Стратегия на европейския съюз за дунавския регион национална позиция на република българия

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗАМЕСТНИК -МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Рамковата позиция за участието на Р България в разработването и прилагането на Стратегията на ЕС за развитието на Дунавското пространство беше одобрена на заседанието на Съвета по европейски въпроси на 15 февруари 2010г. Българският принос беше разработен и съгласуван от Междуведомствена работна група, съставена със Заповед РД 02-14-2197/15.12.2009г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Беше възприет подхода „отдолу – нагоре” при провеждането на серия от консултации и дискусии с представители на местните власти, бизнеса, академичната общност и гражданските организации. На заседание на Междуведомствената работна група за разработване на национална позиция по участието на България в Дунавската стратегия на ЕС, проведено на 1 юли 2010 г., различни агенции и организации представиха окончателните си позиции по отношение на българските приоритети и проекти в рамките на четирите стълба на Стратегията.

За мото на българската позиция е възприета идеята за „Отключване на потенциала”. Съществуващият огромен потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Със средствата на социално-икономическото и пространственото планиране и по-доброто управление и с помощта на всички заинтересовани страни и партньори ние се стремим да вдъхнем нов живот за този потенциал, да използваме енергията му за постигане на поставените цели и задачи. Нашите приоритетните области за стратегията са:

• 
  подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава и ефективното използване на енергийните ресурси;
  
• 
  подобряване качество на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска;
  
• 
  повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.
  
• 
  подобряване на системата на управление, увеличаване на административния капацитет и сътрудничество и справяне с проблемите на сигурността
  

• 
  предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно стратегическо планиране от страна на държавите-членки за следващия програмен период на транснационална база, които да включват разработване на конкретни планове за управление, които да предшестват инвестиционните проекти (по примера на формата V4 + България и Румъния за общо пространствено планиране на територията);
  
• 
  дефинирането на критерии за избор на проекти за изпълнение на Стратегията;
  
• 
  прилагане на механизми за съвместно изпълнение на инфраструктурни проекти.
  

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 1 „Свързаност” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:

В разработения от ЕК План за действие са включени разнообразни аспекти за подобряване на достъпността и мобилността в региона, като: организационни въпроси, общи транспортни нужди, пространствено планиране, жизнен стандарт, иновации и др. Подчертано е, че транспортната политика отнасяща се до водния, сухопътния и железопътния транспорт предоставя възможност за важни международни връзки в региона.

В контекста на горните дейности, описани в проекта на Европейската комисия, по отношение на развитието на транспортната инфраструктура, набор от мерки е включен в българската национална позиция за модернизация на железопътната, пътната и пристанищна инфраструктура, изграждане на мостове и фериботни връзки , подобряване на навигационни системи, функционални връзки, транспортна безопасност и сигурност. Тези мерки са включени в комплексни проекти по Трансевропейските транспортни коридори - № 7, № 4, № 10 и № 9.

Приоритетни проекти, които българската делегация настоява да бъдат включени като "примерни проекти" в Плана за действие се групират главно по Европейските транспортни коридори № 4 и № 7:

• 
  Подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене
  

• 
  Кохезионен фонд – € 117 300 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 20 700 000
  

• 
  Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав (BulRIS)
  

- ЕФРР - € 12 750 00

- Национално съ-финансиране– € 2 250 000

• 
  „IRIS Europe II-2008-EU-700000-S” – в областта на Трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T Project)
  

• 
  Информационна система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS-3)- фаза 3
  

• 
  Структурни фондове – € 3 272 500
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 577 500
  
• 
  Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав
  

Българските дейности за изпълнението на TEN-T железопътни и пътни приоритетни проекти:

• 
  Изграждане на втори мост на река Дунав при Видин – Калафат
  

• 
  € 70 000 000 – програма ИСПА
  
• 
  € 70 000 000 – заем от ЕИБ
  
• 
  € 5 000 000 – грант от AFD
  
• 
  € 2 045 000 – грант от KfW
  
• 
  € 18 000 000 – заем от KfW
  
• 
  € 60 760 000 – Съфинансиране от държавния бюджет на България
  

• 
  Модернизация на ж.п. линията Видин-София
  

Проектиране на ж.п. линията Видин-София

- общ индикативен стойност на проекта: € 50 000 000

• 
  Съфинансиране от Кохезионния фонд (80%) – € 40 000 000
  

• 
  Модернизация на участък от път (E 79) Враца - Ботевград по протежение на Трансевропейската транспортна мрежа;
  

Проектна стойност: € 85 000 000

Финансови ресурси:

• 
  Кохезионен фонд – € 68 000 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 17 000 000
  

• 
  Изграждане на първокласен път Е 79 Видин – Монтана;
  

Проектна стойност: € 32 000 000

Финансови ресурси:

• 
  Кохезионен фонд – € 25 600 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 6 400 000
  

• 
  Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение по програма ИСПА);
  

• 
  Обновяване и реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента. Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4
  
• 
  Изграждане на автомагистрала „Струма”; Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 4).
  
• 
  Изграждане на Магистрала „Марица”: Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.
  
• 
  Изграждане на автомагистрала София – Калотина - Ниш; Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.
  

• 
  Възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Русе – Варна:.Общата индикативна стойност на проекта е: € 300 000 000.
  

Регионалните и местни трансгранични връзки трябва да се засилят с помощта на трансграничната транспортна инфраструктура (малки мостове, пропускателни пунктове, връзки на обществения транспорт).

Дейности на българската страна за изграждане на регионална/местна трансгранична инфраструктура:

• 
  Реконструкция и модернизация на съществуващия мост Русе-Гюргево;
  
• 
  Изграждане на нови мостови връзки над р. Дунав”.
  

- Нов мост: Оряхово-Бекет.

Строителството ще се осъществи чрез инструментите на публично-частното партньорство.
Развитие на Дунавските пристанища като мултимодални логистични центрове:

• 
  Изграждане на интермодален терминал в Русе:
  

Индикативна строителна стойност: – € 20 000 000

Българските дейности за осигуряване и модернизиране на достъпа до селските

райони:

• 
  Изграждане на Дунавски панорамен път: Реконструкция и ремонтни дейности на пътни участъци успоредни на р. Дунав от Видин до Силистра.
  

Дейностите на българската страна за превръщането на градовете и селата по-достъпни с колела:

• 
  Създаването на вело-алея и вело-пътека по дължината на р. Дунав от Видин до Силистра – the Danube Bike Lane (част от Трансевропейската вело-алея по дължината на р. Дунав)
  

Страните от Дунавския регион имат възможност да развият общ подход за пълноценното пестене на енергия, чрез споделяне на успешни практики за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Тази приоритетна област трябва да се разглежда заедно с политиките в други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, свързващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност (например околната среда, мобилност, икономическо развитие, развитието на човешките ресурси т.н.). Поради това за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области. Изпълнението на тази приоритетна област се нуждае от координация със следното: 1.1 "да се подобри достъпността и мобилността" (например по отношение на водната енергия); 3.1 ", за да успее чрез знанието и иновациите" (например по отношение на иновациите в областта на енергетиката) и 3.2 "в подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в единния пазар (напр. за комерсиалността на енергиято, оборудване и технологии

За пълноценно използване на "енергийния" потенциала на р. Дунав, за българската и румънска страни представлява интерес изграждането на хидроенергийни комплекси (“Никопол - Турну Мъгуреле” и „Силистра – Кълъраш) по дължината на общия за двете страни участък на р. Дунав. Ползата от реализацията на тези проекти:

• 
  генериране на евтина и екологично чиста енергия, чрез оползотворяване на хидроенергийния пад в българо-румънския участък на реката след комплекса „Железни врата II”;
  
• 
  осигуряване на целогодишно речно плаване ;
  
• 
  ще осигури защита срещу наводнения, достатъчно вода за напояване, развитие на туризма и комуникациите в региона
  

Приоритетните проекти по тази тема които българската делегация настоява да бъдат допълнително предвидени в проекта на План за действие са :

Български предложения за постигане на регионална интеграция на енергийните мрежи:

• 
  Изграждане на газопровод „България-Румъния”;
  
• 
  Изграждане на газова междусистемна връзка България-Сърбия;
  

• 
  Обединение на енергийните пазари на България и Румъния.
  

• 
  Реконструкция на газохранилище –Чирен.
  

Дейности за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия:

• 
  Изграждането и развитието на централи за възобновяеми източници на енергия:
  

• 
  изграждането на фотоволтаични централи в много от българските общини, разположени на р.Дунав
  
• 
  създаване на демо селище с нулева консумация на енергия.
  

• 
  прилагането на иновативни геотермални проекти
  

• 
  Създаване и изпълнение на научно развойна програма за устойчиви изолационни материали и други мерки да подобряване на енергийната ефективност на сградите.
  

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 2 „Околна среда” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:

Опазването на изключителното биоразнообразие в Дунавския макрорегион като природно богатство на Европа е важен приоритет на Дунавската стратегия. Неговата реализация е свързана с устойчиво управление на природните дадености и защитени територии по речните коридори в страните от Югоизточна Европа и с повишаване на ефективността и интегрирането на Натура 2000 и Рамковата директива за водите в страни от Дунавския басейн” по Транснационална програма за Югоизточна Европа. Тази приоритетна област трябва да отчита и политиките в други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

Приоритетът, насочен към запазване на биологичното разнообразие в българската позиция съдържа набор от мерки за възстановяване на влажните зони по поречието на Дунав; картиране на природните местообитания и видове, ограничаване на негативното влияние на инвазивни видове и възстановяване на естествените местообитания, разработване и прилагане на транснационални стратегии за опазване на природното богатство на река Дунав за постигане на устойчиво управление на природните дадености.

Българските дейности за ефикасно управление на защитените територии :

• 
  Разработване на нови и актуализиране на действащи планове за управление на защитени територии по поречието на река Дунав и изпълнение на дейностите, заложени в тях;
  

• 
  Изграждане на мрежата от защитени зони по Натура 2000 и поетапно изготвяне на планове за управление на защитени зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  Реализиране на дейности за застрашени животински и растителни видове, срещащи се по поречието на река Дунав;
  
• 
  Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  Изграждане на Еко-коридор България – Сърбия - Румъния за проучвания, мониторинг и анализ на екосистемата - води и почви, с оглед на производство на екологично чисти храни;
  
• 
  Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  опазване на биоразнообразието и мониторинг природен парк Персина
  
• 
  залесяване на необработваеми земи.
  

Тази приоритетна област трябва да отчита политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

За възстановяване и поддържане качеството на водите позицията на България предвижда интегрирано планиране и управление на речната зона с набор от интервенции върху инфраструктурата и технологиите за опазване на околната среда, като изграждане на канализация и пречиствателни станции, съвременно управление на отпадъците, пречистване на почвата, пречистване на водите и осигуряване на питейното водоснабдяване. Тези мерки отразяват нуждите от модернизация на съоръженията, изграждане на капацитет и обучение, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол срещу замърсяването на водите на реката, интегрирано управление на водите, както и набор от проекти свързани с използване на водите на р. Дунав за напояване и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти. В съответствие със специфичните нужди, българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следните текстове:

• 
  Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за агломерации с над 10 000 е.ж. (50 бр.) и за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. (161 бр.)
  
• 
  Подобряване и усъвършенстване на системите за управление на отпадъците и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти
  
  • 
    Изграждане на завод за обработка и рециклиране на твърди битови отпадъци;
    
  • 
    Изграждане на депа за твърди битови отпадъци;
    
  • 
    Почистване на речните корита на близкоразположените реки, които се вливат в басейна на р. Дунав;
    

Тази приоритетна област трябва да отчита политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

За превенция на риска в българската позиция са предвидени както „меки мерки”, целящи подобряване на системите за мониторинг и контрол, така и инфраструктурни компоненти със защитен характер за интегрирано управление и превенция на кризи, бедствия и аварии. Целта е от една страна да се повиши сигурността на региона и да се ограничат последствията от възможни кризи, и от друга да се запазят екологичния статус и природните ресурси.

Българската делегация предлага следните дейности, които да бъдат предвидени в Плана за действие:

• 
  Защита на бреговата ивица от ерозия
  

Българските дейности за интегрирано оперативно управление и превенция от кризи, бедствия и катастрофи са:

- Изграждане на подпорни стени, диги и насипи за укрепване на речния бряг;

- Ефикасно управление при аварийни ситуации в трансгранични райони;

- Почистване на речните корита на реките, които се вливат в р. Дунав, с цел превенция от прилив на големи обеми вода и намаляване на индустриалните замърсявания;

- Рехабилитация на напоителните и дренажни системи по поречието на р. Дунав

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион е в създаване на обща система за ранно предизвестяване, превенция от наводнения, включваща симулационни модели на щетите на критичните места по поречието на Дунав и изработването на общ план за действие при наводнения, обхващащи територията на повече от един град, община или държава по поречието на Дунав.
ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 3 – „СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ”

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 3 „СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:

Тази приоритетна област трябва да се разглежда наред с политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следния текст: Засилване на транснационалния академичен, изследователски и научен обмен чрез изграждане на мрежи между съществуващите в региона висши училища, научни институти, изследователски центрове и представители на бизнеса.

Конкретна българска инициатива е Участие на България в Дунавския научен фонд за изграждане на дунавско изследователско пространство и институционализиране на управленска структура – Дунавски Научен Съвет.

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион са: развитие на иновации и дейности, които в дългосрочен план да осигурят конкурентоспособност на Дунавския регион; създаване на Дунавско изследователско пространство; ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите, чрез развитие на устойчиви партньорства между тях.
7) Подкрепа за конкурентоспособността на предприятията в Общия пазар:

Дунавският регион предполага голям потенциал за бъдещ растеж и икономическа интеграция, ако правилата за съвместен бизнес през границите бъдат опростени. Сътрудничеството в региона трябва да бъде подкрепено на икономическо и политическо ниво, за да се преодолее най- голямото предизвикателство, което се състои в различните нива на конкурентоспособност и различните рамкови условия за предприятията в региона.

Приоритетът за стимулиране на конкурентоспособността на предприятията и единния пазар в българската позиция съдържа инициативи за подкрепа на предприемачество, повишаване на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес, както и проекти за изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове.

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на Плана за действие следния текст : Изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове:

Обосновката се базира на очакваното преодоляване на междурегионалните различия в контекста на макроикономическата рамка на Дунавското пространство, чрез подкрепа на предприемачество, повишаването на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво и инициативи стимулиращи сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес.
8) Извличане на полза от информационното общество:

Познанието и иновациите като двигатели на бъдещия растеж, изискват максималното използване на информационните и комуникационни технологии, което ще доведе до превръщането на иновативните идеи в конкретни нови продукти и услуги. Информационното общество не е добре развито в страните от Дунавския регион в сравнение със страните от ЕС.

Предложените в тази точка действия са в съответствие с няколко стълба от Цифровия дневен ред за Европа, по-конкретнo стълбове № 4 „Бърз и високоскоростен достъп до интернет”, № 5 „Изследователска дейност и иновации”, № 6 „Цифрова грамотност, умения и приобщаване” и № 7 „Ползи за европейската общност, възникнали от информационните и комуникационни технологии”. Те са успешни, ако всички участници от региона (представители на индустрията, публичния сектор, потребителите или гражданите) разполагат с надеждна бърза, високоскоростна, широколентова инфраструктура. Тази инфраструктура, която ще е от полза за действията, представени в настоящия документ, ще използва съвременни технологии като Интернет протокол версия 6 (ИПв6) и технологията за Идентификация на радио честоти (ИРЧ), които заедно ще дадат възможност за разгръщане на обособяващия се Интернет на нещата (Internet of Things, IoT), който ще тласне комуникациите човек-обект и обект-обект в посока повишаване качеството на живот и увеличаване на продуктивността.

Българската делегация предлага в текста на Плана за действие да се добави: Развитие на изследователския капацитет на Региона в подкрепа на инициативата на водещи пазари, с акцент върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко-технологиите.

Необходимо е да се подкрепи обменът на работна сила, изследователски мрежи, и студенти, и да се насърчи признаването на дипломи и квалификации. Освен това е необходимо развитие на общи стратегии за миграционните вълни, както и максимална интеграция на страните от Западните Балкани.

За развитието на човешките ресурси в българската позиция са идентифицирани мултидисциплинарни проекти и проекти за маркетинг на пазара на труда и студентската мобилност. Предвиждат се инициативи за повишаване капацитета на общинските и областните администрации и НП, във връзка с устойчивото развитие на региона В този контекст развитието на човешките ресурси се основава на партньорството и трансфера на знания и добри практики. Ние предлагаме в Плана да се акцентира върху:

• 
  Подобряване качеството на образованието, отговарящо на търсенето на пазара на труда, създаване на възможности за повишаване на квалификацията и условия за развитие на приложно изследователска и научна дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау;
  
• 
  Подобряване на възможностите за образование, преквалификация и обучение през целия живот в региона, с акцент върху опазване и развитие на природното и културното наследство на Дунавския регион.
  

Дунавският регион се характеризира с голям брой различни етнически групи, 80 % от ромите живеят на територията на Дунавския регион. Еднакво важен фактор е социално-икономическото изключване и пространственото разделение. За това има огромна нужда от координиране на политиките на всички нива (национално, регионално) в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и др. Страните от Дунавския регион имат възможността да работят заедно и да обменят опит и добри практики в тази сфера.

Дунавският регион се характеризира с голямо наследство от разнообразни култури, религии, етноси, общества и държави. Промоцията на интеркултурния диалог е пътят към толерантното взаимно разбиране, което позволява на европейската общност да бъде единна в многообразието си. Туризмът и междукултурният диалог ще спомогнат за ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите и развитие на устойчиви партньорства между тях. Тази приоритетна област трябва да се основава и да бъде в съответствие с общите цели и действия, предложени в сферата на европейския туризъм и представени в Съобщение на Комисията от 30 юни 2010 г. Наистина, Европейската стратегия за Дунавския регион трябва да се основава на интегриран подход „отдолу-нагоре”, като прави връзка между въпроси, които са взаимосвързани на практика (напр. устойчиво развитие, икономическо развитие, заетост, развитие на човешките ресурси и др.). Затова и за изпълнението на тази Приоритетна област е от значение провеждането на широко обсъждане с други органи и институции, чиято дейност покрива свързани области на развитие.

Особено важен приоритет за България е устойчивото развитие на туризма чрез ефективното използване на туристическия потенциал и насърчаване на междукултурното сътрудничество. Приоритетът включва интегрирани проекти с трансграничен и транснационален характер, които са насочени към формирането на обща Дунавска туристическа стратегия, развитие на общ туристически пазар и набор от инициативи за създаване на дунавски туристически продукти в областта на културния, винения, селския, круизния, балнео, спа-уелнес, вело и пешеходния туризъм. Този приоритет съдържа също така набор от проекти свързани с между-културни обмени, иновативни културни мрежи, създаването и трансфера на културни продукти и тяхната промоция, повишаването на уменията за общуване в между-културна среда, организирането на общи културни събития. Тези проекти са основани на разбирането, че културното разнообразие е едно от преимуществата на Дунавския регион.
Ролята на културата в Дунавския регион

-Уникална за региона

- Свързващ елемент между различните общности и страни

- Основа за сътрудничество и партньорство

• 
  Подобряване на развитието на планирането и инфраструктурата за устойчив туризъм;
  
• 
  Развитието на Дунавския регион като европейски бранд и важна туристическа дестинация;
  
• 
  Развитие на културния туризъм и културния обмен;
  
• 
  Развитие на екотуризъм и активен туризъм.
  

• 
  Система, базирана на историческа, културна, етническа и природна идентичност по места = МЕСТНА;
  
• 
  План за действия по привличане на туристи, проявяващи интерес към различни културни източници с цел обогатяване на собствени културни преживявания и потребности = КУЛТУРНА;
  
• 
  Съвкупна комбинация от ресурси, организирана и взаимосвързана в обща визия за специфичния район и развитието му, както и на целевия сегмент = СИСТЕМА
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “По бреговете на Дунав” – Стратегия за развитие
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “Каменистата гора”
  

• 
  Средносрочните планове за развитието на LOCUS стъпват на интеграцията на много атрактивни културни обекти, в които са запазени културно наследство и се поддържат традиционни изкуства и занаяти;
  
• 
  Политика по предлагане на допълнителни места и атракции с цел увеличаване на престоя на туристите.
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “Ренесансов град” – Стратегия за развитие
  

Дейности на българската страна за създаване на среда за развитие на туризма и ефективно използване на неговите ресурси:

• 
  Планиране и териториално управление;
  
• 
  Развитие на специализирана туристическа инфраструктура;
  
• 
  Развитие на обща инфраструктура.
  

• 
  Пример:The Danube valley in the Bulgarian Tourism Policy. Project for tourism regioning.
  

• 
  регионален маркетинг и реклама на регионалната идентичност и представяне на комплексен продукт за дестинацията, с цел идентифициране на долината на р. Дунав на туристическия пазар и постигане на високо ниво на информираност сред туристите;
  
• 
  - Насърчаване на партньорството и сътрудничеството на регионално ниво;
  
• 
  - Мониторинг и анализ на развитието на туризма в региона.
  

• 
  Развитие на трансгранични туристически продукти;
  
• 
  Представяне на дестинацията река Дунав на пазари на трети страни;
  
• 
  Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.
  

• 
  Пример: Проект “Антично римско наследство, продукти на трансграничния винен и СПА туризъм със Сърбия, Румъния и Хърватия”
  

• 
  Създаване на обща маркетингова концепция: лого, мото и други символи, идентифициращи продукта;
  
• 
  Формулиране на общи стандарти за разпространение на информация относно различни предоставяни услуги;
  
• 
  Въвеждане на обща маркетингова политика;
  
• 
  Идентифициране и въвеждане на различни източници на финансиране от ЕС и други фондове.
  

• 
  Развитие на продукти на трансграничния туризъм;
  
• 
  Развитие на специализирана инфраструктура за екотуризъм, в това число в защитените зони и резервати;
  
• 
  Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.
  

• 
  Пример: Европейски проект „Пътят на Желязната завеса ”
  

• 
  Основна цел: създаване на веломаршрут за велотуризъм през териториите, през които е минавала Желязната завеса, като по този начин се генерира международен туристически продукт;
  
• 
  Стратегическата цел на проекта е маршрутът да стане част от европейската туристическа мрежа на веломаршутите;
  
• 
  Икономическия потенциал на веломаршрута като част от европейската туристическа веломрежа има потенциал да генерира по 850 000 ваканционни пътувания годишно с печалба над 3 милиона евро по проект „Пътят на желязната завеса”.
  

• 
  Пример: Изграждане на Дунавски парк Видин – Калафат.
  

Дунавският регион се характеризира с различни, повече или по-малко установени традиции в областта на правото, прозрачността, демокрацията, пазарната икономика и политическата стабилност, както и различната степен на децентрализация.

• 
  Доразвиване на структурите и повишаване на квалификациите в сферата на работата на полицията, правосъдието и вътрешните работи;
  
• 
  Създаване на силни, функциониращи, добре оборудвани институции за гранично управление;
  
• 
  Оборудване на границите и граничните пунктове в четци на биометрични данни, CCTV камери, онлайн връзка с базите данни на Интерпол, оборудване за нощно виждане и инфрачервени сензори;
  
• 
  Участие и действия в подкрепа на сътрудничеството между държавните администрации в сферата на правната сигурност и доброто управление;
  
• 
  Подобряване на административния капацитет в митническите администрации;
  
• 
  Подобряване на условията (тарифи, лицензионни разпоредби, графици и транспортни маршрути) за трансграничен трафик на пътници и стоки;
  
• 
  Въвеждане на единни системи за сертифициране на качеството и анализ на разпоредбите в сферата на ветеринарното и общественото здраве, които възпрепятстват свободното движение на стоки и услуги;
  
• 
  Изграждане на унифицирана система за ранно предупреждение;
  
• 
  Подобряване на режимите на гранично преминаване, приложими за страни извън Европейския съюз.