Св. Св. Кирил и методий



Дата13.01.2018
Размер126.48 Kb.
#44834

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ”

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ гр. СОФИЯ

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Специалност – ПСИХОЛОГИЯ

Първи курс




КУРСОВА РАБОТА

НА

Нина Христова Ангелова

Факултетен № 16253

Тема




ПСИХОАНАЛИЗА



ПСИХОАНАЛИЗА

В началото на XX в.е формирано едно голямо”ново направление”,което е оказало силно влияние върху по-нататъшното развитие на психологическата мисъл,и това е именно психоанализата.Нейният създател е виенския лекар психиатър Зигмунд Фройд.И той също излязъл с предложение за промяна на традиционния предмет на психологията-съзнанието,но за разлика от създателя на бихевиоризма –Уотсън,който се стараел да насочи вниманието на психолозите навън и ги разубеждавал да не се занимават със собствената си вътрешна същност,Фройд предлагал да се отиде още по-надалеч в глъбините на тази вътрешна същност.Поради тази причина психоанализата често била определяна и като “глъбинна психология”.

Това направление се смята от много хора за едно от най оригиналните творения на човешката мисъл,но и то не се е появило на празно място, а е имало своите по-раншни източници на вдъхновение.Докато за класическата психология и бихевиоризма този източник били главно точните науки като физиката,химията и недостижимият образец-математиката,то за психоанализата такъв източник била по-скоро биологията и хуманитарните науки.Като биолог по образование Фройд се позовава на популярното по


това време понятие инстинкт в качеството му на вътрешна сила,задвижваща и насочваща процесите,протичащи в живите организми.От две големи парадигми на психологическото мислене,каквито до наши дни са парадигмите стимул-реакция и структура-функция,по-близо до психоанализата е по-скоро втората.Наблюдавайки функциите на човека като организъм,психоаналитиците се стараят да разкрият неговата вътрешна структура и върху тази основа да обяснят известните функции и да открият нови.В психоанализата почети никак(с много малки изключения)не се говори за стимули,които въздействуват върху човека отвън,и твърде много се говори за импулси,чиито източник се намира в самия него.

Подобно на бихевиоризма и психоанализата прави предмет на своето внимание главно практическите цели но докато целта на бихевиоризма е контролирането на човека и манипулирането му,практическата цел на психоанализата е помагането на хората и тяхното лекуване. Уотсън е бил зоопсихолог и за цялото сътворено от него направление първообраз на човека са били животните.Фройд е бил лекар и се занимавал с болни хора.Поради това за психоанализата първообраз на човека били,най-общо казано,болните.И докато бихевиористите заличавали разликата между човека и животните,психоаналитиците заличавали разликата между болния и здравия човек.Докато в своите изследвания бихевиористите разглеждат животните и хората в строго контролирани,но изолирани от средата лабораторни условия, психоаналитиците,често отказвайки се от педантичната точност,се стараели да видят човека в откритите условия на всекидневния живот,социално-културния контекст.

В своята младост Зигмунд Фройд обиколил клиниките на големите френски невролози и психиатри(Ж.М.Шарко и Х.Бернхайм) и се запознал с демонстрираните в тях поразителни случай на поведение на истерици,като обезчувствяване на сетивните органи или двигателна парализа без каквито и да било видими анатомо-физиологични причини,а също така със сензационните по това време демонстрации на хипнотичен сън,при които пациентите извършвали по заповед на хипнотизатора различни дейности,без сами да знаят нищо за това и без да помнят какво са вършели.В своята по-късна теоретична дейност Фройд се стараел да покаже,че това са само особени случаи на нормално функциониране на човека.



Тръгвайки по тези следи,в течение на продължителната си собствена лекарска практика Фройд събрал огромно количество материал относно функционалните разстройства,които нямали видими анатомо-физиологични причини.Това били разстройства в различни области от активността на човека-като разстройства на съзнанието,като фикс-идеи,натрапчиви мисли,кошмарни сънища,смущения в паметта,така и разстройства на вегетативните и соматичните процеси.Той събрал голям брой случай на разстройства на границите на нормата,различни прояви на “патология на всекидневния живот”,на които посветил една от първите си книги.Тези явления дотогава били разглеждани като странични и без значение.Фройд решително се противопоставил на тяхното подценяване твърдейки,че в поведението и в мислите на хората няма случайности,а господства точния детерминизъм.

В качеството си на лекар Фройд,разбира се,се заемал предимно със случаите на по-дълбоки и по-упорити разстройства и върху тях е изградил своята обща теория,конструирана и допълвана през целия му живот.Неговите основни разсъждения могат да бъдат обхванати в три главни тези:

-първо,функционалните разстройства,които нямат определени анатомо-физиологични причини,са проява на действието на биологичните инстинкти,които се стремят към задоволяване,но срещат някакви трудности в това отношение;

-второ,тези разстройства имат психогенен характер,защото щом нямат физиологични основи,те трябва да имат психологически основи;тяхната непосредствена причиня би трябвало да бъдат някакви психични процеси;

-трето,тъй като пациентите ,в които настъпват тези разстройства,не си дават сметка за психичните процеси,лежащи в основата им,тези процеси са очевидно не осъзнати.

Последното твърдение за съществуването на неосъзнати психични явления има фундаментално значение за психоанализата,а изследването на под съзнанието се е превърнало в главна нейна задача.докато класическата психология е била наука за съзнанието,психоанализата е направила свой предмет неосъзнатото.

Това предложение било съвършено ново и поради това някои смятат появата на психоанализата почети за Коперников преврат в историята на психологическата мисъл.

Фройд разширил своята теория за психичното развитие на човека,откривайки прояви на сексуалност даже у кърмачетата,което изглеждало като допълнителна безсмислица и оскърбление към морала.Фройд идентифицирал половия инстинкт с общата жизнена енергия,с инстинкта за живот ,който не се появява едва в периода на съзряването,а тогава само придобива хай-зрялата си форма,свързана с продължаването на рода.За означаване на този аспект на половия инстинкт Фройд въвежда термина либидо.През различните периоди от развитието либидото е свързано с различни свери на собствения организъм,които през даден период представлява “ерогенни”зони.В съответствие с това Фройд разграничава три главни фази в развитието на сексуалността у човека:орална,анална и генитална.Той посвещава голямо внимание на важните последствия,които смущенията в нормалното развитие на всяка от тези фази могат да имат,по отношение на формирането на личността на възрастния човек.

Фройдиската теория за вътрешната организация на човека,която се основава на неговата анатомо-физиологична структура,но има психологически характер,представлява една от най разгърнатите теоретични конструкти в историята на психологията и е станала основа на повечето от съвременните теории на личността.Тя е оказала много силно влияние и върху начина на мислене даже и на психолози,които не са възприемали психоанализата,и е допринесла за развитието на специален раздел от психологията-психология на личността.Според тази концепция у човека действат три основни механизма,които Фройд определя с наименованията Id(То),Ego(Аз)и Superego (Свръх-Аз).

Id представлява съвкупността от вродените биологични инстинкти,от естествените потребности на организма,които се стремят към задоволяване.Id се ръководи от принципа на удоволствието.

Стремейки се към удовлетворение и удоволствие в течение на целия живот на човека,Id създава и формира своя изпълнителен орган Ego(Аз).Ego представлява зоната на съзнанието на човека и на неговата съзнателна и практическа дейност.

И накрая под влиянието на натиска на обществения морал Id формира трета сфера от личността на човека-Superego (Свръх Аз).Тя възниква чрез възприемането на някои обществени морални принципа и норми на поведение,чрез тяхната интерпретация.Тази трета вътрешна система,съответствуваща приблизително на това,което обикновено се нарича съвест,се ръководи от голям принцип-принцип на моралността.

Цялата тази трипластова система е антагонистична по своята вътрешна същност,така,че човек е осъден на непрекъснати разкъсващи го вътрешни и външни конфликти.

Фройд и психоаналитиците говорят също така и за явлението пренасяне,което се състои в поставяне на мястото на лицето което е обект на забранени чувства,на лице,по отношение на което тази забрана не е толкова строга.

И накрая говори се за случай на персонификация на двете зони на вътрешен натиск,на което всеки човек е подложен от страна както на Superego, така и на Id.

В психоанализата се придава голямо значение на заместващите дейности,а даже и на заместващите форми на жизнената дейност и начина на живот,в случаите на трайно не задоволяване на биологичните потребности било поради обективни трудности или поради морални забрани.Това могат да бъдат заместващи форми, които са социално приемливи,и тогава се говори за сублимация на инстинктите.Така например старата мома,която няма възможност за нормален полов живот,често развива обществена,артистична,а даже и политическа дейност.Често са обаче и случаите на отрицателна заместваща дейност под формата на интригантство,хулиганство,а даже и престъпна дейност.

Според Фройд и психоаналитиците такъв е по същество и генезисът на човешката култура и по-специално на изкуството,което не е нищо друго освен повече или по- малко косвена сублимация на либидото.

И така затваря се кръгът на факторите,които формират личността на човека и насочват неговата активност.Културата която е враждебна на биологичните инстинкти,сама се оказва тяхно творение.По същество Superego е продукт на Id което е създало собствената си противоположност.Точно обратното на Библията,според която бог сътворил дявола,който в началото бил ангел,но се разбунтувал и започнал да разваля добрите божи дела-според фройдистката психоанализа тъмните биологични сили на Id извикали към живот обществения морален кодекс,който усвоен като неосъзнато Superego,започнал да изпълнява ролята на страж на морала на човека.Това обаче не довело до добри резултати нито в единия,нито в другия случай.

Тук представихме психоанализата в най общи линии,без да се спираме на необикновеното богатство от по-частни твърдения,чието овладяване изисква твърде специализирано изучаване.Но и от така получената представа може да се разбере,че тя предлага да се предприемат изследвания върху съвкупната сфера от явления,които се обхващат от общото наименование подсъзнание.

Очевидно новият предмет на изследване изисква и нов метод.Методите на емпиричната психология,концентрирани само върху това,което е достъпно за непосредствения опит,независимо дали става дума за вътрешния опит на класическата психология или за външния опит на бихевиористите,не могат да бъдат приложени при изследване на “дълбоките”явления,които поради самата си същност са недостъпни пряко.Следователно необходим е метод,който да съответствува на природата на недостъпните пряко явления.Фройд е предложил редица методи,които отговарят на това изискване.Тяхна основа е убеждението,че непосредствено достъпните явления притежават не само описателни черти,но имат също тека и свой скрит смисъл.Човек може да извършва съзнателно и с определена цел някаква дейност и даже да не знае,че всъщност става дума за нещо съвсем друго.Всичко това трябва да умеем да дешифрираме,да интерпретираме,да разбираме,а съвкупността от методи,които улесняват този анализ на психиката,е именно психоанализата.

Докато класическите психолози и бихевиористите поставят преди всичко въпроса:”какво става?”и “защо?” психоаналитиците предлагат два нови въпроса:”какво означава това?” и “за какво то служи?”.

Психоанализата обаче поставя тези въпроси главно с практическа и преди всичко с терапевтична цел.Психоаналитичната терапия се състои в ликвидирането на вътрешни конфликти чрез довеждане на скритото съдържание на поведението на пациента.За да открие терапевтът това скрито съдържание,очевидно е необходима диагноза.Пациентът не е в състояние да направи това със собствените си сили,защото той сам изтласква от съзнанието си скритото съдържание и не допуска то да се върне.Поради това именно в първоначалната фаза пациентите реагират на разкриването на това скрито съдържание със силно емоционално възмущение.

Въпреки непрестанната критика от различни страни идеите на Фройд се оказали удивително жизнеспособни.Психоанализата във формата,която самия той и дава,има в настоящия момент незначителен брой “ортодоксални”привърженици.Затова пък непрекъснато се увеличава броя на породените от нея варианти и схващания.Даже и отделните догадки на Фройд,откъснати от първоначалния им контекст,се използват като изходен пункт при разработването на различни теории “с малък обхват”(например теория за агресията като резултат от фрустрацията –на Джон Долард и Нийл Милър,различни теории за Аз-а,изведени от фройдисткото понятие Ego,и т.н.).

Психоанализата е израснала от психотерапевтичната практика и днес също се развива и диференцира главно върху основата на практическия опит.С малки изключения психоаналитичните теории почети винаги произлизат от практиката и това е главната им сила.Още докато Фройд бил жив,започнали да се очертават някои методологични и теоретични различия,но този процес на диференциране се ускорил,когато психоанализата била възприета в Съединените щати.За известно време тя се превърнала в истинска мода,така че към добрия тон се отнасяло човек да има “психоаналитик”и да прекарва часове наред,като споделя с него най-интимните проблеми в своя личен живот.През шестдесети години се наброявали около 40 различни системи за психотерапия,като повечето от тях се вдъхновявали непосредствено от принципите на психоанализата.

Очевидно всеки практически вариант постепенно довежда до възникването на съответна обосноваваща го теория,което предизвиква диференциране на психоанализата и от теоретична гледна точка и се превръща в изходен пункт за появата на различни разновидности на неопсихоанализата или неофройдизма.

Принадлежността на тези различни разновидности към психоанализата се определя от приемането на две основни твърдения на Фройд:за решаващото влияние на вътрешните сили върху поведението,развитието и функционалните смущения и за несъзнателната природа на тези сили,които намират израз в съзнанието и във външното поведение на човека само по косвен път,в символична форма.Различията м/у школите на неопсихоанализата се изразяват в това,че отделните автори придават на тези твърдения различно конкретно съдържание.

К.Г.Юнг,който бил смятан от Фройд за най-изтъкнатия от неговите ученици,се отделил от своя учител още през 1910г. и започнал работа над собствена,конкурираща тази на Фройд система която нарекъл аналитична психология,демонстрирайки своята самобитност даже чрез обръщане

последователността на думите(психологически анализ на Фройд и аналитична психология на Юнг).Той възприел термина либидо,но му придал още по-широко и по-неясно значение,ирационална е по самата си същност и

не може да бъде обхваната в научните категории.Нейното действие се проявява не само при индивидите,но и при общностите с общ произход.Освен индивидуалното под-съзнание съществува и колективно,родово подсъзнание,чието съдържание се предава на индивидите,принадлежащи към дадена общност,по генетичен път, от поколение на поколение.

Според Юнг главната причина за различните функционални нарушения е разкъсването на връзката м/у индивидуалното и колективното подсъзнание,поради което основната задача на психотерапията е да помага хора да подържат тази връзка по възможност чрез пълното интегриране на индивида с исторически формиралото се колективно подсъзнание.

Хората притежават и вроден инстинкт за сила,който се изразява в това,че те проявяват естествена тенденция към търсене на превъзходство над другите и към защитаване на себе си от тяхното превъзходство.Този инстинкт води до това,че намирайки се в по-лоша ситуация,човек изпитва силно чувство за малоценност.Този комплекс може да бъде несъзнателен.

Несъзнателното чувство за малоценност се появява у човека още през първите години от живота му,когато безпомощността му като дете е негово естествено състояние.При особено слабите деца или у деца с някакви недостатъци компенсаторните тенденции очевидно са по-силни.Още през първите години на живота се формира индивидуалния стил на преодоляване и компенсиране на собствената слабост по отношение на другите и се утвърждава линията на живота,определяща главната насока на жизнената дейност на индивида.

Теорията на Адлер,който пръв обръща внимание на психическите последствия от физическото и социалното неравенство м/у хората,бола посрещната с голям интерес както поради своята относителна социална прогресивност,така и поради това,че в сравнение с психоанализата на Фройд тя предлага по-големи възможности за приложение не само в терапевтичната практика,но също и в педагогиката.

В своите по-късни работи Адлер започва да обръща все по-голямо внимание на взаимната зависимост м/у хората и на тяхната потребност,от една страна,от принадлежност към другите и от подчиняването им на тях, а, от друга-от собствена независимост и от пълна лична автономия.

Сред неофройдистите,които във връзка с тялото на майката търсели обяснение за различните по- късни функционални смущения,известна популярност получила работещата в Англия Мелани Клайн,която отдавала особено значение за формирането на детската психика на оралния период от развитието на детето,когато доминира функцията сучене,а по-късно и отбиването на детето.По такъв начин женската гръд се превръща в изходен пункт за формиране на чувството за добро и зло,а тази тематика придобива както в индивидуалното,така и в общественото съзнание символично значение,което излиза далеч извън границите на нейната биологична и ерогенна функция.

Карен Хорни,която в Европа била ортодоксална фройдистка,станала на американска земя една от най-строгите критици на Фройд,макар и да запазила основния начин на психоаналитичното мислене.Тя обърнала внимание на особената роля,която играят при нервните разстройства различните социални заплахи.Тези заплахи съпътстват човека още от ранното му детство,в родния дом,а после и в училище и така до зрялата му възраст,в неговия семеен,професионален и обществен живот.Това състояние К. Хорни нарича базисна тревожност(basic anhiety) което от своя страна е източник на потребността от сигурност,базисна мотивация,насочваща начина на живот и активността на човека към постоянно осигуряване по отношение на заплахата.Тази базисна тревожност е мотив за непрестанна конкурентна борба с другите за всичко,което може да гарантира сигурност-пари,власт,обществено положение и т. н.Тя може да има своите вторични психични последици,защото човек започва да се страхува и от собствения си страх и се стреми предварително да се подсигури против него.



Хуманистичните психолози са свързани с психоанализата посредством убеждението,че у човека протичат процеси и действат фактори,за които самия той не си дава сметка,че довеждането на тези фактори до съзнанието на човека може да бъде от полза за неговото психично здраве и развитие и че това е възможно при прилагането на съответни методи.Но за разлика от психоанализата хуманистичните психолози поставят главното ударение не върху разкриването и задоволяването на неговите вътрешни потребности и импулси на човека,а върху разкриването и активизирането на неговите вътрешни възможности,или казано другояче-върху неговата самореализация

При толкова силната и нерядко справедлива критика,позитивните предложения на хуманистичните психолози,както обикновено става в подобни случаи,са необикновено слаби.Наистина А.Маслоу обявява,че след сегашната индивидуалистична фаза на хуманистичната психология ще настъпи нейната “трансперсонална” фаза,това обаче е “музика от бъдещето”.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница