Св. Софроний врач ански

Изготвил: Завеждащ логопедичен кабинет

Елена Борисова Дойчинова

СОУ”Св.Софроний Врачански”

12.09.2007г

Пловдив

Съдържание:

II.Психотерапевтични упражнения

1.Музикотерапия

2.Игротерапия

3.Имаготерапия

4.Арттерапия

5.Автогенен трнинг

Психотерапевтични упражнения с цел подготовката на заекващото дете от десет до дванадесет годишна възраст за нормална речева активност в логопедичния кабинет и извън него.

Механизмът на заекването се характеризира и с нарушение в развитието и взаимодействието между I-ва и II-ра сигнална система.

Двигателната страна на речта е функция на I-ва сигнална система.

Мисловната страна на речта, нейното съдържание е функция на II-ра сигнална система.

Когато правилното взаимодействие между I-ва и II-ра сигнална система е нарушено се наблюдават явления на задържане, паузи и повторения при говорене.

Лечението на заекването се провежда в три главни посоки:

1. 
   Логопедическо обучение
   
2. 
   Психотерапия
   
3. 
   Медикаментозно лечение.
   

Психотерапията включва музикотерапия, игротерапия, имаготерапя, арттерапия, автогенен тренинг и други.Чрез тях се създава обстановка, в която заекващият се отпуска, излага свободно своите мисли, коментира, взема отношение по темата, която се обсъжда.Тук се използва метода на сравняване.

В началото на корекционния етап се прави запис на речта на заекващия и в края на този период на преодоляване на заекването.

Усилието, волята, отговорността на заекващото дете са изключително големи.Сравнявайки началния етап, в който заекването е много силно, с крайния резултат на коригирана, нормална реч, заекващото дете е много гордо от себе си, чувства се пълноценно и има самочувствие.

1.Музикотерапия

От древни времена музиката като вокално или инструментално изпълнение е действала стимулиращо и лечебно на човека.

В последните години музиката е обект на научни изследвания. Търсят се методи за рационалното й внедряване в медицината, производството, обществото, училището.

Музикотерапията бива активна и пасивна. Пасивната форма е слушане на подбрана за целта музика с или без предварителен инструктаж.

Музиката въздейства благотворно, създава спокойна терапевтична атмосфера и подготвя терен за логопедически тренировки и психотерапевтично повлияване. Всевки логопедичен сеанс трябва да започва с подходяща релаксираща и, в същото време мобизираща мелодия.


Примерно упражнение за пасивна форма на музикотерапията:

Слушайки музикалната творба “Мечтание” от Шуман със затворени очи да се представят-лятна привечер, залез, песента на щурците и т.н.

Логопедът изисква да отворят очи и да разкажат какво са видели заекващите слушайки тази музика със затворени очи.
Активната музикотерапия е най-подходяща за лечение на заекването. Обикновено се започва с хорово пеене. След опознаване и след създаване на добри контакти и постигане на добро хорово изпълнение се започват проби за индивидуални изяви: даване на тон, запяване, солово изпълнение.

Освен груповото въздействие върху всеки участник, чрез пеенето се спомага за изработването и затвърдяването на правилно говорно дишане, усвоява се усет за ритмичност и такт, които са необходими за провеждане на логопедичното обучение.

Едва след това се преминава към изпълнение на песента с целия текст. Песента “Бяла спретната къщурка“ е добър пример.

Пеенето се провежда с тактуване, движения на ръцете и краката, може в танцова стъпка. Танцовата игра е особен вид несловесна връзка между хората, обединява ги, съгласува техните движения. Чрез танца заекващите постигат и затвърждават ритмика и координация.

Музикалните творби се избират съобразно етапа на работа със заекващите. В началото те са по-известни, леки, мелодични, а по-късно стават по-сложни, по-динамични.

Необходимо е детето да има слушалки и да слуша релаксираща музика, да пее заедно с изпълнителя на песента-тихо, а после по-силно.

По този начин достига до положителна емоция, да самочувствието, че е пълноценен като човек и изпитва желание за изява пре другите.

2.Игротерапия

Почти винаги се играе в групи под формата на контакти с определено ролево поведение на всеки играч.

Игрите подпомагат заучаването и тренирането на говорни правила и създават условия за изграждане на правилен говор. Те водят до непринудена реч.
Примерно упражнение:

Разговор по телефона на тема “Цирк” – диалог между две деца.

Целта е да се постави тема , която ще отключи емоцията у заекващото дете и спомняйки си за преживяното да мисли какво ще разкаже , а не как ще го произнесе.

Игрите в електронното пространство са много и различни по теми. Заекващите деца обичат електронните игри.Тук спокойно могат да говорят с героя или да коментират неговото поведение.

3.Имаготерапия

Едва след това се преминава към сюжетно-ролеви игри: сценки , като се търси подходяща роля за всеки “артист”. Не се изисква професионално майсторство , а емоционално изпълнение и самоконтрол.

По време на играта не се поправят допуснати грешки. След играта всеки заекващ сам дава оценка на играта си.

4.Арттерапия

Не е необходимо да се изисква от децата да рисуват непременно фигури.Важни са цветовете.Те са показател за емоционалния свят на детето.

Арттерапията помага на заекващото дете да бъде себе си , да бъде непринудено , естествено , да покаже какво чувства.
5.Автогенен тренинг
На базата на задълбочено изучаване на учението на йогите и хиптнозата през 1932г. Именитият немски психотерапевт шилц създава нов метод в психотерапията , наречен от него автогенен трнинг , кийто бързо получава широко разпространение и през 1959г става обект на разглеждане на Световния конгрес на психиатрите в Монреал.Интересът към него е свъразн с големите възможности , които този метод разкрива за повишена саморегулация на соматичните и психични функции.

Практически автогенния тренинг е самовнушение , провеждано в състояние на , при което е премахнато и намалено до минимум мускулното напрежение и е понижен съдовия тонус.При автогенния тренинг заекващият е активен съучастник в оздравителния процес.

Най-удобна поза за провеждане на автогенния тренинг е легнал на гръб с ръце , отпуснати встрани от тялото.Прави се и седнало положение.Сяда се удобно на стол или кресло , без да се усеща напрежение.Ръцете се поставят на коленете така , че да допират капачките с пръстите.Главата се навежда леко напред.Очите са затворени.Това е позата на кочияш.

Премахват се всички възможни причини , довеждащи до разсейване и отвличане на вниманието.Съсредоточава се само върху съдържанието на на формулите , които се тренират.

Преди започване на сеансите трниращите трябва да имат усета за мускулно напрежение и мускулно отпускане.За целта се правят предварителни упражнения , като се стягат всички мускули на краката , ръцете и тялото и постепенно се разпущат.Добива се усет за отпускане на мускулатурата , за снемане на мускулното напрежение.
Шулц предлага да се тренират следните шест формули:

1.”Дясната ми ръка е натежала”,2.”Дясната ми ръка е затоплена “, 3.”Сърцето ми бие спокойно и силно”, 4.”Аз дишам съвършено спокойно”, 5.”Слънчевият сплит излъчва топлина” , 6.”Усещам прохлада на челото”.

Автогенният тренинг изисква добра организация и голямо умение от страна на логопеда , за да преодолее неувереността , явяваща се понякога в първите сеанси.

Упражненията за овладяване на формулите на автогенния тренинг започват още след постъпване на заекващите, продължават по време на целия курс , а след това , ако е възможно , и в амбулаторни условия след завършване на курса.Никога не бива да се започва с трениране на нова формула , докато не се усвои напълно предишната.

Примерни упражнения за автогенен тренинг

При трениране да се има пред вид , че цифрата , поставена в скоби след всяка формула , означава числото пъти за повтаряне.Тренировките се извършват три пъти дневно.Желателно е всяка формула да се усвоява за три дни.При невъзможност това време се удължава , но никога не се започва следващата формула , преди да е усвоена предната.Трите точки означават пауза.

Упражнение А : Аз съм спокоен(1).Дясната ми ръка натежава , натежава в рамото ...Натежава в лакътя...натежават пръстите...(15).Аз съ спокоен...(1).Бодър съм и ставам(1).

Упражнение А : Аз съм спокоен...(1).Ръцете ми са натежали...(6).Аз съм спокоен...(1). Краката ми са натежали...(6).Аз съм спокоен ...(1).Дясната ми ръка е затоплена...затопля се в рамото...в лакътя...в пръстите(15).Аз съм спокоен...(1)Смел съм пред познати и непознати и навсякъде говоря правилно(6)Аз съм спокоен(1).Бодър съм и ставам(1).

Аз съм спокоен...(1).Ръцете и краката ми са натежали...(6). Аз съм спокоен...(1). Ръцете и краката ми са затоплени...(6)Аз съм спокоен...(1).Сърцето ми бие спокойно и силно...(15).Навсякъде говоря смело и уверено...(6) Аз съм спокоен...(1).Бодър съм и ставам(1).

Аз съм спокоен...1.Ръцете и краката ми са натежали...затоплени...6.Аз съм спокоен...1.Сърцето ми бие спокойно и силно...6.Аз съм спокоен...1.Дишам съвършено спокойно...15.Аз съм спокоен...1.Навсякъде говоря смело...6.Аз съм спокоен...1.чувствам как правилно протичат мислите ми,когато говоря...15.Аз съм спокоен...1.Бодър съм и ствам(1).

Аз съм спокоен...(1).Усещам тежест и затопляне на ръцете...краката...тялото...(6).Аз съм спокоен...(1).Дишам съвършено спокойно...(6).Аз съм спокоен...(1).Усещам затопляне под лъжичката и в корема...(15).Аз съм спокоен...(1).Навсякъде говоря спокойно и смело...(6).При говорене гледам събеседника си в очите...(15).Аз съм спокоен...(1).Бодър съм и ставам(1).

Аз съм спокоен...(1).Усещам натежаване и затопляне на крайниците и тялото...(6). Аз съм спокоен...(1).Сърцето ми бие спокойно и силно....(6). Аз съм спокоен...(1).Дишам съвършено спокойно...(6) .Аз съм спокоен...(1).Усещам затопляне в корема...(6). Аз съм спокоен...(1).Усещам прохлада на челото...(15). Аз съм спокоен...(1).Навсякъде говоря смело и без страх...(6). Аз съм спокоен...(1).Винаги гледам събеседника си в очите...(6). Аз съм спокоен...(1).Бодър съм и ставам(1).