Сун-Дзъ Изкуството на войната



страница1/3
Дата22.10.2018
Размер407.08 Kb.
#92490
  1   2   3

Сун-Дзъ
Изкуството на войната


Оригинално заглавие 孫子兵法, 510 пр.н.е.

Превод от английски - Христо Шемтов, 2003

Top of Form

Bottom of Form


Съдържание


  • 1. Изработване на планове

  • 2. Водене на война

  • 3. Нападение чрез хитрост

  • 4. Разположение на силите

  • 5. Мощ

  • 6. Слаби места и силни страни

  • 7. Придвижване

  • 8. Гъвкава тактика

  • 9. Настъпление

  • 10. Терен

  • 11. Деветте положения

  • 12. Нападение с огън

  • 13. Използване на шпиони

1
Изработване на планове

Сун-Дзъ каза:
Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.

То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.

Те са:


— Моралният закон

— Небето

— Земята

— Пълководецът

— Редът и дисциплината.

Моралният закон кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.

Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.

Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.

Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността.

Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.

С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.

Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:

— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?

— Кой от двамата пълководци е по-способен?

— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?

— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?

— Коя е по-могъщата войска?

— Къде командирите и войниците са по-подготвени?

— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?

Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.

Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи — нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването.

Докато се стремите към ползата от моите съвети, не пропускайте също тъй да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното.

Според това дали обстоятелствата са благоприятни, плановете следва да се преразглеждат.

Цялото военно дело се основава на заблудата.

Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.

Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.

Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.

Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.

Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.

Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.

Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.

Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.


2
Водене на война

Сун-Дзъ каза:

 

Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.



Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.

Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.

Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.

И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.

Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.

Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.

Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.

Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.

Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.

От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.

Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.

Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.

Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.

За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.

Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.

Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.

Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.

И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.


3
Нападение чрез хитрост

Сун-Дзъ каза:

 

В приложението на военното изкуство най-голямото постижение е да се завземе вражеската страна в нейната цялост и непокътнатост. Раздробяването и разрушението е недотам добро. За предпочитане е да плениш противниковата армия, отколкото да я унищожиш. Да заловиш живи бойците от цял полк, цяла рота или цял отряд, вместо да ги избиеш.



Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

Затова най-висшето постижение в пълководството е да осуетиш плановете на врага. На второ място е да нарушиш връзките между вражеските сили. Следващото поред е да нападнеш неприятелската армия на бойното поле. А най-слабата политика е да обсаждаш укрепени градове.

Правилото е да не се обсаждат укрепени градове, ако това може да се избегне. Подготовката на отбранителни пунктове, подвижни стълби, мрежи и други съоръжения ще отнеме цели три месеца. А за изграждането на насипи покрай стените ще са нужни още три.

Пълководецът, който е неспособен да овладее яростта си, ще нареди на хората си да се хвърлят в атака и да пълзят по стените като множество мравки. Накрая една трета от тях ще погинат, без крепостта да бъде превзета. Такива са пагубните последици от обсадата.

Ето защо способният водач покорява вражеските войски без сражение, превзема градовете, без да ги обсажда. Той завладява страната, без да води продължителни бойни действия.

При непокътнати сили той ще придобие господство в държавата. И без да изгуби ни един човек, триумфът му ще бъде пълен. Това се постига чрез способа на нападение чрез хитрост.

Правилото при този способ е следното: ако по сили превъзхождаш десетократно врага — обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно — нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно — раздели армията си на две.

Ако силите са равни — предложи му битка. Ако войската ти е донейде по-малочислена — избегни я. Ако си неравностоен всячески — премини в отстъпление.

При все че упорита битка може да води и малобройна войска, накрая тя ще бъде покорена от по-голямата.

И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.

Има три начина за един владетел да навреди на войската си:

— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.

— Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.

— Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.

А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.

И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:

— Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.

— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.

— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.

— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.

— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.

Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.


4
Разположение на силите

Сун-Дзъ каза:

 

Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.



Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.

Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.

Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.

Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.

Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.

Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.

Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.

Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.

Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.

Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.

Добрият командир винаги се придържа към Моралния закон и бди за дисциплината и реда. Така той е в състояние да владее успеха.

От методическа гледна точка във военното дело са налице следните показатели:

— измерения

— количества

— изчисления

съпоставки

— победа

Измеренията произтичат от Земята; количествата — от измеренията; изчисленията — от количествата; съпоставките — от изчисленията; и победата — от съпоставките.

Победната армия е спрямо разгромената като воденичен камък в едното блюдо на везните спрямо зрънце ориз в другото.

Устремът на завоевателната армия е като отприщени води, сгромолясващи се в дълбока две хиляди стъпки бездна.


5
Мощ

Сун-Дзъ каза:

 

Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.



В сражение командването на голяма войска съвсем не се различава от командването на малобройна: то е само въпрос на установяване на взаимовръзка чрез знаци и сигнали.

Сигурността, че цялата ти войска може да устои на масирана вражеска атака и да остане невредима, е следствие от военни ходове — преки и косвени.

Нека ударът на войската ти бъде като на воденичен камък, хвърлен към яйце — това е умение да се борави чрез слабостта и силата.

Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа.

Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.

Не съществуват повече от пет звука. При все това съчетанията им дават живот на повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути.

Не съществуват повече от пет основни цвята — син, жълт, червен, бял и черен. При все това съчетанията им създават повече багри, отколкото някога могат да бъдат видени.

Не съществуват повече от пет основни вкуса — кисел, лютив, солен, сладък и горчив. При все това съчетанията им пораждат повече вкусови усещания, отколкото някога могат да бъдат изпитани.

В битка няма повече от два начина на нападение — пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове.

Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг — никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания?

Настъплението на войниците е като стремителните талази на буен поток, които преобръщат камъните по пътя си.

Успешното решение е в своевременното действие — тъй както сокол връхлита ненадейно, което му позволява да порази и унищожи жертвата си.

И тъй, добрият пълководец е страшен в нападение и бърз във вземането на решения.

Мощта може да се оприличи с опънат докрай арбалет, а решението — с пускането на стрелата.

Всред възбудата и глъчката при една битка може да ни се струва, че цари безредие, но всъщност да няма никакво безредие; всред привидната суматоха и хаос бойният ти строй може да е лишен от глава или опашка, но пак да е устойчив срещу поражение.

Привидното безредие изисква безукорна дисциплина. Привидният страх изисква смелост. Привидната немощ изисква сила.

Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения.

Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши.

Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част.

Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.

Когато оползотворява общата мощ, неговите бойци стават подобни на търкалящи се камъни и дънери. Защото в природата на камъните и дънерите е да стоят неподвижни на равно и да се движат по наклон; когато са ръбести, са изправени, но ако са обли — летят надолу.

Така мощта, разгърната от добрите бойци, е като мощта на объл камък, който устремно лети по стръмния склон на планина, висока хиляда стъпки. Толкова по въпроса за мощта.


6
Слаби места и силни страни

Сун-Дзъ каза:

 

Който първи заеме позиция на бойното поле и очаква врага, ще е отпочинал за битката. Който се яви по-късно, ще трябва да бърза и ще бъде изтощен.



Ето защо изкусният пълководец налага волята си над врага, без да позволява той да му наложи своята.

Подмамвайки го с някакви преимущества, можеш да го подтикнеш да се приближи драговолно; а причинявайки му вреди, можеш да го възпреш да се приближи.

Ако врагът е в леко положение, бъди способен да го тормозиш с постоянни нападения. Ако е добре запасен с храна, бъди способен да го доведеш до глад. Ако се е разположил на лагер, бъди способен да го изтласкаш оттам насила.

Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват.

Една войска може да измине без умора огромни разстояния, ако върви през местности, където го няма врага.

Можеш да бъдеш сигурен, че набезите ти ще се увенчаят с успех, само ако нападаш незащитени позиции. Можеш да бъдеш сигурен в надеждността на отбраната си, само ако държиш позиции, които няма как да бъдат атакувани.

Следователно умел в нападението е онзи пълководец, чийто противник не знае какво да защитава. И е умел в отбраната онзи, чийто противник не знае какво да атакува.

О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.

Можеш да напредваш без никаква съпротива, ако се насочваш към слабите позиции на врага. Можеш да се оттегляш без опасност от контранападения, ако се придвижваш по-бързо от врага.

Ако желаеш да влезеш в битка, можеш да въвлечеш врага насила, дори да е защитен от висок крепостен вал и дълбок ров. Трябва само да нападнеш такава позиция, която той неминуемо ще бъде принуден да оголи.

Ако не желаеш да влизаш в битка, можеш да попречиш на врага да те въвлече в такава, дори той да е способен да достигне безпрепятствено до лагера си. Трябва само да подхвърлиш на пътя му нещо чудато и невнятно.

Като разкриваш вражеските позиции, а твоите остават невидими за него, запази силите си сплотени, докато неговите трябва да бъдат разделени.

Трябва да постигнеш спойка на силите си, а вражеските да бъдат раздробени. Тогава ще имаш цялост срещу отделни части от цяло, което ще рече, че ще си многочислен срещу малочислени врагове.

Така ще бъдеш способен да нападнеш по-слаба войска с по-силна, а противниците ти ще се окажат в бедствено положение.

Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни.

Защото подсили ли врагът фронта, ще отслаби тила си; а подсили ли тила, ще отслаби фронта; подсили ли левия фланг, ще отслаби десния; подсили ли десния, ще отслаби левия. А ако изпрати подкрепления навсякъде, навсякъде ще е слаб.

Числената слабост се дължи на необходимостта от подготовка за отбиване на възможни атаки. Численото превъзходство — на това, че заставяш врага да предприеме против теб тази подготовка.

Като знаеш мястото и времето на предстоящата битка, можеш отрано да съсредоточиш силите си.

Но ако не са ти известни нито мястото, нито времето, левият фланг ще е безсилен да подпомогне десния, а десният — безсилен да подпомогне левия; авангардът ще е неспособен да облекчи тила, а тилът — да подкрепи авангарда. А какво остава, ако най-отдалечените части от армията ти са на разстояние сто ли, а най-близките — дори само на няколко!

Макар по мои изчисления войската на Юе да е по-многобройна от твоята, това не ще е предимство, що се отнася до победата. Ето защо аз твърдя, че победата е постижима.

Макар врагът да те превъзхожда по численост, можеш да му попречиш да се сражава. Начинът е да се разгадаят плановете му и да се осуети възможността те успешно да се осъществят.

Проучи го и разбери кога действа и кога бездейства. Застави го да се разкрие, за да разбулиш уязвимите му страни.

Внимателно съпостави противниковата войска със собствената, за да знаеш къде мощта ти е в излишък и къде — недостатъчна.

При тактическото разположение на силите върховното постижение е да ги прикриеш. Бъди неуловим и ще се предпазиш от най-коварните шпиони, от козните на най-умните глави.

Че победата може да се извоюва посредством собствената тактика на врага — това мнозинството не осъзнава.

За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата.

Не повтаряй тактика, която веднъж ти е донесла победа. Нека способите ти се определят от безкрайното разнообразие на обстоятелствата.

Военната тактика е като водата. Естественият път на водата е не да се задържа нависоко, а скоростно да се стича надолу.

Така е и при войната: трябва да се изплъзваш от това, що е силно, и да се устремяваш към това, що е слабо.

Водата определя посоката си в съответствие с природата на терена, където тече. Пълководецът изковава победата си в зависимост от неприятеля, срещу когото се изправя.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница