Съветът на европа в европейската институционална архитектура встъпителни думи

Съветът на Европа – институция с цели 60 години история. Засенчен по популярност в съзнанието на обикновения гражданин от Европейския Съюз и дори понякога бъркан с Европейския съвет, той продължава да бъде от огромно значение за европейската институционална архитектура. През всичките шест десетилетия от своето съществуване тази институция безспорно е спечелила своето право да продължи да бъде част от тази архитектура, тъй като притежава характеристики отличаващи го от останалите организации, които Европа познава.

Дори и днес, през 21 век, Съветът на Европа продължава да заема изключително важно място в политическия и културния живот на Стария континент. До голяма степен това се дължи на неговите характеристики, доста от които са заложени още при създаването му преди 60 години, други развили се на по-късен етап. Първо, Съветът на Европа има огромно значени като интеграционна структура в рамките на европейския континент. Бидейки най-старата институционализирана организация, която работи за европейската интеграция, той се явява нейн основоположник и модел за подражание при изграждането на други организации. На практика Съветът на Европа е пионерът в областта на европейското сътрудничество, който се справи с тежката задача да проправи пътя за задълбочаване именно на това сътрудничество. Но неговата значимост не се изчерпва само с това. Той е и организация защитаваща основните идеали, на които е базирано европейското сътрудничество след Втората Световна война - върховенство на закона, демокрация, спазване правата и свободите на човека. В този аспект ролята на Съвета на Европа е с огромна важност, тъй като той определя дали една страна е демократична или не, дали и как биват нарушени човешките права на даден индивид, дали в определена държава се спазва върховенството на закона и тн. И това не е всичко. Той изпълнява ролята на широк междудържавен форум за дискусия и сътрудничество по актуални проблеми. В дневния му ред присъстват теми като тероризъм, образование и киберпрестъпления, все неща, които придобиха особена важност през последните години. Това, което е характерно за Съвета на Европа, това с което той е уникален е, че включва представители на почти всички европейски държави. Тоест той е институция, която покрива почти изцяло европейското пространство, за разлика от други европейски организации, и по този начин позволява дебат и сътрудничество с по-широк обхват.

„Никога повече”. Този лозунг на хората, дали началото на европейската интеграция след опустошителната за Европа Втора световна война, като че ли описва до голяма степен целта на Съвета на Европа. Работейки за европейската интеграция, той работи и за мира, свободата и просперитета на Европа. Защото както твърдят учените от школата на плуралистите в международните отношения: „интеграцията и обвързаността между държавите повишават цената на конфликта между тях и така способстват за мира”. И без да бъде учен всеки може да си припомни, че след началото на интеграционните процеси, в Европа не е избухнала нито една широкомащабна война. Тоест интеграцията е един от факторите за мира на Стария континент. В този аспект ролята на Съвета на Европа е неоспорима. Той е най-старата организация работеща за европейска интеграция. Фактът, че се е запазил през годините и е продължил да съществува се дължи и на начина на самото му създаване – чрез консенсус. Преди основаването му избухва спор – дали представителите на отделните държави да бъдат на правителствено или на парламентарно ниво. В крайна сметка се избира комбиниран подход със създаването на Комитета на министрите и на Парламентарната асамблея. Този подход се използва по-късно и при създаването на Европейските Общности и на НАТО. Тоест Съветът на Европа изпълнява ролята на модел при създаването и на други интеграционни организации. Още едно признание за неговата изключително важна роля в процесите на европейска интеграция.

Съветът на Европа е организация на страни, които споделят общи ценности. Това са ценностите на демокрацията, върховенството на закона, спазването на човешките права и свободата. Това са ценностите, които бяха приети от Европа, за да не се повтарят пагубните събития от 40-те години на 20 век. В европейската институционална архитектура Съветът на Европа има съществената функция да защитава, спомага и допринася за тяхното опазване и съблюдаване. Именно от това се е ръководело и самото развитие на организацията през годините. За това и в нея нямат пълноправно място недемократични страни като Беларус. За това и сред целите на Съвета основно място заема защитата на отделния индивид и неговите права. Не е случаен фактът, че една от най-значимите конвенции приемани от Съвета на Европа е именно Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Чрез създаването през 1950 г. на орган тълкуващ и прилагащ тази конвенция - Европейския съд по правата на човека, Съветът на Европа окончателно се утвърждава като стожер на общоевропейските ценности и идеали. Защото често този съд е последна инстанция и последна надежда за европейските граждани, които считат своите основни права за накърнени. А че той е реално функциониращ орган говори статистиката - до сега от него са били издадени над 10 хиляди присъди. Естествено защитата на човешките права от Съвета на Европа не спира до тук. През годините са приети множество конвенции касаещи различни аспекти на този проблем – изтезаването и трафика на хора, сексуалната злоупотреба с деца, социалните права на европейските граждани, малцинствените езици и националните малцинства. Дори функционирането на самата организация е стриктно подчинено на правилото на демократичността и свободата – бидейки членки на Съвета на Европа държавите не губят своя суверенитет, взиманите решенията биват резултат от политическа воля.

Съветът на Европа притежава важната функция на форум за дискусии и търсене на решения. Той позволява на почти всички страни в Европа да осъществят диалог и да обменят мнения по важни за тях въпроси. Важността на Съвета на Европа като институция се крие в това, че тези въпроси са свързани с актуалните предизвикателства на времето – тероризъм, допинг, лекарства, образование. Тоест организацията не е застинала на едно място, а отговаря на съвременната световна реалност. Освен това Съветът на Европа е институция, която е отворена за съвместна работа и комуникация. Това се доказва от факта, че освен огромното мнозинство от европейските страни, в нея намират място и държави като САЩ, Канада, Япония, Мексико, пък било то и само като наблюдатели. Самите конвенции на Съвета на Европа са отворени за ратифициране и от държави, които не са членки. Така например към Конвенцията за киберпрестъпленията са се присъединили САЩ и Южна Африка, а към конвенцията касаеща опазването на дивите животински видове - страни като Тунис и Буркина Фасо.

С 47 страни-членки с общо население над 800 милиона души, Съветът на Европа е най-голямата организация работеща за интеграция и сътрудничество на Стария континент. Факт е, че членовете на Съвета на Европа са почти два пъти повече отколкото членовете на Европейския Съюз – другата организация с огромно значение за интеграцията на европейските държави. Това е и причината образно тези две организации да бъдат представяни като голям кръг (Съвета на Европа) и малък кръг (Европейски Съюз), които са разположени около една обща ос – европейската интеграция. Съвсем логично между тях съществува тясно сътрудничество – за което допринасят общите цели и ценности. Съветът на Европа и Европейският Съюз са развили мрежа от общи програми, насочени предимно към конкретни страни. Тези програми целят да улеснят европейската интеграция и реформа в тези държави. Това идва да покаже, че Съветът на Европа е отворен не само към сътрудничество с отделни държави, но и с международни организации. Това допълнително увеличава ролята и гъвкавостта му в европейската институционална архитектура.

Заключение

Съветът на Европа е различен от Европейския Съюз, тъй като обхваща по-широк кръг държави. Освен това той не поставя икономиката сред своите главни приоритети – напротив, за него на първо място са съблюдаването на европейските ценности, защитата на човешките права, поддържането на демокрацията. Той се различава и от НАТО – не си поставя за цел постигане на военно сътрудничество и защита, няма въоръжени сили. Но както каза в речта си по случай 60-тата годишнина преседателят на Парламентарната асамблея Луис Мария де Пуиг: „Съветът на Европа е предимно морална сила”. Именно за това той има такова солидно минало. За това има и бъдеще. Поне за още 60 години.