Св. Климент Охридски” Седемте чудеса на античния свят Изготвил: Христина Красимирова



Дата25.10.2017
Размер183.52 Kb.
#33178

November 21, 2010

Седемте чудеса на античния свят




Софийски университет

Св. Климент Охридски”



Седемте чудеса на античния свят

Изготвил:

Христина Красимирова

ФН: 51280

Преподавател:

Гл. Ас. Албена Антонова

21.11.2010 г.



Съдържание:




Египетски пирамиди Висящите градини




Храм на Артемида Статуята на Зевс

Мавзолей в Халикарнас Родоски колос

Александрийски фар

Списък с литература

Седемте смъртоносни чудеса [Книга] / автор Райли Матю. - [н.м.] : Бард, 2007.

Седемте чудеса на света: Вавилонската игра [Книга] / автор Робъртс Катрин. - 2005.

Седемте чудеса на света: История на съвременното въображение [Книга] / автор Джон Роумър Елизабет Роумър. - [н.м.] : Абагар Холдинг - София, 2008.

Седемте чудеса на света (или Седемте чудеса на Древния свят) е известен списък от най-известните забележителности, плод на античната култура. Първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък, може да се каже, че е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. Седемте чудеса, който ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало и няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени много други забележителности, като Колизеума, Капитолия, Ноевия ковчег, но в крайна сметка всички ние познаваме именно списъка на Антипатър. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега "чудеса" (на гръцки: Θαυματα - чудеса) в първия списък се наричат Θεαματα -гледки; неща, които се виждат (от гр.θεα- гледка).






Египетски пирамиди


Първото чудо на света са египетските пирамиди. Защо? Заради тяхното могъщество: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”, казва Филон. Заради тяхното великолепие: “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”, казва Плиний. Заради тяхното величие: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”, казва Гьоте. Заради тяхната старост: “Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”, казва една арабска поговорка. И заради качествата, които не притежават: “Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме”, казва Хигин, а по-късно и Касиодор. Някои от пирамидите са били победени от разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от пустинен пясък. Те се издигат върху гола скалиста височина, която отделя долината на животворния Нил от мъртвата пустиня, и са строени в една редица от почти сто километра от Кайро до Илахун.

Не всички пирамиди обаче притежават правилна форма. Най-древната им разновидност е “стъпаловидната пирамида” край Саккара, която фараонът Джосер е поръчал да му построят. Размерите й са внушителни: основата е правоъгълна, 125х115 метра, висока е около 60 метра, а възрастта й е на 4600 до 4800 години. Освен другите стъпаловидни пирамиди, повечето недовършени, има още една необикновена пирамида край Дашур. Стените й образуват чупка и изглежда така, сякаш нейните строители отначало са мислели да я направят много по-висока, но после, едва завършили долната третина, решили да съкратят срока за завършването й с накакви си десетина години. И с това разнообразието в египетските пирамиди се изчерпва, а тези, които се числят към чудесата на света, са правилни четиристранни пирамиди с квадратна основа и си приличат като две капки вода.


Но защо са строени пирамидите?

За да може древният египтянин да живее и след смъртта си, трябвало да се изпълнят две условия: първо, тялото му трябвало да се запази от гниенето и, второ, неговата душа (или по-точно неговият душевен двойник “ка”) трябвало да получи от живите всичко необходимо за онзи свят: храна, напитки, оръжие, покъщнина и други потребни и непотребни вещи. В най-стари времена овивали тялото в кожи, рогозки и платна, а по-късно го поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази. Върху гроба със задгробните дарове поставяли глинени (а по-късно каменни) надгробни плочи, които трябвало да запазят мъртвеца (а, разбира се и имуществото му) за вечния покой. Богатите можели да си позволят по-добра осигуровка за тялото си и дори отделни помещения, предназначени за задгробните дарове, а бедните трябвало да се задоволят само с ямата в пясъка и с някой и друг сандък, подхвърлен им като милостиня.

От стремежа да се запази тялото произхожда мумификацията на мъртъвците. Първоначално тялото само се намазвало със смола и масла, постепенно това се превърнало в твърде сложен процес. В стремежа си да запазят мумифицираното тяло от увреждания или от унищожаване (от хиени и врагове на покойника) и задгробните дарове от ограбване древните египтяни започнали да строят наколко вида гробници. Първоначалните обикновени иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчна яма след време се превърнали в така наречените “мастаби” (това е арабска дума и означава “скамейка”. Така работниците при разкопките наричали надземната част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки пред къщите на египетските селяни). Те се състоят от две части: надземна и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега на мъртвеца и друго помещение (респективно няколко помещения) за гробните дарове и жертвоприношенията.

Египтяните използвали в изчислениятя си множество формули, които помогнали за безпогрешното построяване на пирамидите.

Например:

Висящи градини на Вавилон


Нашето пътуване към второто чудо на света ни води в една местност между две реки, където според Библията бил земният рай. Води ни в нейната столица Вавилон, която била най-големия град в древния свят и "най-забележителното царство сред царствата", което се заличило от лицето на земята, когато се поставяли основите на Рим и после отново се възродило в цялото си великолепие, за да се превърне най-сетне в свърталище на пустинните кукумявки, изследвано само от археолозите. Ще отидем в тази страна и в този град, за да търсим висящите градини на легендарната Семирамида. В древността и днес най-голямото Вавилонско чудо си остават те - Висящите градини на Семирамида. Не укрепленията, които били само гигантски, не кулата, която била само колосална, не Мардуковият път, който бил само монументален, а творбата, която имала право да се кичи с всички тези епитети, а освен това, както пише Филон, била "прелест и радост за очите".

По късно Колдуей намерил следи от дълбок зидан кладенец. Разбира се, това можело да се окаже и висока кръгла кула. В края на краищата било установено, че все пак е кладенец и то с тройна спираловидна шахта. Колдуей измъкнал разчетените стари клинописни текстове на древните вавилонци и ги препрочел. Те потвърдили предположението му, че камъка наистина бил употребяван само в две постройки в целия Вавилон - в северното укрепление на Касър, което вече било разкопано, и във "висящите градини ". Препрочел и описанията от Страбон и Филон.



Легенда за Семирамида

Семирамида, асирийската царица, е изключително впечатляваща, но истината за нея е забулена от митове и легенди. Нейната история е свързана с историята на асрийският цар Нин, който в библията е наричан Нимрод. Той е описван като владетел, който е бил жаден за власт. От велик завоевател се превърнал в тиранин, който завладява почти цяла Месопотамия, вкл. и градът, в който се е родила Шамурамат.
Според гръцкият писател Ктесий от Книт, по време на войната на Нимрод с Бактрия, Шамурамат/Семирамида/ му дава съвет, който води до бактрийско поражение. По-късно става негова жена. Нимрод обаче допуска голяма грешка, тъй като оставя своята царица да се занимава с религиозните дела в неговата империя. Шамурамат създава изцяло ново разбиране за дотогавашната религия, тази която е останала още от времето на Ной.
По време на един пир по случай новата година, когато по традиция се е разкъсвал жив овен и месото му се е ядяло сурово, жреците, под влиянието на наркотични вещества и това на царицата, разкъсват Нимрод.
Шамурамат е имала незаконно дете и Нимрод я заплашил, че ще разкрие това и ще я лиши от властта й. Тогава Шамурамат решава да го убие. След смъртта му, тя поставя незаконния си син на престола и управлява Асирия като негова регентка.
В армията имало първоначално разделение между тези които искат да спазват древния закон, че владетел може да е само мъж и армията не трябва да се подчинява на жена, и привържениците на царицата. Нещата приключват след кратка гражданска война – властта на Шамурамат е пълна.



Храм на Артемида


"Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята." Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. "Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм. Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство.

Още от самото начало на Артемида се преписва страстното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед, бик, тигър, лъв, леопард или елен (нейното латинското име е Диана).А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната, поради което Артемида навлязла в сферата на действие на Зевсовата дъщеря Атина, богинята на мъдро водената война, и в сферата на действие на Зевсовия син Арес, бога на недотолкова разумната война. На такава длъжност я почитали в Ефес и други йонийски градове в Мала Азия, в Пелопонес и главно в Спарта. Там именно още в най-древни времена й пренасяли в жертва дори хора; по-късно пред нейна статуя бичували спартанските младежи. Така ги привиквали да понасят болките, които ги чакали през време на война. Който можел да издържи на изтезанието, бил провъзгласяван за победител и получавал вместо награда дажба черна супа от свинска кръв. Най-великите гръцки художници и скулптори изобразявали Атремида от мрамор и бронз, с четка и бои, с майсторство, което служило за образец. В оригинал са се запазили само няколко нейни изображения по вази и амфори, между които и едно от Дурит (от началото на 5 век пр. н. е., сега в парижкия Лувър). Нейните статуи и релефи, които украсяват всички известни музеи, са само копия от римско време, често пъти недотам сполучливи.

Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е. Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години. На 21 юли 356 пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.[1]

1

Артемида (на старогръцки: Ἄρτεμις) — е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Сестра-близначка на Аполон.




Статуя на Зевс Олимпийски

В сърцето на Гърция, на свещената олимпийска земя се намирало четвъртото чудо на света, единственото, създадено от един-единствен човек. "Баща на Зевс в небесата е, разбира се, Кронос, но баща на Зевс в Олимпия е Фидий. Онзи бил роден от безсмъртната природа, а този тук - от ръцете на човека, който единствен умеел да създава богове...Възхищаваме се наистина на другите творби от седемте чудеса на света, обаче само на тази отдаваме почит: и не знаем къде свършва нашето възхищение към художественото произведение и започва свещеното благоговеене към статуята на Зевс."

Зевс (ст.гр. Ζεύς, Διός) в древногръцката митология е бог на небето и гръмотевиците, и властващ над всички други богове. Известен още като Зевс Гръмовержец. Той е господар на небето, бог на дъжда. Неговото оръжие са мълниите, които той хвърля по всеки, който му се противопостави. Женен за Хера, но известен със своите "приключения".Той също така е известен с това, че наказва тези, които лъжат или клетвопрестъпват. Негова птица е орела, неговото дърво - дъба. Представян е като бог на справедливостта и милосърдието, защитник на слабите, и наказващ лошите. Преданието: Зевс бил син на Кронос и Рея (митология). Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му по-големи братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил възпитан от козата Амалтея. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар миксирано с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала война с Титаните предвождани от Кронос и боговете –предвождани от Зевс. Ала боговете били осигурени с непобедимо оръжие от Циклопите и битката завършила с победа за боговете. След войната Зевс спечелил владение над небето, Хадес на подземното царство, а Посейдон на морето. Земята била постановена като общо владение за забавление и радост на всички. Баща на Атина, Арес, Хермес, Хефест, Афродита (според някои версии) и други богове.

Потомство




Майка

Деца

Ананке

Адрастея

Деметра

Загрей

Диона

Афродита

Хера

Арес Илития Феба


Лето

Аполон Артемида






Мавзолей в Халикарнас

Малко места има по света, където годините са създали такъв рай за скитника през столетията, каквото е западното крайбрежие на Мала Азия, набраздено от безброй заливи. Тук още по времето, когато никой не е подозирал, че някога ще има някакво си "християнско летоброене", възниквали красиви градове с възхитителни сгради и още по-възхитителна култура. Най-северният от тези прочути градове бил Троя, по-нататък се редели Лариса, Гаргари, Кима, Смирна, Колофон, Ефес, Милет, Меласи, а най-южният бил Халакарнас. В този град има гробница, която е едно от седемте чудеса на света. Бодрум е съвременното название на древния Халакарнас. Този град живее и до днес, макар и като незначително турско пристанище, заобиколено от гористи хълмове. Мястото, където е построен градът първоначално е било остров от пясъчни наноси. Днес той е живописно разположен всред лозя, между които се виждат лакатушните древни крепостни стени.
Според Витрувий, Халакарнас изглеждал така: " По местоположението си прилича на полукръгъл амфитеатър. Долу покрай пристанището се е ширел площад. По средата на площада минава много широка улица. Там се намира Мавзолеят, построен по такъв изключителен начин, че се смята за едно от седемте чудеса на света. Най-високото място е светилището на Арес с огромна статуя, направена от Леохар. От дясната страна на най-високото място е светилището на Афродита и Хермес, точно при извора на Салмакис . Някои хора са на мнение че този извор причинява болезнена женственост ". Историята на града започва тридесет века преди нашата и е изпъстрена с много битки. Много владетели са властвали над тези територии и много творци са създали своите неповторими творби. Преди 24 века назад, в ония времена, градът бил управляван от Мавзол, а по-късно и от неговата съпруга Артемизия.

Причината за да се построи Мавзолеят, най-голямата гробница в света след Египетските пирамиди, не била вярата в безсмъртието на душата, нито високомерието на тирана, а голямата любов. "Казват, че Артемизия обичала своя съпруг Мавзол с обич, по-силна от тази в любовните стихове и по-трайна от всякаква човешка страст. Когато Мавзол издъхнал, както му било орисано, тя, плачейки и нареждайки жалостно, закършила пръсти и предала тялото му на кладата с всички почести; после, обзета от скръб и копнеж по своя съпруг, стрила на прах изпепелените кости, смесила ги с благовонни масла, прибавила вода и всичко това изпила (понеже "страстно желаела да стане жива гробница на Мавзол", обяснява Валерий Максим). Проявявала още много други признаци на силна обич. С неописуеми усилия и великодушие тя построила в негова памет изключителна гробница, толкова великолепна, че се смята за едно от седемте чудеса на света. Посветила я на духа на Мавзол и наредила да се пеят в нея хвалебствени песни. За тази цел определила богати награди в пари и други вещи. За надпяванията пристигали образовани хора, надарени и сладкодумни: Теопомп, Теодект, Наукрит и дори Изократ… Докато живяла, живеела в скръб и от скръб обвзета, издъхнала.” Плана на гробницата разработили и осъществили архитектите Питеос и Сатирос. Мавзолеят смайвал преди всичко със своята архитектонична концепция. Представллявал съчетание от пирамида, зикурат и гръцки храм и по този начин изразявал особеното положение на Халикарнас като Дорийски град на пределите между Гърция, Месопотамия и Египетския свят. Съвременниците се възхищавали от неговите размери, разточителност и главно от "ненадминатото съвършенство на художествена украса". Основата на цялата постройка била "огромна поставка от проконески мрамор". Поставката била с правоъгълна основа и според Плиний "южната и северната страна били дълги 63 стъпки, т.е цялата обиколка била 411 стъпки; поставката достигала до височина 25 лакътя" (превърнати в наши мерни единици ще получим паралелепипед с размери 18,9х42,3х11,1 метра). Обаче други автори цитират по-големи размери, според максималните данни поставката била 66х77х30 метра.

Мавзолеят от Средновековието до наши дни

Мавзолеят се издигал над град Халикарнас в продължение на много векове. Останал недокоснат когато градът бил превзет от Александър Велики през 334 пр.н.е. и след пиратски нападения през 62 и 58 пр.н.е. Около 16 века стоял над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупила колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към 1404 година само самата основа на Мавзолея била узнаваема.


През първата година на XIV век рицарите-хоспиталиери нахлули в региона и построили огромен замък. Когато решили да го укрепят през 1494 г., използвали камъните на Мавзолея. През 1522 г. слухове за турско нашествие накарали кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата били разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.

Родоски колос

Построен:

Около 200 год. пр. Хр.

Месторазположение:

Близо до пристанището на Родос, гръцки остров в Егейско море.

Cкулптор:

Карес и неговите помощници

Строеж:

12 години

Bисочина:

120 фута

Рицарската история на Родос започнала през 1309 г., когато тук пристигнали отрядите на великия майстор Фулк дьо Вийаре. Тя завършила на Нова година (1523), когато от Голямото пристанище отплавала флотилия от 50 галери, предвождани от Филип Вилие дьо л'Исл Адам. Той бил 42-я велик майстор на рицарите от ордена "Свети Йоан". Родоската държава била от особен тип: господстващата класа бил орденът, чиито членове не притежавали частно имущество, а от другите жители се ограждали с крепостни стени и се различавали по облеклото си. Обаче орденът бил изключитлено богат - като възмездие за загубеното имущество и крепости в Изтока папата му приписал земите на разпуснатия през 1322 г. орден на темпелиерите, а освен това определил в негова полза средствата от известните "всеобщи опрощавания на греховете", които се сабирали по цяла Европа. Най-старите писмени сведения за Родос намираме в "Илиада", където Омир изброява участниците в Троянската война: "А от Родос Тлиполем, синът на Херакъл, красив и снажен, доведе девет кораба и родосците, войници смели, които обитават Родос и се делят на три племена: в Линдос и в Ялисос и в Камейрос белокаменния...". Обаче мъждивата светлина на предисторията ни отвежда в дълбините на още стотици години. Например я ялинските развалини са намерени исторически паметници, за които историците се колебаят дали произхождат от края на третото или началото на второто хилядолетие преди нашето летоброене. Плиний изтъква, че Родос бил украсен с "около три хиляди статуи", от които "над сто колосални". За колосите някои критици казват, че "родосците мерят големината на изкуството в лакти", и бихме могли да им повярваме, ако не беше се запазило едно произведение на родоската скулптурна школа където може да се мери в лакти само броят на книгите и полемиките, които са възникнали за него през изминалите столетия.



Александрийски фар


Седмото чудо на света е в египетски води, в делтата на “реката, хранена от небето”. Фарът на остров Фарос край Александрия е изчезнал завинаги и без следа. А може би някой се съмнява, че въобще го е имало? И ако го е имало, че наистина е бил такава великолепна постройка, та са го считали за чудо на света? За него имаме сведения от древните и средновековните очевидци, които действително са го видели: той бил по-висок и от най-високата пирамида. Знаем кой го е построил: книдският архитект Сострат. Всички исторически паметници в Александрия са изчезнали, с изключение на един: така наречената “Колона на Помпей”. Никой не знае защо се нарича така. Тя няма нищо общо с прочутия противник на Цезар, който преди да влезе в града, заповядал да убият Птолемей XIII. Според една по-стара версия колоната издигнал император Теодосий I в чест на “окончателната победа на християнството в Египет” през 391 г.; според по-новата, потвърдена от открития гръцки надпис на нейния пиедестал, тя била поставена от император Диоклетиан през 297 г., когато успял да потуши въстанието на египетския си противник Ахилес. Колоната се издига на хълма над затвора в Сереметон, издялана е от асуански червен гранит и е висока заедно с пиедестала и големия коринтски капител 26,9 м. Първоначално тя била една от многото колони, които образували колонадата на Сереметона; пиедесталът се състои от блокове, насъбрани от разрушените древноегипетски храмове. Пазят я три сфинкса, също от червен гранит; произходът и възрастта им са неизвестни.

Напоследък от изгледа на древната Александрия изчезват белите петна. Когато на 26 септември 642 г. арабите превзели Александрия, Амр ибн ал Ас, пълководецът на победоносната войска, докладвал на своя господар, халифа Омар, че в града има 4000 двореца, 4000 обществени бани, 400 театри и игрища и 1200 градини. Може да е преувеличил, но величието на Александрия било, общо взето безспорно. При това в онези времена Александрия била преживяла вече едно опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.). След като арабите превзели Египет и той престанал да бъде съставна част от Византийската империя, значението на Александрия като пристанище намаляло. Откакто през 1517 г. турците завладели Египет, областта около Нил също като Месопотамия и Гърция били управлявани от най-некадърните управници, които историята познава. Обеднявал Египет, обеднявала и Александрия. Тя западнала още повече, когато бил открит морският път на Изток около нос Добра надежда. Накрая пясъците затрупали запустелите пристанища и останките от древните сгради рухнали.


  1. 1 Плутарх, Успоредни животописи, Александър и Цезар, III




~ ~




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница