Стопански факултет

Специалност: Стопанско Управление

Влияние на нефтените разливи върху природата

Изготвил: Проверил:
Михаил Светозаров Запрянов Ас.Албена Антонова
Фак. Номер: 7477


Съдържание

1. 
   Увод
   
2. 
   Историческо развитие на проблема
   
3. 
   Екологични последици от нефтените разливи
   
4. 
   Методи за ликвидация на замърсяванията- класификация
   
5. 
   Литература
   

Най-голяма екологична опастност представляват разливите от нефт на повърхността на морета, водоеми и реки, тъй като за няколко часа тънкия филм от нефт се размесва с водата под влияние на теченията и може да покрие няколко квадратни километра водна повърхност. Тези разливи много трудно се поддават на локализация с помощта на ограждения.

Освен опасността от изтичане на гориво от кораби за България вече има риск от замърсяване след изграждането на двата нефтопровода Бургас - Вльора и Бургас -Александруполис. Средногодишно през Черно море минават около 60 млн.т суров петрол, от които половината преминават през Босфора. Със започването на работата на петролопровода Бургас -Александруполис се очаква количеството да бъде увеличено с още над 35 млн.т нефт. Само за сравнение – в най-голямото европейско пристанище Ротердам се обработват годишно около 100 млн.т нефт.

Разработени са различни методи за очистване на нефтени разливи, но най-голямо практическо приложение са намерили адсорбционните методи. Поглътителната способност на всеки един адсорбент към даден нефтопродукт зависи както от свойствата на адсорбента, така и от условията на неговото използване. Под влияние на външни фактори, като слънце, течения, вълнения, продължителност на престой на нефтения филм върху водната повърхност се променят вискозитета, дебелината на нефтения филм, плътността му и други показатели, които влияят върху поглътителната способност на адсорбента.

Един от големите проблеми за защита на животинския и растителен свят, свързано с влошаване на екологическата обстановка на Земята е ликвидацията на последствията от нефтените разливи в резултат на аварийни ситуации от различен мащаб и попадане на нефта и нефтопродуктите във водната среда. По данни от 1980г на Националната академия на науките на САЩ годишно в Световния океан попадат от 1,7 до 8,8 мил. тона нефт, а по данни на ООН годишно в моретата и океаните попадат 6,7 мил. тона нефт. Независимо че приведените цифри се различават по стойност ясно е, че загубите от въглеводородни суровини са от един и същ порядък и се изчисляват на милиони тонове.

По характера на възникване замърсяванията се разделят на естествени и антропогенни. Естествените замърсявания протичат в резултат на природни процеси без влияние на човека върху тези процеси (около 5%), антропогенните – в резултат на стопанската дейност на човека (около 95%).

Замърсяванията на Световния океан могат да се класифицират на:

Според британското сп. "Ню сайънтист" Черно море оглавява списъка на районите, застрашени от нефтени разливи. То се позовава на проучване, въз основа на което е създадена карта на районите с най-голям риск от нефтени разливи. Проучването включва петролни разливи от 1974 г. Картата е създадена от международната федерация, обединяваща собственици на танкери. През 90-те години в Черно море е имало 150 случая на нефтени разливи, това е най-замърсеният морски басейн в Европа, твърди Томас Хелън, шеф на групата, направила проучването.

Един от последните инциденти с разлив на мазут на Българското черноморие е на 24 юни 2008г вследствие зареждане на кораб "Адалберт Антонов" с мазут от бункеровчика "Агамемнон". Най-вероятната причина за разлива от порядъка на 267кг мазут в морето край Варна е запушена мерителна тръба с шлака и ръжда. От това е последвало неточно замерване на количеството прието гориво в танка и то е преляло.

Наземни замърсявания – реки, езера и други водни системи, в които замърсяващите вещества попадат с подпочвените води, а също и в резултат на изхвърляне на отпадни води от различни крайбрежни обекти. В процеса на добиване, подготовка и транспорт се губи от 1 до 16,5% от добивания нефт и продуктите от неговата преработка. От тях до 20% нефт попада във водоемите.

Атмосферни замърсявания – различни промишлени предприятия, транспортни средства и други обекти, които изхвърлят въглеводородни съединения в атмосферата. Например двигателите с вътрешно горене в транспортните средста изхвърлят в атмосферата годишно повече от 50мил. т. различни въглеводороди, които след кондензация попадат във водните басейни с дъжда и снега.

Военни замърсявания – възникват в резултат на военни конфликти и войни. В резултат на войната през януари-февруари 1991г в Персийския залив са попаднали от 500хил.т. до 1 мил. т. нефти, главно от Meni-Ahmadi

(Кувейт). Била замърсена брегова ивица с дължина 650км и ширина от няколко метра до сто метра. От повърхността на морето разлятия нефт е събран едва през май 1991г, като брега дълго време останал замърсен със смолиста и асфалтоподобна маса от превръщанията на нефта.

- върху морските организми

- върху растителния свят

- върху стопанската дейност на човека

На най-голямо унищожително въздействие през първите часове на замърсяването са подложени организмите, които бавно се предвижват във водната среда- фитопланктон, в който под действие на замърсяванията се подтискат процесите на фотосинтеза. Благодарение на своята мобилност рибите в сравнение с планктона преживяват повече дни след попадане на нефта във водната среда. Най-тежки са последствията за морските птици. Петролът прониква и унищожава структурата на перата им, което значително намалява способностите им да летят. Попаднал в организма им, той може да причини нарушения в дейността и заболявания на стомаха, бъбреците и черния дроб. Понякога може да причини и смъртта им.



Фиг.2 Снимка на загинали птици ,в резултат на нефтен разлив

Замърсяването на крайбрежните ивици неизбежно води до подтискане, а не рядко и гибел на водните растения. Водните растения играят ролята на естествен биофилтър. В процеса на фотосинтеза във водата се отделя кислород, който стимулира жизнената дейност на аеробните нефтоокисляващи бактерии.

Успоредно с изучаване на влиянието на нефтозамърсяванията върху морската екологическа система е необходимо да се направи оценка на тяхното косвено влияние върху човека и стопанската му дейност. Това влияние е свързано с консумацията на морски дарове, като риба, скариди, раци, водорасли и др. В тъканите на тези организми, дори при незначителни замърсявания на водната среда с нефт и нефтопродукти се натрупват вредни вещества, най-опасни от които се оказват полицикличните ароматни въглеводороди, които са канцерогенни.

Освен опасност върху здравето на човека нефтозамърсяванията нанасят икономически загуби, изразяващи се в загуба на значителна част от полезната продукция. От друга страна при замърсяване на крайбрежните плажни ивици с нефт, те губят своята привлекателност и това предизвиква отлив на туристи.

Един тон нефт върху морската повърхност, ако не е почистен, се превръща на брега в 10т замърсено вещество (смес нефт, пясък и почва).


4. Методи за ликвидация на замърсяванията- класификация

За очистката на водоемите от нефтопродукти е необходимо своевременно да се установи замърсения участък. На настоящия етап са предложени редица методи за откриване на замърсения участък, базиращи се на разликата в оптичните, топлинни и радиоактивни свойства на вода замърсена с нефтопродукти и чиста вода.

Най-прост, достъпен и ефтин метод за контрол на водната повърхност остава визуалният метод. Дебелината на нефтения слой и обема на разлятия нефт може да се установи по външния вид на самия филм върху водната повърхност. Табл.2
Таблица 2 Зависимост на външния вид на нефтения разлив от дебелината на нефтения слой

Обем на нефта, л/км2	Дебелина на слоя нефт, мкм	Външен вид на нефтения Филм
20 38 75 150 300 1000 2000 5000 10000	0,02 0,038 0,075 0,15 0,3 1,0 2,0 5,0 10,0	Поява на отделни петна Сребрист блясък на повърхността Сребрист блясък на повърхността Поява на първи цветни петна Блестящи цветни петна Мътен цвят на повърхността Тъмен цвят на повърхността Тъмен цвят на повърхността Тъмен цвят на повърхността

За по-доброто откриване и прогнозиране на евентуални поражения помага сателитното наблюдение на акваторията (за Европа- европейската система Clean Sea Net). Представената космическа снимка (фиг.3) показва гигантски нефтени петна на 80км от морския бряг на Варна. Петното е с площ от няколко десетки квадратни километра. Анализът на данните е показал, че към момента на заснемането и няколко часа преди това в Черно море е станал голям разлив на нефт. На снимката се вижда, че източникът е танкер, който вози нефт.

В световната практика съществува двойствено отношение към нефтозамърсяванията: пасивно, когато нефтозамърсяването се появява далеч от сушата в моретата и океаните и активно, когато нефтозамърсяването се оказва в крайбрежните части или във вътрешни водоеми. В първия случай борбата с него протича за сметка на самоочистване, без участие на хора и механизми; във втория – за сметка на принудителното им отделяне. Класификацията на методите за отделяне на нефтопродуктите от водната повърхност е представена в таблица 3.

На настоящия момент от активните методи най-голямо приложение са намерили механичните и физико-химичните.

В момента, в който се получи потвърждение за наличие на нефтен разлив   първо се прави физически оглед на мястото, след това се включва наличната  техника, като се започва с бонозаградители - плаващи съоръжения над водата, за да се спре разпространението на петното. За събиране на нефтената смес се използват нефтените скимъри, които изсмукват повърхностния слой или подходящи адсорбенти, след което сместа се  прехвърля в резервоари, за по нататъшна преработка. Изчистването на 1 барел петрол във водата струва между 10 хил. и 250 хил. долара. На брега сумата е многократно по-висока.

България разполага едва с няколко малки нефтосъбирача и само около 2 хил.м бонови заграждения - съоръжения, които се използват при ограждането на петна, замърсени с петрол или друг вид отпадъци. Оборудването е скъпо и има срок на годност 5 години.