"Пиша тези редове на 8 октомври и се надявам, че на 9-ти те вече ще бъдат в ръцете на питерските другари. Възможно е те да закъснеят, защото конгресът на северните Съвети е насрочен за 10 октомври. Но все пак ще се опитам да предам своите "Съвети към постигнатото"...
Че цялата власт трябва да премине в ръцете на Съветите, това е ясно. Също така е безспорно за всеки болшевик, че революционната власт трябва да бъде гарантирана от най-голямата на света подкрепа и беззаветната преданост на всички трудещи се и експлоатирани от целия свят, от воюващите страни в частност, от средите на руското селячество особено. Върху тези общоизвестни и отдавна доказани истини не си струва вече да се спираме.
Но трябва да се спрем върху това, което едва ли е ясно на всички другари: преходът на властта в ръцете на Съветите на практика може да се осъществи само чрез въоръжено въстание. Уж това е очевидно, но върху този факт продължават да се замислят и замислят. Да се отречем от въоръженото въстание, значи да се отречем от главния девиз на болшевизма (Цялата власт на Съветите) и от революционно-пролетарския интернационализъм въобще.
Но въоръженото въстание е ОСОБЕН вид политическа борба, подчинена на особени закони, върху които внимателно трябва да се замислим. Забележително релефно е изразил тази истина Карл Маркс, който казва, че въоръженото "въстание е както война, така и изкуство".
1. Никога не си играй на въстание, а, започвайки го, трябва да го завършиш докрай.
2. Трябва да имаш огромен превес на силите в решаващия момент, в противен случай неприятелят, притежаващ по-добра подготовка и организация, ще унищожи въстаниците.
3. След като въстанието вече е започнало, трябва да се действа с изключителна решителност и задължително без колебание да се премине в настъпление. "Отбраната е смърт за въоръженото въстание".
4. Неприятелят трябва да се хване натясно, да улови момента, когато войските му са разпръснати.
5. Трябва ежедневно да се постигат малки успехи (може да се каже ежечасно, ако става дума за един град). Да се поддържа на всяка цена "моралният превес".
Когато говори за въоръженото въстание, като проява на революцията, Маркс използва думите на един от "най-великите майстори на революционната тактика, Дантон: смелост, смелост и пак смелост".
Що се отнася до Русия през октомври 1917 г., това означава следното: едновременно, възможно най-внезапно и бързо настъпление към Питер, непременно отвън, и отвътре, и от работническите квартали, и от Финландия, и от Ревел, от Кронщадт, настъпление на целия флот, струпване на огромен превес на силите над 15-20 000 (а може и повече) от нашата "буржоазна гвардия" (юнкерите), от нашите "вандейски войски" (казашка част) и т.н.
Да се комбинират нашите три главни сили: флотът, работническите и войсковите части така, за да могат те с цената на каквито и да са загуби да завземат: а) телефон, б)телеграф, в) железопътните гари, г) мостове.
Да се отделят нашите най-решителни елементи (нашите "ударни части" и работническата младеж, а и най-добрите матроси) в неголеми отряди за завземането на най-важните пунктове и за участието им навсякъде, във всички важни операции, например:
Да се обкръжи и отреже Питер, той да се превземе с комбинирана атака на флота, работниците и войската - тази задача изисква изкуство и трикратна смелост.
Да се направят отряди от работници с оръжие и бомби за настъпление и обкръжение на "центровете" на врага (юнкерските училища, телеграфа, телефона и пр.) с лозунга: да умрем всички, но да не допуснем неприятеля!
Да се надяваме, че ръководителите успешно ще приложат великите завети на Дантон и Маркс.
Успехът на руската и световната революция зависи от 2-3 дена борба.
8 (21) октомври 1917 г.
Материалът за първи път е публикуван на 7 ноември 1920 г. във в. "Правда", номер 250
