Субективна страна на правонарушението. Вина. Форми на вината

КУРСОВА РАБОТА

По:Обща теория на правото

На тема:СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ПРАВОНАРУШЕНИЕТО.ВИНА.ФОРМИ НА ВИНАТА.

Изготвила: Mила Ненкова Попова, фак.н.8362

Специалност:Право,1-ви курс

Правонарушението е сложно обществено явление.То има сложна същност и съдържание.В характеристиката на правонарушението се наблюдава известна многопластовост.Правонарушението е противообществено,противоправно и виновно деяние на деликтоспособен и вменяем субект на правото,забранено(наказуемо) с юридическа санкция.Преминаването от деяние към правонарушение е като в матрьошки,от по-общото,по-голямото към по-конкретното,по- частното.

Първата определеност на правонарушението е свързана с това,че то е деяние на човека.Поради това разкриването на същността на правонарушението е невъзможна,без на първо място да се даде обща характеристика на човешкото деяние като обществено явление.

Структурата на човешкото деяние е от голяма сложност.Тя се формира от твърде различни по своя характер два основни елемента.Единият от тези елементи има психическа характеристика (субективна същност),а другият елемент има физическа характеристика (физическа същност).Всеки един от тези елементи може да се разглежда като самостоятелно явление със свои елементи,поради факта,че всеки един от тях има свой сложен структурен строеж.

Всяко деяние на човека има физическа и психическа страна.Психическата страна е първи основен елемент на деянието.

В психологията няма уточнено наименование на психическата страна на деянието.Някои автори,когато говорят за психическата страна на деянието,я наричат „мисловно действие”, „психически процес” за разлика от другата страна на деянието,която наричат „фактическо действие” или още външно действие.

Психическата страна на деянието се формира от три елемента: мотиви,цел,решение.

Думата мотив произтича от латинската дума „moveo”,която означава поставям в движение,а също така и подбуждам.Мотивите са този психически процес,който заема положението на начален елемент от психическата страна на деянието.Мотивите(подбудите) са граничният,началният елемент от психическата страна на деянието. Чрез елементът мотиви психическата страна на деянието ,а по този начин и на самото деяние граничат с потребностите на човека.

Потребността е първият и основен фактор за произтичането на всяко човешко деяние.Потребностите са обективна основа на човешкото деяние.Според някои автори потребностите съставят два етапа от развитието на деянието.Първият е възникване у човека на определена потребност,а вторият-осъзнаване от човека на тази потребност.При животните за удовлетворяването на естесвените потребности се „задействат” вродени инстинктивни движения.При човека потребностите се осъзнават ,което означава,че преди да произтекат определени движения за удовлетворяване на възникналите потребности ,последните се отразяват в неговото съзнание.

Потребностите и тяхното обективно съществуване не пораждат автоматично определени мотиви.При формирането на мотивите на едно или друго деяние съществена роля играе мирогледът, културата, нравствените възгледи и т.н. на конкретното лице.В мотивите особено силно се изразяват характерните особености на отделната личност, неговото отношение към средата в която той съществува,към обществото и отделните негови членове.

Мотивите на деянието са сложен психически процес.Сложността на този психически процес се изразява две насоки.

Първата насока се изразява в това,че мотивите са елемент от психическата страна на деянието,който се изразява в система от еднородни елементи-отделни мотиви.В системата на мотивите на едно деяние влизат тези отделни мотиви,които са обусловени от определена потребност и са свързани непосредствено с останалите елементи на деянието.

Въз основа на значението и ролята им като подтикващ фактор за произтичането на деянието,можем да разделим мотивите на главни (основни или решаващи) и на второстепенни(подчинени и допълващи).

На второ място всеки един от мотивите влизащ в системата от мотиви на определено деяние,преминава през различни стадии на развитие.Тези стадии се наричат:влечение,стремеж,желание и искане.Стадиите на развитие нямат задължителен характер. Формирането на мотива може да стане като се премине и непоследователно през всички стадии.Мотивът може да се формира направо като желание или направо като искане,без да се премине през по-низшите стадии на развитие.

Влечението се явява като подтикващ фактор към поддържане на определено състояние или освобождаване от него при липса на ясна представа за целта.

Стемежът се характеризира с по-голяма степен на осъзнатост, отколкото при влечението.Тази осъзнатост включва смътна представа за целта,свързана със задоволяване на определена потребност.

Желанието включва ясна представа за целта.При желанието липсва или съществува неясна форма представата за начините, средствата и условията за постигане на целта.Някои автори определят желанието и жлечението като видове стремеж.

Най-висшия етап от формирането на мотива се явява искането. Този етап се характеризира с най-голяма степен на осъзнатост.При искането съществува ясна представа за целта,средствата,начина и условията за нейното постигане.В сравнение с другите етапи от развитието на мотива,искането се определя като подтикващ фактор с най-голяма сила към задоволяване на определена потребност.

Вторият елемент от психическата стране на деянието е целта.Целта на деянието има характеристика на фактор,определящ направлението на деянието,чрез избор и конкретна представа за наговия резултат и начините,средствата и условията(мястото,времето и обстановката) за неговото постигане.Като психически процес целта се изразява във формирането на съзнанието на човека на представи за определен резултат на деянието и за конкретните начини,условия и средства за неговото постигане.Именно самият избор и конкретната представа за начина,средствата и условията за постигането на целта придават на последната ясна определеност и конкретност.

Целта не може да бъде елемент на деянието,ако ясната и конкретна представа за начина,средствата и условията за нейното осъществяване не е реална.Целите за да бъдат цели на деянието трябва да бъдат реални,т.е. да имат характер на цели,които могат да бъдат фактор определящ направлението на деянието чрез избор и конкретната представа за начините,средствата и условията за постигане на резултатите.

Целта е елементът,който от структурно-функционална гледна точка възниква непосредствено след мотивите.Между тези два елемента от психическата страна на деянието-целта и мотивите,съществува тясна взаимообвързаност и обусловеност.Но те имат самостоятелна качествена характеристика,която характеристика ги прави отделни елементи на деянието.Тази самостоятелна качествена характеристика на мотивите и целта се определя от техните основни свойства. Основното свойство на мотивите е,че те като елемент на деянието играят ролята на подтикващ фактор.Докато при целта основното свойство е,че тя играе ролята на направляващ фактор.Тези две различни свойства на мотивите и целта ги определят като две самостоятелни елементи в рамките на едно явление.

Решението е третият елемент от субективната страна на деянието.С него окончателно се завършва формирането на психическата страна на деянието и започва произтичането на неговата физическа страна.

Решението е окончателният и твърд избор на целта и на начините, средствата и условията за нейното постигане,към които се прибавя и проявлението в необходима степен на волевия момент да произтече физическата страна на деянието в съответствие с избраната цел и начина,средствата и условията за нейното постигане.Решението е самостоятелен елемент на деянието,със самостоятелен характер.

От друга страна,решението като периферен елемент от психическата страна на деянието се намира в тясна връзка с физическата страна на деянието.Тази връзка се изразява в плана за осъществяване на физическата страна на деянието.

Съдържанието на решението като психически процес се характеризира преди всичко с наличието на волевия момент да се осъществи физическата страна на деянието в съответствие с направения твърд и окончателен избор за целта и начина,средствата и условията за нейното постигане.

Формирането на решението трябва да е предшествано от формиране на подтикващия фактор на деянието-мотивите,и на насочващия фактор-целите.Без наличието на тези два фактора не може да формира решение.При формирането на решението се срещат известни противоречия.Същността на противоречията при формирането на решението се изразява в така наречената борба на мотиви.

Разнообразието и силата на мотивите на деянието като подтикващ фактор се определят и от особеностите на отделната личност,неговия мироглед,морално-волевите му качества,културата,възпитанието и т.н.,а при правонарушението и от неговото правосъзнание.В зависимост от тези особености на отделните личности при избора на целта,начина,средствата и условията за нейното постигане се пораждат различни по сила мотиви.При това противоречие също се поражда борба на мотиви.В борбата на мотиви при деянията с които се нарушават правните норми,въздейства и друг специфичен фактор-психическото въздействие.Но това психическо въздействие,което оказват юридическите санкции и другите охранителни мерки,служещи за охрана на правните норми и на предвидените в тях начини за регулиране на обществените отношения.

Решение като елемент от деянието ще бъде налице само тогава,когато борбата на мотиви е довела психическия процес на неговото формиране до такава степен на развитие от неговото развитие,когато нищо повече не е необходимо,за да произтече физическата страна на деянието.Ако психическия процес на формиране на решението не е достигнал такава степен на развитие, няма да има решение като елемент от психическата страна на деянието,тъй като този психически процес не може да предизвика произтичането на физическата страна на деянието.

От гледна точка на институционализираната материя съществува един нов елемент в психическата страна на деянията с противообществен характер,на деянията,с които се осъществяват правонарушенията.Този нов елемент има такъв характер,че заема основно място в психическата страна на деянието.Този елемент се нарича вина.При институционализирането на съответните видове деяния с противообществен характер като правонарушения, законодателят отразява по съответни начини и вината като основен елемент от психическата им страна.

Вина наричаме елементът от психическата страна на деянието с отрицателен обществен характер,в който елемент се съдържа психическото отношение на извършителя към противообществения характер на деянието и неговите отрицателни обществени последици.

Вината се обособява като самостоятелен елемент от психическата страна на деянията с противообществен характер.Съществува разлика между юридическа вина и морална вина (грях).

При деянията с положителен обществен характер психическото отношение на извършителя на деянието към деянието и неговите последици има различен характер от този при деянията с отрицателен обществен характер.Този различен характер се определя от това,че в случая се касае до деяния с пложителен обществен характер,а не до деяния с отрицателен обществен характер.

За вина говорим единствено при деянията с отрицателен обществен характер.Само противообществените деяния са виновни деяния.Така се стига до една друга особеност,до един друг признак на деянията с отрицателен обществен характер ,а именно тяхната виновност.За разлика от деянията с положителен обществен характер при деянията с отрицателен обществен характер се проявява признакът виновност.

Тъй като деянията,с които се осъществяват правонарушенията спадат към деянията с отрицателен обществен характер,това означава,че и те притежават признака виновност.Причината за това е обстоятелството, че при тях се формира специфично психическо отношение на извършителя към противообществения характер на своето деяние и неговите последици,което наричаме вина.

Законодателят институционализира вината в съответствие с фактически съществуващото нейно разнообразие от начини на проявление в съответните видове деяния.На тази основа вината се институционализира чрез нейните форми на проявление.

Формите на проявление на вината се обуславят от същността и съдържанието на институционализираната материя и от нейното богато видово разнообразие.Разнообразието във формите на проявление на вината се определя и от структурата на човешката психика и по-специално от проявлението в нея на две страни-интелектуална и волева.

Интелектуалната страна на вината се изразява в съзнаването или несъзнаването,съчетано с възможността и необходимостта от съзнаване от страна на извършителя на свойството и значението на деянието си и неговите отрицателни обществени последици. Съзнаването включва не само съзнаването на необходимата причинна връзка между деянието и последиците му,но и съзнаването на противообществения характер на деянието и неговите последици.

Волевата страна на вината се изразява в отношението на извършителя на деянието към неговите последици.Това отношение може да има различен характер.В едни случаи извършителят на

деянието иска или допуска неговите противообществени последици.А в други случаи той не допуска настъпването на противообществени последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или като е предвиждал настъпването на тези последици ,е могъл да ги предвиди или като е предвиждал настъпването на тези последици,е мислил да ги предотврати.Във волевия момент на вината най-ясно се вижда степента на противообществените възгледи и подбуди на извършителя на деянието,с което се осъществява правонарушението.

Интелектуалната и волевата страна на вината са от особено голямо значение при институционализирането на вида и размера на санкцията в наказателното право.Поради това в наказателното законодателство намира институционализация понятието за вина и формите на вината при престъпните деяния.

Като признак на деянието,с което се осъществява правонарушението,вината има свои форми на проявление.В своите форми на проявление вината се проявява във формата на умисъл, който бива два вида-пряк и евентуален,и непредпазливост,която бива самонадеяност и небрежност.

Вината се проявява във формата на пряк(директен) умисъл(лат. Dolus directus) тогава, когато извършителят на деянието,с което се осъществява правонарушението,е съзнавал неговия противообществен характер,предвиждал е неговите отрицателни обществени последици и е искал настъпването на тези последици.

Под формата на евентуален(непряк,косвен)умисъл (dolus eventualis) вината се проявява тогава,когато деецът е съзнавал противообществения характер на деянието, предвиждал е отрицателните обществени последици и без да ги е желаел,в съзнанието си е допускал настъпването на тези последици.

Небрежността (несъзнателната непредпазливост) е тази форма на вината,при която извършителят на деянието,с което се осъществява правонарушението,не е предвиждал настъпването на отрицателните обществени последици от него,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Вината се проявява под формата на самонадеяност(съзнателна непредпазливост или противообществено лекомислие) тогава,когато извършителят на деянието,с което се осъществява правонарушението, е предвиждал отрицателните обществени последици от нехо,но е мислил да ги предотврати или се е надявал,че те няма да настъпят.

Някои форми на проявление на вината получават институционализация в различните отрасли на правото.В гражданското право е институционализирана така наречената груба небрежност(лат.culpa lata).В определени случаи,за да е съставомерно правонарушението,законът изисква от субективната страна да е налице груба небрежност,а не обикновена.