Стефани Стефанова Виткова XII



Дата09.12.2017
Размер44.61 Kb.
Стефани Стефанова Виткова XIIа клас специалност „Банково дело“

Любов, необяснима…

„Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън“ (Елиф Шафак). Любов – силна, страстна, жадна, нелогична. Любов – изпепеляваща, раняваща, даваща и вземаща. Красива или опасна, тиха или запленяваща, сладка или греховна, любовта съществува и трябва да се изживее.

Трудно може да се даде определение на любовта. Толкова много мислим за нея и толкова малко успяваме да изречем. Поетите и философите в продължение на хилядолетие са се опитвали да разберат, какво е любовта, описвали са проявите й, нейните видове и етапи, и въпреки това до днес любовта остава нещо необяснимо. Опитваме се да я намерим, после да я напуснем. Опитваме се да я захвърлим, после да я запазим за цял един живот. За нея много говорят, но може би само много фини души могат да я изпитат в онази й неподправеност – „Истинската любов е като вярата в призраците: всички говорят за тях, но малцина са ги виждали“. (Ларошфуко)

Всъщност любовта включва толкова много в себе си – ревност, страст, болка, тъга, приятелство, вярност, сладострастие… Събира в себе си всичко и нищо. Тя ни извисява и същевременно от нея най – много боли. Тя е най – красивото нещо в човешкия живот, най – сладката отрова и най – горчивото лекарство. Способна е да завладее и промени света ни. Кара ни да прощаваме, когато някой ни е наранил, да желаем щастието на любимия човек, да правим жертви, да се борим или просто да оставим някой да си тръгне с надеждата, че той ще се върне. Тя вълшебното чувство, което дава възможност са слепия да прогледне, на отчаяния – да повярва, на тъжния – да се усмихне. Древните наричали любовта „божествена болест“. В това чувство човек сякаш става повече човек, надминава същността си. Мигел де Унамуно казва: „Любовта, читатели и братя мои, е най – трагичното, което съществува на този свят и в живота; Любовта е рожба на измамата и ражда разочарованието; любовта е утеха в безутешността, единственият лек срещу смъртта, защото ТЯ е нейната сестра“.

Любовта е красивото чувство, ни кара да летим, да се превъзнасяме, да се чувстваме красиви, полезни и желани. Да се усмихнем дори когато сме тъжни. Всеки от нас се стреми да открие своята половинка, своя любим, който да го съпътства в цял един живот. Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

Някога Вазов възкликва: „На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, полезни и желани. Тя прави най – големи опустошения…“ Любовта е онази сладка болест, от която всеки е готов да се разболее, но малко успяват да е преболедуват. И макар да причинява болка, да ни наранява, никога не трябва да спираме да обичаме, защото „…любовта е неистово желание, да бъдеш неистово желан…“.

Това е най – великото и истинско чувство присъщо на човека. „Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата“.

Джулия Петрова IXв клас №14 специалност „Оперативно счетоводство“

Любов, необяснима

Какво е любовта? Всеки би дал различен отговор, защото всеки я усеща по различен начин. Всички говорят за нея, търсят я, искат я, но малцина успяват да разберат нейното истинско значение, което е жалко. Жалко за хората, които не се оставят да бъдат обичани.

Любовта е обич, привързаност и загриженост. Тя е онова чувство на нетърпение, вълнение и радост. Тя е тръпката, тя е животът ни! Тя е тази, която ти показва колко красив може да бъде светът. Прави те съвършен, защото тя е съвършена. А ти – ставаш част от нея.

Много често любовта ни дава уроци, подлага ни на изпитания. Среща ни с разочарованието, тъгата и безпомощността. Но нейната единствена цел е да ни накара да се борим за всичко онова, което искаме, с цената на много усилия и болка. Тя е просто игра, в която се налага да рискуваш. А ако рискуваш или ще спечелиш, или ще загубиш.

Не всички обаче стигат до щастливия край. Понякога той просто не съществува, не е предопределен. И тогава хората се отказват от нея, защото се чувстват предадени и излъгани. Чувстват се сами. Нямат нужда от никой и нищо. Но не знаят, че това е възможност, за ново и по – добро начало. Просто трябва да изчакат правилния човек да дойде.

Какво за мен е любовта? Както е казал Гьоте: „ Да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава“, да се връщаш там, където знаеш, че вече не си желан, с надеждата, че нещата могат да се променят. Да вярваш, да се бориш и никога да не се отказваш. Тогава, когато чуждото щастие е и твое щастие, когато няма оправдания. Тогава, когато знаеш, че имаш някой до себе си, който в добри и лоши моменти ще държи ръката ти. Тогава човек може да каже, че е срещнал любовта – истинската, чистата и вечната любов! Уникалното чувство, което не всеки може да изпита.

В една връзка разбираш, че обичаш човека до себе си, бавно. За това е нужно много търпение. Разбираш, че обичаш, когато започнеш да усещаш пърхането на пеперуди в стомаха си, само при мисълта за любимия човек, когато започнеш да се чувстваш спокойно в прегръдките му, когато нямаш търпение да го целунеш отново, когато усещаш липсата му пет минути след като сте били заедно, когато ти стане тъжно и искаш единствено да го усетиш до себе си, когато разбереш, че е по – важно да кажеш „Обичам те и съм до теб“, отколкото самият ти да го чуеш. Когато човек започне да изпитва всичко това и още неизброими смесени, объркани и необясними чувства, той наистина обича, а обича ли, лесно разбира дали е обичан.

Малко хора мога да изпитат и усетят истинската любов, но без да е изпитана е трудно да се разбере. Тези хора не знаят какво е да се променяш, да усещаш, че летиш, да усещаш, че си готов на всичко за някого.

Когато се научиш да обичаш, започваш да забелязваш и да се зарадваш на най – малките, но най – ценни неща. Осъзнаваш коя е най – красивата страна на живота, чрез любовта необяснима…

Джулия Ковачева

Випуск 2013г. , специалност Застрахователно и осигурително дело

Обичам те

Обичам те, какъв късмет е, че те срещнах.

Обичам те, повтарям го наум любими.

Обичам те, почти веднага започнах да го усещам.

Обичам те, думите ми са толкова неизмерими.

Обичам те, не мога да спра да го изричам.

Обичам те, макар да бях до болка грешна.

Обичам те, в теб до последно ще се вричам.

Обичам те, знай, че любовта ни е безгрешна.

Обичам те! Разбираш ли ми думите, не зная!?

Обичам те, наистина до лудост те обичам.

Обичам те! Себе си не мога да разпозная.



Обичам те, това няма да спра да го изричам!


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница