Сътворение Владимир Мегре Всичко това и сега съществува



страница1/11
Дата11.01.2018
Размер1.8 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


Сътворение

Владимир Мегре

Всичко това и сега съществува

-За сътворението, Владимир ще ти разкажа и тогава, сам всеки на въпросите си, ще може отговори да даде. Владимир, моля те, послушай и напиши за сътворението на Великия Създател. Послушай и с Душа да разбереш опитай стремленията на Божествената му Мечта.


Анастасия произнесе тези фрази и объркано замълча. Гледа ме и мълчи. Навярно се обърка защото почувства или видя на лицето ми недоверие към това, което би могла да каже за Сътворението, за Бога.
А защо собствено у мен или у други хора не трябва да възниква недоверие? Кой знае какво би могла да изфантазира пламенната отшелница! Тя няма никакви исторически доказателства. Ако някой може доказателствено да говори за миналото, то това са историците и археолозите. А за Бога се говори и в Библията, и в книгите на другите вероизповедания. В най- различни книги. Но защо ли навсякъде там се говори все различно за Бога? Дали не е ли защото никой няма сериозни доказателства?
-Има доказателства, Владимир, - изведнъж уверено и развълнувано произнесе Анастасия в отговор на безмълвния ми въпрос.
-И къде са те?
-Всички доказателства, всички Вселенски Истини в Душа човешка всяка са запазени за вечно. Не могат дълго да живеят лъжата и неточността.. Душата ги отхвърля. Затуй трактати много и различни се подхвърлят на човека. Лъжата все си търси нова форма. Отново и отново на лъжата й е нужен облик нов. И затова последователно променя устройството на обществото си човечеството. Стреми се в него да открие загубената Истина, а вместо туй, от нея се отдалечава.
-Но от кого и как доказано е, че у всеки истина отвътре се съдържа? В душата, или къде ли е в човека? И ако я има, защо таи се?
-Напротив, всеки ден, пред взора всеки, да се разкрие тя стреми се. Вечен живот наоколо и на живота вечността от Истината са творени.
Анастасия бързо притисна длани към земята, прокара ги по тревата и ги протегна.
-Виж Владимир, а може би те ще прогонят твоите съмнения.
Погледнах. И видях, - на дланите протегнати лежаха семенца, от кедър малко орехче и бръмбарче пълзеше някакво. Запитах:
-И всичко туй какво ще означава? Например ореха?
-Гледай, Владимир, зрънцето малко е съвсем, а щом в земята посадиш го - кедър величествен от него ще израсне. Не дъб, не клен, не роза, а кедър само. Той отново зрънце такова ще роди, и пак ще има в него, както в най-първото, на първоизточника информацията пълна. И ако милион години преди или напред такова зрънце до земята се докосне, пак само кедър от земята ще поникне. В него и във всяко зрънце на съвършените Божествени творения, заложена е информацията пълна на Създателя. Години милиони преминават, но да изтрият информацията на Създателя не могат. И на човека- висшето творение, всичко е дадено в мига на сътворението от Създателя. Всички Истини и бъдещи дела в любимото дете Отецът вложил, от мечта велика вдъхновен.
-И как все пак да се сдобием с тази Истина? Отнякъде от себе си? От дробове, сърце или от мозък?
-От чувствата. Опитай с чувствата си Истината да определиш. На тях се довери. Освободи се от меркантилни постулати.
-Така да е, ако нещо знаеш, говори. Може пък с чувства някой да успее да те разбере. Е, какво е Бог? Биха ли могли с научна формула да го изпишат учените?
-С научна формула? Тя около Земята и неведнъж ще трябва да се завърти. Като завърши, нова ще се породи. Бог не е по-малко от това, което в мисли може да се народи. Той е и твърд и вакуум, и туй, което не се вижда. Да се опитваш с разум да Го разбереш, няма смисъл. В малкото зрънце на душата си ти свий всичките формули на Земята и информацията на Вселената и превърни ги в чувства, и дай на чувствата да се разкрият.
-Но какво да чувствам, по- ясно и конкретно, по-просто говори.
-О Боже, помогни! Помогни ми само от днешните слова достоен образ да създам.
-Сега пък, думите ти малко. По-добре да бе прочела първо тълковен речник. Там всички думи, които се говорят в живота, ги има.
-Днешните всички. Но няма ги в съвременната книга тези слова, с които прародителите твои за Бога са говорили.
-Старославянските слова ли?
-Дори по-ранни. Преди старославянското писмо способ е имало, по който хората за своите потомци, излагали са мислите си.
-За какво говориш, Анастасия? Всички знаят: нормалната писменост е тръгнала от двама православни монаси. Казвали са се…Някак ги наричаха, но съм забравил.
-Кирил и Методий, може би искаш да кажеш?
-Да. Нали писмеността ни те са създали.
-По-точно ще е да се каже - че са изменили писмеността на нашите майки и бащи.
-Как са изменили?
-По заповед. Завинаги да се забрави славянската култура. Останките от знания от първоизточника от паметта човешка си отишли, и се родила новата култура, за да се подчинят народите на чуждите жреци.
-Каква е връзката с писмеността и новата култура?
-На чужд език да пишат и четат са учели децата, а на тогавашния да сe изразяват забранили. Кажи Владимир, внуците ти за деня сегашен от какво биха научили? На този, който е лишен от знание за миналото ще е лесно нови науки да внушиш, наричайки ги важни. И за родителите да говориш можеш каквото искаш. Езикът си отишъл, а с него и културата си е отишла. На туй се е разчитало. Но не са знаели тези, които с тази цел са се нагърбили, че на истината кълновете, в човешката душа невидими завинаги остават. Само с едничка капчица роса да се напият - и те порастват и заякват. Виж, Владимир. Словата приеми ми, почувствай какво зад тях стои.
Анастасия говореше, ту бавно произнасяйки думите, ту бързо отсичайки цели фрази, ту след миг мълчание, замислена за миг, протяжни и необичайни за речта ни фрази сякаш от пространството изваждаше. Понякога в речта й, внезапно някакви за мене неизвестни думи се вплитаха. Но всеки път, неясните по смисъл думи произнасяйки, тя, сякаш стряскайки се, с правилните или с по-ясни ги заменяше. И нещо да докаже все се опитваше, като говореше за Бога:
-На всички е известно, че образ и подобие на Бога е човекът. Но в какво? На Бога характерните черти къде са в теб? Замислял ли си се?
-Не. Не ми се е налагало да мисля. Ти по-добре сама за тях кажи.
-Когато уморен от суетата всекидневна човек си ляга за да спи, когато тялото отпуснато престава да усеща, комплексът от енергии невидим, неговото второ “аз”, частично тялото напуска. И в този миг за тях не съществуват земни граници. И няма време, нито разстояния. Твоето съзнание, за по-малко от миг, преодолява всеки предел Вселенски. И комплексът чувства усеща събития отминали или пък бъдещи, анализира, сравнява ги с деня сегашен и мечтае. Всичко това говори, че той, човекът, мирозданието необятно не само с плът усеща. Дарената му от Бога мисъл твори. Да създава различни светове или създаденото да променя, само мисълта човешка способна е.
Случва се на сън човек да вика, от нещо да се плаши. Тогава комплексът чувства, освободен от земни суети, от миналото стореното или от бъдещето се страхува.
А случва се насън човек и да твори. Бавно или бързо творенията му стремят се в земно да се въплътят битие. И да се въплъти във форма уродлива или в хармония сияещо зависи от това доколко вдъхновението е участвало в творението. Доколко точно и в детайли, в мига отчетени са всички негови аспекти. Доколко вдъхновението ще усили божественото твое “аз”.
В цялата Вселена, единствено на Бога и на човека - сина Божий, творенията са присъщи.
В началото на всичко е мисълта на Бога. В жива материя е претворена мечтата Му. И действията хорски предшествани са от човешка мисъл и мечта.
У всички земни хора възможностите да творят са равни, но възможностите свои различно хората използват. На човека пълна свобода и за това е предоставена. Има свобода!..
Сега Владимир ми кажи, какви днес сънища сънуват децата Божии? Ето например ти, приятелите ти, твоите познати? За какво използват те своите мечти творящи? Ти за какво използваш ги?
-Аз? Ами…как за какво? Както всички и аз стремил съм се да заработя повече пари, за да се закрепя в живота някак. С кола сдобих се, и не една. И друго много необходимо за живота, прилични мебели, например.
-И толкоз? Само за това използвал си, присъщата на Бог, мечта творяща?
-Че всички я използват за това.
-За какво?
-За пари! Закъде без тях? Например, с нормални дрехи да се облечеш, да хапнеш по-добре, да купиш нещо, да си пийнеш. Всичко е ясно тук. А ти - “за какво”?
-Да хапнеш…да си пийнеш. Владимир, ти разбери, всичко това в излишество и изначално на всеки дадено е.
-Дадено? Е, и къде след туй изчезнало е?
-А ти самият как мислиш - къде?
-Ами мисля, че просто са се поизносили онези дрехи изначалните, поовехтяли са, а първата храна отдавна хората са я изяли цялата. Сега са други времена, на дрехите е друга мода и вкусовете към храната са различни.
-Владимир, Бог нетленни дрехи дал е на сина Си, запаси от храна такива, че да не свършват никога.

-И всичко туй къде е днес? -Всичко това и сега се пази, съществува.


-Къде, кажи тогава. Как да се види тайника, в който запаси толкова се пазят и до днешен ден?
-Сега ще видиш. Но гледай с чувствата. Само чрез чувствата ще можеш да познаеш същността на сътворението на Божествената мечта.
НАЧАЛОТО НА ТВОРЕНИЕТО

-Представи си началото. Още е нямало земя. Още материята не отразявала вселенската светлина. Но, като днес, запълнена била Вселената с разни енергии в огромно множество. На живи същности енергиите в тъма са мислели, в тъма творили. Външна светлина не им била е нужна. В себе си отвътре те са светили. Във всяка имало е всичко- мисъл и чувства, и на стремежите енергията. И все пак е имало и отлики сред тях. При всяка същност, една енергия над всички други е преобладавала. Както и днес, има Вселената на разрушението същност и същност съзидаваща живот. И множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. Между вселенските същности не можело да има съприкосновение. Във вътрешността на всяка същност многото енергии ту вяло, ту мълниеносно движение създавали. Във себе си, от себе си направеното, със себе си веднага те унищожавали. Пулсацията им на космоса не повлиявала,и никой не я виждал, така и всяка същност смятала, че е в пространството Една!


Неясността на своето предназначение на тях не позволявала да сътворят негинещо творение, което може удовлетворение да донесе. И затова в безвремието, във безкрайността пулсацията продължавала, но нямало движение.
И изведнъж, като с импулс, до всички се докоснало общуване! Едновременно до всички във Вселена необятна. И сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Бил ли е стар този комплекс или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. От вакуума ли възникнал или пък от искрите на всичко, за което да се помисли може, не е толкова важно. Този комплекс приличал силно на човека! На човека, който живее днес! Подобен бил на второто му “аз”. Не материалното, а вечното и святото му “аз”. Енергиите живи на стремленията му и на мечтата за първи път леко започнали да се докосват до всички същности вселенски. И самият той така разпален бил, че увлякъл всичко в усещането на движението. На общуването звуци за пръв път прозвучали във Вселената. И ако първите звуци със съвременни слова бихме могли да преведем, то щяхме да почувстваме смисъла на въпросите и отговорите. От всичките страни на необятната Вселена един въпрос от всички произнасян, към него Едничък се стремил:
-Какво така горещо ти желаеш?- питали всички.
А той пък в отговор, уверен в своята мечта:
-Творение съвместно и за всички радост от неговото съзерцание.
-Какво за всички може да донесе радост?
-Рождението!
-На какво рождението? Самодостатъчност отдавна и у всеки има.
-Рождение, в което частичките от всичко ще се включат!
-В едно как може да се възсъединят все- разрушаващите и съзидаващите всичко?
-Като енергиите противоположни в себе си отначало се уравновесят!
-Кому по силите ще е това?
-На мен!
-Но има и енергия в съмнението. Съмнението ще те посети, ще те унищожи, на малки късчета ще те разкъсат множество енергии различни. В единство противоположностите да удържи никой не ще може.
-Но има и енергия в сигурността. Увереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.
-Как сам себе си да наречеш ще можеш?
-Аз Бог съм. Да приема частичките от вашите енергии в себе си мога. Ще устоя! Ще сътворя! За цялата Вселена творението радост ще донася!
Oт цялата Вселена, в едно и също време всички същности към Него единствен лъчите на енергиите си отправили. И всяка от тях стремила да надделява и в новото като върховна да се въплъти.
Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Няма времева величина, и няма мярка за обем, за да определи мащаба й. Спокойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енергията на Божествената му мечта.
Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори. Докато в себе си все още сътворявал творенията бъдещи, лелеял всеки един детайл със скорост, за която няма определения, премислял взаимовръзката със всичко, за всяко от творенията. Той правел всичко сам. Сам в тъмнината необятна на Вселената. Сам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Неведомият изход плашел всички и отблъсквал от Създателя на разстояние. Създателят оказал се във вакуум. И той се разширявал.
Царял мъртвешки студ. Наоколо- уплаха, отчуждение, а Той единствен вече виждал прекрасни изгреви, и чувал на птици песните и чувствал цветен аромат. С мечтата пламенна той сам творил прекрасните творения.
-Спри, - убеждавали го, - ти си във вакуум, ти ей сега ще се взривиш! Как държиш енергиите в себе си? Нищо не помага да се свиеш, сега съдбата ти е само да се взривиш. Но ако имаш миг, то спри! Полека разпусни енергиите си творящи.
А той в отговор:
-Моите мечти! Тях няма да предам! За тях ще продължа да свивам и ускорявам енергиите си. Моите мечти! В тях по тревата, сред цветя, аз виждам- по пътечка мравчица върви. И орлица обучава за полет дързък своите синове.
С неведомата си енергия Бог ускорявал в себе си движението на енергиите от цялата Вселена. В Душата Му тях в зрънце събрало вдъхновението.
И изведнъж почувствал Той докосване. От вси страни, отвсякъде, обжарила Го неведома енергия и в миг отдръпнала се, от разстояние съгрявала и с нова сила някаква изпълвала. И всичко, което било вакуум внезапно засияло. И звуци нови прозвучали във Вселената, когато Бог с нежен възторг запитал:
-Коя си ти? Енергия ли някаква?
Мелодията на словата дочул Той в отговор:
-На любовта и вдъхновението енергията аз съм.
-В мен има част от теб. Енергиите на презрението, ненавистта и злобата да удържи, сама оказа се способна тя.
-Ти Бог си, твоята енергия, мечтата на душата ти успя в хармония да стори всичко. И ако е помогнала частичката ми, послушай мен, о Боже, и ми помогни.
-Какво ти искаш? Със силата на огъня си защо докосна ме?
-Разбрах че съм любов. Не мога аз частично. На Твоята Душа аз цялата да се отдам поисках. Знам, да не нарушиш хармонията на добро и зло, не ще ме пуснеш цялата. Но аз около теб със себе си вакуума ще запълня. Ще стопля всичко вътре и около теб. Вселенски студ, мъгла до теб не ще достигнат.
-Какво се случва? Какво? Ти засия още по-силно!
-Аз не съм сама. Това е твоята енергия!И твоята душа! Тя само отрази се в мен. Към теб се връща отразена светлина.
Отчаяно и устремено възкликнал Бог, на Любовта със вдъхновението:
-Всичко се ускорява. Бушува всичко в мен. О, колко е прекрасно вдъхновението! И нека да се сбъднат на светещата от любов моя мечта творенията!
ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ПОЯВЯВАШ ТИ

Земята! Като ядро на цялата Вселена и на всичко център се появила Земя - планета зрима! Наоколо внезапно зрими се появили луна и слънце, и звезди. Невидимата и творяща светлина, излъчваща се от Земята, се отразила в тях.


За пръв път във Вселената нов план на битието се явил! Материален план, и той сиял.
Никой, и нищо до мига на сътворението на Земята зрима материя не притежавал, Земята с всичко във Вселената се свързвала, но и сама себе си била.
Била самодостатъчно творение. Растящото, живящото, това което плувало и полетяло, не умирало, и в нищото не изчезвало. Даже от гниенето се пораждала мушица, а от мушици-рой и друг живот се хранел, в прекрасно единение всичко се сливало в живот.
В недоумение и възхищение загледали Земята всички вселенски същности. Земята с всичко във Вселената се свързвала, но никому да я докосне не било дадено.
Вдъхновението вътре в Бога растяло. И в светлината, запълнила и вакуума с любовта си, Божествената същност очертанията си променяла, и форма, каквато има днес човешкото тяло приемала.
Извън времето и вън от скоростта работела Божествената мисъл. Във вдъхновение и озарение в безкрайността тя всички енергии на мисълта преварвала и все творяла! Още едно, все още в себе си, невидимо творение.
Озарение внезапно пламнало, и трепнала, сякаш опарена от нова жар на любовта енергията. Възкликнал Бог в радостно възхищение:
-Вселено гледай, виж! Това е моят син! Човекът! На Земята той стои. Материален е! И в него има частички от енергиите всички във Вселената. Във всички планове на битието той живее. Мой образ и подобие е, и в него частички има от всички ваши енергии, обикнете го! Обичайте го!
На всички същности синът ми радост ще достави. Той е сътворение! Той е рождение! Той е от всички всичко! Ще създаде той новото творение, и в безкрайността той ще се претвори с възраждането свое повтарящо се вечно.
И сам, и многократно умножен, той светлина излъчвайки незрима в единство слята, Вселената ще управлява. И на живота радостта на всеки той ще подари. Аз всичко съм му дал и помисленото за бъдещето също му отдавам.
Така за първи път ти си стоял на прекрасната Земя.
-Ти за кого говориш,? За мен ли?
-За тебе и за този, който докосне се до думите записани.
-Анастасия, как така? Тук се получава пълно несъответствие. Как ще може всички четящи там да стоят, когато казано е, само един стоял е. И Библията за това говори. Сам отначало бил човекът, казвал се Адам. И ти го каза, Бог един е сътворил.
-Всичко е правилно Владимир. Но виж, от тоз един сме произлезли всички. Частичката му, информацията заложена в нея, във всички други, които са родени на Земята се вселява. И ако с волята на мисълта отхвърлиш ти на грижите суетни товара, то ще почувстваш чувствата онези, които в малката частичка и досега се пазят. Тя там била е, помни всичко. Тя в тебе е сега, както и у всеки човек живеещ на земята. Дай й да се прояви, какво видял си ти почувствай, и ти, четящият сега, какво видял си на пътя си в началото.
-Ама че работа! Значи се получава, че всички живеещи сега, са били там, на онази Земя в самото начало? -Да. Но не на онази Земя, а на тази. Просто Земята тогава била е с друг облик.
-А как ли може да се наречем едновременно всички ?
-Ти името “Адам” да чуваш си привикнал. Аз ще го ползвам, но си представи, че туй си ти. И всеки нека себе си под името Адам да си представи. Аз леко с думи ще помогна на представата.
-Да, помогни. А то, в онези времена, аз слабо себе си представям.
-По-леко да ти бъде, ти си представи, че влязъл си в градина, когато пролетта към лятото минава, а има там и плодове на есента. Има там и същества, които ти за пръв път виждаш. Всичко наведнъж е трудно с поглед да обхванеш, когато ново е, а и във всичко има съвършенство. Но си спомни, как ти, Адам за първи път цветче видял си, и на цветче си спрял вниманието си. На мъничко съвсем цветче.
Листицата на цветче метличина, от плавни линии се състояли. Листенцата на цветето леко сияели, сякаш небесна светлина са отразявали. И ти, Адам, приседнал си до цветето, любувайки се на творението. И колкото и дълго да гледал си, на цветето вида все се променял. Ветрец поклащал ласкаво на цветчето стъбълцето тънко, и под слънчеви лъчи помръдвали листенцата, променяли на светлината ъгълът на отражение, и сменяли най-нежни полутонове. Ту трепкали листенцата от вятъра, ту като че ли за приветствие, помахвали пред взора на човека, ту сякаш дирижирали мелодия, в душата му звучаща. И от цветчето, най-тънък аромат стремял се да обгърне, теб човека.
Внезапно рев могъщ дочул Адам и станал, обърнал се в посока на звука. В далечината лъв стоял с лъвица. На околността за себе си оповестявал с рев лъвът.
Адам загледал се в красивия и мощен стан, увенчан с гъста грива. Лъвът също Адам видял, и в миг с могъщи скокове той устремил се към човека, а и лъвицата не изоставала от него. На мускулите мощни на играта Адам се залюбувал. Наблизо до Адам се спрели зверовете. Погледът човешки ги галел, от него се излъчвала нега, и приласкан лъвът полегнал на земята, а редом и лъвицата била, не мърдайки за да не нарушат излъчваната от човека към тях топла благодатна светлина.
Адам разресвал с пръсти лъвската грива, разглеждал, пипал ноктите на мощната му лапа, белите зъби докосвал с ръка и се усмихвал, когато мъркал от блаженство звярът.
-Анастасия, що за светлина се е излъчвала от човека отначало, че даже и лъвът не го разкъсал? И защо сега не се излъчва вече светлина? Сега никой не свети.
-Владимир, нима не си обръщал внимание, и сега има голяма отлика. Всяка тревичка, и звяра лют и камъкът с мисъл забавена, погледът човешки разпознават. Тайнствен и загадъчен, с необяснима сила е пълен той. Да бъде ласкав може. И със студа на разрушението да обгърне може той всичко живо.Кажи, не ти ли се е случвало да те съгрее нечий поглед? Или пък на душата неприятно да ти стане от нечии очи?
-Да, случвало се е. Понякога усещаш когато някой гледа те. Случва се приятно да те гледат, а някога- не много.
-Виждаш ли, значи и на теб ти е известно, че ласкав поглед може приятна топлина да създаде отвътре. И разрушение и студ друг поглед предизвиква . По-силен многократно бил е в дните първи погледът човешки. Създателят направил тъй, че всичко живо стремило се към неговата топлината.
-Къде сега изчезнала е цялата сила на погледа човешки?
-Не цялата. Още достатъчно от нея има, но суетата и повърхностното мислене, и скоростта различна на мисълта, лъжепредставата за същността и вялостта на осъзнаването затъмняват взора, не позволяват да се разкрие туй, което всички чакат от човека. Душевна топлина отвътре има всеки. Ах, ако у всеки тя разкриеше се цялата! Цялата действителност в прекрасната, в началото създадена градина, превърнала се би.
-У всички хора? Както е било в началото при Адам? Нима такова може да се случи?
-Възможно е да бъде претворено всичко, към което, сляла се от всичките в единство, човешката мисъл се стреми.
Когато Адам сам бил, на мисълта му силата такава е била, каквото у човечеството цяло е сега.
-Охо! Ето защо от него и лъвът боял се.
- От човека не се боял лъвът. Прекланял се пред светлината благодатна. Всичко съществуващо стреми се да познае благодатта, която способен е да създаде единствено човекът. За това като приятел, брат и бог готово е човека да почувства всичко живо,и не само на Земята. Родителите винаги стремят се в децата да вселят всичко най-хубаво от своите способности. Само родителите желаят искрено децата техни да ги превъзхождат. На сина свой- човека, Създателят отдал напълно всичко, към което на вдъхновението в порив се стремил. И ако са способни всички да разберат, че съвършен е Бог, то с чувствата родителски нека почувстват, какъв като родител, Бог стремил се е да сътвори детето свое, любимия си син - Човек. И как от отговорност не боял се, и как зарекъл се пред себе си за вечно от творението свое да не се отрича и казал думи, дошли до нас и след години милион:”Той е мой син- Човек. Той образ мой е! Мое подобие.”
-Значи е искал Бог, синът му, творението, ами изобщо човекът да бъде от Него по-силен.
-Стремленията на всички родители ще потвърдят това.
-Е и какво, Адам в първия си ден на Бог мечтите оправдал ли? Какво е правил после, след срещата с лъва?
-Адам стремил се всичко съществуващо да опознае. Предназначението да определи и да даде название на всички твари. Понякога задачата решавала се бързо, друг път той дълго време се е занимавал. Като например в първия си ден до вечерта той се опитвал на пронтозавъра предназначението да определи, но не решил задачата. И от Земята пронтозаврите изчезнали.
-Изчезнали затуй?
-Изчезнали затуй, че не определил предназначението им човекът.
-Пронтозаврите ли са били няколко пъти по-големи от слона?
-Да, от слоновете по-големи те били, и неголеми имали крила, на дълга шия -мъничка глава, а от устата си могли са да хвърля пламък.
-Като в приказката. Змей Горянин, например, в народните приказки също изхвърлял пламък. Но това е в приказка, не наяве.
-За явността отминала иносказателно говори се във приказките, но често - точно.
-Ами? И от какво ли това чудо се е състояло? Как от животно живо може да излиза огън? Или и огънят е иносказателност? Да кажем, че издишало е злоба чудовището?
-Добър бил пронтозавърът огромен, а не зъл. Обемът му е служел за облекчаване на теглото.
-Как е възможно големият обем да служи на теглото за облекчаване?
-Колкото повече запълнено е кълбото въздушно с това, което е от въздуха по-леко, толкова по-леко е и то.
-А с пронтозавъра каква е връзката, та той не е кълбо?
-Кълбо огромно, живо бил и пронтозавъра. Лека конструкцията му на скелета била, а вътрешните органи - малки. Отвътре, както и в кълбото имало празнота, и постоянно се запълвала тя с газ по-лек от въздуха. Като подскочел и с крила помахал, да полети дори можел за малко пронтозавъра. Когато от газ излишък се създавал, той го издишвал през устата. От неговата паст стърчали зъби като кремък, от търкането им могли да излетят искри и газът, излизащ от кухината на стомаха се запалвал, и като огън се изтръгвал от пастта му.
-Ами! Я чакай, чакай, а кой го пълнел постоянно с газ?
-Нали ти обяснявам, Владимир, че газ се изработвал сам при преработка на храната.
-Това не може да бъде! Газ има само в недрата на Земята. Оттам добиват го, а после с природен газ балони пълнят или към кухните го пращат по тръби. А тук толкова просто - от храната!
-Да, просто е.
-На простота такава аз не вярвам, и мисля,че не ще повярва никой. И под съмнение това което каза, не само за пронтозавъра, а и за всичко друго, под съмнение ще поставят. Така че за това няма да пиша.
-Владимир, смяташ ли, че мога да сгреша и да излъжа?
-Е, да излъжеш - не, но туй ,че бъркаш с газа е точно.
-Не греша.
-Докажи го.
-Владимир, твоят стомах както и на другите хора и днес газ като този произвежда.
-Не може да бъде.
-А ти провери. Вземи и запали, когато той от теб излиза.
-Как тъй от мен? Откъде? Къде да го запаля?
Анастасия се разсмя и през смеха ми каза:
-Като дете си. Сам помисли, интимен този опит е.
Аз мислех за този газ от време на време. И защо ли така ме заяде? И, в края на краищата, реших да проведа този опит. И го направих когато се върнах от Анастасия. Гори! И всички нейни думи за първите дни на Адам или за нашите първи дни с все по-голям интерес си спомням. Усещане такова възниква, сякаш сме забравили да вземем нещо в днешния си ден от тях. Или пък само аз забравил съм. Но нека, сам всеки да реши за себе си, когато разбере, как продължавал първият ден на Човека. Ето как Анастасия за това разказа.
Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> Книга две цивилизации
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> Владимир Мегре "Новата цивилизация"
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница