Статистическата наука в информационното общество
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Рецензенти: Проф. д-р на ик. н. Иванка Димова Съйкова Проф. д-р на ик. н. Нигрета Рангелова Величкова Доц. д-р Стоян Петров Цветков
- І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност и значимост на изследването
- 2. Обект и предмет на изследването Обект
- Предмет на изследване в дисертационния труд
- 3. Цел и задачи на изследването Научната цел на дисертацията
- 4. Научноизследователска теза Тезата на дисертацията е
- 5. Теоретико-методологически основи Теоретичната основа
- Логиката на изследванията в дисертацията
- В първа глава доминира дедуктивният подход.
- Във втора глава предимно с индуктивен подход
- В трета глава при теорията и структурирането на знанията на статистическата наука се използва своеобразен синтез
- В четвърта глава като завършек
- 6. Приети ограничения в изследването
- ІІ. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
- Съдържание: Въведение
- Използвани съкращения
- Новите реалности на информационното общество за мястото на статистическата наука
- Обща систематизация и оценки на знания на статистическата наука до информационното общество
- Теория и структуриране на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности
- Статистическата наука и нейното място в развитието на статистическата дейност при условията на информационното общество
|
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ И СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ВАК Доц. д-р Димитър Стефанов Радилов СТАТИСТИЧЕСКАТА НАУКА В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за получаване на научната степен “доктор на икономическите науки” по научната специалност 05.02.06 “Статистика и демография”
Варна, 2009 г. Дисертационният труд е обсъден и е насочен за защита на разширено заседание на катедра “Статистика” при Икономически университет – Варна на 06.02.2009 г. Д-р Димитър Стефанов Радилов е доцент по научна специалност 05.02.06 в катедра “Статистика” на Икономически университет – Варна. Автор: Димитър Стефанов Радилов Заглавие: Статистическата наука в информационното общество Тираж: 80 бр. Излиза от печат на: 14.05.2009 г. Отпечатан в Печатна база на Икономически университет – Варна І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Мястото на статистическата наука, сред семейството на информационните науки, доколкото ми е известно, не е изследвано. Това е мотив за избора му като предмет на моите проучвания. Той е израз на стремежа ми за разграничаване, доколкото е възможно, на предмета и съдържанието на статистическата наука, спрямо другите науки, с които тя пряко си взаимодейства. Считам, че научните представи за бъдещето на статистическата наука през ХХІ век разкриват най-добри възможности за очертаване на мястото й чрез преосмисляне на натрупаните теоретико-методологични знания. Новите реалности на информационното общество са обективен и необратим исторически процес в неговото развитие. Породени са от промяната в технологията за събиране, обработка и разпространение на информация с нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) непосредствено след Втората световна война. В резултат на това възниква богат спектър от разнообразни промени и влияния в живота на хората. Те са свързани с развитието на глобализацията като социален процес на прерастване на националните икономики на отделните държави в единно световно стопанство. В него информацията, знанията и информационната инфраструктура са определящи при създаване на нови работни места и добавена стойност. Те стимулират темповете на икономически растеж. Информационното общество възниква в края на ХХ век (след 1945 г.) и се развива активно през ХХІ век. Съдържанието му и неговите най-важни характеристики все още са обект на научни дискусии. Дефинира се различно като нова парадигма1, постиндустриално общество (D.Bell 1973), трета вълна на технологична революция, глобални бъдещи промени и социални конфликти на човечеството2, философия и методология на знанието3, информационен пазар4, нова икономика (M. Porat, 1977 г.), информационна промишленост5, общество на знанието6, социална структура на глобализма, симбиозата между човека и природата и глобалното информационно пространство като комплексна мрежа на знанието за получаване на информация7 и други. Развитието на научните дискусии за информационното общество дава тласък на разнообразни международни инициативи. Целта е превръщане на хармонизираните научни знания за информационното общество от теорията в реалната практика. Досега са проведени две международни срещи на най-високо държавно равнище, посветени на построяването на информационното общество. Те са: 10-12.ХІІ.2003 в Женева (Швейцария) и 16-18.ХІІ.2005 г. Тунис8. На тях са приети три документа. Те са: 1) Декларация за принципите за построяване на информационното общество (2003 г.); 2) План за действие при построяване на информационното общество и 3) Финансови механизми за развитието на ИКТ и управлението на Интернет. И в трите документа се отбелязва, че науката има централна роля в развитието на информационното общество, а знанията, информацията, образованието и комуникациите са основа за развитие на инициативността и ефективността с оглед повишаване качеството на живот. От тази гледна точка не е случайно, че като първостепенен приоритет се сочи измерването на влиянието на информационното общество върху динамични промени в развитието на икономиката и главно на информационната (нова) икономика. Те заемат важно място в концептуалната рамка на информационното общество като социална система, която все още е в процес на развитие Нейните методологични проблеми са обсъдени на международно съвместно работно съвещание на водещи статистически и нестатистически институции на тема: „Мониторинг на информационното общество: данни, измервания, методи”9. То е проведено от 8-10 декември 2003 година в Женева. Предмет на научни обсъждания са теоретико-методологичните проблеми на създаване на информация при статистически изследвания с оценка на ролята на новите ИКТ при използване на разнообразни аналитични инструменти. Проблемите на влиянието на новите ИКТ в частност и общо на информационното общество се обсъждат и в Европейския съюз. В Лисабон (Португалия) през 2000 г. на Европейски съвет президентите и премиерите на страните-членки на ЕС, утвърждават нова стратегия, която трябва до 2010 г. да превърне икономиката на общността в най-динамично развиваща се в целия свят. Новите ИКТ имат ключова роля в тази стратегия. Тяхната роля и влияние върху развитието на икономиката е призната и потвърдена на Пролетния европейски съвет в Лисабон през 2004 г10. Това се отнася за използването на знания на статистическата наука при създаване на конкретни концепции, методологии, методологични препоръки, правила, регламенти за статистическа дейност и т.н. за постигане на високо качество на обобщената статистическа информация за масови явления от реалния свят и за новите знания, получени от нея. Те задоволяват разнообразни социални потребности на управлението (в най-широк смисъл), а също за диалога на властта с развитието на бизнеса, с другите науки от академичния сектор и гражданското общество.
За постигането на тази се поставят следните научни задачи:
4. Систематизиране на знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност и нейните субекти. 4. Научноизследователска теза Тезата на дисертацията е, че мястото на статистическата наука се определя от функциите й в социалното управление и в научните изследвания, както и от специфичните знания, които я разграничават от близките до нея науки и които придобиват ново значение в условията на информационното общество. 5. Теоретико-методологически основи Теоретичната основа на дисертационния труд е изградена върху анализи и обобщения на широк кръг теоретични и емпирични изследвания и резултати, получени от български и чуждестранни учени в областта на статистиката, икономиката в т.ч. икономиката на информацията и знанията, информационния пазар, математиката, информатиката и др. Методологична основа на дисертацията е комплекс от фундаментални и частни научни подходи и методи за провеждане на научни изследвания. Използвани са: системния подход, методите на синтез на теоретични научни позиции и резултати от емпирични изследвания, индуктивния и дедуктивния методи, други частни статистически методи и модели. Широко е застъпен историческия подход, който има за цел да разкрие основните моменти в еволюцията на научните позиции за обекта и предмета на статистическата наука. Той е основа на общата систематизация и оценки на статистическата наука до информационното общество. Свързан е със знанията за понятията “множество” и “съвкупност”. Те са една оригинална, нетрадиционна парадигма за мястото на статистическата наука. Логиката на изследванията в дисертацията за мястото на статистическата наука в информационното общество се основава на предложен от нас теоретико-методологичен подход. При него научните знания за мястото на статистическата наука се разчленяват на три групи: концептуални, аналитични и тълкувателни. В зависимост от промяната в съотношението на тези знания, мястото на статистическата наука може да бъде главно концептуално и в по-малка степен аналитично и тълкувателно. Тогава тя се развива като икономическа, финансова, банкова и т.н. В друг случай в мястото й могат да преобладават аналитични знания, съпътствани в по-малка степен от концептуални и тълкувателни. В тази ситуация статистическата наука се развива като приложна, например: извадкови проучвания, методи за корелационен и регресионен анализ и т.н. В общия случай мястото на статистическата наука с концептуалните, аналитичните и тълкувателни знания е единна развиваща се система за изучаване на масови явления в реалния свят. Тяхното разделяне, предложено от нас, носи условен характер и е насочено към решаване на различни познавателни задачи в отделните глави на дисертацията. В първа глава доминира дедуктивният подход. С него се очертава мястото на статистическата наука в новите реалности на информационното общество. В него концептуалните знания се използват за обосноваване на приоритетите на статистическата наука. Във втора глава предимно с индуктивен подход се прави обща систематизация и оценки на развитието на статистическата наука до информационното общество. Концептуалните, аналитични и тълкувателни знания, осигуряват единство на сравнителния подход за оценка на приносите в основните статистически школи и нерешените теоретични проблеми. В трета глава при теорията и структурирането на знанията на статистическата наука се използва своеобразен синтез на разкритите особености на концептуалните, аналитичните и тълкувателните знания в първа и втора глава. В четвърта глава като завършек се анализират и систематизират знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност. Проблемът за мястото на статистическата наука е бил обект на дискусии от самото й зараждане до наши дни. Това намира своето оправдание във факта, че това е един наистина комплексен проблем, който като такъв може и следва да бъде предмет и на други изследвания. В случая нашето изследване съдържа от една страна фундаментални теоретични съждения, свързани с информационното общество и тяхната конкретизация в промените на методологията на информацията и знанията, информационния пазар и информационната икономика за изграждане на рамка на приоритетите на мястото на статистическата наука. От друга страна общата систематизация и оценки на вижданията за статистическата наука като единство на концептуални, аналитични и тълкувателни знания извеждат наяве нерешени теоретични и методологични проблеми. 6. Приети ограничения в изследването Мястото на статистическата наука в информационното общество, като предмет на нашите проучвания, се основава на една нова, оригинална парадигма, която естествено не може да бъде развита изчерпателно и да даде отговор на всички въпроси. Затова в изследването акцентът е поставен върху новите реалности на информационното общество, които са предизвикателства и за промени на визията в знанията за обекта и предмета на статистическата наука. При съществуващото многообразие на виждания и авторски концепции за знанията на статистическата наука, важно значение имат общата систематизация и оценка на развитието на идеите и научните позиции за обекта, предмета и съдържанието й за един период от 300 години. Те са необходима изследователска основа за развитието на нейната теория в бъдеще. Мястото на статистичеката наука в новите реалности може да се определи успешно само при едно прецизно разграничаване на фундаменталните понятия “множество” в аксиоматичния му подход и “статистическа съвкупност”, което е направено в дисертацията. Те са основа за развитие на статистическата теория и структуриране на нейните знания в интеграцията й с математиката и информатиката. Въпросите за мястото на статистическата наука в статистическата дейност са също предмет на дискусии. В дисертацията е развита една идея за активизиране на знанията и превръщането им в иновации в статистическата дейност, както чрез усъвършенстване на статистическото образование, така и чрез промени на съдържанието на статистическата професия. Тези аспекти не са разгледани изчерпателно в дисертацията. Те трябва да се разглеждат като начало за бъдещи изследвания.
Апробацията на развитите нетрадиционни идеи на автора е извършена в следните направления: 1) чрез научни публикации по темата на изследването – студии и статии в страната и чужбина; 2) чрез изнесени доклади на научни форуми в чужбина: на 54-та сесия на Международния статистически институт, проведена от 13-20.08.2003 г. в Берлин и на Международната научно-практическа конференция в Санкт Петербург от 27-30.01.2008 г. и в България на: организираната Международна научна конференция “Предизвикателствата на информационното общество пред статистиката и математиката през ХХІ век” от 16-18.10.2003 г. в СА “Д. А. Ценов” – Свищов, на Международната научна конференция “125 години българска статистика – минало, настояще и бъдеще развитие”, организирана от УНСС – София през 2005 г. и на научната конференция с международно участие “Европейски перспективи на националното стопанство”, организирана от Икономически университет – Варна през 2005 г. и др. 3) Дисертационния труд е обсъждан двукратно на заседания с разширени съвети на академичния състав към катедра “Статистика” в Икономически университет – Варна. ІІ. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Дисертационния труд е в обем общо 409 страници, от тях 373 страници основен текст. Той се състои от въведение, четири глави, заключение, списък на използваната литература и приложения. Използвани са 328 литературни източника на български език, на руски език, на английски и немски език. Включени са 30 таблици, 11 графики и 4 приложения. Съдържание:
Каталог: uploaded files uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded files -> Автобиография Лична информация uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа uploaded files -> Утвърдил весела неделчева uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп uploaded files -> Христо Смирненски uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||