Стратегия за развитие на устойчив туризъм за региона на национален парк



страница1/10
Дата09.09.2016
Размер1.23 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ
ЗА РЕГИОНА НА

НАЦИОНАЛЕН ПАРК

ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН

Съдържание

Въведение


  1. Стратегия за развитие на устойчив туризъм за региона на Национален парк Централен Балкан

1.1. Процесът на стратегическо планиране

1.2. Общ преглед на региона на Национален парк Централен Балкан като дестинация за устойчив туризъм

1.3. Ситуационен анализ

1.4. Визия за развитието на устойчивия туризъм

1.5. Стратегически цели и приоритети

1.5.1. Съхранение и устойчиво използване на природните ресурси

1.5.2. Съхранение и устойчиво използване на антропогенните туристически ресурси

1.5.3. Стимулиране на устойчивото социално - икономическо развитие на региона на Национален парк Централен Балкан


1.5.3.1. Регионално и местно развитие

1.5.3.2. Развитие на човешките ресурси

1.5.4. Развитие на региона на Национален парк Централен Балкан като дестинация за устойчив туризъм

1.5.4.1. Връзки с Националната стратегия за екологичен туризъм, Регионалните планове за екотуризъм, Националната стратегия по околната среда (2005 – 2014) и др.

1.5.4.2. Връзки с Регионални стратегии за развитие, с областните и общинските планове и програми за развитие
2. План за действие за развитие на устойчив туризъм

2.1. Рамка на плана за действие

2.2. Програми и проекти

2.2.1. Опазване на ландшафта и хабитатите на региона

2.2.2. Система за управление на посетителите в региона на НП Централен Балкан

2.2.3. Система за информационно обслужване на туристите в дестинацията

2.2.4. Инвестиционна политика за развитие на устойчив туризъм

2.2.5. Защита и стимулиране на местните производства и продукти

2.2.6. Развитие капацитета на местните туристически предприемачи

2.2.7. Маркетинг на дестинацията


3. Времеви график на Плана за действие /2005 – 2009 г./

4. Финансова рамка на Плана за действие

5. Мониторинг на Стратегията и Плана за действие

6. Изпълнение на Стратегията и Плана за действие

Приложения
Приложение 1. Карта на PAN Parks региона на Национален парк Централен Балкан

Приложение 2. Описание на ресурсите за развитие на туризъм в региона на НП Централен Балкан


Приложение 3. Ситуационен (SWOT – анализ) анализ на туристическото развитие в региона на НП Централен Балкан
Приложение 4: Описание на проектите
Приложение 5. Списък на заинтересованите страни, участвали в процеса на

разработване на Стратегията и плана за действие


Приложение 6. Речник на понятията
Приложение 7. Списък на материалите, използвани в процеса на разработване на Стратегията

Въведение
Стратегията за развитие на устойчив туризъм е създадена в отговор на предизвикателствата, поставени пред Дирекция Национален парк Централен Балкан в резултат от присъединяването към мрежата PAN Parks и като продължение на усилията за обединяване на интересите на заинтересованите страни около парка в областта на устойчивия туризъм. През месец октомври 2003 година паркът в лицето на парковата администрация получи сертификат за членство в Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks, в т.ч. и правото да ползва запазената марка PAN Parks. Засега този сертификат е притежание на четири европейски паркови администрации. За посетителите с природозащитна култура марката на PAN Parks означава гарантирано високо качество на услугите и преживяванията сред дивата природа. В същото време знакът удостоверява, че туристите, които пребивават на съответната територия и местните хора, както и предлаганите туристически услуги не увреждат природата, а допринасят за нейното опазване. Същата загриженост се отнася и за културно-историческото наследство на региона.
Туризмът, осъществен според принципите на PAN Parks, е възможност за икономическо развитие чрез съчетаване на целите на защитената територия и интересите на местното население около парка. Един от критериите за оценка на туристическите услуги, според философията на устойчивия туризъм, е делът от цената им, който остава като приход за местните общности.
Членството на Национален парк Централен Балкан в мрежата на PAN Parks е признание за високото качество на ресурсите, съхранявани на територията му и за равнището на дейностите по тяхното опазване. В същото време критериите на PAN Parks поставят нови отговорности и предизвикателства пред управлението на защитената територия и региона около нея. Получаването и запазването на търговската марка PAN Parks, удостоверяваща високото качество на природата в парка и региона и на услугите на местния туристически бизнес, са свързани с определянето на стратегическите насоки за развитие на туризма. Сертифицирането на бизнес - партньорите означава поемане на отговорности за управлението на техния бизнес, съчетано с опазване на съществуващите ресурси.
Стратегията за развитие на устойчив туризъм в региона на Национален парк Централен Балкан отчита и постиженията на разработените през 2003 г. в региони Централен Балкан – Север и Централен Балкан – Юг Регионални планове за развитие на екотуризъм, потвърждавайки разбирането за екотуризма като форма на устойчив туризъм.
Настоящата стратегия има за цел да представи постигнатия консенсус между заинтересованите страни от целия регион на парка за бъдещето на туризма. Тя обхваща период от десет години. Формулирани са дългосрочна визия и стратегически цели за развитието на туризма в региона. Определени са основните приоритети за постигането на всяка една от целите на развитие. Неразделна част от Стратегията е и Планът за действие, който е разработен за първите пет години от нейното прилагане и изпълнение. Планът за действие обхваща средносрочен период на планиране от гледна точа на предстоящите промени в страната, свързани с членството в Европейския съюз и променящата се ситуация в резултат на този процес. Стратегията предвижда механизъм за управление на тези промени.
Устойчив туризъм
За целите на разработването на Стратегията заинтересованите страни формулираха разбирането си за устойчив туризъм. Техните гледни точки, изразени по време на обща работна среща на заинтересованите страни, отразяват следните становища:


  • “Устойчивият туризъм се развива на основата на хармонията между ползването и опазването на ресурсите чрез интегрирането на местната и регионална култура, бит и традиции. Той е възможност за поминък на местните хора и в същото време образова посетителите и туристите. За развитието на устойчивия туризъм се създава дискретна и щадяща средата инфраструктура. Правилата за развитие на устойчивия туризъм включват прозрачност и яснота на процедурите за взаимодействие.”

  • “Устойчивият туризъм е възможност за добро взаимодействие между бизнеса и природата, като се спазват правилата на хармонията и закона.”

  • “Устойчивият туризъм се развива чрез съчетаване на природните богатства с местната култура и традиции на основата на дългосрочна стратегия за интегриране на ресурсите в туристическите продукти по начин, който подобрява или не променя техния състав. Условията за устойчив туризъм се създават и управляват от компетентни и знаещи хора.”

  • “Устойчивият туризъм тръгва от една начална база и търпи развитие при спазване на всички основни принципи на туризма – минимално въздействие върху природната и околната среда, предоставяне на възможност за генериране на приходи за местните хора, като част от тях се влагат за възстановяване на ресурсите, съдействие за запазване на културата, историята и традициите.”

  • “Устойчивият туризъм се развива чрез разумно използване на ресурсите при допринасяне на икономически ползи за местните хора и защитените територии и уважение към правата на хората и животните.”

  • “Ние не сме наследили природата от нашите деди, а сме я взели назаем от нашите деца!”

Общото становище на заинтересованите страни за същността на устойчивия туризъм се основава на разбирането, че растежът на региона е невъзможен без равновесие на икономическото, екологичното и социо-културното развитие, а туризмът е важен инструмент за устойчиво развитие на региона на Национален парк Централен Балкан.



Принципи при определянето на PAN Parks региона на Национален парк Централен Балкан.
Регионът на Национален парк Централен Балкан, сертифициран като PAN Parks регион, трябва да отговаря на следните принципи :


  • Да обхваща физикогеографски регион, включващ населените места с близки до или попадащи в парка землища.

  • Да има общ ландшафтен облик, придаващ компактност и визуална обособеност на региона.

  • Да има екологична връзка с други райони, свързани с осъществяване на природозащитните (консервационни и възстановителни) цели на парка

  • Населените места, попадащи в региона са от селски тип, без силно развити индустриални зони и високо сградно строителство, или, ако има такива, те не са ясно видими (контрастиращи със селския и планински пейзаж) и не влияят отрицателно върху облика и чистотата на региона (шум, отпадъци, прахови и газови замърсявания, отпадни води).

  • В региона няма и не се допуска стимулирането на силно развити неустойчиви форми на туризма, свързани с промяна на естествения ландшафт, мащабни застроявания, увреждане на природата чрез изграждане на съоръжения или по друг начин.

  • В региона не се развиват и не се стимулират форми на туризъм, свързани с увреждането на социалната среда, елементите на културното или природно наследство.

  • Местните предприемачи развиват или желаят да развиват устойчив туризъм в тези населени места и техните землища.

  • Социо-културните граници на региона са обособени и различими.

  • Предлаганите туристически продукти и услуги в региона са свързани с уникалните особености и идентичността на региона.

  • В региона се предлагат продукти и услуги, чийто произход, тематика, употреба или изработка са свързани с високата част на планината и Националния парк.

  • Традиционните обичаи, кухня, занаяти, фолклор са запазени, практикуват се и се предлагат като атракции от местните предприемачи.

  • Транспортът, настаняването и другите услуги са ориентирани към индивидуалния “предпочитащ зеления туризъм” гост и са съобразени с изискванията за устойчивост.

  • Местната общност има нагласа да подкрепя Националния парк и осъзнава необходимостта от опазване на природното и културно наследство и развитието на устойчив туризъм.

  • Строителството на нови сгради в региона се съобразява с традиционната за региона архитектура по отношение външния вид и размера на сградите.


Обхват на PAN Parks региона на Национален парк Централен Балкан
Спазвайки посочените принципи, регионът може да се обособи чрез определянето на две зони:

  1. Населени места, части от чиито землища попадат в границите на Националния парк.

  2. Населени места, чиито землища са в близост до парка – при заявен интерес от страна на местните власти и/или предприемачи.

На практика първата зона на PAN Parks региона Централен Балкан включва землищата на следните селища: селата Дивчовото и Рибарица в община Тетевен; селата Чифлик, Бели Осъм, Балканец и Черни Осъм в община Троян, гр. Априлци, селата Кръвеник и Стоките в община Севлиево, селата Манолово, Тъжа, Асен, Скобелево, Осетеново, Габарево, Търничане и град Павел Баня от община Павел Баня, градовете Калофер, Клисура и Карлово и селата Васил Левски, Иганово, Певците, Кърнаре, Столетово, Христо Даново, Розино и град от община Карлово, Сопот и Анево от община Сопот, с. Антон.



Към втората зона се отнасят останалата част от Общините: Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Павел Баня, Карлово, Антон и Общините Казанлък и Габрово.


  1. Стратегия за развитие на устойчив туризъм за региона на Национален парк Централен Балкан


1.1. Процесът на стратегическо планиране
Процесът на създаване на Стратегия за развитие на устойчив туризъм за региона на Национален парк Централен Балкан започна с широко информиране на обществеността и заинтересованите страни за същността на предстоящите действия и тяхната връзка с членството на Парка в мрежата PAN Parks. Осъществена беше информационна кампания, която даде възможност на всички, които имат желание и интерес, да разберат как могат да участват в подготовката на Стратегията. Подготвени и осъществени бяха срещи с ключови участници – кметове на общините и населени места около парка, местни предприемачи в областта на туризма, представители на културни и образователни институции.
Важна част от процеса на създаване на стратегията беше актуализирането на информацията за състоянието на туристическите ресурси и проучването им там, където това беше необходимо. Резултатите бяха анализирани и представени по време на работна среща, която подготви и оценка на ситуацията за развитие на туризъм в региона. Следващият етап беше насочен към постигане на консенсус за стратегическите цели и приоритетите в развитието на устойчивия туризъм в региона.
Неразделна част от Стратегията е планът за действие, който представя програмите и проектите за постигане на набелязаните цели. На неговото създаване бяха посветени сериозни усилия и в поредица от три работни срещи експерти от региона обобщиха предложенията на заинтересованите страни.
1.2. Общ преглед на региона на Национален парк Централен Балкан

Ресурси за развитие на туризъм
Територията на Националния парк съхранява много уникални за страната и за Европа растителни и животински видове и местообитания. Биологичното разнообразие на парка, уникалният ландшафт на региона, разнообразният климат са в основата на съществуващите туристически продукти. Биологичното разнообразие в региона е съхранено в система от защитени територии – резервати, Национален парк, Природен парк, природни забележителности и местности. Девет резервата заемат една трета от площта на Национален парк Централен Балкан. Четири от тях – Боатин, Царичина, Стенето и Джендема са част от Световната мрежа биосферни резервати на ЮНЕСКО. Осем от резерватите са в Списъка на представителните защитени територии на ООН.
Културно-историческото наследство е съхранило традициите и духа на региона в уникални занаяти и местни производства. В региона има запазени традиционни форми на земеползване, които са в основата на една от най-успешните туристически атракции – маслодайната роза и култивирането на други видове маслодайни и лечебни растения. Отглеждането и преработката на маслодайната роза е сърцевината на един привлекателен комплексен туристически продукт. Друг пример за традиционно земеползване са прочутите Троянска и Тетевенска сливенски ракии. В много селища могат да се наблюдават и да се вземе участие в традиционни празници и културни събития, между които са християнските празници, фестивала на розата, деня на Ботев и др.. В региона и в непосредствена близост до него се намират паметници на културно – историческото наследство от всички исторически периоди. Но най – голямо е богатството на архитектурни забележителности и исторически паметници от епохата на Националното Възраждането. Тази част на наследството на региона на Национален парк Централен Балкан също предоставя много възможности за задоволяване на интересите на туристите и в съчетание с природните ресурси е основа за създаване и развитие на много атракции.

(Подробна информация за туристическите ресурси в региона - Приложение 2.)
Инфраструктура
Като цяло в региона на парка общата инфраструктура е добре развита. От двете страни на планината минават два важни пътя, които свързват източната със западната част на страната. Проходите Шипка и Беклемето свързват северната и южната част на страната, а проходът Витиня, през който минава магистрала “Хемус”, е само на половин час от селищата на региона. Пътната мрежа между населените места в региона също е сравнително добре развита. Населените места и курортите разполагат с най - необходимите комуникации и системи за обслужване на населението и туристите.
Туристическата инфраструктура е по-добре развита от северната част на планината. Местата за настаняване на туристи в региона на Парка са концентрирани в курортните селища Рибарица, Шипково, Чифлик, Троян, Априлци, Павел Баня и Баня. Повечето от местата за настаняване са категоризирани съгласно изискванията на Закона за туризма в България и с малки изключения са с категория от една до три звезди.

Пешеходните туристически маршрути на територията на Национален парк Централен Балкан са с обща дължина около 670 км. От тях 16 са с изходни пунктове от север и 9 – от юг на планинското било. Пътеките са добре маркирани и обезопасени. На много места са създадени места за наблюдение на природата, както и места за бивакуване и отдих на туристите.

Информационното обслужване на туристите в региона се осъществява основно от туристическите информационни бюра в Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Габрово, и от информационните центрове в с. Рибарица, с. Черни Осъм, Карлово, Калофер, Клисура и Розино.
Рамка на стратегията

На национално ниво среда за развитие на устойчив туризъм създават няколко национални стратегии и планове за действие. Това са Националната стратегия за околна среда и план за действие /2000-2006г./, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие от 1994г., Стратегията за единно управление на водите в България /1997г./, Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия /2002-2006г./, Националната стратегия и план за действие за развитие на екотуризма (2004), Националния план за регионално развитие /2000-2006г./.


Обща политическа рамка за развитие на туризма в страната създават Законът за туризма и наредбите към него, Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии, Закон за горите, Закон за паметниците на културата и музеите, Закон за закрила и развитие на културата, Закон за устройство на територията, Закон за регионалното развитие, Закон за опазване на земеделските земи, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за лова и опазване на дивеча и др. В съществуващото законодателство все още няма акцент върху развитието на устойчив туризъм и механизми за неговата подкрепа.
От особено значение за създаването на Стратегията са Националната стратегия за екотуризъм /2004-2013г./ и Националният план за действие за екотуризъм /2004-2008г./. Тези два документа определят нови възможности за развитие на устойчиви форми на туризъм чрез сътрудничество и взаимодействие между защитените територии и заинтересованите страни от регионите около тях..

На регионално ниво Стратегията отчита предпоставките, заложени в двата Регионални плана за развитие на екотуризъм за дестинациите Централен Балкан – Север и Централен Балкан – Юг. Регионалните планове за екотуризъм са разработени за периода 2004-2008г.

Туризмът е приоритетна сфера в стратегиите за развитие на общините около парка. Все още разбирането за устойчивия туризъм не е интегрирано в стратегическите планове за развитие на този отрасъл в местните икономики и не са предвидени механизми за неговото стимулиране. В плановите документи на общинско ниво, които като цяло са все още в процес на изготвяне и последващо приемане от общинските съвети не се отделя особено внимание върху възможностите за развитие на туристически продукти, свързани с природата и защитените територии. Не се предвиждат и конкретни дейности, разнообразяващи съществуващото туристическо предлагане с нови, характерни за общините местни продукти.
Заинтересовани страни

Държавни институции и органи на местното самоуправление
Регионът на Национален парк Централен Балкан включва части от административните области Ловеч, Габрово, Стара Загора, Пловдив, София и общините Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Павел баня, Карлово, Сопот, Антон и Пирдоп. Заинтересовани страни от развитието на устойчив туризъм в тези граници са областните и общинските администрации, и общинските съвети.

На национално равнище заинтересовани страни са министерствата на околната среда и водите, на икономиката, на регионалното развитие и благоустройството, на културата, на земеделието и горите и техните подразделения в страната.


Културни и образователни институции
Заинтересовани институции са музеите в Троян, Габрово, Калофер, Карлово и Черни Осъм, училищата за планински водачи в Черни Осъм, по художествени занаяти в Троян и художествената гимназия в Казанлък.

Към заинтересованите страни би трябвало да се отнесат и средните училища (гимназии) в Тетевен и Троян, в които има специализирани паралелки по туризъм, както и Професионалните гимназии по туризъм в Априлци и Габрово, които на практика подготвят среден изпълнителски персонал за туристическия сектор в региона. Паралелки по туризъм има и в гимназиите в Казанлък и Сопот, на път е да се открие и в Калофер.


Дирекцията на Национален парк Централен Балкан през последните три години разработва модели за сътрудничество в областта устойчивия туризъм в региона. Първият пилотен проект за създаване на такъв модел беше реализиран в района на гр. Калофер.
Неправителствени организации в областта на туризма
В региона e регистрирана и работи една от петте регионални туристически асоциации в страната – РТА „Стара планина”, както и Туристически клуб “Ремарк” със седалище в град София. Местни туристически сдружения съществуват в Тетевен, Априлци, Троян, Рибарица, Севлиево, Габрово, Павел Баня, Карлово и Калофер. Уникално по своя характер е сдружението за екотуризъм Централен Балкан – Калофер, което демонстрира модел за партньорство с парка в областта на устойчивия туризъм. Във всички общински центрове и в някои по-малки селища съществуват все още действащи местни дружества на БТС, както и отряди на Планинска спасителна служба като поделения на БЧК.


Профил на туристическия бизнес
Местният туристически бизнес е от категорията микро и малък според стандартите в страната. Местата за настаняване се предоставят във фамилни къщи, вили, самостоятелни стаи и семейни хотели с капацитет между 4 и 30 легла, както и от по – големи хотели, основно в градовете и курортите на региона. Повечето места за настаняване са категоризирани от 1 до 3 звезди съгласно изискванията на Наредбата за категоризация на туристическите обекти (към Закона за туризма). През последната година се наблюдава разнообразяване на допълнителните услуги с организирани преходи и разходки по пешеходни маршрути с квалифицирани водачи.

Международни донори
Към подкрепата на региона основен принос имат Американската агенция за международно развитие, Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, Програмата за развитие на ООН и германската GTZ.
1.3. Ситуационен анализ
За да се планира бъдещето на устойчивия туризъм в региона на парка беше необходимо да се направи преглед и анализ на съществуващата в момента ситуация. Анализирани бяха и ресурсите за развитие на туризъм. Информацията за актуалното състояние на туризма в региона беше обобщена, като се използва рамката на SWOT-анализа. В Приложение 3 е представен подробният и цялостен анализ.
Анализът отразява основните силни и слаби страни, благоприятните възможности и заплахите пред развитието на устойчивия туризъм в региона на парка.
Силни страни


  • Ресурсите за развитие на туризъм в региона на парка съчетават разнообразие от уникална природа, съхранено културно-историческо наследство, характерни за планината традиции и практики, традиционно земеползване, привлекателни природни ландшафти и благоприятен климат,

  • Благоприятното географско положение на региона предоставя възможности за лесен достъп на посетители и туристи. Той е в центъра на България, близо до големи градове като София, Пловдив и Плевен и до градове с богато и уникално културно-историческо наследство (Габрово, Трявна, Велико Търново).

  • Съществуващата обща инфраструктура – пътища, комуникации, електроснабдяване, водоснабдяване е добре развита. Създадени са информационни туристически центрове. На територията на Парка е изградена туристическа информационна и посетителска инфраструктура.

  • Наличните туристически маршрути се поддържат и използват.

  • В хижите се води статистика на динамиката на туристопотока и реализираните нощувки; На входно-изходните пунктове на Националния парк се извършва мониторинг на туристическия поток

  • Основната туристическа инфраструктура в населените места предоставя места за настаняване и хранене на туристите. Едновременно с това съществуват условия за активен спорт и разнообразяване на свободното време – ски-писти, минерални басейни в курортите, игрища за футбол и баскетбол, тенис – кортове, зали за фитнес и др.

  • Характерна силна страна са работещите ателиета и цехове за производство на местни сувенири,.

  • В района има достатъчно учебни заведения, които подготвят кадри за туристическата индустрия - училища за планински водачи и художествени занаяти и за туризъм.

  • Силна страна на туристическия бизнес в голяма част от селищата на региона е наличието на опит и традиции за обслужване на туристи. Конкуренцията между предприемачите е допълнителен стимул за развитие на услугите.

  • Съществуващите туристически сдружения и информационни центрове, създадените консултативни съвети за туристическо развитие към Кметовете на общините подпомагат разработването на програми за развитие на туризма според изискванията на Закона за туризма.


Слаби страни


  • Все още биоразнообразието (предимно извън Националния парк и по-конкретно в Средна гора) не е достатъчно проучено като възможност за предлагане на атракции за посетителите. Това намалява възможностите за разработване на туристически пакети и предоставяне на информация за туристите.

  • Не са използвани всички възможности на културните ресурси за включване в туристически продукти, в смисъл, че не са социализиране и интерпретирани .

  • Общата инфраструктура в региона се нуждае от подобряване и от по-добро поддържане - водоснабдяване и канализация, улично осветление, управление на отпадъците, пътища между населените места и др.. Туристическата информационна инфраструктура в населените места и между населените места трябва да бъде развивана.

  • Маркетингът и рекламата на региона, особено на южната част, не са достатъчно организирани и координирани и не се осъществяват системно, целенасочено и ефективно.

  • Слаба страна на човешките ресурси е липсата на достатъчно информираност и разбиране за същността на устойчивия туризъм. Професионалната квалификация на предприемачите, уменията и нагласите за обслужване на туристи както и чуждоезиковите умения се нуждаят от развитие.

  • В областта на бизнеса липсват традиции във взаимодействията и партньорствата. Тази слаба страна характеризира и водещото взаимодействие между институциите и неправителствените организации.

  • Слаба страна на съществуващите туристически продукти е недостатъчното количество и качество на специализирани интерпретативни програми, които отразяват съвременните тенденции на предлагане на информация и преживявания.

  • Част от базата за настаняване на туристи на територията на парка се нуждае от подновяване и осъвременяване, особено повечето от хижите..

  • Институционалното ниво на развитие на устойчивия туризъм се нуждае от развитие на местния и регионалния професионален капацитет за управление на промените в туристическото развитие, а там, където няма такива институции – и от създаване на такива.


Възможности

  • Съществуващите природни и културни ресурси са основа за разработване на много потенциални туристически атракции и нови туристически продукти.

  • Развитието на система за доброволно сертифициране на устойчиви туристически услуги ще повиши конкурентоспособността на дестинацията.

  • Наличието на цялостна държавна политика за управление на околната среда, наличието на Национална програма за териториално развитие, на национални стратегии за икономическо развитие и провеждащата се децентрализация и реформа на местното управление повишават възможностите за развитие на политики на местно и регионално ниво в областта на управлението на устойчивия туризъм .

  • През последните три години туризмът в България е във възход. По данни на Министерство на икономиката броят на чуждестранните туристи, пристигнали в страната с цел почивка и отдих през 2002 г., се е увеличил с 8,6% спрямо 2001 г., през 2003 г. - с 18.01% ръст спрямо 2002 г., а през 2004 г.(Януари - Юли) - с + 20.15 % спрямо същия период на 2003 г. Приходите, генерирани от туристически дейности, през 2002 г. бележат ръст с 11,1% спрямо 2001 г. Заедно с това разходите на българските туристи в чужбина са нараснали с 8,24% в сравнение с 2001 г. Приходи от международен туризъм за 2002г. са 1203.1 млн. EURO, а за 2003 г. - 1460.0 млн. EURO, а тази година ще достигнат близо 1,6 млрд. EURO (За седемте месеца те са 976 млн. EURO). Тази обща тенденция създава цялостна среда за развитието и маркетинга на специфичните туристически продукти на устойчивия туризъм, основаващ се на природните атракции. Разширяването на пазара изисква разнообразяване на продукта и по този начин създава благоприятни условия – търсенето стимулира предлагането.

  • Международните тенденции в развитието на туризма са благоприятни за предлагането на продукти на устойчивия туризъм. Инициативата за обявяване на Международна година на екотуризма и легитимирането на тази индустрия, произтичащо от Квебекската декларация /2002г./, дават мощен тласък за развитието на устойчив туризъм в международен план. През 2004 г. Световната туристическа организация и нейните партньори предприеха значими инициативи на глобално ниво за стимулиране на развитието на устойчивия туризъм като инструмент за преодоляване на бедността и за устойчиво развитие на малките общности.

  • Инициативата за създаване на мрежа от защитени територии със сертификат за качество на ресурсите и системата за управлението на PAN Parks повишава конкурентоспособността на прилежащите региони и развитието им като дестинации за устойчив туризъм.

  • Предстоящото присъединяване на страната ни към Европейския съюз стимулира създаването на Националната екологична мрежа като елемент от европейската мрежа НАТУРА 2000. Обектите на мрежата са в основата на бъдещи туристически продукти.


Заплахи

  • Глобалните промени в климата, замърсяването на въздуха и водите, изсичането на горите, бракониерството, иманярството могат да предизвикат сериозни промени в ресурсите за развитие на устойчивия туризъм .

  • Съществена заплаха е неразбирането на необходимостта от опазване на природното и културното наследство от страна на местната общност, което би довело до осезателно намаляване на възможностите за развитие на устойчиви туристически форми

  • Потенциална заплаха са големи инфраструктурни проекти в региона, които също могат да увредят ресурсите, както и начеващата тенденция за изграждане на големи туристически обекти, които има опасност да сменят профила на туристическата индустрия в региона.

  • Забавянето на законовата уредба в подкрепа на малкия бизнес, насочен към развитие на устойчиви туристически услуги може да забави развитието на региона като дестинация за устойчив туризъм

  • Липсата на проучвания за “поемния” капацитет на туристическите места /ресурсни центрове и за границата на допустимата промяна на окръжаваща природна и екологична среда, на обществения, културния и икономическия живот в региона.



Въз основа на анализа на ресурсите и ситуацията за развитие на туризъм се очертават конкурентните предимства на региона на Национален парк Централен Балкан


  • Дестинацията Централен Балкан е разположена в центъра на страната и има лесен достъп.

  • Регионът предлага уникални природни атракции на територията на Националния парк и около него.

  • Историческо и културно многообразие, което позволява създаване на разнообразни туристически продукти. Северната част на региона може да се лансира на пазара като Балканската Света гора” поради съвкупността от манастири, църкви и свети места. Съществуват уникални, живи легенди за исторически личности и събития от различни исторически периоди – от времето на траките и Римската империя та чак до национално – освободителните борби през 18 и 19 в и с емблематичните личности на българската литература – Вазов и Ботев. Тук (в Троян) се намират уникалният Музей на занаятите и Изложението на народните художествени занаяти с експозиции от цялата страна

  • Специфични традиции на земеползване. Само в този регион - от южната част на планината - могат да бъдат наблюдавани брането на рози и производството на розово масло. Северната част на района е популярна с производството на сливова ракия и други домашни продукти, което е свързано с атрактивни и уникални местни празници и традиции

  • Съчетанието от планина и курорти с минерални води правят дестинацията привлекателна за туристи с различни интереси.

  • Сертификатът на Парка за членство в мрежата на PAN Parks повишава конкурентоспособността на дестинацията.

  • Регионът има утвърден туристически имидж и действащи туристически организации.


1.4. Визия за развитието на устойчивия туризъм за региона на Национален парк Централен Балкан
Визията описва състоянието на устойчив туризъм, което заинтересованите страни искат да бъде достигнато през следващите десет години.

Каталог: assets -> userfiles -> file -> Administration
Administration -> О т ч е т на дирекция “национален парк централен балкан” за периода 01. 01. 31. 12. 2011 г
Administration -> Закон за лечебните растения Обн., Дв, бр. 29 от 04. 2000 г., изм., бр. 23 от 03. 2002 г., бр. 91 от 25. 09. 2002 г., в сила от 01. 2003 г., бр. 30 от 11. 04. 2006 г., в сила от 12. 07. 2006 г., бр. 65 от 11
Administration -> План за ползване на лечебни растения 2010 г. І. Основание
Administration -> Отчет по програми за периода 01. 01. 2008 31. 12. 2008 Г. На д "нп централен балкан" габрово
Administration -> Дирекция „национален парк централен балкан” – габрово бенефициент по оперативна програма „околна среда 2007 – 2013 г.”
Administration -> Утвърден със Заповед № рд 26/19. 02. 2010 г. Годишен план за пашата и ползването на сено
Administration -> Конкурс за назначаване на държавен служител на длъжността инспектор в отдел контрол и охрана


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница