Стратегия за вомр (задължителни елементи)

1.Предварителен анализ.

Първата стъпка от този етап - бяха събрани и анализирани данни и информация за

територията на МИГ Долни чифлик и Бяла, информация относно политиката за развитие на целевата територия (плановите документи за регионалното развитие, Програмата за развитие на селските райони 2014 –2020, политиката на ЕС по отношение на развитие на регионите и селските райони, в т.ч. и регламентите за ЕСИФ), информация относно конкретните условия и ред за прилагане на подмерките от ПРСР 2014 – 2020 и допустимите операции за подпомагане по оперативните програми.

2. Анализ на заинтересованите страни.

На този етап бяха определени и охарактеризирани групите заинтересовани страни и индетифицирани техните интереси. Бяха събрани и обработен голям масив от информация данни от НСИ от общинските служби „Земеделие“ и общинските администрации на Долни чифлик и Бяла, бяха обработени данни за микро, малки и средни предприятия на територията на МИГ, бяха събрани и обработени данни за легловата база на територията, хотели, къщи за гости, къмпинги и друг бизнес, беше събрана информация за НПО на територията и тяхният профил и сфери на действие.

3. Информационна кампания за популяризиране на процеса на разработка на СВОМР. За целта бяха организирани 7 броя информационни срещи в община Долни чифлик:с. Пчелник; с. Старо Оряхово; с. Гроздьово; с. Голица, в община Бяла: с. Господиново; с. Попович; с. Дюлино. Разпространени бяха информационни материали при всички проведени информационни и работни срещи, както и на публични места на територията на МИГ Долни чифлик и Бяла. Проведени бяха еднодневни информационни конференции в двата града на територията Долни чифлик и Бяла на който взеха участие над 120 души.

4. Паралелно с информационната кампания бяха организирани еднодневни обучения за екипа на МИГ Долни чифлик и Бяла включващи всички членове на УС. Бяха проведени и еднодневни обучения на местни лидери.

Установява се трайна тенденция към нарастване делът на населението в трудоспособна възраст от територията на МИГ през 2014г е 14 062. Отчитайки и статистическите данни за намаляване дела на населението над трудоспособна възраст 4 690 през 2014 г. може да се направи изводът, че структурата на населението по възраст - под, във и над трудоспособна възраст е благоприятна за трудовия пазар и развитието на икономиката в района.

По етнически признак, населението от територията на МИГ е формирано от различни групи. Според предоставените от НСИ данни (от последното преброяване, към дата 01.03.2011г), 66% от населението на територията е от български етнос, около 30% - от турски. Останалите групи не са представени значително в общността, като изключим ромската (циганската) група, която е около 1% от населението на територията. По отношение на вероизповедание – най голям е делът на източноправославното население, следван от хората с мюсулманско вероизповедание, около 1% не се самоопределят към никоя от посочените групи.

Климат

Климатът на територията е умереноконтинентален с изразено черноморско влияние. Продължителността на периодите със средни денонощни температури над 5, 10 и 15⁰С и продължителността на безмразовия период са високи, което дава възможност за отглеждането на много селскостопански култури и развитието на голям брой стопански дейности на открито. Периодът с устойчиво задържане на температурите над 5⁰С (когато започва вегетацията) е от начало на март до началото на декември, като по-дълъг е той за крайбрежната ивица. Продължителността му варира от 266 до 278 дни. В сравнение с територията на страната продължителността на периода е сравнително дълга. Годишните валежи за общината са под средните за страната (550-600 мм). Слабо се увеличават от крайбрежните части към вътрешността. Годишната сума на валежите, както и тяхното сезонно и месечно разпределение очертават като по-благоприятни за вегетацията на растенията условията в западните части на общините. Характерен е малкият брой на дните с мъгла и снежна покривка. Климатичните условия в района на МИГ Долни чифлик и Бяла са благоприятни за развитие на рекреационна дейност и земеделие.

На територията на МИГ Долни чифлик и Бяла реките Двойница и Елешница са застъпени в горните си течения, а р. Камчия - в долното си течение – в община Долни чифлик. На територията на общината се намират почти всички десни притоци на р. Камчия. С по-голямо стопанско значение за общината са реките Перпередере и Двойница.

Естествените езера и блата по поречието на р. Камчия са пресушени и превърнати в обработваема земя с изградени напоителни системи. Част от тях са се съхранили единствено на територията на резервата “Камчия”. Това са типични крайморски езера и блата, предимно мигриращи с изкуствено регулирано водно ниво - колебанията във водното ниво зависят от подпочвените води и работата на напоително - отводнителната система под с. Старо оряхово. При пълно или частично възстановяване на естествените влажни зони и езера около реките се предоставят възможности за развитие на алтернативен туризъм, тъй като тези местообитания привличат птици, подобряват рибните популации и разнообразие, разширяват възможностите за реализиране на проекти, финансирани по програмите за развитие на екотуризъм и опазване на биоразнообразието в България.

На територията на МИГ има 5 язовира и два рибарника:

• 
  язовир “Юнец” (частна собственост);
  
• 
  микроязовир с. Рудник (частна собственост);
  
• 
  язовир “Долни чифлик” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Пчелник” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Горен чифлик” (общинска собственост, отдаден под наем);
  
• 
  микроязовир -"Господиново", изграден на р.Перпередере (частна собственост) – използва се за рибовъдство
  
• 
  рибарник с.Гроздьово (частна собственост);
  
• 
  рибарник с.Венелин (частна собственост).
  

• 
  Първа зона – обхваща северната част на територията и включва Камчийската низина и оградните й склонове, заета е от алувиално-ливадни почви и черноземи. Преобладаващите земи са от І до ІІІ категория.
  
• 
  Втора зона - обхваща южните части на територията, където преобладават сиво-кафявите горски почви и алувиално-ливадни почви. Преобладаващите земи са от ІІІ до V категория.
  

Територията на МИГ Долни чифлик и Бяла попада в район с минимален брой случаи с тихо време, което спомага за разсейването на евентуално замърсяване в района. Изключение правят западните части на долините на р. Камчия и р. Фъндъклийска, където има условия за образуването на температурни инверсии и задържане на атмосферните замърсители.

Община Долни чифлик е отдалечена от регионалните източници на замърсяване на въздуха.

Дървопрераотващите предприятия замърсяват въздуха с прах, серен и азотен диоксид. В близкото минало, най-значително е било замърсяването от вече недействащият дървопреработвателен завод “Алфа Ууд - България” АД. Част от съществуващите бази за производство на дървени въглища са незаконно изградени и несъобразени с екологичните изисквания, но и те затихват.

Автотранспортът е източник на замърсяване на въздуха в прилежащите ивици до пътните артерии. Замърсяването е със серни и азотни оксиди, въглероден оксид, олово, полиароматни въглеводороди. Изложени на такова замърсяване са жилищните територии на с. Старо Оряхово, с. Рудник, гр. Долни чифлик и с. Гроздьово, през чиито територии минават оживените пътища Варна – Бургас и Старо Оряхово – Провадия.

Атмосферният въздух е с най-добри показатели в приморската и западната планинска част на общината. За намаляване на замърсяването на въздуха от автотранспорта е необходимо да се рехабилитира и доизгради зелената система, особено в областта на транспортното озеленяване

На територията на МИГ Долни чифлик и Бяла има 10 защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии (ЗЗТ), разпределени по категории, както следва:

• 
  Резерват – резерват „Камчия”, опазващ най-представителният образец на лонгозните гори на Балканския полуостров - с. Ново оряхово, с. Старо Оряхово( Биосферният резерват Камчия е част от световната мрежа биосферни резервати - обект на ЮНЕСКО).
  

• 
  Природни забележителности – 2 обекта
  

• 
  „Находище на бял оман” - с. Детелина
  
• 
  „Белите скали”, опазваща уникален непрекъснат скален геоложки профил, представляващ геохроноложка граница Креда – Терциер и съпътстваща я иридиево-редкометална аномалия. „Белите скали” са едно от малкото места в света, които са свидетелство за гигантския космически катаклизъм настъпил преди 65 милиона години и довел до края на ерата на динозаврите - обща площ 14,2 - гр. Бяла
  

• 
  Поддържани резервати – 2 обекта
  

• 
  „Вълчи проход” - опазва типична за Източна Стара планина вековна смесена гора от бук, благун, зимен дъб, габър - с. Голица, общ. Долни чифлик
  
• 
  „Киров дол”, опазва типична за района вековна 150 годишна гора от благун, цер, горун и бук. - с. Бърдарево
  
• 
  Защитени местности – 6 обекта
  
  • 
    „Лонгоза” - с. Ново Оряхово, с. Равна гора, , с. Шкорпиловци
    
  • 
    „Камчийски пясъци”: с. Старо оряхово и с. Шкорпиловци „Михов дол”, - с. Голица
    
  • 
    „Солник” - с. Солник.
    
  • 
    „Орлов камък” – водопад, важен за науката и културата - с. Горен чифлик
    
  • 
    „Горска барака”, опазваща вековна благуново-горуново-буково смесена гора - обща площ 94,4 ха, - с. Господиново
    

• 
  „Плаж Шкорпиловци” с код BG0000100;
  
• 
  „Камчия” с код BG0000116;
  
• 
  „Камчийска и Еминска планина” с код BG0000133;
  
• 
  „Река Камчия” с код BG0000141.
  

• 
  „Провадийско-Роякско плато” с код BG0002038;
  
• 
  „Камчийска планина” с код BG0002044;
  
• 
  „Комплекс Камчия” с код BG0002045.
  

В община Долни чифлик най-голям дял от обработваемите земи заемат нивите (99814,462 дка) и полските култури (16844,769 дка) следвани от лозята (9616,994 дка) овощните градини (9042,258 дка), земите с трайни насаждения (464,68 дка) и ливадите (441,64 дка). Значителен е делът на неизползваемите ниви (изоставени, временно или постоянно неизползваеми и др., както и на негодните за ползуване земи - ерозирали, наводнени, унищожени и т.н) - общо 22 190 дка.

В община Бяла най-голям е делът на нивите (45 873 дка), следван от лозята (2838). Трайните насаждения и овощни градини са 202 дка, а земите със зеленчукови култури – 35 дка. Пасищата и мерите са 1179 дка. И тук делът на неизползваемите/ унищощени или негодни за ползване ниви е голям (4 204). От данните може да се види също, че в района на Бяла е голям обемът на изоставените трайни насаждения в района (321,3 дка)

Животновъдството е много по-развито в община Долни чифлик, отколкото в община Бяла. Отглежда се предимно едър и дребен рогат добитък и свине. Специфично за района на Долни чифлик е отглеждането на източнобалканска свиня, вид определен и включен в списъка на местните породи. Като специфично и различно за територията трябва да се отбележи и отглеждането на биволи.

На територията на Общините Долни чифлик и Бяла няма значими находища на рудни изкопаеми. Долночифлишката газонефтена област се оценява като широкоперспективна по отношение на запаси от нефт и газ. През последните години са правени изследвания в акваторията на шелфа за разкриване на нефт и газ от български и чуждестранни фирми, но разработването на това направление изисква серозни проучвания и инвестиции, които до момента не са налице.

В разглежданата територия на МИГ Долни чифлик и Бяла промишлеността е представена в следните подотрасли:

• 
  Добивна промишленост: добив на инертни материали, пясък, трошен камък – напоследък в много малки обеми поради кризата в строителния бранш.
  
• 
  Преработваща промишленост – производство на паркет, фурнировани плоскости, мебели и дограма (засегнати от кризата в строителния бранш); производство на вино; цехове за преработка на земеделска продукция, пунктове за изкупуване мляко; производство на мелничарски продукти; производство на хлебни изделия и др.
  

Туризмът има голямо значение за територията на МИГ като цяло. И двете общини, попадащи в територията на МИГ, разполагат със съхранена природна среда и богато биологично разнообразие и култрно-историческо наследство.

Пясъчно-плажната ивица при устието на р. Камчия и р. Фъндаклийска е най-дългата на българското черноморско крайбрежие. Климатът е благоприятен умереноконтинентален със средна годишна температура в диапазона от 11-12.5 градуса, като намаляват от морето в посока към вътрешността на района, подходящ както за развитието на селско стопанство така и на туризма. Природната среда, съчетаваща планински и полупланински релеф, морски бряг и минерални извори е разнообразна и привлекателна за комбиниране на различен вид туризъм. Районът е част от туристическия подрайон „Северно-черноморско крайбрежие”. На крайморската територия от територията на МИГ са формирани няколко курортни комплекса: района на гр. Бяла, Камчия-Лонгоза, Шкор­пиловци – север, Шкорпиловци- село, Шкорпиловци-юг. Въпреки наличието на типични курорни селища на територията, населените места, които са в близост до морето, (особено к.к и село Шкорпиловци), не са засегнати от общата вълна, заляла българското черноморие в последните години на презастрояване и пренасищане с бази (хотели, почивни станции и др. подобни). Изключение от тази тенденция е гр. Бяла, където строителството на хотели/места за настаняване е засилено през последните години, но в същото време в края на 2009г. има значителен брой започнати и недовършени строежи.

Културно и историческо наследство

През различните иторически периоди тези земи са принадлежали на гръцки градове-колонии, местни тракийски владетели, Римската империя, Византия, средновековни български владетели, Османската империя и това слага отпечатък върху арехологическите паметници. Тъй като се касае за територии по протежението на важни водни и сухопътни комуникации – Черно море, Виа Понтика /крайбрежният път/ и вътрешни пътища със стратегическо значение, динамиката на етническо развитие също е висока. Това определя и самобитността на местната култура, традиции и обичаи, в които прозират различни етнорелигиозни влияния, чието опазване и използване е възможно и необходимо с оглед развитието на двете общини.

През 70-те години на 20 век са регистрирани два по-сериозни археологически обекта т.нар. Хемски порти и останките от кр. Св. Атанас в Бяла /неупроучени окончателно/, няколко църкви в гр. Бяла, отделни къщи – архитектурни паметници от местно значение, като поради данни от мониторинг от последните години е трудно да се прецени дали те съществуват.

Общността нa територията на МИГ може да използва и възможностите за културни меропирятия и атракции, свързани с особеностите на местния фолклор на т.нар. група на ваяците. Ваяците са етнографска група, първоначално населявала източните области на Стара планина - с. Голица (Гулица, общ. Долни чифлик), с. Козичино (Еркеч, общ. Поморие) и с. Аспарухово (Ченге, общ. Дългопол). Това са села с много стара история, датираща още от основаването на първата българска държава. Самите “ваяци” имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи.

Според регистъра на НИПК на територията на МИГ има общо 23 обекта, които са регистрирани като обекти на културното и историческото наследство – археологически, архитектурни, исторически, строителни. През годините след съставянето на тези списъци, обаче, вероятно някои от тях са загубили качествата си, а други изобщо са изчезнали. Независимо от това, грижата и социализацията на този тип обекти, несъмнено е една възможност за бъдещето на развитието на територията.

Социални услуги

На територията на МИГ има сравнтелно изградена мрежа от социални, здравни, учебни заведения и места за отдих за населението.

Съществуват центрове/места за отдих, свободно време и спорт –- 5 стадиона, спортно възстановителна база с конферентна зала, туристическа хижа “Бункера” и др., спортни площадки за волейбол , баскетбол и хандбал и др. Като цяло материалната база за спорт и туризъм е добре развита, но се нуждае от сериозни инвестиции за ремонт и реконструкции.

Центровете за социални услуги включват домове за грижи за възрастни хора и хора и деца с увреждания (4 броя), домашен социален патронаж , защитено жилище, дневен център за възрастни на пенсионна възраст – гр.Долни чифлик, социална услуга „Домашен помощник”.

На територията на МИГ Долни чифлик и Бяла има 12 детски градини, 12 училища (от тях две СОУ, шест основни училища, две начални училища и две професионални гимназии по селско стопанство и туризъм).

На територията работят общо десет читалища. Ежегодно се организират повече от пет-шест традиционни фестивали и празници. В община Бяла има експонирана етнографска сбирка, която постепенно се обогатява.

През територията на МИГ Долни Чифлик и Бяла преминава първокласен републикански път І-9 Варна – Бургас, който е част от трансевропейски транспортен коридор. В община Долни чифлик общата дължина на изградената пътна мрежа е 113,5 км., от които 13,6 км. – пътища първи клас, 27,5 км. Пътища трети клас и 72,4 км. Пътища четвърти клас. Общинските и местни пътища на територията на Долни Чифлик са общо 15 броя, с дължина 88,2 км . Всичките пътища са с асфалтова настилка, с изключение на четири броя четвъртокласни пътя. На територията на община Бяла са развити автомобилния и водния транспорт. През територията на общината минават три транспортни артерии:

• 
  първокласен път І-9 Варна-Бургас;
  
• 
  третокласен път ІІІ-906 отклонението Дюлино - Бургас
  
• 
  местен път IV-90609 Дюлино - Попович.
  

Всички населени места на територията на Община Долни чифлик са централно водоснабдени с изградени водопроводни мрежи. Населените места в община Долни чифлик са напълно осигурени с необходимите количества вода. Външните водопроводи и водопроводната мрежа са изградени от стари амортизирали тръби, състоянието им е незадоволително. Само малка част от водопроводната мрежа в гр.Долни чифлик е подменена с РЕ тръби- останалите са стари и амортизирани. Характерна за община Долни Чифлик е ниската степен на изграденост на канализационните системи. Те са частично изградени (около 50% в гр.Долни чифлик) и не отговарят на изискванията за опазване на повърхностните и подземни води. Частична канализация има изградена и в с. Гроздьово (около 10-15%). Битовите отпадни води в другите населени места се поемат от септични ями и попивни кладенци. Само в с. Гроздьово е изградена канализационна мрежа по главната улица, която обхваща 1/3 от селото. На територията на общината няма законно функционираща ПСОВ. В град Бяла – старата част е добре обезпечена с ВиК мрежи, в новите райони има проблеми с техническата инфраструктура – положени са само магистрални проводи (магистрален водопровод и магистрален колектор). В града е изграден водопровод 21 350м и канализация - 30203м. Има нови територии, които заради неизградената ВиК инфраструктура са спрели своето развитие. Отпадните води от Бяла се приемат ат ПСОВ, която обслужва Бяла и Обзор (намира се на територията на Несебър). До ПСОВ има изградени довеждащи колектори. Всички населени места от община Бяла са водоснабдени с изключение на с. Самотино. Село Дюлино е самостоятелно водоснабдено, а останалите са включени към водоснабдителни групи на съседни общини (в с. Дюлино водопроводната мрежа е с обща дължина 930м, в с.Попович -705м, в Попович има изграден и довеждащ водопровод до селото 3355м.л). Част от изградената мрежа е от остаряла (от поцинковани тръби). Във всички населени места изградените мрежи се нуждаят от обновяване и реконструкция.

По отношение на телекомуникациите - територията разполага с добре изградени комуникационни мрежи. На територията работят и трите мобилни оператори, но на места няма покритие. Има интернет услуги, предоставяни от няколко местни интернет доставчика и от БТК. Качеството на предоставяната услуга от местните интернет доставчици обаче не е добро, а и в редица села изцяло лишпсва достъп до интернет. Населението на общината е сравнително добре телефонизирано.

Състоянието на електроенергийната система в общините Долни чифлик и Бяла е добро. Изградена е ел. мрежа средно и ниско напрежение, гарантираща редовно и качествено ел.захранване на всички абонати: битови и промишлени. На територията на всички населени места има изградено улично осветление, което покрива цялата улична мрежа. Монтираха се енергоспестяващи осветителни тела, които гарантират икономия на ел. енергия при запазване нормалното осветление на улиците. В община Бяла всички населени места са електрификацирани. Състоянието на мрежите и съоръженията е много добро. Електроразпределителното дружество, поддържащо с-мите в района (ЕОН) е изградило нова подстанция, която подава мощности дори на община Обзор. От подмяна се нуждае трафопоста в с.Горица.

За ограничаване на замърсяването на почвите на територията на МИГ следва да бъдат закрити, санирани и рекултивирани съществуващите нерегламентирани сметища, да бъдат предприети мерки за недопускане възникването на нови замърсени с участъци места и да се организира правилното съхранение и компостиране на селскостопанските отпадъци. Основният начин за третиране на твърдите битови отпадъци е депонирането. До 2005 г. за целта са използвани 16 селски сметища и 1 общинско депо. Освен тях са съществували множество нерегламентирани сметища. С въвеждане на системата за събиране на отпадъците за всички населени места се преминава към депонирането им на общинските депа.

Хората, живеещи на територията на МИГ Долни Чифлик и Бяла определят като най-съществен проблем високото ниво на безработицата.

Ето как изброяват и дефинират те списъка от „проблеми”:

• 
  високо ниво на безработица;
  
• 
  ниски доходи на населението от територията;
  
• 
  немалка част от земеделската земя на територията не се обработва ефективно, неразвита инфраструктура, незадоволително състояние на изградената основна техническа инфраструктура (канализация, пътища,улици, сгради за предоставяне на обществени услуги);
  
• 
  недобре обезпечени транспортни услуги м/у населените места в рамките на всяка община;
  
• 
  липса на пазари за произведената продукция (земеделие, животновъдство);
  
• 
  липса на квалифицирана работна ръка;
  
• 
  средствата от проектите, които се изпълняват по различни проеграми не са достатъчно;
  
• 
  липса на мотивация за хората;
  
• 
  Поминъкът на хората от района е свързан основно с морския туризъм, който е твърде кратък (едва 2 месеца);
  
• 
  Почти напълно разрушена напоителна инфраструктура, там където е останала и може да се ползва – твърде висока цена за услугата (ползване на вода за напояване);
  
• 
  неразвита туристическа инфраструктура, изоставане в обновяването на типично туристическите дестинации, основно поради проблеми със собствеността на имотите;
  
• 
  Спирането на ЖП транспорта в Долни Чифлик;
  
• 
  Все повече се свива животновъдството в района, силно намалява и отглеждането на традиционни местни породи (източнобалканска свиня).
  
• 
  Малко са площите с традиционите за миналото ябълкови овощни насаждения;
  

Наистина, това са негативните тенденции, които се установяват в резултат на прегледа на информацията. Но ако се анализират тези проблеми, става ясно, че те са взаимно свързани и в повечето случаи връзката е причинно-следствена.

Анализът ни позволява да потърсим корените на това явление (безработицата, идентфицирана като централен проблем). Причините и предпоставките за него се виждат в намаляващото темпо на инвестиции в основните отрасли на района, спиране на производства или отказ от управление на земеделски земи. Инвестициите само в сферата на туризма са с позитивна тенденция и то за едната община. Причините пък за намалелите инвестиции са в неадекватното оползотворяване на реалните и потенциалните ресурси на района, липсата на директен достъп до пазари и недостатъчния капацитет на икономическите субекти (търговски дружества и земеделски производители) да приведат своите бизнеси в съответствие с реалната ситуация. Като обща предпоставка за тази ситуация се добавя и цялостното състояние на средата в района на МИГ Долни чифлик и Бяла – инфраструктура, социални услуги, благоустрояване на населените места и др.

В анализа на по-ниските нива на дървото на проблемите се идентифицират пропуските при идентифициране на потенциалните ресурси на територията за привличане на инвестиции. Те са главно неусвоените природни и културни ресурси на района, както и потенциала на опита и физическите ресурси за развитие на традиционни в миналото отрасли на земеделие.

Именно този анализ на проблемите подсказава и води до иновативните решения на МИГ Долни чифлик и Бяла в сърцевината на своята стратегия да поставят създаването на капацитет за устойчиво усвояване на неизползвани до сега ресурси, за икономически растеж на територията, подобряване качеството на живот и оползотворяване на собствения потенциал.

В рамките на подобряване на капацитета на местната общност се включват решения и стратегии, свързани не само с директните интервенции на нивото на икономическите инициативи (за земеделски производители и търговски дружества), но и подобряване на цялостния облик и условия на живот в населените места на територията, което не само ще допринесе за привлекателността на територията за хората, които имат желание и намерение да живеят на това място, но и ще създават общи условия за развитието на единия от двата ключови перспективни отрасъла за територията туризма. Освен това, именно усвояването на неизползваните ресурси, особено богатството на природното, културното и историческото наследство ще осигури предпоставки за осигуряване на нови атракции за развитието на туризма.

Така анализ на проблемите и търсенето на ответни решения за преодоляване на причините и корените на проблемите насочва и към стратегическите решения и мерки, които са в основата на СВОМР на МИГ Долни чифлик и Бяла.

Дърво на проблемите

Силни и слаби страни, възможности и заплахи