Структура и организация на данъците върху стоките и услугите



Дата02.06.2018
Размер294.95 Kb.
#71400

Корнелиа Калев, НБУ



СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

2 стр.


Структура и организация на данъците върху стоките и услугите

3 стр.


Данък върху добавената стойност

6 стр.

Организация на данъка върху добавената стойност в България

10 стр.


Заключение

29 стр.

Използвана литература

30 стр.


ВЪВЕДЕНИЕ
През последните години България претърпя сериозни промени в държавното управление и политическата система.

На настоящия етап от нашето развитие нараства ролята и значението на финансите - без стабилизиране и укрепване на финансите е невъзможно осъществяването на икономическата реформа и прехода към пазарна икономика. Програмата за икономическа реформа поставя на централно място частната собственост на предприятията - възможността да се финансира тази собственост има важно значение за успеха на икономическата реформа. Всичко това обуславя и актуалността на финансово-правните изследвания.

При възникването на определени предпоставки се дължи плащането на данъци, такси, мита и др. По какъв ред, с какъв акт, кой орган определя размера на финансовото вземане, в какъв срок трябва да се плати и пр. - на всички тези въпроси отговор трябва да даде финансово-процесуалното законодателство. Аналогични въпроси възникват и при осъществяването на бюджетни разходи. Управлението на финансите изисква строга, детайлна регламентация. Задачата за укрепване на държавната финансова дисциплина изисква щателно правно регулиране на субектите на финансовите правни отношения, реда за прилагането на определени правни форми на тяхната дейност, което съществува за по-добра организация на контрола и спазването на законността в сферата на финансите. Всичко това засилва значението на финансово-процесуалните изследвания.

Измененията във финансовото законодателство в Германия са насочени към създаването на един строг режим на планиране, плащане и контрол в сферата на финансите.В Полша с обновяването на Административно-процесуалния кодекс от 1980 г. е установен правораздавателен контрол върху финансовите актове. След преустройството на банковата система в Унгария е осъществена и данъчна реформа с приемането на Закона за данък върху оборота на физическите лица и Закона за всеобщия данък върху оборота.1

Нашето законодателство непрекъснато се обновява, кодифицира, усъвършенства. През 1999 год. и в България е направен опит за кодификация на процесуалното данъчно законодателство с Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК), влязъл в сила от 01.01.2000 година.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
Данъкът е отношение между държавата или упълномощени от нея със закон публични тела, общината и други, от една страна, и отделните лица (физически и юридически) и общности от лица и имоти, от друга страна, с оглед да се създадат материални възможности за публичноправните тела да осъществяват своите финансови цели. Това отношение е публичноправно. Поради това за понятието “данък” изходен момент представлява териториалният суверенитет на държавата, с една дума - фактическото и правното господство върху лицата и вещите, намиращи се на дадена територия. Това господство се упражнява чрез издаването на всеобщо задължителни закони и наредби и чрез извършването на управително-властнически действия. От това господство следва чрез всеобщо задължително нареждане създаването на данъка, а чрез управително-властническите действия - събирането и управляването на постъпленията от него. Финансовите цели на публичноправните тела от своя страна са властнически определения, които имат за предпоставки организацията на работни ръце (персоналните разходи) и на материалната възможност и обстановката за действия (веществените разходи). Поради това данъкът е винаги плащане; той не е никога отплата или заплащане.

Данъкът е плащане, обусловено винаги и единствено от финансова цел: той е основна съставка във възможностите на публичноправните тела да осъществяват финансови цели. Целта на данъците е посрещането на колективни, общностни нужди, т.е. онези нужди, чието посрещане е в тежест на публичните тела, за което те имат свое собствено специфично финансово стопанство. Тази цел на първо място мотивира данъка и затова тя влиза в реда на елементите, които определят неговата същност.2

Данъците върху стоките и услугите се прилагат без пряка връзка с доходите и богатството на индивида, т.е. те са неперфеционирани. Облагането с тези данъци имат различни характеристики в зависимост от дефинирането на данъчната база, подходите за нейното облагане и мястото на събиране на данъка.

Адвалорен данък - косвен данък, който се събира като процент от стойността на дадена сделка, например данъка върху продажбите, акцизите и ДДС. При изчисляването на тези данъци като основа се взема окончателната цена на стоката или услугата.3

Така например стойностната база за облагане на стоките и услугите зависи от цената на стоките, а при промените им и размера на адволарния данък е различен при една и съща данъчна ставка. Освен това данъчната база е в зависимост и от обекта на облагането - дали се облага общия оборот от всички пазарни сделки или само потребителските сделки. При данъка върху оборота стоките се облагат последователно на всички етапи от своето движение, при което се разширява данъчната база и увеличават данъчните приходи, но облагането с данък на вече обложените суровини и материали и целият консумативен ефект се оказаха изкривен инструмент за облагане на стоките и услугите.

За определяне данъчната база е решаващо дали фазата на производство или в търговията на дребно се извършва облагането, а така също броят на данъкоплатците и улесненията при администрирането на данъка. Ако облагането се извършва в сферата на търговията на дребно, трябва да се избере дали да се облагат наведнъж в крайната точка на продажбата или на части, чрез облагане на добавената стойност.

В практиката се използват няколко различни бази за адвалорните данъци върху стоките и услугите.



  • Добавената стойност - прилага се в страните от Европейската общност

  • Бруто продажбите - в европейските страни - 80-те години, преди въвеждането на ДДС.

  • Продажби на дребно - в повечето американски щати.

  • Продажби на едро - при някои покупкив Англия преди въвеждането на ДДС и понастоящем само за автомобилите.

Добавената стойност се счита за универсална база за облагане на стоките и услугите защото:



  • може да се приложи към различни дейности и фази от стопанската дейност;

  • елиминира обективните различия в материалните разходи за стопанска дейност;

  • повишава в еднаква степен пазарните цени на всички стоки и услуги и запазва установилите се съотношевия между цените на стоките.


ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
ТИПОВЕ ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ


  • потребителски - това е само добавената стойност, предназначена за потребление. Получава се като от пълната стойност на продажбите се извади пълната стойност на инвестиционните стоки.

  • нетен - от стойността на продажбите се изважда стойността на амортизираните активи.

  • брутен - от стойността на продажбите не се изважда нищо.

Видно е, че трите степени на ДДС биха дали различни резултати върху ефективността и разпределението на доходите.

В Европа и в България е възприет потребителският тип на данъка върху добавената стойност.

Добавената стойност е разлика между изходящия поток и входящия поток на данъчния субект или като сума от работната заплата и печалбата. Предпочитан е разликовия метод, т.е. разликата между входящия и изходящия поток.

Данъка върху добавената стойност е многофазен данък - на всяка фаза от производството и реализацията фирмите са задължени да плащат данък, ако годишния им облагаем оборот превишава определена граница.

ПРИМЕР:


Закупени суровини и материали за

800 лв.

ДДС 20 %

160 лв.

Доставна цена

960 лв.

От суровините и материалите е произведена готова продукция за



1500 лв.


ДДС 20 %

300 лв.

Продажна цена

1800 лв.

В случая 160 лв. ДДС представлява входящия поток на данъка и данъчен кредит, а 300 лв е изходящ поток. По разликовия метод се избягва акумулативния ефект от натрупване на данък в различните фази на производство и реализация, и като правило създава еднакви условия а всички фирми.

В теорията за познати два метода за събиране на данъка:


  • счетоводен - данъкът се плаща върху установената база

  • фактурен - изчислява се общия данък като общите продажби се умножат по данъчната ставка, след което се приспада данъчния кредит. Този метод създава възможност за данъчни измами от една страна, но от друга самоконтрол между купувач и продавач, с оглед получаването на данъчен кредит.

Изборът на структурата на данъчни ставки също е много важен за ефективността и неутралността на данъка. Възможно е да се прилага единна или диференцирана за отделни групи стоки и услуги данъчна ставка.

Единната данъчна ставка прави данъка неутрален, не повишава конкурентноспособността, извежда на преден план фискалната функция на данъка. Държавата губи възможността на регулираща функция на данъка, да формира потребителски избор, който счита за социално и икономически целесъобразен.

Изборът на две или три данъчни ставки изисква добре развита данъчна администрация и данъчна култура на данъчните субекти. Диференцирането на данъчните ставки може да бъде:



  • пълно освобождаване на някои сделки от данък;

  • нулеви данъчни ставки за определени стоки и услуги;

  • по-ниски ставки за облагане на някои базисни стоки и услуги;

  • унифицирана ставка за облагане на всички останали стоки и услуги.

Освободени от данък са предимно традиционно значими за населението стоки и услуги. Освобождаването от данък практически не влияе върху цената на стоката, защото е последно във веригата, а за вложените до тук суровини и материали не се полага данъчен кредит.

Чрез нулевите ставки се насърчава потреблението на определени стоки и услуги, защото производителя не начислява данък, но има право да си приспадне данъчен кредит.

По-ниските данъчни ставки имат изцяло социален ефект, защото повишават в по-ниска степен цените на стоките и услугите.

Най-общо казано, ДДС е косвен, оборотен, еднократен, пропорционален, многофазен и универсален данък.


  • КОСВЕН - платец на ДДС е крайния потребител, а търговците са негови вносители. Производственото потребление на стоки и услуги не се облага пряко и окончателно, а чрез различните фази на това потребление се осигурява окончателното облагане при крайния потребител.

  • ОБОРОТЕН - основа за неговото определяне е стойността на съответната сделка. ДДС се начислява върху стойностните обороти на стоки и услуги, предмет на сделката между различни лица.

  • ЕДНОКРАТЕН - независимо от броя на оборотите, които извършват стоките или услугите и въпреки облагането на всеки оборот, размерът на ДДС, който остава в бюджета е начисления за последната сделка, при която стоката се придобива от крайния потребител по крайната продажна цена.

  • ПРОПОРЦИОНАЛЕН - добавената стойност се облага в еднаква пропорция, независимо от характера на стопанската дейност. Това поставя в еднакви условия данъчните субекти.

  • МНОГОФАЗЕН - за всеки оборот (фаза) на една стока ДДС се начислява и получава от купувача върху брутната стойност на сделката, но в бюджета се внася само разликата между начисления от продавача ДДС и ДДС, начислен на продавача при покупката на същата стока, т.е. облагаема е само добавената стойност - разликата между покупната и продажната цена. По този начин се избягва кумулативния ефект на многократното облагане, както беше при данък върху оборота.

  • ВСЕОБЩ

  • с оглед на данъчнозадължените лица - всички лица, чийто облагаем оборот превишава определена граница се длъжни да начисляват и внасят данък.

  • с оглед извършваните сделки - всички регистрирани лица начисляват ДДС за всички облагаеми суми.

  • с оглед данъчната ставка - всички данъчнозадължени лица прилагат една и съща ставка за един и същи вид стока.



ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Политическите промени у нас през 1989 г. и стремежа за присъединяването на страната към пазарните механизми и начина на живот в европейските страни извиква необходимостта от бързи промени в българското законодателство и на първо място в данъчното. В рамките на последното беше заменен един от основните данъчни закони - Закона за данък върху оборота със Закона на данък върху добавената стойност (ДДС)4. Правната му уредба се съдържа в ЗДДС 5- Обнародван, ДВ, бр. 90 от 22 октомври 1993 г., изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., доп., бр. 86 от 1997 г., изм. и доп., бр. 111 от 1997 г., бр. 15 от 1998 г., доп., бр. 71, 93 и 153 от 1998 г., отм., бр. 153 от 1998 г. и Правилника за прилагане на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 17 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1994 г.; изм., Решение № 3 на ВС на РБ от 19.IV.1995 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г.; изм., бр. 91 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 12 от 1998 г.; попр., бр. 13 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1998 г.).6

Прилагането на данъка върху добавената стойност от 1994 година у нас наложи практическото осмисляне на функциите и принципите му. ДДС е косвен данък, включен в цената на стоките и услугите, предназначени за техните потребители. Правните норми за възникване на задължения и права, произтичащи от този данък са включени в данъчния фактически състав на Закона за ДДС и развити с пояснения в Правилника за неговото прилагане. Промените в тези основни норматви от въвеждането им до сега са илюстрация за адаптиране на механизма на облагане с данъка към особеностите на нашата пазарна действителност. Редица проблеми, възникнали в правните, икономически, фискални и обществени отношения налагат регулиране на нормите в закона и правилника. От 1999 год. законът за ДДС е с нова структура, максимално близка до норматива на страните от Европейския съюз - Шестата директива на ЕС. Съставът от понятия обслужва принципите и механизма на облагане, ефектът от които е оптимална степен на разбираемост и приложимост от субектите на облагане:


  • данъчно задължените лица и събираемост от контролния орган

  • данъчната администрация

От 1998 година ЗДДС е отменен с нов Закон за данък върху добавената стойност, който е обнародван в обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г., и влиза в сила от 01.01.1999 година, попр., бр. 1 от 1998 г., доп., бр. 44 от 1999 г., изм., бр. 62 от 1999 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм. и доп., бр. 103 и 111 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп., бр. 63 от 01.08.2000 г., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм. И доп., бр. 102 от 15.12.2000 год., в сила от 01.01. 2001 година7 и Правилник за прилагане на ЗДДС , издаден от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 19 от 2 март 1999 г., изм., бр. 55 от 1999 г. и бр. 9 от 200 г., попр., бр. 15 от 2000 г.8
Подобно на другите европейски страни, в България е избран ДДС от консумативен тип.

Предмет на облагане с ДДС са сделките със стоки и услуги, в това число осъществявани от лица със свободни професии.

За целите на облагане с ДДС сделките са разделени на две групи: необлагаеми и облагаеми.

НЕОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ - включват освободени сделки и сделки за износ.


  • освободени сделки по Закона са точно определени и са със социални потребности - здравни, образователни, финансови, застрахователни, административно-правни и др.

  • сделките за износ са с нулева ставка - при тях не се начислява ДДС на изхода при реализацията, но се приспада данъка на закупените стоки и услуги. Търговците имат право на данъчен кредит.


ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ - ДДС е с единна данъчна ставка, която първоначално беше 18 процента, от 01.07.1996 г. - 22 процента, а от 01.01.1999 год е намалена на 20 процента.

Дължимият размер на данъка се начислява върху стойността на сделката, без да е включен в нея. При внос стойността на сделката се формира от сумата на митническата облагаема стойност, митата, акцизите и таксите при внос, а данъка се заплаща от вносителя.

Сумата на данъка се определя като стойността на сделката се умножи по данъчната ставка.
ДДС = стойност на сделката 1000 х 20 % данъчна ставка = 200 лв
При изчисляване на данъка, върху продажната цена се прилага правилото “над сто” по следната формула:
Ц х 20 Ц - е договорената цена

Д = ---------- = 16,66 % Д - е сумата на данъка

100 + 20

В този случай ефективната ставка на данъка е 16,66%

1200 пр. цена

Стойност на сделката ------------------- = 1000 лв.

120
`

Законно задължени да начисляват и внасят ДДС са само регистрираните по ЗДДС лица.

На задължителна регистрация подлежат всички лица - юридически и физически, чийто облагаем оборот за предходните 12 месеца е 75 хиляди лева. Регистрацията се прави задължително в срок от 14 дни от отчитането на посочения размер на оборота. Лицата, чиито оборот за предходните 18 месеца е спаднал под задължителния праг са длъжни също в срок от 14 дни да се дерегистрират. Лицата, чиито оборот за предходните 12 месеца имат 50 хиляди лева оборот, могат да се регистрират по ЗДДС по желание. Регистрацията се извършва в данъчното подразделение, където е общата данъчна регистрация на лицето. С определянето на по-висок данъчен праг за регистрация, данъчните служби се освобождават от обслужването на много фирми с малка добавена стойност. Това е начин да се рационализира системата за административното обслужване на данъкоплатците

ДАНЪЧЕН КРЕДИТ - е сумата от начислен ДДС на регистрираното лице за получените от него стоки или услуги по облагаеми сделки или за осъществен внос(чл. 63 от ЗДДС).

Във връзка с принципа на многофазен данък ДДС се начислява само върху добавената (новосъздадената) стойност, т.е. начисленият ДДС в предишните етапи на производството и реализацията се приспада като данъчен кредит от дължимия при реализация ДДС.



ПРИМЕР



І-ви търговец

А





ІІ-ри търговец

В





ІІІ-ти търговец

С

Доставка стойност

1000




1500




1700

Добавена стойност

500




200




300

Производствена себестойност

1500




1700




2000

ДДС 20%

300




340




400

Продажна себестойност

1800




2040




2400



Приемаме, че посочените трима търговци препродават една и съща стока, А на В, В на С. Първия търговец - А влага суровини, материали, труд и печалба за 1500 лв. И заплаща 300 лв. ДДС, втория - В - влага продукта по цени без ДДС, като приспада данъчен кредит 300 лв и внася данък 40 лв само върху собствената си добавена стойност, а третият - С - внася данък 60 лв данък. Така общия данък 400 лв се разпределя пропорционално на добавената стойност между тримата търговци


300 + 40 + 60 = 400 лв. чрез данъчния кредит.
Данъчното задължение се определя като разлика между начисления при реализацията данък 400 лв и размера на данъчния кредит.

Право на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени законовите условия. Входящите и изходящите фактури да се издадени от регистрирани по ЗДДС лица и да съдържат всички задължителни реквизити, да е спазен законния данъчен период от един месец и др.



ВНОС се свързва със стоки и с услуги за обработка на стоки, които са изнесени с такава цел от страната. Смисълът, който влага ЗДДС в понятието внос е по-широк от приложимостта му по смисъла на Закона за митниците. Вносът по смисъла на ЗДДС представлява въвеждането на стоки на митническата територия на страната. Чуждестранните стоки, преминали митническата граница на страната са под митнически надзор и могат да бъдат обект за контрол на митническите органи в зависимост от конкретните разпоредби (§1, т.21 от доп. Разп. На Закона за митниците)9

В зависимост от особеностите на митническия режим, стоката подлежи или не подлежи при определени условия на облагане с ДДС. Режимът “Внос” изисква начисляване на ДДС от митническите органи и контрол от същите за внасянето му в бюджета по съответните сметки на данъчните дирекции. При внос данъкът се начислява на всяко лице, което въвежда стоки през митническата граница на стойност над допустимия безмитен внос, определен от Закона и правилника за митниците. Независимо дали вносителят е физическо или юридическо лице, регистрирано или не по ЗДДС, той дължи данъка по логиката на неутралния принцип, според който стоките се облагат със ставката на страната, в която се консумират. По този начин данъкът, съдържащ се в цената на внесената стока ще въздейства по еднакъв начин на размера на цената на произвежданите стоки на територията на страната. ДДС се дължи и за вноса на стоките, които са предмет на освободени доставки в страната. Това изискване нарушава равнопоставеността при образуване на цените на стоките, защото при производство на стоки, предмет на освободени доставки цената за потребител няма да съдържа ДДС, но при внос на същите, крайният потребител ще плаща и данъка, начислен от митническите органи. Този данък ще е част от крайната цена, защото дори вносителят да е регистрирано лице, за него начисления данък не е данъчен кредит по силата на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Законът предвижда защита на фискалната политика относно данъка, като въвежда понятието обща презумпция за внесена стока. Като се основават на чл. 12 от закона, контролните органи могат да установяват внос за стоките, които са придобити извън територията на страната или са обработвани на място, извън страната или са отклонени от митнически контрол, когато няма доказателство за друго. Това е приложимо, но във времето е трудно доказуемо, защото за лице, което е придобило например стоки извън територията на страната и не ги е внесла към момента на контролните констатации, не е нормиран срок, в който то трябва да документира внос.

ИЗНОС - Характеризира се с данъчен режим на облагане, при който доставките се облагат със ставка нула. На практика износът е доставка на стоки или услуги, които не се облагат. Предимството на износа пред освободените доставки е в правото на данъчен кредит. Тъй като износът е облагаема доставка, макар и с нулева ставка, правото на данъчен кредит за получените във връзка с него доставки е безспорно в пълен размер. Но когато предмет на износа са доставки, които са изпълнени на територията на страната са освободени, отчита се извършване на освободена доставка, основание за което е чл. 8 от ППЗДДС. Такава доставка, въпреки спазената процедура за износ не допуска правото на данъчен кредит, за доставените във връзка с нея стоки и услуги.

Износът е режим, който се прилага към шест вида доставки. За разлика от вноса, предмет на който са само стоки, на износ подлежат и стоки и услуги. За стоките е характерно, че местни стоки се извеждат извън митническата територия на Република България, а за услугите, че се отнасят за лица и стоки, които преминават митническата граница на страната в посока от територията на страната извън нея. Износ на стоки съществува и когато стоките се доставят от място на територията на страната до място в свободна зона, свободен склад или търговски обект, лицензиран за валутна търговия.

Режимът “износ” е регламентиран като процедура, приложима към конкретни услуги, извършвани в определени стопански отрасли. Услугите са специфична доставка, в която обобщаващ признак е вложения труд. Разнообразието от професионални форми и дейности, чрез които се реализира този труд създава разнообразие от видове услуги. Но само услугите, свързани с международен транспорт, обработка на ишлеме на чуждестранни стоки, далекосъобщителни услуги и туроператорски (турагентски) услуги се свързват с износ при строго определени нормативни изисквания и документиране, прилагани в съответния отрасъл.

Мястото на изпълнение на доставките свързва режима на облагане с територията, на която е приложим. Доставките са подчинени на облагателния процес по законодателството на страната, на чиято територия са извършени. У нас териториалният принцип разделя доставките на облагаеми и освободени. Тези от тях, които са с място на изпълнение на територията на страната са облагаеми или освободени, но изпълнените извън територията на България, доставки са само освободени.

При доставка на услуга мястото се определя в зависимост от следните обстоятелства.



  • Мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:

  • услугите от експерти или агенти, свързани с недвижим имот

  • услугите по подготовка и координиране на строителните работи, свързани с недвижим имот като: архитектурни, инженерни, надзорни и други

По смисъла на тези изисквания, извършваните услуги от експерти и агенти, свързани с оценки, проучвателни работи, предлагане и други подобни дейности са с място на изпълнение там, където се намира недвижимият имот, във връзка с който се извършват посочените услуги. На същото основание се определя и мястото на изпълнение на услугите по подготовка и координиране на строителни работи, свързани с недвижим имот като архитектурни, инженерни, надзорни и други услуги.
НАПРИМЕР:

Когато местно данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС извършва строително монтажни работи на обект извън територията на страната, мястото на изпълнение ще бъде извън територията на страната, защото недвижимият имот, за който се извършва услугата не се намира в страната.

А ако на архитект от Франция е възложено да изготви проект за строителство на хотелски комплекс в България, ще се счита, че мястото на изпълнение на тази услуга е на територията на България, защото е свързана с недвижимия имот, който ще се намира в страната.
С чл. 23 от ЗДДС е въведена обща презумпция за място на изпълнение - доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обекта, а при отсъствието им, постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.

Данъчното събитие отразява факта, че се извършва доставка на стоки или услуги, от данъчно задължено лице на територията на страната, извършва се износ от данъчно задължено лице или внос на стоки. Данъчно събитие е и извършването на доставки от данъчно задължено лице с място на изпълнение извън територията на страната.

Датата на възникване на данъчното събитие показва кога следва да се начисли данъкът, който е дължим за облагаема доставка, а ако събитието е освободена доставка, в кой данъчен период следва да се приложи. Данъчното събитие се счита за извършено в деня, в който се прехвърлят вещните права върху стоката или е извършена услугата, ако те предхождат плащането.

Данъчната основа определя базата, върху която следва да се начисли данъкът, когато доставката е облагаема или да не се начисли при освободена доставка. Тази база има винаги стойност, която се изразява в лева и стотинки, независимо дали доставката се заплаща в пари, заместващи парите платежни средства или в насрещно прехвърлени вещни права върху стока (съответно направена услуга). Данъчната основа се определя ат сумата, дължима за доставката на доставчика от получателя или от трето лице. В тази сума не са включва данъкът върху добавената стойност.

Когато в платената цена е включен данъкът, данъчната основа се определя по следната формула:





Ц

ДО = ---------- = където ДО - е данъчната основа

100 + ДС Ц - е дължимата цена с

включен ДДС

ДС - е размерът на да-

нъчната ставка

Данъчната основа съдържа следните елементи:



  • Всички други данъци, такси, акциз, когато са дължими по закон. Таксите и данъците, дължими по ЗМДТ за доставки, свързани с прехвърляне на вещни права върху имущество или предоставяне на услуги са част от данъчната основа.

Данъчната основа не включва търговската отстъпка, отбив или рабат, ако бъдат предоставени на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Чл. 41, ал. 4 от ППЗДДС, изяснява,че стойността на търговската отстъпка, отбив или рабат, предоставени след датата на възникване на данъчното събитие се включва в данъчната основа на доставката, по повод на която са направени Ползването на тази норма от получателя на стоката е в посока на намаление на данъчната основа на същата доставка, а не на обект на нова доставка под формата на комисионна услуга.

В този смисъл не се счита за предоставена търговска отстъпка, отбив или рабат предоставянето на стоки и услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят (чл. 41, ал.2 от ППЗДДС).

Когато се реализират стоки, финансирани (субсидирани) от държавния или общинския бюджет, данъчната основа не зависи от себестойността на производството на тези стоки. Това се отнася за някои социално значими стоки, производството на които е материалоемко и трудоемко, но са насъщно необходими за потреблението

Данъчната основа при износ по смисъла на чл. 14 от ЗДДС се определя единствено от дължимата от получателя сума, увеличена със свързаните с износа мита, такси и данъци, без да се сравнява с други показатели. Въпреки, че към данъчната основа се прилага нулева ставка, т.е. данък не е дължим, правилното определяне на данъчната основа при износа води до други обстоятелства, които дават определени предимства на износителите (например правото да възстановяват ДДС в преференциални срокове, отчитане на оборот, с който могат да се регистрират по избор).

Вносът на стоки определя специални правила за образуване на данъчната основа, произтичащи от митническите разпоредби. Съгласно чл. 31 от закона данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност, определена в левове и увеличена с всички дължими по повод вноса митни сборове и акциз.

Специфичен метод за определяне на данъчната основа е определен за доставките със сгради или части от тях и с транспортни средства. Принципът за дължимост на данъка върху частта от стойността, която е новосъздадена (добавена) от търговеца е нарушен чрез специфичната норма на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

Данъчната основа при доставка със сграда или част от сграда е данъчната оценка, определена съгласно чл. 46 от ЗМДТ, когато договорената цена е по-ниска от тази оценка. Когато се договори цена, по-висока от данъчната оценка, на основание чл. 37 от ППЗДДС, данъчната основа се формира от договорената цена, увеличена с данъците и таксите по прехвърлянето на собствеността.

При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство, данъчната основа се определя от по-високата между продажната и пълната застрахователна стойност на транспортното средство. Когато данъчната основа е пълната застрахователна стойност, без значение са видовете събития, за които е застраховано транспортното средство. При доставка на моторно транспортно средство, данъчната основа зависи от три величини (чл. 29, ал. 5 от ЗДДС):


  • данъчна основа при вноса

  • договорена стойност

  • пълна застрахователна стойност.

Специфични случаи за определяне на данъчната основа при доставката на стоки или услуги са и случаите, в които пазарната цена по смисъла на чл. 30, ал. 3 от закона е данъчна основа за начисляване на ДДС. Тези случаи са следните:



  • когато плащането се извършва със токи или услуги, доставчикът формира данъчна основа с пазарната цена на доставяната от него стока или услуга.

  • когато доставката е между свързани лица, данъчната основа на доставяната стока или предоставена услуга е нейната пазарна цена.

  • когато плащането на доставяна стока или услуга се извършва изцяло или отчасти със земя, пазараната цена на стоката или услугата е данъчна основа и на доставката със земя.

  • безвъзмездните доставки, като приравнени на доставки със стока или услуга са с данъчна основа, определена от пазарната цена на предадената стока или предоставена услуга.

  • при прекратяване на регистрацията на данъчно задължено лице за наличните стоки се формира данъчна основа от пазарната цена на стоките. Прекратяването на регистрация е събитие, на датата на което се счита, че наличните стоки са реализирани.


ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Когато регистрирано лице използва получените доставки или внесени стоки само за облагаеми доставки, за него възниква право на пълен данъчен кредит в размер, равен на начисления му данък в данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническа декларация. Когато обаче лицето е използвало, използва или ще използва получените от него или внесени стоки и услуги както за облагаеми, така и за освободени доставки, то има право на частичен данъчен кредит. Основанието за възникване правото на частичен данъчен кредит е чл. 66 от ЗДДС, а механизмът за определяне на точния му размер на ползване, както и корекциите, които се извършват в рамките на една календарна година с годишна справка - декларация, са регламентирани в чл. 68 от ППЗДДС.

Размерът на частичен данъчен кредит се определя по следната формула:


ДК =НД х К, където ДК - е размерът на данъчния

кредит .

НД - е начисления данък за

получена доставка или за

внос на стоки или услуги,

които ще бъдат използвани

както за облагаеми, така и

за освободени доставки .

ПРИХВАЩАНЕТО е в компетентност изцяло на данъчния орган и не може да се извършва от регистрираното лице. Данъчният орган прихваща установените и неизплатени задължения към държавата с посочения в справката - декларация, данък за възстановяване. С ДПК е установи, че са прихващат само данъчни задължения на лицето възникнали до датата на подаване на справката - декларация, за разлика от действащия да края на 1999 год. режим, по който се прихващаха всички други установени и неизплатени задължения, които данъчният орган е определил с данъчен облагателен акт. Правилникът прецизира процедурата на прихващане с чл. 73, ал. 2, като въвежда условие, че ако данъчният орган не извърши това прихващане до изтичане на данъчния период, през който лицето е подало справката - декларация, възникналият ДДС за възстановяване ще остане в непроменен размер за приспадане. Ако след шестте едномесечни периода, след първия възникнал ДДС за приспадане, се установи остатък, данъчния орган прихваща от него и други установени и неизплатени данъчни задължения. Прихващането може да се осъществи само в началото и в края на шестмесечната процедура на приспадане.

ПРИСПАДАНЕТО е право на самото регистрирано лице и единствено от негова компетентност. Следва да се прави разлика между данък за възстановяване, подлежащ на приспадане и данъчен кредит, който се приспада. В първия случай налице е месечен резултат, в който е участвал данъчният кредит с по-голям размер от начисления данък, а във втория - елемент от резултата. След приложените действия на прихващане от данъчния орган до края на първия данъчен период, ако е останал още данък за възстановяване, се прилага процедурата на приспадане. Тази процедура обхваща шестмесечен период, започващ от данъчния период, който следва този на подадената справка - декларация. Приспада се данъкът за внасяне, възникнал през посочения шестмесечен период от данъка за възстановяване, възникнал или останал след прихващане от предшестващия данъчен период.

Когато през шестмесечния период лицето приспадне данъка за възстановяване по справка - декларация и се получи остатък за внасяне, последният се дължи в 14 дневен срак от изтичане на данъчния период, след който е възникнал остатъкът.

Когато през шестмесечния период, прилаган по повод на възникнал ДДС за възстановяване, неприспаднат изцяло, бъде подадена справка - декларация с нов ДДС за възстановяване, съществуват две възможности:


  • новият данък за възстановяване да се прибави към първия, спрямо който се прилага шестмесечния процедурен период, само когато първоначално възникналият данък не е изчерпан изцяло за шестте месеца;

  • за новия данък за възстановяване да започне да тече нова процедура на приспадане, когато първият данък е изчерпан преди приключване на възникналия за него шестмесечен период.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на данъка се извършва от данъчния орган, след като приключи шестмесечния период на приспадане и прихващане и се установи остатък, подлежащ на връщане на лицето. Това е възможно в 45-дневен срок от подаване на последната справка - декларация. Преференциален срок за възстановяване е установен за износителите, на които общата стойност на всички извършени от тях доставки за износ за последните 12 месеца преди текущия, надхвърля 30 процента от общата стойност на всички извършени доставки. Тези обстоятелства се удостоверяват писмено пред съответната териториална данъчна дирекция в подадената справка - декларация.

Законодателят е въвел и административна мярка за спазване на законните срокове за възстановяване, с която се санкционира данъчният орган в случаите на забава. За невъзстановен в предвидените от закона срокове данък, данъчният орган се наказва с глоба, а при повторно извършване на нарушението, глобата нараства.


ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ

Данъчните документи, регистри и декларации са средствата за начисляване, отчитане, оповестяване и деклариране на данъка върху добавената стойност. Чрез тях се създават задължения и специални права за лицата, регистрирани в системата на данъка. Всеки от реквизитите на тези документи има своя значимост за механизма на действие на данъка, поради което липсата на някои от тях може да накърни интересите на данъчните субекти

Данъчните документи се издават в 5 дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие. Само регистрирано лице има право да издаде данъчен документ.

Данъчен кредит възниква само при наличието на данъчна фактура. Допълнително изискване за състава на реквизитите, освен основните задължителни е когато сумата, дължима на доставчика от получателя е различна от данъчната основа, тази сума се отразява на отделен ред. Това предполага наличието на специфични случаи, при които данъчната основа не съдържа добавена стойност на доставчика, а е нормативно фиксирана величина.



Данъчното дебитно и данъчното кредитно известие служат зва коригиране на данъчната основа и начисления данък в данъчната фактура в посока съответно към увеличение и към намаление.

С опростена фактура се документира възникнало данъчно събитие във връзка с:



  • освободена доставка

  • износ

  • безвъзмездна доставка

  • доставка на стоки по специален режим за втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети

  • доставки, за които не се начислява ДДС при разпореждане със стока или с резултата от получена услуга, за която платения от регистрираното лице, данък не е данъчен кредит.

  • извършена облагаема доставка, за която не е поискана от получателя, данъчна фактура.


Дебитно и кредитно известие се издават след издадена опростена фактура, като те документират увеличение или намаление на данъчната основа на възникналото данъчно събитие.

Справка - декларация, която се подава в 14-дневен срок след завършване на данъчния период, а когато данъчния период е последен - в деня на подаването на заявлението за прекратяване на регистрация по ЗДДС

Годишна справка - декларация, която се подава до 15 април на годината, следваща отчетната година.

Касова бележка ( фискален бон), която издават както регистрирани, така и нерегистрирани лица, извършващи доставки на стоки и услуги от търговски обекти.

Митническа декларация, която дава права на вносителя на стоки за ползване на данъчен кредит, а на износителите - за неначисляване на ДДС.

Дневник на покупките, в който се отразяват данъчните документи на изпълнените доставки. Копие и данните на магнитен носител от документа се представят ежемесечно в данъчната служба.

Дневник на продажбите, в който се отразяват данъчните документи на изпълнените доставки. Копие и магнитен носител на информацията за всеки данъчен период се представят в данъчната служба.

Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително двустранно счетоводно записване. Освободени от това задължение са само физическите лица, които не са търговци.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В сравнително краткото време от приложението на Закона за данъка върху добавената стойност се появиха някои слабости в механизма на неговото действие. Това налага извършването на чести корекции, което влиза в противоречие с изискването за по голяма стабилност в действието на данъчните закони. В условията на данъчни реформи обаче този недостатък е неизбежен.



В крайна сметка законът се адаптира и нагажда към конкретните условия в страната, за да може да изпълни ефективно своите фискални и икономически функции.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Стоянов, И. - “Данъчен процес”, 1994 г., Варна

  2. Стоянов, П. - “Данъчно право”, 1994 г., София

  3. Вълчанов, Д. - “Основни икономически понятия и категории към дисциплината “Икономика на публичния сектор””, 2001 г., Варна.

  4. Brown, C.& Jackson,P. - “Икономика на публичния сектор”, 1998 г., София.

  5. ЗДДС - Обнародван, ДВ, бр. 90 от 22 октомври 1993 г

  6. Правилник за прилагане на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 17 от 1994 г.

  7. Закон за данък върху добавената стойност, обнародван в обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г.

  8. Правилник за прилагане на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 19 от 2 март 1999

  9. Манолова, З., Русинова, Я., - “Косвени данъци”, 2000 г., София.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница