Съвместно съобщение до европейския парламент и съвета



Дата30.10.2017
Размер234.63 Kb.
#33542


СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

За отворено и сигурно общо морско пространство:
елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност


I Въведение

Интересите на Европа в областта на морското дело са неразривно свързани с благосъстоянието, просперитета и сигурността на нейните граждани и общности. Около 90 % от външната търговия на ЕС и 40 % от неговата вътрешна търговия се осъществяват чрез превоз по море. ЕС е третият по големина вносител и петият по големина производител на рибни продукти и аквакултури в света. Над 400 милиона пътници годишно минават през пристанищата на ЕС. За да развива свободната търговия, транспорта, туризма, екологичното разнообразие и икономиката, Европейският съюз се нуждае от отворени и безопасни морета и океани. Ако той не успее да осигури защита срещу огромния брой морски заплахи и рискове, моретата и океаните могат да се превърнат в сцена на международни конфликти, терористични атаки или действия на организираната престъпност.

В този контекст Европейският съюз е принуден от обстоятелствата да прави повече и да действа по-бързо и с по-малко ресурси, укрепвайки сътрудничеството между различните сектори и националните органи. Взаимосвързаността между вътрешното и външното измерение на морската сигурност става все по-голяма, поради което са нужни обща цел и усилия от всички заинтересовани лица за постигането на последователност между секторните и националните политики и за да се даде възможност за ефективни съвместни действия на гражданските и военните органи. Работата на военноморските сили на Европейския съюз в Сомалия (EUNAVFOR) — операция „Аталанта“, в съчетание с оказваната от ЕС значителна подкрепа за установяване на сътрудничество, показаха колко ефективен е съгласуваният подход.

През декември 2013 г. Европейският съвет подчерта колко е важно стратегическите интереси на ЕС в сферата на морската сигурност да бъдат защитавани от множество рискове и заплахи. Що се отнася до конкретните цели, в декларацията на ЕС от Лимасол от 2012 г. беше изтъкнато „значението на подобреното морско управление, включително на по-активното сътрудничество“1. Наличието на стратегия на ЕС за морска сигурност може да положи основите за приноса на ЕС към установяването на добро управление на морското пространство, основано на определени правила, независимо дали става въпрос за териториални води или в открито море.

Наличието на стратегия на ЕС за морска сигурност ще улесни възприемането на стратегически, междусекторен подход към морската сигурност2. Координирането, осъществявано от ЕС, и развиването на допълнителни взаимодействия с държавите членки и между тях, както и сътрудничеството с международни партньори следва да бъдат отправната точка в съответствие с действащите договори и законодателство и с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която да бъде крайъгълен камък на този подход.

Целта на подобна стратегия няма да бъде създаването на нови структури, програми или законодателство — тя ще бъде насочена към надграждането и укрепването на постигнатото досега. Необходимо е да се постигне съгласуваност с действащите политики на ЕС3.

Сътрудничеството с действащите междуправителствени и международни инициативи трябва да бъде засилено4. И накрая, изработването на координиран подход към морската сигурност ще увеличи също така потенциала на нашите морета за създаване на растеж и работни места, както се посочва в стратегията на ЕС за растеж — Европа 20205.

II Интереси в областта на морската сигурност

Ключовите стратегически интереси на ЕС в областта на морската сигурност са:



  • предотвратяването на конфликти, запазването на мира и укрепването на международната сигурност чрез съвместни действия с международни партньори. Това поощрява международното сътрудничество в сферата на морското дело и прилагането на принципа на върховенство на закона, улеснява морската търговия и допринася за устойчивото развитие;

защитата на ЕС срещу заплахите за морската сигурност, в това число защитата на важните морски инфраструктури, като пристанища и терминали, разположени в морето съоръжения, подводни тръбопроводи, телекомуникационни кабели, проекти за научни изследвания и иновации и други икономически дейности в морето;

ефективният контрол на външните морски граници на Съюза с цел предотвратяване на незаконни дейности;

защитата на глобалната верига на доставки на ЕС, запазването на свободата на плаване и на правото на мирно преминаване на корабите, плаващи под флаг на държава — членка на ЕС, и осигуряването на безопасността и сигурността на техните морски лица и пътници;

предотвратяването на незаконния, нерегулирания и недекларирания риболов.



III Заплахи за морската сигурност

Заплахите за морската сигурност са многоаспектни, излагат на опасност европейските граждани и нанасят вреди на стратегическите интереси на ЕС. Тези заплахи имат редица отражения върху няколко сектора на политиката. Социалните и икономическите явления и явленията от екологичен характер, като изменението на климата, влошаването на състоянието на морските екосистеми и изчерпването на природните ресурси, отразяващи се на крайбрежните райони и моретата на държавите — членки на ЕС, и на други страни, както и на океаните, имат преки и непреки последици за морската сигурност. Набелязани са следните заплахи за морската сигурност:

териториалните морски спорове, проявите на агресия и въоръжените конфликти между държавите;

разпространението на оръжия за масово унищожение, в това число химични, биологични, радиологични и ядрени заплахи;

морското пиратство и въоръжените грабежи в морето;

тероризмът и други умишлени незаконни действия срещу кораби, товари и пътници, пристанища и пристанищни съоръжения и важни морски инфраструктури, включително кибератаки срещу информационните системи;

трансграничната и организираната престъпност, в това число трафикът на оръжия, наркотици и хора по море и незаконният, нерегулираният и недекларираният риболов;

потенциалните последици за околната среда от незаконното изхвърляне на отпадъци или от случайни замърсявания на морската вода;

потенциалното отражение на природните бедствия, извънредните явления и изменението на климата върху системата за морски транспорт и по-специално върху морската инфраструктура;

условията в морето и крайбрежните райони, които намаляват потенциала за растеж и работни места в морския сектор и сектора на мореплаването.



IV Цел на настоящата стратегия

Като се има предвид колко сложни са съществуващите политически инструменти и колко много са участниците и съответните закони на национално равнище и на равнище ЕС, настоящата стратегия следва да бъде обединяваща и всеобхватна и да се основава на постигнатото до този момент.

Добър пример в това отношение е всеобхватният подход на ЕС за борба с пиратството по бреговете на Сомалия. За тази цел е необходимо да се предприемат многостранни действия, които да включват сътрудничество за граждански цели и цели, свързани с отбраната, изграждане на капацитет и развиване на партньорства, финансови и съдебни разследвания, дипломатически усилия и поемане на политически ангажименти на местно, регионално и международно равнище, както и научни изследвания, иновации и сътрудничество с промишления отрасъл.

Целта на настоящата стратегия е да се улесни междусекторният подход по отношение на морската сигурност. Това ще бъде постигнато чрез преследването на изброените по-долу четири стратегически цели:



а. Използване по най-рационалния начин на наличния капацитет на национално и европейско равнище

С течение на времето всяка държава членка е създала свои системи, структури и подход във връзка с морската си сигурност, като методите за постигане на успех са повече от един. Тези усилия получават подкрепа от агенции на ЕС, като Европейската агенция по отбрана (EDA) и Сателитния център на Европейския съюз (EUSC), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Frontex) и Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), които разработиха специфични за съответния сектор системи и капацитет за морско наблюдение. За да могат да се предприемат оптимални ответни действия срещу заплахите, настоящата стратегия следва да подпомага съответните органи и агенции на всички равнища в усилията им за по-голяма ефикасност на морската сигурност и за улесняване на междусекторното и трансграничното сътрудничество между участниците в сферата на морската сигурност.



б. Насърчаване на ефективни и надеждни партньорства в морската област в световен план

Имайки предвид изначално международния характер на връзките по море и на световните вериги на доставки и превоз на товари по море, стратегическите морски интереси на ЕС се защитават най-добре посредством партньорства с други участници или международни организации. Капацитетът на Съюза за сътрудничество с международни партньори се отразява пряко на неговата способност да защитава интересите си. Благодарение на стратегията ЕС следва да се превърне в надежден и ефективен партньор в морската сфера в световен план, на когото може да се разчита и който е готов и в състояние да изпълнява международните си отговорности.



в. Насърчаване на разходната ефективност

Във време, когато публичните разходи са подложени на натиск и ресурсите са ограничени, настоящата стратегия следва да доведе до възприемането на ефективен по отношение на разходите подход към морската сигурност. Морската сигурност на ЕС е организирана до голяма степен около националните системи и специфични за отделните сектори подходи, които потенциално оскъпяват операциите и намаляват тяхната ефикасност. Морските операции трябва да станат по-ефикасни, като това може да се постигне чрез подобряване на междусекторното сътрудничество, установяване на по-добра комуникация между националните системи и системите на ЕС, създаване на ефективни гражданско-военни интерфейси и превръщане на резултатите от научните изследвания и технологичното развитие в политика.



г. Увеличаване на солидарността между държавите членки

Едно-единствено терористично нападение в морето или прекъсването на един или няколко основни маршрути за морски превоз може да има катастрофални последици за няколко държави членки, за ЕС като цяло или за трети държави. За предотвратяването и разкриването на инциденти и предприемането на ответни действия срещу тях е необходимо да се установи сътрудничество между всички участници в сферата на морската сигурност.

Липсата на споразумение относно морските зони, например относно очертаването на изключителните икономически зони, би могло да представлява допълнителна заплаха в някои райони, като Средиземно море.

Настоящата стратегия следва да бъде насочена към засилването на взаимното подпомагане между държавите членки и към предвиждането на възможности за съвместно планиране при извънредни ситуации, управление на риска, предотвратяване на конфликти, ответни действия при криза и управление на кризи.



V Организиране на ответните действия на ЕС: използване на постигнатото до този момент и неговото подобряване

Една стратегия, имаща за цел установяването на по-добро морско управление, следва да почива на четири основни принципа:



Междусекторен подход: всички партньори от гражданските и военните органи (правоприлагане, граничен контрол, митници и проверяване на риболова, органи за околната среда, наблюдение на морския превоз на товари, научни изследвания и иновации, военноморски сили) до промишлеността (морски превоз на товари, частна охрана, комуникационни технологии, подпомагане на капацитета, социални партньори) трябва да си сътрудничат по-добре.

Функционална цялост: не трябва да се внасят промени в мандата, отговорностите или компетенциите на всеки участник. Вместо това акцентът следва да бъде поставен върху това кои конкретни функции или задачи могат да се осъществяват по-добре чрез съвместна работа с други участници.

Многостранно сътрудничество в областта на морското дело: основен принцип в работата по сложни въпроси, изискващи международен отговор и сътрудничество в областта на морското дело, е многостранното сътрудничество. ЕС е по-силен и интересите му са защитени най-добре, когато изразява единна позиция в отношенията си с международните партньори.

Зачитане на правилата и принципите: ЕС насърчава зачитането на международното право, правата на човека и демокрацията и пълното спазване на Конвенцията на ООН по морско право и залегналите в нея цели, като ключови елементи на едно добро управление в морето, основано на установени правила.

Тези четири принципа се прилагат в пет области за подобряване на сътрудничеството.



а. Външна дейност

Външната дейност на ЕС в подкрепа на морската сигурност и управлението на морското пространство обхваща множество действия — от политически диалози с международните партньори до подкрепа за изграждането на капацитет и за военни операции срещу пиратството и въоръжените грабежи в морето. ЕС би могъл да подобри начина, по който използва най-добрите практики от вътрешните политики, свързани с аспектите на морската сигурност, и степента, в която ги използва, за да насърчава по-доброто управление на океаните. Това би могло да бъде използвано, например, при оказването на съдействие на партньорските държави да повишат стандартите по отношение на своите пристанища и пристанищни съоръжения и сигурността на корабите, за да бъдат изпълнени изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, приет в рамките на Международната морска организация, и на изискванията на Морската трудова конвенция и на Конвенцията за националните удостоверения за самоличност на моряците на Международната организация на труда, за да се гарантират безопасността и сигурността на морските лица.

Успехът на операция „Аталанта“ на военноморските сили на ЕС в борбата с пиратството по крайбрежието на Сомалия, в съчетание с предоставената от ЕС съществена помощ за сътрудничество както по суша, така и по море, допринесе за намаляване на причините, стоящи в основата на морската несигурност. Този пример следва да бъде анализиран, за да се направят заключения, които могат да се използват и в други случаи. Друг модел — който даде положителни резултати в борбата с пиратството в Югоизточна Азия и в който участваха отделни държави — членки на ЕС, — е Споразумението за регионално сътрудничество за борба с пиратството и въоръжените грабежи срещу кораби в Азия (ReCAAP). Тези примери показват колко е ценно сътрудничеството в сферата на морската сигурност.

Регионални аспекти

Някои морски зони или части от световното морско пространство са от особена важност за ЕС и неговите държави членки заради стратегическата си стойност или потенциала си да предизвикат криза или нестабилност.

Средиземно море, Атлантическият океан и световната мрежа от маршрути за товарни превози по море до или от Азия, Африка и Северна и Южна Америка са от изключително голямо значение.

Специално внимание трябва да се обърне на водите около Африканския континент, в това число Гвинейския залив, по отношение на които трябва да се възприеме международно координиран подход6. Все по-честите случаи на пиратски нападения и въоръжени грабежи в морето в Гвинейския залив подчертават нуждата от координирани действия от страна на ЕС, включително обвързване на настоящата и бъдещата помощ от ЕС за изграждане на капацитет с предприемането на действия от държавите в региона.

Аденският залив се превърна във важен район за сътрудничество вследствие на присъствието на международни партньори, защитаващи уязвими товари и водещи борба с пиратството. Присъствието на ЕС в Аденския залив посредством операция „Аталанта“ на военноморските сили на Съюза, в съчетание с мащабната подкрепа, оказвана чрез други инструменти на ЕС за сътрудничество, се отразява положително и на други области на политиката и насърчава по-активното гражданско-военно сътрудничество. Постигнатото чрез операция „Аталанта“, в съчетание с действията за дългосрочно сътрудничество, трябва да бъде запазено, за да се предотврати възобновяването на пиратските нападения.

ЕС подкрепя разработването на Интегрираната морска стратегия на Африка до 2050 г. и е готов да сътрудничи на Африканския съюз и неговите държави членки по въпроси от областта на морското дело.

Морските райони на Източна и Югоизточна Азия са изпълнени с множество предизвикателства. Силното, но неравномерно разпределено икономическо развитие, увеличаващото се население и претенциите за територии и морски ресурси създават взривоопасна комбинация от спорове, нестабилност и кризи.

Вследствие на отварянето на евентуални транспортни маршрути през Арктика и използването на нейните природни и минерални ресурси ще възникнат сериозни предизвикателства, свързани с околната среда, по които трябва да се работи изключително внимателно, и сътрудничеството с партньори ще бъде от първостепенна важност7.



Области за подобряване на сътрудничеството

Съюзът

следва да възприеме координиран подход по въпросите, свързани с морската сигурност, на международни форуми като Г-8, ООН, ММО, МОТ, НАТО, Африканския съюз и неговите подрегионални организации, Съюза за Средиземноморието, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), Интерпол и в контактите си с трети държави;

следва редовно да планира провеждане под егидата на ЕС на морски учения с трети държави като част от операции по линия на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) или учения на ЕС, като целта е да се подобрят позициите на Съюза в морската сфера в световен план;

следва да се стреми към засилване на своите регионални ответни действия в други морски райони по света, в които се извършва пиратска дейност, и да оказва подкрепа за такива действия, по-конкретно чрез възможно най-доброто използване на инициативите по линия на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и по-активната подготовка за бъдещи непредвидени ситуации в морето посредством по-мащабни външни действия;

опирайки се на съществуващото сътрудничество на ЕС, следва да извършва дейности за изграждането на капацитет в областта на морската сигурност съвместно с трети държави и регионални организации, за да продължат да се подобряват 1) морското управление и прилагането на принципа на върховенство на закона в морската сфера, включително наказателното правосъдие и прилагането на морското законодателство; 2) сигурността на пристанищата и морския транспорт до достигане на международно приетите стандарти; 3) капацитетът на държавите за управление на собствените им граници; и 4) борбата с незаконния, нерегулирания и недекларирания риболов;

следва да подкрепя третите държави в изграждането на капацитет за издирване и спасяване в съответствие с международните задължения и в развиването на този капацитет;

следва да се стреми към усъвършенстване на договореностите за обмен на информация с международните партньори, включително съседните държави, както прави това в по-широкия регион на Индийския океан.

б. Осведомяване, наблюдение и обмен на информация във връзка с морското дело

Достъпът до навременна и точна информация и разузнавателни сведения е от жизненоважно значение за изграждането на обща представа за ситуацията в моретата, което от своя страна дава възможност за провеждането на по-ефективни операции и за по-ефикасно използване на недостатъчните ресурси. Посредством редица системи на ЕС, използвани в различни области на политиката, а в някои случаи и в повече от един сектор, вече е постигнат напредък.

Такива системи са: SafeSeaNet, система на Съюза за мониторинг и информация за морския трафик във водите на ЕС, която се управлява от ЕАМБ и чрез която се следи за прилагането на законодателството на ЕС; Общата комуникационна и информационна система за извънредни ситуации (CECIS), която улеснява комуникацията при инциденти и бедствия в морето и се управлява от Генералната дирекция на Комисията за хуманитарна помощ (ECHO); Системата за наблюдение на корабите, управлявана от EFCA и държавите членки и подпомагаща Общата политика за рибарство; Мрежата за морско наблюдение (MARSUR), управлявана от EDA и подпомагаща Общата външна политика и политика на сигурност; Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)8, чиято цел е да предоставя повече информация за конкретната ситуация и да увеличи капацитета за реакция по външните граници от страна на държавите членки и на Агенцията на ЕС за границите Frontex. Освен това, Общата среда за обмен на информация (CISE) за морската област на ЕС, която понастоящем се разработва съвместно от ЕС и държавите — членки на ЕС/ЕИП, ще бъде доразвита и ще се създаде рамка за оперативна съвместимост между националните системи и системите на ЕС чрез използването по-конкретно на общ модел на данните.

Морското наблюдение е все още до голяма степен организирано на секторна и национална основа. Това може да доведе до неоптимално използване на наличния капацитет за наблюдение. Органите на държавите — членки на ЕС, се ползват от секторните системи и подходи на ЕС. В рамките на EUROSUR са разработени отлични решения за подобряване на гражданско-военното сътрудничество на национално и европейско равнище. От гражданските и военните органи се изисква да обменят информация за инциденти и патрулиране — посредством националните координационни центрове за гранично наблюдение, и разузнавателни сведения — посредством националните картини за ситуацията, както и да се координират помежду си, когато предприемат ответни действия срещу заплахи по външните граници.

В съответствие с целите на стратегията на ЕС за морска сигурност Европейската програма за наблюдение на Земята Copernicus вече е в процес на разработване на всеобхватен подход за по-координирано използване на космическите системи и технологии за дистанционно наблюдение и производните на тях приложения за междусекторни услуги в сферата на морското наблюдение.

Технологиите за космическо и въздушно наблюдение дават възможност за наблюдението на трудни за достъп райони и допринасят за по-доброто идентифициране и проследяване на малки плавателни съдове, използвани за контрабанда на наркотици, пиратство и миграция. От 2013 г. насам Frontex, ЕАМБ и Сателитният център на ЕС (EUSC) са в процес на създаване на служба за комбинирано използване на инструментите за наблюдение, в това число системите за корабни съобщения, сателитните изображения и управляваните от пилоти самолети за наблюдение. От 2014 г. елементите на службата, свързани с наблюдението на Земята, ще бъдат финансирани в рамките на програма Copernicus.

По-добрата осведоменост по въпроси, свързани с морското дело, морското наблюдение и обменът на информация, свързана с морето, следва да бъдат подпомагани чрез научни изследвания и иновации, като целта е тези дейности да бъдат по-ефективни.

Области за подобряване на сътрудничеството

Държавите членки следва да бъдат приканени да направят така, че до края на 2014 г. всички граждански и военни органи, отговарящи за наблюдението на морските граници, да обменят информация посредством националните картини за ситуацията по EUROSUR и да си сътрудничат редовно чрез националните координационни центрове EUROSUR.

Комисията и върховният представител, работейки координирано с държавите членки, следва да продължат да подобряват гражданско-военното и трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на системите за морско наблюдение и морска сигурност, като целта е да се изгради цялостна представа за положението в морската област, за да се подобри ранното предупреждение и да се улеснят навременните ответни действия.

Комисията и върховният представител следва да гарантират, че EDA, EFCA, ЕАМБ, ЕКА, EUSC, Frontex, Програмата за наблюдение на Земята (Copernicus) и GALILEO/EGNOS (Европейската геостационарна служба за навигационно покритие) прилагат последователен подход в текущата си работа, като целта е да се подкрепят морското наблюдение в ЕС, морското дело в световен план и осъществяването на мисии на ОПСО.



в. Развиване на способности и изграждане на капацитет

Необходим е последователен подход за изграждане на нужния капацитет, който трябва да е и икономически ефективен. Това предполага по-активното участие на публични и частни заинтересовани лица, в това число социалните партньори, и доразвиване на постигнатото досега. Европейската агенция за управление на границите Frontex координира използването на ресурсите и персонала, предоставяни от граничните органи на различните държави членки за съвместни операции. Подобреният капацитет за ответни действия при терористични нападения срещу плавателни съдове във водите на ЕС и обменът на най-добри практики, така както са разработени от мрежата ATLAS, съставена от специални полицейски части за намеса от държавите членки, са други примери за изграждането на капацитет.

Подкрепяната от EDA инициатива „Обединяване и споделяне на военни способности“ е насочена към обединяването и съвместното използване на военен капацитет от по-високо ниво между държавите — членки на ЕС, и допринася за по-доброто използване на оскъдния (военен) капацитет. Това повишава ефикасността, устойчивостта, оперативната съвместимост и икономическата ефективност на тези ресурси.

Области за подобряване на сътрудничеството

Комисията и върховният представител следва да набележат области и технологии, в които хармонизирането с цел повишаване на оперативната съвместимост би било от полза, и да разработят технически пътни карти, които описват процеса и етапите за постигане на хармонизация.

Комисията, работейки координирано с върховния представител, следва да проучи добавената стойност за държавите членки на притежавания, управлявания или наетия от ЕС капацитет с двойно приложение в област с критичен капацитет, като морското наблюдение9.

Комисията следва да проучи как по-тясното сътрудничество с и между националните органи, извършващи дейности по морско наблюдение, може да допринесе за засилване на граничния контрол, за прилагане на морското право и за извършване на операции по издирване и спасяване в контекста на съществуващата концепция за интегрирано управление на границите.

Действащото законодателство относно сигурността на пристанищата, пристанищните съоръжения и корабите в ЕС/плаващи под флага на ЕС следва да се прилага изцяло и при необходимост да се актуализира или доразвива. Комисията и държавите членки трябва да насърчават по-активния обмен на най-добри практики, анализи на риска и информация за заплахите, като при необходимост това трябва да се извършва в сътрудничество със социалните партньори, работещи в пристанищния сектор и сектора на морския транспорт.

Комисията, работейки координирано с държавите членки, следва да координира извършваните от тях научни изследвания за разработването на техни собствени бази от знания, на технологии и други способи за повишаване на капацитета им за предвиждане, наблюдение и намаляване на риска.



г. Управление на риска, защитаване на важните морски инфраструктури и ответни действия при кризи

Докато намаляването на риска и предотвратяването на произшествия продължават да са основните цели, опазването на морската среда на ЕС от екологична гледна точка, защитата на важните морски инфраструктури на Съюза и съхраняването на неговия капацитет за ответни действия при кризи зависят от голяма подготовка, предвиждане и способност за реакция. Вече е налице набор от взаимосвързани действия, но ЕС може да подобри способността си за реакция. Това може да се постигне чрез доразвиване на съществуващия капацитет и договорености, като например законодателството относно сигурността на корабите и пристанищните съоръжения, което въвежда минимални изисквания за сигурност за корабите, пристанищата и държавните агенции. Участието на частния сектор също е важен фактор за постигането на успех в това отношение.

Митническите органи на ЕС извършват по отношение на пристигащите товари оценка на риска за сигурността преди товарът да бъде натоварен на плавателен съд в чужда държава. В съобщението на Комисията относно управлението на риска и сигурността на веригата на доставки се подчертава важността на по-активното междусекторно сътрудничество10. В него се призовава за увеличаване на капацитета за управление на риска, за да се следят рисковете, свързани с движенията на товарите, чрез укрепване на рамката на ЕС за управление на риска, в това число системите за подробна предварителна информация за товарите, и чрез разчитане на оторизирани икономически оператори, за да се гарантира търговия без прекъсвания.

Друг пример е Общият интегриран модел за анализ на риска, създаден от Frontex, който дава възможност за по-бързо идентифициране на предизвикателствата по външните морски граници и ответни действия във връзка с тях.

Използването на частно наети служители за въоръжена охрана като част от защитата на плавателните съдове в морето е нараснало. Няколко държави са въвели национални разпоредби, уреждащи използването на частно наети служители за въоръжена охрана и тяхната работа. Желателно е да се въведе общ задължителен стандарт за частно наетите служители за въоръжена охрана на борда на плавателните съдове, плаващи под флага на ЕС.

Области за подобряване на сътрудничеството

Необходимо е Комисията и върховният представител, работейки координирано с държавите членки, да следват единен и всеобхватен подход при управлението на риска за морската сигурност, като целта е да се постигне общо анализиране на риска. Това ще помогне за идентифициране на районите от световното морско пространство, представляващи интерес с оглед на морската сигурност, и ще улесни преминаването от подход, основан на патрулирането, към подход, основан на разузнаването.

Комисията и върховният представител следва да предприемат инициативи за засилване на гражданско-военното и трансграничното сътрудничество при ответни действия в случай на морски кризи, както и инициативи за подготвяне на действия при непредвидени обстоятелства във връзка с определени заплахи за сигурността.

Държавите членки и съответните участници в морската сфера следва да анализират доколко морският транспорт е устойчив на природни бедствия и на изменението на климата, да предприемат подходящи действия и да обменят най-добри практики, за да се намалят произтичащите от това рискове.

Комисията следва да разгледа възможността да предложи въвеждането на изисквания на ЕС относно използването на частно наети служители за въоръжена охрана, с цел да се установи общ стандарт за фирмите за охрана от държавите членки и на борда на плавателните съдове, плаващи под флага на ЕС. ЕС следва да работи за приемането на задължителни стандарти за частно наетите служители за въоръжена охрана на международно равнище посредством ММО.

Комисията поема ангажимента да осигури взаимно допълване и последователност на законодателството и мерките с цел подобряване на морската сигурност и сигурността на веригата на доставки.



д. Научни изследвания и иновации, образование и обучение в областта на морската сигурност

Иновативните технологии и процеси допринасят за повишаването на ефикасността, трайното въздействие и ефективността на операциите. Социално-икономическите изследвания и иновациите могат да спомогнат за намаляване на ситуациите, водещи до социални конфликти или морски престъпления. Наличието на ясна представа за междусекторните потребности и капацитета с двойно приложение би могло да бъде от полза за научните изследвания в областта на морската сигурност.

Научните изследвания и иновациите, свързани с развитието на знанието, както и образованието и обучението могат да спомогнат за постигането на целите, заложени в Програмата за син растеж11. Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и развитие и по-конкретно частта за изследвания в сферата на сигурността дадоха вече обширни резултати. Тези резултати трябва да се използват по-целенасочено при разработването на политики и за навлизането на нови пазари, като паралелно с това се проучват възможности за взаимодействие с програми на държавите членки и с европейските структурни и инвестиционни фондове. Комисията ще продължи да подпомага научните изследвания и развитието, свързани с морската сигурност.

За изготвянето на стратегия за морска сигурност ще е необходимо участието на световни партньори, занимаващи се с научни изследвания и дейности за развитие. Програмата „Хоризонт 2020“ е отворена за участие на международни партньори. Съвместният изследователски център на Комисията е установил отношения на сътрудничество с международни партньори в сферата на научните изследвания и развитието във връзка с конкретни научни изследвания, свързани с морското наблюдение.



Области за подобряване на сътрудничеството

Комисията, върховният представител и държавите членки следва да работят за обединяването на предлаганите обучения по въпросите на морската сигурност в общ календар на обученията в сферата на морското дело и да обмислят възможността обученията да бъдат отворени и за трети държави с цел установяването на минимални общи стандарти за обучение.

Комисията и върховният представител следва да изготвят, в координация с държавите членки, съвместна гражданско-военна програма за научни изследвания, свързани с морската сигурност (в това число капацитета с двойно приложение), за да се избегне дублиране на работата и да се повиши ефективността на научноизследователската дейност.

Комисията и върховният представител следва да създадат, в тясно сътрудничество със заинтересованите лица от промишлената сфера, в това число социалните партньори, мрежа за развитие на знанието и компетентността в областта на морската сигурност, която да обхваща научноизследователски институти и центрове за следдипломно обучение, и да подпомага Академията за морски труд на Международната организация на труда.

Комисията, в тясна координация с държавите членки и други заинтересовани страни, следва да продължи да полага усилия за подобряване на оперативния и техническия капацитет на Съюза и на националните органи за по-доброто засичане и проследяване на малките плавателни съдове.

VI Заключения и последващи действия

Подобряването на сътрудничеството в сферата на морската сигурност на ЕС е мащабно начинание, но е от жизненоважно значение то да бъде осъществено. ЕС се нуждае от междусекторно сътрудничество, за да могат да се предприемат по-сериозни ответни действия срещу заплахите за морската сигурност. Това предполага участието на множество и различни партньори на национално и международно равнище и на равнище ЕС. Това е дългосрочен процес, който се основава на съществуващите работни методи и на постигнатото и който ще бъде по-скоро еволюция, отколкото революция.

Морската сигурност на ЕС ще бъде засилена из основи, ако за водещ принцип бъде възприет дългът за откровено сътрудничество. Тя ще бъде засилена в още по-голяма степен чрез партньорства между всички участници в морската сигурност на равнище ЕС, между държавите членки и в тях. В морската сигурност следва да участват също така промишлеността, социалните партньори и гражданското общество.

По-активната роля на ЕС в сферата на сигурността трябва да бъде в съответствие с развитията в световен план. Освен това са необходими силната подкрепа и ангажимент на частния сектор и научноизследователските институти, които са важни участници в засилването на морската сигурност и запазването на стратегическите морски интереси на ЕС. За всяка установена област следва да бъдат изготвени конкретни планове за действие за по-добро сътрудничество.

Комисията и върховният представител ще работят съвместно със Съвета в сферите, за които трябва да бъде изготвена по-подробна пътна карта. В тази връзка интегрирането на морската сигурност в политиките на ЕС е от основно значение за превръщането на целите на политиката в постижения.

* * *


1От европейските министри, отговарящи за интегрираната морска политика.

2Като „междусекторни“ се определят действия или сътрудничество между различните функции, свързани с морето или мореплаването (например морска безопасност, опазване на морската среда, контрол върху рибарството, митници, граничен контрол, правоприлагане и отбрана).

3Например: Регламент (ЕО) № 725/2004 относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения; Директива 2005/65/ЕО за повишаване на сигурността на пристанищата и Регламент (ЕО) № 324/2008 за определяне на изменени процедури за извършване на инспекции на Комисията в областта на морската сигурност.

4Като Форума на бреговата охрана на Европейския съюз, Международната морска организация и Форума на главнокомандващите европейските морски сили.

5COM(2010) 2020 окончателен.

6Вж. Елементи за стратегическия отговор на ЕС на предизвикателствата в Гвинейския залив, JOIN (2013)31 final, 18.12.2013 г.

7Поддържането на добро международно сътрудничество в Арктическия регион и оказването на подкрепа за стабилността в региона са определени като стратегически интерес на Европейския съюз. Вж. Съвместното съобщение относно разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион, JOIN(2012) 19 final от 26.6.2012 г.

8Регламент (ЕС) № 1052/2013 от 22 октомври 2013 г. за създаване на EUROSUR, OВ L 295, 6.11.2013 г.

9В тясно съответствие с подхода, посочен в Съобщението на Комисията относно отбраната, COM(2013) 542 final.

10Съветът поиска от Комисията да доразвие през 2014 г. съобщението относно управлението на риска, COM(2012) 793 final, в стратегия и план за действие.

11COM(2012) 494 final.

BG   BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница