Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия



страница1/6
Дата03.09.2016
Размер0.77 Mb.
  1   2   3   4   5   6
СТОЯН ГЕОРГИЕВ
Х А О С

ПУБЛИЦИСТИЧНО –

МИТОЛОГИЧНА КОМЕДИЯ

И ЖАЛКА Е СЪДБАТА НА ВСЕКИ ДИКТАТОР ПРЕД ВРЕМЕТО НА ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО, ЗАЩОТО БЪРЗОПРЕХОДНА Е ВСЯКА ВЛАСТ, ПОНЕЖЕ СИ СЪБИРА СЪКРОВИЩА НА ЗЕМЯТА. СЪЗДАТЕЛЯТ НА СЛОВОТО СЪБИРА СЪКРОВИЩА НА НЕБЕСАТА.
НИКОЛАЙ ЗВЕЗДАНОВ

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Поета

Елена – любима на Поета

Диктатора

Летописеца

Вътрешния министър

Щъркелов – съпруг на Елена

Анелия – приятелка на Елена

Камелия – приятелка на Елена

Чапрашиков – съпруг на Камелия

Говеждов – любим на Камелия

Свещеника – впоследствие син патриарх

Екстрасенс

Гледачка

Мазнев – литературен критик

Дразнев – литературен критик

Кучето Джордж - спътник на Анелия, впоследствие неин любим

Кучето Чарли – спътник на хубавата Елена

Полицаи

Тълпа от търговци и бизнесмени

Певец с китара

Слуга

Агрономи

Метеоролози

Архитекти

Икономисти

Медици

Зяпачи

Борци

Кочев

Грабев

Проданов - номенклатурчици, впоследствие бизнесмени

Марков

Ганев


Хаосът е настъпил у нас, в България, но всъщност е повсеместен в една или друга форма в целия цивилизован свят в края на века. Действието се развива главно в нашата столица.

СЦЕНА І

Анелия и Камелия седят на луксозни дивани в гостната на Камелия. Нагоре – вити стълби за втория етаж, в ъгъла – камина, до Анелия лежи кучето й – огромен черен дог. Пред дамите високи чаши за коктейл и черни пепелници с димящи в тях цигари. Анелия е с елегантна черна рокля, прилепнала по гъвкавото й тяло, а Камелия – със син пеньоар и много грим.
Камелия

И ти казвам, Ани, на коктейла бяха двама от “Отворено общество” и един министър… Познай кой? Ама сладур – един такъв изискан, джентълмен. Говореше на английски, все едно, че е роден в Америка…

Анелия

И аз, сестро, започнах да го уча тоя английски. Нали отиваме към бъдещето, към новия век, а бъдещето е в Америка. (Произнася името с английски акцент и разперва ръце. Кучето става и започва да души стопанката си, облизва я с език по бедрото и пак ляга, тоя път в скута й.) Миличкият ми Джордж, (Анелия го гали по ушите) и той знае накъде отива света.



Камелия

Много е привързан към тебе тоя Джордж.

Анелия

Обича ме той миличкият – той ми е съкровището… (Тя го целува по носа, а Джордж облизва лицето й).



Камелия (гледа ги смаяно)

Та, да ти разправям сестро, за коктейла. Дойде там един бизнесмен, ама какво да ти кажа? Чудо. Неземен мъж. Също говореше перфектен (натъртва на думата) английски …

Анелия (удивена)

И той знаеше английски?!

Камелия

Ами да: десет години е пътувал по света и беше позабравил българския…



Анелия

То нашият език си е просташки. Ти на туй език ли му казваш?

Камелия

Аз обаче му припомних някои думи и той остана очарован. Целува ми ръката, пронизва ме с такъв един поглед и ми прави комплименти. Цялата вечер, да, цялата вечер комплименти. Това е истинският мъж.



Анелия

Ами господин Чапрашиков нямаше ли го?

Камелия

Там беше, разбира се, моят мил съпруг, но се бе отнесъл с министъра и жена му. Говореше за някакъв борд. Ах, сестро, какво нещо само е висшето общество? Хора от друг свят, синя кръв: естетика, етика, поетика…



Анелия

И поети ли имаше?

Камелия (като се сепва)

Да. Само един. (Пауза.) Но кой живее днес с поезия, сестро? (Пауза.) С пари, с пари и любов се живее днес, не с поезия.


Анелия

И какво правеше поетът сред висшите особи?

Камелия

Ами какво правеше! (Пауза.) Докарал го някакъв служител от английското посолство. Харесвал му стиховете. (Пауза.) Чудни са тия чужденци. (Оживено.) А той, клетият поет, се сврял в един ъгъл и мълчи, мълчи… (Пауза.) Но защо да говорим за него. Хубавец, вярно, ама няма фасон: свит и мълчалив…Странен един такъв… (Пауза.) Елена се залепила за него, с поглед ще го изпие, а той й се усмихва и целият трепери.



Анелия

Сигурно от страст.

Камелия

Ами – страст. Не от страст, а от страх да не се изложи, защото там са все висши хора, богове. (Пауза.) Ах, милият ми бизнесмен! Като го видях и пощръклях. Викам си: дано моят забърше министершата, да гушнем още някой борд, пък аз…о, какъв хубавец!



Анелия (с досада)

Ония жребчета не са ли се обаждали?

Камелия

Кои? (Пауза.) А – ония. Не, не са се обаждали. За какво са ми – голи въшки.



Анелия

Все пак бяха интересни момчета и прекарахме весело.

Камелия

Весело, весело, ала без пари никак не е весело. Вярно – бяхме пийнали: малко зашеметяване, малко еротика. Не бях го правила с трима, но ми хареса. (Пауза.) Човек трябва всичко да опита.


Анелия

Да, всичко трябва да опита човек. (Тя погалва кучето си, което я целува по устата.)

Камелия

Как сладко те целува по устата Джорджи!



Анелия

Хубави бяха момчетата. Някакво тяхно телефонче нямаш ли?

Камелия

За какво ми е, Ани? Не ми трябва.



Анелия (ядосано)

На теб не ти трябва, но на мен ми трябва, защото от една седмица мъжът ми е в Париж и ще остане там три месеца. Познай какво ще прави в Париж, а аз….а аз…питаш ли ме как ще заспивам вечер сама с Джорджи.

Камелия (закачливо, като гледа кучето)

А Джорджи? (Пауза.) Човек трябва да опита всичко.

Анелия (гневно)

Не, ти прекаляваш, прекаляваш!



(На вратата се звъни.)

Камелия


Все му казвам на мъжа ми да си вземем един слуга, ама не – скъпо било. Сега трябва да отида до вратата.

(Влизат двете с Елена.)

Елена (като се здрависва с Анелия)

Здравей, Ани! Здравей, Джорджи! (Тя погалва кучето по главата.) Бях тръгнала по покупки и си рекох: “Я да видя какво прави Ками!” (Към Камелия.) Снощи се отдели с оня хубавец в дъното на залата…

Камелия


Наистина е хубавец. Чакай да ти разкажа. Гледам, мъжът ми държи министершата за лакътя и ми стана ясно накъде отива работата, пък министъра го знаеш…

Анелия (като се разсмива)

Да де, знаем го министъра, той само дето носи панталони, а иначе е като министершата.

Камелия (усмихнато)

Да, като министершата, и тя горката вижда, че Чипрашиков й се кокори като влюбен овен, а на мен ми е втръснал до погнуса, защото еднообразието, знаеш, убива…

Елена (учудено)

Какво може да убие любовта?

Камелия (като се смее)

Хайде пък и ти – любов. Няма любов, тя беше за онуй време, днес има емоции и авантюри. (Пауза.) Не виждаш ли какви мъже са се народили: пробивни, с много пари, купища пари, карат мерцедеси…

Анелия


Да, сега има идеални сексуални партньори.

Камелия


От устата ми го взе – сега има сексуални партньори, а любов имаше някога, когато нямахме сексуални партньори, защото нямахме пари.

Елена


Любете се с парите си тогава.

Анелия (иронично)

Защо не, ако валутата е твърда? Хората от секса състояния натрупаха, защо и ние да не си купим малко свежа плът! Туй ще ни остане.
Камелия

Човек трябва да опита всичко, иначе как ще ги стигнем американците?

Анелия

Представете си само, че не ги стигнем.



Елена

Както сме се втренчили като къртици в парите, може да не ги видим и да ги подминем.



(Анелия и Камелия запалват цигари.)

Камелия


Какво да ти разправям на тебе. Бизнесменът, дето ме ухажваше, има фабрика, три борда, двама приятели – депутати, и един съученик – министър, вила в Кипър, къща в Мадрид, сметка в Берн…

Елена


Е, и какво?

Камелия (смаяно)

Как какво? Ами умен човек, знаеш, оправен, пък и красив, възпитан.

Елена


“Зад всяко богатство се крие престъпление” е писал някога Балзак.

Анелия


Да, ти чети романите си и чакай да живееш. Времето изтича между пръстите ни и ни цапва с по някоя бръчица. Граби сега от живота.

Елена


Животът е в мен. Какво има да грабя? Аз мога само да давам.

Камелия


То ако не беше Евлоги, щях да те видя какво щеше да даваш? Хукнала ми по благотворителност, като президентшата. Да, ама тя е първа дама, а ти какво си – законна държанка на мъжа си. Клетият човек, кога ли ще го съсипеш с твоите ветрове!

Елена


Аз отговарям за своя живот, ти мисли за себе си.

Анелия (ядосано)

Ти си една луда егоистка.

Камелия


Не се карайте, момичета. Познаваме се от гимназията, хайде стига. (Пауза.) Елена, разкажи ни какъв беше тоя поет при теб. (Смее се.) Малко ми беше смешен, такъв един…странен…

Елена


Вярно, че е странен. (Пауза.) Той беше единственият човек там.

Камелия


Ти пък, толкова хора имаше на коктейла, цял коктейл от хора.

Елена


Грешиш, там беше само той – един-единствен човек. (Пауза.) Бях самотна като влязох в залата, но щом го видях, сякаш слънце огря фраковете, диадемите, целия пъстър свят от мъртъвци.

Камелия


Е, не си права, Елена. Там имаше толкова видни хора: политици, бизнесмени, държавници, а ти за един поет си мислиш. Вярно, може да е талант, но имаше и други таланти. Всеки в тоя свят е роден за нещо. Не бива да подценяваш хората.

Елена


Аз казах, че той беше единственият човек. Нищо друго.

Анелия (отегчено)

Ще си ходя. Джорджи не е ял още, пък и трябва да го разходя. А и не ми се слуша за някакви си…поети. (Към Камелия.) Ако някой от ония сладури се обади, звънни ми у нас. (Към Елена.) Довиждане и дано тоя поет не те вкара преждевременно в рая, защото те са особена порода хора: ни се водят, ни се карат, а само злини сеят около себе си. Бог ги е прокълнал.

Елена


Аз не вярвам.

Анелия


Ще повярваш. (Стиска ръката й и излиза.)

Камелия


Отнесла си се, приятелко моя, ама каква полза от един поет? Гледай мъжа си, че ако не е той, от глад ще пукнеш и трябва да работиш. (Пауза.) Ех, какъв хубавец беше тоя бизнесмен. Под секрет ти казвам – утре имам среща с него. Моят заминава в командировка и оставам сама.

Елена (мрачно, като се приближава до прозореца, дърпа завесата и гледа навън)

Снощи ние бяхме на един горчив коктейл, но ще видим кой кого. Идва нещо ново, витае във въздуха, някаква свобода. Да, горчивият коктейл скоро ще свърши…

Завеса.


СЦЕНА ІІ

Влиза Диктатора, а зад него върви Летописеца с огромен пергамент под мишница, в лявата ръка с кофа червена боя, а в дясната – със синя. Диктатора важничи, гледа небето и току поплясва Летописеца по темето.

Летописеца (тихо)

Какъв народ е тоя, брей…Далтонизмът го хваща през 45 години, а напоследък – през четири…Ето: синята боя пак свърши, а червената взе да се застоява…

Диктатора

Летописец, какво си мърмориш?

Летописеца

Възхвалявам ви, господин държавник!

Диктатора

Докато ме възхваляваш, трябва да отмаляваш. Ясно ли е?

Летописеца

Напълно, господин държавник. Тия кофи, дето ги нося навсякъде, направо ме съсипват. (Диктатора го изглежда злокобно. Летописеца угоднически.) Добре, че народът е много схватлив и синята кофа свърши.

Диктатора

Умен е народът ми. Свръхинтелигетген. (Пауза.) Хареса новата идея и я прегърна.

Летописеца

С вашата далновидност прогледна той, господин държавник, иначе закъде е тоя клетник?

(Около двамата се струпва тълпа бизнесмени и търговци.)

Първи търговец

Вие, господин държавник, виждате в небитието, накъдето ни водите. Вие сте съратникът на Бога.

Бизнесмен

Виждате ли там, господин държавник, нашето бъдеще?

Първи търговец (като избутва бизнесмена)

Ние ви обичаме, господин държавник, ние ви вярваме, ние, ние…

Диктатора (към Летописеца)

Кой е този почтен търговец?

Летописеца (отгръща пергамента)

Вкарвал незаконно злато от Турция при предишния режим, после запалил магазина си и взел застраховката…

Диктатора

Правилно – не е кражба да откраднеш от крадци.

Летописеца

По югоембаргото изнесъл три композиции с гориво нелегално през границата…

Диктатора (пуши лула и глади брадата си)

Да, наистина предприемчив човек. (Пауза.) А далтонист ли е?

Летописеца

Сто процента.

Диктатора

Някаква проява?

Летописеца (радостно)

Да, да, да! На барикадите, когато народът прогонваше комунизма, е занесъл буре вино с три ярета на въстаниците.

Диктатора (натъртено)

Веднага го запиши в летописа и го цапни със синята боя да го различа в деня на Страшния ми съд!

(Внезапно прогърмява гръм. Летописеца закрива главата си с пергамента и се сгушва в Диктатора, който го погалва с лулата си по темето.)

Диктатора

Не се страхувай. (Иронично.) Не знаеше, че съм и гръмовержец, нали?

Летописеца ( като го гледа уплашено)

Не…не знаех, господин (треперейки)…държавник.

Диктатора (снизходително се усмихва)

Сега си като Алиса в страната на чудесата.

Летописеца (трепери още по-силно)

Да… като Лиса в страната на патилата…

Втори търговец (като го прекъсва)

Господин държавник, помогнете ми! Помогнете ми, господин държавник! (Отзад го дърпат двама полицаи.) Те ще ми вземат здравето!

Диктатора (любезно)

Какво става, верноподанико мой, скъпи ми данъкоплатецо?!

Втори търговец (крещи)

Аз съм предан на синята идея!

Диктатора (крайно учуден)

А защо тогава ви дърпат тия пазители на закона?

Полицай


Господин държавник, този търговец е завлякъл една бедна вдовица с два милиона.

Втори търговец

Но мъжът й, господин държавник, е бил червен генерал!

Диктатора (като се замисля)

Да, въпросът е сложен, но ние трябва да бъдем като юмрук. (Стиска дясната си ръка в юмрук и поривисто се разпорежда.) Два милиона от центаралата – на вдовицата, да се спаси честта на нашата идея, а после парите да се върнат пак в касата, но по законен път!

Тълпата


Ние ви обичаме, господин държавник, ние ви вярваме!

(Във въздуха летят само сини рози, небето е синьо, както и всички сгради.)

(Влизат метеоролози.)

Метеоролозите

Господин държавник, цялото родно небе е синьо, защото прогонихме облаците. Няма зора, няма залез, нито дъга, няма грам червен цвят…

Летописеца

Само в моята кофа има червено да белязвам враговете на държавата. (Към Диктатора.) Те, (сочи метеоролозите) господин държавник, ако знаят, че сте и гръмовержец, ще прокълнат професията си и ще избягат.

Диктатора (наставнически)

Казано е още в библията: “Не изкушавай Господа, Твоя Бог!”

Летописеца (като се прекръства)

Обещавам, господин държавник, никога вече!

(Влизат архитекти.)

Архитектите

Господин държавник, всички сгради боядисахме в синьо. Вижте: родината ни е Андерсенова приказка.

(Влизат агрономи.)

Агрономите

Господин държавник, доматите посиняха.

Летописеца (възмутено)

Но моля ви, едва сварвам да запиша.

Агрономите

Всички плодове са сини. Някои зеленчуци още са зелени, но и те започват да зреят. Напълно ще посинеят, ако решите вие.

Диктаторът (с повелителен жест)

Да посинеят.

Агрономите (като се покланят)

Както кажете, господин държавник. Утре са сини.



(Влизат икономисти.)

Икономистите

Господин държавник, вързахме хазната за едни сини пари, дано не абортира. Те са най-сигурните пари.

Летописеца

Записвам с големи букви: “Най-сигурните пари.” (На себе си.) А има ли сигурни пари? (Сам си отговаря.) Колкото има сигурни жени.

Диктатора (към икономистите)

Няма да абортира хазната, а ще абсорбира (прави жест, като че ли прибира пачки в джоба си), ще абсорбира…

(Нахълтват медиците. Те са много екзалтирани.)

Медиците


Господин държавник, всички зайци са вече синеоки.
Летописеца

От зимните си навици ли?

Медиците (гледат Летописеца в недоумение)

Не, от страх. (Подават банка с кръв на Диктатора.) Погледнете, господин държавник, ние успяхме да създадем изкуствена кръв в нашите лаборатории.

Диктатора (към Летописеца)

Виж кръвта, защото аз съм чувствителен вегетарианец и от кръв припадам.

Летописеца (отваря банката, подушва я, а после вкусва от кръвта)

Ама това е…тя е…като синята ми боя…

Диктатора (шибва го по темето)

Я не се занасяй – това е световно откритие! (Към медиците.) Благодаря ви господа, ще ви включа скоро в някой борд. (Медиците се покланят и излизат.) Това се казва нация с потенциал. Сега всички ще са със синя кръв, а аз най-после ще стане цар. И ще основа синята династия…продължение на рода Дуло.

Летописеца

Дуло ли? Моля ви, господин държавник, нека да е без дуло!

Диктатора (като се смее)

Нищо не разбираш ти, но пиши, пиши…

Летописеца

Вижте, господин държавник, националното ни знаме посиня (по-тихо), а душата ми посивя.

Тълпата (пее)

Мила родино, ти си земен край,

твойта хубост, твойта прелест,

кой ще обуздай?

Диктатора (в екстаз)

Аз ще ги обуздая и ще ви докарам рая!



(Тълпата ръкопляска и хвърля сини рози към надуващия се Диктатор. Летописецът излива синята боя над тълпата, която се блъска към него да се боядиса по-бързо.)

Гласът на Поета

Залей ги излеко

с синило

и всичко излиза добре –

картинно

и мило.”*

Летописеца (записва бавно в пергамента, изплезил език)

Така започна синият период в историята на България, а в света настъпваше ерата на Водолея…Водолеят у нас беше син.

СЦЕНА ІІІ

При Диктатора и Летописеца идва Свещеника.
Диктатора

Дал Бог добро, отче.

Летописеца (по-тихо)

Дал Бог сребро, отче.



(Свещеника чува Летописеца и смутено се отдръпва.)

Свещеника (като се прекръства)

Махни се, Сатана!

Летописеца (на себе си)

Това няма да го запиша.

Диктатора

Защо трепериш, отче?

Свещеника

Аз съм последният българин в държавата ти, велики държавнико.

Летописеца (към Диктатора)

Това да го запиша ли, господин държавник?

Диктатора (намръщено)

Хм, мислех си, че аз съм последният българин, а ето сега друг се появи.

Летописеца

Това твърдо няма да го запиша.

Диктатора (към Свещеника)

Тясно е за двама българи в една държава, отче.
Свещеника (като се резтреперва)

Не смея да мисля, господин държавник…(Пауза.) Сега покръствам един далечен край на родината, където маането се чува през час и като се събудя, се чудя дали още съм в България…Напоследък гледам полумесецът избледня и всичко започна да посинява….А в небето само една звезда остана до него, ама май не е Витлеемската…

Летописеца (като срича)

Записвам: синята ера обхвана цялата страна, като ледников период…

Свещеника (уплашено)

Синьо, синьо, ама турско синьо и всяка сутрин със страх очи отварям да не се събудя в чужда държава. Както е тръгнало, скоро ще остана…(поглежда плахо Диктатора), ще останем…без държава. Кой тогава ще погледне нас, поруганите българи?* Диктатора

Ретроградно мислиш, отче. Виж: Европа ни подава ръка за милост…

Летописеца (развълнувано)

Само трябва да я целунем…

Свещеника

Дъртата Европа ни е превърнала в просяци, а ние само скимтим и се молим като младенци.

Диктатора (сериозно)

Нали Спасителят е казал, че ще влезем в Царството Божие, като станем деца?

Летописеца

Значи записвам: дойде детството на един народ, неговият детски паралич. (Пауза.) Не, туй го зачерквам, че оня президент, дето си остана светлосин, беше започнал кампания против тоя проклет паралич. Удрям му една червена черта.

Диктатора (като потрива ръце)

Така-а-а…

Летописеца (замахва със синята боя към Свещеника)

И ти, отче, трябва да станеш син – наш човек.

Свещеника (уплашено се дърпа и от него изпада една книга)

Аз принадлежа на Бога.

Диктатора

Човек като тебе, отче, не може да принадлежи на себе си. (Пауза.) А и никой в тая държава не бива да принадлежи на себе си, защото няма нищо по-страшно от самоуправляващи се българи.

Летописеца (наставнически)

Поклони се, отче, защото този, комуто принадлежиш, е пред тебе. Ти си му образ и подобие.

Свещеника (смаяно)

На него ли?

Диктатора (взема падналата на земята книга и чете заглавието й с вдигнати вежди)

Я виж ти: “Убий българина!” (Пауза.) Такива пагубни книги ли чете последният българин?

Свещеника (пак се дърпа от Летописеца, който се опитва да го боядиса)

Случайно ми попадна, господин държавник… Зачетох я, когато една нощ сънувах оня дякон със сините очи.

Диктатора

Той е нашият предтеча.

Свещеника

Закани ми се с пръст и ми вика: “Ако видиш диктатор със сини устни да се не уплашиш, отче, и от страх да посинееш, ами си спомни за мене как посинях на бесилката, дето висях със страшна сила. Тогава ще си достоен за народа си, пастире духовен!”

Диктатора (взира се в очите на Свещеника, който цял се тресе)

Тая книжка я написа нещастникът Левчев по времето, когато в държавата ми се плащаше още с левове, а сега ние двамата с тебе, отче (хваща го през кръста, докато Свещеника се люлее като дърво в буря), ние сега ще литнем към обединена Европа, като вестоносци на новата цивилизация. (Към Летописеца, който пак иска да цапне Свещеника със синята боя.) Остави го, Летописецо, нека да е с черното си расо, нека имам един черен агнец в държавата си, един последен българин, който да защити националните интереси. (Смее се сардонично.) Нали, отче?

(Свещеника го гледа известно време в очите, а после грабва кофата със синята боя, облива се с нея, расото посинява и той престава да трепери.)

Свещеника

Нека и аз бъда син – синът на моя умиращ народ. (Крещи.) Синя идея – син патриарх!

Диктатора (смее се)

Е, патриарх мога и да те направя, отче.

Летописеца (към Свещеника)

По цял ден тропари да пееш за него, че те спаси от страха.

Свещеника (пламнал)





Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница