Св. Климент Охридски

Ръкописите трябва да са в обем до 20 стандартни машинописни страници (вкл. фигури и таблици), или 36 хил. знака. При специални случаи се приемат и статии с по-голям обем.

Ръкописът се представя в един екземпляр на хартия и като файл.

Приемат се ръкописи, написани само на компютър, с редактор Word (под Windows). Препоръчва се използването на шрифта Times New Roman.

Титулната страница включва стандартната шапка, заглавието и двете имена на автора (авторите), служебния му (им) адрес и e-mail. Следва абстракт на чужд език (английски), в който се изписват отново двете имена на авторите и пълното заглавие на статията. Абстрактът трябва да включва и пет до седем ключови думи.

Структурирането на статията е желателно да бъде в следния ред: увод, методи на изследване, резултати, дискусия, заключение, благодарности, литература. Да се използва само най-просто форматиране - курсив, получер, размер на шрифта.

Навсякъде да се използват приетите мерни единици от системата СИ на латиница.

Фигурите, илюстрациите и таблиците се представят отделно от текста, като във файла авторът отбелязва местата им. Препоръчително е те да се представят във формат JPG, в качество, годно за печат.

Литературата трябва да включва всички автори, споменати в текста, подредени по азбучен ред, без разредка. Да се спазват стандартните библиографски изисквания и съкращения. Ако статията е на чужд език, първо се изписва западната литература, а след това българската и обратно.

Редакционната колегия на ФЖМК прие утвърдения академичен стандарт у нас цитираните автори и произведения, както и останалите коментари по текста да се отбелязват с цифрови индекси с непрекъсната номерация за цялата статия, като се описват под линия (footnote) на съответната страница. (Индексът в текста се пише винаги пред знаците точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире и след знаците въпросителна, удивителна, кавички.) Например в текста: „Този принцип е представен особено добре в изследване на Лео Богарт”³. Под линия:

Библиографското описание на цитираните източници следва стандарта, използван досега в Годишника на ФЖМК, осъвременен по международния стандарт ISO/PDRT 690.2.

Описанието започва с фамилното име на автора (с главни букви), следва собственото име на автора – несъкратено, отделени със запетая; точка след името; заглавие, завършващо с точка; издателски данни: място на издаване (не се съкращава). Ако в книгата са дадени две или повече места на издаване, поставя се първото и се пише „и др.” или „еtс.”. Ако в книгата липсват сведения за местоиздаване, пише се „Б. м.” (без място) или „S. l.” (лат. sine loco); издателство (при цитиране под линия не е задължително да се посoчва, където е възможно, името на издателството се дава в съкратена форма, “изд.” не се пише, не се слагат кавички), между името на града и издателството се пише двоеточие; година на издаване (дава сe винаги с арабски цифри, без „г.”, ако липсва и не може да се установи, пише се „б. г.” или „s. а.” (лат. sine ano – без година); страница – съкратено на „с.” или „р.” (при посочване на повече страници, от – до, се дават само цифрите, отделени с дълго тире без интервали, „с.”, респ. „р.”, не се пише, напр. 15–18, допуска се и „с. 15 сл.”, на лат. „р. 15 sq.”). Примери:

ФОТЕВ, Георги. История на социологията. 2 изд. Т. 1. София: Труд, 2002, с. 15.

CHOMSKY, Noam. Necessary Illusions. Thought Control in Democratic Societies. Montreal: CBC Enterprises, 1989, 20–21.

Инверсира се само името на първия автор, следва запетая и името на втория – с нормален словоред.

При повече от трима автори се пише само името на първия и „и др.”/ „et al.”). Примери:

КРИСТАНОВ, Цветан, Иван ПЕНАКОВ, Стефан МАСЛЕВ. Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик. София: Наука и изкуство, 1962, 15–18.

ГЮРОВА, Вяра и др. Приключението Учебен процес. София: Europress, 2006.

KELLEY, Harris et al. Personal relationships: Their structure and processes. New York: Wiley, 1979, p. 80.

Примери:

PARKER, Thomas, and William HASWELL. A text book of zoology. 6th ed. Vol. 1 revised by Otto LOWENSTEIN; vol. 2 revised by Christopher FORSTER-COOPER. London: Macmillan, 1940.

След сведенията за автора и заглавието се дават сведения за сборника, в който е поместена статията. Пред тях се пише главна буква „В” – за книги на кири­лица, или „In” – за книги на латиница, и двоеточие.

Примери:

ТОПЕНЧАРОВ, Владимир. Ботев като журналист. В: Христо Ботев. Сборник по случай 100 г. от рождението му. София, 1949, 186–199.

ТОНЧЕВА, Виолета. Радио Варна или защо традицията е модерна. В: АНГОВ, Константин (състав.) Седемдесет години българско регионално радио. Сб. статии. София: Св. Климент Охридски, 2006, 73–88.

WILLIAMS, Peter. The Pentagon Position of Mass Media. In: Impact of Mass Media. (Ed. by HIEBERT, Ronald E.). New York: Longman, 1999, p. 327.

Името на автора и заглавието на статията са задължителни. След точката – в курсив – се дава наименованието на списанието или сборника, в който е поместена статията (“В:”, респ. “In:” не се пише, „т.” (том), също не се пише, броят се отбелязва с „№”). Пример:

САКЪЗОВ, Иван. Стопанските връзки на България в чужбина през XIV в. Год. СУ. Юрид. фак., 30, 1935, 3–10.

ЛЕКОВ, Дочо. Забравен възрожденски книжовник. Литературна мисъл, 1970, № 1, с. 101 сл.

DECEMBER, John. Units of Analysis for Internet Communication. Journal of Communication, Winter 1996, 46, № 1, 14–38.
6. ОПИСАНИЕ НА СТАТИИ ОТ ВЕСТНИЦИ

След сведенията за автор, заглавие се дават сведения за вестника, в който е поместена статията, в следния ред: 1) название на вестника; 2) годишнина – само при стари издания; 3) пореден брой на вестника, обозначен с №; 4) дата (число, месец, година), като имената на месеците се съкращават: ян., февр., апр., авг., септ., окт., ноем., дек.; 5) страница. Например:

ФИЛАРЕТОВ, Сава. Известие за едно усъвършенстване. Цариградски вестник, VІІ, № 320, 25 май 1857.

ЧЕРВЕНКОВА, Копринка. За номенклатурата и нейните привилегии. Култура, № 9, 8 март 2007, с. 6.

HOLDEN, Sarah. Frank Sinatra dies at 82: Matchless stylist of pop. The New York Times, 16 May 1998; Sect A:1, 22–23. 
7. НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ЦИТИРАНЕТО ЧРЕЗ БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

• При цитиране на текст не от оригинала, а чрез друго произведение се пише „Цит. по:”. Например:

• При повторно или многократно цитиране на едно и също произведение описанието се прави само при първото цитиране. При следващо цитиране се пише името на автора и „Цит. съч.”, докато не се срещне друго произведение от същия автор.

Ако едно и също произведение се цитира няколко пъти подред, при повторното цитиране се пише „Пак там” (“Ibidem” – само при издания изцяло на чужд език). Например:

¹² СЕМОВ, Марко. Народопсихология. София, 1999, с. 27.

¹⁸ СЕМОВ, Марко. Цит. съч., с. 28.

¹⁹ Пак там, с. 15 (без страница, ако е същата като в горната бележка).
• При повторно или многократно цитиране на две или повече произве­дения от един и същ автор при следващото цитиране се посочва само авторът, заглавието и страницата. Ако заглавието е дълго, при повтор­ното цитиране се дава само началото и многоточие. Например:

⁷ГЕНЧЕВ, Николай. Българската национална просвета и Русия след Кримската война. Год. СУ. Истор. фак., 66, 1975, с. 295.

¹⁰ГЕНЧЕВ, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, 1979.

¹⁵ ГЕНЧЕВ, Николай. Българската национална просвета и Русия..., с. 299.
8. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕКТРОНЕН ИЗТОЧНИК

И тук трябва да се започне с името на автора и заглавието на цитираното произведение. Следва изданието – в курсив, като преди точката в края му се отбелязва в прави скоби, че е онлайн. Дава се датата на източника и датата на посещаване на сайта (в прави скоби). След това се пише „Available from:” и пълният интернет адрес. Примери:

CLARK,Carol. On the threshold of a brave new world. In: Blueprint of the body [online]. CNN.com, 2000. [cited 24 August 2000]. In-depth specials. Available from: http://www.cnn.com/SPECIALS/2000/genome/storey/overview/.