Структура на съдилищата в България

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

СТРУКТУРА НА СЪДИЛИЩАТА в България



Съобразно Конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) в Република България има:

окръжни съдилища

. административни съдилища

 апелативни съдилища

. военни съдилища

. специализирани наказателни съдилища

 . Върховен касационен съд

. Върховен административен съд

Ако са обжалва решението по първоинстанционното дело, се образува второинстанционно дело, което се разглежда в окръжен или в апелативен съд . При обжалване делото се гледа на касационна или трета инстанция.

Районният съд разглежда също така жалби против наказателни постановления, издадени от административни органи.

Гражданските дела се разглеждат еднолично от съдия без съдебни заседатели.

В България има 113 районни съдилища.

Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район. Това правило има ИЗКЛЮЧЕНИЯ:

(2) по местожителството на ответника.

Броят на съдиите, които разглеждат първоинстанционните наказателни дела по дадено дело зависи от вида на наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Този съд е създаден с новият ЗСВ, публ. в ДВ бр.1 от 2011г., в сила от 05.01.2011г. Неговата компетентност се определя със закон, но той е приравнен на окръжен съд и предназначението му е да разглежда като първа съдебна инстанция наказателни дела, свързани с организираната престъпност. Седалището му е в гр.София. Този съд разглежда наказателните дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго.

Окръжният съд упражнява контрол с оглед еднаквото прилагане на закона. Окръжният съд упражнява и контрол върху индивидуални административни актове на административни органи.

В съдебния район на всеки окръжен съд има един или няколко районни съдилища, чийто решения се обжалват пред окръжния съд като втора инстанция

Както и при районния съд, в окръжния съд броят на съдиите, които разглеждат дадено дело, зависи от вида на делото, както следва:

Административните съдилища са нови съдилища в структурата на съдебната система в България. Те са 28 и започват да функционират от 1 март 2007 г.

Административен съд е първа съдебна инстанция за обжалване на индивидуални административни актове по ЗАП и касационна инстанция за контролиране на административно-наказателни дела по ЗАНН.

В административен съд като първа инстанция се разглеждат дела свързани с: искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по АПК; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; защита срещу незаконно принудително изпълнение; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; обезщетения за вреди от принудително изпълнение и др.

• 
  Действа като втора инстанция и разглежда жалби и протести срещу актове по първоинстанционните дела на окръжните съдилища от определения му район.
  
• 
  Упражнява контрол и организационно ръководство на дейността на окръжните съдилища от своя район.
  
• 
  Обобщава и анализира съдебната практика в своя район като ръководство за съдилищата от по-долна инстанция при разглеждане на дела.
  

За тези дела второинстанционен съд е Софийски военно-апелативен съд.

• 
  да действа като касационна инстанция при разглеждане на жалбите срещу съдебните актове на по-долни инстанции;
  
• 
  да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
  

Той е и последна инстанция по всички граждански и наказателни дела.

• 
  Има юрисдикция върху цялата територия на България.
  
• 
  Той е единствената инстанция, която се произнася по спорове относно законосъобразността на актове на Министерския съвет и на министрите,
  
• 
  както и на други актове, посочени в закон, като подлежащи на обжалване само пред ВАС, например изборни резултати.
  

Върховният административен съд се произнася и по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове. по оспорвания на актовете на Министерския съвет и на министрите, актовете на органите на Българската народна банка, решенията на Висшия съдебен съвет, касационни жалби и протести срещу първоинстанционните съдебни решения на административните съдилища и други.

Досъдебното производство може да протече в две форми - предварително производство, при което разследването се води от следовател и полицейско производство, при което разследващ орган е разследващ полицай и наблюдаващ прокурор.

При наличие на достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, разследващият орган го привлича като обвиняем със съставяне на съответно постановление.

Ръководството и контрола по отношение на всяко досъдебно производство се извършва от съответната прокуратура.

Досъдебната фаза приключва с изготвяне на обвинителен акт от органите на прокуратурата.

Съдебното производство се образува от съда, след като прокурорът предяви обвинителен акт и внесе същият за разглеждане в съда.

Съкратеното съдебно следствие е процедура , която може да се проведе по искане на подсъдимия или служебно – по решение на съда. То се състои в предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. Подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници, могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. При това производство подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е длъжен да разясни на подсъдимия правата му относно това, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание, ще се ползват при постановяване на присъдата. Ако подсъдимият няма защитник, съдът му назначава такъв. Съдът постановява присъдата си, като в мотивите се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Обвиняемият има следните права:

��да научи за какво престъпление се обвинява и въз основа на какви доказателства;

��да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;

��да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;

��да представя доказателства;

��да участвува в наказателното производство;

��да прави искания, бележки и възражения;

��да се изказва последен;

��да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси;

��да има защитник.

��да има последна дума

Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена и се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Частният обвинител може да поддържа обвинението в съда и след като прокурорът го оттегли.

Подадената тъжба трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

Молбата за предявяване на граждански иск може да бъде устна или писмена и се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Гражданският иск може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

5. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК
Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.

6. ЗАЩИТНИК
"Защитник" може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

Участието на защитник в наказателното производство е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, когато:

• обвиняемият е непълнолетен;

• обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам

• делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;

• обвиняемият не владее български език;

• интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

• обвиняемият е задържан под стража или е направено такова искане;

• когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;

• обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това;

При конфликт на интереси между пострадалия /малолетен, непълнолетен, недееспособен, ограничено дееспособен/ и неговия родител, настойник или попечител, съответният орган му назначава особен представител – адвокат.

• Наименованието на съда, до който се подава молбата

• Името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца, номера на факса и телекса, електронен адрес, ако има такива;

• Цената на иска, когато той е оценяем;

• Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

• В какво се състои искането;

• Подпис на лицето, което подава молбата.
В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

Към исковата молба се представят:

-пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;

-вносна бележка за платени държавни такси и разноски, когато се дължат такива;

-преписи от исковата молба и от приложенията към нея, според броя на ответниците.
Ако исковата молба не отговаря на посочените изисквания, на ищеца се праща съобщение да отстрани допуснатите нередовности в седемдневен срок от съобщението. Ако ищецът не отстрани нередовностите в този срок, исковата молба заедно с приложенията му се връщат. Ако адресът на ищеца е неизвестен, тя се съхранява в деловодството на съда, където ищецът може да я получи обратно.

Ако исковата молба и останалите документи отговарят на изискванията, преписите от нея и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници.

Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на законните им представители – родители или попечители.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ ПО ПЪЛНОМОЩИЕ МОГАТ ДА БЪДАТ:
-адвокатите,
-родителите, децата и съпругът,
-юрисконсултите или други служители с юридическо образование в институциите, предприятията, кооперациите и други обществени организации и юридически лица.
При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.

ІІІ.ОБРАЗУВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Административно-наказателните дела се образуват с подаване на жалба от страна на нарушителя срещу издаденото му Наказателно постановление.

Административният секретар подпомага съдебния администратор при осъществяване на функциите му, а при отсъствието му, контролира дейността и предоставя указания на съдебните служители. Той организира и води служебните досиета на всички съдебни служители, като може да съвместява и функциите на служител по сигурността в съда.

Този служител съставя протоколи за откритите съдебни заседания, изпълнява разпорежданията на съда, постановени в откритите, закритите и разпоредителните заседания, изготвя призовките по отложените дела и отразява резултата в книгата за откритите съдебни заседания.

Тази служба включва всички деловодители в съда и тя обезпечава провеждането на съдебните производства по висящи дела и влезли в сила съдебни актове, чрез: комплектува разпределените по докладчици входящи документи; извършване на вписвания в съответните деловодни книги; изготвяне на списък за призовките, изпраща призовките, изготвени по образец, и съобщенията по делата, с изключение на тези по отложените дела. В тази служба също се предоставят справки по висящите съдебни дела, поддържа се календара за насрочените съдебни дела , прави се отразяване в електронната папка на делото за статуса, в който се намира последното и местонахождението му.

В тази съдебна служба се съхраняват данните и бюлетините за съдимост на осъдените лица от български съдилища, които са родени по местонахождение на съответният районен съд, респ. данните и бюлетините на лицата, които са освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК), както и данните за български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение от български съд .