Стефан Михалев Фурнаджиев
Стефан Михалев Фурнаджиев е роден на 02.10.1935 г. в с.Габарево . Завършва ВИНС в гр. Варна. Там са първите поетични публикации , забелязани от литературния критик Светозар Цонев. Работи като икономист в "Пътно управление" в гр.Габрово,мелница "Република", началник ТРЗ Консервна фабрика и АПК Казанлък и пише , пише, докато захвърля цифрите и се завръща в родното Габарево, завъжда стадо кози, живее по спартански и под черешата, разпънал печатни машини и листове ражда „Високо бесило” -1992 ” , поемата „Ясни телеграми”… Публикува не само в регионалния печат,но и в националните издания.Носител на няколко престижни литературни отличия, печели „Златен ланец” на вестник „Труд” 2002 г
Автор на стихосбирките: "Фамилно евангелие" - 2004,, "Паша за вълци" - 1995, "Скок от високо" -2000, "Заклинание", "Високо бесило" - 1992, "Ваденки от галактика" -2006 и "Бащина дума" -2006
Член на Съюза на българските писатели и Общобългарски комитет "Васил Левски" и председател на учредения от него в Габарево местен комитет "Васил Левски".
Умира,след тежко боледуване, на 26 август 2006 г.
Соня Фурнаджиева
ТРОЕРУЧИЦА
на Николай Стоянов
До пейката,
на кофата за боклук,
безрък художник
с мигли рисува
Света Богородица,
Сина ù
и три ръце.
Три твое подобни ръце -
с една ме държиш,
с две се молиш
за мене,
мамо!
СЛЪНЧЕВ КРЪВОИЗЛИВ
"Българин - крадец"
в един английски речник
Мерсия Магдеморд,
без да е бъгарка -
да не получи
слънчев кръвоизлив,
направи най -точния превод:
българите не са крадци,
а конници.
Един конник
с коня на вуйчо си
гони робството
от душите ни.
Лейди,
целувам ви ръка.
БАЩИНА ДУМА
Слънце.
Стърнище прегоряло,
земята суха - уста на мъртвец.
До кръстците
мама ме ражда.
Баща ми
увива в пояс
тази търкулната пита
раззинала уста - да проглуши света.
И ме носи в село
да видят това невидяно чудо.
Наливат чаши
и пият:
Да е хаирлия!
Поп Слави пита
за кръстник и име.
Тати гледа гората:
Нека е Харамия!
Сподели с приятели: |