Стилистика



страница1/8
Дата18.03.2023
Размер206 Kb.
#116946
  1   2   3   4   5   6   7   8
stilistika
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, bylgarska-literatura, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya

СТИЛИСТИКА
1 ТЕМА
ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИЛИСТИКАТА. ПОНЯТИЕТО СТИЛ. ПРЕДМЕТ НА СТИЛИСТИКАТА КАТО НАУКА. ШКОЛИ В СТИЛИСТИКАТА.

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИЛИСТИКАТА


Възникването на стилистиката като наука в древността, но тогава е съществувала като ПОЕТИКА и РЕТОРИКА. Наименованието стилистика се появява в края на 19 век. Реториката и поетиката са се опирали главно в/у съчиненията на Аристотел
Смята се, че реториката е наука в/у изкуството да се говори.Поетиката се занимава със създаването на поетични писменни текстове.
През 19 в. се деференциират 3 науки- Реторика, поетика, стилистика
Названието стилистика в древна Гърция и древен Рим са пишели на плочи намазани с восък за целта използвали пръчица, която от една страна била остра, а от др. срана плоска за да се изтрива написаното. Тази пръчица на латински се нарича СТИЛОС. Още в древността думата стил е получила значението- МАНИЕР НА ПИСАНЕ
Следователно корените на стилистиката / Ст / трябва да се търсят в представата на древните за изучаването на стила т.е. МАНИЕРА НА РЕЧТА
Понятието стил- съществуват много опр., които могат да бъдат обобщени в няколко типа:

  1. Изхожда се от разбирането за стила като обвивка която обкръжава мисълта. Предмета на стилистиката е словестното изразяване на мисълта, а не самата мисъл

  2. Представят стила като извор на едни или др. езикови елементи, но тук не се обръща достатъчно внимание на каква основа се прави този извод

  3. Базират се на понятието индивидуалност на пишещия или на говорещия – “ Стилът е израз на индивидуалният генни “

  4. Свързани са с избирането за стила като отклонение или общоезиковата норма. Бълг. Езикознание също няма единно определение за стила.Л. Андрейчин: Стилът е характерен начин на използване на изразните средства в речта, което зависи от предмета, целта на изказване индивидуалните особедности на автора- традицията

М Янаниев: Стилистиката е съвкупност от изрази, които характеризират определени групи от хора, владеещи даден език
СТ. Брезински: Ст. е с-ма от езикови изразни средства съвкупност от функционални разновидности на бълг. Книжовна реч, характерни начини в които се използват елементите на общонародния език за целите на езиковото общуване

ПРЕДМЕТИ НА СТИЛИСТИКАТА


ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ

Ст изучава изразните възможности, стилистичните значения и украски, езиковите единици от различните равнища на езиковата с-ма / фонетична, лексикална, морфологична, синтактична/


Ст се занимава и със закономерностите за употреба на езика в различни функционални сфери т. е. с така наречените ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ .Предмета на Ст. е правилната и неправилното отношение на езиковата норма. Нормалното и анормално, изказване с оглед на сферата на употреба;неутралното и емоционалното на езиковия изказ.
ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В СТ. МОГАТ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ КАТО ДВУЧЛЕННИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ.
1.Лингвостилистика Ст-обръща внимание в/у изразните възможности на езиковите единици, на отделните равнища на езиковата с-ма,
2. функционална Ст- изучава функционалните стилове.
3.Частна-се отнася до отделен национален език
4.Съпоставителна Ст.- сравнява два или повече езика
5. Синхронна- разглежда съвр. Състояние на стилистикат в езика
6.Диахронна Ст.- историческото развитие на Ст
7. Много учени говорят за ГенеративнаСт / тя се занимава със закономерностите за създаване и редактиране на текста.
8.Рецептивна Ст / др. вид Ст на ВЪЗПРИЕМАНЕТО/ т. е. когато възприемаме чужд текст, ние си представяме как бихме го предали, редактирането му, и накрая се обеждаваме че автора се е изразил по-добре от нас
9. Нормативна Ст- тя се занимава с проблемите на правилната и неправилната в изказа, според опр. Езикови норми.Може да се посочат следните норми Чистота / да се говори на книжовно правилен език/ краткост на изложението; яснота на изразяване на мисълта;отсъствие на двусмисленост

ОСНОВНИ ШКОЛИ /шк/ В Ст.


1.Женевса шк- създадена от Фердинант дьо Сосюр неговият ученик Шарк Боги се е занимавал с това в своята книга “Тракта френска стилистика”.
Според него предмет на Ст трябва да бъде разговорната реч, а не художествената, тои създава Ст на езика, а не на речта, изследва езиковите средства за изразяване които не зависят от индивида и са устойчиви в употребата си. Според него, всяко изказване има освен граматическо значение и емоционално-експресивно значение т.е. носи носи информация за социалната принадлежност, и за емоционалното състояние на автора си.
2. Школа на идеалистиката неотелогия, нейни представители в Ст. Бенедет Кроче
Тази Ст. е известна като генетична и естетическа стилистика.Те се основават в/у философията на Кроче и неговата естетическа категория . Институцията, която е форма на индивидуалните познавателини и творчески актове според него изкуството е интуиция.Според Шпицер всяко стилистично явление е индивидуално нарушение на нормата което отразява духа на автора, наречен от него ДУХОВЕН ЕТИМОН
Според Флосер стилът е индивидуална езикова употреба в противоположност на всеобщоразпостранената.Двамата автори дават приоритет на индивидуалното в речта
3.Пражки лингвистичен – негови представители са Мукаржовски и др.
Мукаржовски е създателят на шк.
Пражките лингвисти посочват, че в лингвистичния анализ, трябва да се тръгне от функционална гледна точка. Те въвеждат понятията ФУНКЦИОНАЛЕН ЕЗИК и ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ
ФУНКЦИОНАЛНАЛНИТЕ ЕЗИЦИ са- разговорен, делови, научен и поетически
ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ - се определя от конкретната цел на изказването, свързва се с жанра на съобщението, стил на писмо, стил на реч, стил на ф-я

  1. Нова Ст- Това е условното понятие за съвременен подход в Ст. които обединява отделните изследователски обработки.

  2. Важен подход в анализът на текстовете е да се покаже ефектът на стилистичния факт в/у читателите. Друг важен момент е използването на инструментариума на лингвистиката.Възникването на този подход е повлияно от структурализма поетиката и критиката от позициите на читателя

2 ТЕМА
КОНОТАЦИЯ И КОНОТАТИВНИ Ф-ЦИИ


Думата КОНОТАЦИЯ /К/произлиза от лат. Com notare- озн. Със,бележа, именувам.


К. е добавачно значение на думата, окраска, допълнение, съдържание, напластено над основното значение. Това добавъчно значение има емоционална експресивен и оценъчен характер. Зависи от спецификата на комуникативния акт и от сферата на общуване. К. знач. Допълва предметно понятииното значение, което се нарича още ДЕНОТАТИВНО идва от думата денотат- обект от действителността
Според Вера Маровска К. ф-ции се разделят на 4 гр., две от които са основни
1-ва са семантичните ф-ции
2-ра структурни
-Семантичните ф-ции- зависят от семантичните елементи на езика влияят се от техните значения, свързани с лексикалните и морфологичните единици. Ч/з тези ф-ции, се изразява отн. на говорещото лице съдържанието на изказването. Те могат да бъдат + отценъчни /такива са умалителните наставки, думите с +експресивност /красота, величие, прелест/ и отрицателна отценъчи /женище, мъжага/ и думите с отриц. Експресивност
-Те не зависят от семантиката и са ф-циина незначещите езикови единици. Това са звуковете и синтактичните конструкции. Те се разделят на две подгрупи
-Функция на аналогията- дължи се на някаква формална общност, /учестена употреба на опр. Звукови и еднакви синтактични конструкции / стихотв./. този вид повторение създава асоциация за близост, за аналогия, не само във формата, но и в смисъла
-Ф-ция на контраста- при нея две части на текста, се разграничават във формата си, откъдето следва и разграничаване в значението им /две хубави очи/
-Експресивни ф-ции-получава се когато се комбинират семантичните и структурните ф-ции. Разделят се на 3 подгрупи
-…..7- пример Хаджи Димитър, стих. Повтаря се зв.е
-звукоподражателни ф-ции. Пример Гарванът грачи зв. Гра
-метафорични функции- при метафорите думите се съчетават не според преките си знач., а според преките си значения; Балканът пее хайдушка песен

Функционално езиково диференциращи ф-ции


Такива ф-ции притежават елем. Характерни за даден функционален стил.
Например; наличието на термини сигнализира, че текста е научен и термините имат такава ф-ция в случаи или административен /разписка, фактура/

3 тема Метафора /М/-основен езиков феномен.


От гр.означава дейност. Първата наука дефиницията за М е дал Аристотел в книгата си “За Политическото изкуство”. М. е пренасяне на чуждо име в/у даден предмет или от род в/у вид,или от вид в/у род, или от вид в/у др. вид или по-аналогияи дава следните примери

  • от род в/у вид пример на лист 8

Според Аристотел употребата на М. в езика трябва да бъде уместна и с мярка. Единствено метафората не може да се заеме от другиго, тя е признак на талантливост. Да създаваш добри М. озн. Да виждаш приликата. Теориите за М. могат да се обединят в три групи


1.Сравнителна теория. Според нея М. е съкратено сравнение. Аристотел Квинтилиан, Милър- привърженици
2……9 теория- Според нея М. израз, винаги се употребява вм. еквивалентен на него буквален смисъл
3.интеракционистка теория-това е теория на взаимодействията, според един от неините автори, когато ние използваме М. у нас присъстват две мисли за две различни неща и когато тези мисли взаимодействат пом/у си вътре в една единствена дума или израз, чието значение е резултат от това взаимодействие
Съпоставка м/у сравнение и М.- Аристотел в книгата си “Реторика” пише, че сравнението също е М. Различава се от нея малко и дава пример; когато поетът каже за Ахил. Хвърли се той като лъв , това е сравнение, а когато каже лъвът се хвърли /имайки предвид Ахил, това е Метафора.
Квинтилиан пише, че метаф. Представлява едно по-кратко сравнение. Разликата е в това, че при сравнението се сравнява предметът, които искаме да изразим, а метафората/М./ се казва вм. самият предмет
Според Исак Паси сравнението е ембрионална М., а М. Е предформално сравнение, но премахването на частичката, като за сравнение в М. Вече не е чисто граматическа операция, затова М. Е семантичен проблем. Преходът на сравнение М. Е един по-дълбок смислов процес. Приликата на две неща довежда до свързването им в едно. В М. Е същевременно и тяхно взаимодействие. В сравнение се запазва пълната самостоятелност /Ахил, лъв/ на двете сравними реалности , за да е възможно то м/у тях трябва да има нещо общо /храбростта/.
При М. Двете реалности се сливат в едно цяло
Лъвът скочи
Ахил скочи
Сравнение има смисъл само когато се сравнява различна реалност, ако те са напълно еднакви, ще бъдат напълно тъждествени.
Но сравнението е възможно, когато някой от страните на тези реалности са сходни, а др. Не са...
М. Също е невъзможна, ако съпоставимите реалности са изобщо несъпоставими /например Ахил да съпостави с камион/. Именно защото съществува сходство м/у тях, става възможно замяна на едната с другата в М.
От една страна М. Показва различното като еднакво, а от др.страна запазва различиятаа, сравнението на двете реалности не трябва да ги утъждествява.
Сполучливата М. Предполага откриването на приликата в различното и затова както всичко,което е много, малко различно, но се нуждае от откриване и всичко което е безкрайно различно е много трудно да бъде открито, не млиза в сферата на М.
Може да се говори за ЛИТЕРАТУРНА И ОБЩОЕЗИКОВА М.
На всеки език е подната многозначността на думите, много от знач. На многозначните думи са възникнали от метафоричния път. Постепенно тези знач. Са станали общоупотребими
Лит.М. е индивидуална, тя е плод на въображението на писателя, тя е експресивна и емоционална. А тези общоупотребими знач. На многозначните думи са общоезикови М. Или Лексикализирани М.; китка цветя- те нямат никаква експресивност и емоционалност
Стилистиката изучава лит. М., използват се още и термините;
-Живи М.;литер.
-Мъртви М.;общоезикови
Близки до мъртвите М. Са М. Със т.нар.Метафорически претенции или клишетата; „вълна на протест”, „вятърът на промяната”
М. Колкото е проблем на езика, толкова е проблем на мислене. Мног често М. Е тази, която открива приликата. Тя е създадена от един автор, а след това общото съзнание я възприема. Има и такава М., които повече създават примери, а др. Ги приемат на готово. Съществува и ? Какво е М.?, дали само думата, или целият израз.
М. Постига същността си в цялодтта и твърдението /в изр., Във фразата/, макар че неиният осиновитеб е една дума.
Във връзка със сферата на М. Има две разбирания. В най-тесен смисъл тя е един от тропите,т.е. пренасяне на чуждо име в/у даден предмет. Според по-разширеното разбиране как остава в пределите на литер., но се отнася до цялата сфера на тропите. Към нея се включва и Метонимията, Хиперболата и т.н.
Всяка митология се осъществява на митологичен принцип.

4 въпрос
Метафорични тропи. Метонимия и метонимични тропи


На гр. Думата озн. Обрат


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница