Стратегия за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007 – 2013 година


IV. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И РЕСУРСИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В Р БЪЛГАРИЯ



страница5/14
Дата09.08.2018
Размер2.23 Mb.
#78471
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

IV. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И РЕСУРСИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В Р БЪЛГАРИЯ

4.1. Основни положителни резултати6


През последните години туризмът в Р България се характеризира със сравнително динамично развитие. При относително ниския брутен национален продукт, туризмът се утвърди като сериозен икономически отрасъл на българското стопанство. Този извод особено се потвърждава от резултатите за периода 2000 – 2006 г., когато броя на туристите и валутните приходи нарастват ежегодно от 5% до 15% (през 2006 г. – 6.64 % в сравнение с 2005 г.), при среден световен темп 3-5%. Това потвърждава необходимостта от перспективно и устойчиво развитие на българската туристическа индустрия и особено съчетаването на държавните координиращи решения с възможностите на частната предприемчивост. Това заключение се обосновава с:
А. Участие на туризма във формиране на брутния вътрешен продукт.

По официални данни на 2006 год. за платежния баланс на страната от БНБ, приходите от международен туризъм (без транспорта) са 2 061.4 млн евро, което е с 5.45 % повече в сравнение с 2005 год. Разходите за пътувания на български граждани в чужбина са 1 174.5 млн евро (+ 4,64%), а положителното салдо е 886.9 млн евро.

Преките (от туристическите обекти и фирми) и косвените приходи (от другите отрасли, предоставящи услуги на туристите) образуват около 13 % от брутния вътрешен продукт на Р България за 2006 г.
Б. Социално – икономически резултати.

Към 01.01.2007 г. в туризма работят пряко близо 110 000 граждани и около 140 000 други участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите. Над 17 000 семейства работят в собствени хотели, ресторанти, като туристически оператори и агенти, т.е. 10% от активното трудово население. По този показател се доближаваме до такива туристически държави като Гърция, Португалия, Испания и др. По неофициални данни средната месечна заплата на работещ в туризма е над 400 лв. Около 20% от заетите в туристическия отрасъл получават средномесечна заплата над 1000 лв.


В. Стопански резултати.

Към 01.01.2007 г. повече от 98 % от туристическите обекти (с изключение на тези на БТС, ПРО ЕАД, Орбита и др.) са частна и акционерна собственост. Над 100 000 български граждани са акционери в туристическите обекти. Само за последните няколко години в България са построени над 60000 легла в нови и реконструирани хотели. Почти 90 % от съществуващата база е реновирана и обновена. Хотелите със звездна категоризация от три, четири и пет звезди са вече над 80 % от общата леглова база у нас. Р България в момента разполага с над 220 000 легла в елитни хотели и около 150 000 легла в семейни хотели, пансионати и т.н. Трябва да отбележим, че само през периода 2005 – 2006 год. са открити повече от 60 хотела по Черноморието с над 25 000 нови легла, а в планинските райони – 30 хотела с близо 10 000 нови легла7.

Освен това туризмът спомага за развитието и на други отрасли на националната ни икономика – строителство, земеделие, транспорт.
Г. Международен принос.

По официални данни през 2006 г. Р. България се посещава ежегодно от 7,5 милиона чужденци. Над 4.2 милиона от тях пътуват с туристическа цел. По този начин туризмът спомогна на страната ни по-бързо да се приобщи към европейските и световните качествени стандарти и европейските ценности на живот. Значителни са и чуждестранните инвестиции в областта на туризма у нас. Само през последните 5 години са усвоени над 2 млрд евро чуждестранни и български инвестиции в туризма. С навлизането на големите хотелиерски, ресторантьорски и туроператорски вериги и компании, българският туризъм стана част от световната глобализация на туристическата индустрия. От чуждестранни граждани в периода 2002 до 2005 г. са закупени и над 1 000 апартамента в туристическите ни курорти и селища.8



    1. Недостатъци и нерешени проблеми.


Реалният анализ на резултатите от туризма показва, че в Р България все още не се реализира мащабна национална, регионална и местна политика за организация и управление на перспективен и ефективен отрасъл, който да ни причисли към високо развитите туристически държави, с подобаващо място на международния туристически пазар. В подкрепа на това обобщение, ще изтъкнем:

  • Р. България не е намерила верния подход за решителен пробив на туристическия пазар. България участва с под 1% в европейския туристически пазар (Германия – 0,8% от туристите, които изпраща в чужбина, Великобритания – 0,7%, Скандинавските страни – 0,5%, др.). Очевидно ние се стремим да “откъснем” туристи от другите държави, а не да създадем своя търговска марка и свой устойчив пазар;

  • Неконтролираното строителство на туристическите курорти и селища, особено по Черноморието и планините, доведе до нарушения на природната среда – растителни и морски природни ресурси. Липсата на координация на решенията и контрола по този проблем между централните, регионалните и местни държавни власти доведе до сериозни противоречия между икономическите и социалните фактори и опазване на природната среда и културно-историческото наследство;

  • Появи се ясно противоречие между туристическата (в курортите и хотелите) и инженерна инфраструктура. Националната, регионална и местна инфраструктура не отговаря на съвременните изисквания на туристите (пътища, летища, вода, канализация и т.н.);

  • Липсва необходимата социално-икономическа политика и условия за увеличаване на почиващите българи в нашите туристически обекти;

  • Не се обръща достатъчно внимание на детския, ученическия, студентския и младежки туризъм, както и на туризма за хора от “трета” възраст (пенсионери);

  • Въпреки обновената леглова база, изградените спортни, развлекателни и други съоръжения, качеството и разнообразието на предлаганите стоки и услуги от обслужващия персонал все още са под нивото на изискванията и стандартите на европейските държави. Очевидно е, че все още липсва национална атмосфера на гостоприемство (от всички граждани, селища и отрасли) по приемането както на чуждестранни, така и на български туристи;

  • България разчита, а и в бъдеще ще продължава да разчита основно на морския туризъм, от който през 2006 г. формира около 70% от приходите на туризма. Въпреки богатите си географски, природни и културно-исторически ресурси, все още обаче не са достатъчно развити културния, деловия, селския, балнеоложкия, СПА туризма, природния, религиозния, ловния, спортния, екстремния и хоби туризма;

  • Все още са недостатъчни икономическите стимули на частния бизнес – данъци, такси, застраховки и т. н. в сравнение на нашите основни конкуренти – Турция, Хърватска, Кипър и т.н.;

  • Недостатъчна координацията в дейността на националните и регионалните неправителствени туристически организации.

Можем да обобщим, че по отношение на вътрешните, европейски и други международни изисквания и стандарти, нашата страна се намира на важен кръстопът да развие сериозна туристическа индустрия, за което следва да се вземат решителни политически, организационни, икономически, финансови и социални решения.


Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files
UNWE%20files -> Да се разширява ли чрез франчайзинг (продаване на права) към Южно -американския пазар?
UNWE%20files -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
UNWE%20files -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
UNWE%20files -> Скалното катерене
UNWE%20files -> Професионална автобиография
UNWE%20files -> Сигурност във фирма за разработка на
UNWE%20files -> При какви обстоятелства придобиването на съществуваща компания е предимство за Хайнекен, в сравнение с инвестициите „на зелена поляна”?
UNWE%20files -> Спам и системи за защита от спам
UNWE%20files -> Експозе Русия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница