Свами Премананда Свами Четанананда Биография 1



страница1/4
Дата20.09.2016
Размер0.61 Mb.
#10329
ТипБиография
  1   2   3   4
<<Обратно към сайта>>

Свами Премананда
Свами Четанананда
Биография

1.

Както едно малко дете се нуждае от постоянна грижа и закрила, така е и с един парамахамса, или просветлена душа, който постоянно навлиза и излиза от самадхи. В това състояние на Божествено опиянение, той напълно забравя за своето тяло и обкръжение; в резултат на това той се намира в опасност от случайно нараняване. Тялото на един парамахамса е крайно ценно, защото то е инструмент на Бог, който действа в полза на човечеството. Ето защо е дълг на учениците да закрилят тялото на своя гуру.

На 20 юни 1884г. Шри Рамакришна казал на М. (автора на “Евангелието на Шри Рамакришна”): “Както виждаш, изпитвам някои трудности по отношение на физическите си нужди. Ще бъде чудесно, ако Бабурам живее с мен. Природата на тези мои помощници претърпява промяна. Лату е винаги зареден с духовна емоция. Той сякаш всеки момент ще се слее с Бог. Ракхал навлиза в такова духовно състояние, че той не може да направи нищо дори за себе си. Той трябва да ми носи вода. Но не ми е от голяма полза.” Освен това, Ракхал трябвало да ходи у дома си от време на време. Въпреки че с Шри Рамакришна живеели няколко поклонници, по време на екстаз той можел да понася докосването само на някои хора. На 30 юни той казал на Бабурам: “Остани с мен. Това ще бъде много добре. В това състояние не мога да позволя на други да ме докосват.”

Матангини, майката на Бабурам, била поклонничка на Шри Рамакришна. Когато тя посетила Дакшинешвар горе-долу по същото време, той я попитал, “Ще ми дадеш ли нещо?” “Да, господине, каквото пожелаете.” “Ще ми дадеш ли сина си? Искам едно момче с чисто сърце да живее тук. Много съм доволен дори само когато той ми даде чаша вода.” Матангини веднага се съгласила: “За мен е голямо щастие, господине, че вие ще го приемете и че той ще живее с вас. Но дава ли някой сина си ей така, за нищо?” Шри Рамакришна се усмихнал и попитал, “Какво да ти дам?” Матангини смирено казала, “Имам само две молби: едната е да имам неотклонна отдаденост на Бог; а другата е никое от децата ми да не умре преди мен.” Шри Рамакришна я удостоил с тези дарове.

Бабурам Гхош бил роден на 10 декември, 1861г. в Антпур, село на тридесет мили от Калкута. Неговият баща, Тарапрасанна Гхош, и майка му, Матангини Деви, произхождали от заможни и аристократични семейства в същото село. И двамата били набожни и предани на тяхното семейно божество Лакшми-нараян. Те имали една дъщеря, Кришнабхавини, която била омъжена за Баларам Басу (поклонник на Шри Рамакришна) и трима сина: Тулсирам, Бабурам и Шантирам. Чрез Баларам, неговото семейство и семейството на съпругата му, станали поклонници на Рамакришна.

Много малко е известно за детските години на Бабурам. Той бил много красиво дете със светла кожа. Говори се, че дори като малко дете на четири или пет години той не можел да понесе идеята за женитба. Ако някой започнел да го дразни с това, той буйно протестирал, размахвайки ръце, “Не казвай това! О, не ме карайте да се женя! Ще умра.” Когато бил на осем години Бабурам си мечтаел за красиво гористо място на брега на Ганг, където да живее в колиба заедно с друг монах и да медитира върху Бог. Тези святи желания се сбъднали, когато той срещнал Шри Рамакришна в Дакшинешвар.

Няколко години Бабурам учил в своето селско училище, а след това майка му го изпратила при чичо му в Северна Калкута, за да продължи образованието си. Той бил приет първо в Банга Видялая, след това в Арийското училище и накрая в Метрополитън Скул, в Шямбазар, където директор бил М., а Ракхал бил негов съученик. По-късно, Бабурам си спомня за ранните си години: “От време на време майка ми се затваряше в една стая и медитираше цял ден. Ако в тези дни се случеше ние да се върнем от Калкута, трябваше да останем в една съседска къща и да се върнем на следващия ден. Тя беше много строга с възпитанието. Не позволяваше да оставаме на село, за да не разваляме образованието си. Но никога не казваше лоша дума на снахите си или на слугите.... Като малко момче аз бях много непослушен. Затова имам някои белези по челото си. Свамиджи казваше, ‘Не е истинско момче онова, което няма белези по главата си.’”

Първи срещи с Шри Рамакришна


Според безсмъртните думи на Паскал: “Нямаше да Ме търсиш, ако не беше Ме намерил.” От самото си детство Бабурам знаел целта си; той търсел гуру, който ще му помогне да я достигне. Един ден отишъл в Хари Сабха в Джорасанко, за да слуша лекции върху Бхагавата и там видял Шри Рамакришна, без да знае кой е той. Преди известно време обаче, Матангини и Тулсирам били посетили Дакшинешвар. Виждайки религиозните наклонности на Бабурам, Тулсирам му казал да посети Шри Рамакришна, който като Шри Гауранга (Чаитаня), губел изцяло съзнанието си за света, докато повтарял името на Бог.

Бабурам научил, че Ракхал често посещава този свят човек. На следващия ден в училище той разпитал Ракхал повече за светеца от Дакшинешвар. Те решили да го посетят на следващата събота след училищните часове. Това вероятно било на 8 април 1882г. Бабурам си спомня за това незабравимо посещение: “Свами Брахмананда и аз отидохме до Хатхкола (в Западна Калкута), за да вземем лодка за Дакшинешвар и там срещнахме Рамдаял Бабу. Като научихме, че той също отива да види Шри Рамакришна, ние се качихме в една лодка заедно. Беше почти на смрачаване, когато достигнахме до Храма на Кали в храмовата градина на Рани Расмани. Отидохме до стаята на Учителя и ни беше казано, че той е отишъл в храма, за да изрази почитта си към Майката на Вселената. Като ни помоли да стоим там, Свами Брахмананда тръгна към храма на Божествената Майка, за да открие Учителя. Скоро го видях да държи Шри Рамакришна много внимателно и да го направлява, казвайки: ‘Стъпала. Сега нагоре, тук надолу.’ Аз вече бях чул, че Учителят често бива завладяван от екстаз и губи съзнание за външния свят. Затова когато го видях да идва олюлявайки се като пиян, разбрах, че той е в екстатично състояние. Той влезе в стаята си в това състояние и седна на едно малко легло. След малко се върна към нормалното съзнание”.

Шри Рамакришна запитал за новодошлия и Рамдаял го представил. Рамакришна казал: “Ах, ти си роднина на Баларам. Тогава си роднина също и на нас. Кое е родното ти място?” “Антпур, господине.” “Ах, тогава трябва да съм го посещавал. Калу и Бхулу от Джампукур също са от там, нали?” “Да, господине. Но откъде ги познавате?” “Е, те са синовете на Рампрасад Митра. Когато бях в Джампукур, аз често им ходех на гости, както и на Дигамбар Митра.”

Като казал това, Шри Рамакришна хванал ръката на Бабурам и казал: “Ела по-близо до светлината. Нека видя лицето ти.” В мъждивата светлина на глинената лампа той подробно изучил лицето на Бабурам, ръцете и стъпалата му и изразил голямо задоволство. После премерил тежестта на ръката на Бабурам, поставяйки я в дланта си. Това бил един от неговите начини да прецени духовността на човек; ако ръката била по-лека от обикновено, той казвал, че това показва “благоприятен разум.” Наблюдавайки благоприятните знаци на Бабурам, той изразил радостта си: “Много добре, много добре.”

Бабурам си спомня своята първа нощ в Дакшинешвар: “Прекарахме няколко часа радостно в религиозен разговор. Вечеряхме в 10:00 и легнахме на югоизточната веранда пред стаята на Шри Рамакришна. В стаята бяха приготвени легла за Учителя и Свами Брахмананда. Но едва беше изминал и един час, когато Шри Рамакришна излезе от стаята си като носеше дрехата си под мишница и дойде до постелите ни. Обръщайки се към Рамдаял Бабу, той каза с обич: ‘Спиш ли?’ Ние и двамата бързо седнахме в леглата си и отговорихме: ‘Не, господине.’ Тогава Шри Рамакришна каза: ‘Не съм виждал Нарендра от дълго време и се чувствам така сякаш цялата ми душа насила е изцеждана като мокра хавлия. Моля те, кажи му да дойде веднъж и да ме види. Той е човек с чисти качества на саттва. Той е самият Нараяна. Не мога да имам покой на ума, ако не го виждам от време на време.’

Рамдаял Бабу посещаваше Дакшинешвар от известно време, затова по детски наивната природа на Учителя не му беше неизвестна. Виждайки това детинско поведение, на него му беше ясно, че Шри Рамакришна е в екстаз. Той се опита да го успокои, обещавайки, че първото нещо, което ще направи сутринта е да отиде при Нарендра и ще му каже да дойде и други подобни неща. Но състоянието на изобщо не беше облекчено тази нощ. Разбирайки че не можем да спим, той от време на време се връщаше в стаята си за малко. Но след това забравяше и отново се идваше и започваше да говори за добрите качества на Нарендра, изразявайки патетично ужасната болка на ума си поради продължителното му отсъствие”.

На сутринта Бабурам намерил Шри Рамакришна съвсем нормален и по лицето му нямало и следа от безпокойство. Бабурам бил поразен наблюдавайки любовта на Шри Рамакришна към Нарендра и си помислил, че Нарендра трябва да е много коравосърдечен човек. Шри Рамакришна го помолил да се разходи до горичката на Панчавати, където той бил практикувал садхана. Бабурам бил удивен, когато открил, че тя е съвсем същата като гористото място на брега на Ганг, което той си представял в детството си. След това Шри Рамакришна изпратил Бабурам да посети божествата в храмовете, което той сторил. Когато той се сбогувал с него, той му казал с обич: “Пак ела.”

Три дни след първото посещение на Бабурам, Рамдаял го срещнал в Багхбазар и му казал, че Шри Рамакришна бил питал за него. Бабурам бил трогнат от неговата доброта. На следващата неделя той пристигнал в Дакшинешвар в 8 часа сутринта. Когато видял Бабурам, Шри Рамакришна казал: “Хубаво е, че дойде. Иди в Панчавати, където другите си правят пикник. Нарендра дойде. Поговори с него.” В Панчавати Бабурам видял Ракхал, който го запознал с Нарендра и някои други млади ученици на Шри Рамакришна. Те много се забавлявали. Бабурам бил чувал за величието на Нарендра и преди това, а сега бил впечатлен от големите му, изразителни очи и от неговата хубава и енергична фигура. Неговите приятелски шеги и хумора му, огнените му думи и небесното пеене запленили ума на Бабурам. Той бързо осъзнал, че Нарендра е блестяща личност, която превъзхожда другите във всичко.

Един следобед Бабурам отишъл да посети Шри Рамакришна в Дакшинешвар. Веднага щом пристигнал, той му казал: “Бабурам, добре е че дойде. Този господин (посочвайки Девен Мажумдар) е дошъл от Калкута и сега страда от силна треска. Не може да се върне сам, затова веднага го заведи с лодка до дома му. Моля те, ела в друг ден.” Бабурам взел прахта от нозете на Шри Рамакришна1 и заминал за Калкута с Девен.

Любовта винаги се връща. Както учениците обичали своя Учител, така и той ги обичал силно. По-късно Бабурам си спомня: “Винаги когато си тръгнех от Дакшинешвар, за да се върна в Калкута, Учителят плачеше. О, как мога да изразя пред вас колко много ни обичаше той! Той отиваше до Калкута с файтон, само за да може да нахрани Пурна (млад поклонник). Чакаше близо до училището, в което учеше Пурна, изпращаше някой да го доведе и после го хранеше с деликатеси.... Един ден го видели да чака пред дома на Баларам Бабу, където аз живеех по това време. Баларам Бабу не беше у дома си и Учителят се колебаеше да влезе вътре, мислейки че може да не е добре дошъл. Беше дошъл да ме види. Неговата любов не знаеше граници и само една капка от нея ни изпълваше напълно. Така всеки от нас смяташе себе си за най-силно обичан от Учителя.”

Бабурам бил на двадесет години, когато за първи път срещнал Шри Рамакришна, въпреки че изглеждал много по-малък. Той бил много красив, около 172-173см висок и доста слаб. Имал черна коса и цвят на лицето като чисто злато. В началото посещавал Шри Рамакришна само в събота и неделя, за да не си помисли семейството му, че той пренебрегва учението си. На 20 юни 1884г. Шри Рамакришна попитал М.: “Кажи ми, възнамерява ли Бабурам да продължи да учи? Аз му казах: ‘Продължавай да учиш, за да даваш пример на другите.’... Не искам Бабурам да се откъсва от семейството си. Това може да създаде проблеми в дома му.”

По време на тези първи посещения, Шри Рамакришна узнал чрез своето йогическо познание, че Бабурам е бил роден като част от Радха, духовната съпруга на Кришна. На 20 юни 1884г. Шри Рамакришна казал на М.: “Онзи ден забелязах, че Бабурам... има женствена природа. Във видение видях Бабурам като богиня с огърлица на врата и с приятелки около себе си. Той е получил нещо насън. Неговото тяло е чисто. Съвсем малко усилие ще разбуди неговото духовно съзнание.” В друг случай той описал Бабурам като нитясиддха (вечно-съвършена душа) и ишваракоти (богоподобна душа). Шри Рамакришна определил шестима от своите ученици за ишваракоти: Нарендра, Ракхал, Бабурам, Йогин, Ниранджан и Пурна.

На 30 юни 1884г. Шри Рамакришна отново казал на М.: “Вчера узнах вътрешната природа на Бабурам. Ето защо съм се опитвал толкова усърдно да го убедя да живее с мен. Птицата-майка мъти яйцето в точно определено време. Момчета като Бабурам са чисти по сърце. Те все още не са попаднали в ноктите на ‘жена и злато.’ Те са като нов глинен съд. Ако в тях се сипе мляко, то няма да се вкисне.... Имам нужда от Бабурам тук. Преминавам през някои духовни състояния, в които се нуждая от някой като него.” За чистотата на Бабурам Шри Рамакришна казвал: “Той е чист, чист до мозъка на костите си.”



В компанията на Шри Рамакришна

2.

Бабурам бил смятан за подходящ помощник на Шри Рамакришна поради своята абсолютна чистота. Той бил една от онези щастливи души, чието докосване светецът можел да понесе по време на самадхи и били много случаите, в които бил виждан да поддържа Шри Рамакришна в това състояние, за да не падне и да не се нарани той. По-късно Бабурам си спомня: “Шри Рамакришна беше въплъщението на чистотата. Един човек печелеше много пари вземайки подкупи. Един ден този човек докосна стъпалата на Учителя, докато беше в самадхи и той извика от болка. По времето когато беше в самадхи, ние трябваше да го държим, за да не падне, но се бояхме. Мислехме, че ако не сме достатъчно чисти и ако го докоснем докато е в самадхи, той ще извика пред всички от болка. Затова се молехме за чистота. По неговата милост на мен ми беше позволено да живея с него.”

На 21 септември 1884г. Рамакришна отишъл в Стар Тиътър, за да гледа пиесата “Чаитаня Лила” (Божествената игра на Чаитаня). Бабурам си спомня: “Преди да тръгнем от Дакшинешвар, той ми каза: ‘Виж, ако навляза в самадхи там, хората ще започнат да ме гледат и ще настане суматоха. Ако видиш, че съм на границата на самадхи, започни да ми говориш за разни други неща.’ Но докато беше в театъра, той не можа да спре да навлиза в самадхи, въпреки че се опитваше. Аз започвах да повтарям името на Бог и той бавно идваше на себе си. Такива преживявания като бхава (екстаз), махабхава (върховен екстаз) и самадхи, бяха естествени за него. Той трябваше да води тежка борба, за да задържи ума си долу на нормалното ниво.”

По някое време през 1884г. Бабурам помолил Шри Рамакришна за самадхи. Шри Рамакришна го утешил, казвайки: “Добре, ще помоля Божествената Майка за това. Става ли нещо по моята воля, детето ми?” Но Бабурам настоял за самадхи; след това той трябвало да се върне в Антпур по работа. Междувременно, Шри Рамакришна изразил своята загриженост пред другите: “Преди да замине, Бабурам плака много и ме моли за самадхи. Какво ли ще стане? Ако не го получи, той ще изгуби уважение към думите на това място1.” След това той се помолил на Божествената Майка: “Моля те, Майко, направи така, че Бабурам да изпита малко екстаз или друго духовно преживяване.” Божествената Майка отвърнала, “Той няма да има екстаз; той ще получи познание.” Това до известна степен успокоило Шри Рамакришна.

През 1885г. Бабурам се подготвял за своите Приемни изпити, но след като бил срещнал своя Учител, него много малко го било грижа за учението. На 7 март 1885г. Рамакришна казал на Бабурам: “Къде са ти учебниците? (Към М.) Той иска да се държи и за двете (Бог и света). Това е много трудно. Какво ще получиш, ако познаеш Бог частично?... Човек взема тръна на познанието, за да извади тръна на невежеството; след това той излиза отвъд познанието и невежеството2.” “Това искам аз.” Казал Бабурам. “Но детето ми,” казал Шри Рамакришна, “можеш ли да го постигнеш придържайки се и към двете? Ако искаш това, тогава се откъсни от другото.” Бабурам радостно казал, “Отведете ме от света.”

Той не преминал Приемния си изпит. След няколко дни дошъл в Дакшинешвар с Вайкунтанатх Санял. Бабурам много се боял какво ще каже неговият Учител. Когато Вайкунта казал лошите новини за Бабурам на неговия Учител, той се пошегувал с това. “Е,” казал той, “това е много добре. Не успя да преминеш. Сега си свободен от всички преминавания.”3

С края на официалното образование на Бабурам, започнало духовното му образование под ръководството на неговия Учител. Той получил одобрението на майка си и заживял в Дакшинешвар за постоянно. На 7 март 1885г. Шри Рамакришна казал на М. пред Бабурам: “Търсех някой, който напълно се е отказал от ‘жена и злато’. Когато открия някой млад човек си мисля, че вероятно той ще заживее с мен; но всеки възразява по един или друг начин.” Бабурам нямал възражение, затова Шри Рамакришна го нарекъл даради, приятелят на неговата душа.

Да живееш с Шри Рамакришна бил голямо образование. Той учел своите ученици чрез живота си, а не само чрез думи. Бабурам наблюдавал своя Учител ден и нощ и попивал духа му на отреченост и чистота, които са двата опорни стълба на духовния живот. По-късно Бабурам си спомня: “Една нощ аз спях в стаята на Учителя. Посред нощ се събудих и го видях да крачи от единия край на стаята до другия, казвайки: ‘Майко, не искам това. Не ми давай почит от хората. Недей, Майко, недей. Плюя върху това.’ Казвайки това, той вървеше напред-назад като луд човек. Аз бях изпълнен с почуда. Помислих си: ‘Колко странно! Хората толкова силно желаят име и слава, а той умолява Божествената Майка да не му ги дава! Защо това се случва пред мен? Дали за да ме научи на нещо?’

Учителят не можеше да понесе никакъв вид окови. Ако краят на мрежата му против комари беше подпъхнат под дюшека му, той чувстваше, че се задушава. Вместо това тя беше спусната по краищата на леглата му. Той не можеше дори да закопчее ризата си. Ние трябваше да правим това за него. Нито можеше да заключи вратата си. Той виждаше Бог във всичко. Веднъж някой откъсна парче от една нова дреха пред него и той извика, ‘О, боли!’

Веднъж видях някой да тайно да слага пари под дюшека на Учителя, докато той не беше в стаята си. По-късно, когато се върна, той не можа да се приближи до леглото. Неговата отреченост беше феноменална. Може ли един обикновен човек да проумее такива неща? Ние сме виждали неговия съвършен живот, затова говорим с убеждение.

Понякога Учителят ни забавляваше като имитираше танцуващо момиче, слагайки едната си ръка на кръста и движейки другата. Пак чрез смях, истории и басни, той ни обясняваше най-заплетените философии, които бяха объркващи дори за учените. Неговата удивителна способност да учи остави дълбоко впечатление в нашите сърца завинаги. Учителят беше много умел в обясняването на най-върховните духовни истини на прост и непринуден език.

‘Никога не намирайте недостатъците на другите. По-скоро намирайте собствените си недостатъци’, казваше той. Веднъж, пред Учителя някакви посетители критикуваха характера на Сатиш Гири, игумена на Манастира Таракешвар. Моментално Шри Рамакришна отклони вниманието им към неговите добри качества. Учителят не обичаше поклонниците да клюкарстват.

Ние виждахме с каква любов посреща Шри Рамакришна поклонниците в Дакшинешвар! Той питаше, ‘Искаш ли да сдъвчеш бетелово рулце?’ Ако поклонникът кажеше, ‘Не,’ той пак питаше, ‘пуши ли ти се тютюн?’ Така, по много начини, той се грижеше за поклонниците.

Учителят изливаше милостта си върху Гириш Чандра Гхош4 и дори върху много проститутки. Един ден дамите от семейството на Баларам Бабу седяха пред Учителя в неговата стая, когато една проститутка на име Рамани премина наблизо по пътя. Учителят я извика и я попита? ‘Защо не идваш напоследък?’ Дамите бяха шокирани да чуят Шри Рамакришна да говори с проститутка.

След малко той ги заведе да посетят храмовете. Когато те достигнаха храма на Кали, Учителят каза на Божествената Майка: ‘Майко, Ти наистина си станала и проститутката, и непорочната жена!’ Дамите разбраха, че грешаха като мразеха Рамани, че Учителят я заговори, защото знаеше, че тя е Самата Майка и че те не трябва да са толкова горди с непорочността си, защото всичко това се дължи на волята на Божествената Майка.

Веднъж Учителят увери един поклонник: ‘Извършвал ли си грях? Не се бой. Заречи се, “Повече няма да съгрешавам.” Аз ще погълна греховете ти.’”

Един ден Шри Рамакришна си почивал в своята стая в Дакшинешвар. Бабурам и някои други млади момчета били с Хазра, на източното предверие на стаята. Хазра казал на Бабурам и другите: “Вие сте само деца! Посещавате Шри Рамакришна от време на време и той просто ви държи доволни като ви храни със сладки и плодове. Хванете се за него – притиснете го и получете нещо от него (сила, богатство и т.н.).” Веднага щом Шри Рамакришна чул това от стаята, той скочил от леглото си, втурнал се на верандата и изкрещял: “Бабурам, влез веднага в стаята! Не слушай тези пресметливи съвети. Просякът досажда така на богатия човек, казвайки, ‘Господине, дайте ми един пайс! Дайте ми един пайс!’ Отвратен от просяка, богатият човек му подхвърля малка монета и казва, ‘Вземи това и се махай от тук.’ Вие сте ми много близки. Няма нужда да искате нищо от мен. Всичко което имам, е ваше.”

Както птицата-майка закриля своите пиленца, така Шри Рамакришна пазел своите млади ученици от различни лоши влияния. Един ден в Дакшинешвар той казал на Бабурам: “Днес не мога да те докосна. Нещо лошо ли си направил?” “Не, господине.” “Тогава защо не мога те докосна?” След малко Бабурам си спомнил, че сутринта докато бъбрил с един свой приятел, казал нещо, което не било вярно. Той го признал на Шри Рамакришна и осъзнал, че животът на неговия Учител е установен в истината и че истинността е ключът към реализирането на Бог.

Бабурам вършел лични услуги на своя Учител, като метял пода, оправял леглото му, приготвял му тютюн и бетелови рулца. Той разтривал тялото на Шри Рамакришна с масло преди баня и му веел, когато било необходимо. Бабурам придружавал Шри Рамакришна винаги, когато той посещавал домовете на поклонниците или театрите в Калкута. Един ден в дома на Баларам в Калкута, Бабурам поливал вода на своя Учител, за да си измие ръцете. Долу играели няколко ученички. Шри Рамакришна видял как едно от момичетата въртяло връзка ключове, завързани в ъгъла на нейното сари. Посочвайки момичето, той казал на Бабурам: “Виж, момичетата връзват момчетата като връзка ключове и ги въртят в кръг. Искаш ли и ти по този начин да се въртиш в ръцете им?” Бабурам разбрал, че Шри Рамакришна го инструктира да бъде свободен от изкушенията на жените.

Бхартрихари е казал в своята Вайрагяшатакам (Сто стиха върху отречеността): “Всичко в този свят е преизпълнено със страх, единствено отречеността прави човека безстрашен.” Шри Рамакришна съветвал своите млади монашески последователи да се отричат външно и вътрешно. Много години по-късно Бабурам разказал как Шри Рамакришна обучавал своите монашески последователи: “Много малко от ученията на Учителя е записано в ‘Блажените слова на Шри Рамакришна.’ М. посещаваше Учителя от време на време и записваше ученията му както ги чуваше.... Но своите учения към монашеските последователи той даваше лично. Веднага щом семейните поклонници излезеха от стаята, той ставаше и заключваше вратата и тогава ни говореше живи думи върху отречеността. Опитваше се да запечата в умовете ни празнотата и суетата на светските радости.”

Шри Рамакришна зорко бдял върху своите бъдещи монашески последователи. Той им давал духовни инструкции и през нощта ги изпращал на различни места в храмовата градина, за да практикуват медитация. Обикновено задържал Ракхал и Бабурам със себе си. Той дори казал на Святата Майка колко чапати (незаквасен хляб) да дава на всеки ученик. Бабурам трябвало да изяжда четири, но Святата Майка му давала шест. Когато Шри Рамакришна разбрал за това, той веднага отишъл в при нея и й се оплакал, че нейната неблагоразумна обич може да провали бъдещия живот на Бабурам. Но тя твърдо отвърнала: “Защо си загрижен за две чапати в повече? Аз ще се грижа за неговото бъдеще. Моля те не прави въпрос от неговата храна.” Шри Рамакришна разбрал, че действието на Святата Майка било оправдано, тъй като тя упражнявала своето право на майка към нейните деца.

Всяка дума и действие на Шри Рамакришна имали смисъл. Той ядял много малко, но храната му се състояла от различни ястия. Един ден той казал на Бабурам и другите: “Знаете ли защо ям всички тези неща? Ако ги ям всичките смесени (което би го довело до съзнанието за Единството), умът ми ще се слее с безкрайното и никога няма да се върне. Но аз държа ума си на по-ниско ниво заради вас, създавайки си желания като например, ще изям ориза си с пет вида къри, и т.н.” Шри Рамакришна бил запазил някои малки, безвредни желания, за да може да живее в света и да помага на другите. По-късно Бабурам си спомня за неговото духовно обучение: “Учителят ни окуражаваше да четем писанията и други святи книги. В своята стая той имаше някои книги като ‘Мукти о тахар садхан’ (Освобождението и неговата практика) и понякога ни караше да му четем от тях. Когато човек чете за Бог, умът му бива погълнат в Него.... Ние сме го виждали да работи в градината, а също и да мете стаята си. Той не можеше да понася работа, свършена по немарлив начин. Самият той правеше всичко прецизно и изящно и ни учеше да действаме по същия начин. Караше ни се ако не слагахме инструментите и другите неща обратно на техните правилни места”.

В средата на 1885г. Шри Рамакришна развил рак на гърлото, бил преместен в Калкута за лечение и после в Косипур. Бабурам останал със своя Учител и му служил заедно с другите ученици. Рамакришна продължил да обучава учениците си и един ден им раздал дванадесет оранжеви монашески дрехи и дванадесет броеници. Бабурам бил благословен от своя Учител с монашеска дреха и броеница.

Шри Рамакришна привързал своите ученици с връв от любов. Понякога те споделяли своите скъпи спомени един с друг. Много години по-късно (15 август 1915г.) Бабурам писал на Свами Абхедананда, който проповядвал Веданта в Америка: “Помниш ли когато ти и аз бяхме заедно в Косипурската градина и Учителят каза, ‘Вашето взаимоотношение е между Аза и Аза.’ Помниш ли какво друго каза той? ‘Вие сте като маймуни; а аз съм дресьорът, който държи в ръка въжетата завързани около кръстовете ви. Ако маймуните станат много непослушни, дресьорът дърпа въжетата им’. Моля те, братко, помни, че ние сме маймуни в неговата ръка.” Въпреки своята фатална болест, Шри Рамакришна се смеел и шегувал с учениците. Святата Майка си спомня: “Докато живеех в Косипурската къща, веднъж се качвах по стълбите, носейки съд с два-три литра мляко. Почувствах се замяна, спънах се и млякото се разля на земята. Глезените ми бяха лошо навехнати. Нарен и Бабурам се втурнаха да ми помогнат. Стъпалата ми силно се подуха. Учителят чул за това и казал на Бабурам: ‘Е, Бабурам сега съм в истинска каша. Кой ще готви храната ми? Кой ще ме храни?’ Тогава той беше болен от рак на гърлото и се хранеше само с пудинг от нишесте. Аз го приготвях и го хранех в стаята му на втория етаж. Тогава носех халка на носа си. Учителят докосна носа си и направи знака на халката с пръсти, за да покаже, че има в предвид мен. После каза, “Бабурам, можеш ли да сложиш нея (правейки знака) в една кошница и да я донесеш на рамо до тази стая?” Нарен и Бабурам избухнаха и се запревиваха от смях. Така той се шегуваше с тях. След три дни отоците спаднаха. Тогава те ми помагаха да се качвам горе с храната.


Бабурам научил как неговия състрадателен гуру служи на човечеството и по-късно той следвал примера на Шри Рамакришна в своя собствен живот. Години по-късно той си спомня: “Докато страдаше от мъчителната болка на рака, той всеки ден очакваше търсещи Бог хора да идват при него. Понякога поглеждаше на улицата и казваше: ‘Какво става? Днес няма никой.’... Не можеше да говори, а само шепнеше. Беше гладен, но не можеше да яде. Не намираше облекчение нито в това да седи, нито да лежи. Ден и нощ чувстваше изгарящо усещане по цялото си тяло. И въпреки цялото това ужасно страдание, той никога не спря да излива своята милост върху хората и да им помага да реализират Бог. Това продължи година и половина. Ако това не е разпъване на кръст, не знам какво е.”

Учениците отчаяно се опитвали да спасят живота на своя Учител. Те знаели, че Шри Рамакришна има силата да се излекува, но не искал да свали ума си от Бог долу в тялото си. Един ден Шри Рамакришна дълго време се опитвал да преглътне нещо; след това казал, “По-късно ще ям чрез финото си тяло чрез милиони усти.” Бабурам отвърнал: “Не ме е грижа за вашите милиони усти или за финото ви тяло. Това което искам, е вие да ядете чрез тази уста и аз да виждам материалното ви тяло.”

Обикновено Шри Рамакришна не можел да яде никаква храна, ако тя е докосната от нечист човек или ако е сготвена от някой, който не е брахмин. Той спазвал своите брахмински кастови правила, тъй като бил дошъл да съгражда, а не да разрушава. Бабурам си спомня: “Един ден Учителят ме помоли (Бабурам не бил брахмин) да му сготвя и яде от ръката ми. Той беше толкова милостив към мен! Ден или два преди да почине, той помоли всички нас да го нахраним с пудинг и така той отдръпна всички ограничения.”




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница