Стратегията за развитие на област Перник за периода 2005 2015 г



страница1/11
Дата01.02.2018
Размер2.15 Mb.
#52265
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ПЕРНИК 2005-2015 Г.

Въведение

"Стратегията за развитие на област Перник за периода 2005 - 2015 г." е част от системата от стратегически и планови документи, разработването на които произтича от Закона за регионално развитие, приет 2004 г. Областната стратегия за развитие (ОСР) е изготвена в съответствие с целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) и очертава областната рамка, целите и приоритетите за развитие на областта, на базата на резултатите, постигнати от действащия Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие, ориентирана към икономическото и социалното сближаване и формира рамката за развитие и устройство на областта.

Основна характеристика на ОСР е нейната ориентация към бъдещето, съобразяването на целите и приоритетите и тяхното значение за развитието на областта. Това превръща стратегическото планиране в задължителен инструмент за практическо прилагане на концепцията за устойчиво развитие. Тя показва едно желано и възможно бъдеще в средносрочен и дългосрочен хоризонт, в което се откриват чертите на устойчивост. Тя има амбицията да бъде ориентир за всеки общински план, източник на идеи и аргументи за разработване на конкретни проекти и тяхното финансиране.

При планирането на регионалното развитие на областно ниво са отчетени не само националните и регионалните цели и приоритети, но са взети под внимание потенциала и напредъка в областта на регионалното развитие на различните общини, разположени на територията на региона.

При разработването на ОСР важно значение има използването и приложението на следните основни принципни изисквания:


  • устойчивост

  • приемственост

  • реализъм

  • солидарност

  • партньорство

Процесът на планиране е основен методически подход в управлението и позволява да се реализират във времето дългосрочните стремежи и въжделения на обществото. Планирането на регионалното развитие е съвкупност от действия, насочени към цялостно решаване на определен проблем:

 анализ на средата, идентификация на всички фактори;

 диагноза на състоянието на планирания обект (територия);

 прогноза за развитието на обекта;

 планова фаза (определяне на целите, стратегиите, мерките, тяхното финансово и институционално осигуряване);

 реализация, мониторинг и контрол.

В основата на Стратегията стои концепцията за устойчиво развитие като глобална философия на мисленето и поведението на отделния човек и на човешките общности. В разработката са залегнали общовалидните принципи за водене на политика за устойчиво развитие, които са:

 балансирано взаимоотношение между естествена и изкуствена среда;

 интегриране и взаимно проникване на икономическите, социалните и екологическите измерения на развитието;

 икономично използване на природните ресурси и опазване на биоразнообразието;

 постигане на справедлива равнопоставеност между хората от различни поколения и социални групи;

 гражданско участие и партньорство на всички равнища;

 отказ от централизиран подход и политически диктат и прилагане на принципа на субсидиарност, което означава, че решенията трябва да се взимат на възможно най-ниско ниво, т.е. най-близо до хората.

Стратегията отчита протичащите процеси и тенденции, тяхната устойчивост или преходност в днешното време на съществени социално-икономически промени, обусловени от:

 политическа и финансова стабилизация;

 ускорена динамика на процесите;

 възстановяването на частната собственост върху земята;

 развитието на частната строителна инициатива;

 преструктурирането на икономиката;

 съществуването на остри инфраструктурни проблеми.

Документът цели:

 да очертае насоките на промените във всички сфери на социално-икономическия живот в областта;

 да формулира приоритетните задачи на развитието;

 да набележи необходимите целесъобразни действия за реализацията на желаните промени;

 да ориентира и интегрира усилията и действията на различните институционални структури;

 да стимулира възникването на нова ценностна система, нов подход при решаването на проблемите, ново съвременно мислене на всички институционализирани и неинституционализирани структури в областта.

Разработването на ОСР, съгласно изискванията на нормативната уредба, ще постигне целенасоченост, последователност, приемственост, координация, съподчиненост и активност на регионалната политика, за устойчиво развитие на областта и устройството на прилежащата й територия.
А. Анализ на икономическото и социалното състояние

1. Географско положение

Област Перник обхваща шест общини - Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци и е разположена на 30 км в югозападна посока от столицата. Попада в планинската част на Югозападна България и населените места са разположени в границите на 650 – 950м надморска височина.



Административно-териториална структура


ОБЩИНИ

Площ на общината

към 31.12.2003 г. в дка



Брой населени

места към 31.12.2003 г.



ОБЩО ЗА РЕГИОНА

в т.ч. по общини



2 394 200

171

Брезник

404 200

35

Земен

253 900

19

Ковачевци

138 000

9

Перник

484 200

24

Радомир

540 500

32

Трън

573 400

52

Земеделската територия е 50.5 % от общата площ, а обработваемите земи едва 37 %, което определя областта като изключително индустриална, а не аграрна. Климатичните условия не са благоприятни за развитие на земеделието и то е сравнително ограничено. Регионът попада в умерено- континенталната област, като само Витошкия склон попада в планинската климатична област.

В административно отношение Област Перник има 171 населени места /6 града, 165 села/ и 119 кметства, със силно изразени урбанизационни процеси, изоставено селско стопанство, преиндустриализирана икономика, висока степен на безработица и на този етап не е привлекателна за чуждестранни инвестиции.

През територията на областта преминават главни пътни връзки с европейско и балканско значение: път І-1 ( Е – 79 ) – Видин – София – Кулата и път І-6 ( Е – 871 ) – Гюешево – София – Бургас.

Железопътните линии, преминаващи през областта, са част от международната линия София – Кулата и все още националната София – Гюешево.

Тези транспортни оси са оказали съществено влияние върху формирането на селищната мрежа и на цялата транспортно-комуникационна система на областта.



2. Природни ресурси

2.1 Анализ и оценка на релефа

Регионът се характеризира с разнообразен релеф и умерено-континентален климат. Екологичното равновесие е нарушено, а въздухът в района се замърсява с прах, серен диоксид, оловни аерозоли и др. тежки метали.

Територията на област Перник е разположена в планинската част на Югозападна България и граничи с териториите на област София и област Кюстендил, а от запад със Сърбия и Черна гора. Релефът е разнообразен, като преобладава полупланинския. Голяма част от площта на народен парк “Витоша” ( 9 988 ха ) е на територията на областта, а самият областен център е разположен върху терасата на река Струма. Средната надморска височина ( 700 м ) благоприятства за развитието на селското стопанство и не е съществена пречка за транспортна дейност. Наблюдават се някои неблагоприятни геоложки процеси, като свлачища, срутища и др. На редица места територията е обезлесена, което активизира ерозионните процеси.

Уникално природно творение, създавано през хилядолетията от борбата между вода и скала е “Ждрелото” на р. Ерма, наричано Трънското и Ломнишкото ждрело, по името на близките до него град и село. През 1961 г. “Ждрелото” е обявено за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекти.



2.2 Анализ и оценка на климата

Регионът попада в умерено-континенталната област, като само Витошкия склон попада в планинската климатична област. Климатът е силно повлиян от местните особености на релефа. Приземните температурни инверсии са негова характерна черта. Преобладаващите ветрове са югозападните.

Специфичните орографски условия на Пернишката и Радомирската котловина, гъстотата на застрояване и струпване на население в областния център, разполагането на промишлени предприятия в Перник и Радомир, нарушават екологичното равновесие.

2.3 Анализ и оценка на водните ресурси

Регион Перник е сравнително добре задоволен с водни ресурси. Най-голямата река, протичаща през територията на областта е р. Струма.

Оттокът на реката е регулиран от язовир “Студена”, водите от който се ползват за промишлено и битово водоснабдяване.

Основното предназначение на язовир “Пчелина”, построен на територията на община Ковачевци, с обем 49 млн.куб.м вода, е да подложи на допълнително биологично пречистване преминалите през пречиствателните станции води на р. Струма и чрез изградените две помпени станции в с. Калища да снабдява с промишлена вода предприятията в гр. Перник и гр. Радомир. Водите на язовира се използват и за риболов от любители рибари, но има възможности и за промишлен риболов.

Единственото алтернативно водоснабдяване за гр. Перник и общините Радомир, Земен и Ковачевци е язовир “Раянци”.

Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, които се използват за балнеопрофилактични цели. Минералната вода е с температура 28,9° и се продава като трапезна в страната и в чужбина.

Безценен дар за Трънската община е трапезната минерална вода в с. Банкя. Тя е с постоянна температура 18°, леко минерализирана, чийто състав се доближава до Евианската вода.

Една от забележителностите на гр. Брезник е прочутата “желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк “Бърдото”, в местността “Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 година и има високи лечебни свойства.



2.4 Анализ и оценка на почвите

Условията за почвообразуване в областта се определят от климата, възрастта и особеностите на релефа, както и от почво-образуващите скали. Най разпространените почвени видове са чернозем – смолници в котловините и канелено – горски почви в по-високите части. Подходящи за отглеждане върху тези почви са пшеница, картофи, ръж и лен. Голяма част от почвите са ерозирали и замърсени или не се ползват за земеделски цели. След рекултивация на терени, нарушени преди всичко от минната дейност, може да се създадат трайни ябълкови и други овощни насаждения.



2.5 Анализ и оценка на полезните изкопаеми

Въглищният басейн на територията на община Перник, предопределя насоката на икономическото развитие не само на общината, но и на региона. Дългогодишната експлоатация на находищата на кафяви въглища доведе до силно съкращаване на запасите, респективно и на въгледобива.

В областта широко разпространени са нерудните полезни изкопаеми: варовици (пригодни за добив на цимент и вар) – в община Земен, Перник и гр. Батановци; доломит (подходящ с флюси в металургията) – кв. Калкас и с. Боснек в община Перник, с. Гълъбник в община Радомир; риолит ( златен трахит) – в с. Лешниковци, община Трън (като облицовъчен камък); кварц – кариера “Бели камък”, с. Глоговица в община Трън.

По поречието на р. Струма и другите малки реки се намират големи количества глина, подходяща за изработване на тухли и други керамични изделия. Особено богата на залежи от глина е трънската община. Световно известна е Бусинската керамична школа и продуктите на керамиджийте в с. Милославци.



2.6 Анализ и оценка на растителната покривка

Природният ландшафт в голяма степен е променен от дейността на човека.

Растителната покривка е еднородна – предимно тревиста. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите – са естествени ливади и пасища.

От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Основните дървесни видове са дъб, бук, акация, габър, черен и бял бор. Средната възраст на горите е около 40 години. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност. Те се използват основно за добив на дърва за огрев.


Перник,_са_показани_в_таблицата,_която_следва.'>Видовете територии и тяхната площ, по общини в област Перник, са показани в таблицата, която следва.

Баланс на територията на Област Перник към 31.12.2003г. по общини

































(кв.км.)




Общини

Обща терито-рия

Земедел-ски земи-общо

Обработ-ваеми площи

Полив-ни площи

Горски терито-рии

Населени места и урбанизи-рани територии.

Водни площи

Полезни изкопае-ми

Транспортна инфраструктура

 

 

 

 

 

 

 

 

 




 

 

 

 

 

 

 

 

 




Перник

2394,2

1209,9

885,0

85,4

928,5

130,0

30,5

80,5

14,6

в т.ч.

 

 

 

 

 

 

 

 




Брезник

404,2

267,9

226,9

5,7

108,9

12,2

2,3

11,5

1,6

Земен

253,9

97,5

55,8

-

138,5

9,2

2,5

4,6

1,3

Ковачевци

138,0

76,1

50,6

4,9

48,2

5,5

6,3

1,3

0,6

Перник

484,2

223,1

162,8

5,5

168,6

53,2

5,3

30,6

3,2

Радомир

540,5

334,2

255,5

59,4

147,7

30,1

9,9

12,9

6,1

Трън

573,4

211,1

133,4

9,9

316,6

19,8

4,2

19,6

1,8



3. Демография

3.1 Население

Абсолютният брой на населението в региона към 31.12.2003год. е 144 104 души, като основната част е съсредоточена в градовете – 75,5%. Демографските показатели са значително по-влошени в сравнение със средните равнища за страната. Възрастовата структура на населението е от регресивен тип с намаляващо население в групите на подтрудоспособното и трудоспособно население.


Основни демографски показатели


Общини

1999

2000

2001

2002

2003

Общо

Средно-годишно население-(брой)

154076

152545

148964

147557

144104

Естествен прираст-(на 1000 души)

-8.4

-9.3

-9,1

-10,0

-10,1

Структура на населението по местоживеене(31.12.)-(%)

100.0

100.0

100,0

100,0

100,0

градове-(%)

74.0

75.5

76,2

76,2

75,5

села-(%)

26.0

24.5

23,8

23,8

24,5

Раждаемост-(на 1000 души)

6.8

6.9

6,7

5,8

6,2

Смъртност-(на 1000 души)

15.2

16.2

15,8

15,8

16,3

Детска смъртност-(на1000 живородени)

11.5

7.6

10,1

13,9

8,8

Механичен прираст-(на 1000 души)

-1.4

-0.8

-0,4

-5,3

-5,9

Полово съотношение -( жени на 1000 мъже)

1041

1046

1050

1052

1053

Брачност-(на 1000 души )

3.8

3.6

3,4

2,9

3,7

Бракоразводност-(на 1000 души)

1.0

2.2

1,2

0,9

1,8

Население в подтрудоспособна възраст (31.12.)

23068

22197

20902

19946

18957

Относителен дял-(%)

15.0

14.6

14,1

13,6

13,2

Население в трудоспособна възраст (31.12.)

86575

86129

85287

85267

84895

Относителен дял-(%)

56.5

56.7

57,2

58,2

58,9

Население в надтрудоспособна възраст (31.12.)

43678

43443

42062

41218

40252

От представените в горната таблица показатели се вижда, че раждаемостта е ниска, като през 2002г. тя достига 855 бр. живородени деца /най-ниското равнище през последните 20 години/, а през 2003 г. - 893 бр.

Високата смъртност /2331 бр. за 2002 г. и 2349 бр. за 2003 г./ определят отрицателния естествен прираст на населението, който е -10.1 на 1000 души за 2003 г.




Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница