Стилистични особености на публичното общуване проблеми на говорния стил

СТИЛИСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПУБЛИЧНОТО ОБЩУВАНЕ-

ПРОБЛЕМИ НА ГОВОРНИЯ СТИЛ

Ние живеем в свят, в който преобладава фамилиарния диалог - диалогът на скъсените дистанции между общуващите. Днешното време дава възможност личността да се представи именно чрез умението си да комуникира. Умението за успешна комуникация всъщност е свързано с владеенето на голям брой регистри и със способността да се избере онези от тях, който е най – подходящ за конкретния комуникативен акт. От начина по който говориш, зависи твоят социален престиж – това, как те възприемат и оценяват другите. Общуването в сферата медиите е публично – в него участват огромен брой хора, а информацията която се обменя помежду им общодостъпна.

Стилът на общуването е съвкупност от изразни средства, технологии и техники за целенасочено пресъздаване на духовната и материалната действителност. Стилът е свързан с личностната характеристика, със социалната, икономическата принадлежност на говорещия. Стилът е гледната точка на начина по който се оформя словесно информацията, характеризираме като логически или образно – емоционален. В деловото общуване преобладава логическият, но при изяви на майсторите на публичното слово е характерно смесването на два стила. Стилът на устната публична комуникация трябва да е ясен от гледна точка на адресата. Всякакви обяснения и позовавания за това, колко правилно говорите, не струват нищо, ако не ви разберат. Речевият поток, особено при масовите събрания, е еднопосочен. За разлика от читателя, слушателя може непрекъснато да прекъсва и задава въпроси за изказаното, поради това че има нещо неразбрано. Простотата помага на яснотата. Когато се прави изявление по дадени въпроси говорителят трябва да се изразява с кратки, прости изречения. Стилът на устната публична комуникация е модерен и интерактивен. Съвременността на езика е едновременно и елемент на яснотата и фактор на адаптивността.

Майсторството на публичния говорител проличава в умението да предизвиква в съзнанието на слушателя образ равнозначен на този, които вижда. Това може да бъде постигнато с една дума. Трябва да се знае как да се проникне в съзнанието на слушателя. Трябва много да се внимава по какъв начин ще бъде изказана речта. Тя трябва да бъде изложена по начин, по който слушателя да бъде насочен в правилната посока. Той трябва да разбере смисъла на изказването. За достигане на целта говорителят може да използва езикови изразни средства като: (метафора, олицетворение, хипербола, прякор, метонимия, синекдоха, сравнение, ирония, сарказъм), други словосъчетания ( фразеологизми, пословици, крилати фрази, езикови шаблони ). Най – сигурното средство за врастване в някаква среда, в някаква вече създадена ситуация или атмосфера е езиково – говорният стил. Намирането на средата и на конкретният събеседник е едно от най – големите достойнства на публичният говорител. Тук чувството за мярка трябва да ви задържи в граници, за които да запазите собствения си образ и да не ви приемат за човек, който, за да се хареса на събеседниците си, неумело имитира техния стил на общуване. Доста често се използват клишета и жаргони. Понеже не винаги е приемливо да кажеш в прав текст някои неща, за това деловата практика ги е вкарала в определени шаблони. Основните функции на словото при деловото общуване могат да се сведат до четири: информация, аргументация, мотивиране, интеракция. На практика това означава, да информираме и аргументираме, излагайки аргументите, извършвайки демонстрацията на връзката между информацията и аргументите, и да очакваме, че реципиентът ще се само- мотивира за действие в желаната от нас форма и посока. Това е възможно тогава когато, казаното от нас е проумяващо от събеседника.

Всички тези реакции са разрушителни за общуването. Те пречат на събеседника и нарушават хода на неговите мисли.Повечето от тях показват желание за промяна на хода на мислите на партньора или за промяната на него самия.Те карат събеседника да прибегне до защита и да го дразнят.Ние създаваме подобни бариери по – скоро по силата на навика, отколкото съзнателно.Но резултатът е един: не чуваме това, което ни говорят.

ТЕМА 2

Създаването на документа включва два етапа: съставяне и оформяне. Съставянето е работен процес, при който се формира съдържателната част на документа, като се изисква правилно словесно оформяне на граматическата и синтактичната постройка, която не допуска различни тълкувания. Оформянето е кореспондентска дейност, при която на документа се дава точно определен вид в съответствие с изискванията, каквито законодателството, вътрешния ред и организацията на работа са установили.

Стандартните формати на листа за съставяне на документи, които обикновено най – често се използват, имат следните характеристики:

А4 – основен канцеларски формат

А5 – половин канцеларски формат

А3 – двоен канцеларски формат

Писмените материали и документи се разполагат на лицевата страна на листа в границите на печатното поле – рамка, оформена от написания текст. Стандартната машинописна страница при формат А4 и междуредие 1,5 имат следните параметри:

• 
  Горно поле (top)
  
• 
  Ляво поле ( left)
  
• 
  Дясно поле (right)
  
• 
  Долно поле (bottom)
  
• 
  Header
  
• 
  Footer
  
• 
  Брой на редовете на една страница – 38 (40), а при положение „2” (Double space ) за междуредов интервал – 30 реда.
  

Съобразеният с правописните правила текст се възприема леко и гладко. Доброто владеене на правописните правила се нарича правописна култура, която помага на образования човек през целия му живот. В съвременната правописна практика, свързано със съставянето и оформянето на писмената документация, са се утвърдили като положителни следните принципни положения:

● Препинателните знаци (. Точка, запетая, двоеточие, точка и запетая, удивителна, въпросителна) се пишат непосредствено след предшестващите ги думи, след тях задължително се дава интервал.

● Точка не се пише в края на заглавия и след съкращенията от метричната система – м (метър), км (километър),мм (милиметър) и т.н.

● Знакът „тире”се употребява като разделителен и съединителен знак.В такъв случай пред и след него не се дава интервал ( научно-технически, по-добре и др.). Когато тирето се пише на мястото на пропуснати думи (предлози, съюзи, глаголи,които са веднъж употребени или се подразбират), при пряка реч, преди и след него се дава интервал.

● Между скобите (кавичките)и ограничения от тях текст не се поставя интервал. Скобите означават, че заключеният между тях текст има допълнителен, страничен характер. Във всички случай пояснението, заградено със скоби, стои непосредствено след поясняваната дума. Кавичките вътре в изречението се пишат, когато то включва цитат или думи, които са имена на институти, организации, дружества и други.

● Числата, съдържащи пет и повече цифри се отделят с интервал пред всяка група от три цифри, с изключение на случаите, когато означават съответен номер. Запетаята се употребява за отделяне на дробната част от цялото, без да се дава интервал между тях.

● Знаците за параграф, процент и промил се отделят от числото с интервал. В парични и други документи сумите се пишат цифром и в скоби – словом.

● В текст числата от едно до десет, ако не са съпроводени с определена мярка, се пишат само с думи. По същия начин се постъпва и когато цифрата по смисъла на фразата не представлява точно число. Съкращенията от метричната система се изписват, ако не се предшестват от числа.

● При писане на дати може да се подходи по един от следните начини:

- денят – винаги с арабски числа (пред числата от едно до девет се поставят нули);

- месецът – с римски и арабски числа или с думи ( когато датата е непълна – без деня или годината);

- столетието – с арабски числа.

● Рубрикираните изрази (номерирани или по друг начин индексирани думи, словосъчетания, изречения, а и цели пасажи изведени на нов ред) започват с главна или малка буква. Преобладаваща е практиката след индекс, отделен със скоба, да се пише малка буква, а след индекс, отделен с точка – главна буква

● При преминаване от един ред на друг не се разделят:

- инициални съкращения;

- арабски и римски числа от думата, към която се отнасят;

- числа, колкото и големи да са те;

- съкратени думи от собствени имена, към които се отнасят.

● При изброяване след всяка позиция се поставя точка и запетая, а след последната – точка, с което започваме, че изброяването е привършило.

● Всички наименования на документи, когато се състоят от една дума, при писане се разреждат през интервал.

● Заглавията на текст или на части от текст започват с главна буква, а когато се цитират вътре в текста, се обграждат и в кавички. Те могат да се състоят и от два отделни израза, между които стои точка и главна буква или едни от съюзите тоест, сиреч, или и др.

Съставителя на документа трябва да е наясно с редица принципни положения, които трябва добре да познава и да спазва. Принципите, върху които се основава доброто писане са:

● Наличие на ясна цел – писането за нуждите на бизнеса може да служи за много цели. Преди да се напише даден материал или да се оформи даден документ, пишещият трябва да е наясно с целта, заради която ще комуникира и която се стреми да постигне.

● Съсредоточеност върху аудиторията – комуникацията – в която и да е нейна форма – не ще свърши работа, ако не бъдат обмислени и съобразени потребностите, отношенията и информационните предпо1итания на набелязаната аудитория. При осъществяване на писмени комуникации е необходимо да се държи сметка за тези характеристики на аудиторията, отправеното послание ще има по силно въздействие;

● Ясното изразяване на ключовото послание – винаги трябва да се мисли за ключовото послание, което аудиторията трябва да отнесе със себе си. То трябва да бъде ясно и конкретно. При повечето форми на писане за целите на бизнеса това означава едно или две изречения за логически завършек – отправяне на пожелания за успех в бизнеса, поздравления за реализирани намерения или за ползотворно сътрудничество;

● Съблюдаване икономията на думи – всяка дума би трябва да има своето свое мястото,за да отразява логическа мисъл. Излишните думи затрудняват четящия и променят смисъла на онова, което е трябвало да се кажа;

● Придържане към темата – при презентация и оформяне на писмени материали е желателно пишещият да се придържа към основната тема и да не се засягат други странични въпроси. Прехвърлянето кум други теми носи риска да се прекъсне връзката, остава у четящия чувството за неудовлетвореност и неразбиране на посланието;

●Употребата на прости изречения – изреченията са основни градивни елементи, желателно е те да бъдат къси и неусложнени. По този начин и мисълта ще бъде гладка и написаното разбираемо;

● Обмисляне стратегията на изложението – стратегията на изложението засяга авторството, времевата съобразеност и формата на предаване. Пишещият трябва да е наясно и за другите възможности за комуникация – по телефона, презентация пред аудитория или делова среща. Трябва да се имат предвид и компетенцията на пишещия – неговите способности, умения и мотивация.

Освен изброените по горе принципи в практиката при оформяне на официални документи са се наложили седем принципи за бизнес комуникации, т.нар. седем С-та:

• 
  Пълнота (completeness) – правите вашите съобщения пълни, като отговаряте на всички поставени въпроси; добавете нещо, ако е необходимо; дайте отговор на въпросите: кой, какво, къде, кога, защо и др.;
  
• 
  Краткост (conciseness) – отстранете многословните изрази; излагайте важните моменти тактично и кратко;не включвайте информация, която е известна на получателя; кратките изявления подчертават важните моменти и спестяват скъпоценно време на участниците в деловите отношения.
  
• 
  Уважение (consideration) – употребявайте „ Вие”, вместо „аз” и „ние”; показвайте изгодата за получателя; бъдете честни и етични; спазвайте златното правило „Честността е най- добрата политика. Тя е единствената политика”.
  
• 
  Конкретност (conecretness) – правете действия и изявления, избирайте изразителни думи, добре подбрани прилагателни и наречия; избягвайте дългите словоизлияния, бъдете конкретни;
  
• 
  Яснота (clarity) – използвайте познати и общоизвестни думи и изрази; използвайте илюстрации и други нагледни средства, ако това е необходимо; някой важни неща могат да бъдат отличени с друг шрифт, цвят или по друг начин,така че да се даде по голяма яснота и нагледност на писмените материали.
  
• 
  Учтивост (courtesy) – избягвайте изрази, които дразнят, унижават или нараняват; бъдете добронамерени, не използвайте съмнителен хумор; при възникнали недоразумения отговаряйте по възможност веднага.
  
• 
  Коректност (correctness) – обърнете внимание на две допускани слабости в писмените материали – на неправилния правопис и небрежните пропуски; при писане на чужд език ползвайте услугите на опитни и кфалифицирани кореспонденти; будете коректни във взаимоотношенията си; това ш.ще ви направи търсени и желани партньори.
  

При оформяне на съдържанието е необходимо да се спазват следните взаимозависими, свързани помежду си логически елементи:

Основни понятия, терминология на съставяне на отделните документи са определени от БДС, а ЕДСД регламентира последователността по съставянето и оформянето на документите, посочва кои подлежат на и кои не на задължителна регистрация

„Писмени и устни комуникации”