СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ПЕРНИК 2005-2015 Г.
Въведение
"Стратегията за развитие на област Перник за периода 2005 - 2015 г." е част от системата от стратегически и планови документи, разработването на които произтича от Закона за регионално развитие, приет 2004 г. Областната стратегия за развитие (ОСР) е изготвена в съответствие с целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) и очертава областната рамка, целите и приоритетите за развитие на областта, на базата на резултатите, постигнати от действащия Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие, ориентирана към икономическото и социалното сближаване и формира рамката за развитие и устройство на областта.
Основна характеристика на ОСР е нейната ориентация към бъдещето, съобразяването на целите и приоритетите и тяхното значение за развитието на областта. Това превръща стратегическото планиране в задължителен инструмент за практическо прилагане на концепцията за устойчиво развитие. Тя показва едно желано и възможно бъдеще в средносрочен и дългосрочен хоризонт, в което се откриват чертите на устойчивост. Тя има амбицията да бъде ориентир за всеки общински план, източник на идеи и аргументи за разработване на конкретни проекти и тяхното финансиране.
При планирането на регионалното развитие на областно ниво са отчетени не само националните и регионалните цели и приоритети, но са взети под внимание потенциала и напредъка в областта на регионалното развитие на различните общини, разположени на територията на региона.
При разработването на ОСР важно значение има използването и приложението на следните основни принципни изисквания:
-
устойчивост
-
приемственост
-
реализъм
-
солидарност
-
партньорство
Процесът на планиране е основен методически подход в управлението и позволява да се реализират във времето дългосрочните стремежи и въжделения на обществото. Планирането на регионалното развитие е съвкупност от действия, насочени към цялостно решаване на определен проблем:
анализ на средата, идентификация на всички фактори;
диагноза на състоянието на планирания обект (територия);
прогноза за развитието на обекта;
планова фаза (определяне на целите, стратегиите, мерките, тяхното финансово и институционално осигуряване);
реализация, мониторинг и контрол.
В основата на Стратегията стои концепцията за устойчиво развитие като глобална философия на мисленето и поведението на отделния човек и на човешките общности. В разработката са залегнали общовалидните принципи за водене на политика за устойчиво развитие, които са:
балансирано взаимоотношение между естествена и изкуствена среда;
интегриране и взаимно проникване на икономическите, социалните и екологическите измерения на развитието;
икономично използване на природните ресурси и опазване на биоразнообразието;
постигане на справедлива равнопоставеност между хората от различни поколения и социални групи;
гражданско участие и партньорство на всички равнища;
отказ от централизиран подход и политически диктат и прилагане на принципа на субсидиарност, което означава, че решенията трябва да се взимат на възможно най-ниско ниво, т.е. най-близо до хората.
Стратегията отчита протичащите процеси и тенденции, тяхната устойчивост или преходност в днешното време на съществени социално-икономически промени, обусловени от:
политическа и финансова стабилизация;
ускорена динамика на процесите;
възстановяването на частната собственост върху земята;
развитието на частната строителна инициатива;
преструктурирането на икономиката;
съществуването на остри инфраструктурни проблеми.
Документът цели:
да очертае насоките на промените във всички сфери на социално-икономическия живот в областта;
да формулира приоритетните задачи на развитието;
да набележи необходимите целесъобразни действия за реализацията на желаните промени;
да ориентира и интегрира усилията и действията на различните институционални структури;
да стимулира възникването на нова ценностна система, нов подход при решаването на проблемите, ново съвременно мислене на всички институционализирани и неинституционализирани структури в областта.
Разработването на ОСР, съгласно изискванията на нормативната уредба, ще постигне целенасоченост, последователност, приемственост, координация, съподчиненост и активност на регионалната политика, за устойчиво развитие на областта и устройството на прилежащата й територия.
А. Анализ на икономическото и социалното състояние
1. Географско положение
Област Перник обхваща шест общини - Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци и е разположена на 30 км в югозападна посока от столицата. Попада в планинската част на Югозападна България и населените места са разположени в границите на 650 – 950м надморска височина.
Административно-териториална структура
-
ОБЩИНИ
|
Площ на общината
към 31.12.2003 г. в дка
|
Брой населени
места към 31.12.2003 г.
|
ОБЩО ЗА РЕГИОНА
в т.ч. по общини
|
2 394 200
|
171
|
Брезник
|
404 200
|
35
|
Земен
|
253 900
|
19
|
Ковачевци
|
138 000
|
9
|
Перник
|
484 200
|
24
|
Радомир
|
540 500
|
32
|
Трън
|
573 400
|
52
|
Земеделската територия е 50.5 % от общата площ, а обработваемите земи едва 37 %, което определя областта като изключително индустриална, а не аграрна. Климатичните условия не са благоприятни за развитие на земеделието и то е сравнително ограничено. Регионът попада в умерено- континенталната област, като само Витошкия склон попада в планинската климатична област.
В административно отношение Област Перник има 171 населени места /6 града, 165 села/ и 119 кметства, със силно изразени урбанизационни процеси, изоставено селско стопанство, преиндустриализирана икономика, висока степен на безработица и на този етап не е привлекателна за чуждестранни инвестиции.
През територията на областта преминават главни пътни връзки с европейско и балканско значение: път І-1 ( Е – 79 ) – Видин – София – Кулата и път І-6 ( Е – 871 ) – Гюешево – София – Бургас.
Железопътните линии, преминаващи през областта, са част от международната линия София – Кулата и все още националната София – Гюешево.
Тези транспортни оси са оказали съществено влияние върху формирането на селищната мрежа и на цялата транспортно-комуникационна система на областта.
2. Природни ресурси
2.1 Анализ и оценка на релефа
Регионът се характеризира с разнообразен релеф и умерено-континентален климат. Екологичното равновесие е нарушено, а въздухът в района се замърсява с прах, серен диоксид, оловни аерозоли и др. тежки метали.
Територията на област Перник е разположена в планинската част на Югозападна България и граничи с териториите на област София и област Кюстендил, а от запад със Сърбия и Черна гора. Релефът е разнообразен, като преобладава полупланинския. Голяма част от площта на народен парк “Витоша” ( 9 988 ха ) е на територията на областта, а самият областен център е разположен върху терасата на река Струма. Средната надморска височина ( 700 м ) благоприятства за развитието на селското стопанство и не е съществена пречка за транспортна дейност. Наблюдават се някои неблагоприятни геоложки процеси, като свлачища, срутища и др. На редица места територията е обезлесена, което активизира ерозионните процеси.
Уникално природно творение, създавано през хилядолетията от борбата между вода и скала е “Ждрелото” на р. Ерма, наричано Трънското и Ломнишкото ждрело, по името на близките до него град и село. През 1961 г. “Ждрелото” е обявено за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекти.
2.2 Анализ и оценка на климата
Регионът попада в умерено-континенталната област, като само Витошкия склон попада в планинската климатична област. Климатът е силно повлиян от местните особености на релефа. Приземните температурни инверсии са негова характерна черта. Преобладаващите ветрове са югозападните.
Специфичните орографски условия на Пернишката и Радомирската котловина, гъстотата на застрояване и струпване на население в областния център, разполагането на промишлени предприятия в Перник и Радомир, нарушават екологичното равновесие.
2.3 Анализ и оценка на водните ресурси
Регион Перник е сравнително добре задоволен с водни ресурси. Най-голямата река, протичаща през територията на областта е р. Струма.
Оттокът на реката е регулиран от язовир “Студена”, водите от който се ползват за промишлено и битово водоснабдяване.
Основното предназначение на язовир “Пчелина”, построен на територията на община Ковачевци, с обем 49 млн.куб.м вода, е да подложи на допълнително биологично пречистване преминалите през пречиствателните станции води на р. Струма и чрез изградените две помпени станции в с. Калища да снабдява с промишлена вода предприятията в гр. Перник и гр. Радомир. Водите на язовира се използват и за риболов от любители рибари, но има възможности и за промишлен риболов.
Единственото алтернативно водоснабдяване за гр. Перник и общините Радомир, Земен и Ковачевци е язовир “Раянци”.
Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, които се използват за балнеопрофилактични цели. Минералната вода е с температура 28,9° и се продава като трапезна в страната и в чужбина.
Безценен дар за Трънската община е трапезната минерална вода в с. Банкя. Тя е с постоянна температура 18°, леко минерализирана, чийто състав се доближава до Евианската вода.
Една от забележителностите на гр. Брезник е прочутата “желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк “Бърдото”, в местността “Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 година и има високи лечебни свойства.
2.4 Анализ и оценка на почвите
Условията за почвообразуване в областта се определят от климата, възрастта и особеностите на релефа, както и от почво-образуващите скали. Най разпространените почвени видове са чернозем – смолници в котловините и канелено – горски почви в по-високите части. Подходящи за отглеждане върху тези почви са пшеница, картофи, ръж и лен. Голяма част от почвите са ерозирали и замърсени или не се ползват за земеделски цели. След рекултивация на терени, нарушени преди всичко от минната дейност, може да се създадат трайни ябълкови и други овощни насаждения.
2.5 Анализ и оценка на полезните изкопаеми
Въглищният басейн на територията на община Перник, предопределя насоката на икономическото развитие не само на общината, но и на региона. Дългогодишната експлоатация на находищата на кафяви въглища доведе до силно съкращаване на запасите, респективно и на въгледобива.
В областта широко разпространени са нерудните полезни изкопаеми: варовици (пригодни за добив на цимент и вар) – в община Земен, Перник и гр. Батановци; доломит (подходящ с флюси в металургията) – кв. Калкас и с. Боснек в община Перник, с. Гълъбник в община Радомир; риолит ( златен трахит) – в с. Лешниковци, община Трън (като облицовъчен камък); кварц – кариера “Бели камък”, с. Глоговица в община Трън.
По поречието на р. Струма и другите малки реки се намират големи количества глина, подходяща за изработване на тухли и други керамични изделия. Особено богата на залежи от глина е трънската община. Световно известна е Бусинската керамична школа и продуктите на керамиджийте в с. Милославци.
2.6 Анализ и оценка на растителната покривка
Природният ландшафт в голяма степен е променен от дейността на човека.
Растителната покривка е еднородна – предимно тревиста. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите – са естествени ливади и пасища.
От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Основните дървесни видове са дъб, бук, акация, габър, черен и бял бор. Средната възраст на горите е около 40 години. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност. Те се използват основно за добив на дърва за огрев.
Перник,_са_показани_в_таблицата,_която_следва.'>Видовете територии и тяхната площ, по общини в област Перник, са показани в таблицата, която следва.
Баланс на територията на Област Перник към 31.12.2003г. по общини
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(кв.км.)
|
|
Общини
|
Обща терито-рия
|
Земедел-ски земи-общо
|
Обработ-ваеми площи
|
Полив-ни площи
|
Горски терито-рии
|
Населени места и урбанизи-рани територии.
|
Водни площи
|
Полезни изкопае-ми
|
Транспортна инфраструктура
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Перник
|
2394,2
|
1209,9
|
885,0
|
85,4
|
928,5
|
130,0
|
30,5
|
80,5
|
14,6
|
в т.ч.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Брезник
|
404,2
|
267,9
|
226,9
|
5,7
|
108,9
|
12,2
|
2,3
|
11,5
|
1,6
|
Земен
|
253,9
|
97,5
|
55,8
|
-
|
138,5
|
9,2
|
2,5
|
4,6
|
1,3
|
Ковачевци
|
138,0
|
76,1
|
50,6
|
4,9
|
48,2
|
5,5
|
6,3
|
1,3
|
0,6
|
Перник
|
484,2
|
223,1
|
162,8
|
5,5
|
168,6
|
53,2
|
5,3
|
30,6
|
3,2
|
Радомир
|
540,5
|
334,2
|
255,5
|
59,4
|
147,7
|
30,1
|
9,9
|
12,9
|
6,1
|
Трън
|
573,4
|
211,1
|
133,4
|
9,9
|
316,6
|
19,8
|
4,2
|
19,6
|
1,8
|
3. Демография
3.1 Население
Абсолютният брой на населението в региона към 31.12.2003год. е 144 104 души, като основната част е съсредоточена в градовете – 75,5%. Демографските показатели са значително по-влошени в сравнение със средните равнища за страната. Възрастовата структура на населението е от регресивен тип с намаляващо население в групите на подтрудоспособното и трудоспособно население.
Основни демографски показатели
-
Общини
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
Средно-годишно население-(брой)
|
154076
|
152545
|
148964
|
147557
|
144104
|
Естествен прираст-(на 1000 души)
|
-8.4
|
-9.3
|
-9,1
|
-10,0
|
-10,1
|
Структура на населението по местоживеене(31.12.)-(%)
|
100.0
|
100.0
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
градове-(%)
|
74.0
|
75.5
|
76,2
|
76,2
|
75,5
|
села-(%)
|
26.0
|
24.5
|
23,8
|
23,8
|
24,5
|
Раждаемост-(на 1000 души)
|
6.8
|
6.9
|
6,7
|
5,8
|
6,2
|
Смъртност-(на 1000 души)
|
15.2
|
16.2
|
15,8
|
15,8
|
16,3
|
Детска смъртност-(на1000 живородени)
|
11.5
|
7.6
|
10,1
|
13,9
|
8,8
|
Механичен прираст-(на 1000 души)
|
-1.4
|
-0.8
|
-0,4
|
-5,3
|
-5,9
|
Полово съотношение -( жени на 1000 мъже)
|
1041
|
1046
|
1050
|
1052
|
1053
|
Брачност-(на 1000 души )
|
3.8
|
3.6
|
3,4
|
2,9
|
3,7
|
Бракоразводност-(на 1000 души)
|
1.0
|
2.2
|
1,2
|
0,9
|
1,8
|
Население в подтрудоспособна възраст (31.12.)
|
23068
|
22197
|
20902
|
19946
|
18957
|
Относителен дял-(%)
|
15.0
|
14.6
|
14,1
|
13,6
|
13,2
|
Население в трудоспособна възраст (31.12.)
|
86575
|
86129
|
85287
|
85267
|
84895
|
Относителен дял-(%)
|
56.5
|
56.7
|
57,2
|
58,2
|
58,9
|
Население в надтрудоспособна възраст (31.12.)
|
43678
|
43443
|
42062
|
41218
|
40252
|
От представените в горната таблица показатели се вижда, че раждаемостта е ниска, като през 2002г. тя достига 855 бр. живородени деца /най-ниското равнище през последните 20 години/, а през 2003 г. - 893 бр.
Високата смъртност /2331 бр. за 2002 г. и 2349 бр. за 2003 г./ определят отрицателния естествен прираст на населението, който е -10.1 на 1000 души за 2003 г.
Сподели с приятели: |