Кой каквото прави - на себе си го прави!

Кой каквото прави - на себе си го прави!

- Кой каквото прави - на себе си го прави!

Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

- Знам, че туй, дето го приказваш - за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.

И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне - сложила отрова в тестото.

Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.

Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:

- Хей, дядо, я ела насам!

И му подала питката.

- Земи я - рекла, - топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.

Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари.

- Хей, дядо - поспрял коня си чорбаджийският син, - ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.

- Да ти дам, сине - рекъл старецът и извадил питката от торбата. - Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.

Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:

- Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга - нали нямаш друга работа.

И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.

Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:

- Майко, умирам.

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.

- Нищо - отвърнал болният, - само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.

- Кой ти я даде?

- Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.

Като чула тия думи, майката пропищяла:

- Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша!

И захванала да си удря главата с два юмрука.

Лоша дума не се забравя

В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:

— Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?

Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.

Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:

— Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!

Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:

— Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!

Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.

Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:

— Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.

Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:

— А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.

Мечката рекла:

— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

Когато някой крещи и мята по теб предмети...спри и се вгледай в очите му. Те само привидно мятат мълнии...

Образователните цели трябва да се формулират точно преди да започне работа по дадена сцена. Например, ако вашата програма за обучение на връстници е насочена към младежи на възраст между 12 и 14 години и има за цел да им помогне да отложат първия си сексуален контакт, вероятно е добре да ги информирате за промените в тялото, да обясните защо да отложат първия сексуален контакт и да ги научите на умения да не се поддават. Това са образователните цели.

При драмата съществува изкушението да се обхванат много теми и да се решат всички проблеми на света с една пиеса. Ето защо подходът във вашата работа трябва да бъде целенасочен и конкретен. По-добре малко постижение, отколкото тотален крах. Добре определените образователни цели служат като ценни насоки за създаване на театрални етюди.

За да формулирате целите, опитайте се заедно с вашия екип от обучители на връстници да отговорите на следните въпроси:

• 
  Какво искаме да кажем за определения проблем?
  
• 
  Какви съществуващи нагласи искаме да променим?
  
• 
  Какви нови знания искаме аудиторията да усвои?
  
• 
  Какво искаме да е поведението на аудиторията след сцената?
  

ката между конфликта и образователната цел.

Тези елементи ще ви позволят да създадете сцени, които са логични и имат пряка връзка с образователните ви цели.

Конфликтът трябва да е свързан с образователните ви цели за сцената.

• 
  За какво става дума в сцената?
  
• 
  Кои са противопоставящите се сили, които създават конфликта?
  
• 
  Към какво се стремят героите и как противоположните им потребности водят до
  

• 
  Кои герои ще участват в конфликта? Не забравяйте, че в драмата трябва да има логика, иначе няма да бъде правдоподобна.
  
• 
  Какви са взаимоотношенията между героите? От кога се познават? Каква е властовата динамика във взаимоотношенията им?
  
• 
  Каква е предисторията на героите? На каква възраст са? Откъде са? На какви етнически или икономически групи са представители? (Това е известно още като личната история на героя.)
  
• 
  Каква е гледната точка на всеки един от героите към проблема?
  
• 
  Какви са личните вярвания и ценности на героите по отношение на проблема преди
  

• 
  Как ще се променят, или няма да се променят, тези гледни точки в хода на сцената?
  

След като групата е измислила “кой, какво, къде”, трябва да се уверите, че всички знаят имената на героите, как се развива сюжетът и как ще завърши сцената. Сега може да започне първата импровизация. Всеки герой създава спонтанно диалога без предварителен текст. Нека някой записва сцената на видео, аудио или с бележки. Когато приключите, веднага обсъдете сцената в групата и помислете заедно какво може да се промени. След това я изиграйте отново и я обсъдете. Този вариант по-добър ли е или по-слаб? Кой от новите елементи е по-сполучлив от предишния път? Използването на въпросите “кой, какво, къде” в процеса на работа ще ви помогне да създадете суровия драматургичен материал за сцената. От вас и вашия екип зависи как ще използвате създадения материал. Може да ви е необходима само една сценка за определена обучителна сесия за връстници или пък може да създадете меню от сцени, които да се използват като част от едноактна пиеса, която да изиграете в местния театър или на ъгъла на някоя улица. Направете преход между сцените чрез музика, песни, танц, барабани и монолози. В учебния театър има много потенциал и гъвкавост.

• 
  Знанията: етюдът трябва да дава важна информация и полезни факти
  
• 
  Нагласите: посланието трябва да въздейства върху емоциите и мненията
  
• 
  Поведението: в идеалния случай, етюдът трябва да окаже положително влияние върху поведението на аудиторията
  

A: Защо си ми извадила блузата от гардероба? Да не би да си я обличала? (Дава информация за къде.)

Б: И какво от това? Две сестри сме, какво толкова е станало? (Показва кои са хората и какви са техните взаимоотношения.)

A: Не ми е приятно някой да ми носи собствените дрехи.(Указва какво, иначе известно като конфликтът, който прави диалога интересен.)

След всеки етюд, е необходимо да бъдат зададени на изпълнителите следните въпроси:

• 
  Екип: Какви бяха вашите образователни цели?
  
• 
  Аудитория: Ясни ли бяха тези цели за аудиторията?
  
• 
  Екип: Коя беше вашата целева аудитория?
  
• 
  Екип: Има ли съответствие между подготовката на етюда и неговото изпълнение? Постигнахте ли онова, към което се стремихте?
  
• 
  Аудитория: Реалистичен ли беше етюдът?
  
• 
  Всички: Кои части от етюда трябва да се запазят? Какво трябва да променят? Посочете, че тези етюди са само първи стъпки.
  

отнеме много време. Етюдът може да се превърне в мощно средство за обучение и промяна, ако диалогът бъде подложен на оценка (дали е точен, логичен, подходящ за възрастта и културата, има ли баланс между хумора и драмата); героите (дали са реалистични, логични с оглед на ситуацията и разпознаваеми от аудиторията); ситуацията (дали е реалистична, възможна, логична, ангажираща и забавна) и посланието (дали е ясно, логично, подходящо за възрастта и културата и актуално).

Целесъобразно е да се зададат под ръководството на ТОТ няколко прости въпроса на отделни изпълнители, насочени към техните герои като те отговорят на тях от името на героя. Заедно с групата е необходимо да се направи преценка на това дали отговорите на изпълнителите съответстват на героите.
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП: Външно и вътрешно оформяне на героите. Създаване на лична история на героите.
По време на този етап се прави вътрешното и външно оформяне на героите. Актьорите-обучители трябва да си представят и изразят физическите характеристики на своите герои (поведение, особености, начин на говорене и походка). Освен това, те трябва да създадат лична история на героите: това са подробностите, свързани със семейството, целите, мечтите и опита, факторите, които според тях са ги оформили като личности. Напр., семейство (родители, баба и дядо, настойници, братя и сестри). Важно е също така да има логиката и последователност във фактите, представени в етюдите.

Ето някои основни насоки за оформяне лична история на героите:

• 
  пол
  
• 
  околна среда,
  
• 
  вероизповедание, възпитание, традиции
  
• 
  икономически фактори
  
• 
  семейни ценности и отношение към себе си, околните и обществото
  
• 
  етническа принадлежност и култура
  
• 
  лични и професионални цели
  
• 
  мечти за бъдещето
  
• 
  взаимоотношения с приятелите, интимни приятелки / приятели
  
• 
  образование, успех в училището, образователни цели
  
• 
  евентуален тормоз (физически, психически, емоционален)
  
• 
  сексуална ориентация
  
• 
  сексуален опит
  
• 
  любими хобита и цветове, ексцентричност, интереси – музика, филми и др.
  

Целта на този етап е да подпомогне за доразвиване на героите, след изпълнението на импровизираните етюди. Актьорите изиграват етюд като се стремят да се поставят на мястото на героите – както физически, така и психологически. Това става по следния начин:

Може би се питате защо са необходими толкова подробностите за един герой. В хода на репетициите и изпълненията, участниците започват да разбират, че благодарение на тези подробности, могат да “влязат в кожата” на героя, да се ръководят от неговата логика и да играят спокойно ролята си. Това създава достоверност на героите и спомага за създаването и изграждането на завършени образи.

Отделните етюди подбират и се свързват в логическа последователност съобразно образователните цели.

Всяка група участници в образователния театър е различна. Понякога има големи различия в опита, притесненията, въодушевлението, интелигентността и таланта. Поради това всяко представление всеки път протича по различен начин, което е и едно от интересните неща в работата.
СЕДМИ ЕТАП: Обвързване на посланието с аудиторията. Дискусия след представлението.

За да се обвърже посланието с аудиторията и да бъдат постигнати образователните цели много важно е след представянето на сцена да бъде проведена дискусия с водещ. По време на този тип дискусия актьорите продължават да играят своя герой и отговарят на въпросите на зрителите така, както би отговорил самият герой. Дискусията е необходима, за да е сигурно, че аудиторията е разбрала посланието. Освен това аудиторията може да „помогне” на героите в етюда да решат своите проблеми, а също и да разреши конфликта в етюда и да разсее съществуващи митове. Дискусията с водещ след представлението, разширява етюда и допълва неговия ефект. Личните истории, с които разполагат актьорите са основата, за да могат да отговорят на въпросите на зрителите. Те позволяват на актьорите-обучители да разберат мотивите на своите герои и всички фактори, които определят тяхната личност. Изграждането на физическите и вътрешни черти на героите е непрекъснат процес. Трудно да се изградят герои от плът и кръв само след едно упражнение. Винаги има какво ново да се открие за героите и именно тези открития правят работата интересна и жива.

Дори и представлението да е предназначено за конкретна аудитория, вероятността от огромни различия вътре в тази аудитория е много голяма. Много важно е да се създаде чувство на принадлежност у хората, които са различни, вместо да се слага клеймо.

За да е ефективна една дискусия след представлението е необходимо да има добре подготвен за тази цел водещ.

Дискусията се провежда след представянето на етюд или цяла пиеса. Тя се води от водещ, който е мост между актьорите (те остават в ролята на своите герои по време на дискусията) и аудиторията. Тази дискусия подсилва образователния аспект, защото при нея се дава допълнителна информация, разсейват се митовете и се отговаря на въпросите на аудиторията.

Кое определя успеха на дискусията с водещ?

Този успех зависи от направеното планиране. Разбира се, при всяко упражнение с жива публика могат да възникнат неочаквани трудности, но колкото по-добре е планирала групата своята работа, толкова по-добро ще бъде ръководството. Трябва да сте наясно с целите на етюда и да помислите как групата може да предостави повече информация по време на дискусията. Обсъдете основните моменти, които искате да представите и ролята на всеки актьор-обучител и водещ в дискусията.

Добрият водещ е наясно с целите на упражнението. Той води занятието уверено, но не проявява пристрастие или нетърпение. Той трябва да предразположи участниците като се държи дружелюбно, изслушва внимателно, насочва въпросите и проявява одобрение. Той трябва да може да поддържа реда в залата, да води дискусията към основното послание и да осигурява нейния непрекъснат ритъм.

Добрият актьор-обучител по време на дискусията не забравя образователните цели на занятието и се придържа към ролята си. Например, неговата задача може да е да представи митове, които могат да се опровергаят или да пресъздаде отрицателен ролеви модел. Актьорът трябва да е готов да се ангажира с тези роли, дори и ако има опасност от неодобрение на публиката. По време на дискусията той трябва да продължи да играе ролята на своя герой и отговорите му да съответстват на героя. След време, опитните и обучени актьори-обучители (или по-традиционни обучители на връстници, които не участват в представления, но са част от екипа) могат да водят дискусията след представлението. Това е идеалното решение, защото тогава всички дейности ще се извършват от връстници. Това, обаче, ще изисква засилено обучение и наблюдение на водещите. Обучението преминава през “стаж” при титуляр и след това практика като ко-водещ. Накрая младият обучител може да води сам, но само под наблюдението (супервизия) на обучител, който седи сред аудиторията и при необходимост винаги е готов да се намеси.

• 
  Да се използва се език, който не изразява критичност
  
• 
  Да не се допуска конфронтация
  
• 
  Водещия да има чувство за хумор
  
• 
  да жестикулира чрез жестове изразяващи желание за взаимодействие с аудиторията
  
• 
  да поддържа зрителен контакт с аудиторията
  
• 
  да задава неизказани докрай въпроси
  
• 
  да се справя с бурни участници
  

В класната стая влиза майката на Сара. Говори с учителката, че Сара е в болница. Направила е опит да се самоубие. Изпаднала е в криза. Непрекъснато повтаряла на родителите си, че нея никой няма да я избира за приятел, защото е еврейка, различава се от всички останали по религията си. И вчера вечерта е изпила флакон с лекарства. Намери ли са я в безсъзнание в банята.

НАСОКИ КЪМ ВОДЕЩИЯ

ЗА ВОДЕНЕ НА ДИСКУСИЯТА

1. 
   Често срещано явление ли е дискриминирането на хората по признака вероизповедание?
   
2. 
   Кой носи отговорност да не се случват прояви на религиозна дискриминация в училище?
   
3. 
   Защо бабата на Тони се противопоставя на приятелството на внучката си с еврейката?
   
4. 
   Върнете се на разиграния ролеви инцидент и помислете, какво е можело да направят „двете свидетелки” при разговора на Тони със Сара, за да има по-благоприятен изход този конфликт?
   
5. 
   Ако можете да се срещнете с бабата на Тони какво бихте й казали?
   
6. 
   Какво бихте казали и на майката на Сара?
   
7. 
   Какво може и трябва да се направи, за да се гарантира правото за свободно изразяване на религията!
   

В Дискусията могат да участват и изпълнителите на ролите, но нека дават отговори, разсъждавайки от ролите на своите герои.

1. 
   Предизвикване познавателен интерес към името и ориентиране във функциите му
   
2. 
   Възприемане името, фамилията и гражданството като свидетелство за правото му на принадлежност към род и родина
   

• 
  Български език и литература : „Звукова култура”; „Възприемане на литературно произведение”; „Подготовка за „четене и писане””
  
• 
  Изобразително изкуство: „ Изобразително творчество”
  
• 
  Физическа култура: „ Игрова двигателна дейност”
  

• 
  Децата са запознати с въпросите, свързани с основните им права, регламентирани в Конвенцията за правата на детето
  
• 
  Рисували са рисунки на тема: „ Аз имам право на име, фамилия и гражданство”
  
• 
  Провеждани са разговори за семейството
  

Учителка: Деца, за да ни бъде хубав деня, всички заедно да поздравим своите помощници, без които никога не можем:

„ Здравейте ръчички, здравейте очички,

здравейте крачета в този час, да бъде весело при нас”

Учителка: Разбира се, че ще е весело! В детската градина, вие получавате всичко, на което имате право., защото вие макар и деца имате ............ какво?

Децата: Права и задължения.

Учителка: Искате ли да отидем до постера, който изработихме и да си припомним какви права имате вие и всички деца по света!

(Приложение №1 Постер „Нашите права”)

(Учителката показва картинката, а дете „прочита” правото – право на детето да бъде отглеждано в семейство; право на образование; право на здравословна храна; право на медицински грижи; право на почивка и игри; право на добри условия на живот; право на специални грижи на децата с увреждания; право на защита от тежък труд )

Учителка: Тук е останало едно празно място, сигурно нещо сме пропуснали, но ако се сетим ще го попълним по-късно.

Днес получихме писмо от децата от Група„Слънце”- вижте какъв голям плик! Какво ли има вътре?

( учителката повежда децата и се разполагат върху килима, отваря писмото)

Учителка: Деца, погледнете изпратили са ни картини с герои от приказки. Познавате ли този герой и от коя приказка е?

Дете: Това е Пинокио от „Приключенията ня Пинокио”

Учителка: А на тази картина?

Дете: Това е Снежанка от приказката „Снежанка и седемте джуджета”.

Учителка: Погледнете този герой?

Дете: Тук е Палечка от приказката „Палечка”

Учителка: А тук какво виждаме на тази картина?

Децата: Бебе!

Учителка: То дали е дошло от някоя приказка? Аз не се сещам за такава, а вие?

Децата: Не!

Учителка: Може би случайно е попаднала в плика или не. Хайде да подредим картините и да ги разгледаме отново. (Стават и подреждат картините. Разговорът се провежда пред подредените картини )

Учителка: Как се казва това момченце?

Дете: Пинокио

Учителка: Кой го е кръстил така?

Дете: Баща му Джепето.

Учителка: А това момиченце има ли си име?

Дете: Казва се Палечка, майка й я кръстила така, защото била мъничка като палец.

Учителка: Браво! А какво беше името на това момиченце?

Дете: Снежанка, защото била бяла като сняг. Нея са я кръстили майка й и баща й.

Учителка: Чудесно, а това бебче дето сега се е родило има ли си име, с което да е известно на нас!

Деца: Не!

Учителка: Деца, освен тези права, които изброихме, всяко дете още щом се роди, макар че нито вижда, нито чува и не може да прави нищо освен да плаче има право на име, фамилия, гражданство. Хайде да повторим всички още с какво право се ползват децата от самото си раждане!

Всички заедно: Право на име, фамилия, гражданство.

Учителка: Вие имате ли си имена?

Децата: Да!

Учителка: Искате ли всеки от нас да каже своето име, като започнем всички заедно.

( Всички заедно си казват имената)

Учителка: Чудесно, това сме ние и нашите имена летят във въздуха! Погледнете към масичките. Там са кацнали първите букви от вашите имена. Ориентирайте се по буквите и седнете на тази масичка, на която кацналата буква показва с кой звук започва вашето име!

(Децата заемат местата по масичките)

Учителка: Как мислите, защо когато детето се роди е важно да му се даде име? Защо ни е да имаме име? Как мислите, не можем ли така да си живеем без имена? Кога си използваме имената?

Дете: Не, не можем да извикаме когото си искаме.

Дете: Няма да знаем на кого са нещата.

Дете: Не можем да се запознаваме.

Дете: Няма как да ни се надпишат рисунките и шкафчетата

Учителка: Чудесно! Деца, името е това, което отличава едното дете от другото дете. Искате ли да да си изиграем играта „Аз съм”? ( Децата стават прави, учителката подава топка на дете, а то хващайки топката се представя „ Аз съм ........” - няколко деца)

Учителка: Кой мислите, че има право да избира името на детето?

Дете: Мама

Дете:Тати

Дете: Може и Кръстницата

Дете: Баба

Учителка: Точно така, името го избират родителите, може и кръстницата. Всеки от вас е кръстен на някого и носи неговото име. Знаете ли на кого сте кръстени?

Дете: На баба

Дете: На дядо

Дете: На едната си баба

Дете: Не зная

Учителка: Довечера можеш да попиташ мама и тати на кого си кръстена. Вие имате чудесни имена и всяко име означава различно нещо. Кой знае какво означава неговото име?

Дете: моето име означава камък.

Дете: моето име означава славя мира

Дете: моето име означава хубав иван

Учителка: Ние празнуваме рождените си дни, а имаме ли празници свързани с името?

Дете: имаме имен ден!

Учителка: Браво, всяко име има и празник. На кои имена е празник Ивановден?

Дете: На Иван

Дете: На Йоана

Дете: На Ваня

Дете: На Ивана

Учителка: А Цветница?

Дете: На Маргарита

Дете: На Цветелина

Дете: На Виолета

Учителка: Чудесно, всички, които насят имена на цветя имат имен ден на този празник.

Учителка: Искате ли да станем кръстници на на бебето от картинката? ...... Има ли значение дали бебето е момче или момиче за името, което ще предлагате?

Дете: За момиче трябва женско име, а за момче – мъжко.

Учителка: Какво ли е бебето момче или момиче?

Дете: бебето е момиче, защото има голяма коса.

Учителка: Добре, съгласни ли са всички, че бебето е момиче. Тогава да чуем вашите предложения за име на момиче

(децата дават предложения и избират едно име от предложените)

Учителка: Разбрахме колко важно е да имаме име „ Името ни отличава, то на детето нещо пожелава”, но правото на детето, за което днес говорим беше право на име и още ...на фамилия. защо са ни фамилиите, след като си имаме имена? как мислите?

Дете: Когато има 2 деца с еднакви имена, се обръщаме към тях с фамилията, за да ги различаваме.

Учителка: Чудесно! А кой във вашия дом има същата фамилия като вашата?

Дете: Тати и мама

Дете: Тати

Дете: Братчето ми

Дете: Кака

Дете: Баба и Дядо

Учителка: Да точно така, а какво сте вие, мама, тати, баба, дядо, сестричка, братче?

Дете: Нашето семейство.

Учителка: Чудесно! Цялото семейство е с една фамилия. Името различаваше хората един от друг, фамилията какво прави, сещате ли се? Тя кого различава?

Дете: Семействата

Учителка: Разбира се – фамилията отличава семействата едно от друго. Всяко семейство има своя фамилия. Искате ли да продължим играта „Аз съм”, която прекъснахме, като се представяме с фамилия.

( Продължават играта, след което се прекъсва отново за вариант III - представяне с име и фамилия. Играе се докато в един от 3-те варианта всяко дете се представя поне веднъж)

Учителка: Освен право на име и фамилия, всяко дете има право и на ....... гражданство. Знае ли някой какво означава гражданство?

Дете: Да сме граждани.

Учителка: Правилно. Гражданство означава да бъдем граждани на тази държава, в която сме се родили

Учителка: Вие в коя държава сте родени?

Деца: в България

Учителка: Щом сте родени в България, какво гражданство сте получили?

Дете: Българско

Учителка: Ние сме се родили в България, тя е нашата родина, затова всички ние имаме българско гражданство. Трябва да се гордеем, че сме българи. Хайде, всички заедно да кажем гордо „Аз съм българче”

Всички заедно: Аз съм българче!

Учителка: Днес ние говорихме за още едно право на детето - кое беше то?

Всички: право на име, фамилия, гражданство

Учителка: Това право има ли го на нашия постер?

Деца – не

Учителка: елате да сложим картинката, която е ваша рисунка от участието ви в конкурса и означава, че децата имат право на име, фамилия, гражданство

( Децата откриват празното място, „разчитат” рисунката и дете я залепя на постера)

Учителка: Всички имаме право на име, а нашата група има ли право на име?

Учителка: Разбира се, и ние вече сме се възползвали от това право и сме й дали името....

Всички: Маргаритка

Учителка: Искате ли да направим емблемата на нашата група, така, че да се вижда кои деца са в нея? Седнете на местата си и на масичките ще намерите вашите ръчички, които вчера очертахте и изрязахте. Всяко дете на своята ръчичка да напише първата буква от своето име, а можете изпишете цялото си име.

( Децата са разделени на 4 групи – всяка група на масичка)

Учителка: Щом вече сте готови, определете едно дете от групата, което да ръководи залепянето на ръчичките върху триъгълното картонче, което е на вашата масичка. Лепилото трябва да е поставено върху края на дланта на всяка ръчичка, която да залепите около жълтия полукръг на картончето.

( Практическа дейност) (Приложение 2)
Учителка: Отговорниците на групите да донесат картончетата до статива. А сега, намерете мястото на картончето на вашата група върху този кръг.

Учителка: Какво получихме?

Дете: Маргаритка

Дете: Емблемата на нашата група

Учителка: Чудесно, това сте всички вие, с вашите буквички и имена от група „Маргаритка”

А сега да окачим нашата Маргаритка на таблото, за да я видят всички!

Приложение 2

2./към пеперудките/ Как се почувствахте,когато молехте всяко от цветята за помощ?

3.Какво бихте казали на всяко едно от цветята?

4.Какво щяхте да направите,ако вие бяхте на мястото на цветята?

5.Защо Слънцето спасява пеперудките? На какво се възхищава то?
Дейността е разработена и използвана при работа по Проект  „ВСИЧКИ СМЕ ЕДНАКВИ, ВСИЧКИ СМЕ РАЗЛИЧНИ” –

 интерактивна методика „Образователен театър” по тема „Права на човека и всички форми на дискриминация” –

Изпълнен от СНЦ „ Алианс за регионални и граждански инициативи” в партньорство със СНЦ “Сдружение на жените” –

с. Искра, Община Ситово, Регион Силистра.

ПРОЕКТ НА СИТУАЦИЯ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ С ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„АЗ ИМАМ ПРАВО НА ИМЕ”

/Подготвителна за училище група 6-7 годишни деца/
Стефка Трайкова, Светла Георгиева

ЦДГ „Соня”, гр.В.Търново

Ръце назад. Заедно направихме звездичка, за да ни свети.

Ръце напред. Заедно направихме цвете, за да ухае.

Ръце горе .Заедно направихме корона, защото сме важни личности. Като личности знаем, че имаме права!

- право на живот и задължението да се грижат добре за себе си;

- право да бъда с мама и татко и задължение да обичат, уважават и слушат родителите си;

- право на мнение и задължение да уважават мнението на другите;

- право на чиста околна среда и задължение да не замърсяват околната среда;

- право на образование и задължение да се учат и уважават учителите;

- право на име и задължението да уважават името на другите деца;

- право на почивка и игра и задължението да пазят и прибират играчките ;

- право на разнообразна и здравословна храна и задължението да не хабят храната;

- право на дом и пространство и задължението да пазят чист и подреден дома си;

- право на здравна и правна помощ; специално внимание и др.

Преценка:

Верни и правилни отговори! Вие сте умни и знаещи Пазители на права и отговорности. Който има права, трябва да ги знае, отстоява и защитава, а също така да изпълнява задълженията и отговорностите си.

- Здравейте деца! Моето име е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче! Идвам да ви кажа, че всички деца по света независимо къде живеят, какъв език говорят, какви са родителите и религията им, дали са момчета или момичета имат право на име! И по този случай ви каня във Вила Вилекула. Там можем да си играем до насита. Всеки, който има име да тръгва!

- Правата си знаете! Отговорностите си знаете! А игри знаете ли? Аз много обичам игрите! Сега ми се играе на „Въпроси и отговори”. Хайде от мене въпросите, а от вас отговорите!

- Кое е това нещо, което ти го имаш, а другите го използват най- много? /Името/

- Всички деца ли имат имена? /Да, всички. Бели, черни, жълти, момчета, момичета, послушни , непослушни./

- Кой избира имената на децата? /Техните родители./

-Знаеш ли как твоите родители са избрали името ти? / Като са използвали името или буквичка от него на баба, дядо, близък човек, герой от приказка, филм, избрали са име на светец, за да ме закриля./

- Колко имена имат хората? /Собствено, бащино и фамилно име/

- Как е твоето собствено,бащино и фамилно име?

- Познаваш ли хора с мого имена, като мен /Пипи/? / Иван – Александър, Мария- София, споменаване на деца от арабски произход с няколко фамилни имена, ако има такива/

- Харесвате ли името си? Който го харесва, да вдигне ръце в кръг над глава. Който не харесва името си да отпусне ръце в кръг долу.

- Децата, които имат черен цвят на кожата имат ли имена?

А децата от Китай? /Да. Имат./

- Знаете ли някое китайско, арабско, френско, английско и др. име? / Хън Тен Дън, Алейхоля Бейхами, Моана, Патрик, Пиер, Джон, Жан и др/

- За какво служи името? Каква е ползата от името? /Името е необходимо при представяне, запознаване; за да ни вика мама, когато ни търси; за да получаваме писма и подаръци; за да имаме лична карта, шофьорска книжка, бележник; по името се разпознава от коя държава, каква народност е детето, човека/

Преценка:

Всичко това, което казвате е вярно, но и много полезно и ценно за вас. Повярвайте ми. Аз най-добре зная това, защото съм обиколила целия свят и съм ходила къде ли не, с кораба на моя татко Ефраим.

на моята врата?

Дали е призрак, питам аз

или е котарак?

Който и да си, закъснял си вече ти!

Петима Петко не чакат!

А Баба Яга с черен фрак.

Днес няма да крада деца, а имена! И за да ми е по- весело ще си пусна музика. /Пуска подходяща музика за танцуване или за танцови движения. Баба Яга танцува, а децата след нея. За предпочитане е да се двжат в кръг. От време на време Баба Яга докосва баджата на някое дете. Имитира „кражба” на името му и пъха „нещо” в шапката си. Музиката спира/

БабаЯга: Я! Да крадеш имена било много забавно!

Учителката: - Чакай! Чакай! Да се открадне име е престъпление. Това е „кражба на чужда самоличност” и който го прави получава наказание. Ние имаме Пазители на правата, Пазители на отговорностите, Пазители на имената. Деца, кажете на Баба Яга кой пази нашите права и нашите имена?

/Възможни отговори/

- Закон за закрила на детето; Агенция за закрила на детето; полицаите; съдиите; адвокатите.

-Полицаите; адвокатите; съдиите; закона.

Да припомним правилата на играта: /Децата също могат да вземат участие/

• 
  Пазителят на имената определя кой има право да споделя има ли имен ден; какво означава името му, на кого е кръстен и др. интересни факти за името си;
  
• 
  Това става, като Пазителят на имената търкулва голямо дървено топче към определеното дете и го пита : „Имаш ли имен ден?”;
  
• 
  Всеки участник в играта търпеливо изслушва и изчаква своя ред;
  
• 
  Пазителят на имената има право да запази последното топче за себе си, за да сподели;
  
• 
  Когато свършат топчетата в кутията, Пазителят на имената ги събира отново и е длъжен да ги пази до следващата игра.
  

Казва се „Всички имат имена!” Преди това трябва да се разделим според буквите на имената си.

Първи говорител съобщава, че са нарисували пламък, като името на Пламена

Втори говорител съобщава, че са написали името на Константин .

Трети говорител съобщава, че са подредили пъзел с картинката на името на Роза.

ЦДГ „Здравец”, с. Първомайци, Община Горна Оряховица, Област Велико Търново

1. 
   Възрастова група и продължителност:
   

- Познава и спазва основни правила за здравословното хранене и здравословен начин на живот.

- Утвърждаване на собствена стратегия за спазване правилата и нормите на здравословен начин на живот чрез здравословно хранене;

- Превръщане на усвоените знания в навици, чрез включване в реализиране на практически дейности.
2.2. Стандарти на ниво учебна програма за подготвителна група в детската градина и в училище по ОН „Социален свят”.
Ядро: „Здравословна и социална среда”

- Осъзнава връзката между „право и отговорност";

- Проявява грижа, доброжелателност, разбиране и съобразяване с груповите норми;

- Партнира на учител и си сътрудничи с връстници в екипен план.

- Развитие на лични умения, знания и възможности за контрол върху собственото здраве.

- Социални качества за адекватни действия в проблемни ситуации: бързо ориентиране в обстановката, вземане на решение, съгласуваност на действията в екипа;
3. Цели на урочната разработка:

- Запознаване с правото на здравословна храна и с отговорностите свързани с това право.

- Стимулиране на познавателен интерес към здравословното хранене и здравословен начин на живот.

- Трансфер на придобити знания и умения в практическа ситуация;

- Математика – Ядро „РФФ”

- Български език и литература – Ядро „Свързана реч”;

- Физическа култура – Ядро „ Игрова двигателна дейност”.

Игра „Вълшебно килимче” – килим, запис на музика

Игра „Цветни фигури” – самозалепящи се геометрични фигури- триъгълник, квадрат, кръг и големи пластмасови геометрични фигури, торбичка.

Автодидактична игра „Полезни храни”- бели листи, лепило, изрязани картинки с хранителни продукти, плодове, зеленчуци.

Автодидактична игра „Весел бал” – жетони

Автодидактична игра „Полезно- вредно” – книжка.

-Използване на рефлексивен психологически и ситуационен педагогически подход.

- Проверка на уменията за адекватно реагиране при справяне с проблеми;

- Наблюдение на детските групировки и динамиката на взаимоотношенията в тях и в други задължително регламентирани и нерегламентирани ситуации, практикуми и тренинги;

- Проверка за спазване правила за здравословно хранене.
8. Ход на ситуацията:
8.1. Равнище:

Подход: Рефлексивен

Аспект на подхода: Комуникативен – непълна и неподредена информация.

Цел: Провокиране на познавателна мотивация, свързана с потребност да се получат повече знания за правото на здравословна храна.

Определяне равнището на знания и направа на прогноза за обема знания, които ще се дадат на др. равнища на тренинга.