Структурни елементи на игровата култура и начините на интегрирането им в игровия процес Психологическа структура на играта



Дата24.10.2018
Размер52.88 Kb.
Структурни елементи на игровата култура и начините на интегрирането им в игровия процес

Психологическа структура на играта

В играта могат да се отделят няколко компонента:

1. Мотиви, т.е. подбудителни причини за игра, които с възрастта се изменят (от стремеж да действат с играчките към висши социални колективистични мотиви).

2. Играта има цел в себе си, в нея детето пресъздава това, което е значимо за него. Универсалната игрова цел е удоволствието от процеса и при някои игри – победата.

3. Игров замисъл (задача). Той най-често е обобщено название на сюжета: игра „на болница”, „летище”, „параход”.

4. Игров сюжет. Употребява се в два смисъла: като наименование на областта, сферата от действителността, която се претворява; и като организирана последователност от събития, ситуации, взаимодействия, обединени от мотивиращи връзки. Сюжетът е същностна черта преди всичко на СРИ, където е свободно и самостоятелно сътворяван от децата. Като отражение на фабулата на художествено произведение присъства в ИД, и в определена степен като организираща структура в СКИ, АДИ и подвижните игри (Д. Димитров, 1989).

5. Игрова роля – тя представлява възпроизвеждане действията на човек; отражение на социална роля, нормативно одобрен начин на поведение, заемащ определено място в дадена йерархична структура.

6. Игрови действия – обобщени и съкратени (оперативни или изобразителни) действия с предметите (играчки или заместители) в техния игрови смисъл (Д. Димитров, 1989).

7. Игрови операции. Игровите операции са елемента на игровите действия; те са реалните движения (за разлика от действията, които може да са въображаеми), които детето извършва в играта. Те са приспособени към предметите, с които детето играе и зависят от тях (Д. Димитров, 1989).

8. Въображаемата ситуация е фантастичният момент в играта, породен от това, че действията протичат в нереални условия. Присъща е на всички видове игри.

9. Игрови правила – те фиксират основните моменти на дейността и общуването, взаимните права и задължения, образците на поведение и границите на техните вариации, пътя за решението на задачата (игрова или дидактична) съдържанието и размера на санкциите към нарушителите. Присъстват във всички игри, дори и в творческите, макар, че при тях правилата са в известен смисъл „скрити” зад ролята (Д. Димитров, 1989).

Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение опоследства ръководството на играта.

„Външната” структура на играта включва връзките между играещите деца и факторите на социалната обстановка, преди всичко- изискванията и действията от страна на възрастните, ръководещи възпитателния процес. Ако външната структура на играта се формира стихийно, сериозно се намалява водещата й роля по отношение на развитието и възпитанието на детето. Докато целенасоченото, планирано и мотивиращо външно структуриране води до оптимално осъществяване на развиващите и възпитателни функции на играта.

В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията, така и в отделното дете.

Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и равнището на развитие на всяко дете. От друга страна характеристиката на отношенията се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта – еталони за оценка, норми на поведение, емоционално – нравствено състояние на играчите и т.н.

Вътрешната структура на играта опосредства развитието на детето толкова по – пълно, колкото по – целенасочено и резултатно се обхванат от учителя посочените зависимости, както и основните видове взаимоотношения в играта:



  • игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение;

  • реалните взаимоотношения, които възникват по повод на играта, не са пряко свръзани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки, че те са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта, ролята и ролевите задължения, игровите правила, последователността на игровите действия и т. н., това са, всъщност, особен род личностни взаимоотношения, които се регулират от реално появяващите се принципи и норми на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални поведенчески регулатори допълват игровите, в резултат на което се ускорява процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални отношения;

  • Реалните взаимоотношения, внесени в играта отвън, имат за основа реалният статус на всяко дете в детския колектив, принадлежността му към една или друга групировка, експанзивността на отделното дете и други фактори. Започвайки игра, децата „внасят” в игровата ситуация всички особености на личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока.

  • Условното диференциране на взаимоотношенията в играта и навременното отчитане на взаимното влияние създава възможност за учителя целенасочено да ръководи и максимално да използва формиращото им влияние по отношение на децата.

  • Посочените две структури на игровата дейност – външна и вътрешна, се намират в постоянна зависимост една от друга. Съществен методически факт е, че външната структура влияе върху вътрешната много по – цялостно, ако се регулират постоянно условията, създаващи субективно противодействие на това влияние.

Многоплановата структура на играта се отразява в нейният обективен и субективен план.

Обективният план на игровата дейност представлява нейната най – обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:



  • игрова цел;

  • игрови задачи;

  • условия за игра;

  • средства, необходими за разгръщане на игровия процес;

  • самият игрови процес.

Игровата цел, независимо от своето своеобразие, може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психичните процеси и свойства.

Очертаното съотношение между отделните елементи на обективния игров план представлява обобщения алгоритъм за ръководство на играта.



Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:

  • умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;

  • умения за изпълнение на специфични игрови действия , което задължава възрастния, ръководещ играта, да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни взависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство.

  • социално - психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално – афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведенческа регулация и др.;

  • социално – психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца – възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.

При ръководенето на играта по посока на субективния й план не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница