СВ. Климент охридски



Дата05.06.2017
Размер200.51 Kb.
#22811



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: .........................Философски...........................................................


Специалност: (код и наименование)




























Философия
Бакалавърска програма: (код и наименование)




























Философия – редовно обучение.......................................................................................

УЧЕБНА ПРОГРАМА

Дисциплина: Философия на науката – 1

(код и наименование):

Преподавател: Константин Янакиев


Асистент:


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

30

Практически упражнения (хоспетиране)




Обща аудиторна заетост




Извънаудиторна заетост

Реферат




Доклад/Презентация




Научно есе

20

Курсов учебен проект




Учебна екскурзия




Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

40






















Обща извънаудиторна заетост

120

ОБЩА ЗАЕТОСТ

180

Кредити аудиторна заетост

1,7

Кредити извънаудиторна заетост

3,3

ОБЩО ЕКСТ

5





Формиране на оценката по дисциплината1

% от оценката



Два семинарни теста

50%



Научно есе

10%



Устен изпит

40%

Анотация на учебната дисциплина:

Изходна точка на курса, както въобще на философията на науката, е емпиризмът. Науката се различава от митовете или романите по това, че нейното съдържание е наложено от опита. По-нататък ударението е поставено върху субективните предпоставки на опита: до какви заключения ще ни доведе опитът, както и какъв опит ще бъде придобит, зависи от някакъв вече натрупан предварителен багаж. Какъв е този багаж? За философията на науката е най-лесно да приеме, че той се състои от твърдения. В курса се защитава становището, че той преди всичко се състои от установени начини на правене на наука – светогледни нагласи, интереси, цели и средства за постигането им (материални и символни, както и умения за боравене с тях), наред с теориите и моделите. Науката не е съвкупност от твърдения, информационен масив, а практика и култура. Това трябва да доведе до преразглеждане на пространствения образ на науките като дърво с множество клони, както и на времевия, като движение по траектория, предопределена от силите на логиката и опита. Тя е по-скоро семейство от повече или по-малко свързани и взаимопроникващи се огнища.

В тази светлина се излагат и противопоставят най-значимите концепции във философията на науката: аналитичната философия на науката, критическият рационализъм, методологията на научните изследователски програми, концепцията на Томас Кун за парадигмите и др.




Предварителни изисквания:



Очаквани резултати:

Студентите, успешно преминали курса, ще познават основните проблеми на философията на науката и ще бъдат готови да четат научни публикации от тази област. Максимална цел е преодоляването на безкритичното отношение към науката и способността тя да бъде виждана в контекста на жизнените ни проблеми.



Учебно съдържание







Тема:

Хорариум

1

2

3


4
5
6

7

8


9

10


11

12



13

14
15





Науката като практика и култура: Интелектуализъм и прагматизъм. „Биващото се среща във вземане-даване (Хайдегер). Налично и подръчно. Науката като практика. Култури и култура.

Философията на науката като анализ на езика: Език и познание в аналитичната философия. Атомарни, неатомарни изречения и истинностни  функции. Логически емпиризъм. Верификация и смисъл. Рационална реконструкция на научния език.

От опитни данни към обобщения: Проблемът за индукцията. Дж. Ст. Мил за доказващия характер на индукцията: принципът на индукцията; ролята на предишни спонтанни индукции; индуктивните методи. Индукцията като хипотетико-дедуктивен метод (У. Хюъл): дедукция и индукция; концепция на ума. Критиката на Мил към Хюъл.

Опитната „основа” на науката: Що е протоколно изречение (твърдение). Първият възглед на Карнап: субективност и неопровержимост на протоколните изречения. Критиката на Нойрат. Следствия за емпиричното установяване на нашето знание. Базисни твърдения, регрес в безкрайност и конвенция на научната общност (Карл Попър).

Холисткото разбиране за научното знание (теза на Дюем-Куайн): Тезата на Дюем. Теза на Дюем-Куайн. Противоположност между холистката и неопозитивистката теория на познанието. Център и периферия на системата на знанието. Науката – не наложена от опита, а конструирана от човека.

Езиковите игри и философията на науката: Езикови игри. Семейна прилика. Принципът за праволинейното разпространение на светлината и езиковата игра на геометричната оптика (Ст. Тулмин). „Циментът” на знанието. Съдникът на знанието – опитът.

Научен експеримент и наблюдение: Пример: Атвудова машина. Интерпретация от гледна точка на базисните твърдения. Интерпретация от гледна точка на езиковите игри. Още веднъж за протоколните твърдения и индукцията. Наблюдение.

Природата на математическото познание: Емпиризмът в математиката. Аргумент срещу опитното обосноваване на математическите твърдения (ние сме убедени преди опита, че 3+2=5). Априорните условия на нагледа като източник на математическото знание (И. Кант): източникът на геометричните положения; източникът на аритметичните положения. Кантианският априоризъм и неевклидовите геометрии.

Природата на математическото познание: Неопозитивисткият възглед за природата на логиката и математиката. Холизмът на Куайн и природата на математическото познание. Възможността на неевклидовите геометрии от тази гледна точка.

Парадигма и решаване на главоблъсканици: Научното откритие според Томас Кун. Парадигмата като образец и като дисциплинарна матрица. Нормална и революционна наука. Научна революция – аналогия с политическата революция.

Несъизмеримост на научните традиции (теории):  Различни светове. Файерабенд – контекстуална теория на смисъла, радикална промяна на смисъла. Кун – несъизмеримост (A) на понятията, (B) на начина на виждане на света, (C) на проблемите и начина на тяхното решаване.

"Рационализъм" и "ирационализъм" във философията на науката. Карл Попър: Фалсификационизъм. Конвенционализмът на Попър: методологически решения. Базисните твърдения и консенсусът на научната общност. Решения срещу изплъзването от фалсификация. Фонови теории и мишената на фалсификацията. Попър за теорията на научния метод: йерархична връзка на методологическите правила. Попър и постпозитивизмът: науката като игра. "Рационализмът" на Попър и "ирационализмът" на Кун.

"Рационализъм" и "ирационализъм" във философията на науката. Методологията на научните изследователски програми (Имре Лакатош): Научна изследователска програма: твърдо ядро, защитен пояс, отрицателна евристика, положителна евристика. Предназначението на науката. Дегенериращи и прогресиращи програми. Правило на научната рационалност: отново рационална рамка за свободната игра на науката. Конвенционализмът, наследен от Попър: критика на догматичния и наивния фалсификационизъм; фоново знание и мишена на фалсификацията; вспомагателни хипотези и увеличаване на фалсифицируемостта.

Наука, техника, общество: Интернализъм и екстернализъм. Социология на научното знание – силната програма (Д. Блур). Социален конструктивизъм (Б. Латур, Ст. Улгар, К. Кнор-Цетина). Транслация. Мрежи. Технонауката – тъкан без шевове. Науката и техниката извън лабораторията. Дифузионен модел на отктритието и изобретението.

Разбирания за философията на науката: Научна метафизика и теория на научното познание. Методология (апология) и критика на науката.

1

2+2


3+4
2+2
2+2
2+4

2+2


2+2

2+2


2+2

2+2


2+2

2+2

2+2
2



Конспект за изпит




Въпрос

1

2

2

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13
14

15

Науката като практика и култура

Философията на науката като анализ на езика

От опитни данни към обобщения

Опитната „основа” на науката

Холисткото разбиране за научното знание (теза на Дюем-Куайн

Езиковите игри и философията на науката

Научен експеримент и наблюдение

Природата на математическото познание – 1

Природата на математическото познание – 2

Парадигма и решаване на главоблъсканици



Несъизмеримост на научните традиции (теории

"Рационализъм" и "ирационализъм" във философията на науката. Карл Попър

"Рационализъм" и "ирационализъм" във философията на науката. Методологията на научните изследователски програми (Имре Лакатош

Наука, техника, общество



Разбирания за философията на науката

Основна:

Аналитичната философия на науката: Бъртранд Ръсел, „Последните градивни единици на материята”, Нашето знание за външния свят; Рудолф Карнап, Ото Нойрат, Ханс Хан, „Научното схващане на света — Виенският кръг”; Виктор Крафт, Виенският кръг. Възникването на неопозитивизма (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Analyt.htm.

Индукция: Джон Стюарт Мил,Система на логиката; Уилям Хюъл, Философия на индуктивните науки (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Ind.htm.

Кун, Томас (1996). Структурата на научните революции, София, Изд. къща "Петър Берон", 1996. Има и по-старо издание на руски език. Откъси в Научното познание 1994.

Лакатош, Имре, „Фалсификацията и методологията на научните изследователски програми“ (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Lak.htm.

Математическото познание: Джон Стюарт Мил,Система на логиката; Карл Г. Хемпел, „За природата на математическата истина”; „Необходима истина, Карнап и логическата истина” (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Math.htm.

Наука и езикови игри: Витгенщайн, Лудвиг, Философски изследвания; Стивън Тулмин, Философия на науката. Въведение; Норуд Ръсел Хансън, Фигури и открития (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Witt.htm.

Научното познание (1994). П. Макариев (съставител), София, Просвета.

Парадигма: Томас Кун, „Повторни мисли за парадигмите“; Структурата на научните революции (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Kuhn.htm.

Попър, Карл, Логика на научното откритие; „Еволюцията и дървото на познанието“ (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Pop.htm.

Социални изследвания на науката: Дейвид Блур, Знанието и идолите на обществото; Лари Лодън, Прогресът и неговите проблеми; Стив Улгар, Науката. Самата идея (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Soc.htm.

Теза на Дюем-Куайн: Пиер Дюем , Физическата теория; Уилърд Ван Орман Куайн, „Две догми на емпиризма” (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/Hol.htm.

Файерабенд, Паул (1996). Против метода, София. На руски език в П. Фейерабенд, Избранные труды по методологии науки, 1986. Откъс в Научното познание: 122-136.

Философия на науката. Антология (1999). С. Герджиков, К. Янакиев (съставители), София, ЛИК.

Хакинг, Йън, Външна репрезентация и намеса отвътре (избрани откъси): http://cartes.hit.bg/exp.htm.


Допълнителна:

Айнщайн, Алберт (1981). За физиката, за физиците и за себе си, София.

Айнщайн, Алберт, Л. Инфелд (1967). Еволюция на идеите във физиката, София. Може да се ползва оригиналът на англ. ез. или преводът на френски. Откъс в Айнщайн 1981: 295-344.

Бергсон, Анри (1997). “Наука и метафизика”. В: Бергсон, Интуиция и интелект, София, 132-147.

Вавилов, Сергей (1965). Исак Нютон, София

Враджали, И.М. (1948). Исаак Нютон. Живот и творчество, София

Витгенщайн, Лудвиг (1989). “Лекция по етика”. В: Философска мисъл, № 5, 54-59.

Гадамер, Ханс Георг (1953). „Истината в науките за духа”, : Гадамер (1994), с. 49-58.

Гадамер, Ханс Георг (1966). „Универсалността на херменевтическия проблем”, в: Гадамер (1994), с. 203-220.

Гадамер, Ханс Георг (1994). История и херменевтика, София, ГАЛ-ИКО.

Гадамер, Ханс Георг (1997). Истина и метод, Плевен, ЕА.

Галилей, Галилео (1984). “Диалог за двете главни системи на света”. В: Галилей, Избрани произведения, том 1, София.

Герджиков, Сергей (1995). Граници на науката, София, Екстрем.

Герджиков, Сергей (2000). Научното обяснение на света, София, Екстрем

Кант, Пролегомена към всяка бъдеща метафизика.

Кант, Критика на чистия разум.

Койре, Александр (1985). “От мира приблизительности к универсуму прецизионности”, 109-127; “Галилей и Платон”, 128-153. В: А. Койре, Очерки истории философской мысли, Москва.

Колинз, Хари, Тревър Пинч (1996). Големът, Просвета.

Кулов, Венцеслав (2005). Проблеми на научната методология в светлината на възгледите на К. Попър, София.

Лакатош, Имре (1992). “Наука и псевдонаука”. В: ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ, 1992, № 2, 96-101.

Маринов, Марин (1992). Логиката на науката и методологията на К. Попър, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Поликаров, Азаря (1977). Физиката на XX век, София.

Поппер, Карл (1983). Логика и рост научного знания, Москва.

Пуанкаре, Анри (1990). Анри Пуанкаре о науке, Москва.

Файерабенд, Паул (1989). “Как да защитим обществото от науката”. В: Философска мисъл, № 7.

Флек, Лудвик (1999). “Възникване и развитие на един научен факт” (откъс). В: Философски алтернативи, 1999, кн.1, 3-14.

Хайдегер, Мартин (2005). Битие и време, София, „Марин Дринов”.

Хусерл, Едмунд. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология, София, ЛИК(1992). За предпочитане е да се използва по-новото издание на “Критика и хуманизъм” (без дата).

Гуссерль, Эдмунд (1986). “Кризис европейского человечества и философия”. В: Вопросы философии, 1986, кн. 3, 101-116.

Швырев, Владимир (1966). Неопозитивизм и проблемы эмпирического обоснования науки, Москва.

Шлик, Мориц (1987). “Смисъл и проверка”. В: Философска мисъл, 1987, № 5, 52-62.

Янакиев, Константин (1991). “Три философски скандала на Паул Файерабенд”. В: ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ, № 2, 1991, 55-62.

Янакиев, Константин (1995). “От епистемологична спекулация към изучаване на мрежите”. В: Социологически проблеми, 1995, книжка 4 (есен), 149-161.

Can Theories be Refuted? Essays on the Duhem-Quine thesis (1976). Edited by Sandra Harding, Reidel Publishing Company.

Carnap, Rudolf, Philosophical Foundations of Physics (New York, London: 1966)

Duhem, Pierre (1905). La théorie physique: на френски в Revue de philosphie, vol. 55 (1905), на английски The Aim and Structure of a Physical Theory, на немски Ziel und Struktur physikalischer Theorien.

Duhem, Pierre (1987). “Quelques reflexions au sujet des théories physiques”. In: P. Duhem, Prémices philosophiques.

Fleck, Ludwik (1979). Genesis and Development of a Scientific Fact: Предговор (p. 1-2), гл.2, § 1 (S.31-5), § 4 (52-70), гл. 4, § 1 (109-11), § 2 (111-29).

Hanson, Norwood R. (1958). Patterns of Discovery, Cambr.

Kline, Morris, Mathematics and the Search for Knowledge, Oxford University Press, 1985



Kline, Morris, Mathematics: The Loss of Certainty, Oxford University Press, 1980.

Koyré, Alexandre (1973). “Galilée et la révolution scientifique du XVIIe siècle”. In: A. Koyré, Études d'histoire de la pensée scientifique, p. 196-212.

Kraft, Viktor (1950). Der Ursprung des Neopositivismus, Wien.

Lakatos, Imre (1970). “Falsification and the Methodology of Scientific Research Programmes,” in: Criticism and the Growth of Knowledge, Lakatos, Musgrave ed., Cambridge, Cambridge University Press.

Lakatos, Imre (1971). “History of Science and Its Rational Reconstructions,” in: Boston Studies in the Philosophy of Science, Vol.8, 1971.

Lakatos, Imre (1974). “Popper on Demarcation and Induction,” in P. A. Schilpp (ed.), The Philosophy of Karl Popper.

Latour, Bruno (1987). Science in Action, Cambridge MA.

The Philosophy of Karl Popper (1974). Schilpp, P. A. ed., La Salle, Ill., Open Court

The Philosophy of W. V. O. Quine (1986) (The Library of Living Philosophers). Hahn, L. E., and Schilpp, P. A., eds., Open Court

Popper, Karl (1934). Logik der Forschung. На английски (1959): The Logic of Scientific Discovery.

Popper, Karl (1963). Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge.

Popper, Karl (1972). Objective Knowledge: An Evolutionary Approach.

Toulmin, Stephen (1953, 1960). The Philosophy of Science.

Whewell, William (1967). Philosphy of the Inductive Sciences, Part II, L., 1967 (първо изд. 1840)

Zynda, Lyle (2001). Introduction to the Philosophy of Science (lectures taught at Princeton University, spring 1994): http://www.soc.iastate.edu/sapp/phil_sci_lecture00.html

Страница с литература по философия на науката: http://www.ucl.ac.uk/philosophy/LPSG/Science.htm




Дата:

Съставил:


1 В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.


Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница