Стефан Михалев Фурнаджиев
Стефан Михалев Фурнаджиев е роден на 02.10.1935 г. в с.Габарево.Завършва Икономически институт в гр. Варна и е работил като икономист в "Пътно управление" в гр.Габрово,мелница "Република", Консервна фабрика и АПК Казанлък.Завръщайки се в Габарево се занимава главно с няколко козички,едно магаре и да изписва белите полета на празни листове,със свои поетични хрумвания.Публикува не само в регионалния печат,но и в националните издания.Носител на няколко престижни литературни отличия.
Автор е на стихосбирките:"Фамилно евангелие","Паша за вълци","Скок от високо","Заклинание","Високо бесило","Ваденки от галактиката" и "Бащино огнище".
Член на СБП и Общобългарски комитет "Васил Левски" и председател на учредения от него в Габарево местен комитет "Васил Левски".
Умира,след тежко боледуване,на 26.08.2006 г.
В творчеството на Стефан Фурнаджиев с особено висока стойност се отличават стиховете посветени на живота и делото на Васил Левски, любовта и синовния дълг към Отечеството.Апостолът за него е една от основните фигури в живота му.Той е не просто негов идол.Той е и съратник,и събрат,и недостижим идеал,в който вярва,който го преследва в нощите,който наднича често в душата му и изпитва съвестта му.С него той разговаря в сънищата си и на него посвещава едно от най-добрите си творения-стихосбирката "Високо бесило",в която включва 36 творби- годините,на които е бил Апостола,когато тръгва по пътя на безсмъртието.
Човекът Стефан Фурнаджиев бе един обикновен човек,обикновен българин. Излязъл из недрата на майката земя и силно свързан с нея,почтен и честен,прям и истински, здраво стъпил на земята,непокорен и див,вярващ в силата на всичко българско.Един пастир,който с напукани пети и длани,с преизпълнена от песен душа,простичко и на коляно, редеше своите вопли,с една неутолима жажда и с един несекващ стремеж за волност-естествено и просто,негонейки славата,вярвайки в същината на човешкото,пишейки спонтанно,не по правила или изучени стереотипи,сам проправяйки си път през тръните на литературния изказ.
И дирейки синевата на Апостолския поглед, обричайки се на тихо ,но полезно съществуване,дерзайки и борейки се, Стефан Фурнаджиев заслужи с достойнство скромното житие на един истински апостол.Той вярваше,че "всичко важно е в един-единствен екземпляр,че няма три или триста и три неща,че всичко е единица,така както и светът е единен-един бог,един човек,едно слънце..."
Сподели с приятели: |