Стратегия за дейностите по търсене и спасяване на море



Дата15.09.2017
Размер366.5 Kb.
#30221
СТРАТЕГИЯ

ЗА

ДЕЙНОСТИТЕ

ПО

ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ НА МОРЕ

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДГОВОР
Търсене и спасяване на море (ТиС) е дейност по откриване на местоположението на инцидент в морето, спасяване, вземане и отвеждане до безопасно място на оцелелите лица, както и на лицата, които е възможно да търпят бедствие или са изчезнали.

Република България, чрез Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА), осигурява търсенето и спасяването на лица, за които е съобщено, че са изпаднали в затруднение или за които е съобщено, че са изчезнали в морето. Структурата и организацията на дейността по координиране на операциите по търсене и спасяване и използването на цялостната комуникационна структура трябва да осигуряват един добре развит модел за търсене и спасяване.


Целта на този документ е да се опишат – в Част 1 – международните задължения, обхватът на дейността и отговорностите за ТиС на море, нейното стратегическо и оперативно управление. В Част 2 са описани по-подробно институциите и организациите, които играят важна роля в нейното извършване в отговорния район на Република България за търсене и спасяване на море (БМОРТиС).
СЪДЪРЖАНИЕ


ЧАСТ 1
Стратегически преглед на дейностите по ТиС


  1. Увод 5

  2. Международни задължения 5

  3. Обхват на дейностите по ТиС 5

  4. Разпределение на отговорностите при ТиС 6

  5. Държавни институции, отговорни за ТиС в национален мащаб 7

  6. Институции и организации, носещи отговорност или имащи значимо участие в националното ТиС 8

  7. Държавно-обществена комисия по морско търсене и спасяване на Република България 11



ЧАСТ 2
Организация на дейностите по търсене и спасяване на море в България
Глава 1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ 18

Глава 2. Министерство на отбраната 21


Глава 3. Министерство на вътрешните работи 23
Глава 4. Други държавни институции 25
Глава 5. Неправителствени организации 25
Глава 6. Доброволни организации, участващи в ТиС 25
Глава 7. Спомагателни организации и служби 27
Приложения
Приложение 1 – Честоти за комуникации при ТиС
Приложение 2 – Речник на съкращенията


ЧАСТ 1

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО

ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ НА МОРЕ

1. Увод
1.1 В структурата на дейността по търсене и спасяване на море (ТиС) в Република България участват редица държавни институции, служби за спешно реагиране и други органи и организации. Роля и място в нея имат и доброволни организации за ТиС.
1.2 Тези органи и организации са решени да изградят едно съгласувано партньорство за взаимно сътрудничество, чиято цел е да осигури ефективни възможности за ТиС на национално ниво.
1.3 Настоящият документ има за цел да предложи структура и организация за управление, която да позволи на отговорните участници да работят заедно, за да постигнат целта си и да изпълнят своите задължения по ТиС.
1.4 В Част 2 е включено по-подробно описание на участниците и ресурсите в дейностите по ТиС.

2. Международни задължения
2.1 Организацията за морско търсене и спасяване в България е създадена по силата на задълженията на българското правителство за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS-1974) и на Международната конвенция за морско търсене и спасяване (SAR-1979).
2.2 Задълженията на България за ТиС на кораби, въздухоплавателни средства и хора – както цивилни, така и военни – се отнасят както за територията на страната, така и за морския отговорен район за търсене и спасяване (БМОРТиС).
3. Обхват на дейностите по ТиС
3.1 Основните функции на дейностите по ТиС са да се координира ТиС в открито море, крайбрежните зони и по брега.
3.2 Тези функции се изпълняват благодарение на възможностите на различни институции, органи и организации:
a) да получават навременна и подробна информация от бедстващи хора, кораби и въздухоплавателни средства;

б) да осъществяват комуникация между единиците за ТиС и координиращия орган;

в) да осъществяват комуникация между единиците за ТиС;

г) да осъществяват комуникация между координиращите органи;



д) да поддържат подходящи специализирани единици за ТиС, които да:


  • търсят и оказват помощ на бедстващите хора, кораби и въздухоплавателни средства;

  • отвеждат оцелелите хора на безопасно място, където могат да получат допълнителна помощ.



4. Разпределение на отговорностите в дейностите по ТиС
4.1 Отговорността за политиката в областта на морското ТиС е на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (MTИТС).
4.2 Като отговорен държавен орган, МТИТС, чрез Държавно-обществената комисия по морско търсене и спасяване на България, прави анализ и оценка на адекватността на българските ресурси, реакция и координация на операциите и дейностите за въздушно и морско ТиС.
4.3 Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”, Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция “Гранична полиция” и Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита“ има ограничени отговорности за ТиС, но оказва пълна подкрепа на другите държавни служби и организации.
4.4 Министерството на отбраната оказва пълна подкрепа на другите държавни служби и организации.
4.5 Центровете за спешна медицинска помощ, които са част от Министерството на здравеопазването, участват в операциите и дейностите по ТиС като осигуряват транспорт и неотложна медицинска помощ на пострадалите.
4.6 За спешните случаи в морето и по морския бряг следва да се известява Морския спасително-координационен център (МСКЦ) – Варна (чрез позивна „Varna Rescue”) на морските радио честоти за бедствие или по телефона за спешни повиквания 112. Самолетите съобщават за спешните случаи във въздухоплаването на Центровете за контрол на въздушното движение на радиочестотите за въздушно бедствие. Съобщенията за спешни случаи по брега се предават на екипите на Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита“, Главна дирекция ”Пожарна безопасност и спасяване”, на Главна дирекция „Криминална полиция“ и на Бърза помощ чрез националната система за спешни повиквания по телефон 112.
5. Държавни институции, отговорни за ТиС в национален мащаб
5.1 Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (MTИТС)
5.1.1 Администрациите на МТИТС имат определени отговорности в сферата на морската безопасност.
5.1.2 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) осигурява служба за реакция и координация на морското ТиС и борба със замърсяване на морето. Функцията по ТиС се изпълнява от Дирекция „Търсене и спасяване” чрез Морския спасително-координационен център (МСКЦ), който отговаря за подготовката и координирането на операциите и действията по ТиС на море. Това включва мобилизирането, организацията и назначаването на адекватни ресурси, които да помогнат на бедстващите хора в морето, както и на хората, за които съществува опасност да пострадат или да загинат по бреговата ивица на страната.
5.1.3 Дирекция "Търсене и спасяване" на ИАМА изпълнява функциите на национален Морски спасително-координационен център (МСКЦ) на Република България. Този център се намира в град Варна, в района на пристанище Варна – Изток, в кулата за управление на корабния трафик.
5.1.4 Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ на МТИТС носи общата отговорност за ТиС във въздухоплаването, като ТиС в случай на произшествие се координира от Центровете за ръководство на въздушното движение.
5.1.5 Центровете на РВД отговарят за безопасността на гражданските самолети по време на полет, както и за гражданските самолети, попаднали в произшествие в границите на 5 мили от главно летище. Те предават информация за бедстващите граждански въздухоплавателни средства над морето на МСКЦ - Варна и координират операцията по ТиС, докато въздухоплавателното средство е все още във въздуха.
5.2 Министерство на отбраната (МО)
5.2.1 МО, чрез своите Военноморски и Военновъздушни сили може да осигури средства за ТиС, когато разполага с тях, за да помогне в осъществяването на операции и действия по ТиС на море, които се координират от водещия орган (виж точки 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4 и 5.1.5). МО (чрез Военновъздушните сили) отговаря за координацията на военните произшествия във въздухоплаването.
5.2.2 Висшето военноморско училище “Н.Й.Вапцаров” може да подпомага морското ТиС, като предоставя своята база и специалисти за обучение .
5.2.3 Болничната база за активно лечение към ВМА (ББАЛ-ВМА) предоставя консултации, ресурси и медицински персонал за реакция на спешни медицински случаи, възникнали в резултат от произшествие, последвано от операция по ТиС на море.
5.3 Министерство на вътрешните работи (МВР)
5.3.1 Министерството на вътрешните работи, чрез Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита“, Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване”, Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция “Гранична полиция”, оказва пълна подкрепа на другите държавни служби и организации.
5.3.2. Главна дирекция „Криминална полиция“ отговаря за спазването на законите и за разследване на престъпленията и престъпната дейност, включително такива, които може да са извършени на борда на плавателен съд в отговорния район на Р. България за ТиС (БМОРТиС).
5.3.3. Главна дирекция „Криминална полиция“ участва в планирането на борбата с произшествия по брега, които биха могли да окажат вредно въздействие върху бреговата зона.
5.3.4. Главна дирекция „Гранична полиция” контролира границите и имиграцията и предотвратява терористични актове. Службата разполага със значителен брой морски и брегови средства, които биха могли да се използват за операции по ТиС при поискване от координиращия орган (МСКЦ-Варна).
5.3.5. Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” (ГДПБС) отговаря за борбата с пожарите, наводненията и за освобождаването на хора, попаднали в капан.
5.3.6. Спасителните части на ГДПБС, базирани във Варна, Бургас и Добрич могат да бъдат извиквани, в случай че дадено морско произшествие включва пожар.
5.3.7 Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита“, която е част от Министерство на вътрешните работи (МВР), отговаря за ТиС на брега и поема цялостната координация, при големи инциденти непосредствено до брега и оказва помощ при ТиС на море с леководолази.
5.3.8 Като част от МВР, Национална служба „Гражданска защита“, чрез своите регионални дирекции и екипи за борба с произшествията /ЕБП/, отговаря за координирането на операциите по ТиС на сушата и за предоставянето на ресурси за реакция при инциденти по крайбрежието /например при спасяване от крайбрежни скали/, координирано от МСКЦ-Варна. Отговорностите на дирекцията се простират върху операциите по спасяване от наводнения в крайбрежните зони и подпомагане на пострадалото население, операциите по ТиС в градовете (в случай на природно бедствие или други инциденти, причинени от човек) и изваждането на хора от превозни средства, попаднали в пътно транспортно произшествие.
5.3.9. Всички ЕБП на Национална служба „Гражданска защита” разполагат с възможности за ТиС, като бреговите екипи са способни да извършват спасяване от скали и наводнения по крайбрежието. Бреговите ЕБП на Национална служба „Гражданска защита” разполагат със свръхвисокочестотни радиостанции, които им осигуряват пряка връзка с МСКЦ-Варна .
5.3.10. ЕБП на Национална служба „Гражданска защита” са съставени както от щатни, така и от доброволни служители.
5.3.11. Главна Дирекция „Национална система за спешни телефонни повиквания по единния европейски номер 112” осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.

Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.



6. Институции и организации, носещи отговорност за или имащи значимо участие в националното ТиС
6.4 Центрове за спешна медицинска помощ


      1. Центровете за спешна медицинска помощ, базирани във Варна, Бургас и Добрич отговарят за реакцията на спешни травматични и медицински случаи.




      1. Центровете за спешна медицинска помощ предоставят ресурси и медицински персонал за реакция на спешни медицински случаи, възникнали в резултат от произшествие, последвано от операция по ТиС. При големи инциденти или катастрофи, медицинските ресурси се назначават и координират от Националния медицински координационен център в София.




      1. Медицински консултации в случай на морски произшествия могат да се получат от Многопрофилната транспортна болница във Варна. МСКЦ-Варна отговаря за това да осигури комуникациите между плавателните съдове в морето и болницата, която да предостави необходимата консултация.



6.5 Център за контрол на риболовните съдове (ЦКРС)
6.6.1 Центърът за контрол на риболовните съдове (ЦКРС) е орган на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ). В него се поддържа актуален модел на дейността на риболовните съдове (риболовни кораби с дължина над 15 м), с помощта на INMARSAT C. В случай на бедствие или спешна ситуация, центърът предоставя информация относно разположението на съдовете и др. на експертите от МСКЦ Варна, за да им помогне в обработването на инциденти, предполагащи ТиС.
6.6 Неправителствени организации
6.6.1. Техническият университет във Варна, както и други морски учебни заведения могат да предоставят база, тренажори, преподаватели и инструктори за обучение и тренировки на участниците в морското ТиС, както и специалисти за помощ и консултации при морски инциденти.
6.6.2. Пилотските станции могат да предоставят капитан-пилоти за консултации и помощ при планиране на операции по ТиС, както и пилотски катери с екипажи за инциденти в близост до пристанищата.
6.6.3. Буксирни компании могат да предоставят буксири за спасяване на кораби и други плаващи средства и съоръжения, както и буксировка или друга спомагателна дейност.
6.7. Доброволчески организации за ТиС
6.7.1. Българска доброволна организация за търсене и спасяване (БУЛСАР)
БУЛСАР предоставя обучен персонал, спасителни сили и средства, които е декларирала за целите на операциите по морско ТиС, включително при инциденти на брега, под координацията на МСКЦ Варна.
6.7.2. Български червен кръст (БЧК)
Българският червен кръст отговаря, чрез Водно-спасителната служба, за обучението, подготовката и лицензирането на спасителите по плажовете, чрез Планинската спасителна служба – за подготовката и организацията на екипите от планински спасители и посредством службата за водно спасяване, за спасяването на хора от язовири, езера, реки и други вътрешни водни басейни на сушата (без река Дунав).

6.7.3. Българската асоциация на концесионерите на плажове осигурява персонал и оборудване, с които управлява частните плажове.
6.7.4. Българската асоциация на черноморските общини осигурява персонал и оборудване, с които управлява плажовете, които не са отдадени на концесия. Плавателните средства на ИАМА са базирани на територията на общините и се експлоатират от доброволчески екипажи под координацията на МСКЦ-Варна.
6.8. Спомагателни организации и служби

По преценка на координиращия орган (МСКЦ) е възможно да се привличат и използват и други организации, извън горепосочените, като например Института по океанология при БАН, НИМХ-БАН филиал Варна и др.


7. Държавно-обществена комисия по морско търсене и спасяване
7.1 Организацията на дейностите по ТиС на море в България се определя от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подпомаган от Държавно-обществена комисия по морско търсене и спасяване.
7.2 Държавно-обществената комисия по морско търсене и спасяване се явява национален междуведомствен орган, който прави анализ и оценка на адекватността на българските ресурси, реакция и координация на операциите и дейностите за морско ТиС, предоставя съвети и указания относно структурата, обхвата и рамката на организацията за ТиС на море в България. Нейните цели по ТиС са:
a) да изготви анализ и оценка на адекватността и готовността за реакция на наличните българските ресурси за ТиС на море;
б) да предлага становища на министрите относно подобряването на възможностите, ефективността и съдействието при ТиС на море;
в) да спомага за ефективното и ефикасно сътрудничество между различните министерства, служби за спешно реагиране и други организации, включително доброволни такива, за предоставянето на ефективни услуги по ТиС на море на национално, а където е подходящо, и на международно ниво;
г) да изготвя и изменя Националната структура и организация на дейностите по ТиС на море в България, както е описано в този документ;
д) дава становища по проекти на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към морското търсене и спасяване;;
е) да приема Националния план за търсене и спасяване по море, както и последващите му изменения;
ж) Комисия заседава поне четири пъти годишно.
7.3 Членството в Комисия следва да се ограничи до онези, които изпълняват стратегическа и политическа роля в институциите, органите и организациите, оказващи значителен принос за ТиС на море в България. Тя следва да се състои от представители на следните организации:


  • Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (MTИТС) – председател;

  • Министерство на вътрешните работи (МВР) – заместник-председател;

  • Министерство на отбраната (МО)-заместник-председател;

  • Изпълнителна агенция „ Морска администрация“ (ИАМА) – секретариат;

  • Министерство на здравеопазването (МЗ);

  • Главна дирекция „Гранична полиция“;

  • Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” (ГДПБС);

  • Центрове за спешна медицинска помощ

  • Доброволни служби/организации за търсене и спасяване

  • Българският червен кръст

  • Асоциация на българските концесионери на плажове

  • Асоциация на българските черноморски общини

  • други

7.4 По преценка на председателят на комисията биха могли да бъдат привличани и членове на други органи и организации.



7.5 Работни групи
7.5.1 Държавно-обществената комисия по морско търсене и спасяване може да създава тематични работни групи според нуждите. Те ще бъдат пряко подчинени на комисията и ще извършват подробната работа за нея.

ЧАСТ 2


Организация на дейностите
по търсене и спасяване на море
в Република България

ГЛАВА 1

1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) отговаря за разработването, поддържането и налагането на високи стандарти за морска безопасност, организира и координира дейностите по безопасността на корабоплаването в морските пространства на България, организира и координира търсенето и спасяването на бедстващи хора, кораби и самолети.
1.1 Главните задължения на ИАМА за реагиране на произшествия са следните:


  • Да осигури адекватна реакция с помощта на националните ресурси за ТиС в случай на морско произшествие в отговорния район на Р България за ТиС и да осигури ефективна координация на тази реакция;




  • Да поддържа необходимата връзка с другите органи и организации в дейностите за ТиС;




  • Да поддържа връзка с администрациите за ТиС на съседните държави за целите на сътрудничество в областта;




  • Да осъществява превантивна дейност срещу произшествия и инциденти на море;




  • Да осигури ефективна борба със замърсяването, спасяване на имущество и ефективна координация на тези дейности;




  • Да контролира и следи за замърсяване на морето от кораби;




  • Да осъществява контрол върху системата за информационно обслужване и управление на корабоплаването в пристанищата Варна и Бургас.

1.1.1 Действията на ИАМА по борба с произшествията на море се осъществяват от ДТиС, чрез МСКЦ-Варна, който представлява отговорния орган за инициирането и координацията на операциите и действията по морско ТиС в отговорния район на Р България. Това включва мобилизирането, организирането и изпращането на адекватни ресурси, които да се отзоват на сигнала за бедстващ човек в морето или в река Дунав, както и за човек, застрашен от нараняване или смърт по крайбрежните скали или бреговата ивица на България.


1.1.2 Като координатор на операциите по морско ТиС, МСКЦ-Варна отговаря за това да изисква и изпрати сили и средства за ТиС и онези средства, които са предоставени от другите служби, органи и организации, както и за координирането на последващите операции по ТиС, освен ако те не са официално прехвърлени или възложени на друг координатор, например Координатора за ТиС на МО (Военноморските сили/Военновъздушните сили) в случай на произшествие с военен кораб или самолет. Поддържа се тясна връзка с центровете на РВД и другите служби за спешна помощ, включително с организациите и службите за ТиС на съседните държави.
1.2 Организация и готовност
1.2.1 Съществува един координационен център (МСКЦ Варна), който координира ресурсите за ТиС в БМОРТиС. Юрисдикцията на ИАМА е допълнително разделена на четири административни зони: Варна , Бургас, Лом и Русе.
1.2.2 Организацията се основава на непрекъснати дежурства и следене на радио сигналите по VHF, VHFDSC, MF и MFDSC. Радио покритието на българските крайбрежни и открити води се простира до 150 морски мили, макар че международните сателитни комуникации го разширяват до границите на целия отговорен район за ТиС на страната. Тези дежурства включват следене на международните честоти за повиквания при бедствие на VHF, VHFDSC и MFDSC. Сигналите за бедствие от Inmarsat се насочват автоматично към МСКЦ-Варна. Сигналите за морски бедствия, получени чрез COSPAS SARSAT, се пренасочват към МСКЦ-Варна от Центъра за контрол на МВРии (СMC) в Москва. МСКЦ-Варна отговаря и за получаването и оповестяването за получени сигнали за заплаха срещу сигурността на корабите.
1.2.3 В допълнение към радио и сателитните комуникации, МСКЦ-Варна следи постоянно и за обаждания на спешния телефон 112 и разполага с възможност за пеленговане на VHF . Тази широкообхватна и интегрирана комуникационна система се допълва от факс, телекс и електронна поща.
1.2.4 Операциите по ТиС се поддържат от компютърна система за командване и контрол, която осигурява управление на инцидентите и водене на записи, избор на спасителни средства и тяхното вдигане по тревога, поддържане на бази данни, управленска информация и статистика. Компютъризирана система осигурява възможността да се предвижда движението на обекти, които се носят свободно в морето, и да се определят райони за търсене, както и оптимални планове за покритие на районите за търсене от спасителните единици.
1.2.5 МСКЦ е оборудван със Система за автоматично идентифициране на корабите (AIS), която позволява по електронен път да се следят корабите с инсталиран AIS на борда. Засега наличието на AIS е задължително само за кораби над 300 БТ и е регламентирано от Конвенция SOLAS.
1.3 Информация за морска безопасност
1.3.1 МСКЦ Варна, посредством Варна Радио, излъчва информация за морска безопасност (ИМБ) по VHF. ИМБ включва навигационни предупреждения от Хидрографската служба на МО, предупреждения за силен вятър, предупреждения за почти силен вятър и метео прогнози от военната метеорологична служба. Варна Радио отговаря и за българската NAVTEX служба и излъчванията по нея, които включват навигационни предупреждения, метеорологични предупреждения и информация за ТиС.
1.4 Осигуряване на медицински консултации
МСКЦ Варна осигурява медицински консултации по радиото, като на корабите, които търсят такава консултация или помощ, било по VHF, MF или телефона, им се осигурява радио/телефонна връзка със съответните медицински специалисти от Многопрофилната транспортна болница във Варна. Ако от болницата изискат пострадалият да бъде свален от кораба, МСКЦ урежда подходящ начин за извозването му от кораба до болницата или на борда да бъде закаран медицински персонал от болницата (със средствата за ТиС), ако се прецени, че е необходимо.
1.5 Система за информационно обслужване и контрол на движението на корабите (VTMIS)
При изпълнение на своите задължения за координиране на търсенето и спасяването, МСКЦ Варна се подпомага от българската система за информационно обслужване и контрол на движението на корабите (VTMIS). Тази система осигурява постоянно радарно наблюдение на българската крайбрежна зона и на водите за пилотаж, за да е сигурно, че транзитно преминаващите кораби спазват Международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. Нарушителите на тези правила се идентифицират или от радарната система в Центровете за контрол и управление на корабния трафик или от другите кораби.

1.6 Световна морска система за бедствия и безопасност – специални отговорности
1.6.1 МСКЦ Варна е българският център в Световната морска система за бедствия и безопасност (GMDSS). Той е свързан пряко с наземната брегова станция в Бурум (Холандия), от където съобщенията за бедствие, спешност или безопасност се получават от сателитната система Инмарсат и се насочват автоматично към МСКЦ Варна за действия по ТиС. Ако се получат сигнали за бедствие от кораби извън отговорния район на Р България за ТиС, МСКЦ Варна предава сигнала и информацията на съответния чуждестранен МСКЦ.
1.6.2 Всички съобщения в системата NAVTEX се излъчват от Варна Радио както на 518 kHz, така и на 490 kHz.
1.6.3 Cospas-Sarsat е международна организация, която използва сателитна технология, за да засича активирани аварийни сателитни радио буйове (EPIRB) навсякъде по света и осигурява бързото предаване на техните сигнали за бедствие до съответния МСКЦ. Наземният сегмент на системата се състои от два елемента – местни потребителски терминали (LUT) и центрове за контрол на аварии (MCC). Задачата на MCC е да приеме данните за бедствието от LUT и чуждестранните МСКЦ, преди да ги предаде на МСКЦ Варна. Руските власти отговарят за поддържането и експлоатацията на LUT и московския MCC. Понастоящем системата Cospas Sarsat е в състояние да обработва сигнали от буйове на 121.5 MHz, 243 MHz и 406 MHz, въпреки че през 2009 г. ще спре да приема сигнали на 121.5 и 243MHz.
1.6.4 Националният морски регистър на аварийните сателитни радио буйове (EPIRB) се намира в София, в централата на ИАМА и осигурява необходимата информация за идентификация на корабите, след като бъде получен сигнал за бедствие от такъв буй.

1.7 Спасителни катери
ИАМА разполага с бързоходни катери, които са базирани във Варна и Бургас.
1.8 Спасителни влекачи/буксири (ETVs)
Търговски буксирни компании предоставят пристанищни влекачи за Варна и Бургас, които могат да се ползват за търсене и спасяване в БМОРТиС по силата на договори за взаимодействие.
1.9 Противопожарна помощ в открито море
Спасителните влекачи на ДП”ПИ” и на буксирните компании във Варна и Бургас са оборудвани и за борба с пожари и могат да бъдат изпращани в открито море с регионалните спешни екипи на Националната служба за противопожарна охрана и защита на населението на борда. Тези екипи (базирани във Варна и Бургас) могат да бъдат изпращани също така с вертолет или високоскоростен плавателен съд.
1.10 Координация на цивилните въздухоплавателни средства за ТиС
1.10.1 Авиационният спасително-координационен център (АСКЦ) ще работи в тясно сътрудничество с МСКЦ, в случай че български или чуждестранни въздухоплавателни средства се използват за гражданско морско ТиС в БМОРТиС.
1.10.2 При гражданското морско ТиС, което може да включва използването на надводни плавателни и въздухоплавателни съдове, цялостната координация на произшествието е задължение на МСКЦ Варна.
1.10.2 Действията на АСКЦ се улесняват от компютърна система за контрол и управление. Системата осигурява ефективно назначаване на спасителните средства, управление и отчитане на операциите по ТиС. За да изпълни задълженията си, АСКЦ поддържа широки комуникационни връзки с другите власти за ТиС и спешни служби, включително значителна мрежа от връзки за гласова комуникация, факс и други данни със спасителните координационни центрове на съседни държави.


ГЛАВА 2
2. Министерство на отбраната (МО)
2.1 МО (ВМС/ВВС) предоставят свои сили и средства за целите на ТиС по искане на МСКЦ Варна, които може и да не са специализирани за ТиС, тъй като са предназначени основно за военни цели. МО обаче е готово да помага, когато е възможно, на изпадналите в бедствие хора, въздухоплавателни и плавателни средства.
2.2 Организация
2.2.1 МО (ВМС) помага на МСКЦ като осигурява, според възможностите, следните средства: военноморската брегова система за следене, комуникации и сигнализиране, дежурните военноморски единици (кораб, вертолет), спасителните кораби и съоръжения; високоскоростните военни кораби и катери за отдалечени местопроизшествия, и водолазни екипи. Специализираните ресурси на МО (ВВС) за ТиС включват самолети и вертолети. При широкомащабно бедствие могат да се предоставят и допълнителни военни ресурси във вид на военна помощ за гражданските власти.
2.3 Координация на въздухоплавателните средства
2.3.1 Въздухоплавателните средства на МО се контролират от поста за ТиС на ВМС/ВВС. Той управлява и военното участие в операциите по ТиС по искане на българските власти за ТиС или на съседни спасителни координационни центрове. При операции за морско ТиС, които включват плавателни и въздухоплавателни средства, цялостната координация на произшествието е задължение на МСКЦ Варна.
2.3.2 По изключение, когато е нужен вертолет за ТиС, за да бъде спасен непосредствено човешки живот, е уредено МСКЦ Варна да се свързва пряко с най-близката вертолетна единица и да изисква нейната помощ.
2.4 Клетки за бедствие и отклонение (D&D)
2.4.1 През цялото времетраене на полетите повечето въздухоплавателни средства поддържат двупосочна радио връзка с центровете на РВД за областта, в която летят. Българските центрове на РВД осигуряват услуги по сигнализиране за бедствие или спешност в българския регион за въздухоплаване / горен информационен район. Обикновено, при спешност самолетите изпращат своето съобщение за бедствие най-напред на честотата, която използват в момента. (това може да е много висока, свръхвисока или висока честота). Възможно е да го излъчат и по една или повече от специалните честоти за бедствие от много високия, свръхвисокия или високия обхват. Съобщението задейства центъра на РВД, който сигнализира своята клетка за бедствие и отклонение. Служителите на D&D на свой ред отново сигнализират РВД центъра, който напътства действията по ТИС.
2.5 Самолети и вертолети
2.5.1 Военните самолети могат да се използват в помощ на операциите по ТиС, като те могат да бъдат транспортни или разузнавателни.
2.5.2 ВМС/ВВС имат специализирани вертолети за търсене и спасяване, които са на разположение при необходимост за ТиС. Дежурният вертолет на ВМС е с готовност за излитане до ___ минути.
2.5.2 Когато са налице, е възможно за операциите по ТиС да се използват и други военни вертолети и самолети.
2.6 Медицински бази
ББАЛ-ВМА във Варна помага на координатора по ТиС като осигурява медицински специалисти и друга специализирана медицинска намеса, включително комплекс за лечение с високо атмосферно налягане (барокамера).
ГЛАВА 3 Министерство на вътрешните работи (МВР)
3.1. Министерството на вътрешните работи чрез своите дирекции „Криминална полиция“, „Пожарна безопасност и спасяване”, дирекция „Гранична полиция” и „Гражданска защита”, подпомага другите държавни ведомства и организации в рамките на своите законови задължения.

3.2 Главна дирекция „Криминална полиция“

Главна дирекция „Криминална полиция“ отговаря за предотвратяването, откриването и разследването на престъпленията и престъпната дейност, включително на престъпленията, които е възможно да са били извършени на борда на кораби в отговорния район на Р. България за ТиС.


3.3. Главна дирекция „Гранична полиция”
3.3.1. Основната роля на Гранична полиция е да контролира границите, имиграцията, незаконният трафик на хора и да предотвратява терористични нападения. Тя отговаря и за разследването на криминални прояви в морето. Заради тези си задължения, службата разполага със значителен брой морски и сухоземни съоръжения, които варират от големи патрулни кораби до по-малки лодки за бързо реагиране, които биха могли да се използват за ТиС по искане на координиращия орган - МСКЦ за морските произшествия.
3.3.2 В района на Варна и в района на Бургас винаги има базирани големи и малки кораби и катери, както и кораби в отговорната морска зона, но поради поверителния характер на техните действия, местоположението им не може винаги да се оповестява.
3.3.3 Често това са първите средства, които достигат мястото на инцидента и може да се поиска да поемат отговорностите и ролята на Координатор на мястото на събитието (OSC) който да подпомага МСКЦ в цялостната координация на операциите по ТиС.
3.3.4 Освен това Гранична полиция разполага с мобилен екип от 20 човека, които могат да изпълняват спасителни операции и операции по гмуркане. Те биха могли да бъдат изискани и изпратени за участие в операция по ТиС от координиращия орган.

3.3.5 Гранична полиция разполага с модерен координационен и комуникационен център, в който се получава допълнителна информация от радарите и системата за автоматично идентифициране на корабите на ИАМА.


3.4 Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” (ГДПБС)
3.4.1 ГДПБС се управлява в съответствие с националната законова рамка. Законовите задължения на службата са заложени в Закона за МВР .

3.4.2 Основните задължения на ГДПБС са борба с пожарите, оказване на помощ при наводнения и спасяване на хора, попаднали в капан.


3.4.3 Регионалните звена на ГДПБС отговарят за спешните спасителни операции. Освен това звената във Варна и Бургас могат да изпратят спасителни екипи до 40 минути от получаване на сигнала, които могат да се изпратят с бързи спасителни катери, лодки или вертолет на борда да запалил се кораб в морето. В случай на големи морски инциденти, те се отзовават в съответствие със Споразумение за сътрудничество между ИАМА и МВР.1
3.5. Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита“
3.5.1 Произшествията, при които се налага ТиС на сушата или в морето, потенциално могат да се развият в големи инциденти, изискващи прилагането на специални планове за действие от страна на Национална служба „Гражданска защита“ с подкрепата на други държавни агенции и доброволни организации. При такива обстоятелства дирекцията координира дейностите на ангажираните участници и отговаря за обработването на информацията относно пострадалите, за идентифицирането и отстраняването на загиналите (заедно със звеното по съдебна медицина на Бърза помощ).
3.5.2. Национална система за спешни телефонни повиквания по единния европейски номер 112 –
ГЛАВА 5 Други държавни институции
5.1 Министерство на здравеопазването (МЗ)
5.1.1 Бърза помощ
5.1.1.1 Ресурсите на Бърза помощ се координират от Центровете за спешна медицинска помощ във всеки град. В случай на голямо произшествие или на бедствие от национален мащаб, ресурсите се координират от Националния медицински координационен център в София.
5.1.1.2 Основното задължение на Бърза помощ е да оказва медицинска помощ и да извозва пациентите/пострадалите. Посредством координационните си центрове, линейките се отзовават при инцидент, свързан с ТИС, по поискване на координиращия орган.
5.2. Министерство на земеделието и храните (МЗХ)
5.2.1 Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)
5.2.1 Центърът за контрол на риболовните кораби (ЦКРК) към ИАРА поддържа актуален модел на движението на риболовните съдове (с дължина над 15 метра) с помощта на INMARSAT C. В случай на бедствие или спешност, информацията за тяхното разположение и други важни данни се предоставят при поискване на МСКЦ Варна за дейности по ТиС.

ГЛАВА 6 Неправителствени организации
6.6.1. Техническият университет Варна, както и други учебни заведения могат да предоставят база, тренажори, преподаватели и инструктори за обучение и тренировки на участниците в морското ТиС.
6.6.2. Пилотски станции могат да предоставят капитан-пилоти за консултации и помощ при планиране на операции по ТиС, както и пилотски катери с екипажи за инциденти в близост до пристанищата.
6.6.3. Буксирни компании могат да предоставят буксири за спасяване на кораби и други плаващи средства и съоръжения, както и буксировка или друга спомагателна дейност.


ГЛАВА 7 Задължения на доброволчески организации, които участват в ТиС
7.1. Доброволните организации за ТиС допълват и увеличават възможностите за ТиС, които се осигуряват от държавните органи по силата на поетите международни задължения.
Повечето доброволни екипи разполагат със собствена комуникационна система, която се организира по всяко време и на всяко място за нуждите на конкретната операция. Екипите за ТиС на сушата използват радио-комуникационни системи на много висока честота. Честотите и каналите, които могат да използват, са показани в Приложение 2. В интерес на ефективното и ефикасно координиране на ТиС обаче, тези доброволни екипи би следвало да могат да комуникират с координиращия орган - МСКЦ Варна, по време на морски произшествия.

7.2 Българска доброволческа служба за търсене и спасяване (БУЛСАР)

БУЛСАР е сдружение с идеална цел, за координация, търсене и спасяване на бедстващи хора, оцеляли след катастрофи в българският морски отговорен район. Името и е съчетание от букви подсказващ националния признак и от началните букви на английския израз “Search and Rescue” (търсене и спасяване). Сдружението е учредено на 20.04.1996 г. във Варна. Пререгистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като “сдружение с нестопанска цел в обществена полза”. БУЛСАР е вписан в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието под No: 20040413002.


7.3 Български червен кръст
7.3.1 Българският червен кръст разполага с доброволни екипи, които са на разположение по всяко време на годината. Могат да бъдат повикани чрез Национална служба „Гражданска защита“, която носи цялостната отговорност за действията по търсене и спасяване на сушата. Екипите познават в подробности своите главни зони на действие, но при нужда могат да работят и на други места. Трябва да се подчертае, че макар да се състоят от доброволци, които се ръководят от постоянни служители, тези екипи отговарят на високи стандарти и услугите, които предоставят, са професионални и като такива представляват безценно допълнение към спешните екипи на Гражданска защита в операциите за търсене и спасяване при големи бедствия.
7.3.2 Водно-спасителна служба
7.3.2.1 Макар че за обучението и лицензирането на плажните спасители отговаря БЧК, осигуряването на такива служители и оборудване по плажовете е задължение на собствениците на плажовете, които са или концесионери, или общините.
7.3.2.2 По силата на споразумение между ИАМА и Националния съвет на Червения кръст спасителите на плажа имат правото да използват канал 10 на много висока честота за пряка връзка с МСКЦ Варна. В случай на произшествие на плажа или в непосредствена близост до брега, информацията се предава на МСКЦ Варна, които при нужда поемат координацията.

7.4. Асоциацията на концесионерите на плажове осигурява персонал и оборудване, с които управлява частните плажове.
7.5. Асоциацията на българските черноморски общини осигурява персонал и оборудване, с които управлява плажовете, които не са отдадени на концесия. Плавателни средства на ИАМА са базирани на територията на общините и се експлоатират от тях под координацията на МСКЦ Варна.

ГЛАВА 8 Спомагателни организации и служби

8.1 В хода на операциите по ТиС, на тяхното координиране и събиране на информация, службите за ТиС в България използват и редица други организации и власти. Тяхната възможност да помогнат, било защото се намират в близост до местопроизшествието, било с информация, може да допринесе за успешния изход от операцията по ТиС. Такива могат да бъдат Института по океанология към БАН, НИМХ-БАН филиал Варна и др.



8.2 Капитани на кораби
8.2.1 Капитаните на кораби са длъжни по силата на Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море SOLAS, когато получат съобщение за бедствие пряко от някой кораб, препредадено от друг кораб или от органите за ТиС, да окажат съдействие. Указанията за капитаните се съдържат в Международното ръководство за авиационно и морско ТиС (IAMSAR Manual), Том 3, Годишният сборник на известията до мореплавателите на Адмиралтейството и Международните правила за радио комуникации.

8.3 Морски фарове
8.3.1 ВМС отговарят за поддръжката на навигационното осигуряване в териториалното море. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” отговаря за поддръжката на буйовете и навигационните знаци в районите на пристанищата.
8.4. Добиване на природен газ от морето
Фирмите, които работят в БМОРТиС, разполагат с плавателни ресурси и оборудване за ежедневна употреба и за спасителни цели.
На МСКЦ Варна се съобщава за всяко произшествие в морето, което би могло да застраши живота, независимо дали води до някакви последващи действия. По принцип ресурсите, с които разполагат операторите на платформите, биха могли да се използват и в помощ на други операции по ТиС.

За спазването на стандартите за безопасност на платформите в Черно море отговаря Министерството на икономиката и енергетиката.



Връзка с чужди власти за ТиС
ИАМА поддържа тясно оперативно сътрудничество с администрациите за ТиС в съседните и черноморските страни . България има сключени работни споразумения със своите съседки за нуждите на сътрудничеството в областта на ТиС. Ежедневни контакти се поддържат от МСКЦ Варна с -
ГМСКЦ Анкара (Турция)

МСКЦ Констанца (Румъния)

МСКЦ Одеса (Украйна)

МСКЦ Новоросийск (Русия)


За всички чуждестранни СКЦ, МСКЦ Варна е базата за връзка.

България е страна по многонационално споразумение с Грузия, Румъния, Турция, Русия и Украйна за черноморско сътрудничество от 1999г., в областта на ТиС.





ПРИЛОЖЕНИЕ 1



ЧЕСТОТИ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ




Честота

Канал


Режим +

Simplex = (S)

Duplex (D)


Обхват

Предназначение и бележки



Честоти за повиквания и бедствие

457 kHz

-

A1D/G1D – (S)

Ниско-честотен

Лавинни спасителни буйове

2182 kHz

-

J3E-(S)

Средно--честотен

Международни повиквания за морски бедствия и безопасност. SSB

2187.5 kHz

-

F1B-(S)

Средно-честотен

Международна морска средна честота за цифрово избирателно повикване

2272 kHz

-

A1D/G1D-(S)

Средно-честотен

Лавинни спасителни буйове

4340 kHz

-

A1A-(S)

Високо-честотен

Комбинирана честота на НАТО за бедстващи подводници. CW

8364 kHz

-

A1A/J3E-(S)

Високо-честотен

Съдове за оцеляване. CW/SSB

121.5 MHz

-

A3E/A2D-(S)

Много високо-честотен

Международна въздухоплавателна честота за спешни повиквания. Честота на аварийните буйове на Cospas-Sarsat , която от 1.02.2009 ще служи единствено за хоуминг местоположението на буйовете. ДВ

156.525 MHz

70

G2B-(S)

Много високо-честотен

Международна морска много висока честота за цифрово избирателно повикване.

156.8 MHz

16

F3E-(S)

Много високо-честотен

Международна морска честота за бедствие, повиквания и безопасност. УКВ

243 MHz

-

A3E/A2D-(S)

Много високо-честотен

Комбинирана честота на НАТО за бедствия/спешни случаи. Хоуминг на буйове на бедстващи подводници. Честота за аварийните буйове на Cospas-Sarsat , която от 1.02. 2009 ще се използва само за хоуминг на буйовете.

406.0 –

406.1 MHz



-

A1D/G1D-(S)

Свръх-високо-честотен

Морски, самолетни и лични аварийни радио буйове за всякаква среда към Cospas-Sarsat - (EPIRB, ELT и PLB)

Контрол на ТиС и място на търсенето

3023 kHz

-

J3E/A1A – (S)

Високо-честотен

От СКЦ към корабите и/или на мястото на търсене. SSB/CW

5680 kHz

-

J3E/A1A – (S)

Високо-честотен

От СКЦ към корабите и/или самолетите на мястото на търсене. SSB/CW

8364 kHz

-

J3E/A1A – (S)

Високо-честотен

Международна, за многопосочни комуникации между съдове за оцеляване, самолети и кораби. SSB/CW

123.1 MHz

-

A3E/A2D – (S)

Много високо-честотен

НАТО/Международна комбинирана за мястото на търсене и спасяване. ДВ

156.300 MHz

6

F3E – (S)

Много високо-честотен

За съобщения кораб-кораб на мястото на търсене. Също за СКЦ-кораби на мястото на търсене. УКВ

156.375 MHz

67

F3E – (S)

Много високо-честотен

Може да се използва за координиране на ТИС, ако бъде дадено разрешение, от участващите сухоземни, морски и въздушни станции . УКВ



ПРИЛОЖЕНИЕ 2

РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА




АСКЦ

Авиационен спасителен координационен център

РВД

Ръководство на въздушното движение

AIS

Automated Identification System – Система за автоматично идентифициране на корабите

ИАМА

Изnълнителна агенция „Морска администрация“

ГБОТИС

Група на българските оператори по ТИС

СКБТИС

Стратегическа коМВРия/комитет на България по ТИС

ГВА

Гражданска въздухоплавателна администрация

COSPAS/SARSAT

Сателитна система за изпращане на сигнали за бедствие

БСЕ

Брегови спасителен екип

D&D

Distress and Diversion – бедствие и отклонение

DF

Direct Finding – пряко отриване

DSC

Digital Selective Calling – цифрово избирателно повикване

ELT

Emergency Locator Transmitter – авариен радио буй за въздухоплавателни средства

EPIRB

Emergency Position Indicating Radio Beacon – авариен радио буй за кораби

УКВ

Ултракъси вълни

F/UIRs

Flight/Upper Information Regions – райони за полети/горни информационни райони

GMDSS

Global Maritime Distress and Safety System – глобална морска система за бедствия и безопасност

GPS

Global Positioning System – глобална система за позициониране

HF

High Frequency – висока честота

IAMSAR

International Aeronautical and Maritime Search and Rescue Manual – международен наръчник по авиационно и морско ТИС

kHz

kilo-Hertz – кило херца

МКТИС

Местни коМВРии по търсене и спасяване

LUT

Local User Terminal – местен потребителски терминал

MCC

Mission Control Centre – център за контрол на МВРии

МО

Министерство на отбраната

MF

Средна честота

MFDSC

Medium Frequency Digital Selective Calling - Цифрово избирателно повикване на средна честота

MHz

Mega-Hertz – мега херца

MMSI

Mobile Maritime Ship Identification – идентификационен номер на корабите

МЗ

Министерство на здравеопазването

МВР

Министерство на вътрешните работи

МСКЦ

Морски спасителен координационен център

MSI

Maritime Safety Information – информация, свързана с морската безопасност

МВР

Министерство на държавната политика при бедствия и аварии



РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)




КМС

Координатор на мястото на събитието (on-scene coordinator)

ГДПБС

Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”

NAVTEX

Navigational Safety Text – съобщение, свързано с безопасността на навигацията

СКЦ

Спасителен координационен център

ТИС

Търсене и спасяване

SOLAS

Convention on Safety of Life at Sea (1974) – Международна конвенция за морска безопасност

ОРБТИС

Отговорен район на Р България за търсене и спасяване

UHF

Ultra-High Frequency – свръхвисока честота

VHF

Very High Frequency – много висока честота

VHFDSC

Very High Frequency Digital Selective Calling – Цифрово избирателно повикване на много висока честота



1 Процедурни правила, Приложение 11 , Български план за ТиС 2004

Стр. от

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница