Стопанска академия „ Д. А. Ценов” Гр. Свищов на тема: „ сравнителен анализ между ес и nafta”



страница1/5
Дата11.01.2018
Размер0.71 Mb.
#44537
  1   2   3   4   5
Стопанска академия „ Д. А. Ценов”

Гр. Свищов



НА ТЕМА:
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ ЕС И NAFTA”



Изготвил: Радослава Севдалинова Касабова

Международен бизнес и мениджмънт

Фак.№ m073288


СЪДЪРЖАНИЕ


  1. Основно обобщение

  2. ЕС
    1) История на Европейския съюз
    - планът „Маршал”
    - Европейска общност за въглища и стомана
    - Европеиска отбранителна общност
    - Европейска икономическа общност
    - Римският договор
    - Споразумението от Шенген
    - Договорът от Маастрихт
    - ЕС-разширяване
    2) Европейски институции
    - европейски нарламент
    - съвет на Европейския съюз
    - европейска комисия
    - европейски съд
    - европейска сметна палата
    3) Мисия
    4) ЕС и България
    5) Текуща ситуация


  3. Северноамериканско споразумение за свободна търговия (NAFTA)
    1) История на NAFTA
    2) Мисия
    3) Текуща ситуация


  4. Заключение - „ Битката ” между ЕС и NAFTA

  5. Приложение

  6. Използвана литеретура






І.ОСНОВНО ОБОБЩЕНИЕ

Една от специфичните особености на световното стопанство през втората половина на 20 век се явява интензивното развитие на международните икономически отношения. Настъпва разширяване и глобализация на икономическите отношения между отделните страни, между групи страни, икономически групировки, отделни фирми и организации. Структурата на междунарадните икономически отношения


е образувана както от двустранни така и от многостранни отношения,
а механизмът им включва в себе си правни норми и инструменти по реализацията им (договори, съглашения, харти и др.). Техни субекти
са държавите, различните формации, в които те участват, както и различните обществени групи, които, осъществявайки дейности на междунарадната сцена, влизат в независими и равноправни отношения помежду си. Мащабите и сложността на цялата система на между-нарадните отношения налагат очертаването на нейните подсистеми.
Всяка международна подсистема е отделна системна формация в рамките на световните отношения. Отделната подсистема представлява формирования на организиране на отношенията като международни съюзи, организации, интеграционни общности, коалиции, блокове. Европейски-
ят съюз и NAFTA се явяват подсистеми на международните икономиче-ски отношения. И по- конкретно:

Европейският съюз е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора


за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година,
и в сила от 1 ноември 1993 година. Международните съюзи са едни
от наи-старите форми на международни отношения, възникващи когато има борба и сътрудничество на различни сили. Те могат да се опреде-
лят като трайна форма на съединяване усилията на участващите в
него субекти за постигане на предварително определени общи цели чрез съвместни координирани действия и оказване на взаимна помощ в
случай на нужда. Тази форма е много гъвкава, затова може да служи
за постигане на всякакви цели: политически, икономически, военни
и др. Например: Европейският съюз играе важна роля в много области -
от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО). Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на
стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в
областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеде-
лието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 15 от 27-те страни членки) е в обращение от
2002 година. По своята същност ЕС е общност, основаваща се на солидарността между държавите-членки. Така, според Учредителния договор те трябва да “да укрепват единството на техните икономики
и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляване
на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на по-слабо развитите региони".

Съюзите не увеличават силата на нито една от участващите държави, напротив – те сумират и съединяват силите, променят тяхната посока


и ги насочват към общи цели – общ пазар, единна валута, общата
външна политика и политика на сигурност, сътрудничество в областта
на правосъдието и вътрешните работи.

От друга страна NAFTA e тристранен търговски блок в Северна Америка. Той е създаден от правителствата на САЩ, Мексико и Канада, подписан на 17 декември 1992 г. и е влязъл в сила на 01 януари


1994г . Това е най-големият търговски блок в света. Същността на блоковете е много близка с тази на съюзите. Специфичното, което
ги отделя от съюзите, е това че имат неформален характер, не разра-
ботват общи стратегии и не създават собствени институционални структури. Става въпрос за неформално целево единство на група
субекти, основаващо се на фактически съвпадащи оценки за между-нарадната обстановка, на еднакви интереси и позиции. Обикновено включват субекти, сходни по социални, политически и идеологически характеристики. Така това, което обединява САЩ, Канада и Мексико в Северноамериканското споразумение за свободна търовия е да бъде създадена зона за свободна търговия в североамериканското икономи-ческо пространство, като от 01 януари 1994 до 2010 г. митническите тарифи се намаляват с 99%. Според споразумението, 50% от всичките продукти, експортирани от САЩ към Мексико трябва да бъдат осво-бодени от мито. Постепенно през следващите 15 години и останалите
мита трябва да бъдат отстранени. Сред основните цели на NAFTA е либерализацията на търговския обмен между Канада, Мексико и Съединените щати, стимулиране на икономическия растеж и да даде на страните-участнички, равен достъп до всички други пазари. NAFTA включва две важни споразумения от страна на екологични и трудови въпроси, които се постигат в съвместните усилия за съвместяване на политики и процедури за разрешаване на спорове между държавите-членки. Допълненията са: Северноамериканско споразумение за сътрудничество в околната среда и Северноамериканско споразумение
за сътрудничество по труда. Първият договор се състои от една
декларация за принципите и целите по отношение опазването и защитата на околната среда, както и конкретни мерки за по-нататъшно сътрудничество по тези въпроси между трите страни. Съединените
щати и Мексико създават NADBank (Северноамериканска банка за развитие) и BECC (Комисия по околната среда) през 1993 г., за да способства за опазването и подобряването на околната среда на територията на страните за благото на настоящите и бъдещите
поколения на Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Второто споразумение - за сътрудничество по труда спомага да се
създаде основа за сътрудничеството между трите страни за реша-
ването на трудовите проблеми, както и за насърчаване на сътруд-ничеството между профсъюзите и социалните организации, с цел да
се бори за подобряване на трудовите условия.

Като се има предвид обхвата на споразумението, в което се включват много чувствителни въпроси и търговски преговори, като либе-рализацията на селското стопанство и околкната среда, малко


страни са проявили интерес за присъединяване към NAFTA. Въпреки това споразумението е довело до много положителни последици, в различни отношения, и за трите страни. В проучване, публикувано
през август 2008 година в американския вестник на земеделска ико-
номика, пише, че в САЩ се е увеличил износът на селскосто-
пански продукти за Мексико и Канада. Мексико получава субсидии за селското стопанство от американското правителство. Мобилността
на гражданите на трите страни се е повишила. Следваща стъпка,
която може бъде предприета е интеграция на пазара. Защото това интегриране ще донесе предимства на страните по отношение на конкуренцията и търговията. Както е казал Ronald D. Knutson: „Интегриран пазар съществува, когато потокът от стоки между
държавите се извършва по същия начин както в самите държави”.
Но за да се постигне тази интеграция е необходимо развитието на
общи политики и програми в рамките на NAFTA.

Може да се каже, че ЕС и NAFTA имат много общи характеристики. Макар различни по своята същност те имат обща цел – интерна-ционализация на икономичекия живот. Премахване на граничните ограничения за потока от стоки, услуги, капитали и хора; смекчаване


на различията между различните държави; образуване на единно-функциониращ пазар – фактори, които след време неизбежно ще
доведат до глобализация на икономическото пространство.

ІІ. EВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

1.История на Европейския съюз

След края на Втората световна война, през юни 1947 г., САЩ лансират "плана Маршал" за подпомагане и възстановяване на Европа. Първата конференция след Втората световна война с цел да се постави надправителствен контрол върху производството на въглища и стомана,


а оттам и върху производството на оръжие в Европа, е свикана през
1950 г. под председателството на Жан Моне, френски министър от правителството на Дьо Гол. Целта е да се запази по-дълго мирът на континента. Предложението на Моне влиза в историята под името
"планът Шуман" по името на Робер Шуман, френски министър на външните работи, който бързо възприема предимствата на европейската интеграция и подкрепя идеите на Жан Моне за създаване на наднационална организация за управление на производството и пазара
на въглища, стомана и желязна руда.

На 18 април 1951 г. в Париж е подписан Договора за основаване на Европейската общност за въглища и стомана /ЕОВС/, който започва да функционира от 10 август 1952 г. Жан Моне става първият президент на ЕОВС.

През май 1952 г. правителствата на Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор за създаването на Европейска отбранителна общност (ЕОО), но през август 1954 г. Националното събрание на Франция отхвърля ратифицирането на договора.

На 25 март 1957 г. в Рим, Италия, държавните ръководители на шест европейски държави - Франция, ФРГ, Белгия, Италия, Холандия и Люксембург - подписват Договор за създаване на Европейска иконо-мическа общност /ЕИО/. Договорът представлява своеобразна консти-туция за обединителните процеси в Европа със своите 248 текста, с прецизно формулираните цели, задачи, институции, етапи, права и задължения, рискове и преимущества. Учредителите са мотивирани


от желанието да положат основите на общ пазар по пътя на ико-номическата интеграция, премахване на междудържавните бариери в търговията, както и създаването на условия за свободно движене на
хора, стоки и капитали, сближаване на законодателствата на страните членки. Предвижда се създаването на европейски социален фонд, за
да се решават заедно проблемите на заетостта, и Европейска инвестиционна банка.

Всеки нов договор, продължение на учредителния от Рим 1957 г., е предшестван от междуправителствена конференция, на която страните обсъждат институционалната система и правната основа на действието


на съюза, както и процедурните правила за обсъждане и постигане на политически решения.

От 1950 г. до днес са се състояли осем конференции, като през


последните години те са на всеки пет години - колкото е действието
на един договор. Всяка една е твърде важна за организацията, но
някои от тях са жалони на интеграционните процеси в Европа.

С Римския договор, подписан на 25 март 1957 г., са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност


за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Парламентите на шестте страни подписват договорите, които влизат в сила на 1януари 1958 г. С договора за
ЕИО се цели да се премахнат митата, квотите и другите търговски
бариери между страните членки и да се гарантира свободното движение през границите на лица, услуги и капитали. Договорът постановява провеждането на общи политики в редица области - селското стопан-
ство, търговията, транспорта, конкуренцията. Договорът за ЕВРАТОМ
има за цел да насърчи използването на атомната енергия за мирни
цели. Трите Европейски общности (ЕОВС, ЕВРАТОМ и ЕИО) имат сходни институции - Комисия / Върховен орган, Съвет на министрите, Парламентарна Асамблея и Съд. За да се постигне по-добро функ-циониране на администрацията и по-голяма ефективност в дейността
на ЕО, на практика постепенно се прокарва идеята за сливане
на аналогичните институции.

На 8 април 1965 г. е сключен Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности в един Съвет на министрите на ЕО,


както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на ЕВРАТОМ и ЕИО в една обща Комисия на ЕО. Договор ът влиза в сила на 1 юли 1967 г. Особено внимание се обръща още в самото начало на общите политики
в селското стопанство и в търговията. Основните документи на Общата селскостопанска политика са приети непосредствено след създа-
ването на ЕИО, а още в началото на 60-те години започва изграж-
дането на система за финансиране на аграрното производство чрез специален фонд - Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство.

На 1 януари 1973 г. Великобритания, Дания и Ирландия се присъеди-


няват към общността и с тях броят на членовете й става девет.
Норвегия подписва акта за присъединяване, но поради отрицателен резултат на проведения в страната референдум той не влиза в сила. Норвежците казват "не" на членството главно поради незадово-
лителните според тях условия за присъединяване в областта на
риболова - един от най-важните отрасли в норвежката икономика.

Първото разширяване на ЕО води до разрастване на дейността на Общностите в нови области. Сред най-важните политики, чието


начало се поставя в средата на 70-те години, е регионалната политика.

На 1 януари 1981 г. към ЕО се присъединява Гърция, а на 1 януари


1986 г. - Испания и Португалия.

През юни 1985 г. в Милано Комисията представя Бялата книга, за изграждане на вътрешния пазар. Междуправителствената конференция, свикана от юни до декември 1985 г., внася изменения в учредителните договори и приема Единния европейски акт (ЕЕА). ЕЕА е подписан


на 17 и 28 февруари 1986 г. в Люксембург и Хага. Той внася изме-
нения и допълнения в трите учредителни договора. ЕЕА съдържа собствени текстове, в които за пръв път в международен договор
се включват разпоредби за Европейския съвет и Европейското политическо сътрудничество (ЕПС). Чрез ЕЕА процесът на вземане
на решения става по-ефективен; укрепват се изпълнителските функ-
ции на Комисията, а на Европейския парламент се дава правото да
участва в приемане на законодателството; разширява се обхватът на действие на ЕО с новите политики.

На 14 юни 1985 г. в Шенген, Люксембург, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Споразумение за премахване на граничния контрол помежду им и за въвеждане на засилен контрол


по общата им "външна" граница. На 19 юни 1990 г. Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Конвенция за приложение
на Споразумението от Шенген. Тя гарантира на страните, подписали Споразумението за свободно движениена хора по територията на техните страни. Вътрешните граници могат да се пресичат свободно, без
да се извършва контрол на лицата. Споразумението от Шенген влиза
в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 държави
/Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия/. Италия, Гърция и Австрия ще започнат да го прилагат
по-късно. Запазва се контролът с държавите, които не са подписали споразумението - Дания, Финландия, Швеция, Великобритания и Ирландия. На 1 декември 2000 г. споразумението влиза в сила за
всички държави членки на ЕС, плюс Норвегия и Исландия, които
не са в Съюза.

През септември 1995 г. Европейският съвет приема Регламент


2317/95, с който определя списъка на страните, България включи-
телно, за чиито граждани се изисква виза за пътуване в страните
членки на ЕС. На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 15 март 2001 г. на среща на министрите на
вътрешните работи и на правосъдието на страните от ЕС официално
е отменено изискването за краткосрочни визи за български граждани. България е включена в "белия" списък на страните, чиито граждани
нямат нужда от виза за престой до 3 месеца на територията на ЕС.

През декември 1990 г. в Рим се откриват успоредно две между-правителствени конференции на държавите членки на ЕО - за Иконо-мически и валутен съюз и за Политически съюз с цел образуване


на Европейски съюз.

На 11 декември 1991 г. в Маастрихт държавните ръководители на


страните членки на ЕО подписват Договор за икономически и валутен съюз. С договора се установява нов Европейски съюз (ЕС), който
обхваща ЕО и нейните 12 страни членки. На 7 февруари 1992 г. е
подписан от министрите на външните работи и финансите, а на 1
ноември 1993 г. влиза в сила. Договорът се опира на три стълба:

  • Постигане на икономически и валутен съюз, в това число на единна парична единица, управляваща от единна независима централна банка. Това трябва да бъде постигнато на три етапа, като третият етап започва не по-късно от 1 януари 1999 г. Той задължава страните, които отговарят на четири специфични критерия, свързани с инфлацията, бюдежтния дефицит, валутните курсове, лихвените равнища, да пристъпят към приемането на единна валута. Отделен протокол гарантира на Великобритания, че тя не е длъжна да участва в третия етап на ИВС без специално решение на нейното правитлество и парламент.

  • Вторият стълб обхваща разпоредби за Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС).

  • Третият стълб регулира Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР). И двата нови стълба се основават на принципите на междуправителственото сътрудничество, без прилагането на метода на наднационална интеграция.

На 2 май 1992 г. в Порто, Португалия, е подписано споразумение за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което влиза в сила
на 1 януари 1994 г.

От 1 януари 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват


към ЕС.

На 18 юни 1997 г. в Амстердам, Холандия, на среща на Европейският съвет е подписан Договорът от Амстердам. На 2 октомври 1997 г. е подписан от министрите на външните работи на страните членки. С договора се създава поста Върховен представител за външната поли-


тика и политиката за сигурността. Основни моменти в Договора са:

  • Свобода, сигурност и правосъдие: с оглед на бъдещо рзширяване са предвижда отмяната на някои права за страните участнички, ако системно нарушават основните принципи за свобода, демокрация, права на човека и правова държава;

  • Заетост: установяване на по-добро съгласуване между националните политики за борба с безработицата, финансиране на поощряващи мерки за създаване на работни места;

  • Социална насоченост: в Договора е включен Социалният протокол, за който е постигнато съгласие от страните членки през 1992 г.

  • Обща политика в областта на външните отношения и сигурността: определени са големи общи стратегии, които могат да влязат в сила след решение с квалифицирано мнозинство от страните членки;

  • Концепция за гъвкавост: позволява възможността ЕС да се развива на две скорости;

  • Институции: първото разширяване е предвидено за 2002 г.

Договорът влиза в сила на 1 май 1999 г.

На 11 декември 2000 г. в Ница, Франция, държавните и правител-


ствените ръководители подписват Договор, в който постигат спо-разумение по целия пакет институционни реформи на ЕС, подготвящи Съюза за неговото разширяване. Министрите на външните работи
на страните от ЕС подписват договора на 26 февруари 2001 г.
Договорът влиза в сила на 1 февруари 2003 г. Постигнато е спо-
разумение за:

  • гласуване с квалифицирано мнозинство в 29 области и 6 кадрови назначения, които досега изискват гласуване с консенсус;

  • ново разпределение на гласовете в Съвета на ЕС;

  • броя на членовете на Европейската комисия (ЕК) и правомощията на председателя на ЕК;

  • ускорено сътрудничество - допуска се групи от 8 или повече страни да вървят към по-дълбока интеграция в отделни области, а останалите страни могат да се присъединят към тях на по-късен етап. Споразумението изключва ускорено сътрудничество по въпросите на отбраната.

На 9 септември 2001 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните
работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на Конвент
за институционна реформа на ЕС, с цел изработването на проект
за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание
на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на ЕС. На 20
юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС проектът е приет
за базов документ за Междуправителствената конференция (МПК),
която трябва да вземе окончателно решение за приемането му.
МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия, и завършва на
13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата на гласуване сред
разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в проекта за европейска конституция.

На 13 декември 2002 г. в Копенхаген, Дания, е приета заключителна декларация, с която се приключват преговорите за присъединяване


на Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Малта, Кипър,
Чехия, Унгария и Полша. 10-те получават официална покана за присъединяване към ЕС на 1 май 2004 г. В декларацията е определена
2007 г. като дата за присъединяване на България и Румъния.

На 16 април 2003 г. в Атина, Гърция, 10-те подписват Договор за присъединяване към ЕС.

10 юли 2003 г. Приключва своята работа Конвентът за бъдещето на
Европа, който прие проекта за Европейска конституция.

На 9 септеври 2003 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните


работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на
Конвент за институционна реформа на ЕС, с цел изработването
на проект за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на
ЕС. На 20 юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС про-
ектът е приет за базов документ за Междуправителствената кон-
ференция (МПК), която трябва да вземе окончателно решение за приемането му. МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия,
и завършва на 13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище
на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не
успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата
на гласуване сред разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в
проекта за европейска конституция.

4 октомври 2003 г. Започва работа Междуправителствената конфе-


ренция, натоварена да изработи Европейската конституция.

На 12 – 13 декември 2003 г. в Брюксел, Белгия, на среща на


Европейския съвет с участието на 28 страни - 15-те от ЕС, 10-те присъединяващи се през 2004 г. и трите кандидатки България,
Румъния и Турция, лидерите на 25-те /15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза/ решават България и Румъния да бъдат приети в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет решава
да подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с
България и Румъния, като подчертава, че всяка страна ще бъде
оценявана по собствените й заслуги. 25-те решават също, че
България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.

На 10 февруари 2004 г. Европейската комисия представя пред


Европейския парламент бюджетната рамка на ЕС за периода 2007-
2013 г. Еврокомисията предлага бюджетът на 27-членния ЕС /вклю-чително България и Румъния/ да се увеличи от 1,17% от брутния
вътрешен продукт /БВП/ през 2007 г. до 1,24% от БВП през 2013 г.,
или от 127 млрд. евро през 2007 г. до 153 млрд. евро през 2013 г.
През 2006 г. бюджетът на ЕС ще бъде 1,11% от БВП или 115,7 млрд.
евро. През 2004 г. разходите на 15-те страни от ЕС ще бъдат
около 100 млрд. евро. Според проектобюджета през 2013 г. раз-
ходите на бъдещия разширен ЕС ще достигнат 150,2 млрд. евро,
или около 1,22 % от БВП на съюза.

На 12 февруари 2004 г. европейският комисар по въпросите на


заетостта и социалната политика Ана Диамандопулу се отказа от
този пост, защото бе избрана за депутат в новия гръцки парламент
начело на листата на ПАСОК.

На 18 февруари 2004 г. Европейската комисия обявява имената на членовете на Комисията, към които ще бъдат "прикрепени" за шест


месеца (от 1 май до 31 октомври 2004 г.) десетимата нови членове
от страните, които ще се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г.
Новите комисари няма да имат собствена длъжност преди началото
на мандата на следващата Европейска комисия, започващ на 1
ноември 2004 г. Новите комисари ще имат право на глас, ще участват активно във вземането на решения в Комисията.

Всеки нов комисар ще разполага с кабинет с трима високопоставени служители. ЕК уточнява, че единият от тях трябва да е действащ


служител на комисията и най-малко единият да бъде от различна
държава тази на комисаря.

1 май 2004 г. Естония, Литва, Латвия, Кипър, Малта, Полша,


Словения, Словакия, Чехия, и Унгария се присъединяват към ЕС.

10 и 13 юни 2004 г. Шести преки избори за Европейски парламент

29 октомври 2004 г. В Рим е приета Европейската конституция,
която следва да влезе в сила само след ратификация от страните членки.

22 ноември 2004 г. Влизат в сила правомощията на новата Европейска комисия, ръководена от Жозе Мануел Барозу.

3 октомври 2005 г. Начало на предприсъединителните преговори с
Турция и Хърватия.

1 януари 2007 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС.


Словения приема еврото.

13 декември 2007 г. Договорът от Лисабон - подписан в Лисабон.


Преди да влезе в сила ще трябва да бъде ратифициран от всяка
една от 27-те страни членки. Основните цели са да се засили
демокрацията и да се повиши ефективността в работата на ЕС с
оглед предизвикателствата на времето: климатичните промени, гарантиране на сигурността на гражданите и устойчивото развитие.

Като важни дати за ЕС могат да бъдат посочени:

1950 г. – Началото

1951 г. – Първите реални стъпки

1957 г. – Основаване на Европейската общност

1960 г. – Учредяване на Европейска асоциация за свободна търговия

1965 г. – Създаване на единна общност

1973 г. – Първото разширяване

1979 г. – Пътуване към единната валута

1981 г. – Десети член на ЕО

1986 г. – Влизат в сила Европейските символи. Единен европейски акт

1989 г. – Централна и Източна Европа застава по пътя към ЕО

1990 г. – Подписване на Шенген

1991 г. – Договорът от Маастрихт: Създаване на Европейския съюз

1993 г. – Единният пазар вече е реалност

1994 г. - Период на интензивна интеграция

1995 г. – Падат границите в рамките на Съюза

1996 г. – Кандидатури от Източна Европа

1997 г. – Договорът от Амстердам: Рамка за разширяването на изток

1998 г. - Процесът на присъединяване започва

1999 г. – Раждането на еврото

2000 г. – Договорът от Ница: Как да функционира разширеният Съюз?

2002 г. – Единната валута е реалност

2003 г. – Разширяването на Европейския съюз до 25 страни членки е факт

2003 г. – Европейският съвет реши България да бъде приета в
Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и подкрепи 2004 като година
за приключване на преговорите с България и Румъния. 25-те
решиха също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.

2004 г. – Приета е Европейската конституция, която основите на новия разширен Европейски съюз.

В началото, Европейският съюз е образуван от шест страни, в
последствие е разширяван седем пъти за да се достигне сегашният
брой на страните членки - 27:


  • През 1973 година се присъединяват: Дания, Ирландия, Обединено Кралство

  • През 1981 година се присъединява Гърция

  • През 1986 година: Португалия, Испания

  • През 1990 година: Източна Германия (Обединява се с Западна Германия)

  • През 1995 година Австрия, Финландия, Швеция стават членки на ЕС

  • През 2004 година се присъединяват цели десет страни: Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия

  • Последното присъединяване през 2007 година България и Румъния стават почетни членки на съюза

След последното си разширяване през 2007 година, когато България
и Румъния се присъединиха към съюза, ЕС се разстила на площ
от 4 325 675 квадратни километра и с население от над 490 000 000 граждани.Така днес ЕС, след последното си разширяване, се
състои от 27 страни членки.
Всички двадесет и седем страни членки:

Белгия

Франция


Германия

Италия


Люксембург

Нидерландия

Дания

Ирландия


Обединено Кралство

Гърция

Португалия

Испания

Австрия


Финландия

Швеция


Естония

Кипър


Латвия

Литва

Малта


Полша

Словакия


Словения

Унгария


Чехия

България


Румъния


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница