Струма 12 стр. 83-годишният бивш посланик и външен министър Иван Станчов: Администрацията е забравила някъде трудовата ми книжка и не получавам пенсия от България



Дата21.11.2017
Размер80.65 Kb.
#35113
Струма - 12 стр.

83-годишният бивш посланик и външен министър Иван Станчов: Администрацията е забравила някъде трудовата ми книжка и не получавам пенсия от България, най-голямото ми щастие е да чуя “дяду” от внуците от Франция и “дядоооу” от тези в САЩ

Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. Заради антихитлеристката си ориентация семейството му е принудено да емигрира от България през 1943 година. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в Американската армия (в Българската рота на НАТО в Германия). Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъджи в Лондон. През 1980 г. основава компания, занимаваща се с информационни технологии - Креста Маркетинг, регистрирана в Женева. През 1990 г. се завръща в България за пръв път след 47 години и се включва активно в предизборната кампания на СДС. През 1991 г. е назначен за посланик на България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си - Димитър Станчов, също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.). През 1994 г. Ив. Станчов става посланик за специални поръчения и министър на външните работи, а през януари 1999 г. президентът Петър Стоянов го назначава за свой съветник по външнополитическите въпроси (по-късно е съветник и на президента Георги Първанов.) През 1995 г. Ив. Станчов се връща към бизнеса като главен изпълнителен директор на Креста Маркетинг С.А. (с офиси в София, Варна, Лондон и Женева) - компанията, която успешно консултира УниКредито Италиано при сделката за приватизацията на Булбанк; председател на борда на директорите на компанията ССКО и на фонда Фрамлингтън България. Съдружник и председател на борда на директорите на компанията Stancioff, Sevlievski & Co., занимаваща се с финансови анализи, председател на фонда Фрамлингтън България - първият инвестиционен фонд, насочен към новосъздадената българска фондова борса. Той е българският представител в Консултативния съвет по въпросите на бизнеса към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI); основател и председател на фондация "Карин дом" - Варна; основател и директор на ИМИР - София; Нов български университет; Американски университет в Благоевград; Международната морска организация; Българо-американски предприемачески фонд, основател на Дом "Гаврош" - Варна. Членува в: Атлантически клуб - София, Българския антарктически институт, Кралското географско общество - Лондон.

Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция; Орден на Големия кръст на Рио Бранко, Бразилия; Good Conduct Medal, USA Army (1956 г.).

В края на март Ив. Станчов бе специален гост на традиционния коктейл, даван от ръководството на Американския университет по случай предстоящото завършване на 18-ия випуск.

- Г-н Станчов, много малък сте напуснали България, живели сте по целия свят, в момента имате офиси на няколко континента, откъде сте всъщност?

- Семейството ми е от Свищов и ако Свищов е жив днес, то е заради студентите. Те поддържат целия град. Имаше една фирма - “Свилоза”, която изчезна, останаха студентите. Без студентите Свищов не може да живее.

- Както и Благоевград?

- Да, и мисля, че хората в Благоевград са много благодарни, че имат два университета, и то два добри университета.

- Били сте в първия Съвет на директорите на Американския университет. Какво си спомняте от онова време?

- Да, и много се гордея с това, което стана. Защото аз бях тук, преди да има Съвет на директорите, преди да има университет, дори и това, което стана тук, за мен е нещо тотално невероятно. Какво си спомням ли? Помня едно здание, огромно здание, празно и малко зловещо /б.р. - АУБ се помещава в бившата Партийна школа/. Някак си това здание се напълни и мисля, че даде нещо много богато на вашия град, на България и също извън България. Тези студенти, които пътуват, те не пътуват само в България, те пътуват из целия свят и това е богатство.

- Доста политици твърдят, че са създатели на Американския университет в България, или поне че са лобирали Американският университет да е в Благоевград. Вие с кого свързвате университета?

- С Елиана Масева, бившата кметица. Тя беше чудесна. Няма да забравя, когато дойдохме да видим тази сграда. Имаше на покрива едно червено знаме и до него се вееше едно старо българско знаме.

Всъщност аз току-що се бях върнал в България - през февруари 1990 г. Тогава работех в Лондон, занимавах се с компютри. Пращах оттам стари компютри и стари факсове на СДС.

- С какви чувства напуснахте България през далечната 1943?

- Беше ме страх. Баща ми беше изпратен на заточение в Галац, Румъния, от Филовото правителство, защото беше против немците и немската система. Като влязоха другите, той беше осъден на смърт. Слава богу, вече беше далеч от България и не умря. Избягахме в Америка, където татко направи една малка ферма с 1 крава, 2 прасета и 200 кокошки.

- Колко беше цената на яйцата тогава?

- О, цената на яйцата се променяше всеки ден и аз правех това - на английски се казва “ег рут” - носех яйца на моите клиенти.

Но преди да отида при тях, минавах през големия магазин да видя колко струват днес.

- Значи бизнесът с кокоши яйца се оказва добър старт?

- Да, така излиза. После работих за американското правителство - преводач на български, след това отидох в бизнес фирми, преди това завърших университета в Джорджтаун - “История и политика”, защото исках да стана дипломат, но не бях готов да стана американски дипломат, бях много млад американец. През 1990 г. Дими Паница, който много е работил в Американския университет в Благоевград и който ми беше роднина, ми се обади в Лондон и ми каза: “Ела, тука има работа”. Аз се върнах, взех самолет през февруари 90-та и се върнах в България - след 47 години извън родината.

- Дори не се бяхте приближавали до България 47 години?

- Няма как, баща ми беше осъден на смърт. Макар че веднъж се приближих. В един момент бях в Гърция на работа, пак с компютри се занимавах, и реших да закарам моите деца в Македония да чуят български език.

На границата един висок македонец взе паспортите и изведнъж чух: “Бре, Иване!” Аз се обърнах, а той каза: “А, знаеш си езика!” Попита ме дали ще ида да видя родината си. Аз викам “Не, дойдох да видя вашата”. “Не смееш, а?”, засмя се той. “Не, не смея”, признах си. Това беше през 70-та година. След 20 години, 90-та година се върнах.

- Как Ви се видя България през 1990?

- Беше интересно, голяма емоция. Тогава поканих малката си щерка Теодора да дойде с мене, защото имах нужда от подкрепа. Подкрепи ме това дете, което е родено в Бразилия. Намерих работа от Ню Йорк с “Ай Би Ем” в Бразилия и изкарах шест години там, затова Теодора се роди там. Оттам ме изпратиха в Париж и затова децата повече са свикнали с френската култура, защото са израснали там и са учили във френски училища. Сега те идват всяко лято с внуците във Варна, но не мога да кажа, че се чувстват българи, защото културите са доста далечни и не са живели тук.

На мен ми е много приятно, когато внуците ми кажат “дядо”.

- “Дядо” на български език?

- Тези внуци от Франция ми казват “дяду”, а тези от Америка - “дядоооу”.

- Мислихте ли много, преди да поемете посланическия пост в Англия?

- Дипломацията ми беше мечтата от малък. Посланик в Англия бях от 1991 до 1994 година, но напуснах, защото си казах, че е време някой млад българин да се заеме с тая работа. Тогава президентът Желев ми направи голям подарък и ме назначи като министър на външните работи. Аз съм шестият Станчов български дипломат и много се гордея с това. Дядо ми беше дипломат, чичо ми - неговият брат, беше дипломат, леля ми - неговата дъщеря, също, баща ми - той беше дипломат в Рим, Румъния и Турция. Аз израснах в Рим като син на български дипломат. Винаги съм искал много да стана дипломат и станах. Аз я чаках тази кариера и я намирам много важна. И преди малко се опитах да убедя една девойка от АУБ в това и да я накарам да не се страхува да стане дипломат. Да, тя ми обясняваше, че учела маркетинг, затова не била сигурна, че ще се справи. Ами маркетинг и дипломат е близо - ти просто продаваш нещо. За мен да бъдеш дипломат е свързано преди всичко с обичта към родината.

Обичаш родината и се опитваш да я продадеш на най-добрата цена.

- Трябваше ли да бъдат отстранени българските посланици, които са били агенти на Държавна сигурност?

- Трябва да внимаваме, защото е много лесно да се критикува. Аз писах една статия, в която обясних, че считам това за грешка. Грешка е да бъдат отстранени, защото системата, която ги е ползвала, е грешна. Макар че за мен е лесно да говоря - аз не съм бил тук, никога не съм имал натиск от Държавна сигурност. Намирам, че е жалко човек, който е специалист по въпроси от нашата политика към Ташкент или Казахстан например, сега да го изхвърляме. Значи тоя човек има познания, не си мислете, че е лесно да ги натрупаш. От друга страна, ако човек е направил нещо наистина зло - влак отмъкнал или убийство извършил, тоя да, да се маха, но иначе намирам, че това с отстраняването беше малко прекалено. Но моето мнение е на човек, който не е страдал, който е бил навън. Как са изисквали някой човек да каже това или онова да пише, за мене не е ясно.

- Вие били ли сте член на някоя българска партия?

- Аз като се върнах през 1990 година, съм работил със СДС, работих за демократите. В Козлодуй бях на един митинг и един стар човек ме пита: “Как се казваш?” Отговорих му: “Станчов”, а той ми казва: “Това не е възможно. Има само едно име Станчови, една Станчова, беше секретарка на Стамболийски”. Аз казвам: “Да, това беше леля ми”, а той отсече: “Ти си земеделец?! И така станах член на партия.

Съжалявам, че земеделската партия не съществува, но земеделците винаги са се карали и не могат да се разберат.

- Защо СДС изпадна така драстично от политическата сцена?

- Защото ние, в България, искаме да сме първи във всичко, а не може: Имаше петнадесет първи в тая партия и тотално развалихме цялата система. Ние не знаем да работим заедно. Аз винаги казвам, че нашият прапрадядо, бащата на прабългарите, ни е завещал да работим единно, ние обаче отдавна сме забравили притчата за снопа с пръчките. И не знаем да работим единно. Което е много жалко.

СДС-то беше тръгнало, макар че имаше много проблеми, но заради този вождовизъм то тотално се развали.

След Костов всичките негови малки седесари поискаха да станат председатели и потънаха.

- То и при земеделците се получи така, и в БСП е така...

- Това е български синдром и не можем да се разберем.

- Като пенсионер Ви питам - как преценявате управлението на ГЕРБ?

- Аз не съм пенсионер. Би трябвало, но аз работя. В момента работя за немска фирма в София и си изкарвам заплатата от кариери, вадим камък за пътища. Искам да оправя пътищата в България, има много дупки.

- Защо има всъщност толкова много дупки, след като непрекъснато ги кърпят?

- Защото кариерите ни не изкарват здрав камък, изкарваме един мек камък, който, ако има малко дъжд, се топи и веднага пак имаш дупка.

- Заплатата - добре, а пенсия не получавате ли?

- Не, само заплатата от немците, която е нормална за България. Но ние, българите, за жалост се борим със себе си - от шест години се опитваме да направим нещо за България, немците всяка година инвестират в 2 кариери у нас, откъдето се добива базалт, който е много здрав камък, но нещата все се случват трудно.

- Защо не използваме тогава базалта, след като е по-добър за пътища?

- Защото е много здрав и чупи машините, което значи, че е по-скъп. Затова по-лесно е да изкараш варовик, който не чупи нищо.

- Нищо не ми казахте за ГЕРБ?

- Аз вчера се върнах и съм възхитен.

Възхитен съм, че нашият Бойко разкара няколко хора от кабинета.

От моя гледна точка това може би е малко популизъм, ние, хората, си казваме: “А, той чисти, това е добре.” От друга гледна точка, това показва, че той е със здрави разбирания, че има принципи и ги отстоява, защото не е лесно да разкараш министър и това аз го уважавам. Вие ме питахте дали съм пенсионер. Макар че съм работил за нашата мила държава няколко години като посланик и министър, аз още нямам трудова книжка, не ми издадоха.



- Защо?

- Защото са забравили някъде в нашата администрация, сега ще я изкарат, обаче аз нямам пенсия тук. Аз получавам пари за времето, когато съм работил в миналото в Америка. Издържам се от това, че в миналото съм работил още в Бразилия, Франция, Англия и имам някаква пенсия оттам. Аз обичам живота, обичам България и се опитвам да помогна където мога. Ако си изкарам някой лев тук и там, толкова по-добре. Защото нормалното за мен е аз да давам част от това, което дават на мен. Моята фондация “Карин дом” във Варна е за деца с увреждания. Работим от петнадесет години, което значи, че даваме пари, не взимаме. Важното е да помогнем.



- Според Вас някога ще се оправи ли България?

- Да, аз мисля и вярвам, че сме тръгнали по по-добър път, защото нещата стават по-ясни. Тук има доста сиви, неясни системи, които трябва да се оправят. Мисля, че това правителство се опитва да ги изчисти. Мисля, че има много добри министри и фактът, че Бойко се опитва да изчисти кабинета от лошите, е чудесен. И искам да завърша с нещо, което казах днес и пред студенти от вашия университет - да, трябва да гледаме към европейските традиции, но и ние имаме традиции, които трябва да запазим. Традиции като хорото, което е нещо красиво, спонтанно и го има само в България.
Каталог: dobrev k.mbox -> att-1828
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”
att-1828 -> Труд 4 стр. Частно цру знаело много за Бойко „Знаем много за Борисов, не става за казване
att-1828 -> България днес 12 стр. Яне янев, лидер на рзс: премиерът е поискал оставката на драшков


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница