“Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика



страница1/6
Дата10.10.2017
Размер1.22 Mb.
#32042
  1   2   3   4   5   6
Пътят към ясно съзнание
Раздел 06 – “Стратегия на ефективната практика”
Глава 06-01
Стратегия на ефективната практика
Съдържание:

06-01-01) Ефективна практика – това е практиката на малките необратими промени

06-01-02) Позиция на “ловеца и натуралиста”

06-01-03) Изследване

06-04-04) Схема на дракона, линии, венчелистчета и съцветия

06-01-05) Ограничители и стражи

06-01-06) позиции и състояния

06-01-07) Смяна на личността. Привързаността към хората

06-01-08) Социални експерименти

06-01-09) Описания и фиксации. Формални практики

06-01-10) Сталкинг и аскетизъм

06-01-11) Освобождаване от доизмислени и умишлено незабелязвани неща

06-01-12) Траектории
06-01-01) Ефективната практика – това е практиката на малките необратими промени. Сериозното напредване започва именно тогава, когато се прекрати спазматичното желание за епохални дела и ти започнеш да правиш макар и малки, но конкретни стъпки, променяйки навик след навик, възприятие след възприятие. Всяка твоя стъпка има следните характеристики:

1) Има пълна, стопроцентова яснота какво точно искаш да направиш.

2) Той е незначителен, затова няма (или почти няма) съмнение, че можеш да го наравиш

3) Има радостно желание да направиш тази стъпка. То не е мотивирано то ЧСЗ, тъй като ЧСЗ няма да се удовлетвори от такава “незначителна храна” като малката крачка

4) След достигането на определен резултат тържествуваш, усилва се предусещането и очакването, упорството и решимостта.

5) Често възниква нова яснота, могат да се проявяват и нови ОзВ.

Щом само придобиеш опит в практиката на малките крачки, честолюбивите, но безплодни мечти за велики дела отслабват, докато в същото време очакването, предусещането, възторгът и упоритостта се усилват.

Хората, дълбоко потънали в помрачения и искащи само да изглеждат просветлени, пренебрегват дребните резултати, гледат на тях с високомерие и сарказъм. На въпроса за резултатите от тяхната практика такива хора отговарят (като изпитват при това раздразнение), че, видите ли, бързата кучка слепи ги ражда и практиката води о резултат съвсем не скоро. Ако кажеш, че си се научила безупречно да отстраняваш раздразнението от погрешно натиснатия клавиш на клавиатурата, то в отговор чуваш, че това не е резултат, а глупава дреболия, че той има съвсем различни планове, че него не го интересуват такива дреболии, че той се стреми към пълно просветление. Колкото човек е по-неискрен, лъжлив и се държи здраво за помраченията, толкова по-малко значение придава на конкретните малки стъпки.

Резониращ образ: конче, което издърпват за крайчето от широка ивица плат. Дърпаш от едно място, а цялата тъкан се разрежда, навсякъде възниква област на по-високо освобождаване. Когато направиш малка необратима крачка, то откриваш, че това се отразява и на други страни от живота ти. Когато правиш малка необратима промяна, все едно че леко разреждаш другите помрачения, а интензивността и пронизителността на ОзВ нарастват.

Постоянно си мисли какви конкретни задачи, чието решение ти предусещаш, стоят пред теб сега, днес, тази седмица.


06-01-02) В процеса на практиката по уплътняване аз искам максимално да се съсредоточа, да не пропусна нито дена секунда, тъй като именно в тази секунда може да се провре НЕ. Така се изработва позицията на “ловеца и младия натуралист”: ловецът на най-дребните НЕ и младият натуралист, проследяващ ОзВ, които възникват на малки изблици докато ловецът яростно и непримиримо открива и отстранява НЕ като фиксира всеки акт на отстраняване.

По време на практиката на уплътняването могат да възникнат:

*) Скука (та нали съм лишен от обичайните впечатления) – отива в пастта на ловеца

*) Желание за впечатления – раздвоява се на НЕ (отиват в пастта на ловеца) и ПЕ от успешната работа ловеца, от изблиците ОзВ (отиват за поддръжка, макар и механична, на натуралиста)

*) НЕ, постоянно възникващи от хаотични отвличания (ХО). Преди аз не ги забелязвах, а сега виждам, че множество ХО са източници на НЕ, различими само с помощта на микроскопа на уплътненията (отиват в пастта на ловеца)

*) НЕ от това, че не възникват ОзВ ( в пастта на ловеца)

*) Предусещане от очакването на ОзВ, от тяхната поява, от процеса на уплътняване (в забранената зона на натуралиста)
06-01-03) Изследването е съвкупност от действия, имащи за цел постигането на обектно ориентирана яснота. Изследването, търсенето на открития и правенето на открития винаги се съпровожда с предусещане. Особено ярко предусещане възниква по време на ОзВ, затова не е чудно, че ОзВ резонира с радостното желание да го изследваш, което на свой ред води до появата на яснота и ускоряване на пътешествието в света на ОзВ.

Съставни части на изследването:

1) Ясно и колкото може по-конкретно да се определи обекта, темата на изследването.

2) Да се съставят и постоянно да се актуализират списъците на всичко, което има отношение към изследвания обект и може да се окаже съществено за резултативността на изследването.

3) Многократно да се препреживява изследваното състояние или процес.

4) Да се правят усилия за различаването на възприятията, процесите.

5) При откриване на нови възприятия – независимо дали е разсъдъчна яснота или ново ОзВ – подробно да се фиксира, да се съставят описания.

По време на целия процес на изследване да се поддържа активно състоянието на “ловеца” и “натуралиста”.
06-01-04) Един от начините да се обхване с поглед практиката на прекия път изцяло е като се създаде схема, която включва най-съществените елементи. Например – схемата на дракона:

1) Основата на схемата на дракона са “ловецът” и “натуралистът”

2) Ловецът и натуралистът са безупречни (т.е. тяхната дейност е максимално ефективна), ако им са присъщи четирите качества:

*) внимателност /към това, което искат да хванат/

*) решимост /в осъществяването на своята дейност/

*) упорство (т.е. способност да се действа в продължение на дълго време)

*) предусещане /на резултата от лова/

(Тези четири качества обозначават всяко ОзВ от съответната линия).

3) Ловецът и натуралистът усилват блясъка на четирите качества, ако са проявени четири благоприятни фактора:

*) усилия за пораждане на ОзВ.

Най-пряка поддръжка пораждането на ОзВ оказва на качеството “предусещане”

*) изследване, фиксация и корекция на списъците, описанията. Става въпрос за списъци на всичко, което има отношение към текущата практика – радостни желания, съставът на озарената база (т.е. проявяващи се поне от време на време ОзВ), озарени фактори, фиксация на формалните практики, възникващи хипотези, резонансни описания на ОзВ и т.н.

Най-пряка поддръжка “фиксацията на списъците” оказва на качеството “внимателност”.

*) “подканване”. Постепенно може да се натрупва резултат от влиянието на неблагоприятни фактори – да се понижи интензивността на ОзВ, да се помътни яснотата, да се усилят задоволството и всекидневността, а аз мога и да не забележа това – това е като да живееш с дете и да се забелязваш как то расте. “Подканването” – това е вкарване на ентусиазъм и ярост в усилията, проверка на качеството искреност.

Най-пряка поддръжка “подканването” оказва на качеството “упорство”.

*) “самодостатъчност” – това е позицията на самотният воин, освободен от сърдечни връзки (привързаности) с хора, в това числи и с практикуващи, позицията на човек, който ще продължи своето пътешествие, независимо от всичко, при всякакви обстоятелства.

Най-пряка поддръжка “самодостатъчността” оказва на качеството “решимост”.

4) Ловецът и натуралистът не намаляват блясъка на четирите качества, ако не са проявени четири неблагоприятни фактора:

*) Механично желание за впечатления. Влияе негативно преди всичко на “упорството”

*) Светлосиво състояние, надигащ се НФ. Влияе негативно преди всичко на “предусещането”.

*) Задоволство. Влияе негативно преди всичко на “решимостта”

5) Фундамент:

Състои се от пет позиции, всяка от които представлява оптимална практика за всяка скандхи (тип възприятие).

) “Сталкинг” (скандха на емоциите – очистване от НЕ, НФ, НО, НЕС, пораждане на ОзВ). Вж. главата за сталкинга.

) “Аскетизъм” (скандха на желанията – очистване от механични желания, пораждане на радостни желания). Вж. главата за аскетизма.

) Безмълвие (скандха на мислите – очистване от хаотичния вътрешен диалог, пораждане на разсъдъчна яснота). Вж. главата за отстраняване на ВД.

) “Сиддхи” (скандха на усещанията – очистване от негативните усещания, пораждане на физически преживявания). Вж. главата за ФП.

) “Озарено различаване” (скандха на различаващото съзнание – очистване от механичното различаване с помощта на практики от рода на “не-река, не-планини” и др., пораждане на озарено различаващо съзнание). Вж. главата за оРС.

6) Озарена база.

Съвкупност от всички проявяващи се от време на време ОзВ.

7) Пет базови Преживявания (т.е. екстатични ОзВ) - пет върха, издигащи се над морето от ОзВ.

8) Самадхи – синтез от петте Преживявания – врата в неизразими състояния.


Съвкупност от всички осем елемента и се явява “схемата на дракона”.
В схемата на дракона централно място заемат именно ловецът и натуралистът, а изследването само влиза в състава на единия от четирите благоприятни фактора. Именно накова акцентиране води до най-стремително предвижване в пътешествието из ОзВ. Позицията на “учения”, в която в центъра стои изследването, а всичко останало на втори план или съвсем се изпуска е крайно неефективна, съвсем или почти не се отделя внимание на тези фактори, без които резултативното изследване става невъзможно.
Линейното описание може да бъде заменено от по-лаконична диаграма: например, в центъра – две букви: “л” и “н”, които да обозначават ловеца и натуралиста. И двете букви се намират в центъра на окръжност, на която на равно разстояние една от друга са вписани четири абревиатури, обозначаващи 4 качества. Вляво и вдясно от окръжността – по един вертикален ред, състоящ се от четири реда. Отляво: благоприятни фактори, отдясно: неблагоприятни. Хоризонтална черта отдолу – фундамент. Друга черта, покриваща диаграмата отгоре, обозначава озарената база с Преживяванията и Самадхи. В процеса на запомняне на диаграмата, аз я сменям с още по-лаконична пиктограма – прототип на йероглиф: в центъра “л н”. Наоколо – кръг с четири еднакво отдалечени тлъсти точки. Отляво – вертикален ред с четири плюса, отдясно – вертикален ред с четири минуса. Отдолу – хоризонтална черта. Отгоре – дъга.

Ако имаш желание да включиш в образа емоционален подтекст, може да сформираш символ. Символът се отличава още и с това, че позволява да му се нанасят толкова детайли, колкото искаш. Например, изображение на дракон с две глави (ловеца и натуралиста) - лявата глава има устремено изражение (предусещане на ОзВ), дясната – хищно-отбранително (лов на помрачения). Драконът има четири крила (четирите качества) и четири лапи – две предни и две задни. Лявата предна лапа има четири нокътя, с които драконът все едно стиска плячката (контрол на четирите благоприятни фактора). Дясната предна лапа също има четири нокътя, с които той като че ли маха от себе си нещо (контрол на четирите неблагоприятни фактора). Двете долни лапи са стиснали опора във вид на петоъгълник (фундамент от петте практики, оптимални за всяка скандхи). Над главите на дракона, в средата има корона, със следната конструкция: многоъгълна основа (озарената база) към горния край преминава в пет “пирамидки” (петте базови Преживявания), в центъра на короната между пирамидите има сияещо кълбо Самадхи.


Схемата на дракона е фиксация на акцентите в практиката, определяне на приоритетите. Ако има кормило, колело, двигател и фарове, то използвайки хаотично ту едното, ту другото, ти едва ли ще стигнеш далеч. Схемата на дракона съединява частите на практиката в едно цяло, за да изкристализира полученият опит и това не е просто похват на речта, това именно така се преживява, като проявление на ново качество на практиката – възниква необикновена устойчивост, независимост от хаотичните влияния, расте предусещането, устойчиво и ярко се проявяват ОзВ, има състояние на “единна цел”.

Ще прибегна към аналогия, близка до тази, която е изказал Гурджиев (вж. П. Д. Успенский “В поисках чудесного” /”В търсене на чудесното”/): обикновеният човек представлява колоидна смес – течност, в която в равновесно състояние се намират огромно количество разнородни частици и всяко влияние отвън разбърква частиците и тези, които са били отдолу се оказват от горе и започват да управляват цялата смес, докато следващото разтърсване отново не промени всичко. Занятията с практиката водят до кристализация – най-привлекателните състояния постепенно се събират заедно под влияние на силата на резонанса, която е своеобразна “гравитация”. В процеса на борбата на образуващото се сдружение на възприятията срещу механичните влияния, те образуват все по-тесни и по-тесни връзки, докато накрая степента на тяхната близост и концентрация не нарасне дотолкова, че да започне нов, непознат на практикуващия процес на кристализация, който придава на сдружението на ОзВ не просто особена устойчивост, а съвършено ново качество, така както кристалът, добит в разтвор, има качества, принципиално различни от качествата на разтвора. Схемата на дракона е отражение на такава кристализация.


Съвкупността от четирите качества на ловеца и натуралиста ще обозначим с термина “намерение” (този термин съм го взел о книгите на Кастанеда именно затова, защото според мен той обозначава именно това, което аз искам да обознача). Пораждането на намерения – това е всъщност пораждането на четирите качества.
Да разгледаме върху какви качества и фактори преди всичко влияят описаните от мен практики (разбира се, това е много приблизително разпределение, а някои практики имат значителен принос едновременно в няколко направления). Разглеждането на получената таблица ще доведе до разбирането на това, в каква област има недостатък на практики и тогава може да възникне желание за измисляне на практики за развитието на тази част на дракона.
Упорство

Изследване на концепциите (тази практика изисква прилагането на много продължителни усилия за търсенето на аргументи и контрааргументи),

Уплътняване (много е сложно да поддържаш прилагането на продължителни усилия зо отстраняването на това, което си свикнал да допускаш без да забелязваш),

15, 10-секундна фиксация в продължение на дълго време.
Решимост

Социални експерименти

Следване на 10 правила за реализация на радостните желания
Внимателност

Изчистване на езика (никак не е лесно – да внимаваш за това какви думи използваш, какви жестове, каква мимика),

Отстраняване на битовия маразъм (никак не е лесно да внимаваш за най-дребните обичайни действия)

Непрекъсната фиксация на наличието или отсъствието на ОзВ,

Отстраняване на силния вътрешен диалог,

Интелектуални игри
Предусещане

Създаване на списъци с радостни желания,

Реализация на радостните желания,

Създаване на списъци с озарени фактори,

Изследвания
ССС

Прекратяване или разреждане на оргазмите

Припомняне или препреживяване на личната история (изважда на бял свят множество дълбоки НФ, прави ги достъпни за отстраняване),
Задоволство

Спомен за смъртта

Пряко отстраняване на задоволството

Сталкинг
Желание за впечатления

Възвръщане на вниманието (вниманието се възвръща от ХО),

Аскетизъм (освобождава от привързаността към механичните и спазматичните желания),

Пряко отстраняване на механичните желания и пораждане на радостни желания
Сънливост / умора

Реализация на радостните желания,

Физически упражнения,

Пораждане на физически преживявания,
Съставяне на списъци

Практики, насочени към развитието на способностите да се търсят отличителните признаци, да ре разделят на класове и да се обединяват в групи, да се откриват и описват закономерности, да се открива, да се изнамира:



Съставяне на описания на обекти, отличаващи се повишена хаотичност и сложност на структурата: храст, път за някъде, лице, поведение на човек,

Определения на всякакви термини,

Отговори на въпроси, диспути, коментари /съобщения от други практикуващи/ (докато отговаряш на десетки глупави въпроси по дадена тема, започваш сам да придобиваш кристална яснота),

Писане на статии /за проведено изследване/,

Трениране на смяна на интерпретациите (отстранява здравата механичност на формирането на интерпретации, т.е. тъпотата),
Пораждане на ОзВ

Циклично възприятие (формира навик за отстраняване на НЕ и за изпитване на ОзВ)

Емоционална полировка (отстранява НФ),

Сталкинг (универсален начин на тотално отстраняване на НЕ),

Отстраняване на механични желания,

Практики на забавяне на механичното различаващо съзнание (не-река не-планини, контрол на момента на заместване при заспиване и т.н.),

Непрестанно да си даваш сметка, че сега няма ОзВ/няма ОзВ,
Подканване

Почасова фиксация на резултатите от практиката

5-10-15- секундна фиксация, поминутна фиксация
Самодостатъчност

Осъзнаване на отсъствието (осъзнаване на отсъствието на “аз” разрушава и илюзията за самота),

Отстраняване на измислици /хора, особено “близки” и интересни за теб/ (привързаността възниква именно към доизмислени образи),

Циклична смяна на личностите (отстранява привързаността съм собствената личност),
Може да се внесе допълнение в изображението на дракона – на всяко крило, обозначаващо качества на ловеца и натуралиста да се нарисуват люспи, на всяко от които да има две- или трибуквена абревиатура, обозначаваща практиката, която е насочена към преимущественото развитие или към съответното качество пряко или към асоциирания с него благоприятен или неблагоприятен фактор.

На фундамента аз предлагам да се изпише девиз (или символ, под който муцуната да разбира девиз), актуален за мецената в дадения момент, например:

Независимо от практиките на другите муцуни,

Независимо от страховете и очакванията,

Независимо от обстоятелствата, победите и пораженията,

Аз ще се занимавам със своята практика,

Яз ще продължавам пътешествието си.
Да разгледаме подробно съставянето на списъците. На мен ми харесва да разделям списъците на а) постоянни и б) за ежедневна актуализация. Примерно съдържание на постоянните списъци:

*) Сексуални фантазии, които могат да се реализират по принцип

*) Всички хора, от които ти поне някога нещо си искал + които поне нещо са искали от теб.

*) Известните ти ОзВ, разпределени по линии

*) Озарените фактори за различните ОзВ

*) Перспективни изследвания за в бъдеще

*) Радостни желания, предполагащи реализация в бъдеще

*) Бъдещи грижи

*) Списък на силните страхове, които някога си изпитвал в живота си, които в трая на краищата са се реализирали и описания на това как аз в последствие съм оценил толкова нежелания по-рано изход.

*) Списък на откритията по дни на седмицата за целия период, през който се води отчетността


Примерно съдържание на ежедневните списъци:

*) Радостни желания от днес

*) Изследвания на формалните практики, проведени днес

*) Механични желания, проявили се днес

*) ОзВ, прояли се днес

*) Физически преживявания, проявили се днес

*) Какви открития съм направил днес

*) Отчет за преживени 2 часа


Моделът на линиите на ОзВ е удачен чак тогава, когато ОзВ са сравнително малко, но когато тяхното количество нараства, става очевидно, че този модел вече не е задоволителен, тъй като възприятията от една линия могат да се проявяват едновременно, а могат и да не се проявяват, което не се връзва с битовата асоциация за “линия”, като за нещо последователно. Именно тези два факта, че ОзВ от една линия могат да се проявяват, а могат и да не се проявяват едновременно, а също така съществуването на разнопланови линии в рамките на групата на едно преживяване, водят до желание да се намери по-точен модел, какъвто става моделът на съцветието. Най-точна аналогия представлява възпламеняването на газов котлон, когато едни езиче пламва след друго и могат да горят, т.е. да бъдат проявени както всички езичета едновременно, така и само някои от тях. При това понятието линии вса пак не изчезва напълно, тъй като определя последователността на разпределяне на езичетата по въображаемата окръжност на съцветието, т.е. тази последователност, в която едно езиче възпламенява съседното.

Понякога е достатъчно да се прояви едно ново ОзВ, за да оформи структурата на съцветието. Подробен списък на ОзВ вж. в съответната глава.

Образно казано, острието на всяко езиче на всички съцветия представляват езикът на пламъка, т.е. всяко ОзВ при увеличаване на интензивността придобива екстатично качество – екстатична симпатия, екстатично упорство и т.н. Интензивността на ОзВ, при която започва да се проявява качеството екстатичност ще определим като 8 по 10-балната скала. Всяко ОзВ може да достигне екстатична форма, но колкото по-високо е разположено то по линията, толкова по-лесно се достига тази екстатична форма.

Достигането на екстатично качество означава докосване до областта на “сливане” – до процеса на начало на синтеза на Преживяванията, водещ към Самадхи.


Аз те съветвам да напишеш на голям плакат списък на Озв, разпределени на групи, разделени на съцветия и линии. Окачи го на стената, за да се вижда добре, имай списък и в тефтер или джобен компютър, за да ти бъде винаги под ръка. Отначало ще има инерция на нежелание да се определи мястото на ОзВ в тази схема, но тъй като това способства за затвърждаването на ОзВ, увеличава честотата му на проявяване и усилва неговите качества, то съответстващото радостно желание няма да закъснее да се прояви.

ОзВ често се проявяват на устойчиви двойки, усилвайки и очиствайки се едно друго от примеси, често това води и до проявата на нови оттенъци, които не могат да се сведат към просто събиране на качествата на елементите на двойката. Двояките биват линейни (от едно езиче) и нелинейни (от съседни езичета) и интегрални (от различни групи). След двойките започват да се проявяват по-сложни комплекси ОзВ – “акорди”.


06-01-05) С отстраняването на механичните желания и култивирането на радостни желания, се изяснява още едно нещо с огромно значение – оказва се, че в състава на моите възприятия съществува цяла съвкупност от желания, която изпълнява само една функция – да бъде ограничител на радостните желания. Почвата, на която растат тези плевели е страхът. Различните страхове, чието формиране е започнало най-вероятно още от раждането, подхранват томи ограничител. В състава на страховете влизат:

а) страхът от разочарование, ако желаният резултат не бъде получен;

б) страхът да се променяш – в най-висока степен консервативен страх, който усилва механичното желание да оставиш всичко такова, каквото е, да не променяш нищо.

в) страх от всичко ново

г) ред други дребни страхове

Съвкупното действие на ограничителя (разбиран като съвкупност от механичните страхове да се променяш) се проявява като неспособност силно и радостно да искаш. Когато изпитвам радостно желание, понякога възниква чувство, че все едно нещо ме държи за гърлото и ме дърпа назад, като препятства увеличаването на силата на желанието. Все едно, че за едната ръка ме дърпат напред, а за другата – назад. Това в действителност е така.

В резултат от практиката действието на ограничителя ще отслабва, така както и прякото отстраняване на НЕ и пораждането на ОзВ правят своята работа бавно, но сигурно. Но може би е възможно да се подберат специални, тясно насочени практики, които да противодействат конкретно на ограначителя?

Огромно значение има самият факт, че наличието на ограничителя е осъзнато, че тази съвкупност от механични желания е отделена от общия състав на сивия фон, който от време на време се надига върху практикуващия, тъй като сега в състава на възприятията се е появило ново радостно желание – желание за противодействие на ограничителя, за неговото отстраняване (тези, които не се занимават с практиката могат да не се безпокоят – става дума не за премахването на ограниченията за реализация на желания, свързани с насилие, разрушение, власт и т.н., а за премахването на ограниченията да изпитваш ОзВ – преживяване на нежност, симпатия, блаженство, пространство и т.н.) Преди ограничителят да бъде отделен като отделна съвкупност от възприятия, това желание не е могло да се прояви. А както вече е известно – самият факт на наличие на радостно желание се явява движеща сила, именно то и води към откриването на методи за борба с ограничителя и към проявяване на решимост и упорство в следването на тези методи.

Постановката на задачата изглежда така: сега е проявена някакво ОзВ с интензивност 5. Как пречи точно сега то да стане с интензивност 10? Доста странен въпрос, във всеки случай когато си го зададох – изпитах изумление. Наистина, какво пречи? Като че ли нищо не пречи – съсредоточавам се върху очакването, върху желанието да усиля даденото ОзВ... и ето тук се оказва, че не мога да изпитам толкова силно желание да усиля даденото ОзВ колкото ми се иска. Много странно усещане – вне едно се опитвам да се отскубна напред, а силен ластик ме дърпа назад, при това колкото по-активно се мъча да вървя напред, толкова по-силно ме дърпа назад. Няма по-лесен начин да усетиш това съпротивление, отколкото като се опитваш да желанието за усилване на ОзВ. Съвършено явно усещане за стегнат ластик. Този ластик и се явява една от основните части на ограничителя – страхът от поражение. Страх от това, че няма да мога да изпитам това, което искам. Страхът от поражение аз наричам първи страж на пътя към развитието на намерението. Този страж е омотал с вериги решимостта, като така е омаломощил целия дракон.

Десетки години ти си изпитвала разочарование и неуспехи и всичките тези години се е усилвал страхът от поражение, който кастрира радостните желания, та нали това е най-лесният начин да избегнеш разочарованията – колкото по-слабо искаш нещо, толкова са по-слаби страховете да се го получиш и толкова по-слабо е разочарованието в случай на неуспех. Когато искаш нещо много силно, то цялата се изнервяш, не си намираш място, а ако нещо не стане или стане по друг начин – това може да бъде катастрофа, да изкара те извън релси за месеци или даже за години. И сега, когато се опитваш рязко да усилиш желанието за ярко ОзВ се сблъскваш с този буфер, опазващ те от страдания. И него не го интересува, че ти вече не си страдаща жертва, а воин който ще удря в една точка докато не постигне своето. Него не го интересува, че при теб готов чака ловецът, когото ти тренираш безупречно да отстранява даже сянката на НЕ. Страхът се проявява автоматично, той убива решимостта като я реже почти от корен, оставяйки само мъничък израстък и за да се отстраниш този механизъм, аз предлагам първо, да си го изясниш и второ, да започнеш да го отстраняваш с пряко усилие.



Първото, което е необходимо да си изясниш е самото понятие “поражение” и да го разграничиш от понятието “неудача”. Обикновеният човек НИКОГА не изпитва поражения, тъй като поражението по определение е резултат от усилия, насочени към желателни състояния, а обикновеният човек никога не полага усилия, той е играчка в ръцете на слепи сили, на случайни натрупвания на обстоятелства. Обикновеният човек не може нищо да избира, тъй като не разполага със себе си, не си е стопанин. Ако той защитава нещо, то е защото по силата на формиралия се механизъм той не може да него защитава. Ако дава нещо, то е пак само защото по силата на този механизъм той не може да не го даде. Обикновеният човек не е този, който ПРАВИ нещо, който полага усилия, защото всяко усилие в моята терминология е акт на озарено съзнание, акт на преодоляване на механизмите. Източник е всяко възприятие от линията на очакването, което не може да бъде устойчиво проявено у човек, затънал в НЕ, концепции, механични желания и който даже не се стреми да се избави от тях и даже не знае, че е възможно да се избави. Когато обикновеният човек казва, че прави усилия, то това погрешно смесване на термините. Ако концепциите и НЕ те заставят да се напрягаш, то това е именно напрежение, а не усилие резултатът от повече или по-малко хаотичните действия ще бъде или успех, или неудача - обстоятелствата ще се подредят то някакъв определен начин, а ти ще интерпретираш това като успех или неудача, като нямаш никакви основания за това, след едното следва друго, и това, което те устройва сега, след един час ще донесе плод, който ще те накара да страдаш. Обикновеният човек не се стреми към ОзВ, той не знае какво иска, тъй като да искаш нещо означава да се освободиш от помраченията и да почувстваш своите радостни желания, а за обикновения човек това е невъзможно, тъй като той непрекъснато се намира в кръга на помраченията. Затова когато обикновеният човек получава нещо, то винаги е не това, което е искал, то винаги е или не съвсем такова, съвсем не такова, защото той просто не знае за какво “такова” става дума. Обикновеният човек се стреми към неясен комфорт, спокойствие, удоволствия, но съвършено не си представя какво именно точно му се иска, тъй като не може да се освободи от НЕ, концепциите, страховете, тъпотата, не изпитва ОзВ и радостни желания. И ако той достига поставената цел, то тя първо, не донася желаното облекчение, не прави живота интересен, а ако го прави, то за много кратко, след което отново започва дълбоко падане ямата на сивотата и НЕ. Затова даже когато получи резултат, който човек може да сметне за желан, той все пак не се освобождава от страха от неизбежно предстоящата му загуба. Ако момичето иска съпруг, то след като го получи и бидейки влюбена в него, тя вечно ща страда от ревност, недостиг на внимание и прочее, тъй като сивотата, тъпотата и НЕ не могат да бъдат спрени от съпруга, а после във влюбеността неизбежно възниква криза, която дови до потапяне в пълния мрак на скуката и ежедневието, та НЕ изяждат всичко. Това е наистина ужасно състояние, затворен кръг на непрекъснати страдания, от който няма начин да се измъкнеш, освен ако не започнеш да правиш усилия за отстраняване на помраченията и достигане на ОзВ. Смешни са тези хора, които се страхуват от ада – те не разбират, че адът вече отдавна е настанал за тях, че те са вече там, тъй като е вечен и неизбежен, докато не бъдат положени усилия за неговото прекратяване, т.е. усилия за излизане от кръга на помраченията.

Да направим равносметка: обикновеният човек никога не прави усилия – той просто мята от една на друга страна и е постоянно напрегнат поради това, че е подложен на удари от всички страни. Обикновеният човек никога не изпитва поражения, а само неуспехи, тъй като поражението е по определение резултат от някакви усилия, а успехът или неуспехът са неоснователна интерпретация на механично стечение на обстоятелствата.

В случая с усилията всичко е по друг начин. Ако ти си направил усилие и си изпитал ОзВ, то само това преживяване се явява и смисъл, и цел, и съдържание на този момент, които при никакви обстоятелства не могат да загубят или да намалят своята ценност, т.е. това достижение е невъзможно да бъде загубено. Дори повече от това! Ако ти си направил усилие и си претърпял поражение, то и това по чудесен начин се оказва стъпка напред. Ще подчертая – аз не интерпретирам поражението като стъпка напред, а то именно се явява стъпка напред, тъй като така се преживява. Ако човек не се предава след първите поражения, ако в него са достатъчно силни стимулите на отчаянието от невъзможността да се живее в помрачения и на радостния стремеж към ОзВ, то с всеки път, когато е положил усилия и след всяко претърпяно поражение, макар и понякога да се редува с редки победи над помраченията, той неизбежно рано или късно забелязва, че пораженията го укрепват, че ако днес приложа 100 усилия, за да отстраня НЕ и съм успял да ги отстраня само 5 пъти, то утре аз ще се чувствам вече много по-уверено, а след седмица – още по-уверено. Опитът на усилията не се губи! Или казано иначе, усилията никога не водят до поражение, те винаги водят до успех, само понякога този успех се нарича поражение, когато резултатът не е достигнат, а понякога се нарича победа, когато резултатът е достигнат. В резултат на това разбиране, практикуващият вижда, че победата, разбира се, окрилява, но поражението окрилява също, тъй като ако щом има поражение, значи е имало усилие, значи във всички случаи е направена крачка напред, значи все пак е било преживяно нещо прекрасно само по себе си – усилието, бил е укрепен навикът да не се предаваш на волята на НЕ, а да правиш усилия.

Да се върнем към първия страж. Той се проявява с пълна сила, когато става дума за успех или неуспех, но когато иде реч за прилагане на усилия, той става уязвим и безсилен. Той просто се е облегнал и стои тук, тъй като никой не го отблъсква. Практикуващият, който е наясно за какво става въпрос, вече знае, че това няма да е твърде сложна задача – не по-сложна от обикновеното отстраняване на НЕ, тъй като ако има яснота в различаването на поражението и неуспеха, то това ще обезоръжи стражата, това ще покаже, че той е с “фалшиви документи” – той има “лиценз” да ни защитава от механични желания за постигане на успех, не от радостни желания за постигане на резултат в практиката. Стражът е призван да ни защитава от разочарования и печал, той е бил създаден от механизмите на примитивната саморегулация, но на нас повече не са ни необходими неговите услуги – ловецът се справя с тази задача по неизмеримо по-ефективен начин, отколкото начинът кастриране на радостните желания.

Разбирайки всичко това, сега аз въоръжен с всички необходимо преминавам към отстраняването на първия страж.

Първото оръжие, както вече казах по-горе – това е самото радостно желание за неговото отстраняване, което сега може да се прояви, тъй като аз съм успял да го различа като отделен обект, като отделно възприятие.

Второто оръжие са преките усилия по отстраняването на “ластика”, който ме дърпа за опашката. През времето, когато аз пораждам усилия за усилване на радостните желания и другите ОзВ, аз едновременно осъществявам практиката “отсичане на опашката” – като извършвам специфично усилие по отстраняване на страха от неуспех. Технологията на прилагане на тези усилия прилича на технологията на емоционалната полировка, нищо принципиално ново или сложно няма тук, затова резултатът няма да се забави да се прояви във вид на рязък изблик на всички качества на ОзВ, проявяването на цели гроздове нови нюанси и съчетания, усилване на здравината на ловеца и натуралиста, стъпка напред към създаването на мощно намерение.

Третото оръжие – формиране на навици за изпитване на радост и предусещане при поражения. Всеки път, когато не ти се удава да отстраниш безупречно НЕ, имаш избор: да изпитваш нова НЕ или имайки гореописаната яснота и голям опит в прилагането на усилия да изпиташ възторг, предусещане от това, че е направена крачка напред, приложено е усилие, изпитано е поражение, изпитано е освобождаване от НЕ от поражението, пред теб всичко е отворено.

Аз съветвам също така да се прибегне до практиката на механичната замяна, тъй като концепцията за тъждеството на пораженията и неудачите може да бъде силна. Например, може да повтаряш фразата “пораженията са резултат от усилията, това е крачка напред” или каква да е друга фраза, резонираща с очакването.

Колкото са повече усилията толкова по-сладостно е поражението.


Колкото е по-ефективна неутрализацията на първия страж, толкова е по-стремителен избликът на ОзВ, толкова по-скоро по ще се сблъскаш с втория стражнежеланието за промяна. Той “връзва ръцете и краката” на упорството, като така отрязва единия крак на дракона и рязко намалява силата му. Това препятствие може да се нарече още “инерция на мрака”. То се проявява като лепкава инертна тъмна маса, внезапно спускаща се върху практикуващия и погълнала всички звуци и цветове. В разгара на проявяване на ОзВ, когато изглежда, че нищо вече не може да те спре д стремителното ти движение напред, изведнъж те настига апатия, белезникава мъгла. Това не е сивота, не е светлосиво състояние, то е лишено от признаци и се проявява като лепкаво нежелание за нищо. Попадайки в капана на тази маса, ти отново се връщаш към предишното състояние – обемът на ОзВ се възвръща почти към предишното ниво, во все пак по-голям, разбира се, отколкото е бил до преди началото на отстраняването на първия страж. Както първият страж беше преодолян с различаване, яснота, радостни желания и решимост, така и вторият страж съответно се преодолява с различаване, яснота, радостни желания и упорство. Упорството се поддържа с формални практики, така че е целесъобразно съществено да се увеличи техният дял в общите практики докато противостоиш на тъмната лепкава инерция. Борбата с тъмната инерция прилича на движението на “автопилот” в дълбокото безразличие след две безсънни нощи. Но това препятствие, разбира се, е преодолимо.
В процеса на пораждане и изследване на ОзВ (с преодоляването на двата първи стража) понякога възникват много резки изблици, когато ОзВ - вече известни и неизвестни по-рано – буквално ти се изсипват на главата, покриват те като лавина и тогава ти се сблъскваш с третия страж. Когато ярките – чак до степен да ти спре дъхът, преливащи едно в друго ОзВ продължават непрекъснато (прекъсват се само за няколко секунди) в продължение на един час, втори, трети, достигайки до екстатично качество, когато ти се струва, че започваш да се пръскаш на парчета от възторг, то след известно време встъпва в действие забавяща сила от нов тип – най-много това прилича на специфичната умора от пренасищане с кислород. Така и ще я нарека – “умора от пренасищане сОзВ”. Тъй като тя не се съпровожда от неприятни усещания, то моят съвет е – да бъде отстранена и да се носиш напред. Потискай умората до последно, хващай всяка секунда ярки ОзВ – ти за пръв път си показала носа си от задушната стая и вдишваш чист горски въздух, надишай се максимално, за да запомниш този опит, за да успееш да познаеш колкото се може повече нови ОзВ, да си направиш аванс за в бъдеще, та нали всяко нова ОзВ е кука, забита в стената, за която ще се хващат в бъдеще твоите радостни желания. Колко време ще ти се удаде да прекараш на върха – зависи от много фактори – час или ден, но във всички случаи след изблика на ще последва необратим спад, тъй като умората от пренасищането ще се натрупва. Възможно е, направо в процеса на взрива на ОзВ ще започне физическа трансформация и бурно проявление на физически преживявания, възможно е това да се случи по-късно, но във всички случаи тялото ти ще започне да се преустройва и резултат от това преустройство ефектът на “кислородното пренасищане” всеки път ще се проявява все по-слабо. Пак от много фактори зависи колко бързо ще ти се удаде да преодолееш третия страж – възможно е това да отнеме два-три месеца, в продължение на които мощните изблици на ОзВ, продължаващи два-три дена да се редуват със спадове, които (особено в началото) могат да продължават също няколко дена до седмица. Колкото по-безупречно е отстраняването на НЕ, колкото по-активно ти се занимаваш с уплътняване и формални практики, колкото е по-яростна устремеността към ОзВ, толкова по-кратки са сроковете на остатъка.

За четвъртия страж особено няма какво да се говори – това е доволството, което обвива със сива сладникава мъгла. ОзВ се проявяват и уж всичко е забележително... и не забелязваш как заспиваш в задоволство и се събуждаш от това, че ОзВ някъде са се дянали. Всеки път механизмът на включване на задоволството безотказно заработва, щом ти минаваш покрай третия страж и недооценяването на способността на задоволството да те изкара извън релси може да доведе до най-дълбок провал, до изпадане от ярките ОзВ за дълги дни, до усилване на първите трима стражи.


Още първото преодоляване на всичките четирима стражи извежда практикуващия на ново ниво на практиката, когато, както изглежда, ОзВ могат да бъдат пораждани и усилвани безгранично и безспирно. В реалността това не става, тъй като преодоляването на стражите не е еднократен процес, а постепенен и ако ти си ги преодоляла сега и си изпитала взрив от ОзВ, то колкото той е по-мощен и продължителен, толкова по-активно ще се проявят и третият и четвъртият стражи. Ще ти се наложи да ги преодолееш, но спадът ще бъде неизбежен, след което ти отново ще напрегнеш сили, ще се устремиш напред, отново ще отстраниш стражите. Проблемът е обикновен – отсъствие на навик да

изпитваш такива ярки и продължителни ОзВ и с напредването на твоята практика този навик ще укрепне, ти ще свикваш с все по-ярки и продължителни ОзВ, пък и физическата трансформация ще съдейства на усилията ти.

След всяко поредно преодоляване на стражите ти попадаш в условия, когато на проявяването на ОзВ вече нищо не пречи! Това е удивително състояние и в него устремеността става тържествуваща, придобива качеството непоколебимост и това качество се шлайфа всеки пък все повече и повече. В тези условия възниква желание да се занимаваш с практиката “напомпване на устремеността”.

За напомпването на устремеността резониращи се явяват мислите за хора, достигнали невероятна степен на освобождаване – четене на книгите на Кастанеда с описание на древните практикуващи, съхраняващи своя живот в продължение на хилядолетия, пътешестващи в неизмеримите пространства на осъзнаването; четенето на будистки книги с описание на практикуващи, разтварящи се в “светлината на дъгата”; резонират фразите “невъобразима реализация”, “безкрайни светове на осъзнаването” и т.н. – всичко това резонира с усещането, че пред теб е отворена безкрайността и нищо не може да те спре, ако ти бъдеш безупречен в практиката. Това е непредаваемо чувство – когато ти не фантазираш за безкрайното пътешествие, не изпитваш задоволство, потискащо скуката, а непосредствено вдишваш аромата на свободата, със своите крака здраво стоиш на новата земя.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница