Столична община район подуяне



страница1/7
Дата10.02.2018
Размер1.15 Mb.
#57620
  1   2   3   4   5   6   7



СТОЛИЧНА ОБЩИНА

РАЙОН ПОДУЯНЕ



София, ул. “Плакалница “ № 51, п.к. 1517, тел. 847 23 44


УТВЪРЖДАВАМ :


ЕВА МИТОВА

КМЕТ НА РАЙОН „ПОДУЯНЕ”


П Л А Н

ЧАСТ II.ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ НАВОДНЕНИЕ

НА ТЕРИТОРИЯТА НА РАЙОН „ПОДУЯНЕ”


СОФИЯ – 2013 г.

I.АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ВЪЗМОЖНИТЕ НАВОДНЕНИЯ И ПРОГНОЗА

ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ
Наводненията са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Някои човешки дейности / като нарастването на населените места и стопанските активи в заливните райони, както и намаляването на естествената способност на почвата да зъдържа вода, породено от използването на земята / и промяната на климата допринасят за увеличаване на вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях. На територията на района се наблюдават различни видове наводнения, като речни наводнения, внезапни наводнения и щетите причинени от свързаните с наводненията събития, може също да се различават в отделните места.

Наводненията магат да бъдат:


А. / Естествени наводнения от речни разливи.

Този вид наводнения за района не са катастрофални и не са съпроводени с трудно възстановими последици. Дължат се на временно излизане на реките в отделни неголями участъци извън коритата за средни води, поради различни причини – най-често поради бързо формиране на голям отток в по-горе лежащата водосборна област вследствие интензивни валежи, по-рядко комбинирано с бързо снеготопене. Съществуват и други причини, които способстват за тяхното появяване и неблагоприятно протичане, като временно задръстване на тесни места с влачени материали и др.

Въз основа на физикогеографската, хидрографска и климатична характеристика на територията на района и наличния опит от минали подобни събития такива наводнения е възможно да се очакват от реките Владайска, Слатинска и в по-малка степен Перловска. На тях са набелязани речни участъци с ниски уязвими брегове, които предопределят подобен вид наводнения.

Предвиждането за очакваните последствия от наводненията, на този етап може да има само приблизителен характер, с качествени определения на възможните щети. Системното и научно-технически издържано изследване на тези въпроси е една голяма и скъпо струваща задача, чието изпълнение трябва да бъде отразено в плановете за защита като перспектива, по съответен приоритетен ред. Тази дейност, както е предвидено в Закона за защита при бедствия, се извършва чрез възлагане на експертизи.


Б. / Естествени наводнения от интензивни валежи.

Този вид наводнения е възможен за отделни участъци от територията на района. Дължат се на краткотрайни, но особено интензивни валежи / понякога комбинирани с бързо снеготопене /, които падайки върху непропускливите повърхности на уличните настилки, дворовете и покривите водят до т.н. интензивно „водообразуване”, т.е. бързо превръщане на валежа в повърхностен отток.

2
Когато този отток превишава капацитета на канализационната система, в ниските места на района / улици, площади, приземни етажи, мазета, подлези, гаражи и други обекти на ниското строителство / могат да се получат заливания и “потопяване” на хора, съоръжения, имущество с всички по-късно проявяващи се разрушителни последици. В сравнение с речните разливи, този тип наводнения имат по-ограничена социална значимост, но с пълно основание се причисляват към природните обществено опасни бедствия.

Оценката за възможността от подобни наводнения трябва да протече чрез анализ на канализационната система на района – капацитет, техническо състояние, оразмерителни отточни модули в сравнение с максималните наблюдавани интензивности на валежите. Това е специализирана инженерна дейност, чието провеждане е възможно само след възлагане на експертизи. За етапа на първоначалното планиране, оценките за този тип наводнения могат да се направят приблизително, възоснова на минал опит и някои качествени оценки за топографията на терените, максималната интензивност на валежите и наблюдаваното действие на канализационната система.

От досегашни наблюдения е установено, че на този тип наводнение

подлежат предимно подлезите на бул. “Ботевградско шосе” и бул. “Вл. Вазов”, както и ниските терени явяващи се естествен събирателен обем на вода.



В. / Изкуствено причинени наводнения.

Тези наводнения се причиняват от неправилно управление на водохранилища / язовирен тип / тежки аварии с големи хидротехнически съоръжения (язовирни стени, големи тръбопроводи на ВЕЦ или ПС, дневни или седмични изравнители и др.) поради занемарена поддръжка, диверсионни или военни действия.

В нормална обстановка, тези наводнения са напълно предотвратими, поради което не могат да бъдат отнесени към природните рискове.

Наводненията причинени от естествени високи води, преливащи през язовирните стени, не трябва да се третират като изкуствени наводнения, както това често и съвършено неправилно се тиражира всред обществеността.

Основанията за това са следните:


  • естествената висока вълна преминава надолу по течението на реката независимо от това, дали среща на пътя си язовир или не;

  • преливащото през стената водно количество е винаги по-малко, отколкото би било то, ако нямаше язовир;

  • повечето язовирни стени нямат клапи върху преливниците и не могат да регулират преливния процес. През преливника прелива такова водно количество, каквото съответства на постъпилата в язовира висока вълна.

  • хидравличният капацитет на основния изпускател на стената е за водно

количество, което е десетократно, а може да бъде и стократно по-малко от

преливащото през преливника. По този начин, даже и при пълното отваряне на


3

изпускателя, той не може да има забележим принос към размера на високата вълна под язовира в сравнение с преминаването й при естествени условия / т.е. без наличието на язовир /.

В раздела за наводнения по изкуствени причини става дума за съвсем други явления, които накратко са разгледани по-долу.

Наводненията поради неправилно управление са действително възможни, но при ограничен брой язовири или крупни хидротехнически съоръжения /каквито у нас се срещат по-рядко/. Тяхното неправилно или злонамерено управление може да доведе до изкуствени наводнения в подязовирния участък, дори през най-засушливите периоди на годината. Такива наводнения могат да се очакват под голямите язовири, / каквито има на територията на общината – от значение за района е язовир „Искър” / снабдени с клапи върху преливниците или основни изпускатели с много голями диаметри. Неправилна маневра с тези съоръжения /което по принцип се изключва от правилата за тяхното управление / може да причини внезапно наводнение в подязовирния речен участък. По-вероятна причина е настъпване на авария при маневрирането с тях, което може да доведе до същия резултат. В този случай не се очаква наводяване на територята на района.

Причина за изкуствено наводнение може да бъде авария с частична повреда /свличане или пробив / в язовирната стена. Най-тежката форма на такова наводнение, която носи характер на почти теоретична хипотеза, е внезапното разрушаване на цялата язовирна стена! В световната практика са известни много катастрофи с язовирни стени, но случаите с внезапно разрушаване на цялата стена или по-голамата част от нея са пренебрежимо малко. Без да се коментира незначителната вероятност за такава катастрофа, тя трябва да има място в плана за управление на риска при наводнение на района, заедно с останалите по-реалистични варианти с частично разрушение на стената.

Изключва се възможността за наводнения на района от канализацинни системи.
Наводненията причиняват:


  • злополуки;

  • временно извеждане на населението / разселване /;

  • нанасят щети на околната среда;

  • нарушават ритъма на проидводство в икономиката;

  • нарушават ритъма на транспорта.

С оглед намаляване на неблагоприятните последици от наводненията е

приета Директива на Европейския съюз 2000 / 60 / ЕО, в коята са посочени начините за намаляване на риска от вреди от наводнения.

Съгласно чл.2, ал.1 от директивата “Наводнение” означава временно покриване с вода на земен участък, който обикновено не е покрит с вода.

Целта на директивата е да определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, като се стреми да намали неблагоприятните последици, свързани с тях.

4

Ето защо е необходимо в района да се подготви : - предварителна оценка за риска от наводнения ;



- да се изготви карта на района със заливните зони.

Рискът от наводнение е съчетание на вероятността за наводненние и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда,

културното наследство и стопанската дейност в резултат на наводнение.

Целта е да се намали рискът от неблагоприятните последици.
При по-продължителни и проливни валежи както и при бързо снеготопене могат да възникнат наводнения по поречията на реките "Владайска", "Слатинска" и в по-малка степен “Перловска”, по булеварди, улици и подлези, където канализационната система не може да поеме водите. По същество тези наводнения могат да бъдат класифицирани като частични поради това, че няма да обхванат голями участъци от прилежащите на коритата на реките територи.

Голямо наводнение, което би обхванало цялата територия на района може да възникне при пълно или частично разрушаване стената на язовир “Искър” .Времето за пристигане на водите до района е около 90 мин., което силно ограничава времето за провеждане на мероприятия по защита на населението, материалните и културните ценности - Приложение № 10.


Основни причини за наводненията от реките могат да бъдат:

- интензивни валежи с голяма валежна височина;

- недостатъчната оразмерителна пропускателна способност;

-несъответствие и не обвързване на нормите за проектиране на инфраструктурни обекти с оглед на предпазване от наводнения;

- неподдържането на речните русла извън населените места и в най-голяма степен в некоригираните участъци в рамките на населените места;

- натрупването на отпадъци в границите на населените места;

- мостове с недостатъчна проводимост.
II. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от

НАВОДНЕНИЯТА
1. Възстановяване /изграждане/ на съоръжения.

На територията на района няма язовири или други хидротехнически съоръжения, но трябва да се обърне внимание на коритата на реките преминаващи през територията на района. В една значителна част от тяхната дължина същите не са коригирани. В тази връзка основната ни задача трябва да бъде представянето на мотивирани искания пред Столична община за :



  • коригиране на определени участъци от коритата на реките ;

  • облицовка на речните корита;

  • почистване на отложените наноси от подмостовите пространства, бермите или кюнето на реките.

5

`



1.1.Отговорни звена и длъжностни лица от районната администрация за

осъществяване на дейността.

А./ Звена

1. Щаб за изпълнение на районния план за защита при бедствие

2. Отдел “Контрол на строителството и инженерна инфраструктура”

3. Отдел “ Финансово счетоводни дейности “
Б./ Длъжностни лица

1. Председател на Щаба

2. Зам.председател на Щаба

3. Секретар на Щаба

4. Началник на отдели

5. Определен личен състав от отделите /секторите/




  1. Системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване на

органите за управление, силите за реагиране и населението.

За своевременно, ясно, еднозначно и точно оповестяване на населението е необходимо изграждане на единна система за ранно предупреждение и оповестяване.

Към момента съществуват следните системи за ранно предупреждение и оповестяване:
1.1. Автоматизирана система за оповестяване на ГД - Национална служба

“Гражданска защита”.

Решение за наличието на критично състояние се взема от дежурните наблюдатели разположени на определените крайни точки на системата, по показанията или сигнали на инсталираните датчици. След вземането на решение за оповестяване, дежурния оператор чрез апаратурата от комплекса ТКО, задава ръчно необходимите команди, описани в инструкцията за експлоатация на апаратурата.

В зависимост от решението и характера на командата, се подават сигнали за оповестяване. Информацията за гласов обмен се дублира и по радиоканал, чрез радиостанции в КВ и / или / УКВ диапазона. Оповестяването на населението се осъществява чрез локални радиовъзли и сирени, национални и местни оператори на радио и телевизионни програми. Захранването на апаратурата се извършва от мрежата или резервно захранване.

Извод: Експлоатационният ресурс на компонентите на системата е изтекъл през 1998г.

1.2. Локална автоматизирана система за оповестяване “Язовир”.

Системата обхваща заливната зона на язовир “Искър” и е изградена и

въведена в действие / експлоатация/ паралелно с въвеждането на ТКО. Системата се експлоатира и поддържа от предприятие “Язовири и каскади” на НЕК, отдел”ИТ,комуникации КИП и А”. Включва датчици за контрол на обема на водната

6
маса и параметрите на съоръженията на язовирната стена, като има вградени датчици за откриване на нарушения в целостта на стената, водния напор, течове и др. Системата е предназначена за автоматично оповестяване на населението, попадащо в заливната зона, при разрушаване на язовирната стена на язовир “Искър”. Състои се от две подсистеми, действащи паралелно по радиоканал, изграден от радиотелефон РТ – 23-10 и по съществуващата телефонна мрежа. Системата е изградена от постове със съответното оборудване. Главния пост разделя системата на два клона: горен и долен. Системата обменя два вида информационни потоци:


  • за контрол на постовете и сензорите;

  • за задействане на сигнал “Тревога”.

Извод: Системата е стара и трудно съвместима и интегруема на ниво централизирана КИС.

В момента в Столична община се разработва Общински комуникационен информационен център / ОбКИЦ / със задачи :

1. Координиране на съставните елементи от изградената общинска спасителна система;

2.Осъществяване на непрекъсната комуникация с:

- министерства и ведомства на територията на Столична община / СДП, СД “ПБЗН”, “ГЗ” – област София и др;


  • търговски дружества и еднолични търговци;

  • ЦСМП и др. лечебни здравни заведения;

  • юридически лица с нестопанска цел;

  • мобилните подразделения от ВС на Р. България участващи в СНАВР на територията на Столична община.

3.Приемане и оценка на информацията при наводнение на територията на Столична община / отделни райони на Столична община /;

4.Оповестяване и информиране на Председателя и членовете на ССС , Щаба за координиране на спасителни и неотложни – възстановителни работи;

5.Оповестяване на Щаба на района ;

6.Уведомяване на Областния управител на област София;

7.Оповестяване на ОКИЦ на ДА “Гражданска защита” – област София;

8.Оповестяване на силите и средствата участващи в СНАВР при “наводнение”;

9.Оповестяване на допълнително привличаните сили и средства при СНАВР – след разрешение;

10.Запис и архивиране с възможност за последващо прослушване на получената и предадена гласова информация в и от ОбКИЦ.



2.Обучение на органите за управление, силите за реагиране и населението.

Обучението на органите за управление, силите за реагиране и населението на Столична община се осъществява на основание чл.14 от Закона за защита при бедствия. За целта към МИС е създаден Национален учебен център.


7

На основание заповед на кмета на Столична община е създадена комисия с конкретни задачи по организиране и провеждане на обучението по категории както следва:

1.Обучение на органите за управление;

2.Обучение на силите за реагиране при бедствия както следва:



  • сили и средства на Столична община;

  • сили и средства на държавните структури разположени на територията на Столична община;

  • сили и средства на юридически лица, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел;

3.Обучение на доброволните формирования.

4.Обучение на населението на Столична община по райони, жилищни комплекси, квартали и села.

Обучението на населението от района се осъществява на основание

заповед на кмета на района.


2.1. Участие в тренировки и учения за отработване на взаимодействието

между органите за управление, силите за реагиране и населението.

По решение на кмета на района, Щаба /при необходимост и допълнително определени служители / вземат участие в провеждани тренировки и учения в рамките на Столична община


3. Дейности за намаляване на риска

За намаляване на риска от възможните последствия за населението на района

при възникване на наводнения е необходимо :

1. Ежегодно сверяване на разчетите за осигуряване на извеждането и логистичното осигуряване с възможностите за реалното им обезпечаване от Столична община

2. Представяне в Столична община искания за извършване належащи корекции на реките преминаващи през територията на района;

3. Искания за ежегодно почистване на речните корита;

4. Извършване на контролни проверки за състоянието на речните корита;

5. Участие в провеждането на тренировки по оповестяване на:

- органите за управление;

- ръководствата на учебните и детски заведения;

- на населението по поречието на реките в “риск” и др.
III. Взаимодействие между рАЙОНА, Столична община и останалите

орГАНИ НА изпълнителната власт.

1. Организация на действията на органите за защита при бедствия.

Организацията на действията на органите и организациите / сили и средства/

участващи в защитата на населението при “наводнения” е изградена на основание чл. 64, ал.5 и чл. 65 от Закона за защита при бедствия.

8

Ръководството на организацията се подържа на базата на:



1.Ежегодно актуализиране на променливите данни от Плана за управление на

риска при наводнение и плановете на учебните и детски заведения;

2.Провеждане на тренировки по усвояване на същите, цялостно и по елементи;

3.Изграждане на Щаб за изпълнение на районния план за защита при бедствия;

4.Подържане в постоянна готовност на системата за оповестяване и информация

на органите за управление, силите и средствата участващи в СНАВР;


2. Щаб за кординация.

Координиране на действията при провеждане на спасителни и неотложни

аварийно-възтановинтелни работи се осъществява от Щаба /или съвместно с Щаба за координация на Столична община / . Щабът се сформира със заповед на кмета и в съставът му могат зда бъдат включени и други членове. Състав – съгласно Приложение № 1

За осъществяване на замисъла за действие при наводнение, Щаба за изпълнение на районния план за защита при бедствие изпълнява следните задачи:

1. Създава необходимата организация за наблюдение за нивата на реките ;

2. Организира получаването на постоянна информация от Столична община за състоянието на язовир “Искър”, фронта достигнат от заливната вълна, скорост на придвижване на водата и височина на вълната ;

3. Съвместно със Столична община, своевременно оповестява населението на района;

4. Организира и осъществява временно извеждане на учениците, децата, населението и животните от територията на района;

5. Осигурява обществения ред, чрез Пето РПУ / СДП /;

6. Осигурява с хранителни продукти, вода, медицински изделия, лекарствени средства и други от първа необходимост и последваща за изведеното население на района;

7. Своевременно уведомява “Електроразпределение”–териториално за изключване на електрозахранването и газопреносната мрежа на района, с цел недопускане на тежки аварии и нещастни случаи с населението.

8. Съвместно с органи на Столична община осъществява контрол по възстановяването на пътната, съобщителната, енергийната и В и К мрежа и др



IV. Ред за оповестяване на органите за управление, силите за

реагиране и населението

Организация на оповестяването при разрушаване стената на яз.”Искър” – ред за действие

1. Централизирано задействане на системата за оповестяване се извършва от


дежурната охранителна смяна на язовирната стена, чрез дежурния;

2. Дежурния на Столичния съвет по сигурност дублира оповестяването на

дежурните по Районни съвети по сигурност и управление при кризи, попадащи в

9

заливната зона и оповестява Дирекция "Гражданска защита"- Област София и "Електроразпределение"-Столично;



3. Дежурния по РСС оповестява Щаб за изпълнение на районния план за защита при бедствия ;

След оповестяването, до 30 минути в работно и 90 минути в извънработно време членовете на щаба се явяват в сградата на районната администрация/в Залата/, откъдето ръководят и координират спасителните мероприятия – Приложение № 3;

4. Щаба организира оповестяването на населението посредством сиренната система за оповестяване на района, а в работна време дублира оповестяването на учебните и детски заведения чрез Списъка за оповестяване – Приложение № 9

Секретаря на Щаба организира оповестяването на ::

- Директора на Пето РПУ;

- Медицински центрове на територията на района ;

- Директора на "Електроразпределение"- териториално

Оповестяването на населението попадащо в заливните зони се осъществява, чрез системата за ранно оповестяване "ЛАСО - Язовир", медиите, сиреннта система за оповестяване на Столицата /района/- чрез сигнал и речева информация.

Секретарят и членовете на Щаба извършват следното:

1.Създават организация за :

- постоянно дежурство от членове на Щаба;

- поддържането на постоянна надеждна връзка с дежурния по ССС , Щаба за координация на СНАВР – Столична община, Пето РПУ, пожарната и здравните звена на терторията на района:

2.Организират получаването на периодична информация за прогнозата на времето и движението на водата.

3 Предприемат незабавни действия за осигуряване готовността за срочно

привеждане в действие на плана, което става по разпореждане на Председателя на Щаба. Информацията за създалата се обстановка периодично се предава в Комуникационно- информационния център към Столична община;

V. Мерки за защита на населението, разпределение на задълженията и

отговорни органи и лица за изпълнение на предвидените мерки

1. Временно извеждане на населението.

Временното извеждане е един от основните способи за защита на населението, материалните и културните ценности при катастрофални природни бедствия.

Тава извеждане е организирано оповестяване, събиране и извозване на населението, животните, материалните и културни ценности от зоните на заливане на територията на района.

Временното извеждане се извършва по решение на Председателя на Щаба с разрешение от Председателя на Щаба на СО.



На временно извеждане подлежат :

  • Училища и детски заведения / ОДЗ, детски ясли /– само в работното време на учебните и детски заведения

  • Населението попадащо в заливните зони от територията на района

10

  • Населението попадащо в заливните зони от територията на района

  • Районната администрация

На извозване подлежат :

  • Ценни исторически и архивни документи, експонати от изложби и музеи /при наличия на такива /

  • Лекарствени средства, медико-санитарни материали, медицинска техника и електроапаратура, оптически материали и др. застарашени от наводнение

  • Хранителни продукти и промишлени стоки от първа необходимост.

  • Резервни части, взривни и гориво-смазочни материали, ценно оборудване, суровини и готова продукция / ако се налага /.

Съответният ръководител /ръководство/ на обекта, от който ще се извозват

дадени неща предварително определя техният вид и брой в зависимост от това къде са разположени в сградата по отношение на височина.

Материалите и културните ценности по правило се извозват след извеждане на

населението, а при наличие на транспорт – едновременно.

Извеждането на населението се извършва на териториален принцип / по жилищни квартали, подрайони / при което районът се подразделя на 3 подрайона както следва :


Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница