Стогодишната история на паметника на ген. Иван Колев

Идеята се ражда 25 години по-късно, през 1942 г., в столицата на възвърнатата две години преди това Южна Добруджа – Добрич. В споменатата 1942 г., на 20 октомври, по предложение на полк. Петър Добрев – началник на Добричкия гарнизон, видни добрички общественици – журналистът Петър Станчев (3 години по-късно убит от „народния съд“), адвокатът Борис Попов, учителят Иван Кузманов, д-р Любен Семов и други, учредяват фонд „Постройка паметник на ген. Иван Колев“. В инициативите се включват не само добричлии, идеята „заразява“ почти всички добруджанци. За по-малко от две години са събрани почти 1 млн. лв. Страниците на вестника няма да стигнат, за да се изброят всички форми и начини, които родолюбивите добруджанци използват, за да дадат своя принос към патриотичната идея (вж. факсимилетата). (Желаещите да научат повече за извършеното от нашите предци нека се възползват от брошурата „Паметникът на генерал Иван Колев – неизпълнен дълг на поколенията“ на адрес: www.dobrich.bg, бутон „За граждани“, секция „За Добрич“, подсекция „Култура“.)

А сега отговор на въпроса: „Какво се е случило с парите на двата фонда – националния (софийския) и регионалния (добричкия)?“ Тези пари, както и парите на всички други подобни фондове в България, общо около 10 млн. лв., след преврата на 9 септември 1944 г., са одържавени и „са разпределени за други нужди“ - за паметници на партизани и на Червената армия. Това се твърди в доклада „Военните паметници – съхранението на националната памет като приоритет на МО“ пред националната работна среща под наслов „Опазване и поддържане на военните паметници“, състояла се в София на 11 април 2006 г. в ЦВК и на семинар в Областна администрация в Добрич на 26 септември 2006 г.

Нека се пренесем в по-ново време. Изминали са 50 години от 9 септември 1944 г., толкова време ни отдалечава и от двата умишлено провалени опита за построяване на паметници на ген. Колев в София и Добрич. През 1993 г. в сборник „Добруджа“, бр. 10 се появява статия „Една нереализирана идея за издигане на паметник на ген. Иван Колев в Добрич“ с автор добричкия историк Радослав Симеонов. За написването на статията си изследователят използва запазената в Държавен архив – Добрич папка с документи на фонд „Постройка паметник на генерал Иван Колев“. Тази папка е безценно съкровище. Ако не беше тя, най-вероятно никога нямаше да се разбере от бъдните поколения за родолюбивото начинание, защото съвременниците на това събитие отдавна не са между живите. Чест прави на Радослав Симеонов, че е гребал с пълни шепи от това съкровище, за да напише великолепната си провокираща статия. Към нея той ме насочи през 2000 г. в разговор, в който стана дума и за училището в София, което е носило името на ген. Колев от 1917 г., годината на неговата смърт, до 1952 г., след което е преименувано на „Максим Горки“. Така е и до днес. Но това е друга тема, също толкова важна.

Да се върнем към паметника. До разговора с Радослав Симеонов малко знаех за ген. Колев. Прочитането на статията му ме провокира да напиша отзив за нея, но изчаквах да се появи повод. И той се появи в началото на 2002 г., когато бе учредено националното движение „Русофили“. В програмата му е записано, че основно негово задължение ще бъде обгрижване на руските паметници в България чрез средства, събирани от населението. Малко по-късно към грижите за руските, бяха добавени и съветските паметници. Ето и заглавието на статията ми: „Нека възродим идеята за издигане паметник на освободителя на Добруджа ген. Иван Колев“. (Вж. факсимилето.) Смятам тази статия за начало на моя траен и задълбочен интерес към личността и делото на

този национален герой. Ясно съзнавах, че възраждането на идеята и реализирането й докрай може да стане само чрез сдружаване на съмишленици. Такава неформална група съмишленици се появи спонтанно и в края на 2002 г. тя отправи предложение до Общински съвет – Добрич за отбелязване през 2003 г. чрез различни инициативи на 140-годишнината от рождението на ген. Колев. Основната от тях бе построяване на негов паметник. Разбираемо е, че за една година паметник не можахме да построим. Междувременно през 2005 г. навърших 60 години и реших да се възползвам от опита на нашите предци, като заимствах една от инициативите им. Предупредих поканените на юбилея си гости, че не желая подаръци, а „волни пожертвования“ за бъдещия паметник на ген. Колев. Рискувах да събирам дарения, преди да е регистриран инициативен комитет или сдружение. Бях твърдо убеден, че такова сдружение рано или късно ще се роди! Така и стана. На 7 юни 2007 г. бе основано Сдружение с нестопанска цел „Изграждане в град Добрич на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.“. Събраните година и половина преди това малко над хиляда лв. прехвърлих на неговата сметка. Оттук нататък Сдружението заработи за осъществяването на основната си цел – построяване на паметника, както и за съпътстващата цел – реабилитиране на ген. Колев чрез популяризиране на името и делото му. Част от дейността му може да се проследи на посочения по-горе електронен адрес.

Със съжаление може да се каже, че ние, членовете на Сдружението и Управителният му съвет, както и обществеността, не се оказахме на висотата на

нашите предшественици. Не успяхме да се справим както трябва с най-сериозното предизвикателство, стоящо пред нас – да активираме за масово участие жителите на Добрич и областта при набирането на необходимите финансови средства, така както е било преди десетилетия (вж. „Урок по родолюбие“). Събраните от Сдружението в продължение на десет години 35 хиляди лв. се оказаха недостатъчни. За да се спаси от провал и третия в период от сто години опит за построяване на паметник на ген. Колев, се направи следното:

Министерството на отбраната, в лицето на министър Николай Ненчев дари три тона и половина гилзи за отливане на скулптурната композиция конник-кон, с автор Александър Хайтов. Със съдействието на кмета на Добрич Йордан Йорданов от общинския бюджет бе отпусната сумата от 80 000 лв. Строителният предприемач Йордан Апостолов направи дарение във вид на строителни материали и дейности по построяване на постамента, както и по обновяване на площадката около него. Решаващи се оказаха голямото финансово дарение (лично и на телевизия СКАТ) на депутата от Бургаски избирателен район Валери Симеонов, както и създадената от него стройна организация при поетапното построяване на паметника в рекордно кратък срок.

Въпреки трудностите едновековната история с трите опита за построяване на паметник на ген. Иван Колев приключи успешно. Паметникът е вече факт! Дългът на поколенията е изпълнен! „Чест и слава на тези, които го изпълниха, снизхождение за онези, които го осуетяваха!” (Веселин Бончев).