Стих за запаметяване

пастор Слави Чирпанлиев

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стих за запаметяване: „У хора ли търся сега благоволение, или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга” (Галатяни 1:10)

Каква насока ни представя основният текст:

• 
  Христовият слуга се бои от Бога
  
• 
  Който се бои от Бога, не търси да угажда на човеци, а на Бог
  
• 
  Тази най-важна характеристика на Христовия слуга го отличава от профанните институции, където често се търси одобрението на хора, за да може предвиденото да се осъществи. При християнството волята на Христос е над човешките мнения, и Павел категорично застъпва тази идея.
  
• 
  „Галатяни” е писмо, което представлява „вдъхновено вълнение”, „страстен протест” – събудени поради обръщането на хора от „вяра и благодат” към „законничество” (легализъм). Това отказване от евангелието на определени вярващи е причина за неспокойствието на апостола.
  

Вероятно за да бъде разбираем за читателите си, Павел пише писмата си в стила на тогавашната традиция. В същото време неговата вест е конкретна и засяга действителните преживявания, сблъсъци, отклонения, проблеми и победи, които имат местните християнски общности в Галатия. В писмото личи силния емоционален заряд и ангажираността на Павел към църковните общности и грижата му за спасението и правилните убеждения на вярващите. Всяко свое писмо апостолът започва с понятието „благодат”. Нещо повече, „Галатяни” започва и завършва с този поздрав - благодат на вас (Гал. 1:3; Гал. 6:18. виж също Гал. 2:21; 3:28; 4:7). Благодатта е силата на християнското евангелие. Благодатта е разликата между християнството и всичко останало. Благодат означава приемане. Христос ни приема, Той ни е възлюбил преди ние да сме Го познали. Благодатта е силата, която самият Павел преживял. Той никога не се съвзел от шока на благодатта, която му предложил Христос. За това „приемане от Бог” разпалено проповядвал на езичници, евреи и новоповярвали. И в никакъв случай не искал да предаде новоповярвалите отново в ръцете на „старите учители”.

Седмицата ни занимава с Галатяни 1гл. Можем да кажем, че в този забележителен библейски пасаж е използван един от най-острите тонове, които апостолът си позволява. Една от причините за това е опитът за подронване на неговия авторитет сред вярващите. Не че той се интересува за авторитета си, но този факт е свързан с приемането на вестта му от вярващите. Древен подход за омаловажаване на Божиите вести е подронване на авторитета – било на Бог, или на Неговите служители. Добре е да не се подвеждаме по тази „хитра въдица на противника”, която беше причина и за грехопадението – „Вярно ли каза Бог?”. Авторитетът на Бог е несъмнен, а също и авторитетът на Неговия служител.

Как е възможно да се преминава от едно благовестие в друго? Какво кара човек да се обръща на 180 градуса, особено от благовестието на Христос към старите човешки учения? Тези факти от историята на „Галатия” би трябвало да бъдат червена лампичка и за нашата човешка крехкост. Нуждаем се от повече доверие в Бог, в Христос, в Неговите пратеници и в обичната му църква.

Наистина тонът на Павел тук е много остър. „Нека бъдат проклети, които ви проповядват друго евангелие...Ако и сами ние ви проповядваме друго евангелие” (Гал. 1:8,9, виж също Гал. 3:1 и Гал. 5:12). Апостолът не изключва и себе си от това число, тоест ако дори и той започне да проповядва друго благовестие, то изрича проклятие и върху това. Хората могат да се променят, но Бог и вечното евангелие не се променят. Евангелието на Павел не е научено от хора. Въпреки, че Павел е възпитан, дълбоко образован, получил школовка в юдаизма учител, то всичко това „няма тежест” в сравнение с евангелието, което получава от Христос. Нито с човешки методи и знания, нито от човеци е получено то. И нито на човеци иска да угажда Павел. Защото е Христов слуга.