Статия, публикувана във вестник „Труд”, брой 45, страница 3, от 12 март 1991 година



Дата11.06.2018
Размер35.79 Kb.
#73204



Статия, публикувана във вестник „Труд”, брой 45, страница 3, от 12 март 1991 година.



Полицаят пред посолството


Като плашило в бостан

Министърът на вътрешните работи в едно изказване във Великото народно събрание много остро осъди служителите, които пишат по вестниците. Въпреки това вземам думата, защото не виждам никакъв начин той да чуе за проблемите, за които става въпрос.

Подразделението за охрана на дипломатическите представителства при СДВР, на което съм кадровик, в момента работи с 25 на сто непопълнен щат. Добре, че стана войната и във връзка със засилената опасност от извършването на терористични актове, пратиха войници, които охраняват част от представителствата. Но нима това ще реши проблема с непопълнените бройки?

Преуморени от работа и проблеми, служителите от това поделение са като плашилото в бостана. Но още по-комично в случая е, че не те са създали този страх, който ги пази.

Преди промените у нас, нека това се разбере най-после от всички, милицията не беше орган за опазване на реда. Милицията беше фигурант в това отношение и се занимаваше с кокошкарски истории. Сигурността и редът идваха от мощните специализирани формирования като УБО, Шесто управление ДС и др. Служителите от тези формирования имаха приоритетно високо възнаграждение, нормален режим за работа, ползваха най-новите постижения на техниката, разполагаха с необходимия моторизиран парк, ползваха редица битови привилегии. Тези предимства ( и още много други ) притегляха служителите на милицията да се стремят да работят в тях и който имаше връзки успяваше да се премести.

Сигурността и редът идваха и от БКП, която със своята полувоенна структура осигуряваше такова мъртвило, където и най-слабото вълнение можеше да се предугади и пресече, преди да се е превърнало в реална заплаха за съществуващия ред.

В днешно време няма полувоенната организация на БКП, няма го УБО, няма го Шесто. Те си отидоха, ние останахме. Минете, ако не сте го правили, покрай постовата будка на милиционера, който стои на пост пред дипломатическите представителства. Повечето от тези будки са строени като заслон за дъжд при 4-часова патрулно-постова служба. С размер метър на метър, в тях даже нормално не може да се седи, а милиционерът 8 часа прекарва в тях. През зимата, когато от студ всичко живо се е скрило, в тези кафези от стъкло и шперплат милиционерът трепери от студ. Той трепери и от други неща, но с кое по-напред да продължа. С това ли, че няма как да остави обекта без охрана, а му се налага, защото някой ако не знае – и той е живо същество. Но на нито един от обектите за охрана не е осигурена тоалетна и ... милиционерът напуска поста. Може обаче да се предположи, че през 8-те часа постова работа и ще огладнее, и вода ще му се допие. Само че няма кой да го смени и затова в такива случай обектът пак остава без охрана. Ако в този момент бъде проверен, милиционерът ще получи наказание, че не носи уставно службата. Ако проверяващият си затвори очите – олеква пред подчинените, ако е взискателен, милиционерът е готов за уволнение и дори военна прокуратура! Но и на поста да е, милиционерът отново не е спокоен, защото в повечето случай той е сам и не може на никого да разчита при нападение на поста. Липсва каквато и да е връзка с много от обектите, но кой ли го е еня за това? А така ли беше с обектите, които по-рано охраняваше УБО? Но УБО охраняваше партийните лидери, а ние – някакъв си посланик! Така ли да се разбира и тълкува пренебрежителното отношение към нашите проблеми?

Бих довел, ако можех, например министъра на финансите г-н Иван Костов, който не иска и да чуе за повече пари за това поделение. Бих завел, г-н Костов ( но каня и г-н Данов ) в общежитието на СДВР в кв. „Хаджи Димитър” да видят и сами да кажат това общежитие ли е или кочина?

Доведохме много момчета от провинцията и ги направихме милиционери. Доведохме ги, за да им търсим след това жилище, за да устройваме жените им на работа, за да настаним децата им в детските градини, които и без това не достигат, за да построим цял нов град с комплексите „Бели брези”, „Красна поляна”, с много блокове в „Люлин” и „Младост”. Нима все още не е ясно, че едно високо възнаграждение на милиционерите ще привлече софиянци? Какво ще каже г-н Каракачанов по този въпрос?

Майор Георги Митов,

Столичната Дирекция

на Вътрешните работи



* * *


При излизането на статията, още същият ден, рано сутринта, бях извикан при Министър Данов. Бях приет в кабинета му и след като останахме сами той започна да ме засипва с въпроси и упреци. Интересуваше се от това дали е верно, че общежитието на милиционерите прилича на кочина и как съм могъл да използвам тази дума. Аз обаче си бях твърдо убеден, че става дума точно за кочина и че правилно съм използвал тази дума. Даже направих сравнение на кочината на прасетата;, където се полагат непрекъснати грижи прасетата да имат необходимата топлина, светлина, чистота и храна и общежитието на милиционерите, където по това време имаше навсякъде изгорели и неподменени крушки,та за малко не се пребих, веднъж като обикалях по етажите, имаше асансьори, но те не работеха, а общежитието беше 12 или 14 етажа, гардеробите и другата мебелировка по стаите, отдавна бяха изпотрошени, милиционерите си готвеха храната на котлони, направо на пода, парното не работеше, нямаше стол за хранене или поне някаква лавка за може да си купуват храна, когато се прибират след работа късно през нощта или рано сутринта. Министър Данов нещо си записа, но нищо не се промени, само където моят приятел, домакина на общежитието ми се разсърди и спря да ми говори.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница