Суетата на съществуването без Бог

От днес смятам да започна една серия от няколко проповеди върху книгата Еклесиаст. За сега до Нова година. Какво се сещате като чуете Еклесиаст?

Това е книга, написана в жанр книги на мъдростта. Подобни в Библията са Притчи и Йов. Извън библейската традиция има древни семитски книги на мъдростта, които са съдържали притчи, поговорки, сентенции, истории. Те са били характерни за всички древни народи. Мъдростта се е ценяла високо. Има свидетелства за такава литература в Египет, Финикия, Персия, Вавилон. Имало даже такава категория – мъдреци, които са служели при царя и ние виждаме това в книгата Данаил. Мъдростта се е ценяла, събирала, пазела и предавала от поколение на поколение.

Книгата Еклесиаст е пример за такава традиция в Израил.

Тя е интересен „проект“. Авторът й тръгва от своя собствен житейски опит и стига до заключението, че животът на човека без Бог е безсмислен.

Това обяснява и песимистичния тон в началото на книгата. Първите две глави представят драмата на човека, който е тръгнал да търси смисъл на живота си във всичко друго, но не и в Бог. В един момент той казва: „намразих живота“ (2:17, 18).

Защо човек намразва живота? Сигурно ще си кажем, живее тежко, трудно, страда. Това не е главната причина. Има хора, които страдат и пак обичат живота. Човек намразва живота и всичко, което прави, когато изгуби смисъл.

Какво се случва, когато загубиш смисъл и намразиш живота? Започваш да мислиш за самоубийство.

България е на 12 място по самоубийства в света и на 15 място по самоубийства на тийнейджъри. Това е сериозна класация. Тези млади хора са загубили смисъл.

През последните няколко години на криза се наблюдава един друг феномен – самоубийства на известни и много богати хора, които са преживели фалит или загуби. Ето един списък с такива имена:

1. Адолф Меркле - От спекулациите с акции патриархът загуби стотици милиони евро и по този начин постави на карта бъдещето на конгломерата си. Анализатори не изключват и продажби на част от империята. "На мен ми е противоестествено да се откажа от нещо", гласеше често цитирана мисъл на Меркле.

2. Патрик Рока имаше всичко - красива жена, три деца и една от най-големите империи, изградени върху бизнес с недвижими имоти. Той бе рекламното лице на процъфтяващата ирландска икономика, даваше хеликоптера си назаем на Бил Клинтън при всяко негово голф посещение в Ирландия и стоеше рамо до рамо с Тони Блеър на официални гала вечери.

3. Рене-Тиери де ла Виехуше, имал неблагоразумието да инвестира един милиард паунда във финансовата пирамида на Бърнард Мадоф.

4. „Енрон“. Крахът му в началото на 2002 г. беше най-големият корпоративен фалит в историята на САЩ. Вицепрезидентът на компанията Джон Клифърт Бъкстер бе намерен в мерцедеса си, недалеч от жилището си в Хюстън. Прострелял се в главата. В последното си писмо до жена си, Бъкстер е написал: „Винаги съм се опитвал да правя всичко по правилата. Но там, където преди имаше гордост, сега се е настанила една празнина“...

5. Стивън Гуд, шеф на водеща американска агенция за недвижими имоти Sheldon Good & Company, беше намерен мъртъв в автомобила си Jaguar.

6. Жоел Гамелин (55 г.) е останал в кабинета си в корабостроителницата на 23-ти декември по-миналата година, когато служителите му се отправили към служебния стол. Там, в стаята си, шефът погълнал отрова.

Всички тези хора преживяват дълбоко разочарование. Техният свят се срива. Техният смисъл е бил да успяват в живота, да печелят, да са на върха. Кризата не ги прави просяци, те са можели да продължат да живеят добре от материална гледна точка. Но губят смисъла.

Самоубийството не е модерен феномен. Има един египетски ръкопис, датиращ от времето на Средно Египетското царство (1985-1773), който е озаглавен Dialogue between a Man Tired of Life and his ‘Ba’” диалог между Човекът, който беше уморен от живота и неговата душа. В този диалог човекът разисква със себе си желанието за самоубийство. Той е отчаян от живота, не вижда добро около себе си, няма никой, който да му покаже интимност. Той иска да се самоубие, но душата му го убеждава в противното.

Причините: загуба на смисъл (неуспех, любовна драма, бедност), отчаяние.

Тази книга, която звучи толкова съвременно е част от т.нар. книги на мъдростта. Някои от тях са били писани в този песимистичен тон. Съвременни философи песимисти – Сартр, Камю.

Книгата Еклесиаст от Стария Завет започва с такъв песимистичен тон. Това е книга за смисъла на човешкото съществуване. Тя е писана сякаш за постмодерния човек. Когато я четем ние си казваме заедно с нейния автор: Нищо ново под слънцето.

Каня ви да разгледаме първите две глави на тази книга, които ни превеждат през най-мрачната страна на песимизма на Еклесиаст и да видим колко съвременно звучат вечните въпроси за смисъла и ценностите. В книгата Еклесиаст песимизмът е фон, на който се откроява абсолютният смисъл на човешкото съществуване – връзката с Бог – Екл. 1:212 гл.

Автор – разногласие сред изследователите. Еврейската традиция – Соломон, син на Давид, цар на Израил.

Започваме това пътуване през долината на песимизма. Но няма да се застояваме прекалено дълго там. Ще търсим християнският отговор на този древен и модерен песимизъм.

„Суета на суетите” – какво означава този израз?

1. Превъзходна степен

Авторът говори за най-голямата суета. На еврейски това е начин да се изрази превъзходна степен.

2. Значение на думата суета

Обикновено ние свързваме думата суета с грижата за външния вид. Но Библейското значение на думата е различно. Тук е използвана еврейската дума hebel. Тя може да означава пара, но се използва за да означи различни неща:

а) краткостта и несъстоятелността на живота – Йов 7:7-9, 16 – като облак, който не се връща.

б) нестабилност и крехкост – Пс. 62:7, 10

в) нищожност – Йов 9:29

г) фалш – Еремия 16:19; Захария 10:2

Ето всичко това е суетата, за която говори авторът. Човешкото съществуване е кратко и безсмислено, изпълнено с много лъжа, лишено от стойност и много крехко. Човешкият живот е толкова безстойностен и мимолетен, че е близко до несъществуването.

ІІ. Обхвата на суетата на съществуването без Бог

Авторът тук използва една думичка, за да опише до къде се простира и какво обхваща тази суета на суетите. От началото на книгата до края (1:2-12:8) многократно ще чуем, че всичко е суета. Авторът дори изброява конкретни неща от живота.

- Цялата човешка дейност е суета – 1:14; 2:11

- Радостта и веселието са суета – 2:1, но и

- Мъката и скръбта са суета – 4:4, 7, 8; 5:10

- Животът е суета – 2:17; 6:12; 9:9

- Младостта е суета – 11:10

- Смъртта е суета – 3:19; 11:8

- Съдбата на мъдрите и съдбата на безумните е суета …

Когато авторът казва всичко е суета, с това той обхваща буквално всичко.

Но това „всичко е суета” обхваща живота под слънцето. Този израз според някои тълкуватели означава съществуването без Бог. Под слънцето е съществуване, което изключва Бог от сметките, от реда на нещата. То не взема предвид целокупността на нещата – Творец и творение. То разглежда творението изолирано от Твореца. Земята и небето при това съществуване не са едно цяло. Човешкият живот протича „под слънцето” – в една независимост от Бог, човек търси своето щастие извън Бог. Бог няма място в живота, плановете на човека.

Е, авторът казва – в този свят под слънцето всичко е суета. Появява се за малко и изчезва и в това няма никакъв смисъл.

В следващите стихове Еклисиаст дава примери за суетата на човешкото съществуване под слънцето.

ІІІ. Фонът на суетата на човешкото съществуване

Това са примери, които рисуват фона на суетата на човешкото съществуване. На техния фон тя изпъква особено силно.

1. На фона на природата – ст. 3-7

Човешката дейност и живот са поставени на фона на природата.

Каква е ползата от всичкия труд на човека? Еврейската дума за полза тук е „остатък”. Какъв е остатъка или кярът, ползата. Какво остава в крайна сметка от всичко. Отговорът на този риторичен въпрос е даден – никаква, суета на суетите, пара, нищо не остава.

Така ли е наистина?

Каква е ползата от това, че човек се ражда, възпитава, учи, работи, изгражда дом, купува, продава, създава семейство, ражда деца, твори, руши? Има ли полза – няма. Един ден човек умира и всичко се лишава от смисъл, това ще постигне и неговите деца и внуци и т.н.

Ст. 4 – на фона на стабилността на земята човешката нестабилност изглежда още по-голяма. Нищо в природата не се променя, а човешкият живот е в постоянна промяна. Тази планина е била тук и преди моите дядовци и ще остане тук и след моите внуци.

Ст. 5-7 – цикличността на природата – нищо не се губи – един кръговрат, който се поддържа непрекъснато. На фона на него човешкият живот, който е една кратка отсечка, един промеждутък е наистина суета – човешкият живот се появява и изчезва, докато в природата нещата са създадени, за да съществуват като че ли вечно.

И така природата изглежда досадно – това е доста далече от еврейското мислене. В псалмите – небето разказва за славата Божия, земята известява делото на ръцете Му. Тук творението не предизвиква възхищение, а отвращение. Всичко това създава впечатлението за една досадна монотонност, която е напълно безразлична към краткостта и безсмислието на живота.

2. На фона на историята – ст. 9-11

Поне човешката история да имаше някакъв смисъл. Айде отделният живот – не, но като цяло човешката история?

а) Принципно в човешката история няма нищо ново (ст. 9, 10)

- обстоятелства

- усилия

Техническият прогрес с нищо не е променил живота – и днес хората са егоисти и се борят за едни и същи неща – власт, влияние, материални придобивки и т.н.

б) В човешката история всичко е обречено на забрава

Предишните не се помнят и послешните и те също няма да се помнят.

Ако самият живот е кратък и безсмислен, поне паметта на човека да остане.

Човешкият живот обаче е обречен на забрава.

Тази забрава още повече подсилва всичко.

Какво остава в историята – животът на няколко известни личности. Но кой ги помни? Сега ако ви попитам за най-известните личности от историята, чийто живот е описан подробно колко факти от техния живот ще ми изброите?

А ако ви попитам кой е Иван Мирчев Николов какво ще ми кажете? Кой е? Така се е казвал дядо ми. Аз знам много малко за него. Нямам спомени. Сигурно съм го виждал като бебе. Много малко са ми разказвали за него. Хората, които са го познавали след известно време ще починат и край – той е обречен на забрава.

Това е животът – всичко е суета – крехко, нестабилно, безсмислено.