Свидетелството на бившата „половина“ от „Двама мъже и половина“ (Интервю с Ангъс Джоунс) Въведениеi



Дата01.06.2017
Размер175.19 Kb.
#22596
Свидетелството на бившата „половина“ от „Двама мъже и половина“

(Интервю с Ангъс Джоунс)
Въведениеi
Дали името Ангъс Джоунс означава нещо за вас? Ако не сте фен на телевизионния сериал „Двама мъже и половина,“ вие може да не сте чували това име. Но от 10 години Ангъс е „половината мъж“ (т.е. момче) на хитовия сериал, заедно с Чарли Шийн (заместен вече от Аштън Кътчър) и Джон Крайър. Той е причината членовете на една Адвентна църква в района на Лос Анджелис да бъдат изненадани преди няколко месеца, когато Ангъс започнал да посещава църквата им.
Библейският работник от Гласа на пророчеството, Дениз Джонсън е църковен член там и тя, и нейният съпруг помагали на Ангъс да опознае по-добре Исус чрез Библейско изучаване и часове по свидетелство. По покана на Дениз, Ангъс дойде в Адвентния медиен центърii и сподели своето свидетелство на 8 октомври (което случайно съвпадна с неговия 19-ти рожден ден).
Ако сте гледали сериала, в който той участва, вие знаете, че – според думи на Ангъс – филмът няма нищо общо с Бога. Но този млад човек не последвал твърде познатия път за много холивудски деца-звезди по наклонената плоскост. Вместо това, той гледа нагоре и вижда връзката си с шоуто като една възможност да сподели своята вяра с хора, които иначе може би никога няма да чуят името на Исус да се споменава, освен по един негативен начин.
След като говори пред нашата група от Медийния център, Ангъс се присъедини към Кониiii, говорителка на Гласа на пророчеството, в телевизионното студио, за да запишат 30-минутно интервю като част от новото предаване на Хоуп ченъл „Повратна точка“, което Кони продуцира. Програмата ще излезе в ефир в началото на новата 2013 година.
Интервютоiv

  • Добре дошли в „Повратна точка.“ Това е една предварителна програма на една нова серия, която ще стартираме скоро. Тази серия ще осветли личните опитности на хора, техните моменти на повратна точка по време на духовното им пътуване. Ние се надяваме че ще бъдете благословени и вдъхновени от тази специална програма.

Здравейте, аз съм Кони Вандеман-Джефри и се радвам, че имам един специален гост днес – Ангъс Джоунс. Той е с нас, за да говорим за повратната точка. Добре дошъл, Ангъс.

  • Здравейте, приятно ми е.

  • Радвам се, че си с нас.

  • Благодаря. И аз се радвам, че съм тук.

  • Ангъс е най-добре познат с участието си в ролята на Джейк Харпър от хитовия комедиен сериал на Си Би Ес – „Двама мъже и половина“. Той е актьор от 4-годишна възраст и това е конкретната причина, за да поканя Ангъс днес – да ни разкаже своята история. И Ангъс, преди ние да започнем с повратната точка в твоя живот, ти каза, че си актьор от 4-годишен, когато си напуснал Остин, Тексас. Разкажи ми малко повече за твоето минало и какво те доведе от Тексас в Калифорния в този сериал и до опитността, която ще споделиш с нас сега.

  • Роден съм в Остин, Тексас, където живее родът на моя баща. Преместихме се в Калифорния, когато бях на около 4 години и половина, защото моят баща щеше да започне да работи за своя чичо. И защото знаете, че да си в Калифорния е едно от нещата, които благоприятстват актьорството, което разбираха и моите родители. Наистина ние бяхме на един час път от Лос Анжелис и майка ми каза, че ще се пробваме. Мисля си, че това беше просто някаква идея да се събере някакъв фонд за училище или за нещо такова за мен в бъдеще.

  • Имал ли си някакъв опит, някакви часове по актьорство или нещо такова?

  • Не, мисля, че нашия съсед, когато бяхме в Тексас, беше причината, когато бях още бебе, но никога не съм бил в часове по актьорство та и досега, но то беше просто както казах – шанс. Беше много като… Не искам да използвам думата, много е тексаска, но просто беше някак си така: О, да, можем да го направим, хайде. И ние отидохме и то просто се случи. Мисля че като реклама, рекламите бяха първоначално това, което правех. И отначало бях на няколко прослушвания, където получих работата. Сега познавам хора, които се опитват да влязат в бизнеса, но очевидно не е толкова лесно, както се случи при мен. Така че бях определено благословено воден и по този начин всичко се случи по някаква причина, както обичам да казвам.

  • Вярвам, че е така.

  • Ами… да

  • И така дойде тук [в Калифорния] и започна участие в „Двама мъже и половина“, когато беше на осем години?


  • Да, когато работех… Правех реклами и други неща, и започнах да получавам роли във филми. След това, когато бях на около осем, имаше сериал, наречен „Двама мъже и половина“, който Chuck Lorre и Lee Aronsohn създали. И написали една от ролите за Чарли Шийн и те ме поканиха да дойда и да прочета репликите… И аз се срещнах с Chuck и четох. И втори път идвах и пак го изиграх с Чарли и третия път се срещнах с някои шефове и когато си тръгвахме, те ни повикаха и това беше нещо като: „Готово е. Ти си.“

  • И ти беше на осем?

  • Да, бях на осем тогава. И знаете, дори сега, ако трябваше да вземам решения като това или нещо такова… тогава беше като: „О, да. „Двама мъже и половина.“ Успяхме. Ще го има в продължение на 10 години. Супер е, ще бъде много забавно.“ И като се обърна назад през тези години, имахме почивки през лятото, а всеки път като си тръгвахме за тези почивки за лятото, когато се връщахме, то беше сякаш не сме си тръгвали. Беше нещо като семейство и всичко ми е нещо като в една мъгла.

  • Ха-ха-ха, всичко е като в мъгла?! Но тогава през… Ти си израснал в това шоу, а каза, че родителите ти са те записали в християнско училище?

  • Да, бях в такова, винаги докато работех и го наричам „да работиш много хлабаво“.

  • Защото това е било една игра?

  • Да, винаги казвам на хората, че всичко е игра, а не работа. И през това време ходех на християнско училище докато играех и изпълнявах различни роли. Това беше едно от нещата, което моите родители чувстваха, че е важно защото беше… Бях едно нормално хлапе, имах преживявания като нормалните деца, като изключим факта, че ме нямаше няколко месеца от време на време. Но докато ме нямаше учителите изпращаха на моя учител заданията и аз не изоставах от това, което децата учеха. И когато се връщах беше едно добро съчетание на нещата. Та, тъй като бях само в две училища, основно през цялото време от началното училище до гимназията, никога не съм имал реално да ме безпокои проблем с другите или нещо такова. Така че просто беше нещо като, „А, да, Ангъс…“

  • Та, ти си имал група приятели, с която сте се събирали докато сте били на училище. И ти каза, че нещо е започнало да се случва, започнало е… около твоята последна година в гимназията?

  • Да, беше някъде около средата на последната година.

  • И това става може би, както бих го нарекла, като твоята първа повратна точка, защото ти си преживял нещо… Разкажи ни какво се случи.

  • Ами, беше като един процес, който започна със семейни проблеми и просто различни видове обстоятелства преди 2 или 3 години, което ме накара да бягам от това, което винаги съм бил, знаете… Когато растях, обичах видеоигрите и не само видеоигри. Обичах да строя лего и аз не бях… Много рядко си позволявах дори да прекарам вечерта в дома на други хора и тогава чрез разни семейни обстоятелства, установих, че прекарвам колкото може повече време извън дома… Знаете, правех каквото и да е, за да планирам да не съм вкъщи. И имаше момент през последната година в гимназията, бях приет в колеж и наистина не знаех дали ще участвам повече в сериала за още една година и по това време просто нещата бяха… несигурни в живота ми. Не бях… нямаше нещо такова като, „Добре, сега трябва да планирам следващите пет години или поне следващата година“. И седях си с моя приятел и казах: „Ами, ако начинът, по който живеем и планът, който имаме да преживеем живота си не е това, което би трябвало да се случи? Ами, ако това не е правилният избор?“ И по това време, когато му казах това, по същество имах преживяване на кръщение със Светия Дух, което просто беше като…

  • Ти каза, че си го почувствал като едно пречистване, като изпълване с нещо…

  • Беше съвсем като изпълване. Почувствах се като обгърнат вътрешно и външно и просто беше като най-хубавото преживяване, което ми се е случвало. И му казах нещо като: „Ами, чувствам се така, сякаш току що приех Бога“. И това беше нещо, знаете, като съдбоносно за мен, в смисъл, защото винаги съм ходил в това християнско училище и…

  • Ти си знаел за Бога, да?

  • Знаех за Бог от библейските часове и вярвах, вярвах в Бог, вярвах, че Бог на Библията е истинският Бог и знаете, не бях супер убеден, но бях… Бях достатъчно уверен, че това е единственият. Това е Богът, който познавах, с който съм израснал, който е Богът, правилният Бог. И аз имах още един приятел. Говорехме си и той спомена, че той би напълно… Когато го попитах, какво би направил на мое място със сериала и колежа, и всички тия неща и той каза, че той би останал в сериала безспорно заради финансовите причини. И това дойде от него и някак ме засегна по един странен начин, защото си седях там и този мой приятел е просто приятелче, което иска електрическа китара и усилвател да свири на електрическа китара, просто иска… Знаете, той е наистина много талантлив музикално и просто никога, никога не е имал възможност да ходи на уроци по китара. А аз съм в позиция, в която имам много прашясали китари и имам възможност да вземам много уроци по китара. И така просто го слушах и бях нещо като: „Уха, защо съм актьор, защо не играя ето така? Защо не ми пука?“ И разговорът продължи и ние просто си говорихме за планове и неща от живота ми, за начина, по който животът ми се развива, за начина, по който си мисля, че се развива живота ми и за начина, по който си мислех, че ще се развива. И той просто… продължи да ми задава много въпроси и това беше нещо много повече от разговор с моя приятел.

  • Ти в действителност се почувства сякаш някои може би ти говори чрез него?

  • Да, беше… Трябва да е било… Трябва да е било Светия Дух… каквото, каквато и да е част от Бога… Говореше чрез него.

  • Той те е подтикнал наистина към един дълбок размисъл?

  • Да, това беше един от онези, още един от онези велики променящи моменти и знаете ли, следващата седмица бях там на училище и всичко беше чудесно, всеки ден беше страхотен. Чувствах се като: „Добре, какво можем да правим? Как мога да го направя? Давай.“ И…

  • Ти беше изпълнен, беше изпълнен. Беше щастлив.

  • Бях изпълнен, бях… Беше чудесно. И…, аз… Но нещото беше, че не бях непременно обвързан с религиозно посвещение. Повече или по-малко вършех същите неща, които обикновено вършех. Макар и да не се опитвах да върша нещо за Бога, просто се опитвах да върша основни неща като досега. И следващия уикенд бях в някакъв вид същото положение, вид спад, в който бях седмица преди това. И си казвах: „Това е, това е… не може да бъде така. Не е правилно. Има нещо, което правя погрешно.“ Или чувствах нещо подобно. И така след това просто се опитах да ходя в различни църкви и да се срещам с различни хора и да говоря с когото мога.

  • Защото ти си бил на едно пътешествие. И знаеш ли какво? Ще направим почивка точно сега и след малко ще продължим. Ще открием къде това пътешествие е отвело Ангъс и в крайна сметка в каква църква се е спрял. Останете с нас.

…ПОЧИВКА В ПРЕДАВАНЕТО ПОВРАТНА ТОЧКА…

  • Добре дошли отново в Повратна точка и нашия разговор с Ангъс Джоунс. Щастливи сме, че си с нас. Преди почивката, ние говорихме с Ангъс, че е посещавал различни църкви. Той е бил на пътешествие, започнал е търсене, имал е преживяване, по някакъв начин Бог ти е говорил чрез приятелите и е имало някаква празнота в живота ти. Вярвам, че във всеки от нас има една празнота за Бога, която може да бъде запълнена само от Бог. И ти посещаваше църкви, имам предвид, че си учил разни неща в християнски училища, по някакъв начин си търсил Бог и си започнал да посещаваш различни църкви в неделя. На колко църкви каза, че си ходил в неделя?

  • Да, ходил съм понякога може би на 4-5 църкви наистина…

  • Успявал си за всяка служба?

  • Да, бих искал да разгранича нещата, защото знаете аз ходих на християнско училище и имах доста приятели, които редовно ходеха на църква в неделя, което е нещо… което никога, ама никога не съм правил. Може би нашето семейство сме ходили на Великден. Но нещо различно от това не сме правили. Та, аз ходих на различни църкви и наистина ми беше хубаво. Имаше няколко църкви, които наистина харесвах и имаше някои хубави проповеди. Всички проповеди определено ми бяха от помощ, но… Никога не съм ходил на църква с идеята: „Да, това са хората, където искам да идвам всяка седмица.“

  • Където да се почувстваш у дома си?

  • Да, нямаше… Правих доста проучвания, но нямаше, където да искам да остана. И така, знаете, ходих на църкви и слушах този учител, наричан Ray Vender Laan, който предполагам живее в Мичиган и той е феноменален учител, който разглежда историческия и културния контекст на Писанието. И в един от тези записи, той споменава старите и може би дори не толкова старите, но просто наистина традиционните, наистина посветените евреи. Особено през времето, когато не са имали библии, които просто да подхвърлят, когато са имали една Библия в град, през времето, когато са изваждали Библията и хората… Когато са изваждали тората и просто те са били толкова развълнувани заради словото, развълнувани от факта, че думите са били на хартия… Той говори за жена, която плачела просто заради това… Та аз търсех, знам ли… една църква просто с много огън, много…

  • Страст, енергия?

  • Да. И така един мой приятел, който ми каза и този приятел беше… Сега като погледна назад, той беше винаги приятелчето, което не можеше да излиза в петъчните вечери и не правеше… не би могъл да прави наистина нищо до събота вечер и това беше винаги… ние винаги му създавахме неудобства, защото той никога не ни обясняваше причината за това.

  • Беше ли адвентист от седмия ден?

  • Да, беше. Или неговото семейство са били. Не знам колко е бил навлязъл в това, но… той никога, ама никога не ни е говорил за това. Обадих му се сега и го поизмъчих нещо като: „Човек, какви ги правиш… и не ни казваш?“ И негов приятел ходил на една църква, която той ни каза, наистина му харесала, която била някъде наблизо по пътя до моя дом. И тази църква беше ”Valley Crossroads”.

  • Тя е в Pacoima, Калифорния?

  • Тя е в Pacoima... и просто първия път, когато отидох там, отидох сам за разлика от много пъти преди. Започнах като имах възможност да водя хора, защото първия път, когато отидох, исках да заведа всеки. Но отидох там и вестта, която пасторът проповядваше беше като че ли е вест за мен. Беше…

  • Точно за теб?

  • Тя беше точно за ситуацията, в която бях, отговорите на ситуацията, в която бях. Тя беше всичко. Той дори каза в един момент: „Говоря точно в този момент на някой“ и така…

  • Тя е била нещо като, „Хей, това съм аз“.

  • Да, точно така. То беше просто един от тези моменти, в които…

  • Това е момент на повратна точка – да влезеш в онази църква…

  • Да влезеш в онази църква – то беше заедно с всички онези разговори, които проведох. И аз бях просто нещо като: „Да, това е то. Това е моята църква.“ И така, знаете, продължих… ходих в онези всичките църкви може би за един месец или там някъде и в същото време понякога ходех да посетя моите приятели, техните църкви. След това друг важен момент беше… Един ден трябваше да ида с баща ми на работа, а се случи просто… Мисля че той тръгваше в 4 сутринта и реших да не ходя. И този ден, може би в 10-11 часа сутринта, библейският работник от Valley Crossorads почука на вратата и попита, дали искам да проведем едно библейско изучаване и аз отговорих нещо като: „Да, разбира се.“

  • И името му беше брат Нелсън?

  • Да, Нелсън Джоунс. И...

  • Същото?

  • Да, същата фамилия… И така, знаете, че ние проведохме библейски часове и той започна…

  • Той се появи без предварително предупреждение, почука на твоята врата и каза: „Искаш ли библейски часове“?

  • Да, това беше пълна изненада и ако бях отишъл на работа с баща ми, би се случило по-късно или кой знае, но то просто се случи, тъй като не отидох. И така, той започна да ми показва неща в Библията и знаете, ние проведохме няколко библейски часа и той беше просто като… Той премина през неща, които, знаете, адвентистите от седмия ден познават с много твърдо убеждение. И аз бях просто като: „Уха, това е…, това изглежда… това има много повече смисъл. Това изглежда е много по-близо до Бога, отколкото много вести, които съм изучавал в християнското училище.“ Не искам да кажа нещо лошо за моето християнско училище. Обичах да ходя там и се научих… Извънредно благодарен съм за основните познания, които съм получил от истории и идеи и аз определено… тогава получих една перспектива. Тръгвайки от това, не е… сигурен съм, че е различно за хора, които са израсли в адвентната църква… Никога не съм знаел какво е било пълната истина и просто…

  • Хареса ти да го изучаваш за първи път и изучавайки всичко това го поглъщаше жадно.

  • Напълно и се чувствах като че изучавам… Сто процента научих повече за Бога и преживях Бога, феноменално повече научих през последните няколко месеца, отколкото съм научил през целия си живот

  • Уау!

  • И...

  • Кога взе решение да се кръстиш, защото ти се кръсти наскоро?

  • Да, кръстих се… Стана така, че сестрите на баща ми бяха в града за моето завършване…

  • На гимназията.

  • И мисля… дядо ми, членовете на семейството бяха в града и завършването на гимназията предстоеше и затова бяха дошли те. В същото време имаше някаква кампания, някакви евангелизационни събрания в църквата, където Helvias Thompson беше говорител. Мисля, че той е може би от Хюстън, Тексас. И той говореше… И така, ние ходехме на служби, които май бяха всяка вечер. И беше един петък вечер и следващата събота беше моето завършване и в петък вечер аз… Основно всичко се беше наредило така, че да мога да се кръстя тази вечер.

  • Семейството ти дойде ли да гледа как се кръщаваш?

  • Да, поканих всеки, който можех да се сетя да поканя. А за хората, за които забравих да поканя се чувствах зле, че ги забравих. Защото, знаете това е нещо, което чувствам, че… е много силно преживяване…

  • Един кардинален момент.

  • Особено, понеже хората ме познават, познават ме цял живот и дори ходят на Християнско училище, и идват и ме виждат. Не знам. Това беше силно, силен момент. И един приятел, с който се срещнах преди няколко месеца, се кръсти с мен и се случи нещо… Той не знаеше, че ще се кръщавам и той взел решение може би няколко седмици или седмица преди това. И ние се кръстихме в една и съща вечер. И това беше наистина велико. Беше просто наистина интересно, защото го срещнах може би преди няколко месеца и той беше в същата ситуация, гладен за истината и копнеещ да живее по правилен начин, да постъпва правилно. И така, това беше велико, едно велико преживяване.

  • И сега, сега си наистина… Имам предвид, аз чух, че ходиш на молитвено събрание, участваш в една група за евангелизъм, ходиш вечерите в четвъртък.

  • Да, да, понеделник и четвъртък съм част от служенето „Последните времена като тези“.

  • Точно. И Denise Johnson, която работи в Гласът на пророчеството и нейния съпруг имат това служение, където в действителност провеждат обучение в понеделник и четвъртък.



  • Да, не съм много сигурен… Курсът през който преминаваме в момента е техният. Ние започнахме преди месец и той продължава около два месеца и след това ние имаме стаж в една църква. Но те предлагат онлайн курсове, които можеш да караш по имейл. Той каза, че има хора от цяла Америка, които карат неговия курс. Превели са го на испански, за да го карат испаноговорящите. Качен е онлайн, така че може да го караш 100% онлайн. И Бог наистина използва мощно тяхното служене. Обичам тези часове. Толкова е приятно...

  • Чух, че се учиш да преподаваш библейски часове.

  • Да. Уча се как да преподавам библейски часове и се уча на нещата, свързани с евангелизма от врата на врата, уча се на евангелизъм. Уча се, уча се доста.

  • И ти харесваш тези неща?

  • О, да, това е… това е…

  • Да, и ти ще станеш като брат Nelson и ще почукаш на вратите на хората и ще даваш библейски часове?

  • Ако мога да стигна нивото на брат Nelson, тогава, знаете, ще хваля Бога по всякакъв начин, разбира се, но може би той и аз просто ще бъдем екип. Не знам… защото той ще има много повече, ще има предимството на опита пред мен. Така че, да, уча се, уча се как да давам библейски часове, уча се…

  • След няколко минути трябва да приключваме, Ангъс. Искам да те помоля нещо, защото ти имаш една сфера на влияние, знаеш, че като се има предвид сериала, в който си бил през всичките тези години, който е бил работата ти, ти си вършил тази работа.

  • Да.

  • Сега ти имаш възможност в действителност да бъдеш свидетел на хората, с които някои от нас никога не бихме могли дори да говорим. Така че мисля, че Бог те е поставил на уникално място и в уникално време в живота ти и как се виждаш като свидетел [за Него]… Не мога да си представя как взимаш Библия и преподаваш библейски час, но мисля, че хората ще забележат една промяна в теб и ще ти зададат въпроси за Бога.

  • Абсолютно.

  • Какво се случи вече в това отношение?

  • Вече, знаеш… Бог вече се е задействал. Вече е приготвил хора и основно аз не съм същия, не съм същата личност и това е…

  • Хората забелязват ли го?

  • Сигурен съм, че го забелязват. И хората идват при мен и ме питат какво правя в свободното си време, какво се е случило и знаеш… Ако хората ме питат какво правя в свободното си време, защото не съм на училище и не трябва да си губя времето в компании. Така че е много по-различно – да бъдеш в компания и да не трябва да си губиш времето, защото се посвещаваш на учебната програма. Та хората ме питат и аз казвам нещо като: „А, върша много работа за църквата си, провеждам… изучавам курс по евангелизъм.“ „А, какво е това?“ Та това е малко… знаеш… Бог определено го използва това и малкото хора от работа, които идват на църква и аз съм доволен, че съм там по определена причина, за още една година, защото иначе ако… Не мисля, че ще бъда в сериала тази година, ако Бог не ме напъха в него, защото иначе… Честно не искам да участвам още една година в този сериал и знаеш… Там съм заради някаква причина. Толкова съм благодарен, че съм там, това е хубаво и се надявам, че Бог ще бъде прославен чрез това.

  • Бог ще бъде прославен, Ангъс. И преди да завършим, защо не споделиш някои от любимите ти [библейски] текстове с нас?

  • Да, абсолютно.

  • Ще бъде чудесно.

  • Да. Един от онези, които учих, защото се опитвам да запаметявам стихове, може би всеки… Е, не толкова често, но когато запаметя един, преминавам към следващия. И това, което научих преди няколко седмици беше Римляни 11:33, 34, който е: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?“ Наистина харесвам този, защото ние понякога се хващаме да анализираме неща и опитваме да си ги обясним и опитваме да бъдем като: „Добре, Бог каза това и Бог каза онова. И така това е начинът да взема решение, това е начинът, по който ще говоря с този човек.“ И това е… Можем да… мисля, че можем да се вкараме в някоя неприятност понякога с това, защото това е… Ние не живеем чрез виждане, ние трябва да живеем чрез вяра и Бог ще свърши работата, без значение какво… неизбежно ще ни застане на пътя. Така че ние просто трябва да четем и четем и четем и да показваме на хората това, което четем, защото това е, което наистина ще промени живота на хората.

  • Чувствал ли си, че би могло нещо да стане… в твоето бъдеще… ти си деветнадесет годишен сега… Мога да те видя като един проповедник, силен проповедник за Господа.

  • Знаеш ли, каквото Бог… ако Бог има за мен нещо, аз съм там 100%. Не знам… какви са неговите планове и ако… Винаги си казвам така: „Ако знаех какви са плановете [на Бога] вероятно бих объркал нещата.“ Та, просто се опитвам да остана, да остана в [златната] среда и както Майкъл Джонсън винаги използва израза: „Стоя здраво стъпил на земята“.

  • Стой здраво на земята… и нека Бог те използва на тази земя.

  • Да.

  • Може би има някои, които те слушат сега и наистина се отъждествяват с теб – може би са те гледали как растеш, може би са на твоите години. Погледни в камерата и просто апелирай към тях, така че може би да вземат решение за Исус.

  • Това, което трябва да кажа на всеки в момента е нещо балансирано, за важността на решението, за което някои хора се хващат. Би трябвало да кажа това: Ти наистина… и това е нещо, което миналото ме е научило напоследък … Ти наистина можеш да научиш повече за Бога. Можеш да научиш всичко, което искаш за Бога… Има хора, които учат теология през цялото време… но ти можеш да научиш всичко, ти можеш да разбереш със сигурност това, че ако тази личност [Бог] наистина съществува... Как е възможно това, ако учените казват така, как е възможно това? Ти можеш да учиш каквото си поискаш, но тази Библия и този Бог са истината. И ти няма как да разбереш със сигурност докато не се впуснеш на 100% в това и не започнеш да го преживяваш и да прилагаш истината в живота си, защото Исус казва, че Той е пътят и истината, и живота. И аз мога да засвидетелствам този факт, че това е животът. Честно, това е моя живот. Преди, това не беше живот.

  • Амин.

  • Просто… бих казал, че това е най-великото, най-великото преживяване, което съм имал някога, да не се тревожа за нищо, да знаеш, че ти не трябва да се безпокоиш за нещата от този свят, независимо от каквото и да е, така че просто да бъдеш в това, да бъдеш в Божия [път]… Така че той да може да те употреби да заведеш хората до Него, защото това е наистина което трябва да стане в края на дните – да помогнеш на хората да познаят Бога, по начина, по който ти ги познаваш. Защото зная от личния си живот, че искам всеки, всеки да разбере колко прекрасно е това и колко утешително е да бъдеш част от Неговото царство и накрая един ден да Го видиш лично.

  • Амин. Благодаря ти, Ангъс, толкова много за това, че беше с нас и сподели своето свидетелство и благодаря ти, че беше с нас в „Повратна точка“.



i Превод от http://www.vop.com/article/1096/site-categories/today-at-vop/angus-t-jones-testimony


ii Адвентният медиен център е обединение от няколко популярни адвентни медийни предприятия като „Гласът на пророчеството“ (Voice of Prophecy), „Писано е“ (It Is Written) и други.


iii Кони Вандеман Джефри е най-малката дъщеря на известния адвентен евангелизатор Джордж Вандеман


iv Имаме го на разположение като текст, благодарение на Румяна Филипова.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница