Студентите на протест заради орязаните евростипендии
Кръвен тест открива паркинсон с 95% точност
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Продължаваме да търсим истината за здравеопазването в малките болници
- Ходенето пеша стимулира образуването на нервни клетки в мозъка и движението забавя деменцията
Кръвен тест открива паркинсон с 95% точностЛуливера Кръстева Земя стр. 16 
Кръвен тест, който открива болестта Паркинсон с 95% точност, създадоха австралийски изследователи. Той изследва ключов биологичен маркер в кръвта на пациента. Откритието на новия метод може значително да помогне за лечението на болестта и справянето с нейните последици, смятат учените. Според екипа, създал теста, той може значително да подобри живота на хората, борещи се с болестта. "Възможно е дори кръвният тест да бъде разработен за откриването на всички видове невродегенеративни заболявания, в това число и Алцхаймер", надяват се изследователите. Болестта на Паркинсон засяга близо 6,3 млн. души по целия свят и може значително да повлияе на подвижността и качеството на живот на страдащите от нея. Според авторите тестът може да стане достъпен в следващите пет години, ако бъде набавено необходимото допълнително финансиране.
От поредицата „Операция здраве“ продължаваме да търсим истината за здравеопазването в малките болници, далеч от София. Силни изповеди на медици имаше и във втората част на поредицата. Какво се превръща пречка за работата им? Разказва Йордан Димитров. Репортер: Продължаваме нашата „Операция здраве“ в малки болници в отдалечени и обезлюдени райони, далеч от София. И сега една диагноза на здравеопазването от общинската болница във Велики Преслав. Репортер: Какво виждаме тук на екрана? Георги Пешовски: Един гръбначен стълб. Репортер: От кога сте лекар? Георги Пешовски: От 68-ма. Репортер: Колко години са това? Доста. Георги Пешовски: 46. Репортер: И кога най-му беше трудно на българското здравеопазване според вас? Георги Пешовски: Най-трудно му е в момента и откакто е създадена Касата. Тя е създадена от хора, които са дали възможности тя да не работи добре по-нататък. Пръстови отпечатъци, неща, които са съвсем странични, понякога дори смешни. Трябва из основа да се промени. Това, което е създадено тук нито за болните е добре, нито за лекарите е добре. И накрая не стигат парите. Още толкова милиарди да дадат, пак няма да стигнат по този начин, по който се работи. Ирина Радева: Изгубихме много време в експерименти и истински реформи де факто няма, които да улесняват най-вече пациента. Лекарите сме тотално объркани. Занимаваме се повече с административна работа. На нас ни се казва какво може и какво не може. Елементарни заболявания не може да ги лекуваме. Репортер: Защо? Ирина Радева: Това са условия на клиничните пътеки, които трябва да се изчистят от тези затормозващи условия и човек да има свободата да лекува според знанията си и според съвестта си. Репортер: За лекарския дълг, огромния опит и ниското заплащане, често неразбирането от страна на обществото и инфарктните операции. Следва продължение. Ходенето пеша стимулира образуването на нервни клетки в мозъка и движението забавя деменциятаБНТ Новини в 20.00 часа
Ходенето пеша стимулира образуването на нервни клетки в мозъка и движението забавя деменцията. Това показва изследване на невролози, които доказват, че физическата активност може да стимулира мозъка, колкото и умствената работа. Наши невролози участваха в мащабно изследване на генетичните причини за възникването на болестта Алцхаймер. Доближаваме ли се до намирането на ефективни лекарства за редица неврологични заболявания разказва Мария Чернева. Репортер: Все още е пълна загадка - кое точно отключва синтезата на онези лоши белтъци, които тровят мозъка. Защо мутиралите гени 40 години мълчат, преди да ги активира генетичната машина. И защо защитата на неврона в един момент отказва и клетката умира, затлачена от слепени агрегати от белтъци. И при Алцхаймер, и при фронтотемпоралната деменция, разделени в зависимост от центровете в мозъка, които първи загиват. И ако при Алцхаймер се губи краткосрочната памет, при фронтотемпоралната болест симптомите са объркващи. Лъчезар Трайков: Единият вид, свързан с поведенческо нарушение, е апатията, пълна безинициативност. И вторият модел много прилича на манията. И поради тази причина много от тези болни първо попадат в психиатрията. Репортер: Това прави откриването на този тип деменции много трудно. Но екипът на проф. Трайков разработва точни методи за ранна диагностика. За това и генетичния център в Стокхолм им се доверява и финансира изследването на 140 наши болни. И така установяват нов генетичен механизъм за възникване на деменции от няколко мутации. Проф. Лъчезар Трайков: Няколко гена върху различни хромозоми отговарят в общи линии дават сходна патология. Репортер: Постижението на учените е крачка към крайната цел - намиране на лечение. В момента вървят клинични изпитания и у нас на обещаващи медикаменти. Проф. Лъчезар Трайков: Искрено се надяваме, че следващите най-много 7-8 години ние бихме имали и директно въздействие върху производството. Или ще се блокира образуването на лошия белтък, или да го разградим и да го изхвърлим от мозъка си. Репортер: Докато чакат надеждно лечение, лекарите препоръчват друга терапия. Освен умствена работа и много ходене. Проф. Лъчезар Трайков: Поне 4 пъти седмично по един час. Физическите упражнения също стимулират образуването на дендритите. Репортер: Движението, четенето подходящата диета могат да сведат до нула рискът от развитие на деменции, дори когато са наследствени. А огромна част от заболяванията, които започват рано, след 40-годишна възраст, са именно такива. 
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|
