ, 3/4, 1997, 51-52. Азизян, И. Иванова, Н. Съветска и българска монументална и декоративно-монументална скулптура. Типология на жанровете, 2, 1987, 3-12. Азизян, И, Иванова, Н. Съветска и българска декоративно-монументална скулптура през последните две десетилетия (Типология на жанровете), 3, 1987, 11-21. Александрова, П. В търсене на спецификата на филмовото заглавие, 2, 2004, 7-9. Алексиева, Е. Тялото и неговият двойник, 4, 2006, 48-52. Алмалех, М. Семантика на термините за черен и бял цвят в Стария Завет, 3, 2003, 12-20. Алтънов, В. Печатни библии от Европа, разпространени по българските земи през ХVІІІ и ХІХ век, 3, 2006, 27-35. Анастасов, Х. Противоречията на Льо Корбюзие, 2, 1988, 49-54. Анастасова, Е. Сакралната история в историята на старообредството, 4, 1996, 46-51. Ангелов, А. Художественото и документалното начало в телевизионната програма, 2, 1976, 24-27. Ангелов, В. Поп-арт – социологически и естетически аспекти, 1, 1970, 42-53. Ангелов, В. Кавалетно и монументално изкуство, 1, 1971, 13-24. Ангелов, В. Символът в нашето съвременно монументално-декоративно изкуство, 2, 1972, 33-41. Ангелов, В. Тенденции при изкуствата, организиращи средата, 2, 1976, 28-36. Ангелов, В. Развитие на съвременната българска монументално-декоративна живопис в периода 1900-1944 г., 3, 1976, 3-9. Ангелов, В. Поглед върху съвременното резбарско изкуство в България, 2, 1977, 18-25. Ангелов, В. Социалният живот на паметника и мемориалния ансамбъл, 4, 1977, 11-21. Ангелов, В. Митологични мотиви в българската възрожденска дърворезба, 4, 1978, 42-47. Ангелов, В. Произход и развитие на някои символи във възрожденската дърворезба, 2, 1979, 53-57. Ангелов, В. Сравнителен анализ на някои мотиви от възрожденската резба, 4, 1979, 28-36. Ангелов, В. Няколко методологически проблеми в изследването на възрожденската дърворезба, 2, 1980, 3-8. Ангелов, В. Културологични бележки върху църковната дърворезба от епохата на Българското възраждане, 4, 1980, 36-44. Ангелов, В. Възрожденската дърворезба и фолклорът, 2, 1981, 12-19. Ангелов, В. Парадокси във възрожденската ни художествена култура (Върху материал от дърворезбата), 1, 1982, 35-42. Ангелов, В. Българската дърворезба от ХV в. до началото на ХVІІІ в., 2, 1982, 47-52. Ангелов, В. Съвременните художествени занаяти – ролята им в жизнената среда и културата, 2, 1983, 45-46. Ангелов, В. Самоковската резбарска школа, 4, 1983, 32-36. Ангелов, В. Паметниците в България (1944-1984), 4, 1984, 29-33. Ангелов, В. Врачанска църковна везба от Възраждането, 1, 1985, 37-42. Ангелов, В. Съвременна българска дърворезба, 1, 1986, 45-50. Ангелов, В. Охраняване на сакралното пространство, 1, 1988, 9-12. Ангелов, В. Българската дърворезба между 1878-1944, 2, 1988, 29-36. Ангелов, В. Изображения на маски в изкуството на Българското възраждане, 4, 1985, 39-44. Ангелов, В. Иван Травницки, 2, 1987, 47-49. Ангелов, В. Пластичен и изобразителен фолклор. Теоритическа постановка, 4, 1988, 26-31. Ангелов, В. За или против „регионалните” художествени школи през Възраждането, 2, 1989, 10-15. Ангелов, В. Атрибутивна или функционална естетика. Дискусия, 2, 1990, 13-20. Ангелов, В. От портрет към символ в надгробната пластика, 1, 1999, 38-41. Ангелов, В. Символика на ламята в средновековната българска дърворезба, 3, 2001, 31-35. Андиркова, М. Изкуството през 90-те години. Трансформация на институционалната рамка, 3, 2006, 36-39. Андреев, Х. Новоразкрит надпис върху свитъка на пророчица Анна от църквата „Св. Петър” при село Беренде, 1, 2005, 58-59. Андрейков, Т. Антифашистката тема в западното кино (Художествени документи за бъдещето, настоящето и миналото), 3, 1985, 47-55. Аради, Н. Иконологически изследвания върху социалистическото изобразително изкуство, 4, 1974, 21-31. Арнаудов, Д. За творческия процес на художника, 2, 1974, 14-23. Аспарухова, Н. Изкуството – на границата между „високото” и „ниското”, 2, 2006, 28-33. Атанасов, Ж. Изкуството и нравственото съзнание, 4, 1969, 3-11. Байбурин, А. Языки ритуала, 3, 1994, 4-9. Байчинска, С. „Многострадална Геновева” или парадокс за зрителя (Българският възрожденски театър – типологичен модел), 2, 1992, 3-11. Байчинска, С. За прехода от възрожденското „театро” към професионален театър, 3/4, 1992, 98-102. Байчинска, С. „Майстори” или драмата на „прескочения” избор, 3, 1993, 47-53. Байчинска, С. Битката за „Благородникът” или предизвестеният край на българския театрален модернизъм, 1, 2003, 14-26. Бакалова, Е. Някои методологически проблеми на съветското и българското изкуствознание при изследване на средновековното изкуство, 2, 1978, 16-26. Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата, 4, 1985, 45-57. Бакалова, Е. Съветската изкуствоведска школа и българското изкуство, 4, 1987, 33-39. Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил” край Иваново), 3, 1988, 31-45. Бакалова, Е. Аспекти на съотношението „словесен текст – изображение” в българското Средновековие (Песенно поетичната образност – визуални съответствия), 1, 1991, 3-20. Бакалова, Е. Мозаичната икона „Св. Богородица Одигитрия” от Националния археологически музей в София, 3/4, 1992, 54-61. Бакалова, Е. Една неизвестна житийна икона на св. Наум от Софийския археологически музей, 4, 1993, 12-20. Бакалова, Е. За константинополските модели в Боянската църква, 1, 1995, 10-21. Бакалова, Е. Апокалипсисът в църквата „Св. Йоан Предтеча” в с. Бистрица, Благоевградско, 1, 1999, 30-37. Басан, М. Художественото съзнание на Златю Бояджиев (Опит за философско разглеждане въз основа на материали от февруарската изложба, 1968), 3, 1968, 11-31. Белишки, С. Варианти за използване на етилен/винилацетатни полимери при реставрацията на картини от съвременни български художници, 3, 1999, 48-55. Белишки, С. Инфрачервени рефлектографски изображения в реставрацията на икони. Практически аспект на употребата на цифрови фотоапарати, 4, 2005, 41-50. Бенева, С. Драматургията на Горки на сцената на Народния театър (1904-1952), 1, 1981, 38-42. Бенева, С. Поведение на „групите” – „Младежка сцена” в ДТ Пловдив (1967-1969), 1, 2003, 47-50. Бенева, С. Актьорската трупа на Народния театър – поведенческа култура, 2, 2005, 25-31. Бибина, Й. Раждането на новата турска живопис (ХІХ-ХХ в.), 4, 2001, 14-24. Бикс, Р. Бележки за кинетичното изкуство, 3, 1968, 47-52. Бичков, В. Проблеми на изкуството в ранновизантийската естетика, 1, 1984, 41-44. Бичков, В. За естетическото значение на ерминията, 2, 1990, 55-57. Благоев, Т. Структура на полиекрана (Изразни възможности на езика на полиекрана), 1, 1976, 23-31. Божилов, И. Няколко бележки върху Scylitzes Matriensis, 3, 1991, 18-25. Божилов, И. Портретите в Боянската църква: легенди и факти, 1, 1995, 3-9. Божилов, И. Ватиканският Манасий (Cod. Vat. Slavo 2). Текст и миниатюра, 2, 1996, 3-12. Божков, А. Естетика на българската икона, 4, 1976, 15-27. Божков, А. Естетика на българската икона (продължение), 1, 1977, 11-24. Божков, А. Иконографските типове на Богородица и техният развой в лоното на българската живопис през вековете, 4, 1979, 13-27. Божков, А. Иконографските изображения на Христос в лоното на старата българска живопис, 2, 1980, 39-46. Божков, А. Проблеми и открития в живописния свят на Тома Върбанов, 1, 1989, 20-26. Божкова, А. Гробна находка с накитни предмети от римската императорска епоха, 3/4, 1997, 46-50. Бойчева, Ю. Типология и семантика на епитрахила, 2, 1996, 38-43. Бойчева, Ю. Един паметник на византийската везба от Охрид. Датиране и атрибуция, 3, 1998, 8-15. Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница, 3, 1999, 18-21. Бойчева, Ю. Епитрахил от манастира Дечани в Националния исторически музей, 2, 2000, 41-45. Бойчева, Ю. Търновската плащаница от 1569 година, 3, 2002, 42-52. Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през ХІV-ХV век. Византийски плащаници в България, 4, 2005, 15-26. Бонев, С. Новонамерено произведение на малката пластика (Костен триптих от Преслав – Х в.), 4, 1980, 51-52. Бонева, Л. Огънят и водата в народното и религиозното изкуство (една изложба на НИМ в НДК), 2, 2000, 46-49. Бонева, Л. Предметите на сакралното изкуство в социокултурната рамка на музейното пространство, 2, 2002, 16-21. Борачева, К. Синтезът на изкуствата през ХVІІІ век и стенописите на Дж. Б. Тиеполо, 3, 1980, 43-49. Борачева, К. Ведутата от Националната галерия за чуждестранно изкуство не е Каналето, 3, 1998, 28-32. Босилков, С. За развитието на изобразителното изкуство в първите революционни години след Девети септември, 1, 1975, 15-26. Ботева, Д. Оброчните релефи на Тракийския конник. І. Изображения – образи, 3/4, 1997, 66-70. Ботушаров, Л. Календарното делене на годината и св. Георги и св. Димитър като народни светци. Към иконографията на светците като конници, 4, 2000, 41-45. Бочев, М. Кукерски игри, кукери и кукерски маски, 3, 1976, 27-37. Бошев, Н. Петър Рамаданов, 3, 1996, 24-29. Бошев, Н. Конкурсът за паметник във Военното училище в София, 1, 2000, 29-39. Бошев, Н. Паметникът на Васил Левски в Пловдив – хроника на едно трудно осъществяване, 1, 2001, 51-56. Бошев, Н. Към историята на „Те победиха” – факти, публикации, съпоставки и хипотези за скулптурната композиция на Иван Лазаров, 4, 2003, 3-15. Бояджиев, Б. Проект „BG – Лара”. Словесен вариант на компютърна инсталация (CD-R), 3, 2000, 62. Брадистилова, М. Априлското въстание и българският театър, 2, 1976, 53-58. Брадистилова-Добрева, М. Съвременната тема в драматургията на Драгомир Асенов, 4, 1978, 54-61. Брадистилова-Добрева, М. Етапно развитие на българския театър през Възраждането, 3, 1980, 53-55. Брадистилова-Добрева, М. Новаторски насоки в комедиографията на Станислав Стратиев, 4, 1985, 14-19. Братоева, И. Еталон или симулация, 2, 1994, 28-33. Братоева, И. Предизвикателствата на постмодернизма, 3, 1995, 18-24. Братоева, И. Реалността като simulacra, 1, 1997, 8-11. Братоева, И. Героят в българското тоталитарно кино – герой, жертва, мъченик и светец на утопията, 1, 2002, 58-62. Братоева, И. Новото западноевропейско кино и стереотипът на разделението, 2, 2004, 27-30. Бубнова, Я. Великата отечествена война в съветското монументално изкуство (Памет на поколенията), 3, 1985, 19-22. Буено, С. Кубинското творчество на Кирил Цонев, 1, 1982, 43-46. Бърнанд, Т. За функцията на църквата „Св. Богородица” в Долна Каменица (ХІV в.), 4, 2005, 27-33. Вакарелски, Х. Принос към изучаването на нашата народна естетика, 1, 1970, 13-26. Ваклинова, М. Музеят – в миналото или към бъдещето, 2, 2002, 3-10. Ванев, И. Реставрационни намеси, приложени върху стенописите на църквата „Св. Никола” при град Мелник, 3, 2004, 22-27. Ванев, И. Опити за трансфериране на стенописите от храм „Св. Георги” в Арбанаси в контекста на тяхното опазване, 3, 2005, 54-59. Варзоновцев, Д. Към проблема за теоретическия предмет на дизайна, 4, 1985, 7-13. Варзоновцев, Д. Хуманитарни аспекти при художественото проектиране на предметния свят, 1, 1986, 51-53. Варзоновцев, Д. „Примитивът” като културологичен феномен. Към въпроса за третия пласт в художествената култура, 2, 1988, 21-24. Василева, Е. Композиция на спектакъла, 3, 1975, 44-53. Василева, М. Димитър Буюклийски и развитието на българската живопис през 70-те години, 3, 1990, 3-11. Василева, М. Недко Солаков. Между картината и инсталацията, 1, 1998, 21-26. Василева, М. Кибела, Мидас и скалата, 4, 1999, 3-12. Василчина, В. За насоките на развитие на дърворезбата ни след Освобождението (1878-1918), 1, 1989, 37-44. Василчина, В. Феноменът „български салон” в жилищното обзавеждане от края на 20-те и през 30-те години, 1, 1996, 30-37. Василчина, В. Неизвестни аспекти в приложната графика на Васил Захариев, 3, 1996, 21-23. Василчина, В. За типологията на предметно-художественото производство на прехода от Средновековието към новото време, 3, 1996, 30-36. Василчина, В. Трима български керамици във Франция през първата половина на ХХ век, 2, 1999, 43-48. Василчина, В. Ранните перипетии на българския художествен текстил и приносът на жените, 4, 2002, 35-44. Василчина, В. Приложното изкуство в структурите на ежедневието. Етюди от детството му, 2, 2006, 3-11. Василчина, В. Българските страсти в художественото образование. За дуалистичния образователен „модел” на ДРУ и неговите измерения в приложно-художественото обучение през първите две десетилетия на ХХ в., 2, 2007, 3-13. Великова, В. Изложбата „Родът Балан” – родова хроника преди и в Третата българска държава, 2, 2000, 50-56. Велкова, С. Гърция в края на дългия деветнадесети век, 4, 2001, 8-13. Велчева, И. Времето и художникът (Още един поглед към творчеството на Златю Бояджиев), 2, 1989, 16-26. Велчева, И. Времето и художникът (Отново за общата художествена изложба „Септември 23” – Михайловград 1988 г.), 3, 1989, 34-36. Венев, С. Димитров в моето творчество, 4, 1982, 31. Венкова, М. Особености на телевизионното творчество, 4, 1985, 3-6. Венкова, М. Художественост и документалност на малкия екран, 3, 1987, 30-36. Венкова, М. Телевизионният синтез, 1, 1990, 56-59. Венкова, М., Иванова, Н. Телевизонното творчество и графичен дизайн, 1, 1987, 3-10. Веселинов, Л. Графичната визия на българската преса в контекста на световните тенденции, 2, 2007, 35-43. Владова, Е. Театралната кукла – част от зримата страна на сценичния куклен образ, 2, 1974, 49-55. Владова, Е. Обществото и кукленият театър, Извънреден брой, 1991, 82-87. Владова, Е. Ритуал – обичай – игра – театрална игра, 4, 1993, 31-35. Владова, Е. Супермарионетката на Едуард Гордън Крейг и театралният опит на Шърли Маклейн от „Новата епоха”, 2, 1998, 41-43. Владова, Е. Накъде сочи хоризонтът?, 2, 2001, 46-48. Владова, Е. Минало, което ни свързва с настоящето. Хайнрих фон Клайст – едно вестникарско есе, 4, 2003, 54-57. Власиу, Й. Бележки за румънския авангард между двете световни войни, 1, 1996, 25-29. Воейкова, И. Към проблема за използване на античните традиции в старобългарската монументална живопис (Произход на канона за построяването на монументалната живопис в старобългарската архитектура), 2, 1972, 42-47. Воейкова, И. Възрожденските революционно-романтични традиции в съвременното българско изобразително изкуство, 3, 1981, 24-28. Войникова, А. ТТ, 4, 1970, 3-13. Войникова, А. Съвременна динамика на естетическите ценности, 4, 1977, 6-10. Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава”, 2, 1995, 27-30. Вучева, Т. Категорията време и някои тенденции в живописта на Владимир Димитров – Майстора, 1, 1972, 27-35. Вучева, Т. Времето в картините на Цанко Лавренов, 2, 1977, 34-40. Вучева, Т. Старото българско инситно изкуство, 4, 1977, 34-43. Вучева, Т. Мястото на инситното изкуство, 1, 1981, 43-51. Възвъзова-Каратеодорова, К. Нови сведения за художника възрожденец Атанас Клепанов (Клепарски), 2, 1992, 45-47. Вълева, Ц. Стенописите от олтарното пространство на църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир след тяхната реставрация, 3, 2005, 41-46. Вълева, Ю. Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница, 2, 1985, 46-56. Вълева, Ю. Ангелология и архангелски изображения, 2, 1987, 33-41. Вълева, Ю. Римската живопис в балканските провинции, 3, 1991, 39-46. Вълева, Ю. Изображения на шлемове и каузия в Казанлъшката гробница, 2, 1992, 19-30. Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи, 1, 1993, 45-55. Вълева, Ю. Тракийски и македонски монументални гробници, 3, 1994, 55-62. Вълева, Ю. ¸рефбй г@с ф© уфбхс© ^ ’бнЬуфбуйт: кръстът сотирологичен символ, 2, 1996, 49-55. Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз, 4, 1996, 52-57. Вълева, Ю. Погребения ad sanctos през ранните християнски векове, 4, 2000, 59-62. Вълкова, М. Възрожденските рисунки и копирки в музея на Националната художествена академия. Произход на сбирката и определяне на авторството, 2, 2002, 32-38. Вълчанов, А. Проблеми на телевизионния театър, 3, 1969, 16-27. Вълчинова, Г. Летящата икона на Св. Богородица от с. Конче, Радовишко. Поглед към символните медиации на иконата, 4, 2005, 34-40. Гагова, Н. Култът към св. крал Милутин според неговите жития, 4, 2000, 19-22. Гаджева, К. „Женският мотив”. Из илюстрациите в съветския и българския периодичен печат (1948-1956), 4, 2006, 29-35. Ганева, В. За немската нова предметност, 4, 1995, 33-39. Ганева, В. За традицията и модерността в художественото образование. Баухаус и примерът на Йоханес Итен, 4, 2001, 57-60. Ганева, В. Ad Parnasum или срещата на музите, 2, 2003, 54-60. Ганева, В. Черното в живописта на авангарда, 3, 2003, 37-47. Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов Молера и модернизацията на православната живопис, 2, 1995, 4-17. Генова, Е. Врачанският златарски център в светлината на неизвестна творба от края на ХVІІ век, 2, 1997, 41-45. Генова, Е. Плащаницата от град Рила в контекста на славяно-византийските паметници от ХІV-ХV в., 3, 1998, 20-27. Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с. Илинден (Резултати от една експедиция в Гоцеделчевско и Благоевградско), 3, 1999, 22-27. Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския манастир, 4, 2000, 33-40. Генова, Е. Дечанската дарохранителница от 1626 г., 2, 2000, 32-40. Генова, Е. Кивот (ковчег) за мощи от Германския манастир край София, 3, 2001, 11-17. Генова, Е. Напрестолно евангелие от Казанлък, 3, 2002, 34-41. Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна пластика в български музейни сбирки, 1, 2006, 43-52. Каталог: files -> editions files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 6 – 13 април 2016 Г editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 16 – 23 март 2016 Г editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 23 – 30 март 2016 Г editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 30 март – 6 април 2016 Г editions -> Кодекс на добрите практики (СоР) Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|