Светослав Герасимов, проф., д-р зоолог-еколог, удостоверение за професионална компетентност №1445 от 19 юли 2007 г на мосв за “Растителен и животински свят” и “Моделиране на въздействието върху околната среда”


В границите на ИП и прилежащите терени видът не гнезди и не е наблюдаван да се храни



страница3/6
Дата25.06.2017
Размер0.83 Mb.
1   2   3   4   5   6

В границите на ИП и прилежащите терени видът не гнезди и не е наблюдаван да се храни.

2. Черна каня (Milvus migrans) – прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава гори и групи дървета в големи речни долини (Симеонов и др., 1990). В Западни Родопи е установено само едно възможно гнездене – в UTM квадрат KG91 (Янков, П., отг. ред., 2007). В защитената зона са регистрирани 2 мигриращи индивида с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Не е наблюдаван в границите на ИП и околните терени.

3. Осояд (Pernis apivorus) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни гори (предимно букови) в равнини и планини до около 1600 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на осояда в Западни Родопи се оценява на 16-26 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 6 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 7 (6-8) гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Има малка вероятност за гнездене на двойка в границите на ИП и неговите околности поради голямата надморска височина (2129-2024 m).



ЗЗ „Триград-Мурсалица”

(за обяснения по таблицата вж

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

ПтициГнезда

Яйца


Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6













0,6

Обезпокояване (0,1 т)**







0,6













0,6

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. свързаност (0,8 т)




Общо







1,2













1,2

4. Орел змияр (Circaetus gallicus) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава стари разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до сухи терени, ерозирани склонове, пасища и ливади до около 1100 m надмерска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в Западни Родопи се оценява на 7-12 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 2-5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 (2-5) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

5. Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – постоянен и прелетен вид включен в Червената книга на България. Обитава открити сухи полета, хълмисти райони и обезлесени предпланински склонове в близост до скалисти терени (Симеонов и др., 1990). В Западни Родопи популацията на вида е оценена на 20-30 двойки (Petrov et al., 2006). На територията на ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 3 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

6. Малък креслив орел (Aquila pomarina) – прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава широколистни и смесени гори с поляни в близост до речни долини, пасища и ливади (Симеонов и др., 1990). Популацията в Западни Родопи е оценява на 7-12 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” само една двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка с цяластна оценка „D” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

7. Скален орел (Aquila chrysaetos) – постоянен и скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава проломи, дефилета, ждрела и други райони с високи скални стени и скални комплекси в близост до открити пространства (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в Западни Родопи се оценява на 10-15 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 4 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

8. Белошипа ветрушка (Falco naumanni) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава долини на реки с единични дървета и малки гори. Находищата са в равнини до около 500 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). В редки случаи след 1990 г. се наблюдава привързаност към обширни скални комплекси. Числеността на популацията в страната е оценена на 5-10 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 2 двойки с ниска степен на достоверност за гнезедене (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 2 мигриращи индивида с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

9. Ловен сокол (Falco cherrug) – постоянен и прелетен вид включен в Червената книга на България. Гнезди по скали и скални стени във вътрешността на страната, най-често близо до пасища или други открити терени с колонии на лалугер (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 3 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). Няма доказано сигурно гнезедне на вида в страната. В защитената зона са регистрирани 1 (0-1) гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

10. Сокол скитник (Falco peregrinus) – скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава скалисти терени, проломи, дефилета в близост до открити пространства с групи дървета (Симеонов и др., 1990). През 1995 г. популацията на вида е оценена на 30-60 двойки, а след 1995 г. числеността започва да се увеличава. Към 2005 г. това е най-многобройния вид соколи в България ((Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи видът е рядък с численост 10-15 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 5 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии.

11. Лещарка (Bonasa bonasia) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава смесени, иглолистни и широколистни гори с подлес до горната граница на гората. Предпочита богати на храна горски участъци в близост до водни източници (Симеонов и др., 1990). Популацията на лещарката в страната е оценена на 1500-5000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи се оценява на 800-900 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 140-190 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 275 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Не е наблюдаван в границите на ИП и околните терени. Може да използва терена на ИП за търсене на храна.



ЗЗ „Триград-Мурсалица”

(за обяснения по таблицата вж

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

ПтициГнезда

Яйца


Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6













0,6

Обезпокояване (0,1 т)**







0,6













0,6

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. свързаност (0,8 т)




Общо







1,2













1,2

Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница