Структура на психологията на болния човек
Изтегляне 120.5 Kb.
|
Свързани:
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКАТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
- Навигация на страницата:
- Структура на психологията на болния човек.
|
Изучаването на поведението на болния човек в условията на неговия бит и дейност е основна задача на съвременния медицински подход. С оглед на здравното благополучие на хората резултатите от това изучаване и практическите изводи, направени за болния човек, трябва да намерят отражение в дейността на различни звена от системите на здравеопазването: при подготовка на медицинските кадри, в оранизацията на здравеопазването, в амбулаторната и клинична работа, в санитарията и хигиената, санаторно-курортното и аптечното дело и т.н. Съзнанието за здраве се изразява феноменологично в преживяване на сигурност, докато болестта е построена от страдание, от изживяване на слабост. В това състояние има тревожност от последствията на болестното състояние, от възможността за усложнения-т.е. от заплахата от нови страдания и възможна гибел. Диагнозата и прогнозата на лекаря ще имат две противоположни тенденции: те се преживяват като опастност, доколкото потвърждават състоянието на болест, и са надежда, защото само лекарят може да помогне. Според разрешаването на този конфликт болният ще приеме или ще отхвърли възможността да „влезе в болестта”, т.е. ще дойде или не да се консултира с лекаря. Изучаването на поведението на болния човек е сложен процес, който изисква задълбочено познаване не само на отделните психични качества и свойства, но и на цялостната личност на болния, и то в контекста на сложното обкръжение- социално, биологично и материално. Важно е да познаваме личността на болния, нейните защитни ндивидуални и общи механизми, емоционално-двигателната устойчивост, интересите и нагласата, псхологичните възможности и резервите, с които тя разполага за противодействие на възникването и развитието на болестта. Личността налага неизгладим отпечатък върху възникването, протичането и изхода от заболяването. Структура на психологията на болния човек. Психологията на болния човек е изградена от редица основни преживявания: отношение към своята собствена болест, опасения и страхове от неблагопрятен изход и усложнения, вяра в оздравяването и във възможностите на медицинските работници, които се грижат за него. Психичните явления, които съпътстват болестта зависят както от характера и тежестта на самата болест, така и от особеностите на личността на болния човек. Всички знаем колко различно преживяват една и съща болест различните хора. Някои дори и в тежкото състояние на болест запазват бодростта на духа и вярата в благоприятния изход. У други възникват мрачни мисли, в чиято светлина заболяването изглежда много по-тежко и по-неблагоприятно, отколкото е всъщност. Това са най-често т.нар. хипохондрични мисли, които са свързани обикновено с възмжността за смъртен изход поради сърдечен инфаркт, мозъчен кръвоизлив или друго някакво тежко усложняване на заболяването. Нерядко хипохондричните мисли придобиват такава тежест, че сами по себе си стават много по-голямо бреме за съзнанието и психиката на болния човек, отколкото самото заболяване. У трети болестта се съпровожда от твърде интензивни преживявания за социалните ѝ последици- загубена работоспособност, материални затруднения, мисли за близките и др. при други болни, макар и рядко, се наблюдават безразличие и нехайство към собственото здраве. Отношението на болния към собствената болест се отразява върху неговото поведение. В повечето случаи това поведение е съзнателно, разумно и то подпомага усилията на лекаря и на медицинските работници. В някои случаи обаче може да се набюдава отрицателно отношение на болния към лечебните мероприятия. Причини за такова отношение моат да бъдат: неверието във възможностите на медицинската наука, различните популярни и суеверни схващания за болестите и тяхното лечение, различните предрасъдъци или внушени представи. В такива случаи целият медицински персонал има трудната задача да възвърне доверието на болния във възможностите на научната медицина и да преодолее в съзнанието му тези суеверни представи, които се отразяват неблагприятно на оздравителния процес. Отрицателно отношение към лечебните мероприятия може да се наблюдава и у болни, които имат характерово вродена основна песимистична настройка - те виждат всичко в мрачна светлина. Такова отношение се изработва обикновено от болни, които дълго време престояват в болница с тежки и трудно лечими заболявания. Обобщено, психологично болестта се характеризира с три елемента: стесняване на кръгозора; егоцентризъм; поведение, изтъкано едновременно от тиранизиране и подчинение. Медицинският работник трябва да има предвид, че колкото и разнообразни да са тези реакции, те винаги са израз на загрижеността или опасението на болния за собственото здраве и живот. Болката като преживяване е основно качество на болестното състояние. Тя е един от най-важните индикатори на болестта. Болестта може да има и положително, и отрицателно значение. Положителното ѝ знаение се състои в това, че тя най-често е сигналът за болестта и за опастността, която заплашва организма. Субективно болката се приема обикновено като отрицателно явление. Поносимостта на болката зависи от много фактори и е извън самата непосредствена причина. Имат значение традицията, културата, възпитанието, ситуацията, обкръжението, личността на болния човек. Болестта предизвиква редица функционални изменения в организма главно чрез вегетативната нервна система. Поради това са описани „обективни” признаци на болката, свързни с промените във вегетативнта нервна система: разширение на зениците, побледняване на лицето, хладна пот, Хипократово лице, тахикардия, повишаване на кръвното налягане. Въпреки това и досега няма точна обективна оценка на болковото изживяване. Тъй като в болестта болният невинаги разбира своите усещания, невинаги може да оценява оплакванията си и признаците на болестта, невинаги използва правилно познанията си за нея, той може да изпадне в състояние на опасение, което да се задълбочи до изживяването на страх и ужас. Тези преживявания са обусловени или от мисълта за това, което става с болния в настоящия момент , или от мисълта за бъдещето, което очаква болния. Тези силни преживявания се отразявт обикновено отрицателно на болестта. В известен смисъл обаче те могат да имат и положително значение, когато предупреждават за опастността от болестта, когато подтикват към търсене на медицинска помощ. Ако се анализират моментите, които се проявяват като източнк на страх, може да се стигне до твърде разнообразни схващания. У малките деца източник на страх могат да бъдат недостатъчните им познания за света, Обобщено, психологично болестта се характеризира с три елемента: стесняване на кръгозора; егоценризъм; поведение, изтъкано едновременно от тиранизиране и подчинение. Медицинският работник трябва да има предвид, че колкот о и разнообразни да са тези реакции, те винаги са израз на загрижеността или опасението на болния за собственото здраве и живот. Болката като преживяване е основно качество на болестното състояние. Тя е един от най-важните индикатори на болестта. Болестта може да има и положително, и отрицателно значение. Положителното ѝ знаение се състои в това, че тя най-често е сигналът за болестта и за опастността, която заплашва организма. Субективно болката се приема обикновено като отрицателно явление. Поносимостта на болката зависи от много фактори и е извън самата непосредствена причина. Имат значеие традицията, културата, възпитанието, ситуацията, обкръжението, личността на болния човек. Тъй като в болестта с болният невинаги разбира своите усещания, невинаги може да оценява оплакванията си и признаците на болестта, невинаги използва правилно познанията си за нея, той може да изпадне в състояние на опасение, което да се задълбочи до изживяването на страх и ужас. Тези преживявания са обусловени или от мисълта за това, което става с болния в настоящия момент , или от мисълта за бъдещето, което очаква болния. Тези силни преживявания се отразяват обикновено отрицателно на болестта. В известен смисъл обаче те могат да имат и положително значение, когато предупреждават за опастността от болестта, когато подтикват към търсене на медицинска помощ. Ако се анализират моментите, които се проявяват като източнк на страх, може да се стигне до твърде разнообразни схващания. У малките деца източник на страх могат да бъдат недостатъчните им познания за света, неправилното поведение на родителите, които плашат детето със страшни истории и приказки, с намеса на медицинските работници и т.н. За възрастните хора страхът произтича най-често от недостатъчната информаця за болестите и техните последици. Изтегляне 120.5 Kb. Сподели с приятели:
|